РЕШЕНИЕ
№ 490
гр. Плевен, 16.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА
Членове:РЕНИ М. СПАРТАНСКА
КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ
при участието на секретаря Н. В. Д.
като разгледа докладваното от РЕНИ М. СПАРТАНСКА Въззивно
гражданско дело № 20224400500655 по описа за 2022 година
Производство по чл.258 ГПК.
С решение на Плевенски Районен съд ,Х-ти гр.с.№1156 от 04.08.2022г.,
постановено по гр.д.№930/2022г.по описа на същия съд е признато за
установено по отношение на“АЛЕКО КЛИЙН СЪРВИС“ ООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление:гр.П., ул.“Н. Д.П.“ №*, представлявано от З.
Н. Т. управител, че М. Б. Н.,ЕГН ***,гр.П., ул.Р. №*, вх.*, ет.*, ап.* и С. Г. Н.,
ЕГН **********, гр.П., ул.Р. №*, вх.*, ет.*, ап.* са съсобственици на
основание покупко-продажба на следния недвижим имот:МАЗА №* в БЛОК
“Б” с разгъната площ от 15.9 кв.м, 0.25 % ид. части от общите части на
сградата и от правото на строеж, при съседи: изток - имот № 12, запад-
коридор , север - вход, юг- имот № 7, отгоре - имот № 18, който имот
съгласно Схема №15-141473-11.02.2022 г. съставлява САМОСТОЯТЕЛЕН
ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор ***, находящ се в гр.П., община П.,
област П., по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед РД - 18-71/06.06.2008 г. на Изпълнителен директор при АГКК,
последно изменение: няма заповед за изменение на КККР, засягащо
1
самостоятелния обект е от 11.02.2022 г., с адрес на имота: гр.П., ул. “А. С. ”
№*, ет.*, обект * , самостоятелния обект се намира на етаж-1 в сграда с
идентификатор ***, предназначение: Административна, делова сграда,
сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор *** ,
предназначение на самостоятелния обект: за склад, брой нива на обекта: 1 ,
посочена в документа площ: 15.30 кв.м , прилежащи части: 0.25 % идеални
части от общите части на сградата, ниво: 1 , съседни самостоятелни обекти в
сградата:на същия етаж: ***.7,под обекта: няма, над обекта: ***.18, стар
идентификатор: няма.
Със същото решение на ПРС „АЛЕКО КЛИЙН СЪРВИС“ ООД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: гр.П., ул.“Н. Д.П.“ №*,
представлявано от З. Н. Т.-управител е осъдено ДА ПРЕДАДЕ
ВЛАДЕНИЕТО на М. Б. Н., ЕГН ***, гр.П., ул.Р. №*, вх.*, ет.*, ап.* и С. Г.
Н., ЕГН **********, гр.П., ул.Р. №*, вх.*, ет.*, ап.* върху гореописания
недвижим имот.
С решението на ПРС на основание чл.78, ал.1 ГПК „ АЛЕКО КЛИЙН
СЪРВИС „ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.П., ул.“Н.
Д.П. №*, представлявано от З. Н. Т.-управител е осъдено да заплати на М. Б.
Н., ЕГН***, гр.П., ул.Р. №*, вх.*, ет.*, ап.* и С. Г. Н., ЕГН**********, гр.П.,
ул.Р. №*, вх.*, ет.*, ап.* сумата от 825,80 лв. направени по делото разноски за
държавна такса, адвокатско възнаграждение и вписване на ИМ.
Срещу така постановеното решение на ПРС е постъпила въззивна жалба
от „АЛЕКО КЛИЙН СЪРВИС“ЕООД гр.П.,представлявано от управителя З.
Т. чрез адвокат Ю. С. от ПАК , с която същото се обжалва като
незаконосъобразно,неправилно ,необосновано и постановено при липса на
мотиви.Твърди се,че неправилно ПРС е приел,че процесната маза е
преустроена без да са ангажирани доказателства за спазване на законовите
процедури ,като страните не са излагали подобни твърдения към процесната
маза да са присъединявани общи части на сградата-етажна
собственост.Посочено е,че съдът е приел,че преустройството не е довело до
възникване на нов обект на собственост и процесната маза продължава да
съществува ,съобразно титула на собственост на ищците и кадастралната
схема,като се твърди,че в тази част мотивите на ПРС са объркващи и
противоречат на приетата техническа експертиза.Изложени са доводи,че
2
съгласно приетата експертиза по делото е установено,че мазата,собственост
на ищците и помещението,което се владее от въззивника не са
идентични,като Маза №6,собственост на ищците представлява част от склад
,който се ползва от „Алеко Клийн сървис“ЕООД.Твърди се,че съдът не е
обсъдил изложеното от страна на експерта,че достъпа до мазата се
осъществява посредством входа,посочен на скицата –вратата в червено,през
прохода към гаражите и направения нов вход към това помещение ,като ВЛ е
заявило,че стария вход ,който е съществувал откъм коридора на мазите е
зазидан и помещението на ищците няма самостоятелен вход в
момента.Изложени са подробни съображения,че е налице вътрешно
противоречие в мотивите на съда който от една страна е приел,че ищците са
собственици на процесния имот ,който се владее от ответника ,като част от
преустроено помещение с предназначение склад,а от друга страна е изложил
пространни мотиви ,че за част от периода въззивникът се явява държател,а не
владелец. Твърди се,че не става ясно въз основа на какви писмени
доказателства съдът е приел,че имотът доброволно е предаден през 2011г.от
страна на ищеца М. А. на основание правна сделка-договор за заем за
послужване или договор за наем,като според съда ответното дружество е
ползвало на това основание мазата до 2016г.Според въззивника неправилни
са изводите на съда,че след като през 2016г.той е извършил плащания за
закупуване на процесния имот ,то той не е владял мазата като своя ,а я е
държал по силата на сключена между страните сделка.В жалбата са изложени
подробни доводи относно предпоставките на чл.79 ЗС за придобиване по
давност правото на собственост върху недвижим имот,посочена е съдебна
практика на ВКС.Въззивникът счита за неправилни изводите на ПРС, като
твърди,че той е имал качеството на владелец от 2011г. до предявяване на иска
през 2022г.,владението му не е било смущавано до изтичане на срока по чл.79
ал.1 ЗС и не е налице прекъсване по смисъла на чл.83 ЗС,не се установява
настъпването на факт от предпоставките на чл.116 ЗЗД.Навеждат се доводи,че
при постановяване на съдебния акт ,първоинстанционният съд не е обсъдил
поотделно и в съвкупност всички доказателства по делото ,не е изложил
мотиви относно всички наведени възражения ,изложил е формално такива
,част от които са вътрешно противоречиви ,което се приравнява на липса на
мотиви.Твърди се,че от показанията на всички свидетели по делото е
установено,че от 2011 г. първият ищец със знанието на втория е предал
3
доброволно владението върху обект склад и е предоставил ключовете за
складовото помещение на въззивника , който повече от 10 години е
упражнявал фактическа власт върху имота непрекъснато,спокойно и явно ,без
противопоставяне и оспорване от ищците , поради което владението се е
трансформирало в право на собственост . Становището във въззивната жалба
е ,че ПРС е стигнал до неправилни фактически констатации и правни
изводи,като е постановил неправилно и незаконосъобразно решение.В
заключение въззивникът моли съда да отмени обжалваното решение на ПРС
№1156/04.08.2022г.,постановено по гр.д. №930/2022г.като
неправилно,необосновано и незаконосъобразно. Претендират се и
направените по делото разноски за двете съдебни инстанции. В съдебното
заседание на 19.10.2022г.,на което бе даден ход по същество въззивникът чрез
своя пълномощник адвокат Ю. С. от ПАК поддържа така депозираната
жалба и моли съда да я уважи със законните от това последици. Претендират
се направените разноски,съгласно представен списък по чл.80 ГПК.
Въззиваемите М. Б. Н. и С. Г. Н. чрез своя пълномощник адвокат Т. Д.
от ПАК са депозирали писмен отговор в срока по чл.263 ал.1 ГПК.В същия е
взето становище,че оплакванията във въззивната жалба са
неаргументирани,непочиващи на установеното по делото и неоснователни,а
обжалваното решение на ПРС е валидно,допустимо и правилно, като съдът не
е допуснал нарушение на процесуалните правила.Изложени са доводи,че
правилно ПРС е приел,че ищците са придобили процесния недвижим имот –
маза №6,по време на брака им ,че са поканили ответното дружество в 15-
дневен срок да освободят заетата маза и да предадат владението върху
имота,като поканата е връчена на З. Т.,представляваща ответника на
11.01.2022г. С отговора са описани показанията на разпитаните по делото
свидетели и приетата техническа експертиза.Посочено е,че при извършения
оглед на място ,ВЛ е установило,че процесната маза №6 представлява част от
склад,който се ползва от „Алеко Клийн Сървис“ЕООД,като съгласно схемата
ползвания от ответника склад е обоен с червен контур и е с площ от 34,40
кв.м.,а маза №6 е оцветена в синьо,като съгласно заключението мазата
собственост на ищците и помещението,което се ползва от ответника не са
идентични,като маза №6 , собственост на ищците е част от ползвания от
„Алеко Клийн Сървис“ЕООД склад. Изложени са доводи,че за да бъде
уважен иска по чл.108 ЗС следва да са налице три кумулативни
4
предпоставки-ищецът да притежава право на собственост върху имота,имотът
да се намира във владение или държане на ответника,ответникът да владее
или държи имота без правно основание .Взето е становище,че правилно ПРС е
приел за недоказано направеното от ответника възражение ,че е придобил
собствеността върху процесния имот по давност на основание чл.79 ал.1 ЗС
чрез продължило повече от 10 години непрекъснато, трайно и несмущавано
владение за периода от началото на м.март 2021г.до завеждане на
ИМ.Посочено е,че ако собственикът на недвижим имот предостави
ползването му на трето лице,упражняваната от последното фактическа власт
представлява държане по смисъла на чл.68 ал.2 ЗС-вещта се държи не за себе
си , а за другиго,което не е предпоставка за придобиване на имота по давност
на основание чл.79 ал.1 ЗС.За да се измени основанието на упражняваната
фактическа власт и да се премине от държане към владение,претендиращият
несобственик следва да е упражнявал в период по-дълъг от 10 години
фактическата власт по отношение на конкретната вещ/corpus / ,без
противопоставяне от страна на титуляра на правото на собственост ,както и да
е демонстрирал по отношение на невладеещия собственик на вещта
поведение на пълноправен собственик /animus/,т.е поведение ,което
безсъмнено сочи,че упражнява собственически правомощия в пълен обем
единствено за себе си ,да отблъсне владението на собствениците,да
манифестира пред тях промяна в основанието и тази промяна да е достигнала
до тях. Изложени са съображения,че в случая тези предпоставки на чл.79 ал.1
ЗС не са налице,че до 2016г.процесната маза е предоставена от първия ищец
М. Н. на основание правна сделка, като по делото не са събрани
доказателства ответното дружество да е манифестирало пред ищците
промяната на намерението си от такова за държане в намерение да владее
мазата като част от складовото помещение като своя. Навеждат се доводи,че
дори и хипотетично да се приеме,че от 2016г.ответното дружество е
извършило плащания за закупуване на процесния имот от
собствениците,каквито доказателства не са представени и от този момент се
приеме,че е налице промяна в намерението фактическата власт върху имота
да се упражнява не за другиго,а изключително за себе си,до датата на
завеждане на ИМ 21.02.2022г. не е изтекъл изискуемия 10 –годишен период
,за да бъде придобит имота по давност.На това основание въззиваемите
считат за неоснователно направеното от ответника пред ПРС възражение за
5
придобиване на процесния имот по давностно владение.В заключение молят
съда да постанови решение ,с което въззивната жалба да бъде оставена без
уважение ,а обжалваното решение на ПРС да бъде потвърдено като
правилно,обосновано и законосъобразно. Претендират се направените по
делото разноски.В съдебното заседание на 19.10.2022г.въззиваемите чрез своя
пълномощник адвокат Т. Д. от ПАК оспорват подадената въззивна жалба и
поддържат изложените в отговора съображения.Претендират се направените
разноски за въззивната инстанция, съгласно представен списък по чл.80 ГПК.
Окръжният съд като прецени изложените в жалбата оплаквания,
становищата на страните и представените по делото доказателства,приема за
установено следното :
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК,от надлежна
страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което е допустима.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на разглеждане в настоящото производство е предявен от
ищците пред ПРС М. Н. и С. Н. / сега въззиваеми/ иск с правно основание
чл.108 ЗС срещу „АЛЕКО КЛИЙН СЪРВИС“ЕООД гр.П. /въззивник/,като
претенцията е ответникът да бъде осъден да предаде на ищците владението
върху следния имот:МАЗА №6 ,в блок „Б“с разгърната площ от 15,9 кв.м.,
ведно с 0,25 % ид.ч.от общите части на сградата и от правото на строеж , при
описани съседи,който имот представлява самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ***,с адрес на имота гр.П.,ул.“А. С.“№1
С писмения отговор по чл.131 ГПК ответникът е направил възражение
,че е придобил правото на собственост върху процесния имот на основание
давностно владение, продължило повече от 10 години, считано от м.март
2011г. съгласно чл.79 ал.1 ЗС .Изложени са доводи,че между ответника и
ищеца М. Н. е сключен устен предварителен договор за продажба на
процесния имот,че е постигната договореност същия да бъде продаден за
сумата 26 000лв.,като ответникът твърди,че е заплатил на ищците сумата
22 000лв.,а остатъкът от цената в размер на 4 000лв.е следвало да бъде
изплатен при сключването на окончателния договор.С писмения отговор е
предявен насрещен иск от ответника срещу ищците по първоначалния иск за
сумата 22 000лв., претендирана като заплатена на неосъществено
основание,поради несключен окончателен договор за продажба на имота до
6
края на 2018г.С определение на ПРС №1574/18.04.2022г. насрещният иск на
основание чл.211 ал.2 ГПК не е приет за съвместно разглеждане и съдът е
постановил отделяне на този иск в друго производство.
За да уважи предявения иск,ПРС е приел че са налице предпоставките на
чл.108 ЗС за ревандикиране на процесния имот,като е счел за недоказано
направеното от ответника възражение ,че е придобил имота на основание
давностно владение,продължило повече от 10 години.Тези правни доводи са
правилни,кореспондират с представените по делото доказателства и се
споделят изцяло от въззивната инстанция.
Безспорно по делото е установено,че с договор за покупко-продажба от
18.07.2005г.,обективиран в нотариален акт №12, том III, рег.№ ***, дело ***
от ***г. на нотариус Г. Б. ,ищецът М. Б. Н. е закупил от „Плевен проект“АД
следните недвижими имоти:1/3 ид.ч.от 1840 кв.м.,ид.ч.от ПИ от 5650
кв.м.,находящ се в гр.П.,ул.“Ал.С.“№1,съставляващ имот №І,в кв.389 по
кадастралния план на гр.Плевен,при описани съседи,заедно с построената в
имота сграда за обществено обслужване ,състояща се от основен корпус-
осеметажно тяло и достроените към него :корпус“А“ на четири етажа;корпус
„Б“на три етажа,корпус „В“ на три етажа,корпус „Г“ на един етаж и гараж ,а
именно : МАЗА №6 в блок „Б“ с разгъната площ от 15.9 кв.м,ведно с 0.25 %
ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж, при описани
съседи.Съгласно схемата,издадена от СГКК гр.П. процесната маза №6
представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** , с адрес на
имота: гр.П., ул. “А. С. ” №1 , ет.-1 обект 6, като самостоятелният обект се
намира на етаж-1 в сграда с идентификатор ***,с предназначение-за склад и с
площ по документи 15,90 кв.м.
Няма спор с оглед представеното удостоверение за сключен
граждански брак ,че ищците М. Н. и С. Н. са съпрузи,сключили са
граждански брак на ***г.,като имотите,предмет на гореописания нот.акт ,
вкл.и МАЗА №6 са придобити по време на брака им ,в режим на СИО.
Безспорно е,че преди предявяване на иска ищецът М. Н. е изпратил
покана до ответното дружество „Алеко Клийн сървис“ЕООД гр.П. с изх.
№01/01.01.2022г.,с която ответникът е поканен в 15 дневен срок от
получаването й да освободи маза №6,блок „Б“ с разгъната площ от 15,9
кв.м.,находяща се в сграда за обществено обслужване в гр.П.,ул.“Ал.С.“№1,
7
като уведоми за деня на предаване на имота, с оглед оформяне на приемо-
предавателен протокол.Видно от представената обратна разписка от “Спиди”
АД, поканата е получена от З. Т. ,управител и представляваща ответното
дружество на 11.01.2022г.
От представените по делото писмени доказателства-договор за наем от
01.10.2014г. и споразумение от 26.05.2015г.за прекратяване на този наемен
договор /л.57-58/, безспорно се установява,че за периода от сключване на
наемния договор 01.10.2014г.до неговото прекратяване,считано от
01.06.2015г. „ЕЛЕКТРА -94“ООД гр.П.,дружество,в което ищецът М. Н. е
съдружник и управител ,като наемодател е отдавало под наем на ответника
„АЛЕКО КЛИЙН СЪРВИС“ЕООД като наемател друг недвижим имот
,находящ се в същата сграда в гр.П.,ул.“Ал.С.“№1,а именно магазин с площ
от 85,30 кв.м.Впоследствие с договор за покупко-продажба от 22.04.2016г.,
обективиран в нот.акт №89/2016г. на нотариус С. И./л.23-25/ ответното
дружество„АЛЕКО КЛИЙН СЪРВИС“ЕООД е закупило от „Електра
2003“ООД,представлявано от управителя М. Н./ищец/този недвижим
имот,представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***.8 с
адрес на имота гр.П.,ул.“Ал.С.“№*, етаж *,с предназначение-за търговска
дейност,като в акта е отразено,че обектът представлява магазин за
промишлени стоки.
От изисканите по реда на чл.192 ГПК писмени доказателства от трето
неучастващо в процеса лице-НТС ЕООД гр.П./л.137-156/ се установява,че
ответникът като наемател е ползвал и други помещения в същата сграда.С
договор от 01.06.2011г.между НТС ЕООД като наемодател и „Алеко Клийн
сървис“ЕООД като наемател на последния са предоставени за ползване два
обекта, а именно:1/оборудван Кафе-клуб с площ от 44 кв.м.,находящ се в
гр.П.,ул.“Ал.С.“№1,партерен етаж и офис помещение №309 с площ от 14
кв.м.С последващ договор за наем от 01.01.2014г.между същите страни ,на
наемателя е предоставен за ползване само първия имот –Кафе-клуб.
От заключението на ВЛ С. С.,което не е оспорено от страните и като
обективно и компетентно съдът възприема изцяло,се установява ,че
мазата,собственост на ищците и помещението ,ползвано от ответника по
площ, съседи и местоположение не са идентични.При извършения оглед на
място ВЛ е установило,че процесната маза №6 ,собственост на М. Н. с площ
8
от 15,9 кв.м.на скицата обоена в синьо е част от склад ,който се ползва от
Алеко Клийн Сървис ЕООД ,като ползваната от дружеството площ за склад е
34,40 кв.м.,на скицата обоено в червено.В заключението е посочено,че
съгласно представения по делото проект л.68 –разпределeние на кота
108,преди входа на маза №6 е бил от запад на коридора,а понастоящем този
вход е зазидан.В устните си обяснения в съд.заседание на 04.07.2022г. ВЛ С.
посочва,че достъпа до процесната маза се осъществява посредством
входа,посочен на скицата/вратата в червено/, през прохода към гаражите и
направения реално нов вход към това помещение,а съществуващият стар вход
откъм коридора на мазите е зазидан,като мазата е част от цялото помещение
,което се ползва.Уточнено е от ВЛ,че чертежа не е ориентиран правилно,като
посоката север е надолу.
По делото са събрани и гласни доказателства.От показанията на
свидетелката С. Н. се установява,че тя е работила във фирма „Електра
94“,чийто управител е ищецът М. Н.,като процесната маза е ползвана от
„Електра 94“ до четвърти-пети май 2011г. като магазин и склад за кабели на
фирма Кабел комерс ,че М. Н. е направил тази маза с изолация,замазка , бюро
,за да може да се продават кабели.Поради прекратяване на договора с Кабел
комерс ,служители на тази фирма са дошли и са прибрали стоката към края на
м.април 2011г.,след което и въпросното помещение е освободено.
В този смисъл са и показанията на свидетеля В. В.,който от м.декември
1995г.до настоящия момент работи в “Електра 94“,дружество ,в което
собственик и управител е ищецът М. Н..Същият установява,че до м.май
2011г.въпросната маза е ползвана от „Електра 94“,където са били на склад
кабелите на Кабел комерс,като първоначално това е било малко
помещение,което впоследствие е разширено ,за да се ползва като
склад.Свидетелят посочва,че към настоящия момент процесното помещение
се ползва от З./управител на“Алеко Клийн сървис“,като според него след
2011г. е имало период от 2-3 години,през които това помещение не е ползвано
от З.,а ползването на мазата е започнало при второто нанасяне в
магазина,което е станало в периода 2016-2017г.
От показанията на свидетеля С. Т. се установява,че понастоящем склада
,намиращ се в тунела на ул.“А. С.“№1 в гр.П. се ползва от „Алеко Клийн
сървис“,че той самият 12 години е бил в Холандия,но от 2018г.е постоянно в
9
България ,от който момент на него му е известно ,че ответното дружеството
ползва склада. Същият посочва,че знае от синовете на З.-И. и Н.,че„Алеко
Клийн сървис“ е заплатило на М. Н. сумата 22 000лв.за закупуване на
въпросното помещение.Установява се от показанията на този свидетел,че той
лично е разговарял с М. Н. защо след като е заплатена цената на помещението
,същото не е прехвърлено на Алеко Клийн и ищецът му е обяснил,че не може
да се издаде фактура,тъй като собствеността е на физическо лице ,има други
недовършени неща,площта е различна, поради присъединяване на общи
части.Същият посочва,че е видял нот.акт на ищците,където площта на мазата
е около 15 кв.м.,а реално склада, който се ползва е с площ около 30 и повече
кв.м.
От показанията на свидетеля И. М. К./син на З. Т., управител на
ответното дружество/ се установява ,че процесният склад се ползва от Алеко
Клийн сървис от 2011г.,че тогава те са имали заведение отпред ,на входа на
сградата и М. им е предложил да им предостави своя склад за ползване
безвъзмездно,като свидетелят и брат му са изчистили въпросния
склад,преместили са наличните вещи –табелки,електромери и др.в склада на
М.. Същият посочва,че впоследствие,когато са взели магазина,М. им е
казал,че този склад върви към магазина.Според свидетеля са водени
разговори за закупуване на въпросното помещение и фирмата на майка му е
закупила същото, цената е заплатена ,но няма документ за собственост ,като с
М. Н. са водени многократни разговори във вр.с прехвърляне на
собствеността. Свидетелят също посочва,че по документи този склад е от 15
кв.м.,а ответното дружество ползва склад от около 40 кв.м.
При съвкупна преценка на събраните по делото гласни и писмени
доказателства се налага извода,че процесното помещение е ползвано от
ответното дружество“Алеко Клийн сървис“ЕООД за периода след м.май
2011г., тъй като до този момент,както се установи от показанията на
свидетелите Н. и В., помещението е ползвано от „Електра 94“ като склад за
съхранение на кабели на фирма Кабел комерс.Безспорно е установено ,че
ползването на процесната маза е предоставено на ответника от собственика
М. Н..Налице е спор между страните дали процесният имот е предоставен на
ответника за ползване възмездно чрез наемен договор,каквито твърдения са
изложени от ищците или безвъзмездно.В писмено становище /л.51/ищците
навеждат доводи,че за периода от м.януари 2012г.до месец май
10
2015г.ответното дружество е ползвало процесната маза като наемател ,срещу
месечен наем от 120лв.,който е заплащан от управителя на ответното
дружество-З. Т. лично на ищеца М. Н..В тази насока е представена справка за
постъпили плащания от „Алеко Клийн сървис“ЕООД/л.108/,изготвена от
самия ищец М. Н.,която няма характера на счетоводен документ и не се
ползва с доказателствена сила.Представените фактури за заплатен наем от
„Алеко Клийн сървис“ЕООД на „Електра 94“ООД за периода 2013г.-
2014г./л.84-104/ касаят наемното правоотношение във връзка с другия
недвижим имот-магазин с площ от 85,30 кв.м.,който впоследствие ответникът
е закупил през 2016г. с нот.акт №89/2016г.Не е налице признание на този факт
от страна на ответника,поради което съдът приема ,че за гореописания период
м.01.2012г.до м.05.2015г.процесното помещение действително е ползвано от
ответното дружество,но безвъзмездно , като твърденията на ищците за
заплащан от ответника наем в размер на 120лв.месечно съдът приема за
недоказани. Независимо от това дали ползването е предоставено на ответника
възмездно или безвъзмездно,след като ищецът М. Н. е предоставил на
ответника ползването на процесния имот,последният има качеството на
държател по смисъла на чл.68 ал.2 ЗС,тъй като е упражнявал фактическа
власт върху имота, държейки го за другиго,а не за себе си.За целия период ,в
който е упражнявал фактическа власт върху имота от 2012г. до завеждане на
ИМ, ответникът е имал качеството на държател,а не на владелец .За да се
трансформира тази фактическа власт от държане във владение ,този който
упражнява фактическата власт следва да докаже промяна в намерението ,а
именно,че държи имота като свой и тази промяна да бъде манифестирана с
явни действия спрямо собственика .В тази насока е трайната и
непротиворечива практика на ВКС,посочена и в първоинстанционното
решение,която въззивната инстанция изцяло споделя.В решение на ВКС
№41/26.02.2016г.по гр.д.№4951/2015г.,Іг.о.е прието,че ако собственикът на
недвижим имот предостави ползването му на трето лице, упражняваната от
последното фактическа власт представлява държане по смисъла на чл. 68, ал.
2 ЗС - налице е основание вещта да се държи не за себе си, а за другиго.За да
се трансформира така установената фактическа власт във
владение,упражняващото я лице следва да манифестира промяната в
намерението, с което държи имота и да противопостави тази промяна на
собственика, тъй като за да се придобие по давност правото на собственост
11
фактическата власт с намерение за своене следва да бъде упражнявана явно.
Това разрешение следва да намери приложение и в отношенията между
лицето, което е придобило право на собственост върху вещта по силата на
прехвърлителна сделка и лицето, което поддържа, че е установило
самостоятелна фактическа власт върху имота с намерение за своене след
сключването на сделката по волята на прехвърлителя, както и ако помежду им
съществува уговорка за ползването.В решение № 291/9.08.2010 г.,
постановено по гр. д. № 859/2009 г. на II ГО на ВКС е прието, че за да
промени държането във владение, държателят трябва да демонстрира
промяна в намерението /interversio possessionis/ за своене на имота, която
открито да демонстрира спрямо собственика.В същия смисъл е и решение №
270/20.05.2010 г., постановено по гр. д. № 1162/2009 г. на II ГО на ВКС, в
което е прието, че след като веднъж фактическата власт върху имота е
установена като държане, колкото и време да продължи и каквото и да е
субективното отношение на държателя, тази фактическа власт не може да
доведе до придобиване на собственост по давност и само ако държателят
промени намерението си и превърне държането във владение, в негова полза
започва да тече придобивна давност, но за да се приеме, че е налице
завладяване, е необходимо промяната в намерението фактическата власт да се
упражнява вместо другиго изключително за себе си, следва да намери външна
проява чрез действия, които недвусмислено да отричат правата на досегашния
собственик или владелец, което следва от изискването владението да не е
установено по скрит начин.В решение № 12/19.02.2014 г., постановено по гр.
д. № 1840/2013 г. на I ГО на ВКС е прието, че в хипотеза, при която
фактическата власт върху недвижим имот е придобита на правно основание
/сключен договор за заем за послужване по чл. 243 ЗЗД/ и липсва
уведомяване на собственика за промяна на намерението на държателя и
трансформирането му в недобросъвестно владение, презумпцията по чл. 69
ЗС не намира приложение.В същия смисъл е и решение на ВКС № 136 от
16.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 436/2014 г.,І г.о.,в което е прието,че
държателят упражнява фактическа власт върху вещта за другиго, а не за себе
си и затова по отношение на него презумпцията на чл. 69 ЗС не намира
приложение. За да придобие качеството на владелец, не е достатъчно бившият
собственик да реши да започне да свои имота, защото владението не може да
бъде скрито. То трябва да е явно и несъмнително, а това изисква промяната в
12
намерението на държателя да намери външна изява чрез предприемане на
действия, които да дадат възможност на собственика да узнае, че неговото
владение е отблъснато.
С оглед изложеното съдът приема,че за целия период на упражняване на
фактическа власт върху имота ответното дружество е било държател ,а на
владелец.Ответникът ,който се позовава на изтекла в негова полза
придобивна давност на осн.чл.79ал.1 ЗС не е ангажирал доказателства за
посочения период държането да се е трансформило във владение,да е
променил намерението си,чрез явни действия ,манифестирани и
противопоставени на ищците,които недвусмислено да отричат правата им на
собственици.Ответното дружество като държател не е придобило правото на
собственост върху имота на основание непрекъснато давностно владение,
продължило повече от 10 години,доколкото това право е признато само на
владелеца,но не и на държателя.С оглед горепосочената съдебна практика
презумпцията по чл. 69 ЗС намира приложение само когато по естеството си
фактическата власт върху имота представлява владение още от момента на
установяването си,но не намира приложение при държането по чл.68 ал.2
ЗС.,какъвто е конкретният случай.Водените през 2016 г.преговори между
страните за закупуване на имота също не обуславят извода,че държането се
трансформирало във владение,че е налице промяна в намерението и
ответникът е започнал да упражнява фактическа власт ,държейки имота като
свой,демонстрирайки тази промяна явно и недвусмислено спрямо ищците
като собственици.По делото не са събрани категорични доказателства в
подкрепа на твърденията на дружеството –ответник ,че е заплатило на ищците
сумата от 22 000лв.именно като продажна цена на процесния имот.Ищците не
оспорват получаването на тази сума ,но твърдят ,че със същата са погасени
предходни задължения във вр.с продажбата на другия имот-магазин.Тези
въпроси ще бъдат изяснени с по-голяма точност в производството по
насрещния иск,отделен за разглеждане в друго дело.Дори хипотетично да се
приеме,че от 2016г. ответникът е променил намерението си ,започнал е да
държи имота като свой и от държател се е превърнал във владелец,от този
момент до завеждане на ИМ-21.02.2022г.не е изтекъл предвидения в чл.79
ал.1 ЗС десетгодишен срок,за да придобие имота по давност.Направеното
възражение е неоснователно и недоказано,в който смисъл са и изводите на
ПРС.
13
За да бъде уважен иск по чл.108 ЗС следва да са налице следните три
кумулативни предпоставки:1/Ищецът да е собственик на вещта;2./Ответникът
да владее или държи вещта и 3./Това владение или държане да е без правно
основание.В конкретната хипотеза и трите предпоставки са налице. Ищците
се легитимират като собственици на имота ,закупен по време на брака им с
нотариален акт №12/2005г.В нотариалния акт имотът е описан едновременно
като гараж и като маза №6,но е безспорно с оглед същия и издадената схема,а
и съгласно заключението на ВЛ ,че се касае за самостоятелен обект в
сграда,т.е. процесната маза няма характера на прилежащо помещение към
главна вещ. Установено е,че съществуващият вход на мазата е зазидан,че
понастоящем процесното помещение няма собствен вход,но имотът на
ищците продължава да съществува като самостоятелен обект с площ от 15,90
кв.м.Неоснователни са изложените от въззивника доводи за липса на
идентичност.Безспорно е установено с оглед приетата техническа експертиза,
че ответникът ползва като склад по-голяма площ от 34,40 кв.м.,на скицата
обоено в червено,но в тази площ е включен и собствения на ищците имот от
15,9 кв.м.,на скицата на ВЛ ,обоен в синьо.С исковата молба по чл108 ЗС
ищците претендират ревандикиране на собствения си имот с площ от 15,90
кв.м.,който е част от ползвания от ответника склад с по-голяма площ.Това
ползване е предоставено на ответника от първия ищец като собственик и до
изпращането на поканата ,получена на 11.01.2022г.е било на правно
основание,поради постигната договорка със собствениците .С изпратената
покана последните са се противопоставили това ползване на имота им да
продължава,даден е 15-дневен срок за освобождаване на помещението и след
изтичане на този срок,ответникът полза имота без правно основание.
По изложените съображения,съдът намира ,че искът с правно основание
чл.108 ЗС е основателен ,доказан и следва да бъде уважен,като ответникът
бъде осъден да предаде на ищците владението върху процесния имот –маза
№6, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***,с
адрес гр.П.,ул.“А. С.“№1,ет.-1 , обект 6.
Изводите на ПРС изцяло съвпадат с тези на въззивната
инстанция,поради което и на основание чл.271 ГПК обжалваното решение на
ПРС следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
При този изход на процеса и на основание чл.78 ал.3 ГПК въззивното
14
дружество следва да заплати на въззиваемите направените разноски за
настоящата инстанция в размер на 735 лв.заплатено на пълномощника
адвокатско възнаграждение.
Водим от горното,Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА осн.чл.271 ал.1 ГПК решението на Плевенски Районен
съд, Х- ти гр.с. №1156 от 04.08.2022г.,постановено по гр.д.№930/2022г. по
описа на същия съд.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.3 ГПК „АЛЕКО КЛИЙН СЪРВИС“
ЕООД,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление гр.П., ул.
“Н.Д.П.“№*,представлявано от управителя З. Н. Т.,със съдебен адрес за
призоваване:адвокат Ю. С. от ПАК,гр.Плевен, ул. “Б.“№*, ет.*, офис * ДА
ЗАПЛАТИ на М. Б. Н. ,ЕГН ********** и С. Г. Н.,ЕГН **********,двамата
от гр.П.,ул.“Р.“№*, вх.*, ет.*, еп.* ,със съдебен адрес за призоваване: адвокат
Т. Д. от ПАК,гр. Плевен, ул. “Д.К.“ №*, офис * деловодни разноски за
въззивната инстанция в размер на 735 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ при
условията на чл.280 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15