Р Е Ш Е Н И Е
№ 306 12.10.2009г. град Кюстендил
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Кюстендилският административен
съд
на четиринадесети
септември две хиляди и девета година
в открито съдебно заседание
в следния състав:
Административен съдия: МИЛЕНА
АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
секретар И.С.
като разгледа докладваното от
съдия АЛЕКСОВА-Стоилова
административно дело № 566 по
описа на съда за 2008г.
и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Н.Б.П.,
ЕГН ********** ***, област Кюстендил обжалва заповед №ДК-10-12/26.11.2008г.
на началника на РДНСК-К., с която е отхвърлена като
неоснователна жалбата му срещу Акт за узаконяване №8/19.08.2008г. на главният архитект
на Община К. за строеж “Второстепенна сграда на допълващото застрояване-офис” в
УПИ п-л XXXVII-62
в кв.3 по плана на с.Р. на името на Ц.Н.Г., Ч.К.Г. и Р.К.Г. и Актът е оставен в
сила. В жалбата се релевират доводи за процесуални и материалноправни нарушения на закона. Процесуалното
нарушение се свързва с липсата на извършена проверка на обекта преди издаване
на заповедта за установяване състоянието на строежа, т.к. ако е извършена
проверката би се установило, че строежът представлява лятна кухня, която не
подлежи на узаконяване, а не офис, ателие или читалня. Материалните нарушения са:
1/незаконосъобразно
позоваване на становището на гл.архитект от 25.11.2005г., че помещението за
узаконяване е за двама, т.к. становището е отменено като неправилно със заповед
на началника на РДНСК №ДК-10-18/19.12.2005г.;
2/неправилно
приложение на чл.41 от ЗУТ за калканно застрояване в
имота на жалбоподателя поради съществуващата денивелация
на място;
3/липсва
виза по чл.140 от ЗУТ и
4/нарушение
на нормите на чл.226 /отм./ от ЗУТ. Моли се за отмяна
на заповедта.
В
с.з. и писмената защита представителят на жалбоподателя
поддържа жалбата и претендира деловодни разноски.
В
с.з. представителят на ответника оспорва жалбата и претендира юк възнаграждение.
Заинтересованите
страни не изразяват становище по жалбата.
Кюстендилският
административен съд, след запознаване с жалбата и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната
фактическата обстановка по спора:
С
констативен акт №73/27.11.2000г. служители от Техническата служба при Община К.
по реда на чл.309, ал.1 от ППЗТСУ /отм./ са извършили
проверка на строеж “лятна кухня”, находящ се в парцел
XXXVII-62
в кв.3 по плана на с.Р., община К.л, област К., собственост на К.Х. Г. на
основание нот.акт №93, т.I,
дело 175/1984г. Заинтересованите страни Ц.Н.Г., Ч.К.Г. и Р.К.Г. са законни
наследници на К. Х. Г., видно от удостоверение за наследници №1095/12.09.2003г.
от район Т., С. Община. В констативния акт е записано, че съгласно
предвижданията на ЗРП на селото, одобрен с влязла в сила заповед
№233/01.03.1994г. за парцела е предвидено основно застрояване на малкоетажна жилищна сграда, разположена свободно, като
съществуващата в парцела сграда се запазва и е предвидено надстрояване на 2
етажа. По плана не е предвидено допълващо застрояване. Установено е и не се
спори по делото, че строежът е без издадени строителни книжа и е изграден в
резултат на преустройство на съществуващ открит навес от източната страна,
долепен до съществуващата жилищна сграда в парцела и изграден на границата с
парцел XXXVIII-61
и на имотната граница откъм улица с о.т.3-5, която не е трасирана на място.
Преустройството е извършено, като на мястото на откритата страна е иззидана
тухлена стена и оформени по два отвора за прозорци и врати, на които е положена
дограма. В постройката са обособени две помещения- тоалетна и стая с изградена
камина, като комина е на самата граница с парцел XXXVIII-61.
Постройката е с размери 2.30/6.55 и височина 2.30м. Жалбоподателят е собственик
на съседния парцел XXXVIII-61.
На
19.11.2001г. под №1588 главният архитект на Община К. е издал скица-виза по
чл.140 от ЗУТ в рамките на процедурата по чл.226, ал.3,4 и 6 /отм./ във вр. с §16, ал.2 от ПР
на ЗУТ за узаконяване на строежа “лятна кухня” в парцел XXXVII-62
във връзка с писмо на РДНСК №24-00-166/2001г. и на основание чл.41, ал.3 от ЗУТ
и чл.96, ал.1 и 3 от Наредба №5/21.05.2001г. за правила и нормативи за
устройство на територията /отм./. Разпоредено е
изготвяне на инвестиционен проект за доказване възможността за узаконяване на
сградата от допълващото застрояване с представяне на проекти по части АС,
конструкции, Ел и ВиК. С
визата е предвидено свързано допълващо застрояване в съседния имот на жалбоподателя, калканно долепено
до съществуващата постройка, обект на процедурата по узаконяване.
Главният
архитект е одобрил проект-заснемане на узаконяване №205/20.09.2002г., който по
време на разглеждането му от ОбЕСУТ е без уточнена
функция на строежа. Проектът по жалба на П. е отменен с решение
№27/25.11.2002г. на началника на РДНСК-К. поради
пропуски в изпълнение на изискванията на чл.169, ал.1 от ЗУТ и процедурата по
одобряването му.
След
отстраняване на пропуските проектът е внесен повторно за разглеждане пред
ОбЕСУТ, който с решение 2-I по протокол
№39/09.12.2003г. /вж.л.34-35/ го е приел, предлагайки неговото одобрение след
коригиране на функцията на строежа от читалня /съгласно дописването от
проектанта в обяснителната записка към отменения проект №205/2002г./ в офис.
Въз основа на решението на ОбЕСУТ, главният архитект е преодобрил
проекта под нов №266/10.12.2003г. и е издал разрешение за строеж
№216/23.12.2003г. за извършване на следните довършителни мероприятия:
обрамчване с колони и пояс на пробития отвор за врата на жилищната сграда и
изграждане на 2бр. колони /посочени в проекта/-вж.л.36 от делото, с цел узаконяване
на второстепенната сграда от допълващо застрояване. По повод жалба на П. против
разрешението за строеж, началникът на РДНСК-К. е
издал заповед №5-216/09.03.2004г., с която жалбата е оставена без разглеждане
като недопустима, но след съдебно оспорване на заповедта /адм.д.
№2247/2005г. на ВАС/, със заповед №ДК-10-18/19.12.2005г.
началникът е разгледал спора по същество и е отменил издаденото от гл.архитект
разрешение за строеж заедно с одобрения проект №266/2003г., връщайки преписката
на гл.архитект за преразглеждане и пререшаване на случая по същество и
отстраняване на констатираните пропуски и непълноти. Началникът е имал предвид,
че проектът не е коригиран преди одобряването му по отношение функцията на
строежа и по преписката е липсвала яснота защо ОбЕСТУ
е приел, че функцията на строежа следва да се коригира от читалня в офис, в
който смисъл е било налице несъответствие както между решението на ОбЕСУТ и одобрения вариант на проекта, така и по отношение
действителната функция на строежа. Началникът е приел, че след като гл.архитект
се позовава на решението на ОбЕСУТ и на това
основание одобрява проекта за узаконяване, то следва да се приеме, че проектът
е одобрен с функция на строежа “офис” и П.
е заинтересовано лице по см. на чл.149, ал.2, т.2 от ЗУТ, а одобреният проект и
издаденото разрешение за строеж са в нарушение на чл.39, ал.2 от ЗУТ.
Началникът е указал, че в преписката липсват данни дали преустройството е
свързано с масов достъп на външни лица и наднормено за зоната шумово и друго
замърсяване и дали е налице писмено нотариално заверено съгласие на всички
собственици и носители на ограничени вещни права в съседни поземлени имоти.
Възложителят
на строежа е внесъл нова проектна документация за узаконяване на строежа,
разгледана от ОбЕСУТ, който с решение 2-I по
протокол №24/23.05.2006г. е дал положителна оценка за съответствие и е
предложил одобряване на инвестиционния проект, съгласно който строежът е с
предвидени две места за посетители с предназначение за лични нужди. На основание
решението на ОбЕСУТ главният архитект е одобрил
проекта-заснемане за узаконяване под №82/31.05.2006г. и началник отдел “ТИБ”
към Община Кюстендил /по заповед №921/09.10.2004г./ е издал разрешение за
строеж №150/26.07.2006г. за извършване на строителство: обрамчване с колони и
пояс на пробития отвор за врата на жилищната сграда и изграждане на 2 бр.
стоманобетонови колони и свързването им със съществуващата сграда с цел
узаконяване на второстепенната сграда на допълващо застрояване. П. е обжалвал
издаденото разрешение за строеж. Със заповед №ДК-10-09/23.10.2006г.
началникът на РДНСК-К. е отказал да отмени
разрешението за строеж, който отказ е оставен в сила след обжалването му по
съдебен ред /вж. адм.д.№322/2006г. на КОС и адм.д.№4818/2007г. на ВАС/.
С
молба вх.№94-00-573/04.08.2008г. собствениците на строежа са поискали неговото
узаконяване /вж. л.15/. С констативен протокол от 07.08.2008г. специалисти от
Община К. при проверка на работите по констуктивното
укрепване на сградата са установили, че укрепването е извършено съгласно
одобрения инвестиционен проект №82/2006г. и издадено разрешение за строеж
№150/2006г. и представения екзекутив от
инж.конструктор. На основание §183, ал.3 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ и констативния
протокол, Главният архитект на Общината е издал Акт за узаконяване
№8/19.08.2008г. на строежа “второстепенна сграда на допълващо застрояване-офис”
със ЗП-16.70кв.м , ЗО-39.20куб.м.,
V-та категория съгласно чл.137, ал.1, т.5 от ЗУТ.
Актът е издаден въз основа на одобрения проект-заснемане за узаконяване,
скица-виза №1588/21.02.2008г., разрешение за строеж №150/26.07.2008г.,
съгласуване с РС”ПБЗН”. Записано е, че строежът не противоречи на
предвижданията на ПУП, одобрен със заповед №233/01.03.1994г. и действащите към
момента разпоредби. Актът е издаден след заплащане на наложените глоби и
внесени такси. Неразделна част от Акта за узаконяване е нанесената от издателя
корекция по чл.62, ал.2 от АПК, изразяваща се в промяна на номера на проекта за
узаконяване /вж. л.13 и 5-6 от делото/. Жалбоподателят е получил копие от Акта
за узаконяване на 04.09.2008г. и е подал жалба срещу него до Началника на РДНСК-К. на 16.09.2008г. /вж. л.21 и 22 от делото/, в която
твърди, че предназначението на узаконената сградата от допълващото застрояване
е за лятна кухня, а не за офис. С процесната заповед
№ДК-10-12/26.11.2008г. началникът на РДНСК-К. е отхвърлил жалбата като неоснователна и е оставил
в сила Акта за узаконяване с мотиви, че е спазена процедурата по узаконяване с
одобрен инвестиционен проект №82/31.05.2006г. с предназначение на обособените в
постройката помещения на общо предверие-ателие хоби
/офис/ и тоалетна за лични нужди, а извършеното конструктивно укрепване е в
съответствие с издаденото разрешение за строеж №150/26.07.2006г., одобрения
инвестиционен проект и представения екзекутивен проект.
Оспорената
заповед е връчена на П. на 02.12.2008г., а жалбата срещу нея е подадена на
12.12.2008г.
Техническата експертиза по делото е констатирала при
огледа на място, че е налице съответствие на проектните части с извършеното
строителство. Вещо лице арх.Г. сочи, че измерена от
страна на жалбоподателя, височината при пътя в
по-горния край е 1.20м, а в по-долния ъгъл- 2.50м, а нивото на двора откъм процесната сграда е по-ниско от наклонения двор на жалбоподателя и самия прилежащ път. Този денивелация не се
оспорва от страните.
С оглед така установената фактическа обстановка по
делото, съдът намира жалбата за допустима. Подадена е от надлежна страна с
право на обжалване по см. на чл.149, ал.2, т.2 във вр.
с чл.39, ал.2 във вр. с чл.226, ал.8 /отм./ от ЗУТ с оглед посоченото в Акта за узаконяване
предназначение на строежа за офис. Жалбата е подадена в срок пред компетентния
за разглеждането й административен съд по см. на чл.215, ал.1 и ал.4 във вр. с чл.216, ал.6 от ЗУТ след проведена задължителна
административна процедура по обжалване по реда на чл.216, ал.1, т.2 във вр. с ал.2-5 във вр. с чл.149,
ал.3, чл.226, ал.8 /отм./ във вр.
с §183, ал.3 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ /ДВ, бр.65/2003./. Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:
В рамките на служебната проверка по чл.146 във вр. с чл.168, ал.1 от АПК, съдът намира, че заповедта на
началника на РДНСК-К. е издадена от компетентен орган
по см. на чл.149, ал.3 и чл.216, ал.2 във вр. с
чл.226, ал.8 /отм./ и §183, ал.3 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ
/ДВ, бр.65/2003г./ при спазване на установената форма- налице е мотивирана
заповед с доводи относно допустимостта и преценка за основателността на жалбата
на П.. Не е налице релевираното в жалбата нарушение
на производствените правила. В процедурата по произнасяне на началника на РДНСК
по жалбата срещу акта за узаконяване на строежа по чл.216, ал.2, пр.1 и ал.5 от ЗУТ липсва изрично правило, задължаващо административния орган преди да се
произнесе по жалбата да извърши проверка на обекта на място за установяване
съответствието на строежа с одобрения инвестиционен проект и издадения Акт за
узаконяване. Такава правило липсва и по отношение правомощията на главния
архитект по узаконяване на строежа по смисъла на отменената норма на чл.226,
ал.6 от ЗУТ във вр. с правилото на §183, ал.3 от ПЗР
на ЗИД на ЗУТ. Наличието на преустройство и промяна на предназначението на
строежа е установено с представения констативен акт №73/27.11.2000г., послужил
като основание за започване на процедурата по узаконяване, чиито констатации не
са оспорени от заинтересованите по спора страни, вкл. и жалбоподателя.
Нещо повече, преустройството и новото предназначение на строежа се установяват
и от влязлото в сила разрешение за строеж №150/26.07.2006г. и одобрения
инвестиционен проект №82/31.05.2006г., които не подлежат на отмяна и са
задължителни за зачитане както от административния орган /началника на РДНСК/,
така и от спорещите страни. В този смисъл административният орган е длъжен да
се съобрази с одобрения инвестиционен проект №82/2006г., а от тук и от
посоченото в него предназначение на строежа, поради което проверка за
установяване състоянието на строежа не е била дължима. Разгледана по същество,
заповедта на началника на РДНСК-К. е законосъобразна.
Не е налице релевираното в
жалбата незаконосъобразно позоваване на становището на гл.архитект от
25.11.2005г., че помещението за узаконяване е за двама предвид отмяната му със
заповед на началника на РДНСК №ДК-10-18/19.12.2005г.
В решаващите мотиви на оспорената заповед административният орган не се е
позовал на това становище на гл.архитект, а цитирането на същото в останалите
мотиви е описателно във връзка със сложилата се фактическа обстановка по спора
във връзка със задължението му по чл.216, ал.5 от ЗУТ за мотивираност на
заповедта.
Не
е налице релевираното в жалбата неправилно приложение
на чл.41 от ЗУТ за калканно застрояване в имота на жалбоподателя поради съществуващата денивелация на място. В
общото правило на чл.41, ал.1 от ЗУТ се предвижда, че строежът, представляващ
второстепенна постройка към сградата от основното застрояване в имота на
заинтересованите страни, се разрешава в съответствие с предвижданията на ПУП, в
случая на ЗРП на с.Р. от 1994г. Т.к.
съгласно констативния акт №73/27.11.2000г. ЗРП на селото не предвижда допълващо
застрояване и строежът е изграден без разрешение, то е приложимо изключението
по чл.41, ал.2 от ЗУТ с възможност за неговата узаконяемост
посредством издадената скица-виза изх. №1588/19.11.2001г. от гл.архитект на
Община К. Скицата-виза предвижда свързано допълващо застрояване в съседния УПИ XXXVIII-61
на жалбоподателя, калканно долепено
до незаконната постройка в УПИ XXXVII-62 на заинтересованите
страни. По см. на §5, т.56 от ДР на ЗУТ калканната
стена е външната стена на сграда или постройка без корниз или стреха и без
отвори за врати и прозорци, разположена на вътрешната граница на поземлен имот.
Изискванията за този вид застрояване при постройките от допълващото застрояване
са уредени в чл.42, ал.2, изр.2 /предишна ал.1, изр.2/ от ЗУТ и са били действащо правило по време на
издаване на визата по чл.140 от ЗУТ. Съгласно тях, постройки от допълващото
застрояване могат да се изграждат на вътрешната граница на УПИ, ако калканните им стени покриват калканни
стени на заварени или новопредвидени постройки в
съседен УПИ, или плътни огради. В скицата-виза №1588/19.11.2001г. на гл.архитект
правилото на чл.42, ал.2, изр.2 от ЗУТ е спазено. В
посочените правила няма допълнителни изисквания при денивелация на терена. Денивелацията
съществува и този факт не се оспорва от страните по спора. Наличието й е взето
предвид при изработване на инвестиционния проект за узаконяване на строежа /вж. “Подробна денивелация” от проектант
инж.П.Г./ с №205/2002г., преодобрен в тази част под
№266/2003г., отменен, но без промени в тези технически данни в новоодобрения проект №82/2006г., който е влязъл в сила с
влизане в сила на разрешението за строеж №150/2006г., поради което не подлежи
на отмяна, включително преразглеждане в рамките на инцидентния съдебен контрол
по делото. Следователно, особеностите на терена са взети предвид при издаване
на Акта за узаконяване и същите не създават пречки и неудобства на жалбоподателя да ползва имота си по предназначение.
Неоснователно
е релевираното възражение за липса на виза по чл.140
от ЗУТ. Визата е издадена още през 2001г. при стартиране на процедурата по
узаконяване на строежа. Същата не е оспорена като самостоятелен ИАА от жалбоподателя и е влязла в сила. Т.е. породила е целените с
нея правни последици, което ще рече, че строежът е станал допустим и е подлежал
на узаконяване по реда на чл.226, ал.6 /отм./ от ЗУТ.
Неоснователно
е релевираното в жалбата възражение за нарушение на
нормите на чл.226 /отм./ от ЗУТ. С издаване на
скицата-виза строежът е станал допустим и като такъв е подлежал на узаконяване
към момента на подаване на искането на правоимащото
лице по реда и правилата на чл.226 /отм./ във вр. с §183, ал.3 от ПРЗ на ЗИД на ЗУТ. Процедурата по
узаконяване е проведена от легитимирания за това административен орган-
гл.архитект на Община Кюстендил във вр. с правилото
по чл.226, ал.3 /отм./ от ЗУТ по реда на чл.226, ал.6
/отм./ от ЗУТ. Налице е одобрен инвестиционен
проект-заснемане за узаконяване №82/2006г. /съдържащ архитектурна част и
конструктивно становище/ след съгласуването му с ОбЕСУТ, привеждане на строежа
в съответствие с проекта с оглед влязлото в сила разрешение за строеж
№150/2006г. за конструктивно укрепване на сградата изпълнено на място в
съответствие с разрешението за строеж след проверката от 07.08.2008г.,
заплащане на дължимите глоби и такси и издаване на Акта за узаконяване от
2008г. Незаконният строеж е узаконен на името на собствениците на земята към
момента на узаконяването. Други правила по отношение приложението на
обсъжданата процедура не следва да се съблюдават, т.к. биха били извън
фактическият състав на узаконяването по чл.226 /отм./
от ЗУТ.
Твърдението
на жалбоподателя, че строежът е с предназначение
лятна кухня, а не офис е неоснователно. Незаконното строителство в УПИ XXXVII-62
в кв.3 по плана на с.Р. е установено с констативен акт №73/27.11.2000г. С актът
е констатирано преустройство на съществуващ навес и промяна на предназначението
му. Преустройството се изразява в иззиждане на тухлена стена на мястото на
откритата страна на навеса с оформяне на прозорци и врати и обособяване на две
помещения- WC и
стая с камина. По см. на §5, т.41 от ДР на ЗУТ “промяна на предназначението” е
промяната от един начин на ползване в друг. Навесът е бил за стопанско ползване. Преустройството на навеса
го е превърнал от стопанска постройка във второстепенна постройка към сградата
на основното застрояване. По начин на преустройство, предназначението на тази
второстепенна постройка не е за лятна кухня с оглед проектната документация за
узаконяването й, съгласно която стаята предвижда две места за посетители и
обекта е предвиден за лични нужди. Инвестиционният проект е съгласуван с ОбЕСУТ и е одобрен от главният архитект във връзка с
издаденото разрешение за строеж №150/2006г., т.е. същите са влезли в сила към
момента на издаване на Акта за узаконяване, поради което не са подлежали на
отмяна и са били задължителни за спазване от главния архитект при издаване на
Акта за узаконяване.
Изложеното
налага извод за законосъобразност на оспорената заповед, поради което
оспорването ще се отхвърли като неоснователно.
С оглед изхода от спора, жалбоподателят
няма право на деловодни разноски.
Неоснователно е искането на юрисконсулта на ответната
РДНСК за заплащане на юк възнаграждение, т.к.
изричните правила на чл.143 от АПК за отговорността за разноски не включват
възможност при отхвърляне на оспорването за заплащане на такова възнаграждение,
а само възнаграждение за адвокат по представено пълномощно със заплатени суми
за представителство. Дори и да се приемат за приложими правилата на чл.78 от ГПК по реда на препращането от чл.144 от АПК, то исканото възнаграждение отново
е недължимо, т.к. чл.78, ал.8 от ГПК е неприложим.
Съдът има предвид, че ответната РДНСК не е юридическо лице или ЕТ.
Мотивиран от горното и на основание чл.172, ал.2,
пр.последно от АПК, съдът
Р Е
Ш И:
ОТВЪРЛЯ оспорването
с жалбата на Н.Б.П., ЕГН ********** ***, област К. против заповед №ДК-10-12/26.11.2008г. на началника на РДНСК-К.,
с която е отхвърлена като неоснователна жалбата на П. срещу Акт за узаконяване
№8/19.08.2008г. на главният архитект на Община К. за строеж “Второстепенна
сграда на допълващото застрояване-офис” в УПИ п-л XXXVII-62
в кв.3 по плана на с.Р. на името на Ц.Н.Г., Ч.К.Г. и Р.К.Г. и Актът е оставен в
сила.
Решението подлежи на касационно обжалване от страните
пред ВАС в 14-дневен срок получаване на съобщенията за изготвянето му.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на
преписи от същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: