РЕШЕНИЕ
№ 2219
гр. Пловдив, 22.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Тоско П. Ангелов
при участието на секретаря Росица П. Марджева
като разгледа докладваното от Тоско П. Ангелов Гражданско дело №
20215330103540 по описа за 2021 година
Образувано е по искова молба на АНН. В. Р. против „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, с
която е предявен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК.
Ищецът твърди, че между страните бил сключен договор за потребителски
кредит от ***г., който бил недействителен на основание чл. 22 ЗПК. В исковата молба
се излагат съображения за това, че не била предоставена по пълен и разбираем начин
преддоговорна информация в писмен вид под формата на СЕФ. Не се съдържали
конкретните параметри на общата дължима сума, нито какъв е общия размер на
възнаградителната лихва. Не била изпълнена и разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 9 и 11
ЗПК. Не ставало ясно и дали лихвеният процент по кредита е фиксиран или променлив.
Не били посочени и взетите предвид допускания при изчисляването на ГПР. Липсвал и
погасителен план, в който да е посочена последователността на погасяване на
различните неизплатени суми. Поради това намира, че договорът е недействителен и
иска прогласяването му. Твърди, че в договора била уговорена и еднократна такса за
оценка на риска в размер на 95.09 лева, и две застраховки. Счита, че същите не са
дължими, защото били свързани с услуги по усвояването и управлението на кредита,
които се забранявали от чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Клаузите не съответствали и на
изискванията на чл. 10а, ал. 4 ЗПК. Сумите не били усвоени и не следвало да се
включват в кредита. Иска се установяване недействителността на договора, а при
условията на евентуалност установяването на недействителността на клаузите за такса
1
и застраховки. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорват
исковете. Твърди, че е предоставен СЕФ, като банката не пази копие от него. В
договора имало погасителен план, където били посочени вноските по кредита, като
изискването за посочване на последователността на разпределението на вноските
между различните суми не било приложимо заради фиксирания лихвен процент. Било
изпълнено и изискването на т. 9, съгласно чл. 9.2 и чл. 9.3 от договора. Било спазено и
изискването на т. 10, като не се ангажирали доказателства за грешки при
изчисляването. Оспорват се и евентуалните искова, като счита, че клаузите не
противоречат на описаните разпоредби. Иска се отхвърляне на претенциите и
присъждане на разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със
становищата на страните, съдът намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Съдът намира за безспорно установени по производството следните
обстоятелства:
Между „Ти Би Ай банк“ АД и А.Р. е подписан договор за потребителски кредит
от 27.03.2018 г. С посочения договор на ищеца по производството е предоставена
сумата в размер на 792.38 лева. Уговорена е между страните договорна лихва в размер
на 15.46%, а годишният процент на разходите (ГПР) е посочен на 42.43%. Страните са
постигнали съгласие за сключването на две застраховки на стойност 29.05 лева и 29.63
лева, като е уговорена и еднократна такса за оценка на риска в размер на 95.09 лева.
Относно договора:
На първо място, ищецът се позовава на нарушение на нормите на чл. 5 ЗПК.
Съгласно чл. 5, ал. 1 ЗПК предвижда, че преди потребителят да е обвързан от
предложение или от договор за предоставяне на потребителски кредит, кредиторът или
кредитният посредник предоставя своевременно на потребителя съобразно изразените
от него предпочитания и въз основа на предлаганите от кредитора условия на договора,
необходимата информация за сравняване на различните предложения и за вземане на
информирано решение за сключване на договор за потребителски кредит. Така
описаната информация се предоставя под формата на стандартен европейски формуляр
за предоставяне на потребителски кредити съгласно приложение № 2. Твърденият от
ищеца порок не е налице. В чл. 25.13.1 от договора за потребителски кредит е
посочено, че преди сключване на договора, кредиторът е предоставил на потребителя
своевременно, безвъзмездно, на хартиен носител и на български език, необходимата
информация във формата на „Стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация“ за сравняване на различните предложения и за вземане на информирано
решение за сключване на процесния договор, съобразно изразените от потребителя
2
предпочитания и въз основа на предлаганите от кредитора условия на договора. Този
ред за изпълнение на задълженията е предвиден в ал. 2 на същата разпоредба и така са
спазени изисквания за предоставяне на потребителя на необходимата информация във
връзка със сключвания от него потребителски кредит.
На следващо място, ищецът се позовава на нарушение на договорното
съдържание, поради неспазване на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК,
предвиждаща, че договорът следва да съдържа лихвеният процент по кредита,
условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан
с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за
промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни
лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени
проценти. Лихвеният процент и условията за прилагането му са посочени в чл. 9. От
текста на договора следва, че лихвеният процент е фиксиран, като не са уговорени
условия за неговото изменение и няма наведени твърдения такава да е настъпвала през
периода на погасяването. В чл. 9.2 изрично е записано, че лихвата се начислява
ежемесечно, по метода на простата лихва върху остатъчния размер на главницата. Тези
условия са достатъчни, за да се определи начина, по който се изчислява
възнаграждението за предоставената сума и въз основа на него може реално да се
изчисли размерът на лихвата. Нормата не предвижда изрично задължение за посочване
на общия размер на възнаградителната лихва като стойност и валута, поради който
липсата на такава информация не опорочава договора. При фиксирана лихва не се
прилага изискването за предоставяне информация за последователността на
разпределяне на вноските между различните неизплатени суми, което е относимо към
чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК.
Неоснователно е оплакването, че от съдържанието на чл. 9 не става ясно дали
лихвата е фиксирана или променлива. В самия чл. 9 е възпроизведено съдържанието на
разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК. Тя в действителност е обща и описва
нормативно предвиденото съдържание на договора. След това в края на изречението е
поставен препинателен знак двоеточие „:“ и в последователни подточки/алинеи (9.1,
9.2, 9.3 и 9.4) са записани лихвеният процент, условията за прилагането му и
дължимото обезщетение за забава. Този начин на въвеждане на клаузите в договора,
разкрива, че са налице подчинително свързани изречения, при които вторите допълват
значението на първото. В самия чл. 9 от договора е посочено единствено общото
изискуемо съдържание, съгласно нормативната уредба, а следващите клаузи съдържат
реалните постигнати между страните уговорки. В тях не са записани индекси или
референтни лихвени проценти, нито условия за промяна, поради което трябва да се
приеме, че такива не са били уговорени между страните. Не е необходимо чл. 9
изрично да изключва приложението на референтен лихвен процент, защото за да
съществува такъв, той следва да бъде изрично договорен от страните. След като
3
подобна клауза липсва в договора, не може да се обоснове съществуването на
референтни лихвени проценти или условия за изменение на лихвата само от
изброяването в чл. 9.
Неоснователен е и доводът за нарушаване на нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК,
съгласно която в договора за потребителски кредит следва да се посочи годишният
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени
към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 начин. Това съдържание е изпълнено от клаузата на чл.
10 от договора за потребителски кредит, в която е посочен общият размер на
задължението на потребителя, а именно –963.53 лева, при ГПР – 42.43%. По този
начин за потребителя е ясно с каква сума се оскъпява предоставения от кредитора
кредитен ресурс. Възражения за правилността на изчисляването не бяха повдигнати.
Непосочването на взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин само по себе
си не е от естество да обоснове недействителност, тъй като от една страна смисълът на
закона е кредитополучателят да се запознае предварително с размера на сумата, която
ще върне на банката под формата на ГПР, което изискване в случая е налице, от друга,
записването им е необходимо единствено за проверка правилността на изчисляването,
когато са приети допускания различни от базовия. Допусканията, са изчерпателно
изброени, както в чл. 19 от Директива 2008/48 на Европейския Парламент и на Съвета
относно договорите за потребителски кредити, така и в приетия в нейно изпълнение
ЗПК и по точно в точка 3 от приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК. В самата директива
в т. 3 на чл. 19 изрично е предвидено базово допускане за изчисляване на ГПР, а
именно че договорът за кредит ще остане в сила за уговорения срок и че кредиторът и
потребителят ще изпълнят задълженията си при спазване на условията и сроковете,
предвидени в договора за кредит. Всички останали норми, предвиждат допълнителни
допускания в зависимост от специфичните условия на договора, като в т. 4 са изрично
записани тези при променлив лихвен процент, а в т. 5 на чл. 19 е посочено, че когато е
необходимо, за изчисляване на годишния процент на разходите могат да бъдат
използвани допълнителните допускания, предвидени в приложение I. При тази
регламентация, следва да се приеме, че когато не са били посочени допускания, за
изчисляването на ГПР е относимо само базовото допускане уредено в Директивата.
Не е налице нарушение и на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК. Съгласно тази разпоредба
договорът за потребителски кредит трябва да съдържа информация за условията за
издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между
4
различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването. В случая, че чл. 11.2 от договора се съдържа погасителен план, видно от
който задължението по кредита ще се изплаща на 12 месечни погасителни вноски с
падежна дата 5-то число от месеца, като размерът на първите 11 вноски е 80.29 лева, а
на последната– 80.34 лева. В случая, доколкото приложимият лихвен процент е
фиксиран, не е необходимо да е посочена последователността на разпределение на
вноските между различните неизплатени суми, доколкото съгласно цитираната
разпоредба това е приложимо при различни лихвени проценти. Отново за потребителя
е налице яснота за размера на погасителната вноска и периодичността на погасяване,
каквато е и целта на разпоредбата на чл.11 ЗПК и следващата недействителност при
неспазването й.
Ето защо, съдът намира, че са спазени законовите изисквания за съдържание на
процесния договор за потребителски кредит, които се твърди от ищеца да са нарушени.
Процесният договор е действителен, не страда от наведените от ищеца пороци, поради
което предявения главен иск следва да се отхвърли.
Относно клаузите:
С отхвърлянето на главния иск настъпва процесуалното условие за разглеждане
на предявения евентуален иск за недействителност на клаузата на чл.7.1 за заплащане
на еднократна такса за оценка на риска и на клаузите за застраховки.
Съгласно чл. 19 от договора за кредит потребителят може да сключи някоя от
застраховките, предлагани от кредитора като застрахователен агент, без това да е
задължително условие за сключването на самия договор. В чл. 8 от договора страните
са постигнали съгласие за сключване на застраховки Bank Комбо Живот, на стойност
29.05 лева и Bank Комбо Безработица, на стойност 29.63 лева, като съгласно чл. 7.2.2
от договора за кредит ищцата е дала съгласие застрахователната премия да се преведе
директно от кредитора на застрахователя. От представената по делото застрахователно
удостоверение се доказва, че е възникнало застрахователно правоотношение между
ищцата и ЗК "Уника Живот" АД и ЗК "Уника" АД с размер на премията 58.68 лева. От
договора за кредит е видно, че посочените суми за застраховки са включени в размера
на дължимата главница по кредита. Поради това доводите на ищцата за нарушаване на
разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК са неоснователни. Тази суми не са предвидени за
действия свързани с усвояването и управлението на кредита, а представляват
плащания по сключени по волята на самия ищец застрахователни договори. Поради
това към тях не са относими изискванията на чл. 10а, ал. 2 и ал. 4 ЗПК. Премиите
представляват цена за поискани от потребителя услуги, който се кредитират от
банката, по същия начин, както и цената за закупените стоки, поради което се явяват
усвоени от страната.
В чл. 7.1 от договора е уговорена еднократна такса за оценка на риска в размер
5
на 95.09 лева, дължима в деня на подписване на договора за кредит, финансира от
кредитора и подлежаща на възстановява от потребителя с дължимите месечни вноски
съгласно погасителния план и предвид заявеното му желание в искането – декларация.
Съдът намира, че тя е уговорена в противоречие с разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК,
съгласно която кредиторът не може да изисква заплащането на такси и комисионни за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Разходите за оценка на риска,
представляват разходи, свързани с усвояване на кредита. Задължение на кредитодателя
е да осъществи преценка за платежоспособността на лицето, в чиято полза се
предоставя за временно и възмездно ползване определен финансов ресурс, като в
противоречие със закона е да се възлага в тежест на длъжника такса за оценка на
платежоспособността му. Осъществяването й е в полза на кредитодателя, който въз
основа на оценката взима информирано решение за кредитиране на длъжника на
основание платежоспособността му към момента на постигане на съгласие между
страните. Поради това предявеният евентуален иск за прогласяване на нищожността на
посочената клауза ще се уважи.
Предвид изложеното следва да се отхвърли иска за недействителност на
договора за потребителски кредит и за нищожност на клаузите за застраховки и да се
уважи искът за нищожност на каузата за такса за оценка на риска.
Относно разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски в размер на 30.92
лева за д.т. съгласно представен списък на разноските.
Ответникът на основание чл. 78, ал. 3 ГПК също има право на разноски
съразмерно с отхвърлената част от исковете. Ответното дружество се представлява от
юрисконсулт, поради което на основание чл. 78, ал. 8 ГПК има право на присъждане
на разноски за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда. Съгласно
посочената разпоредба размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер на съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. Съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението
е от 100 лева до 300 лева. Съдът намира, че с оглед фактическата и правна сложност на
делото, следва да се определи възнаграждение в размер на 100 лева, от което ще се
присъди сумата от 69.08 лева съобразно отхвърлените претенции.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и чл. 38, ал. 1, т. 3
ЗАдв, в полза на адвокат П. следва да бъде присъдена сумата от 92.76 лева за адв.
възнаграждение, съразмерно на уважения иск.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
6
ОТХВЪРЛЯ предявения от АНН. В. Р., ЕГН **********, адрес: *****, срещу
„Ти Би Ай Банк“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София,
район Лозенец, ул. "Димитър Хаджикоцев" № 52-54, ет.6, иск за ПРИЗНАВАНЕ ЗА
УСТАНОВЕНО между страните, че договор за потребителски кредит № ****от
27.03.2018 г. е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10
и т. 11 ЗПК.
ОТХВЪРЛЯ предявения от АНН. В. Р., ЕГН **********, адрес: ***** срещу
„Ти Би Ай Банк“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София,
район Лозенец, ул. "Димитър Хаджикоцев" № 52-54, ет. 6, иск за ПРИЗНАВАНЕ ЗА
УСТАНОВЕНО между страните, че клауза „Bank Комбо Живот“, на стойност 29.05
лева и клауза „Bank Комбо Безработица“, на стойност 29.63 лева, предвидени в чл. 8 от
договор за потребителски кредит № *****от 27.03.2018 г. са нищожни на основание
чл. 10а, ал. 2 и ал. 4 ЗПК.
ПРИЗНАВА ЗА НИЩОЖНА, на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 10а,
ал. 2 ЗПК клаузата за „Еднократна такса за оценка на риска“, предвидена в т.7.1 от
договор за потребителски кредит № *****от 27.03.2018 г., сключен между АНН. В. Р.,
ЕГН ********** и „Ти Би Ай Банк“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, район Лозенец, ул. "Димитър Хаджикоцев" № 52-54, ет. 6.
ОСЪЖДА „Ти Би Ай Банк“ АД, ЕИК *********, да заплати на АНН. В. Р.,
ЕГН ********** сумата от 30.92 лева – съдебно деловодни разноски съразмерно с
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА АНН. В. Р., ЕГН **********, да заплати на „Ти Би Ай Банк“ АД,
ЕИК ********* сумата от 69.08 лева – съдебно деловодни разноски съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА Ти Би Ай Банк“ АД, ЕИК *********, да заплати на адв. С.Ж. П.,
АК-П., със служебен адрес – *****, сумата от 92.76 лева– адвокатско възнаграждение
за оказана безплатна правна помощ АНН. В. Р. по производството.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/п/_______________
7