Р Е Ш Е Н И Е №260074/16.7.2021 г.
16.07.2021 г.
гр.Ямбол
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският
окръжен съд
І-ви граждански състав
На 05 юли 2021
година
В
открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ
Секретар
Д. Д.
Като
разгледа докладваното от съдия Н.Иванов
гр.
дело № 3 по описа на 2021 година
за
да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба на З.Д.С., лично и със съгласието на своя баща и
законен представител Д.С.С., чрез пълномощник адв. Л.Г.Г. от АК - П. против ЗК„ЛЕВ ИНС"АД гр.София, с ЕИК-*********, с която се претендира да бъде
постановено решение, с което да бъде осъден ответника да заплати на ищцата
сумата 90000
лв., представляваща обезщетение за претърпените и търпими неимуществени вреди
/болки и страдания/, произтичащи от телесните увреждания: луксация /изкълчване/
на лява раменна става, счупване на лявата лопатка в областта на ставната й ямка
и пукване на лявата ключична кост в нейния външен край, както и счупване на
двата пищяла на подбедрицата на левия долен крайник, получени в резултат на ПТП
от 21.11.2017 г., ведно с законната лихва върху цялата сума, считано от
27.04.2018 г. до окончателното й изплащане .
Твърди се, че на 21.11.2017
г. около 07:20 ч. в град Ямбол на улица „Дружба", пред блок 27 в ж.к.„
Златен рог", при управление на МПС - лек автомобил марка
„Фолксваген", модел „Голф" с peг. № СН 3362 ВН, управляван от Б.И.Н.,
водача нарушил правилата за движение по пътищата, визирани по чл. 116 и чл. 117
от ЗДвП, в резултат на което причинил по непредпазливост две средни телесни
повреди на ищцата З.Д.С., изразяващи се в луксация
/изкълчване на лява раменна става, счупване на лявата лопатка в областта на
ставната й ямка и пукване на лявата ключична кост в нейния
външен край, довели до трайно затрудняване движенията на левия горен крайник, както и
счупване на двата пищяла на подбедрицата на левия долен крайник, довело до
трайно затруднение движенията на левия долен крайник - престъпление по чл. 343
ал.1 от НК, вр. с чл. 342 ал.1 от НК. Сочи се, че с влязло в сила Решение
№267/12.11.2019 г., постановено от ЯРС, по анд № 897/2019 г., водача на
увреждащото МПС е бил признат за виновен за описаното деяние. Решението било
потвърдено от ЯОС, с Решение от 12.03.2020 г., постановено по ВАНД № 329/2019
г. , като е било изменено само в частта на наложеното наказание, а в останалата
част - потвърдено. Твърди се, че лек автомобил марка „
Фолксваген", модел „ Голф" с peг. № СН 3362 ВН притежавал полица
№221170002478732, сключена на 13.09.2017 г. по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност" със ЗК„ЛЕВ ИНС"АД - с покритие към деня на
ПТП и валидна до 12.09.2018 г., което ангажирало отговорността на ответника за обезщетяване на
причинените вследствие на ПТП-то неимуществени вреди.
Видно от твърденията в ИМ, в резултат на
описаните увреждания, получени при процесното ПТП, ищцата -тогава малолетно
дете, търпяла значителни болки и страдания /неимуществени вреди/, а последиците
от уврежданията не били преодолени напълно и към настоящия момент. Тя
първоначално била приета по спешност в МБАЛ „Св. Пантелеймон" АД гр. Ямбол
-Отделение по ортопедия и травматология, където били извършени редица
изследвания и установени описаните в увреждания. На 22.11.2017 г. и била
извършена опиративна интервенция: открито наместване на фрактура с вътрешна
фиксация, тибия и фибула, като под анестезия била направена репозиция на
фрактурата на екстензионна маса и под рентгенов контрол се отворила фрактурата
и фрагментите се фиксирали с подпорна заключваща плака за проксимална тибия.
След изписване от болницата, ищцата била първоначално на постелен режим и
не можела да се самообслужва и да се грижи сама за себе си, а била зависима от
своите близки. Сънят й бил нарушен и изпитвала значителни болки и страдания,
била обездвижена. Впоследствие започнала да се придвижва с помощни средства и
чужда помощ. Поради стреса от преживяното ПТП развила постравматично стресово
разстройство, чиито последици продължавали да се проявяват и понастоящем.
Въпреки проведеното лечение и дългия възстановителен период, през който
ищцата търпяла значителни болки и страдания, социално - битови ограничения и
дискомфорт, произтичащ от нарушената двигателна активност и силния стрес,
понастоящем били налице трайни последици и периодични
болки в областта на счупванията. Намалена била и двигателната активност на
пострадалото дете, което изпитвало бърза уморяемост и болки при физически
натоварвания.
Сочи се, че ответното дружество било уведомено за
настъпилото застрахователно събитие, при което пострадала ищцата, с искане за
изплащане на застрахователно обезщетение. До момента дружество не било
изпълнило задължението си да изплати такова, по образуваната щета №
0000-1000-03-18-7073/26.01.2018 г. за изплащане на обезщетение за нанесени
неимуществени и имуществени вреди на ищцата З.Д.С., пострадала като пешеходец в
резултат на ПТП от 21.11.2017 г.
Твърди се, че в случая не било налице какъвто и да било принос за
настъпване на ПТП и уврежданията от страна на детето, а вината за същото била
изцяло на деликвента, който единствен имал изцяло обективна възможност да
предотврати ПТП-то с пресичащата пешеходка /ако бил реагирал от момента, в
който е възприел детето на разстояние повече от 80 -100 метра преди мястото на
удара /, но сам се поставил в невъзможност да спре преди мястото на удара,
поради което не можел да черпи права от собственото си неправомерно поведение.
Сочи се,
че от отказа за плащане по предявената от ищцата доброволна претенция, е
възниквал правен интерес от предявяването на претенциите по съдебен ред.
В писмен отговор, ответникът оспорва предявения иск. Оспорват се твърденията, че при осъществяване на процесното
ПТП за ищцата са настъпили изкълчване на лява раменна става, счупване на лявата
лопатка в областта на ставната й ямка и пукване на лявата ключична кост, както
и да е настъпило счупване на двата пищяла на подбредрицата на левия долен
крайник, както и че травмите са в причинно-следствена връзка с ПТП, тъй като
описаните състояния не били отразени като диагностицирани в първичната
медицинска документация - 2 броя Епикризи от „МБАЛ Св. Пантелеймон" АД
изготвени на 30.11.2017г. и 08.12.2017г., съставени по отношение на ищцата при
приемането й в болницата на 21.11.2017г. и при последващия преглед на
08.12.2017г.
Оспорват се твърденията в
исковата молба, че последиците от ПТП-то не били преодолени напълно от ищцата
към настоящия момент. Оспорват се твърденията в исковата молба, че ищцата
първоначално е била на постелен режим и обездвижена, и че не е могла да се
обслужва сама и е получила нарушение на съня. Оспорват се и твърденията за
намалена двигателната активност на ищцата. Сочи се, че ищцата се е възстановила
сравнително бързо след катастрофата. Оспорва се твърдението, че ищцата е
получила посттравматично стресово разстройство, чиито последици продължават да
се проверяват и понастоящем.
Оспорени са твърденията в исковата
молба, че единствената причина за настъпването на процесното ПТП е виновното
поведение на водача на автомобила Б.И.Н.. Според ответникът ударът бил
непредотвратим за водача, с оглед внезапната поява на пешеходката на платното
за движение. Водачът Н. нямал техническа
възможност да предотврати удара, дори и да бил осъществил спирането на
автомобила с максимална спирачна ефективност за конкретния пътен участък.
Основната причина за настъпване на инцидета била внезапното навлизане в пътното
платно на ищцата, когато автомобилът на Н. бил в непосредствена близост, т.е. в опасната му зона за спиране. Пешеходката следвало да не навлиза и да не пресича пътното
платно на място извън определената и сигнализирана за целта пешеходна пътека.
Тя следвало да отиде до пешеходната пътека, да се огледа качествено и след като
се увери, че няма автомобили, да пресече. Твърдя, се че основна причина за
настъпването на процесното ПТП са преките действия на ищцата, в качеството й на
пешеходец и бездействието на баба й П.С., която в този момент е била лицето,
което следвало да осъществява надзор върху 13-годишната ищца.
Ответникът твърди, че ищцата е
допринесла в огромна степен за настъпване на вредоносния резултат. Направено е
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата, като съпричиняването от нейна страна следвало да бъде
отчетено в процентно съотношение - 90 %.
Оспорва се предявеният иск и по
размер. Твърди се, че претендираната с исковата молба сумата за претърпени
неимуществени вреди, е силно завишена и не отговаря на принципа на
справедливостта, заложен в чл. 52 от ЗЗД.
Оспорена е претенцията по
акцесорния иск за лихва.
В с.з. исковата претенция се поддържа.
Ответникът, редовно уведомен, чрез своя
пълномощник, е заявил, че оспорва иска.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено следното:
В конкретния случай от събраните по
делото доказателства - преписи от доказателства по ДП 0801/2017г. на РУ-Ямбол и
препис от Решение
№267/12.11.2019 г., постановено от ЯРС, по анд № 897/2019 г., изменено само в
частта на наложеното наказание, с Решение от 12.03.2020 г., постановено по ВАНД
№ 329/2019 г. на ЯОС, се установява, че Б.И.Н., е бил признат за виновен в това, че на 21.11.2017
г. около 07.20 ч. в гр. Ямбол, на ул. „Дружба“, пред бл. 27 в ж.к. „Златен рог“
при управляване на моторно превозно средство – л.а. „Фолксваген Голф“ с рег. №
СН 3362 ВН, нарушил правилата за движение по пътищата по чл. 116 и чл. 117 от ЗДвП, в резултат на което по непредпазливост причинил две средни телесни
повреди на З.Д.С. *** – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 342,
ал. 1 от НК, поради което на основание
чл. 78а, ал. 1 от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено
административно наказание Глоба в размер на 1500 (две хиляди) лева. На основание
чл. 78а, ал. 4 от НК, във връзка с чл. 37, ал. 1 т. 7 от НК е лишен от право да
управлява МПС за срок от 4 месеца.
Решението, постановено по
НАХД е задължително за гражданския съд,
относно вината на водача на МПС и съставомерността на деянието /съгл. очертаните от чл.300 ГПК граници във вр. с
разглежданите граждански последици на деянието/.
Не се спори, че за автомобила е била
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ в ЗК„ЛЕВ ИНС"АД с полица с начална дата на покритие 13.09.2017 г., и крайна дата на покритие 12.09.2018 г.
От
заключението на изслушаната по делото САТЕ, се установява, че произшествие е настъпило на 21.11.2017 г.,
около 07:20 часа в гр. Ямбол, ж.к. „Златен рог", ул. „Дружба",
северно от блок № 27, в условията на дневна светлина и суха, асфалтова
настилка. Преди ПТП, лек автомобил Фолксваген Голф с peг. № СН 3362 ВН се е движил по
улица „Дружба", в посока центъра на гр. Ямбол, със скорост от около 38,5
км/ч. Пострадалата пешеходка се е намирала в покой на десния тротоар (спрямо
посоката на движение на автомобила - пред блок № 27), в близост до платното за
движение, заедно с още две деца и баба си. В определен момент пешеходката е
предприела пресичане на платното за движение, от дясно наляво за водача на
автомобила, към отсрещната автобусна спирка. Движението на пешеходката е било
интензивно, а навлизането й на платното за движение внезапно. Водачът е
реагирал за спиране след като е настъпил сблъсъка. По своя характер, ударът е
челен за лекия автомобил и страничен отляво за пешеходката. Ударът е настъпил
на около 2 метра вляво от десния край на платното за движение и около 0,50
метра след мерната линия (виж отговора на въпрос № 4). В следствие на
инициалния удар, тялото на пострадалата е политнало към автомобила, като
десният й крак се е прохлузил по дължината на десния калник. При това движение
на тялото, главата и лявата раменна става са застигнати и блъснати от дясната
част на челното стъкло. В следствие на това, пострадалата пешеходка е била
„носена" и в последствие изтласкана напред, по посоката на движение на
автомобила. В предвид закъснителното движение на МПС, тялото на пешеходката
изпаднало върху асфалтовата настилка, на около 1,50 метър пред спрелия
автомобил. Последица от произшествието са телесни увреждания по пешеходката З.С.
и материални щети по автомобила. ВЛ-це е посочило, че по време на оглед на
местопроизшествието не са констатирани спирачни следи, което определя, че
скоростта на л.а. преди ПТП е равана на скоростта към момента на сблъсък, като
същата е била 38,52 км/ч. След удара, водачът е реализирал спиране, но със спирачно
закъснение, по-ниско от max. Според
ВЛ-це, водачът
на процесното МПС е имал обективна възможност да наблюдава пътната обстановка
пред себе си от отстояние (до мястото на ПТП) не по-малко от 80-100 метра. При
това отстояние на автомобила от мястото на удар, не е имало никакви
предпоставки за създаване на аварийна ситуация, което да задължи водача да
предприеме мерки за спиране или намаляване на скоростта. Водачът е следвало да
съобрази скоростта на движение на автомобила с обстоятелството, че приближава
група деца на тротоара, в непосредствена близост до пътното платно. В тази
връзка, още в момента на възприемане на това обстоятелство (хипотетична
опасност, продиктувана от непредсказуемите действия на децата) да намали
допълнително скоростта на движение.
Според
заключението пешеходката е имала обективна
възможност да възприеме наличието на автомобил, приближаващ мястото, където е
била позиционирана, на отстояние около 80-100 метра. Тя е осъществила пресичане на платното за движение не по пешеходна
пътека, каквато има в близост до мястото на ПТП. Следвало е преди да предприеме
навлизане на платното за движение, с тенденция неговото пресичане, да се огледа
и виждайки приближаващия автомобил да изчака неговото преминаване и едва след
това, ако в близост няма други МПС, чак тогава да пресече платното за движение.
След като
е предприела пресичане на улицата не е съобразила навлизането си на платното за
движение с наличието, отстоянието и скоростта на приближаване на л.а.
Фолксваген, който е бил видим за нея. Посочено е , че в случая, при конкретно
създалите се условия, водачът не е имал възможност/време да реагира безопасно и
предотврати сблъсъка. От инженерно техническа
гледна точка, причина за настъпване
на ПТП е навлизането на пешеходката по платното за движение, без да се съобрази
с наличието на МПС, приближаващо към нея отляво, с неговото отстояние и скорост
на приближаване.
Заключението по САТЕ не беше оспорено от страните по делото и се
приема от съда, като обективно и компетентно изготвено.
От
заключението на изслушаната по делото СМЕ
е видно, че при
възникналото пътнотранспортно произшествие на 21.11.2017 г., З.Д.С. е получила, следните
увреждания: 1. Множествени фрактури
на двете кости на лява подбедрица; 2. Разкъсно-контузна рана на главата;
3.Фрактура Марго супериор скапуле синистра.
Видно от заключението на СМЕ, след
ПТп-то, с
екип на ЦСМП ищцата е доведена с линейка в Спешно приемно отделение на
Ямболската областна болница. Там са извършени Диагностични и Образни
изследвания. Обработена е раната на главата и след консултация с Хирург и
Травматолог и се хоспитализира в Ортопедо -Травматологично отделение.
Последвало
лечение по Медицински стандарти в Ортопедо-Травматологично отделение -
подготовка, операция и медикаментозно. Представено е хронологичното
проследяване и лечение на З.Д.: Хоспитализация на 21.11.2017 г. - изписана на
30.11.2017 г. Образни изследвания по време на престоя в Ортопедично отделение:
Рен.графия на лява подбедрица - фрактура; Рен.графия на гл.мозък - КАТ -
21.11.2017 г.; Рен.графия на ляво рамо - 21.11.2017г.-без данни за фрактура;
КАТ на гл.мозък - 26.11.2017 г.- б.о. -Рен.графия на ТАЗ - б.о.; Рен.графия на
гръден кош и бял дроб - б.о. На 22.11.2017г. - направена Рен. графия на лява
подбедрица след метална остеосинтеза. На 26.11.2017 г. - отново Рен.графия на
лява раменна става - фрактура на лява скапула и фисура на лява клавикула в
проксимална трета. На 08.12.2017г. - Хоспитализиране в Ортопедично отделение с
Диагноза: Изкълчване на лява раменна става -Фрактура кавитас скапуле син. На
03.01.2018г. - Амбулаторен преглед при Травматолог с контролна Рен.графия на
лява подбедрица и ляво рамо -вторично зарастваща рана по предната повърхност на
подбедрицата в областта на травматичния хематом и имобилизирано ляво рамо. На
23.04.2019 г.- нов Амб.преглед- 1г.и 4 мес. след катастрофата : Рен.данни за
пълна консолидация на подбедрицата, пълен обем движения на ляво рамо. Насочена
за планово отстраняване на импланта. На 10.07.2019 г. - Хоспитализирана в
Ортопедично отделение - гр. Ямбол за отстраняване на имплантиите от долния ляв
крак, поради дискомфорт в горния край на плаката. Пълен обем и сила на движения
на крайника, с болки, при свиване на коляното. Напълно зарастнали фрактури на
подбедрицата. Спокоен цикатрикс. Изписана след 3 дни в много добро общо
състояние.
Според заключението на СМЕ, счупването на ключицата е настъпило при ПТП-то след падане върху
лявото рамо. Пукнатината на ключицата всъщност е най-леката травма на детето
при това произшествие. Такава травма изисква покой, а при ходене е редно да
бъде превързана лявата ръка към тялото. В случая ищцата е лекувана на легло.
Нормално, общоприето една неразместена фрактура на ключица зараства без
усложнения за 25-28 дни. Вероятните причини за неправилно зарастване на тази
кост са наличието на пълна дислокация, най-често при напречни фрактури в
средната част или също така при фрактури, склонни към вторична
дислокация-т.нар. Нестабилни счупвания. В този случай пукнатината на тялото на
ключицата е зарастнало без разместване, напълно за 25 дни и без остатъчни
последици. ВЛ-це е посочило, че към
момента на медицинския преглед, на 19.05.2021 г. се установило все още наличие
на отзвучаващия посттравматичен оток на лява подбедрица- тя била мека, без задръжка на трапчинки при натиск,
неболезнена при допир и компресия. Установила се разлика между двете
подбедрици. Лявата е с 1 см. по-голяма обиколка - все още при съвестно
провеждане на специални физиотерапевтични процедури и
целенасочена гимнастика посттравматичния оток постепенно отзвучава напълно. Посочено е, че нараняванията
при долните крайници протичат с оток под
мястото на травмата-дори и при повърхностни травма. Извънклетъчната течност
съдържа вода, протеини, лимфна течност, а при фрактури и кръв, хематоми,
кръвоизливи. Натрупването на течност в тъканното и подкожно пространство
настъпва поради увреждане на клетъчните мембрани. Най-често отокът се появява
след нараняването, поради разкъсване на малки тъканни съдове-артериални,
венозни и лимфни. Обездвижването на крайника след фрактура, хипокинезията,
хипотрофията и продължителната неактивност на крака забавят циркулацията на
кръвта и лимфния дренаж. В по-късен етап остатъчния оток на подбедрицата вече
не е болезнен и с времето отзвучава. В случая освен фрактурата на костите и
съпътствуващия кръвоизлив от костите и разкъсани меки тъкани голяма роля има
продължителното ненатоварване на крайника и режима на легло. Важни фактори за
бързото овладяване е навременното приложение на хепаринови препарати, висока
позиция на крайника и ледени компреси.
По
отношение на поставените към СМЕ въпроси: Налице ли е при ищцата сплескване на
9,10,11 гръден прешлен и на какво се дължи то? и Налице
ли е изкривяване на гръбначния стълб и от какво се е получило то?, ВЛ-це е
отговорило, че при ищцата е налице клиновидна деформация на 9,10 и 11 гръден
прешлен. Това „сплескване" на предната височина на прешлените е характерно
и типично за настъпилото гръбначно изкривяване назад в гръдната му част.
Върховите прешлени в най-изпъкналата част се сплескват по предната височина и
добиват трапецовидна форма. Това заболяване в разтежна детска възраст се нарича
Ювенилна /юношеска/ кифоза/изгърбване/. Заболяването е познато като болест на
Шоерман-Мау. Според СМЕ, З.
продължава да има леко прегърбена стойка, типична за заболяването Кифоза.
Липсва странично изкривяване/сколиоза/ на гръбнака. Има нормална подвижност
напред, назад и странично отклонение. Понякога имала болки в областта на
гръбнака, в близост до лопатките. Налице е една остатъчна диастаза/увеличена
ставна дистанция на лявата раменна става, с пълен обем движения, но понякога с
болки. Причината е травматичната луксация на ставата, с разкъсани връзки и
ротаторни сухожилия и вътреставната компресивна фрактура на ставната ямка на
лопатката. Зарастналото счупване на ключицата няма отношение към състоянието на
рамото. Според ВЛ-це при З. е налице гръбначно изкривяване тип Шоерман May - Ювенилна Кифоза, появило се в периода на пубертетно израстване от
10 до 13 години. Забелязва се подобна позиция на гръбнака и при нейната
по-голяма сестра, което засилва твърденията за генетичност при това заболяване.
ВЛ-це не е посочило наличие на приичино-следствена връзка между процесното ПТП
и констатираното изкривяване на гръбначния стълб на ищцата.
Заключението по СМЕ не беше оспорено от страните по делото и се
приема от съда, като обективно и компетентно изготвено.
Видно от заключението на СПЕ,
изслушана по делото, при ищцата З.С. се наблюдават редица от типичните симптоми на
посттравматично стресово разстройство, както и придружаващите ги тревожност и
депресивност. По данните от делото и проведеното обследване симптомите на ПТСР
са възникнали и последвали непосредствено преживяното ПТП и се проявяват все
още до момента, макар и в по-слаба степен. Същите са били обострени и
дългосрочно поддържани от типичните за тийнейджърската възраст физически,
вегетативни и психични промени. ПТП е стартирало поредица от травматични преживявания,
в т.ч. опасения за живота и здравето на ищцата, които се съживяват отново при
преживяване на болка, неразположение, някои ограничения в начина на живот.
Според ВЛ-це, израстването на
момичето, промяната на училището, подкрепящата среда на близките, най-вече
емоционалната близост и доверие с по-голямата сестра, заниманията с творчество
заедно с нея имат терапевтичен ефект за ищцата. Вещото лице счита, че
посттравматичната стресова реакция от претърпяното ПТП се е развила в някакъв
момент в посттравматично стресово разстройство в лека степен, чиито настоящи
прояви вече отшумяват, благодарение на многото описани подкрепящи фактори, но
остават силни придружаващите невротичните реакции, силна тревожност и депресия
от умерен към тежък тип, с неувереност в бъдещето, страхове и често физическо
неразположение.
Заключението на СПЕ не се оспори от
страните по делото и се приема от съда като обективно и компетентно изготвено.
По искане на страните по делото са събрани и гласни
доказателства:
Свид. П.С. - баба на З.С. посочва, че на
процесната дата чакали с внучка си
автобус на спирката в к-с "Златен рог" до бл.27. Свидетелката
се обърнала за малко и не видяла как станал целия инцидент. Когато се обърнала
видяла, че внучката й е блъсната от кола и е на стъклото на колата и от там
била изхвърлена и паднала върху асфалта.
Свидетелката била настрани, а внучката й чакала с другите деца. След удара свидетелката посочва, че нищо не
помни, тъй като била в шок. Помнела само, че дошъл полицай и й записал данните.
Свид. М.
П.Д. - майка на ищцата, заявява, че
сутринта на 21.11.2017 г., голямата й дъщеря й се обадила по телефона, че
сестра й пострадала от катастрофа. Свиделката веднага отишла в болницата и
видяла дъщеря си З. в ръцете на лекарите.
Десетина дни дъщеря й била в болницата
в Ямбол по клинична пътека. През това време аз тя била при нея в болницата
като придружител. Дъщеря й била натрошена. Имала шевове на главата, имплант в
крака, не можела да се обслужва сама и именно това налагало даима придружител. Рамото й също било счупено.
Уринирала кръв.
Свидетелката сочи, че след изписването от
болницата 2-3 месеца дъщеря й била в къщи на легло, като и слагали подлога, за
да ходи до тоалетна. Не можела сама да се храни, не можела да се облича. Дълго
време дъщеря й не можела да се обслужва. Около 5-6 месеца от първата
операция не можела да се придвижва сама,
а използвала патерици и помощни средства. Сега можела да се придвижва сама, но
продължавала да има болки и оплаквания във връзка с настъпилите счупвания. Цяла
година след инцидента дъщеря й не могла да ходи на училище и се наложило да
държи приравнителни изпити, за да може да мине в по горен клас. Дъщеря й и сега
била притеснена, не можела да пресича сама улицата, защото се страхувала от колите. Дъщеря й ползвала обезболяващи около година и
повече, заради болките които продължавала на търпи. Към момента дъщеря й
продължавала да се оплаква от болки в рамото, в кръста, в крака и в главата.
Т.е. местата, които пострадали в катастрофата. Не участвала в часовете по
физическо, тъй като била освободена заради претърпените увреждания. Промяна в
успеха й в училище от преди и след инцидента нямало. Сочи също, че дъщеря й
имала страхове от автомобили изобщо и от шофьора на колата, тъй като ситуацията
с ПТП непрекъснато й минавала пред очите. Имала нарушения на съня. След
инцидента дъщеря й посещавала психолог в гр. Ямбол, като след сеансите при
психолога казвала, че се е чувства по-добре.
Свид. Б.Н. - управлявал процесното МПС,
блъснало ищцата е посочил, че през въпросния ден през 2017г., 21 ноември месец,
тръгнал да карам двамата си синове на училище от ж.к "Златен рог",
бл. 11 в посока центъра към ПГ "Васил Левски". Направил десен завой
до бензиностанцията, която е на моста - "Геомекс". От там продължил
към центъра. Тъй като било доста студено, автомобилът не бил загрял хубаво и карал с по-ниска скорост от
разрешеното. На 10-ина метра от казаните до бл. 27, които били от дясната
страна по посока на движение, видял, че има група от хора, поради което намалил
още повече скоростта на движение. След като подминал казаните, на няколко метра
след това ненадейно един от групата изскочил изненадващо без свидетеля да успее
да реагира. Натиснал спирачите, но МПС-то не могло да спре и последвал удар.
Пострадалата била на земята. Свидетеля сочи, че веднага е отишъл при нея и се
уверил, че е контактна - отговаряла на въпросите, нямала загуба на съзнание,
говорела точно и ясно, знаела кой ден от седмицата е, колко е часът. След това
веднага подал сигнал на тел.112. Тъй като трафикът се засилил, помолил
пострадалата да я издърпат на тротоара, но не си спомнял дали тя сама се
преместила или той й помогнал. Изкачал пристигането на екипа на КАТ - Ямбол,
където бил проверен за наркотици и алкохол. Пробите били отрицателни. Попитал
пострадалата дали нещо я боли. Тя казала, че я болял левият крак. Имала кръв по
лицето като вадичка. След 10-15 минути дошла възрастна жена, която се представила
за нейната баба. По-късно вечерта посетил пострадалата заедно със съпругата си
в болницата, за да се увери, че всичко е наред и че няма опасност за живота й.
Предложил ако може по някакъв начин да помогне. Оставил телефонния номер на
съпругата си, ако желаят да потърсят помощ. Съпругата на свидетеля няколко пъти
се опитала да се свърже с родителите на ищцата, за да разбере какво е станало с
операцията, но не получили такава информация.
Представено е писмо изх.№9210/31.10.2019 г.
на ЗК„ЛЕВ ИНС"АД гр.София относно щета №
0000-1000-03-18-7073, касаеща претенция
на ищцата за изплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди настъпили от ПТП на
21.11.2017 г., с която ответното дружество е заявило, че не е налице основание
за изплащане на застрахователно обезщетение.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявения иск е с правно основание чл.432 ал.1 от Кодекса за
застраховането.
Съгл. посочената разпоредба, увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване
на изискванията на чл. 380.
Искът
е допустим. Към момента на предявяване на ИМ в съда тримесечният срок по чл.498
ал.3 КЗ, считано от датата на предявяване на претенцията пред
застрахователя е изтекъл /неоспорено
от ответника образуване
на преписка по щета №0000-1000-03-18-7073/26.01.2018 г./. С оглед писмо изх. №9210/31.10.2019 г.
на ответникът, е налице отказ на ответното застрахователно дружество
да изплати претендираното от ищцата обезщетение.
В
случая съществуването на застрахователно правоотношение между деликвента и
застрахователя е безспорно, както и осъществяването на ПТП с участието на
застрахования автомобил и ищцата.
За да се ангажира
отговорността на дружеството- ответник е необходимо да е изпълнен фактическия
състав на чл.45 от ЗЗД по отношение на застрахования при него водач на МПС,
включващ кумулативно следните елементи: противоправно деяние, довело до увреда
на ищцата, от което тя търпи болки и страдания, подлежащи на обезщетяване, пряка причинно-следствена връзка между
деянието и настъпилата увреда. Вината се предполага съгл. презумпцията на чл.45
ал.2 от ЗЗД. В тежест на ищеца е да
докаже изпълнението на посочения ФС с всички допустими доказателствени средства,
което настоящата съдебна инстанция,
в случая приема за сторено. От
представеното Решение по НАХД и заключението на САТЕ, се установява противоправното поведение и вината на Б.И.Н., водач на лек автомобил Фолксваген Голф с peг. № СН 3362
ВН за причиняване на
посочените по-горе увреди на здравето на
ищцата.
Уврежданията получени от ищцата, съдът
приема за установени от заключението на СМЕ и от СПЕ. Вещото лице по СМЕ дава
категорично заключение за настъпилите увреждания от ПТП-то: Разкъсно-контузна рана на главата; и
две средни телесни повреди: 1.Множествени фрактури на двете кости на лява
подбедрица и 2. Фрактура Марго
супериор скапуле синистра. В случая на обезщетяване подлежат само
тези вредите, които са в пряка причинно-следствена връзка с осъществения
деликт. С оглед заключението на СМЕ, не може да се приеме, че диагностицираните
при ищцата от ВЛ-це д-р А.И.: клиновидна деформация на
9,10 и 11 гръден прешлен и гръбначно изкривяване тип Шоерман May - Ювенилна Кифоза са настъпили в пряка причинно-следствена
връзка с процесното ПТП.
По изложените
съображения настоящия състав на съда счита иска за обезвреда на щетите,
причинени на ищцата в резултат на
настъпилото ПТП, за доказан в своето основание.
По отношение на размера на обезщетението, дължимо от
ответника по иска за неимуществените вреди: При определянето му следва да се
вземат предвид критериите, приети в ППВС № 4/1968 г. и приемащите го за актуално решения на
ВКС /напр.: Реш. №16/06.03.2012 г. по т. д. №461/2011г., т.
к., ІІ т. о./,
справедливостта като критерий за определяне на размера на
обезщетението при деликт съгласно
чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка на
обективно съществуващи конкретни обстоятелства - обема, характера и тежестта на
уврежданията, интензитета и продължителността на търпимите болки и страдания,
физическите и психологически последици за увредения, преценени в тяхната
съвкупност, на приноса им
спрямо увреждането. В Реш. №177/27.10.2009г. по т. д. №14/2009г., т. к., ІІ т. о. на ВКС е прието, че обезщетението е онзи точен
паричен еквивалент не само на болките и страданията, понесени от конкретното
увредено лице, но и на всички онези неудобствата, емоционални, физически и
психически сътресения, които съпътстват същите. Според ВКС понятието "неимуществени вреди" обхваща всички онези телесни
и психически увреждания на пострадалия и претърпените от тях болки и страдания,
формиращи в своята цялост негативни емоционални изживявания на лицето, ноторно
намиращи не само отражение върху психиката, но и създаващи социален дискомфорт
за определен период от време. Критерият за справедливост е всякога детерминиран от
съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото му
възприемане на даден етап от развитие на самото общество в конкретната държава.
Като взе предвид: момента на настъпване на процесното събитие;
социално-икономическата обстановка в страната към този момент, обуславяща
обществения критерий за справедливост на този етап от нейното развитие;
възрастта на пострадалата към посочения период; броя, вида и характера на
получените травматични увреждания, подробно описани в приетата СМЕ; начина,
времетраенето и степента на тяхното възстановяване; вида и интензитета на
преживените болки и страдания /съгл. показанията на св. Д./ и констатираните от
СПЕ типичните симптоми на посттравматично
стресово разстройство, както и придружаващите ги тревожност и депресивност,
възникнали и последвали непосредствено преживяното ПТП и проявяващи се до момента, макар и в по-слаба
степен, в съответствие
и с прогласения в чл.52 от ЗЗД принцип на
справедливостта съдът приема, че следва да се определи обезщетение за
причинените на З.Д.С. /малолетна към датата на
процесното ПТП/ неимуществени
вреди в размер на 30000лв., което би било в
състояние да репарира понесените от детето болки и страдания
от физическо и морално естество по повод на претърпените от него
увреждания.
След определяне на базисния размер на обезщетенията, следва да се
пристъпи към разглеждане възраженията на ответника за съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалото лице, направени в писмения отговор.
С нормата на чл.51 ал.2 ЗЗД е предвидена възможност за
намаляване на обезщетението за вредите, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането, когато увреденият е допринесъл за настъпването на
вредите. Приложението на това правило е обусловено от наличието на причинна
връзка между поведението на пострадалия, с което той обективно е създал
предпоставки и/или възможност за настъпване на увреждането, т.е. когато е
налице причинна връзка между негови действия или бездействия и вредоносния
резултат. Следва да се посочи, че
съпричиняването като основание за намаляване на дължимото обезщетение по
смисъла на чл.51 ал.2 ЗЗД е налице тогава, когато за настъпилия вредоносен
резултат има значение и поведението на пострадалия, но не и поведението на
трети лица /в случая бабата на ищцата/.
Предвид изложеното по-горе относно
Решението по НАХД и заключението
на САТЕ, съдът приема за доказано обстоятелството, констатирано и от двете
посочени доказателства, че
детето е изскочило внезапно на пътното платно на място, непредназначено за пресичане от пешеходци. Според дадените в ТР №88/1962г. и в т.7 на ППВС №17/1963г. разрешения, за намаляване на обезщетението за вреди
от непозволено увреждане на основание чл.51 ал.2 от ЗЗД, обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият
пострадал е допринесъл за тяхното настъпване. В случая е от значение наличието
на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен
резултат, а не и на вина. Затова, когато малолетно дете или невменяемо лице
допринесе за настъпване на резултата, съобразно с обстоятелствата на случая
следва да се приложат разпоредбите на чл.51 ал.2 ЗЗД независимо от това, че такова лице не може да действа виновно.
При
определяне приноса на малолетната З.С. следва да се
извърши в пълна степен съпоставка между тежестта на осъщественото нарушение на
ЗДвП от деликвента и от пострадалата, за да установи действителния обем, в
който всеки един от участниците е допринесъл за процесното пътно- транспортно
произшествие, като се сравни поведението на всеки един от тях, като участник в
същото, с оглед правилата в ЗДвП, които са били длъжни да спазват. Вярно е, че
от доказателствения материал по делото, вкл. заключението на изслушаната
авто-техническа експертиза е безспорно пострадалата е изтичала внезапно на
пътното платно – място, необозначено за преминаване на пешеходци, с което е
нарушила установените с чл.114 и чл.113, ал., т.1 ЗДвП правила за пресичане, но
е вярно също, че районът на местопроизшествието –район на автобусна спирка,
където е имало множество деца– обстоятелство, което несъмнено налагащо
изключително внимание от страна на водача на процесния лек автомобил.
Следователно при установената ясна видимост на пътя и вмененото на водача на
увреждащия автомобил общо задължение по чл.20, ал.2 ЗДвП, което изисква да
предприеме такава скорост на движение, позволяваща му да спре своевременно при
възникнала, но все още невъзприета от него конкретна опасност избраната
скорост, макар и в рамките на разрешената, се явява несъобразена с наличните
пътни условия по см. на горецитираната разпоредба. Неспазването на чл.20, ал.2 ЗДвП, означава непроявена дължима грижа от страна на водача на увреждащия лек
автомобил – фактор, който обуславя и правен извод, че приносът му превишава
значително този на пострадалата. Съобразени данните по делото и изложените вече
съображения дават основание да се приеме, че поведението на малолетното дете /на
13 г. към датата на процесното ПТП/, в качеството му на пешеходец, е било
несъответстващо на установените в чл.114 и чл.113, ал.1 от ЗДвП изисквания за
пресичане на пътното платно, към релевантния за настъпване на пътно -
транспортното произшествие момент. Чрез тези си действия, нарушаващи ЗДвП и
намиращи се в причинна връзка с поведението на делинквента - водач на
увреждащото моторно превозно средство, малолетната З.С. е допринесла
за настъпване на вредоносния резултат, създавайки условия за същия.
Следователно въведеното в процеса защитно възражение на ответника, основано на
чл.51, ал.2 ЗЗД, е основателно. Налице е принос на увреденото лице, който не е
тъждествен на приноса на делинквента и следва да бъде определен на 30% /в т.
см. Реш. №198/03.02.2017 г. по т.д. №3252/2015 г. на II т.о./. Според така приетото съотношение
на съпричиняване на вредата от ищцовата страна и определения общ размер от
30000 лв. на обезщетението за обезвредата й, който настоящият съдебен състав
счита за справедлив по см. на чл.52 ЗЗД, на пострадалата е дължима сума от
21000 лв., паричен еквивалент на понесените от нея неимуществени вреди.
Върху
определената от съда главница по иска за неимуществени вреди, следва да се
присъди и законна лихва за забава. При
уредбата на отговорността за неточно във времето изпълнение на задължението да
се заплати застрахователно обезщетение, законодателят в действащия КЗ е
възприел подхода да разграничи отговорността на застрахователя от тази на
причинителя на деликта. Макар последният да е задължен от датата на увреждането
– чл.84, ал.3 ЗЗД, застрахователят е отговорен за лихвите за забава не по
общото правило в ЗЗД, а по специалните правила на КЗ, а именно: чл.493, ал.1,
т.5, вр.чл.429, ал.2, т.2, вр.ал.3 КЗ, които предвиждат, че застрахователят
покрива отговорността за лихвите за забава, когато застрахованият отговаря за
тяхното плащане пред увреденото лице, тези лихви се включват в
застрахователното обезщетение и се плащат от застрахователя в рамките на лимита
на неговата отговорност – застрахователната сума. По отношение на началния
момент на дължимост, е прието, че от застрахователя се плащат само лихвите за
забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от
застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.430,
ал.1, т.2 КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна
претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. От анализа на
данните по делото става ясно, че най-ранната дата за която са налице
доказателства, че застрахователят е уведомен за настъпване на застрахователното
събитие е 26.01.2018 г., от когато датира заявлението на пострадалия за
заплащане на обезщетение /неоспорено от ответника образуване на преписка по щета №
0000-1000-03-18-7073/26.01.2018 г./. От ищцата е поискано в ИМ
лихвата да се присъди от по късна дата- 27.04.2018г. Ето защо, и с оглед
принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, обезщетението за забава
върху сумата по иска за неимуществени вреди, следва да се присъди от тази дата.
В договор за правна защита и съдействие от
22.12.2020 г. /л. 7/, сключен между клиент З.Д.С., лично и със съгласието на своя баща и
законен представител Д.С.С. и адвокат Л.Г.Г. от АК - П., е уговорено
осъществяване на процесуално представителство и защита по дело пред ЯОС за обезщетение
на неимуществени вреди от процесното ПТП. Изрично е посочено, че на основание
чл. 38, ал. 2 вр. с чл.38 ал.1 т.2 от ЗА
клиентът е освободен от заплащане на възнаграждение.
С оглед крайния изход от делото, са налице
предпоставките за осъждане на ЗК„ЛЕВ
ИНС"АД гр.София
да заплати на адвокат Л.Г.Г. от АК - П. възнаграждение за
оказаната от него безплатна адвокатска помощ на ищцата в производството. Когато
съдът определя възнаграждение за адвокат по правилото на чл. 38, ал. 2 от Закон
за адвокатурата, неговият размер се определя едностранно, съобразно Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, тъй като
предоставянето на правната помощ е безплатно. Когато случаят попада в
приложното поле на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г., възнаграждението
се определя на база защитавания материален интерес, а не на уважения такъв. При
всички случаи чл. 38, ал. 2 от Закон за адвокатурата не изключва и не замества
правилата за разпределяне тежестта за разноските между страните в
производството по делото, уредени в чл. 78 от ГПК. Определеното по чл. 7, ал. 2
от Наредба № 1/09.07.2004 г., съобразно защитавания материален интерес,
адвокатско възнаграждение, съдът присъжда изцяло, само когато защитаваният интерес
е уважен/отхвърлен изцяло. При частично уважаване на претенцията,
следва възнаграждението да бъде коригирано съгласно чл.78 от ГПК по
съразмерност. Получената едва тогава величина, представлява възнаграждението,
което насрещната страна по спора, следва да заплати на адвоката осъществил
помощ в хипотезата на чл. 38, ал. 1 от ЗА. Материалният интерес за ищцата в
производството е общо 90000 лв., поради което на основание чл. 7, ал. 2, т. 4
от Наредба № 1/09.07.2004 г., следващото се възнаграждение, е не по – малко от
3230 лв. Доколкото обаче предявения иск е уважен
само частично, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, дължимото възнаграждение,
съразмерно с уважената част от иска, е в размер на 753,67 лв.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът
съща има право на разноски съразмерно с отхвърлената част от иска и такива
следва да му се присъдят в размер на 853 лв. /при определянето
на разноските, съдът включва както направените такива от ответника, така и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. възнаграждение за
юрисконсулт, съгл. чл.78 ал.8 ГПК, вр. с чл.37 ЗПП, вр. с чл.25 ал.1 от НАРЕДБА за заплащането на правната помощ/.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати в полза на ЯОС, сумата от 840 лв.
-държавна такса върху уважения размер на иска, както и сумата 169,37 лв.-
разноски за възнаграждение на ВЛ-ца, съразмерни с уважената част от иска.
Водим
от изложеното, ЯОС
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА ЗК„ЛЕВ ИНС"АД гр.София, с ЕИК-********* да
ЗАПЛАТИ на З.Д.С., с ЕГН-**********, действаща лично и със
съгласието на своя баща и законен представител Д.С.С., с
ЕГН-**********, със съд. адрес: ***, чрез адв.
Л.Г.Г. от АК - П., на основание чл.432 ал.1 от Кодекса за застраховането, сумата 21000
лв., представляваща обезщетение за
причинените й неимуществени вреди от ПТП настъпило на
21.11.2017
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.04.2018 г. до
окончателното й изплащане, като иска в разликата над 21000 лв. до пълния
предявен размер от 90000 лв., като неоснователен - ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА ЗК„ЛЕВ ИНС"АД гр.София, с ЕИК-*********, на основание чл.38, ал.2
от Закона за адвокатурата да ЗАПЛАТИ на адвокат Л.Г.Г. от АК - П., с адрес: ***, сумата 753,67 лв.-
разноски по делото.
ОСЪЖДА З.Д.С.,
действаща лично и със съгласието на своя баща и законен представител Д.С.С.
да ЗАПЛАТИ на ЗК„ЛЕВ ИНС"АД гр.София, с ЕИК-********* сумата
853 лв.- разноски по делото.
ОСЪЖДА
ЗК„ЛЕВ
ИНС"АД гр.София, с ЕИК-********* да
ЗАПЛАТИ да заплати по сметка на ЯОС ДТ в размер на 840 лв., както и сумата
169,37 лв.- разноски за възнаграждение на ВЛ-ца.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Апелативен съд гр.Бургас, в двуседмичен срок от връчване на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: