Присъда по дело №100/2019 на Районен съд - Самоков

Мотиви към присъда, постановена от С.ския районен съд  на 27. 11. 2019 година по наказателна дело № 100 нчхд по описа на РС С. за 2019 г.

Съдебното производство е образувано по тъжба на Е.И.К., ЕГН ********** ***, срещу М.Б. гражданин на Република Ч., пребиваващ в Б.  ЛЧН: **********, Удостоверение за пребиваване на гражданин на ЕС № *********, издадено на 19.02.2015 година от МВР- С., паспорт № ********, издаден от властите в Република Ч. на 05.12.2017 година, постоянен адрес:***, извън регулация, 5103, Р. „Е. П.".

Тъжбата съдържа по същество следната обстоятелствена част на обвинението срещу подс. М.Б. за обида, която се твърди, че е нанесена публично – престъпление по чл. 148 ал. 1 вр. чл. 146 ал. 1 от НК.

Твърди се в тъжбата, че на 07.02.2019 година, около 19.50 минути вечерта, тъжителят Е.И.К. подал сигнал на телефон 112, с който уведомил полицейските органи, че по всяка вероятност детето му се намира в риск и поискал да бъде установено неговото местоположение, както и евентуално при преценка за наличието на нужда от такава, да му бъде осигурена съответната полицейска закрила. Сочи се в тъжбата, че Л. Б. майката на детето на тъжителя е гражданка на Ч. Република, с която тъжителят Е.К. до края на месец март 2018 год. живеели заедно на семейни начала. След фактическата им раздяла, със спогодба по реда на чл. 127, ал.1 от Семейния кодекс, която СРС, III - то Гражданско отделение , 80 състав утвърдил с Решение №516810/24.10.2018 год. съгласно която родителските права върху дъщерята на тъжителя Е.К. да бъдат упражнявани самостоятелно от майката на детето Л. Б., а на тъжителя като нейн баща бил уреден режим на лични отношения. Твърди се в тъжбата че съгласно чл.1 от спогодбата постоянното местожителство на детето Г. Е. К. се определило при майката Л. Б. на адреса й в град С., кв. "Д." ул. "Е.", № 48, ет.1, ап.3, както и  че на 07.02.2019 година вечерта около 20.00 часа Л. Б. и дъщеря им Г. Е. К. не били на този адрес.  Тъжителят Е.К. се обадил отново на тел. 112, като поискал да го свържат с РУ на МВР в град С., които сигнализирал че дъщеря му Г. може е в ранчо „Е.П.", находящо се в землището на село К., община С.. Подробно обяснил на полицейските органи, че мястото се стопанисва от М.Б., гражданин на Ч. Република, както и обстоятелството че същото лице е криминално проявено лице, което през 2013 година е било екстрадирано от Република Б. в Ч. Република за изтърпяване на наказание лишаване от свобода за срок от две години за престъпления срещу личността, сексуални злоупотреби с малолетни деца и застрахователни измами. Обяснил също така че след изтърпяване на горепосоченото наказание същият се връща в отново в Република Б. като живее и стопанисва горепосоченото ранчо и към настоящия момент.

В тъжбата се сочи, че в проведения разговор с дежурния от РПУ на град С., Е.К. заявил на този полицай  че има съдебно решение, което задължавало Л. Б. да живее с детето им на адреса посочен в град С., че същите лица не са на този адрес, че това е установено от полицейски патрул, че няма никаква информация за дъщеря ми от пет дни, че има съмнения че детето му в нарушение на горепосоченото съдебно решение живее в ранчо „Е.П.", село К., община С., с лице което е криминално проявено, че имал съмнения и сериозни притеснения за здравето и безопасността на дъщеря си, като отново поискал полицейска закрила за нея. Предоставил на дежурния полицай и телефонните номера на Л. Б. и М.Б., като го помолил при възможност за това да се изпрати и полицейски патрул до рранчо „Е.П." за проверка на случая. Сочи се в тъжбата, че по предложение на дежурния полицай той и тъжитееля се  разбрали с екипа на полицията, самият тъжител също да посети ранчо „Е. П.". Тръгнал веднага от град С. в посока село К., община С., заедно с придружаващият го Д.Г.Д. и около 21.30 часа с полицейската патрулка изпратена от РПУ С. се срещнали на пътя до село К. до пътната отбивката за ранчо „Е.П.". В присъствие на пристигналите с патрулната кола от РПУ полицаи собственоръчно тъжителят написал и попълнил жалба и сведение за случая. В последствие с двете коли заедно се качили в ранчо „Е.П.". В тъжбата се твърди, че  още с появяването им на това място, от една каравана излязъл подс. М.Б. започнал да се държи изключително арогантно, агресивно и заплашително към всички нас, като веднага започнал да обижда тъжителя -„педераст", „педи", „български боклук", „психар", „ще те застрелям", „ще те разбия", „нещастник", „няма да ти дам да виждаш детето", „отивай да си пиеш хапчетата", отказал да допусне полицаите в караваната за да се установи кой живее вътре и дали дъщеря му е там и отказал да предостави на полицаите своята лична карта, като едновременно с това продължил с обидите, заплахите и нападките към тъжителя и полицаите.

По – долу в тъжбата се твърди че от каравана излязла Л. Б. майката на дъщеря им, която също се включила в агресията, обидите и заплахите отправени към полицаите, тъжителя и придружаващия го Д., както и че в крайна сметка М.Б. и Л. Б. предоставили на полицаите своите лични карти за снемане на самоличността и допуснали един от полицаите вътре в караваната, който установил, че дъщерята на тъжителя се намира в това помещение.

Твърди се в тъжбата, че на тръгване от ранчото М.Б. хвърлил камък по тъжителя, с който ударил неговия автомобил по левия преден калник, като едновременно продължил да заплашва със своя приятел полицай Ц. „който щял да ни разбие български боклуци".

Предявен е от Е.К. и граждански иск срещу подс. М.Б. за съвместно разглеждане в наказателното производство за сумата 5000 лева, претендирани като обезщетение за неимуществени вреди от деянието и обидите предмет на обвинението.

В съдебно заседание тъжителят поддържа тъжбата и гражданския иск лично и чрез повереника си адвокат Т., който взема становище за осъждане на подсъдимия и уважаване на гражданския иск.

Подсъдимият М.Б. ч. гражданин владеещ български език в съдебно заседание лично и чрез защитника си оспорва фактите на които се основава обвинението. Дава обяснения по обвинението и лично и чрез защитника си взема становище съдът да го признае за невиновен и оправдае по повдигнатите му обвинения.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Тъжителят Е.К. и Л. Б. гражданка на Република Ч. са родители на малолетното дете Г. Е. К., родена на *** година. Те нямат брак, живеели заедно до края на месец март 2018 год. когато се разделили и детето Г. останало да живее при майка си.

С Решение №516810/24.10.2018 год. на СРС, III - то Гражданско отделение , 80 състав постановено по гр. дело № 22169 по описа на РС С. за 2018 год.  е утвърдено споразумение между Е.К. и Л. Б. със силата на съдебно решение в сила от 24. 10. 2018 година относно упражняването на родителските права върху малолетното им дете Г. Е. К. с което упражняването на родителските права върху детето се предоставя на майката, определено е местоживеене на детето при неговата майка. Определен е режим на лични контакти на бащата Е.К. с дъщеря му всяка първа и трета седмица от месеца за времето от 18 часа в петък до 19 часа в неделя.

На 07.02.2019 година, ден четвъртък тъжителят Е.К., като видял,  че Л. Б. и малолетната им дъщеря Г. Е. К. не са в жилището на адреса им в гр. С. кв. Д., ул. "Е.", № 48, ет.1, ап.3 сигнализирал за това полицията.

Действително същата вечер на 07. 02. 2018 год. четвъртък Л. Б. и нейната малолетна 4 годишна дъщеря Г. не били на адреса си в град С., кв. "Д." ул. "Е.", № 48, ет.1, ап.3, но това не било в нарушение на закона, нито на споразумението относно упражняването на родителските права и личните отношения на детето с баща му.

Вечерта на 07. 02. 2019 година четвъртък Л. Б. и нейната малолетна на 3 години и 4 месеца дъщеря били на гости при приятеля и сънародник на майката Л. Б.- подс. М.Б. в ранчото му „Е.П.” в землището на село К.

Видно от показанията на свидетелката Л. Б. същата вечер тя получила обаждане от полицията в град С., казала къде се намира, като уверила полицаите и чрез тях и подалия сигнал до полицията тъжител че с детето са добре и са на гости на посоченото място. Тъжителят знаел че Л. Б. се среща с подсъдимия М.Б., който живеел в ранчо Е. П. в землището на село К. При това обаждане по телефона от полицията в РУП С. вечерта на 07. 02. 2019 год. майката уверила обадилия й се дежурен полицай че тя и детето й Г. са добре, че детето спи. По искане на полицая събудила детето за да има възможност в този телефонен разговор чрез контакт с детето представилия се за полицай да се увери че детето й е там и е добре. Въпреки това тъжителят Е.К. продължил да настоява с полицаите да отидат в ранчо „Е. П.” където живеел подсъдимия и същата вечер на гости му били Л. Б. и малолетната й дъщеря Г. Е. К..  Това настояване и обстоятелствата които тъжителят  изтъквал като налагащи проверката наложили да бъде извършена такава проверка. Дежурният полицай в РПУ С. уведомил тъжителя че ще бъде извършена поисканата от него проверка и самият Е.К. тръгнал веднага с автомобила си от град С. в посока село К. ранчо „Е. П.”, заедно с придружаващият го негов приятел Д.Г.Д.. Около 21.30 часа с полицейската патрулка изпратена от РПУ С. се срещнали на пътя до село К., на отбивката за ранчо „Е.П.”. В присъствие на пристигналите с патрулната кола от РПУ полицаи Д. и П., тъжителят  написал жалба и сведение за случая. В последствие с двете коли, в едната полицаите, а в другата тъжителят и свидетелят Д. заедно се качили в ранчо „Е.П.”.

Било между 22 ч. и 22, 30 часа  на 07. 02. 2018 година.

Детето Г. на 3 години и 4 месеца спяло.

Когато подс. М.Б. възприел влизането на колите и четирима човека в ранчото, насочили се към фургона който използвал за жилище, за да защити съня на детето и неприкосновеността на личния си живот и жилището си излязъл пред фургона в който били той и гостите му, противопоставил се с думи на влизането на тъжителя и полицаите в ранчото и отказал да ги допусне във фургона в който живеел и където спяло детето. ”Какво правите на територията ми?”, „Моля, напуснете моето ранчо!”, „Вие, нямате право да се намирате на тази територия”, а към тъжителя „разкарай се”, „нямаш място тук”.

Полицаите, които били униформени настоявали да влязат в жилището на подсъдимия, включително и след като Л. Б.майка на детето ги уверила че то е добре и спи.

 Въпреки това тъжителят, придружаващият го Д. и полицаите Д. и П. без да имат съдебно разрешение, нито друго основание продължили да настояват подсъдимият да ги допусне в жилището си, за да се уверят че детето е добре.

Принуден от настояванията на полицаите подсъдимият, чужденец, гражданин на Република Ч. приел да допусне полицай, но не и тъжителят и придружаващия го Д., на които заявил пред полицаите че иска да напуснат ранчото. Въпреки поканата да напуснат ранчото тъжителят и св. Д. не зачели това искане на подсъдимия който продължил вербално, с думи да защитава неприкосновеността на личния си живот и жилището си, без да получи помощ от полицаите, нито тяхно съдействие на настояванията си тъжителят и св. Д. да напуснат имота. Полицай П. проверил във фургона жилище на подсъдимия и видял че действително детето спи, както преди това пред фургона Л. Б. уверявала полицаите. След като се уверили, че детето спи, че не е налице опасността за него, за която тъжителят изисквал полицейска намеса и проверка полицаите Д. и П. си тръгнали. Едва тогава и тъжителят и св. Д. напуснали ранчото.

За времето от влизането в ранчото до напускането му съдът приема тъжителя и свидетеля Д., като нарушители, включително и чрез полицаите на неприкосновеността на личния живот и жилището на подсъдимия, на съня на малолетното дете придружавано от майка си, на която по надлежния ред е предоставено самостоятелното упражняване на родителските права върху детето. Дори без тъжителят да е влизал в жилището, той е сторил това чрез полицаите, от които е изисквал това с неверния си сигнал и обстоятелствата които изтъквал за да успее интервенцията му. На самото място пред ранчото майката на детето Л.Б. излязла и въпреки уверенията й че детето е добре интервенцията от тъжителя и придружаващите го продължила със стремеж да влязат в жилището, което  е и сторено чрез полицая влязъл и видял спящото дете. Обиди към този момент не са обществено опасни, без умисъл за престъпление, а израз на словесна защита срещу противозаконни действия, граничещи с нападение. За изводът си, че в такъв момент обидни реплики не са престъпление  на защитаващият се съдът съобрази установеното в чл. 32, чл. 33 Конституцията, която по силата на чл. 5 К има пряко действие,  чл. 170 ал. 1, 2 и 4 НК, чл. 12 ал. 1 НК,  както и в задължителната практика на ВС и ВКС, изразена в ППВС № 12 от 1973 год. относно правото на неизбежна отбрана. В момент в който засегнатият има право да защитава правата си предмет на посегателство обидни реплики,  не са престъпление а са израз на защита включително и форма на предупреждение, за да не се налага причиняване на вреди на този който осъществява или се е насочил към нападение. За значението и обществената опасност на агресия осъществена нощем от повече от две лица по отношение жилище съдът съобрази установеното в чл. 12 ал. 3 от НК за обстоятелствата и случаите в които самият закон изключва да се приеме, че е налице превишаване пределите на неизбежната отбрана.

Отделен е въпросът, че полицаите Д. и П. са действували без умисъл за престъпление засилени от неверния сигнал на тъжителя и мотивирани единствено от стремеж да пресекат опасност за детето, внушавана им от тъжителя Е.К..

Съдът за конкретния случай приема че не е обществено опасна и не е престъпление вербалната защита, в т. ч. обиди, заплахи, включени в усилията с думи, да се преодолее, избегне и възпре нападение чрез противозаконно проникване в жилището му, когато същото е в ход на неговото осъществяване. В тази насока съдът съобрази и чл. 13 ал. 1 от НК доколкото проникването в чуждо жилище не е започнало, но интервениращите са се насочили към това и точно за това са дошли в ранчото „Е. П.”.

Отделно от изложеното, не е доказана нито една от обидите, които тъжителят твърди че подсъдимият му е отправил.   

В тежест на частния тъжител е на доказване, а не се установява от събраните по делото доказателства подс. М.Б. да му е нанесъл обидите предмет на обвинението.

От една страна са показанията на свидетелката Л. Б., както и тези на полицаите които не сочат подсъдимият да е нанасял конкретни обиди на тъжителя.

От друга страна са показанията на св. Д., според когото при влизането им в ранчото и преди полицай П. да види спящото дете във фургона, подсъдимият е казвал на тъжителя „българско педало”  и „ти си невероятен боклук”.

Според показанията на свидетелката Л. Б., подсъдимият не е нанасял обиди на тъжителя.

Видно от показанията на свидетелите  полицаи Д. и П., никой от тях не сочи подсъдимият да е нанасял конкретни обиди на тъжителя. Те са били през цялото време на инцидента и контактите между подсъдимия и тъжителя и не сочат М.Б. да е нанасял конкретни обиди на тъжителя К., още по-малко тези посочени в тъжбата.

При това положение не са опровергани обясненията на подсъдимия, който отрича да е обиждал тъжителя и ясно сочи в обясненията си че се е противопоставил тъжителят и придружаващият го Д. да са в ранчото, изисквал е те да напуснат ранчото противопоставял се е да влязат в жилището му, а тъжителят точно това е искал и точно за това е използвал полицаите.

На практика тъжителят и свидетелят Д. са закононарушители, интервенирали са включително и чрез полицаи в личния живот и жилището на подсъдимия, по повод неверен сигнал че детето е в опасност, каквато в действителност не е имало и точно майката на детето е уверила за това полицията както в телефонен разговор същата вечер с дежурния полицай, така и в нощния вече час пред фургона жилище на подсъдимия. Свидетелят Д. е заинтересуван, включително и в своя полза да се докаже максимално престъпно поведение на подсъдимия за да бъде оправдано, че с автомобил нахлуват нощем в ранчото пряко и непосредствено насочили се към проникване в жилището му чрез полицаите заради тревожната, но невярна информация, че детето е в опасност. При това положение пряката заинтересованост на св. Д. включително и в негова полза и във вреда на подсъдимия при събраните по делото доказателства не дава възможност само от неговите показания да се приемат за доказани твърдяните от свидетеля обиди „педало” и „боклук”. В тази насока съдът  съобрази показанията на свидетелите полицаи, обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелката Л. Б. майка на детето.

Самостоятелно основание съдът да не кредитира показанията на свидетеля Д. е, че същите са непоследователни, противоречиви и недостоверни и изолирани от другите доказателства по делото, включително и в частта им относно това дали автомобилът с който са дошли е останал извън ранчото или е влязъл в него заедно с полицейския.

Показанията на св. Д. са недостоверни и непоследователни и за моментът  в която твърди репликите „ти си невероятен боклук” и „нямаш място тук”. Според показанията на този свидетел при тези думи на подсъдимия,  Д. застанал между тъжителя и подсъдимия, който  хвърлил камък по К. и колата. Видно от тъжбата хвърлянето на камък е когато тъжителят и Д. напускали ранчото. Но щом камъка е хвърлен по тъжителя и колата му и в хода на словесното им противопоставяне и преди да влезе полицай във фургона със спящото дете, това предпоставя колата на тъжителя да е влязла в ранчото. В противоречие с това,  по – долу в показанията си свидетелят сочи „колата беше паркирана на не повече от 12 до 15 метра, извън границата на фермата. Във фермата беше единствено колата на полицейските служители, аз и г-н К.. Тези противоречия и недостоверност на показанията на Д. изключват само от тях да се приемат за доказани приписваните на подсъдимия обиди, дори да се пренебрегне заинтересоваността на свидетеля изтъкната по-горе.  За разлика от посоченото в тъжбата в съвсем друг момент свидетелят визира както на твърдяните от него обидни реплики, така и на хвърлянето на камъка по колата. Според свидетеля Д. това хвърляне на камък по колата на тъжителя е преди представянето на лична карта и преди влизането на полицай във фургона със спящото дете. „След това, органите на реда успяха да си свършат своята работа – да получат личната карта, да констатират това, за което бяха по сигнал на ранчото.”

За разлика от това според обстоятелствената част на обвинението в тъжбата хвърлянето на камък по колата е когато полицаите,  тъжителят и приятелят му Д. напускат ранчото.

Не са опровергани от доказателствата по делото, обясненията на подсъдимия, както и показанията на свидетелката Л. Б., видно от които подс. М.Б. не е нанасял конкретни обиди на тъжителя, още по-малко посочените в тъжбата.  

Съдът кредитира показанията на свидетелката Л. Б., която е проявила достатъчно уважение към полицията. Когато преди това вечерта на 07. 02. 2018 година  полицай от РПУ С. й се е обадил да я уведоми за сигнала и че са длъжни да направят проверка, тя е уверила полицая че детето е добре и спи, събудила е детето за да може лично от него да се разбере че е добре. Въпреки затормозяващата интервенция от четирима мъже с два автомобила  посред нощ,  във времето между 22 часа и 22 часа и 30 мин. св. Л. Б. и подс. М.Б. са допуснали полицай да влезе във фургона и да се увери че детето е добре и спи. Съдът кредитира както показанията на св. Л. Б., така и обясненията на подсъдимия, които са логични безпротиворечиви и в тясно логическо и житейско единство с безспорно установените факти по делото.  

От показанията на свидетелите полицаи Д. и П. също не се установява подсъдимият да е нанесъл конкретни обиди на тъжителя, още по-малко твърдяните в тъжбата. Свидетелят Д. потвърждава, че е имало пререкания, като видно от показанията му „Обидните думи сега точно не мога да ги цитирам”. Но видно от показанията им свидетелите полицаи Д. и П. потвърждават че подсъдимият се е противопоставял на влизането на тъжителя и Д.  в ранчото, искал е тъжителят да напусне имота.

За съда най-важната обида от обстоятелствената част на обвинението е това което се твърди да е казано от подсъдимия на тъжителя когато напускали ранчото. По изложените по – горе съображения докато е защитавал неприкосновеността на жилището си обиди в такъв момент не са престъпление, а и не са доказани от фактическа страна.

Но пък за момента след като полицай П. видял спящото дете и си тръгнали, когато вече е приключила интервенцията, никое доказателство не сочи тогава подсъдимият да е обиждал тъжителя, както това се твърди в тъжбата.  

Изложените в тъжбата оправдания на тъжителя за интервенцията му в ранчо Е. П., опасенията му са от значение ако той беше подсъдим. Информацията за личността и съдебното минало на подсъдимия, с която тъжителят е засипал полицията и неговите настоявания и мотиви са реална оправдателна причина за полицаите, но това не променя обстоятелството че четирима човека от които двама полицаи посред нощ без основание нахлуват в ранчото и напират да влязат в жилището на подсъдимия.

Това което е доказано е, че подсъдимият се е противопоставил на това влизане, настоявал  е нарушителите да напуснат имота и да не нарушават неприкосновеността на жилището му.

 Обиди в такъв момент не са престъпление и не са доказани. 

По изложените съображения от материално правна и доказателствена гледна точка съдът приема, че подсъдимият не е извършил приписваното му престъпление  обида по чл. 148 ал. 1  НК вр. чл. 146 ал. 1 НК и М.Б. следва да се оправдае по повдигнатото му с тъжбата обвинение.

Мотивиран от изложеното съдът постанови присъдата си.

 

Председател: