Решение по дело №46497/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 3852
Дата: 26 април 2022 г.
Съдия: Константин Александров Кунчев
Дело: 20211110146497
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 август 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 3852
гр. С....., 26.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ
при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско
дело № 20211110146497 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба на „Дз“ АД, ЕИК ....., със седалище и
адрес на управление: гр. С....., бул. „К....“ № 68 срещу ЗД „БИ“ АД, ЕИК ****, със седалище
и адрес на управление: гр. С....., ул. „Д......“ № 67, с която е предявен като частичен
осъдителен иск с правно основание по чл. 411 КЗ за сумата в размер 542.78 лв.,
представляваща неплатена сума по регресно вземане на ищеца за платено от последния
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ за настъпилото на дата
12.05.2020г. в гр. С..... застрахователно събитие, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на предявяване на иска – 09.08.2021г. до окончателното й
изплащане.
Ищецът твърди, че на дата 12.05.2020г., в гр. С....., на бул. „Ц..... III” № 56 е
настъпило ПТП с участващи три автомобила, от които: лек автомобил – марка П..., модел
301 с рег. № СВ 6827 МТ, застраховано при ищеца, лек автомобил – марка Рено, модел
Еспейс с рег. № СВ..... КМ, застраховано при ответника и неидентифицирано МПС, което
при реализирането на ПТП е било паркирано. Твърди се, че водачът на застрахованото при
ответника МПС е шофирал с несъобразена скорост, в резултат на което е удря намиращия се
пред него лек автомобил П.... Вследствие на удара между двете коли, автомобилът с марка
П... се отклонява в дясно и с предната си част удря друг, трети неиндивидуализиран в
исковата молба автомобил, който е бил паркиран в близост. В резултат на така описаното
произшествие, на застрахования при ищеца по застраховка „Каско на МПС“, полица №
0313190300002398 лек автомобил с марка П... и рег. № СВ 6827 МТ са нанесени материални
щети, които след реализирането на остатъчната стойност на застрахованото МПС, възлизат
на 3877.31 лв., представляващи разликата между заплатеното обезщетение и изплатената на
застрахователя сума по регресното му вземане спрямо ответника.
В срока по чл. 131 ал. 1 ГПК, ответникът е депозирал писмен отговор, с който
оспорва размера на вредите, до който носи отговорност. Не оспорва, че причинителят на
щетите е застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“, сключен с него, както и
изплатената след получаване на регресна покана от ищеца сума в размер на 17 946.91 лв.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
1
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от правна и фактическа страна
следното.
Съгласно разпоредбата на чл. 411 ал. 1 КЗ, в случаите, в които причинителят на
вредата има сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по
имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на
вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ – до размера
на платеното обезщетение и обичайните разноски, които са направени за неговото
определяне. За да възникне регресно вземане, следва да се установи наличието на
изискуемите материалноправни предпоставки. На първо място, това е наличието на валидно
сключен застрахователен договор по имуществена застраховка „Гражданска отговорност“
между ищеца и увреденото лице. На следващо място, следва да се установи по безспорен
начин осъществения деликт (чл. 45 ЗЗД) и участието на делинквента в него, като по арг. чл.
45 ал. 2 ЗЗД вината се предполага. При така настъпилото увреждане, застрахователят на
пострадалото лице да е изплатил на последното застрахователното обезщетение. На
последно място, следва да се установи налице ли е действително застрахователно
правоотношение между делинквента и сочения като негов застраховател.
Настоящият състав, на основание чл. 146 ал. 1 т. 4 ГПК е отделил като безспорни
между страните и следователно, ненуждаещи се от доказване обстоятелствата по повод
настъпилото застрахователно събитие – време, място и участници при реализиране на
процесното ПТП, както и неговият механизъм, наличието на валидно сключени застраховки
„Гражданска отговорност“ при ищеца и ответника, както и обстоятелствата по изплащане на
обезщетение на увреденото лице и реализирането на регресната отговорност на ответника
до определения от последния размер.
Съгласно заключението на вещото лице по приетата в настоящото производство
САТЕ, което съдът кредитира като изготвено обективно и компетентно, от лице –
специалист в съответната област, механизмът на ПТП е изяснен, а между страните това
обстоятелство се явява безспорно. Настоящият състав приема, че всички увреждания по
лекия автомобил, застрахован при ищцовото дружество, се намират в пряка и причинно –
следствена връзка с процесното ПТП. Към датата на застрахователното събитие увреденото
МПС е било експлоатация 1 година, 8 месеца и 9 дни, считано от датата на първоначалната
регистрация, като към същият момент действителната стойност на процесният лек
автомобил е 23 539 лв.
При това съда приема, че към датата на ПТП процесното МПС е било в
гаранционната поддръжка, която видно от заключението на вещото лице се равнява на
период от 5 години за тази марка МПС, поради което ремонта по автомобила е следвало да
се направи в официален за марката сервиз.
При това положение следва да се приеме, че е налице тотална щета. При това
положение правилата, при които следва да се изчисли дължимото обезщетение се
определят от чл. 74 от Общите условия на ищеца.
Размерът на обезщетението, което се търси и е изплатено следва да се намали със
стойността на запазените части, тъй като те остават в полза на застрахователя и той стъпва
само за разликата между изплатеното обезщетение и стойността на запазените части.
Разликата маркира обема на регерсеното вземане.
По отношение оспорената от ищеца в т. 10 част от експертизата на вещото лице,
съдът следва да съобрази практиката на ВКС по чл. 290 ГПК, съгласно която съдът следва да
определи застрахователното обезщетение при тотална щета по действителната стойност на
вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие, като ползва заключение
на вещо лице, без да е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се надвишават
минималните размери по Методиката към Наредба № 49/14.10.2014г. (в този смисъл са
Решение № 165 от 24.10.201. г. по т. д. № 469/2012 г. на ВКС, II ТО; Решение № 109 от
14.11.2011 г. по т. д. №. 70/2010 г. на ВКС, I ТО; Решение №. от 0.. 07. 2010 г. по т. д. № 6.
2009 г. на ВКС, І ТО). Размерът на вредата следва да се определи без прилагане на
2
коефициент за овехтяване. Предвид обстоятелството, че към датата на настъпилото ПТП са
били налични запазени части от лекия автомобил, приходите от реализацията им следва да
се приспаднат. В тази връзка, настоящият състав кредитира изцяло определената от вещото
лице стойност на запазените части по средни пазарни цени в размер на 5885 лв., доколкото
ищецът не ангажира доказателства за обратното. Твърдението на ищеца, че остатъчната
стойност на процесното МПС възлиза на 2150 лв. не обвързва съда, доколкото липсва опис
на запазените части на МПС и тяхната оценка по пера, съобразно действителното им
състояние. Вещото лице е дало подробно обосновано и компетентно заключение в тази част,
което съдът кредитира.
Поради изложеното, съдът приема, че размерът на регереса по застрахователното
обезщетение възлиза на 17 654 лв., което е в рамките на изплатената от ответника сума,
следователно както главният иск (предявен като частичен) и акцесорната претенция за лихва
следва да бъде отхвърлни като неоснователни.
При този изход на спора, в полза на ответника следва да се присъдят сторените от
него разноски, за което прилага надлежно списък по чл. 80 ГПК, в размер на 560 лв.
По отношение възражението за прекомерност на адв. възнаграждение на ответната
страна, настоящият съдебен състав намира, че същото е съобразено с Наредба № 1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като се вземе
предвид начисления върху него ДДС.

Така мотивиран съдът:




РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Дз“ АД, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление:
гр. С....., бул. „К....“ № 68 срещу ЗД „БИ“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. С....., ул. „Д......“ № 67 осъдителен иск с правно основание по чл. 411 КЗ,
предявен като частичен от общ размер на 3877,31 лв. за сумата в размер 542.78 лв.,
представляваща неплатена сума по регресно вземане на ищеца за платено от последния
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ за настъпилото на дата
12.05.2020г. в гр. С..... застрахователно събитие, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на предявяване на иска – 09.08.2021г. до окончателното й
изплащане, както искът по чл. 86 ЗЗД, предявен като частичен иск от общ размер на 331,75
лв. за сумата от 42, 78 лв., лихва за забава за период а от 05.10.2020 до 08.08.2020 г.

ОСЪЖДА Дз“ АД, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: гр. С....., бул.
„К....“ № 68 срещу ЗД „БИ“ АД, ЕИК **** да заплати на ответника сумата в общ размер на
560 лв., разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчване на
препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3
4