М О Т
И В И
Към
присъда по НОХД № 520/2020 год. на АРС-ІІ н.с.
Районна
прокуратура–Асеновград е повдигнала обвинение против подсъдимия: И.К.К., за това че: На 23.10.2016 год. в гр.
Асеновград, обл.Пловдивска противозаконно е присвоил чужда движима вещ – лек
автомобил марка „Санг Йонг“ модел „Рекстон“ с рег. № РВ 9150 ВХ на стойност
5441.00 лева, собственост на И.С.Н., която е владеел. Престъпление по чл.354а ал.3 т.1 от НК.
Съдебното производство протече по реда
на гл. 27 от НПК при условията на съкратено съдебно следствие.
Прокурорът
в съдебно заседание предлага подсъдимия К.
да бъде освободен от наказателна
отговорност като му се налижи административно наказание - глоба по реда на чл. 78А от НК ориентирано
към минималния размер.
Подсъдимият
лично и чрез защитника си адв.П. моли за
преквалификация на деянието по по-леко наказуемия състав на
чл. 206 ал.6 т.1 от НК и съответно на
това моли за прилагане на разпоредбата на чл. 78А ал.1 от НК, като бъде
освободен от наказателна отговорност и му се наложи административно наказание
–глоба в минимален размер от 1000 лв.
Подсъдимият се признава за виновен, съжалява за извършеното и прави
самопризнания, като при условията на чл. 371 т.2 от НПК изцяло признава фактите
посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Съдът на базата и след анализ на събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият И.К.К. е роден на *** год. в Русия /Усогорск/ живущ ***,
българин, български гражданин, със средно образование, женен, работещ в
областта на строителството на частна
практика, неосъждан
с ЕГН: **********.
Свид. Р. И. живее в гр. Пловдив и
е брат на свид. И.Н. . През 2007 г. свид. И. закупил лек автомобил марка „Санг
Йонг“ модел „Рекстон“ за сумата от 28 000 лв., като първата регистрация на
автомобила била от 2004 г. Впоследствие свид. Р. И. прехвърлил собствеността на
автомобила на своята сестра свид. И.Н.. Тя го регистрирала в ОД МВР гр. Пловдив
с № РВ 9150 ВН . Свид. Н. през 2016 г. предоставила автомобила за ползване на
своя брат свид. И. и му казала, че го продава за сумата от 8 000 лв.
Първоначално свид. И. имал намерение да остави автомобила в автосалон за
продажба. Свид. И. по това време работел във фирмата на съпругата си „Рисак 08“
ЕООД гр. Пловдив, където работел и обв. И.К. . Двамата се познавали от много
отдавна, като обвиняемият познавал и свид. И.Н.. В началото на месец август
2016 г. свид. И. споделил с обв. К., че има намерение да продаде автомобила
собственост на неговата сестра. Обв. К. проявил интерес да закупи автомобила и
предложил това да стане за сумата от 6000 лв. Свид. И. се съгласил да продаде
автомобила за 6 000 лв. и се уговорили първоначално обв. К. да му предаде
сумата от 2 000 лв., а впоследствие на отделни вноски до края на 2016 г.
да изплати цялата сума. Свид. И. изрично уведомил обв. К., че автомобилът е
собственост на неговата сестра и след като се договорили устно, без да съставят
какъвто и да е документ, предоставил автомобила на обв. К., а той предал сумата
от 2000 лв. на свид. И.. На обв. К. не му бил издаден документ, че може да се
разпорежда с автомобила без знанието и съгласието на неговия собственик.
Отделно свид. И. предал на обв. К. и големия талон за регистрация на
автомобила. Свид. И. и обвиняемият се договорили устно, че съставянето на
документ за покупко-продажбата на автомобила ще стане, след като бъде изплатена
цялата сума от обвиняемия. След няколко дни обв. К. заявил на свид. И., че
автомобилът има проблем в предната част и трябвало да се извърши ремонт, който
струва 500 лв. Свид. И. разговарял със сестра си и двамата се съгласили да
направят отстъпка за извършване на ремонта от 500 лв., като обвиняемият
трябвало да заплати 3 500 лв. Междувременно обв. К. *** и го обявил за
продажба, като това станало през втората половина на месец октомври на 2016 г.
Тази обява била прочетена от свид. М. Б. , който се свързал с обв. К. и двамата
се разбрали да се срещнат в гр. Асеновград. На 23.10.2016 г. обв. К. и свид. М.
Б. се срещнали в гр. Асеновград и се разбрали автомобилът да бъде продаден за
сумата от 4 000 лв. За уговореното бил съставен договор от същата дата , в
който било описано, че свид. М. Б. с посочен адрес на живеене купува за сумата
от 4000 лв. лекия автомобил, която трябва да изплати до 25.12.2016 г. Първата
вноска, която дал свид. Б. била от 490 лв. След това обв. К. предоставил
големият талон за техническа регистрация на автомобила и заявил, че той е
собственост на свид. Н.. Свид. Б. взел и ключовете на автомобила и го закарал в
гр. Пловдив. Продажбата на автомобила от обв. И.К. била без знанието и
съгласието, както на свид. И.Н., така и на свид. Р. И.. След като продал
автомобила обв. К. не казал на двамата за това и спрял да се обажда на свид. Р.
И., който го търсел за следващите вноски. По това време обв. К. *** и свид. И.
няколко пъти ходил на този адрес, но не го открил. Отделно обв. К. напуснал
местоработата си и започнал да работи другаде. Случайно свид. И. от свои
познати разбрал, че автомобилът е виждан в гр. Пловдив и в последващ телефонен
разговор с обвиняемия разбрал, че автомобилът е продаден. Свид. И. успял да
издири свид. Б. в гр. Пловдив и от него разбрал, че действително е закупил
автомобила от обвиняемия, но установил, че автомобилът е повреден и за ремонта
са необходими големи средства, поради тази причина свид. Б. го продал на
непознати за него лица за сумата от 500 лв., като им дал и големия талон за
регистрация. Впоследствие свид. Б. предал през месец януари 2019 г. регистрационните
табели на свид. Н., която свалила автомобила от отчет. Обв. К. въпреки че
многократно обещавал да доплати дължимата от него сума за продажбата на
автомобила не сторил това и свид. И.Н. депозирала жалба в Районна прокуратура гр.
Пловдив.
От заключението на изготвената по
делото стоково-оценъчна експертиза се
установява, че стойността на автомобила е 6000 лв. без ДДС.Назначена е и
авто-оценъчна експертиза, от заключението на която се установява, че стойността
на автомобила е в размер на 5 441 лв. Тази експертиза се явява по-пълна,
тъй като вещото лице е изготвило по-обосновано и точно заключение и следва тя
да бъде кредитирана относно стойността на автомобила, а не СОЕ.
В хода на досъдебното
производство подсъдимия К. е заместил присвоената вещ- лек автомобил марка
„Санг Йонг“ , чрез заплащането на дължимия остатък от левовата му равностойност в размер на 3500 лв на
пострадалата И.Н..
Горната фактическа
обстановка, Съдът приема за безспорно установена на базата на самопризнанието на подсъдимия
по чл.371 т.2 от НПК, което беше
прието от съда по реда посочен в чл. 372 ал.4 от НПК, както и на
доказателствата събрани в досъдебната фаза, които ги подкрепят и които на основание чл. 373 ал.3 от НПК съдът
ползва, а това са именно показанията на
свидетелите И.Н. , Р. И. и М. Б. . Така изложената фактическа обстановка се
установява и от приложените по делото и надлежно прочетени и приети писмени доказателства,
както и заключенията на изготвените СОЕ-за и АОЕ-за. Съдът кредитира показанията
на свидетелите като обективни, логични, съответстващи на събрания по делото
доказателствен материал и кореспондиращи със самопризнанието на подсъдимия.
При така
установената по несъмнен начин в хода на настоящото производство фактическа
обстановка Съдът намира, че с деянието
си подсъдимият И.К.К. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл.206
ал.6 т.1 , във вр. с ал.1 от НК
,тъй като : На
23.10.2016 год. в гр. Асеновград, обл.Пловдивска противозаконно е присвоил
чужда движима вещ – лек автомобил марка „Санг Йонг“ модел „Рекстон“ с рег. № РВ
9150 ВХ на стойност 5441.00 лева, собственост на И.С.Н., която е владеел, като до приключване на съдебното
следствие в първоинстанционния съд, присвоеното имущество е било заместено
изцяло, чрез заплащане на пълната му левова равностойност.
От
субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия умишлено – при форма на вината пряк умисъл, с
целени и настъпили
общественоопасни последици.
При така
приетата по-лека квалификация по чл. 206 ал.6 т.1 ,във вр. с ал.1 от НК , съдът
прецени, че по отношение на подсъдимия К. са налице всички материално-правни предпоставки
предвидени в нормата на чл. 78А ал.1 от НК за освобождаването му от наказателна
отговорност, а именно същият до
настоящия момент не е осъждан, за престъплението за което съдът намери , че е
виновен предвиденото наказание е лишаване от свобода до три години , от
деянието няма причинени, подлежащи на възстановяване имуществени щети.
Действително спрямо същия друг път е прилаган този институт по НАХД № 272/2003 г.На
РС-Асеновград, но по отношение на това наказание е настъпила реабилитация по право и няма
пречка за повторното му приложение. Ето защо за извършеното престъпление съдът
освободи подсъдимия И.К.К. от наказателна отговорност, като му
наложи административно наказание – глоба в минималния размер на предвидения в
закона диапазон, а именно 1000 лв.
Според преценката на Съда именно това
наказание като вид и размер се явява съответно на степента на обществена
опасност на деянието и дееца и най–добре
би изпълнило целите на наказанието посочени в разпоредбата на чл. 36 от НК.
С оглед
изхода на делото съдът осъди подсъдимия
да заплати направените по делото разноски в размер на 286.00 лв. по бюджетна сметка на ОД на МВР – Пловдив.
Причините
за извършване на престъплението са незачитане от страна на подсъдимия на установения и утвърден в страната правов
ред и в частност незачитане на
установените правила и норми охраняващи правото на собственост.
По
изложените мотиви Съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: