№ 107
гр. Пловдив, 30.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Михаела Хр. Буюклиева
Членове:Велина Ем. Антонова
Веселин Д. Хаджиев
при участието на секретаря Нели Т. Кирилова
в присъствието на прокурора Марина В. Белчева
като разгледа докладваното от Веселин Д. Хаджиев Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20245000600255 по описа за 2024 година
Производството е по реда на гл. 21 НПК.
С Присъда № 34 от 05.04.2024 г., постановена по НОХД № 316/2024 г., по описа на
Окръжен съд - Пловдив, подс. С. А. Т. е признат за виновен в това, че на 17.03.2022 г. в с.Н.,
общ. С., обл. П. умишлено умъртвил другиго - А. Н. Т. с ЕГН **********, чиято смърт
настъпила на 18.03.2022 г., като убийството е извършено по отношение на баща, по особено
мъчителен начин за убития и с особена жестокост, представляващо опасен рецидив -
извършил убийството, след като е бил осъден с Присъда № 76/17.10.2018 г., влязла в сила на
30.04.2019 г. по НОХД №1029/2018 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив за тежко
умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението
на което не е отложено по чл.66 от НК, поради което и на основание чл.116, ал.1, т.3, пр.1,
т.6, пр.2 и пр.3 и т.12, пр.1 вр. чл.115 вр. чл.29, ал.1, б.“а“ вр. чл.54 от НК е осъден на
шестнадесет години лишаване от свобода.
Със същата присъда на основание чл.57, ал.1, т.2, б.„а“ от ЗИНЗС, съдът обосновано
и точно е постановил наложеното наказание лишаване от свобода да се изтърпи при
първоначален СТРОГ режим.
Съдът на основание чл.59, ал.2 вр. ал.1, т.1 от НК е приспаднал от така наложеното
наказание лишаване от свобода времето, през което подсъдимият С. А. Т. е бил задържан по
реда на ЗМВР и НПК, считано от 17.03.2022 г. до влизане на присъдата в сила, като един ден
задържане е зачетен за един ден лишаване от свобода.
С присъдата е извършено разпореждане с приложените по делото веществени
доказателства - метална маса с размери: плот 50/100 см, крака от тръба с диаметър външен
1
20 мм, дължина 60 см, боядисана в светлосив цвят; бял плик, запечатан със стикер
Изследвано ВД протокол за експертиза № 490/31.03.2022 г. с описание: обект № 2 – почвени
частици със зацапване от човешка кръв, растителни влакна и животински косми.;- бял плик,
запечатан със стикер Изследвано ВД протокол за експертиза № 490/31.03.2022 г. с описание:
обект № 3 – марлен тампон с човешка кръв в прозрачен пластмасов контейнер капаче; бял
плик, запечатан със стикер Изследвано ВД протокол за експертиза № 490/22.03.2022 г. с
описание: обект № 1 – почвени частици с човешка кръв, растителни влакна и фрагменти от
човешки косми; дрехи: от болницата – тъмносини панталони с презрамки и с надпис
„Електроинженеринг емблема IML“; тъмносиньо яке с вата с надпис „Електроинженеринг
емблема IML“, срязано отпред; тъмносиня блуза, срязана отпред; тъмносиньо горнище на
анцуг, срязано отпред; черен плетен чорапогащник; черни боксерки, поставени в черен
чувал с надпис върху залепен лейкопласт „А. Н. Т. 17.03.2022 г.“; мъжко зимно яке, червено
на цвят с червена на цвят вътрешна подплата, марка „KANGOL“, размер „М“, в долната част
на левия ръкав се наблюдава тъмно на цвят петно, в областта на раменете отпред до десния
джоб и отзад до дясното рамо има същата емблема „KANGOL“ – находящи се при домакин
РУ-Труд, като е постановил да се унищожат като вещи без стойност, след влизане на
присъдата в сила.
С обжалваната присъда на основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът е осъдил подс. Т. да
заплати в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР - * сумата от 6 863.10 лева /шест
хиляди осемстотин шестдесет и три лева и десет стотинки/, представляваща направени
разноски за експертизи в хода на досъдебното производство, както и направените разноски в
хода на съдебното производство в размер на 2278.37лева /две хиляди двеста седемдесет и
осем лева и тридесет и седем стотинки/ в полза на Бюджета на съдебната власт по сметка на
Окръжен съд - Пловдив.
Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от адвокат С. Л.,
защитник на подс. Т., с оплакване за нейната неправилност и незаконосъобразност. Защитата
излага доводи, че има нарушение на закона, тъй като подсъдимият С. Т. е следвало да бъдат
оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение и да бъде признат за виновен по
чл.118 от НК за това, че убийството е извършено в състояние на силно раздразнение, което е
предизвикано от убития с насилие. Прави искане първоинстанционната присъда на
основание чл.337, ал.1, т.1 и 2 вр. чл.334, т.3 от НПК да бъде изменена, като се приложи
закон за по-леко наказуемо престъпление, а именно това по чл.118 от НК.
В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура - Пловдив изразява
становище за неоснователност на жалбата, като предлага първоинстанционната присъда да
бъде потвърдена. Според него се касае за квалифицирано убийство по чл.116 от НК на
родител, при рецидив и с особена жестокост, и по мъчителен за починалия начин, и тези
изводи могат да се направят от всички събрани по делото доказателства. Заявява още, че не
съзира афект в поведението на подсъдимия, а и такъв не се очертава от наличните
доказателства, защото не А. Т., а подс. С. Т. е този, който е започнал побоя. Счита, че
наложеното наказание от 16 години лишаване от свобода е справедливо, съответно е на
извършеното и окръжният съд е направил прецизен анализ на доказателствата, по който той
лично няма критика. Моли да се потвърди първоинстанционната присъдата.
Защитникът на подсъдимия Т., поддържа въззивната жалба в съдебно заседание и
заявява, че подс. Т. е действал в условията на афект, именно по чл.118 от НК, защото
убийството е извършено в състояние на силно раздразнение, което е предизвикано от убития
с насилие. Доводи за това намира в заключенията на съдебнопсихиатричните експертизи.
Заявява още, че от размера на наказанието по настоящата квалификация са доволни, поне
той в качеството му на защитник. Обжалвал най-вече по искане на роднините на Т.. В този
смисъл поддържа въззивната жалба и моли да се уважат исканията, направени в нея, като
уточнява, че възражението му е единствено по приложението на чл.118 от НК.
2
Подсъдимият С. Т. се присъединява към изложеното от защитника му и заявява, че
съжалява и чувства вина за станалото. В последната си дума моли да уважи искането на адв.
Л., че е действал в условията на афект и да му бъде намалено наказанието.
Въззивният съд, след като се запозна с доказателствата по делото и обсъди
становищата на страните, съобразно правомощията си по чл. 313 и чл. 314 от НПК, намира и
приема за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна.
За да постанови присъдата си, Пловдивският окръжен съд е приел за установена
следната фактическа обстановка:
Първоинстанционното производство, в което е постановена обжалваната присъда, е
второ по ред и се е развило след отмяна (с решение № 6 от 02.02.2024 г., постановено по
ВНОХД № 564/2023 г. по описа на Апелативен съд - Пловдив) на присъда № 73 от
03.10.2023 г., постановена по НОХД № 1439/2023 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив,
поради съществени процесуални нарушения.
При повторното разглеждане на делото от друг състав на същия съд е постановена
подлежащата на проверка присъда.
С влязла в сила присъда на 30.04.2019 г., постановена по НОХД №1029/2018 г. по
описа на Окръжен съд - Пловдив, за извършено престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от НК,
подс. С. Т. е бил осъден на 1 година и 6 месеца „лишаване от свобода“ и глоба в размер на
3000 /три хиляди/ лева. Наказанието по тази присъда било изтърпяно от подсъдимия на
28.05.2019 г.
Починалият А. Н. Т. имал сключен граждански брак на 09.12.1979 г. със свид. Д. С.,
Т., като по време на брака им се родили двете им деца - С. А.а Т.а и подс. С. А. Т..
Подсъдимият С. А. Т. учил в ** училище - гр. П., а по-късно бил преместен в * училище в
гр.Х. с профил „*“, но не успял да завърши средното си образование, а само 10-ти клас.
Работил за кратко като строителен работник в страната, а впоследствие за по няколко месеца
работел и в Ш. и Р. А., като живеел при роднини. Предвид липсата на постоянни доходи от
трудова дейност подсъдимият продължил да живее съвместно с родителите си, които му
давали пари и го издържали. От време на време той се хващал на временна работа и с
получените пари си купувал алкохол, който сам или заедно с баща си А. Т. консумирали в
дома им. Често след консумацията на алкохол, между тях възниквали спорове и скандали,
които понякога прераствали и във физическа саморазправа.
Така на 16.03.2022 г. пострадалият А. Т. се прибрал в дома си около 18:00 часа,
видимо употребил алкохол. Последният взел от съпругата си свид. Д. С. Т. сумата от 20.00
лв., с които излязъл и си закупил цигари и малка бутилка от 200 гр. с мастика и около 19.00
часа се прибрал отново в дома си. Междувременно подс. С. Т. също бил закупил бутилка, но
от 700 гр. мастика, която занесъл у тях. Бащата и синът седнали на маса в кухнята в къщата,
в която живеели и започнали да разговарят и да пият. Около 21.00 часа А. Т. легнал на
находящия се до масата диван и заспал, а подсъдимият останал сам на масата и продължил
да употребява алкохол с маслини и айрян. След полунощ, на 17.03.2022 г. пострадалият А. Т.
се събудил и заявил на съпругата и сина си, че ще излезе навън и започнал да си обува
обувките. Подсъдимият Т. се обърнал към баща си и му казал да не ходи никъде, на което
последният отговорил, че ще ходи където си иска. Тогава подсъдимият се приближил към
баща си, който вече бил изправен и с ръце го блъснал в областта на гърдите, като му казал
„Лягай, никъде няма да ходиш!“. Вследствие на бутането, А. Т. загубил равновесие и
падайки към дивана, се хванал с ръка за якето, с което бил облечен синът му, при което
скъсал предния му десен джоб. Подсъдимият С. Т. се ядосал, че баща му му скъсал якето и
налетял върху последния, докато той бил паднал по гръб на дивана, като се качил върху
корема му и започнал да му нанася удари с двете ръце в областта на главата и гърдите със
3
свити и отворени длани – юмруци и шамари. Свид. Т.а видяла случващото се и се опитала да
отдели подсъдимия от баща му, дърпайки го с ръце и викайки му да спре, но подсъдимият
бил като озверял и действията на майка му по никакъв начин не се отразявали на
интензитета, с който нанасял удари в главата и тялото на баща си. А. Т. през цялото време се
опитвал да се предпази с ръце от ударите и викал на подсъдимия да спре, но подсъдимият
продължил многократно да го удря, силно с двете ръце, с юмруци в главата и лицето.
Свидетелката Д. Т.а, виждайки, че не може да спре побоя над съпруга си, решила да потърси
помощ при съседката им - свид. И. Д. Е.. Отишла в дома й, събудила я и й разказала
случилото се, като я помолила да се обади за помощ. Последната, след като разбрала за
случващото се в дома на съседите й, около 02:00 часа на 17.03.2022 г. се обадила от
мобилния си телефон на спешен телефон 112, като обяснила на оператора, че има
необходимост от линейка и полиция на адреса на семейство Т.и във връзка с побой, нанасян
от страна на сина спрямо баща му. Свид. Д. Т.а, след телефонното обаждане, отишла на
центъра на селото, където посрещнала колата на ЦСМП – филиал С., както била помолена и
ги отвела до дома си.
Междувременно подсъдимият С. Т. не прекратил нанасянето на побой върху баща
си, а го извел на двора пред къщата и въпреки, че вследствие на нанесените му удари го бил
привел в безпомощно състояние, продължил да му нанася удари с юмруци в главата,
причинявайки му травми и увреждания, несъвместими с живота. В един момент, с цялата
жестокост, на която бил способен подсъдимият Т., блъснал няколко пъти главата на А. Т. в
долната част на един от кръглите метални крака на находяща се в двора пред къщата
метална маса, като ударите попаднали в лявата част на челото на пострадалия, след което го
оставил да лежи проснат на земята в двора в безпомощно състояние.
При пристигането си служителите на ЦСМП – свид. Г. М. Ф. – медицински фелдшер
и свид. П. В. В. – шофьор, заварили А. Т. да лежи в изключително тежко състояние, проснат
по гръб на плочките в двора пред къщата. Той не реагирал на въпросите им, а издавал само
нечленоразделни звуци. Целият бил подут, с кръвонасядания по лицето и три разкъсно-
контузни рани на главата в лявата област на челото с диаметър около 2-3 см. През това
време, докато медицинските лица се опитвали да установят точното състояние на А. Т. и да
го качат в линейката, подс. Т. седял безучастно в близост до тялото на баща си А. Т..
Пострадалият бил качен в автомобила на ЦСМП и бил транспортиран до * „*“ ЕАД гр. П.,
където бил предаден в спешния кабинет на * на бул.“*“ гр. П., откъдето бил насочен и
настанен в Клиниката по * при * „*“ ЕАД гр. П., поради наличието на получената,
вследствие нанесения му от сина му побой, тежка черепно - мозъчна травма.
Междувременно на адреса пристигнали и полицейски служители при РУ Т. при ОД на МВР -
*, които отвели подсъдимия С. Т. в сградата на районното управление, където същият бил
задържан за срок от 24 часа със заповед по ЗМВР.
На 18.03.2022г. при главната визитация в Отделението по * било установено
влошаване на състоянието и в частност на дишането на А. Т., поради което от лекуващия му
лекар, свид. д-р Д. С. С. била назначена спешна тоалетна фибробронхоскопия, извършена от
свид. д-р Г. И. Б.. Независимо от извършването й, малко по-късно д-р С. констатирал
внезапно спиране на дишането и на сърдечната дейност на А. Т., вследствие на което
незабавно била започната реанимация – обдишване и сърдечен масаж. Въпреки
реанимационните мероприятия на 18.03.2022 г. А. Н. Т. починал.
На 21.03.2022 г. бил извършен оглед на местопроизшествието, дома на подсъдимия
и жертвата в с.Н., от Д., за което бил съставен протокол за оглед и фотоалбум. Иззети били
метална маса; проба с марля и физиологичен разтвор от кафяво червеникаво зацапване по
единия крак на масата; проба – косми и епидерма от същия крак на масата, от долната част,
отвора на тръбата; проба пръст и косми от плочките около металната маса и от петната с
кафяво червеникав цвят. Същият ден подс. С. Т. бил освидетелстван по реда на чл.158, ал.3
4
от НПК с негово съгласие, като бил изготвен протокол за освидетелстване, ведно с
фотоалбум към него, в който били описани констатираните при огледа му кръвонасядания и
охлузвания.
В хода на досъдебното производство била назначена и изготвена тройна
съдебномедицинска експертиза на труп №47 /том ІІ-ри, л.3-7/. В заключението е посочено,
че при извършената аутопсия върху трупа на А. Н. Т., както и от допълнително извършените
изследвания се установяват: черепно-мозъчна травма, изразяваща се в кръвонасядане на
черепните и лицеви покривки, счупване на кости на дясна орбита по типа „blow-out“ травма;
микро и макроскопски данни за дифузно аксонално увреждане на мозъка; кръвоизлив под
меката мозъчна обвивка вляво на мозъка; тежък мозъчен оток, довел до малкомозъчно
вклиняване; шийна травма, изразяваща се със счупване на подезичната кост с кръвонасядане
на околните меки тъкани; гръдна травма, изразяваща се със счупвания на ребра двустранно
по директен механизъм; мекотъканни увреждания: разкъсно[1]контузни рани,
кръвонасядания, охлузвания по главата и лицето; кръвонасядания и охлузвания по гръдния
кош; кръвонасядания по корема; кръвонасядания и охлузвания по четирите крайника;
макроскопски данни за хеморагичен гастрит /Cushing ulcers/. Непосредствената причина за
смъртта на А. Н. Т., според вещите лица, е остра сърдечно-съдова и дихателна
недостатъчност, вследствие на вклиняване на малкия мозък в големия тилен отвор, за което
сочи браздата на вклиняване около малкомозъчните тонзили. Малкомозъчното вклиняване е
усложнение на претърпяната черепно-мозъчна травма, изразяваща се основно с дифузно
аксонално увреждане на мозъка и е в пряка причинно-следствена връзка с нея. Вещите лица
са посочили, че установените травматични увреждания са причинени от най-общото
действие на твърди, тъпи предмети. Тези увреждания по своята давност и по начин на
причиняване е възможно да са възникнали при нанесен побой върху пострадалия, както е
посочено в раздел „Анамнеза“ на цитираната медицинска експертиза в предварителните
сведения. Експертите са посочили, че счупванията в областта на подезичната кост и ребрата
двустранно могат да настъпят и в резултат на оказаната реанимационна медицинска дейност
/интубиране и индиректен сърдечен масаж/. Състоянието на трупа, преценено по трупните
изменения и съобразено с начина му на съхранение, съответства на смърт от около второ
денонощие, към момента на извършване на аутопсията.
В хода на досъдебното производство е назначена и изготвена тройна
съдебномедицинска експертиза по писмени данни №276/2022г. /том ІІ-ри, л.55-79/, от чието
заключение се установява, че описаните три на брой рани на главата са разположени една
под друга. Раните се намират по кожата на челото вляво, на границата с окосмената част на
главата. Според вещите лица, най-горно разположената рана №2 е с форма на полукръг,
отворен в посока нагоре и с диаметър 1,6 см. Общата дължина на раната (полуобиколка) е 3
см. Непосредствено под рана №2 се установява рана № 3 с дъговидна форма, с дъга,
отворена към лявата теменно-челна област и обща дължина 2 см. и с характеристика, както
гореописаните рани, като горният ръб е охлузен за разлика от долния. На 0,5 см под рана №
3 се установява рана № 4 с кръгла форма и диаметър 1,7 см., сходна по характеристика с
гореописаните рани. Описаните рани засягат само кожа и подкожие. В протокола за оглед на
местопроизшествие е описана подробно маса, иззета като веществено доказателство. Масата
е изградена от метал - метални крака от тръба и метален плот от лаМ.. Плотът е с размери 50
см ширина, 100 см дължина, 60 см дължина на краката, масата и краката са боядисани в
светло сив цвят; краката на масата са от тръба с размер на външен диаметър 20 мм,
вътрешен диаметър 16 мм. Дебелина на стената 2 мм. Експертите са заключили, че
описаните рани по кожата на челото на А. Н. Т. са със сходни размери и характеристики – 16
мм и 17 мм в диаметър, като две от описаните рани са с дъговидна форма, а третата е с
кръгла форма. Така описани размерите на раните съответстват на диаметъра на краката на
иззетата като веществено доказателство маса (20 мм външен и 16 мм вътрешен диаметър).
Разликата между размерите на установените рани по челото вляво и размерите на
5
въпросните елементи от масата (респективно краката на визираната като ВД маса) е
незначителна, като същата лесно би могла да се обясни с факта, че кожата притежава
свойството разтегливост във физиологичен предел, преди да се наруши нейната цялост,
поради свръхмерно приложение на сила в засегнатите нейни части. Вещите лица приемат, че
представената и описана като веществено доказателство маса е годно средство и добре
отговаря по своите характеристики да е причинила и трите описани разкъсно-контузни рани.
В заключението си експертите са посочили още, че в наказателния кодекс под
особено мъчителен начин се има предвид убийство, при което пострадалият е изпитал
страдание и мъки повече, отколкото при обикновена смърт. Пострадалият трябва да е бил в
съзнание, за да е могъл да чувства болките (Петко Лисаев, Съдебномедицинска експертиза
на телесните повреди, 2010 г.). В тази насока, според вещите лица следва да се изследват
медицинската компонента на въпроса дали са налице данни смъртта на А. Н. Т. да е
свързана с претърпени от него значителни, свръхмерни болки и страдания, които не са
характерни за настъпването на смърт по обичаен начин. Като психологичен компонент на
изживяванията на пострадалия преди и по време на настъпването на смъртта е и
разбирането на безизходността на положението и настъпването на смъртта. Според тях
обективно установеното при извършване на изследването на тялото на А. Н. Т. сочи за
нанесен му побой в областта на тялото и главата, без това да е довело до загуба на съзнание.
Установени са данни за извършени активни защитни действия от страна на пострадалия,
както от гласните показания, така и наличието на травматични увреждания по
предмишницата - множество кръвонасядания и охлузвания по задната повърхност на дясна
предмишница и задната повърхност на дясна длан. Налице е преживяемост на пострадалия
след инцидента, като същият е приет в болничното заведение в съзнание с оценка по Глзгоу
Кома Скала 15 точки, която оценя степента на съзнание на пациента. Скалата включва
следните критерии: очна реакция, вербален и моторен отговор. В конкретния случай скалата
е запълнена с максимален брой точки, тоест пациентът следва да покрива следните
действия: да отваря очи спонтанно, да е ориентиран и да разговаря нормално и да изпълнява
двигателни команди. Налице е консумация на алкохол преди момента на деянието, което е
потвърдено от показанията на свид. Д. С. Т. и от данните от аутопсията макроскопски
(черният дроб е с обичайна форма и тегло, с кафеникаво[1]жълтеещ цвят и равна
повърхност. При срез делчестата му структура не личи добре, същата е с кафеникаво-
жълтеещ цвят) и микроскопски (дегенеративни промени в хепатоцитите, мастна
дегенерация-дребно и среднокапчеста по характер). Експертите сочат, че от
съдебномедицинската токсикология е известно, че алкохолът в по-големи дози (за каквито
има данни в настоящото досъдебно производство) снижава прага на болката и може да
намали болезнените изживявания, но при по-малки количества и при хора, привикнали към
алкохола (пострадалият Т. е с мастна дистрофия на черния дроб, която най-често е в резултат
от редовна алкохолна употреба), този ефект не се наблюдава и чувствителността за болка е
запазена. Намаление на чувствителността на организма към болкови раздрази се наблюдава
при тежка степен на алкохолно опиянение, която е свързана и с редица подтискащи ЦНС
симптоми, които не се наблюдават при пострадалия. Същото се потвърждава от
дискутираната по-горе оценка по Глзгоу Кома Скала. Изложените факти дават основание на
експертите да считат, че най-вероятно смъртта на А. Н. Т. е настъпила в съзнателно за него
състояние, като той е можел да чувства, мисли, действа, да се защитава. Всички данни по
досъдебното производство дават основание да се приеме, че смъртта на А. Н. Т. не е
настъпила бързо или моментално, като през периода на нанасяне на ударите той е бил в
съзнание и е имал възможност да изживее силните болки от всеки следващ нанесен удар,
викал е от тези болки с молби към извършителя да спре, правил е опити да се предпази с
ръце, при което е получил „защитни наранявания“ по дясна предмишница. Вещите лица са
посочили, че обичайно при жертви, които разбират и усещат действията на нападателя,
успяват да предприемат действия по защитата си, оказват съпротива, противодействат, при
6
което се формират множество травматични увреждания в различни области на тялото,
поради което са приели, че смъртта на А. Н. Т. е настъпила по особено мъчителен за него
начин.
В заключението експертите са посочили, че „жестокостта“ е юридическо понятие,
залегнало в правната материя и по своето същество характеризира облика на дееца и
неговата повишена обществена опасност. Отговорът на въпроса относно извършването на
дадено деяние „с особена жестокост“ е изцяло в компетенцията на правника и извън тази,
покриваща се от специалността съдебна медицина. Според заключението, описаните
травматични увреждания, получени при станалия инцидент на 17.03.2022 г., се намират в
причинно-следствена връзка с настъпилата смърт на А. Н. Т..
От заключението на назначената в хода на досъдебното производство допълнителна
тройна съдебномедицинска експертиза по писмени данни /том ІІ-ри, л.87-106 от д. пр./ се
установява, че при извършената тройна съдебномедицинска експертиза на А. Н. Т., в която
на база анализ на медицинската документация от пролежаването му и последващо
изследване на тялото му с микроскопско изследване на тъкани, е констатирана по
категоричен начин причината за неговата смърт, а именно, че тя се дължи на
малкомозъчното вклиняване, явяващо се усложнение на претърпяната черепно-мозъчна
травма, изразяваща се основно с дифузно аксонално увреждане на мозъка. В резултат на
това е настъпила остра сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност. Данните от хода на
лечението и проявените клинични признаци съответстват на находката, която се установява
при съдебномедицинското изследване на трупа. Направено е обяснение за генезата на
възникване на установената дифузна черепно-мозъчна травма, като са представили следните
фини механизми на нейното възникване: 1. Черепно-мозъчна травма в резултат на линейно
ускорение; 2. ЧМТ в резултат на ангуларно действие спрямо главата. При линейния
механизъм (линеарна ацелерация), поради преминаване на силата през центъра на тежестта
на главата и на мозъка се получава линейно предаване на енергията в мозъка, при което се
наблюдават увреждания в областта на самия удар, както понякога и такива, разположени на
срещуположната му страна. При ангуларната акцелерация посоката на удара и енергията не
преминават през центъра на гравитацията на главата и мозъка, а под или над него, в резултат
на което черепът получава ъглово ускорение, изразяващо се в ротационна компонента.
Мозъкът при това състояние няма възможност да следва бързата и внезапна ротация на
главата и черепа, поради което вътрешната повърхност на черепа се приплъзва спрямо
повърхността на мозъка и мостовите вени се преразтягат, а в някои от по-тежките случаи се
разкъсват. Продълговатият мозък е по-здраво и стабилно фиксиран в областта под мозъчната
палатка, заедно с прилежащото бяло мозъчно вещество и се получава своеобразното му
прегъване в мястото на най-голямо натоварване. Централната нервна система при човека се
състои от главов мозък и гръбначен мозък. Те са съставени (изградени) от нервни клетки,
поддържащи клетки (глия) и кръвоносни съдове. Мозъчните клетки се наричат неврони,
съставени от клетка, аксон и разклонения. Мозъчните клетки образуват сложна мрежа, като
се свързват една с друга или с другите органи и тъкани от човешкото тяло. Всеки неврон има
около 1000 връзки с други неврони. Дифузно аксонално увреждане на мозъка се нарича
увреждане на аксона на нервната клетка в главовия мозък с предимно засягане в бялото
мозъчно вещество, мазолестото тяло, ствола на мозъка и малкия мозък. Дифузното
аксонално увреждане се среща в 30% от смъртните случаи с травматично увреждане на
главата. Повече от 50% от пострадалите с дифузно аксонално увреждане умират в първите
две седмици след травмата. След смърт от дифузно аксонално увреждане при изследване на
мозъка макроскопски се установяват малки кръвоизливи в бялото мозъчно вещество на
голямомозъчните хемисфери, в мазолестото тяло, ствола и малкия мозък. Финият
механизъм на настъпване на смъртта при дифузно аксонално увреждане е свързан с две
основни фази на увреждане. Първата фаза представлява т.нар. „първична аксотомия“, при
която чистото механично увреждане води до преразтягане на аксоналните влакна. След това
7
преразтягане и в резултат на връщането на аксоналните влакна в изходна позиция след
прекратяване на травматичното въздействие, се формират т.нар. „ретракционни луковици“.
Във втората фаза, наречена „вторична аксотомия“, се наблюдава активиране на молекулярен
път на увреждане на аксоните в резултат на възпалителни, невродегенеративни и апоптозни
промени в засегнатите микроструктури на невроните. Именно в този период се оформя и
потенциален терапевтичен прозорец за овладяване на негативните последици от травмата. В
резултат на тази втора фаза настъпва и вторично увреждане и загуба на аксонална функция
след възникналата травматична нокса. Вторичната аксотомия може да бъде продължение на
първичната, където в резултат на първичното пряко увреждане от травмиращите сили на
действие, се оформят сили, генериращи основата на цяла молекулярна каскада, свързана с
невродегенеративни и апоптозни промени в засегнатите микроструктури на невроните. Към
тези процеси се отнасят промени в транспорта на бета-амиолидно-прекурсовия протеин и
промени вътреклетъчната концентрация на калциевите йони, водещо до нарушения в
нормалния клетъчен транспорт и смърт на засегнатите нервни клетки. В резултат на
гореизборените патологични процеси, наблюдавани при непосредственото травмиращо
действие, а и след това, на силите на увреждане, се наблюдава хистопатологична картина на
кръвоизливи в бялото мозъчно вещество и перицелуларен оток. Биомеханично при
дифузното аксонално увреждане на мозъка мозъчният ствол е една от най[1]чувствителните
мозъчни структури на този тип увреждане, а съществено е, че центровете на дихателната
дейност и кръвното налягане се локализират именно по неговия ход.
Експертите са посочили, че смъртта обичайно се проявява с остро настъпване на
сърдечен арест или внезапно спиране на дишането, както е и при конкретния случай с А. Т..
Вещите лица са посочили, че Адамс и колектив описват подробно невропатологичната
находка при ДАУ /дифузното аксонално увреждане/: 1. огнищни промени в корпус калозум,
дорзолатералния квадрант на ростралния мозъчен ствол, в близост до горните малкомозъчни
крачета и 2. дифузни промени. Пациентите, претърпели тежко дифузно ДАУ от момента на
удара са в безсъзнание, вегативно състояние или смърт, т.е. без проява на светъл период.
Denton и Mileusnic описват случай на ДАУ, при който пострадалият е преживял 72 часа след
травмата с негативна неврологична симптоматика. От друга страна хроничната
обструктивна белодробна болест (ХОББ) се характеризира със слабо променяща се с времето
хронична обструкция на дихателните пътища и абнормен възпалителен отговор от страна на
белите дробове. Същото представлява адаптивен имунен отговор към продължителното
въздействие на дразнещи газови субстанции и вещества, като основна роля тук играе
цигарения дим. Тази провокирана възпалителна реакция може да се прояви със серозна
секреция по бронхите (хроничен бронхит), увреждане на белодробната тъкан (белодробен
емфизем) и нарушение на нормалното възстановяване и нарушаване на защитните
механизми, водещо до възпаление на малките въздухоносни пътища и фиброза
(бронхиолит). Тези патологични промени водят до повишено съпротивление в малките по
калибър въздухоносни пътища и прогресивно развитие на запушване на дихателните
пътища, които признаци по същество се явяват характерни за ХОББ. В резултат на всички
тези патогенетични процеси настъпват патофизиологични процеси - серозна хиперсекреция
във въздухоносните пътища, белодробна хипертония и системни ефекти от другите органи.
По своята същност хроничната обструктивна белодробна болест е хронично заболяване,
характеризиращо се с фази на обостряне. Тези фази са често свързани с проявена
неутрофилна възпалителна реакция в бронхите и при някои леки обостряния, и с наличие на
еозинофилни бели възпалителни клетки. Тези обостряния на заболяването настъпват поради
вирусна или бактериална инфекция, експозиция към дразнещи агенти във въздуха и дори
промяна в околната температура. При лекостепенни обостряния обсктрукцията на
дихателните пътища е непроменена или е само лекостепенно завишена. Тежките обостряния
на болестта са свързани с влошаване на белодробния газов обмен поради несъответствие
между процесите на вентилация и перфузия поради провокираното възпаление, оток и
8
мукозна хиперсекреция. В конкретния случай, при пострадалия възпалителни изменения с
неутрофилна и еозинофилна инфилтрация по препаратите от белодробна тъкан, не се
установяват. На база и анализа на медицинската документация при неговото пролежаване е
видно, че обективни симптоми за насложена възпалителна компонента в белите дробове,
която да е свързана с обостряне на ХОББ, не се наблюдава. Допълнително липсата на
ускорен сърдечен пулс отхвърля наличието на хипоксия, което от своя страна би ускорило
процесите за възникване на мозъчен оток. Записаните оплаквания от „обща отпадналост,
засилен задух, кашлица с обилна гнойна експекторация, тежест в гърдите, лесна умора при
незначителни физически усилия“ са записани в епикриза от пролежаване на пострадалия
през 2018 г., като същите не са съотносими към фаталния инцидент, станал с него.
В заключението експертите сочат, че при приемането на А. Т. в болницата след
нанесения побой, не се установяват в обективното му състояние симптоми, свързани с
проява на ХОББ, като той е приет със стабилна хемодинамика, с везикуларно дишане от
страна на дихателната система, без признаци на обострено белодробно заболяване. Същото
е потвърдено от извършената вследствие пулмография, която констатира, че не са налице
образни данни за активно белодробно заболяване. При извършена му бронхоскопия в деня
на смъртта му в болницата е описан спазъм на бронхите, който е признак, наблюдаван при
пациенти с черепно-мозъчни травми. В световната медицинска литература е описана връзка
между мозъчната увреда и последващото увреждане на белите дробове, чрез модулация на
неврокинини и отделянето им в кръвта, от твоя страна, довеждащо до бронхоспазъм, оток на
лигавицата на бронхите, повишена съдова пропускливост и повишена активност на
левкоцитна адхезия.
В хода на досъдебното производство е назначена и изготвена и комплексна
съдебнопсихиатрична и психологична експертиза /том ІІ-ри, л.126-139/, от чието заключение
се установява, че подс. С. А. Т. не се води на психиатрично диспансерно наблюдение към
Център за психично здраве - П.. Не страда от психично заболяване. Психичното състояние
на С. А. Т. по време на нанасяне на побоя над баща му А. Н. Т. не е излизало извън рамките
на обичайното за него. Предвид употребеното количество алкохол, той е бил в състояние на
обикновено алкохолно опиване, при което качеството на волевите процеси и психични сфери
е било съхранено. Той е могъл за разбира свойството и значението на извършеното, и е
могъл да ръководи действията и постъпките си. Може и понастоящем. С оглед психическото
състояние на С. А. Т. по време на извършеното, след него и към настоящия момент, той е
способен правилно да възприема, запаметява и възпроизвежда факти от значение за делото,
както и да дава достоверни обяснения, и да участва в наказателния процес, според
позицията, която има.
В хода на досъдебното производство спрямо подс. С. Т. е взета мярка за
неотклонение „Задържане под стража“ с Определение № 371/22.03.2022 г., постановено по
ЧНД № 522/2022 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, потвърдено с Определение
№135/29.03.2022 г., постановено по ВЧНД № 129/2022 г. по описа на Апелативен съд -
Пловдив. По време на задържането психичното състояние на подс.Т. се влошило, което
наложило същият да бъде изпратен на лечение в *. Назначена и изготвена била
съдебнопсихиатрична експертиза на подсъдимия, от чието заключение, приложено на л.76-
107 от НОХД № 1439/2023г. по описа на ПОС/ се установява, че към момента на
освидетелстването - 18.06.2023 г. подсъдимият не страда от психично заболяване, като при
него са налице белезите на състояние след прекаран остър психотичен епизод. При подс. С.
Т. са били налице белезите на психотично психично заболяване с психогенен произход, а
именно друго остро предимно налудно психотично разстройство. Макар психогенните
психози да представляват функционални и обратими разстройства на психичния живот,
вследствие действието на психотравмиращо преживяване, то качествените нарушения които
причиняват, представляват по същество разстройство на съзнанието по смисъла на НК. В
това състояние лицето не е в състояние да разбира свойството и значението на извършеното,
9
както и да участва ефективно в съдебното производство, като възприема правилно фактите
по делото и дава достоверни обяснения по тях. Острите психогенни психози съчетават в себе
си белези, както на продължителните, така и на краткотрайните разстройства на съзнанието
– подобно на продължителните разстройства при тях психопатологичната картина се развива
на фона на ясно съзнание и персистира сравнително продължително във времето около два
месеца, а в случаите на затегнато /протрахирано/ протичане и повече. В клиничната картина
на тези състояние се отчитат психопатологичните симптоми и синдроми, характерни за
заболяванията дефинирани като продължително разстройство на съзнанието, разнообразни
мисловни нарушения под формата на налудности, параноидна готовност, психотични
припознавания, слухови, тактилни и сенестопатни сетивни измами /халюцинации/,
дисморфофобни и други изживявания. От друга страна острите псифогенни психози
притежават и редица основни белези характерни за краткотрайните разстройства на
съзнанието - остро, внезапно начало, стеснение на съзнанието, пълноценно възстановяване
на психичните годности след отзвучаване на острото психотично състояние и невъзможност
за разбиране на свойството и значението на извършеното и за ръководене на постъпките по
време на психозата, при запазена такава годност преди и след нея. Вещото лице счита, че ако
е необходимо да се доближат медицинските критерии до юридическите такива, то
реактивните /психогенни/ психози стоят по близко до т.нар. краткотрайни разстройства на
съзнанието, тъй като са по-скоро реакция, а не процес и съществуват за един сравнително
кратък /ограничен във времето/ период, който рядко надхвърля два месеца, като в случая е с
продължителност от един месец. Според него към момента на освидетелстването и след
проведеното лечение, при подс.Т. са съхранени базисните психични годности, които му
позволяват да участва в наказателното производство, стига да има желание за това, както и
да носи наказателна отговорност, ако му бъде наложено наказание.
По досъдебното производство е назначена и изготвена и допълнителна комплексна
съдебнопсихиатрична и психологична експертиза /том ІІІ-ти, л.2-9/, от чието заключение се
установява, че при приемането в * отделение на Затвора *, С. А. Т. е имал **. Проведено е
медикаментозно лечение по правилата на добрата * практика. Приемал е *. Настъпило е
повлияване в очакван срок и е освободен с *. Изписан е в състояние, променено в посока
подобрение. Понастоящем качеството на психичните му функции е съхранено. Психичното
състояние на С. А. Т. му позволява да участва в наказателното производство в качеството,
което има и да носи наказателна отговорност.
От заключението на приложената по досъдебното производство съдебномедицинска
експертиза на веществени доказателства /том ІІІ-ти, л.21- 26/ се установява, че по обекти
№№ 1,2 и 3 – фиг.№№ 1,2 и 3 се доказа наличието на човешка кръв – фиг.4. Доказаната
човешка кръв по обекти №№ 1,2 и 3 не се изследва за кръвна група, поради липса на
предоставен сравнителен материал – течна кръв от човек, от когото може да е оставена
кръвта по предоставените за изследване обекти. Човешката кръв от обекти №№ 1,2 и 3 може
да бъде изследвана за кръвна група по еритроцитната система * в последваща експертиза,
след като бъде предоставена течна кръв, като сравнителен материал. По експертизата са
извършени подробен макроскопски оглед и микроскопски оглед с различни увеличения на
преминаваща светлина и след просветление с ксилол на предоставените за изследване –
обекти №№ 1 и 2, за наличие на косми. Марленият тампон с човешка кръв – обект № 3 не е
предмет на такова изследване и не е изследван за наличие на косми. При макроскопския и
микроскопски оглед е установено, че обекти №№ 1 и 2 съдържат иззети почвени частици, по
част от които има зацапване с човешка кръв, растителни влакна и косми – фиг. №№ 5 и 6 и
фиг.7. Космите от обекти №№ 1 и 2 са отделени за изследване под микроскоп. В хода на
извършения микроскопски оглед, след просветление с ксилол на отделените косми от обекти
№№ 1 и 2 е установено най-общо, че космите от обект № 1, представляват животински
косми и фрагменти от човешки косми, прекъснати от двете страни и фрагмент, прекъснат в
горната част и запазена коренова част. Кореновата част на фрагмента от човешки косъм
10
завършва бухалковидно издължена и с повърхност, без остатъци от епителни клетки с ядра
на космения фоликул. Фрагментът със запазена коренова част е от свободно упаднал
човешки косъм и е негоден за изследване по метода на ДНК – профилиране на ядрена ДНК –
фиг.8 и фиг.9. Космите от обект № 2 са животински – фиг.10. Фрагментите от човешки косми,
отделени от обект № 1, не са достатъчни за сравнително-морфологично изследване и са
негодни за изследване по метода на ДНК-профилиране на ядрена ДНК.
От заключението на назначената по досъдебното производство химическа
експертиза, обективирано в Протокол № 552/2022г. /л.30 т.ІІІ-ти от ДП/ се установява, че в
изследваната кръвна проба, взета от лицето А. Н. Т. ЕГН ********** се установява наличие
на алкохол /етанол/ в концентрация 0,02 g/L /‰/.
От заключението на назначената съдебномедицинска експертиза на живо лице №
1/2022г. –/ л.33 т.ІІІ-ти от ДП/ се установява, че при прегледа на С. Т. се установяват отоци и
кръвонасядания на лицето, отоци, кръвонасядания и охлузвания по задните /гръбни/
повърхности на дланите и по долните крайници. Описаните увреждания са в резултат на
удари с или върху твърд тъп предмет и отговарят по време и начин да са причинени, както
се съобщава в данните по досъдебното производство при инцидента на 16.03.2022г., с който
са в пряка причинна връзка. Причинено е болка и страдание, без разстройство на здравето.
Така описаната фактическа обстановка окръжният съд правилно е приел за
безспорно установена частично от обясненията на подсъдимия С. А. Т. - л. 79-81 от НОХД;
от показанията на свидетелите: Д. С. Т. –л.72-77 от НОХД, както и от показанията й, дадени
на ДП, приобщени на осн. чл.281, ал.5 и ал.4 вр. с ал.1, т.1 от НПК на л.89-93 от ДП, както и
от показанията й, дадени при предходното разглеждане на делото, приобщени на осн. чл.281,
ал.1, т.1 от НПК на л.116-117 от НОХД №1439/2023 г. по описа на ПОС; С. А.а Т.а на л.77-79
от НОХД, както и показанията й от ДП, приобщени на осн. 281, ал.5 вр. с ал.1, т.1 от НПК на
л.114-115, т.І-ви от ДП, Г. М. Ф. на л.71-72 от НОХД, както и от показанията й от ДП,
приобщени по реда на чл.281, ал.5 вр. с ал.1, т.1 и т.2 от НПК на л.95, т.1-и от ДП; П. В. В.
на л.72 от НОХД, както и от показанията му от ДП, приобщени по реда на чл.281, ал.5 вр. с
ал.1, т.1 и т.2 от НПК на л.96, т.1-ви от ДП и показанията му, дадени по НОХД № 1439/2023
г. по описа на ПОС на л.119; И. Д. Е. на л.97 от НОХД; А. Й. В.[1]на л.97-98, т.І-ви от ДП,
приобщени на осн. чл.283 от НПК, съобразно чл.373, ал.1 от НПК; Е. М. М. на л.99-100, т.І-
ви от ДП, приобщени на осн. чл.283 от НПК, съобразно чл.373, ал.1 от НПК; И. С. Е. на
л.101-102, т.І-ви от ДП, приобщени на осн. чл.283 от НПК, съобразно чл.373, ал.1 от НПК; Д.
С. С. на л.103, т.І-ви от ДП, приобщени на осн. чл.283 от НПК, съобразно чл.373, ал.1 от
НПК; Г. И. Б. на л.104-105, т.І-ви от ДП, приобщени на осн. чл.283 от НПК, съобразно
чл.373, ал.1 от НПК; Н. Х. на л.106-108, т.І-ви от ДП, приобщени на осн. чл.283 от НПК,
съобразно чл.373, ал.1 от НПК; Е.Н. М. на л.109-111, т.І-ви от ДП, приобщени на осн. чл.283
от НПК, съобразно чл.373, ал.1 от НПК; Д. Н. Я. на л.112, т.І-ви от ДП, приобщени на осн.
чл.283 от НПК, съобразно чл.373, ал.1 от НПК. Приел е, че се потвърждава и от
приложените по делото писмени доказателства - протокол за оглед на местопроизшествието
на л.77-88, т.І-ви от ДП, протокол за оглед на лице на л.36-42, т.ІІІ-ти от ДП, протокол за
доброволно предаване на л.72, т.ІІІ-ти от ДП, справка за съдимост, удостоверение за
наследници на л.45, т.ІІІ-ти от ДП, препис-извлечение от акт за смърт на л.44, т.ІІІ-ти от ДП;
писмо от РЦ 112 и веществени доказателства, диск на л.67-68, т.ІІІ-ти от ДП, медицински
документи в т.ІІ-ри, л.19-53, както и заключенията на назначените и изготвени експертизи,
изслушани и приети в съдебните заседания: Тройна СМЕ на труп №47/2022 г. в т.ІІ-ри, л.3-7,
Тройна СМЕ по писмени данни № 276/2022 г. в т.ІІ-ри, л.55-79, допълнителна тройна СМЕ
№ 454/2022 г. в т.ІІ-ри, л.87-106, КСППЕ в т.ІІ-ри, л.125-145, ДКСППЕ в т.ІІІ-ти, л.1-19,
Съдебнопсихиатрична експертиза на л.76- 107 от НОХД 1439/2023 г. по описа на ПОС и
прочетени по реда на чл.283 от НПК, съобразно чл.373 ал.1 от НПК - съдебномедицинска
експертиза на веществени доказателства в т.ІІІ-ти, л.20-27, съдебнохимическа експертиза
11
№552/2022 г. в т.ІІІ-ти, л.28-31 и СМЕ на живо лице №1/2022 г в т.ІІІ-ти л.32-34.
Подробно и детайлно са изследвани от първата инстанция и заключенията по
назначените експертизи. Аргументирано и обосновано Окръжният съд им е дал вяра, като
изготвени компетентно, обосновано, пълно и от надлежни специалисти, притежаващи
знания в областта на съдебната медицина, съдебната психиатрия и химията и поради това
настоящият състав намира включването им в доказателствения материал за правилно и в
съответствие с изискванията на процесуалните императиви.
Така приетата от първоинстанционния съд фактическа установеност на
инкриминираното събитие е в съответствие с доказателствата по делото и се възприема
изцяло от въззивната инстанция. За изследване на обстоятелствата, релевантни за
повдигнатото срещу подсъдимия Т. обвинение, първата инстанция е извършила всички
необходими процесуално-следствени действия, изясняващи значимите факти относно
основния предмет на доказване. При осъществения служебен въззивен контрол не се
констатира да са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна
на присъдата на процесуално основание и връщане на делото в предходните досъдебна и
първа съдебна фаза. Разследващите органи са изпълнили законовите изисквания при
изготвяне и приобщаване на доказателствата по делото чрез предвидените в НПК
доказателствени способи при съблюдаване правата и на обвиняемия тогава Т..
Обвинителният акт отговаря на изискванията на чл.246 от НПК, като съдържа факти,
обосноваващи обвинителната теза за вмененото във вина на подсъдимия престъпление от
обективна и субективна страна. Въззивният съд е на мнение, че изложените в мотивите на
присъдата фактически констатации са коректни и ги споделя. ПАС няма възражение по
отношение очертаването на масата от годни доказателствени и експертни сведения.
Въззивната проверка констатира по-нататък, че съдът от първата инстанция не е допуснал
неглижиране на някои от елементите на използваемата доказателствена съвкупност,
преиначаване на тяхното съдържание, игнориране на доводи и съображения на страните.
Противоречията в доказателствения материал са решени, съобразно изискването по чл. 305,
ал. 3 от НПК, а правилата на обективната логика са следвани неотклонно. Споделимите
фактически констатации са резултат от подробен, пълноценен и професионално издържан
анализ на доказателствата, като всички обстоятелства относно предмета на доказване са
обстойно и безпротиворечиво установени. Информацията от гласните доказателствени
средства е проверявана за достоверност при съпоставки със съдържанието на писмените и
веществените доказателства и доказателствени средства и с експертните изводи. Първата
инстанция е дала подробно обоснован отговор на възраженията и доводите, изтъкнати от
защитата, които се преповтарят и във възивната жалба. Съгласно разпоредбата на чл.305,
ал.2 от НПК, в мотивите към присъдата на първоинстанционния съд, бидейки първа
инстанция по фактите, се посочват установените обстоятелства, въз основа на кои
доказателствени материали те са констатирани и какви са правните съображения за взетото
решение, а при противоречия в доказателствените източници се излагат съображения защо
едни от тях се приемат, а други се отхвърлят. В случая окръжният съд не само е изпълнил
стриктно тези си задължения, давайки отговор на направените пред него възражения на
защитата, но е обсъдил обстойно и законосъобразно възражението на защитата по
приложението на закона и по този начин е дала обоснован отговор. И макар въззивният съд
да споделя изцяло доказателствения и правен анализ на първата инстанция, както и
отговора, даден по единствено направеното от защитата възражение по прилагане на
привилегирования състав по чл.118 от НК, във връзка с твърдението на подсъдимия, че
причината за възникването на конфликта не е скъсването на якето от баща му, а нанесен му
удар и обида от него, доколкото това единствено възражение е наведено изрично в жалбата
срещу постановената присъда и в хода на съдебните прения пред настоящия съдебен състав,
процесуално редно е втората инстанция да подложи на внимателно обсъждане това
оплакване след анализ на събраните по делото доказателства.
12
В мотивите си окръжният съд е направил пълен и задълбочен анализ на събраните
по делото доказателствени материали, обсъдил е всички съдържащи се между тях
противоречия. Съдът е изложил подробни мотиви защо е отхвърлил частично обясненията
на подсъдимия, в частта в която твърди, че причината за възникването на конфликта не е
скъсването на якето от баща му, а нанесен му удар и обида от него, а в останалата част ги е
приел. Изложени са убедителни съображения защо изцяло е дадена вяра на показанията,
дадени в хода на съдебното следствие на свидетелите И. Д. Е., И. Е., А. В., Е. М., Н. Х., Е.
М. и Д. С. Н. Х., Е. М. и Д. С.; защо е кредитирал изцяло прочетените по реда на чл.281 от
НПК показания на свидетелите Г. Ф. и свидетеля П. В., потвърдени в цялост от свидетелите
след прочитането им.
Първостепенният съд е изложил подробни мотиви защо е приел за достоверна в
една част показанията на свидетелите Д. Т.а и С. Т.а, а в друга ги е отхвърлил, както и защо е
кредитирал показанията им в онези части, прочетени по реда на чл.281 от НПК, дадени в
хода на досъдебното производство, а за свидетелката Д. Т.а и при предходното разглеждане
на делото от друг състав на съда. В тази връзка настоящият състав намира за необходимо да
отбележи, че не съзира процесуални нередности при провеждане на разпитите на
свидетелките Д. Т.а и С. Т.а, първата майка, а втората - сестра на подсъдимия. В случая е
била налице хипотезата на чл.121 от НПК, съгласно която свидетелят не е длъжен да дава
показания по въпроси, отговорите на които биха уличили в извършване на престъпление
него, неговите възходящи, низходящи, братя, сестри или съпруг или лице, с което той се
намира във фактическо съжителство. Установено по делото по несъмнен начин е, че както на
досъдебната фаза, така и в съдебната фаза на процеса пред първата инстанция на двете
свидетелки са били разяснени правата им по чл.119 и чл.121 от НПК. Същите не са изявили
изрично желанието си да откажат да свидетелстват и са дали подробни показания, което е
отразено в протоколите им за разпит.
Правилно, след обстоен анализ и съпоставка на събрания по делото доказателствен
материал, първостепенният съд е кредитирал с доверие показанията на свид. Д. Т.а частта, в
която описва трудовата ангажираност на сина й, подс.Т., както и това, че съпругът й е бил
пенсионер по болест, след установено белодробно заболяване, както и че подсъдимият и
съпругът й са злоупотребявали с алкохол, след което са възниквали конфликти между тях,
вследствие на припомняне на случки от миналото им, доколкото кореспондират с
обясненията на подсъдимия, показанията на свид. С.Т.а, свид. Е., Ат.В. и Е.М-.
Правилно съдът е кредитирал с доверие показанията на свидетелката в частта, в
която подробно е обяснила, как са се развили събитията на инкриминираната дата, след като
пострадалият се е прибрал в дома си вечерта около 19:00, като е бил видимо употребил
алкохол, като в дома си е изпил една бутилка мастика от 200 милиграма, след което се
прибрал и подсъдимия, който носел една бутилка от 700 милиграма мастика, която отворил
и започнал да консумира заедно с баща си, като кореспондиращи с обясненията на
подсъдимия. От показанията на свидетелката се установява, че след това пострадалият
легнал да спи на дивана в кухнята, след което станал и поискал да излиза извън дома си, но
подсъдимият му казал, че няма да излиза, застанал срещу него, след което го блъснал с ръка
в областта на гърдите, бутайки го към дивана, на който А.Т. паднал, като при падането се
хванал за якето на подсъдимия и го скъсал в областта на джоба, което предизвикало
конфликта, при който подсъдимият започнал да нанася множество удари на баща си с ръце в
главата и гърдите, като бил върху него, лице в лице. В тази им част показанията на
свидетелката кореспондират напълно с обясненията на подсъдимия, дадени в хода на
досъдебното производство, поради което като обективни и последователно описващи
развитието и причината за конфликта, правилно са приети с доверие от първостепенният
съд.
Също така са кредитирани и показанията на свидетелката, от който се установява, че
13
е викала на сина си и мъжа си да спрат, но не успяла да ги разтърве, поради което и отишла
да потърси помощ от комшийката си -свидетелката Е., като я помолила да се обади на бърза
помощ, тъй като синът й бие мъжа й, както и относно това, че в центъра на селото е
пристигнал медицински екип, който тя отвела до дома си, където заварили на двора мъжа й с
кръв от рана по главата, а сина й до него на двора, като се наложило да извика съсед, за да
качат пострадалия в линейката. След това пострадалият бил закаран в *, настанили са го в
клиниката по *, където се е наложило да го вържат, защото буйствал, правили му снимки, но
след визитацията на втория ден от приема му състоянието му се е влошило и се е наложило
извършване на бронхоскопия, след която той спрял да диша, лекарите извършили
реанимация, но не успели да възстановят сърдечната му дейност и той починал, за което тя
разказала подробно по телефона на дъщеря си – свид. С.Т.а. Правилно първостепенният съд
е приел, че в различните части показанията на свид. Д. Т.а си кореспондират с показанията
на свидетелите Г. Ф., П. В., И. Е., Д. С., Г. Б., С. Т.а, обясненията на подсъдимия и
приложените по делото медицински документи.
Правилно първостепенният съд е кредитирал показанията на свид. Д. Т.а, дадени в
хода на досъдебното производство и приобщени по реда на чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.1 от НПК,
относно датата на конфликта и нанесения побой от страна на подсъдимия, а именно –
17.05.2022 г., въпреки, че не ги е потвърдила като достоверни след прочитането им,
доколкото в тази им част кореспондират напълно с останалия събран по делото
доказателствен материал – показания на свидетели,[1]медицински документи, справка от
ЕЕН 112 и заповед за задържане. С доверие са ценени и показанията на свидетелката, дадени
в ДП и приобщени на основание чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 от НПК, че подсъдимият е
връхлетял върху баща му, като му е нанесъл множество удари с юмруци по лицето, главата и
по гърдите, в продължение на няколко минути, като бил като озверял, както и че след
връщането й в дома им, пострадалият е имал кръв по лицето и дрехите, дишал е тежко, не
бил добре, едва говорел, а подсъдимият бил до него, въпреки, че свид. Д. Т.а в тази им част,
след констатиране на противоречия, не ги потвърдила, заявявайки, че била в шок при
разпита й в ДП. В тази насока първостепениият съд правилно е приел, че заявеното от нея в
съдебното заседание е недостоверно и е израз на желанието й да защити сина си,
подкрепяйки защитната му теза, след като вече е разбрала от предходно постановената
осъдителна присъда, че обвинението му е изключително тежко. Това се подкрепя и от
показанията на свидетелката, дадени при предходното разглеждане на делото от ПОС,
приобщени основание чл.281, ал.1, т.1 от НПК, в които свид.Т.а е описала възникналия
конфликт, множеството нанесени удари от подсъдимия на пострадалия в лицето, главата и
гърдите и липсата на провокация от страна на пострадалия, а именно той да е нанесъл първи
удар на подсъдимия. Първостепенният съд е изложил подробни мотиви защо не е
кредитирал показанията на свидетелката в посочената част, дадени пред него, като е
посочил, че същата е разпитана лично от съдебен състав на 03.10.2023 г., т.е година и
половина след инцидента, поради което и не може да се възприеме, че все още е била в шок
от случилото се. Същевременно показанията й, дадени в хода на ДП и при първоначалното
разглеждане на делото, са хронологични, обективни, кореспондиращи, както с показанията
на останалите свидетели по делото, така и със събраните писмени доказателства. Освен това
показанията и, дадени в хода на досъдебното производство са непосредствено след
извършване на престъплението, когато спомените й са били ясни.
Споделимо с доверие, първостепенният съд е приел и показанията на свид. Д. Т.а,
дадени в ДП, приобщени на основание чл.281, ал.5 във вр. с ал.1 т.1 от НПК при
предходното разглеждане на делото, приобщени от него на основание чл.281, ал.1, т.1 от
НПК, че синът й и мъжът й са се черпили, като синът й му е сипвал алкохол от бутилката,
която той е донесъл, без да се карат, като са си говорили нормално, които са потвърдени от
нея след прочитането им. Същевременно правилно не е кредитирал с доверие показанията й,
дадени в съдебното заседание, че е заварила пострадалия седнал, когато се е върнала в дома
14
си с лекарския екип, доколкото не кореспондират с показанията на свид. В. и свид.Ф., които
са категорични, че е бил легнал на двора и според съда, са израз на желанието й да защити
сина си. Правилно не е ценил с доверие и показанията й, че пострадалият пръв е ударил
подсъдимия, доколкото са в противоречие с показанията й от ДП, в които, описвайки
развитието на конфликта между сина си и мъжа си сочи, че последният- пострадалият само
се е пазил от ударите и му викал да спре, а причина за развитието на конфликта е неволното
скъсване на якето, на което подсъдимият се развикал – „Ти ли ще ми късаш якето?“.
С доверие от първостепенния съд са кредитирани показанията на свид. С. Т.а, в
частта, в която е обяснила какви са били взаимоотношенията в семейството й, злоупотребата
с алкохол от страна на нейния баща и брат, биографията и трудовата заетост на последния и
как е разбрала за инцидента и смъртта на баща си, а именно от майка си - свид. Д.Т.а, която
й казала, че брат й и баща й са се сбили, след като са консумирали алкохол, че баща й
залитнал, хванал се за якето на подсъдимия и го скъсал. Съдът е изложил подробни мотиви
защо е приел показанията на свидетелката в тази им част, които се споделят и от настоящата
инстанция. Правилно е приел, че в тази им част показанията на свид. С.Т.а не са спорни
между страните и кореспондират изцяло с показанията на свид. Д.Т.а, свид.Е., свид. А.В. и с
обясненията на подсъдимия, макар и по отношение на изложените факти относно конфликта
и побоя, същите да не са възприети непосредствено от нея, а да се явяват производни,
базирани на разказа на майка й- свид. Д.Т.а. С доверие проверяваният съд е приел
показанията на тази свидетелка, дадени в хода на ДП, приобщени на основание чл.281, ал.5
вр. ал.1, т.1 от НПК, че относно инцидента майка й - свид. Д.Т.а й е споделила, че брат й е
нанесъл побой над баща й, които показания е потвърдила след прочитането им, като
достоверни, но уточнила, че е било след като двамата са се сбили и брат й е надделял, и е
нанесъл побой над баща й. Същевременно, правилно не са кредитирани показанията й,
дадени в съдебното заседание, в които сочи, че преди деянието подсъдимият е имал
психични проблеми, изразили се в налудности, нереални спомени, което се оборва от
заключението и становището на вещите лица – психолози и психиатри, че към датата на
деянието същият не страдал от психично заболяване и обясненията на подсъдимия, че към
инкриминираната дата се е чувствал нормално, не е пиел лекарства, не е ходил при
психолози, а едва след задържането му се е почувствал зле и се е наложило да бъде лекуван.
С основание първостепенният съд е кредитирал с доверие показанията на
свидетелите Г. Ф. и свид. П. В., дадени в хода на досъдебното производство и приобщени по
делото на основание чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.2 от НПК, потвърдени в цялост от свидетелите
след прочитането им. От тях се установява, че са били изпратени по повод постъпил сигнал
за пребит мъж в с.Н. на 17.03.2022 г. около 02:00 часа, като от центъра на селото до дома на
пострадалия са били упътвани от съпругата на пострадалия /свид. Д.Т.а/. Установява се също
така състоянието на пострадалия при пристигането им в дома му, който бил подпухнал от
бой с кръвонасядания по лицето и главата, неадекватен, в общо тежко състояние – издаващ
само гърлени звуци при повикване на съпругата му, легнал на двора на плочките по гръб, с
разперени ръце, а в близост до него, изправен бил синът му - подс. Т.. След това качили
пострадалия на носилка и го откарали в * „*“ ЕАД, като по пътя му бил поставен абокат и
измерено кръвното му налягане, което било 130/80. Показанията на тези свидетели са
взаимодопълващи се, непротиворечиви и кореспондиращи с показанията на свид. Д.Т.а,
обясненията на подсъдимия и приложените медицински документи.
Правилно окръжният съд е дал вяра на показанията на И. Д. Е., И. Е., А. В., Е. М.,
Н. Х., Е. М. и Д. С. Н. Х., Е. М. и Д. С., което не се оспорва от защитата с пояснението, че
ролята им се изчерпва с косвено значение за предмета на доказване, а това е в съзвучие и с
отреденото им от първата инстанция процесуално значение. Свидетелите И. Д. Е. и И. Е. са
съседи на семейството на подсъдимия в с.Н. и през нощта на 17.03.2022 г., свид. Д.Т.а е
отишла в дома им, за да помоли свид. Е. да сигнализира на тел.112, тъй като синът й биел
баща си жестоко. В тази насока правилно първостепенният съд е приел, че показанията на
15
св. Е. си кореспондират с приложеното по делото писмо от РЦ 112 и показанията на свид. Г.
Ф., свид. И. Е. и свид. П. В., че свид. Е. се обадила, за да повика спешна помощ, а след това
свид. Д.Т.а е отишла на центъра на селото, за да изчака медицинския екип, който да отведе
до дома си. В показанията на тази свидетелка се съдържат и характеристични данни за
подсъдимия, както какви са били отношенията в семейството му.
Характеристични данни за подсъдимия Т. се съдържат и в показанията на свид. А.
В., съселянин на жертвата и подсъдимия, който не е свидетел очевидец на случилото се, но
ги е познавал. В показанията си е заявил, че подсъдимият употребявал алкохол, бил заядлив
по характер, нанасял побои над баща си, който му се оплаквал. По-късно разбрал от свид. И.
Е., че А.Т. е починал, след като сина му го е бил и блъскал в масата. Правилно
първостепенният съд е кредитирал показанията на този свидетел, като е приел, че те си
кореспондират с показанията на свид. Е. М., който е заявил, че е виждал подсъдимия да удря
баща си и знае от А.Т., че когато подсъдимият пие, се заяжда с него и му нанася удари,
поради което и жертвата е искала да преспива в дома му.
С основание е дадена вяра и на показанията на свид. Н. Х., Е. М. и Д. Я. - сестра и
братя на жертвата, от които се установява, че подсъдимият е употребявал често алкохол и е
влизал в конфликт с баща си, нанасяйки му удари, както и че ходил в Ш. и при сестра си в
А., за да работи, но е било само по за няколко месеца, като докато е бил в Ш., е пиел и е
вдигал скандали. От показанията на свид. Н.Х. се установява, че е разбрала за смъртта на
брат си от мъжа си, на когото позвънила свид. С. Т.а и обяснила, че е починал в болница,
след като двамата седнали да пият, после се скарали и накрая С. го пребил, което незабавно
съобщила на двамата си братя.
Правилно пъровстепенният съд е кредитирал и показанията на свид. Д.С. и Г. Б. -
лекари в *, от които се установява, че А. Т. е бил настанен в отделението по * в * * ЕАД,
като на 18.03.2022 г. при визитацията, С. установил влошаване на дишането му, което
наложило извършване на спешна тоалетна бронхоскопия от свид. Б., след което спряла и
сърдечната дейност, което наложило извършване на реанимация и сърдечен масаж, които
обаче не дали нужния резултат и настъпила смъртта на пострадалия. Тези показания
кореспондират с показанията на свид. Д.Т.а и писмените доказателства по делото.
Правилно първостепенния съд е отчел двойствената природа на обясненията на
подс. Т. като доказателствено средство и средство за защита, и е изложил споделяеми
съображения в коя част ги е възприел с кредит на доверие и в коя не, като ги е съпоставил с
целия доказателствен материал по делото. Изложените за това съображения са изчерпателни
и подробни и въззивната инстанция ги споделя напълно, поради което не намира за
необходимо да ги преповтаря в цялост.
В случая следва да бъде обърнато по-специално внимание на обясненията на Т. в
частта, в която не са кредитирани от първостепенния съд. Правилно не са кредитирани с
доверие обясненията му, че пострадалият пръв го е ударил с глава и го е обиждал и така го е
предизвикал да му нанесе последвалите удари. Тази негова позиция се явява защитна с цел
облекчаване на положението му, с оглед искането от защитата за прилагане на
привилегирован състав на убийство, а именно по чл.118 от НК. Твърденията на подсъдимия,
че причината за възникването на конфликта не е случайното скъсване на якето от баща му, а
нанесен му удар и обида от него, се оборва от останалите събрани по делото доказателства.
Както първостепенният съд е посочил, такива твърдения се излагат от подсъдимия
за пръв път при разглеждане на делото пред него. В хода на досъдебното производство и при
предходното разглеждане на делото в обясненията му относно възникналия конфликт, и
извършените от него действия, такива факти не са изложени. Същевременно
първостепенният съд е кредитирал обясненията на подс. Т., дадени на досъдебното
производство и при предходното разглеждане на делото относно тези обстоятелства, без
това да е станало по предвидения за това ред по чл.279 от НПК. Това наложи в хода на
16
въззивното съдебно следствие подс.Т. да бъде приканен да даде обяснения, като същият се
възползва от това му право. На основание чл.279, ал.2 вр. ал.1, т.3 от НПК се констатира
противоречие между обясненията на подсъдимия, дадени пред настоящата инстанция и
обясненията, които е дал на досъдебното производство, досежно обстоятелството как и кой е
започнал скандалът и побоят между него и баща му. Пред настоящата инстанция
подсъдимият обясни, че след като баща му е заявил, че иска да излезе от къщата и е станал,
той се е опитал да го спре, при което неговият баща го е хванал за якето и го е ударил с
главата, а в обясненията, дадени на досъдебното производство пред разследващият орган на
л. 25, том 1 от ДП № 88/2022 г. по описа на РУ - * при ОД на МВР - * е заявил: „В един
момент баща ми се събуди и реши да излиза навън в селото. Беше към 21 – 22 часа. Аз
реших да го спра, защото беше доста пиян и можеше да му се случи нещо навън късно през
нощта. Взех да го спирам физически, като застанах пред него и с ръце го бутнах към дивана
да легне. Той започна да ми се кара, като ми каза да си гледам работата, той ще прави
каквото си иска. Бяхме пред вратата, диванът е близо до вратата, когато аз се опитах да го
спра да не излиза, но той ме хвана за якето и ме дръпна, като така ми скъса десния джоб на
якето. Джобът е отпред и отдясно на ципа има джоб и отляво. Дърпайки ми якето, той ме
удари с главата с челото, ударът попадна отпред в моята глава, над дясното ми око. Това ме
ядоса и аз го блъснах на дивана, той падна по гръб. Аз се качих се върху него, сядайки на
корема му и започнах да го удрям“.
На същото основание се констатират противоречия между обясненията, дадени от
подс. Т. в хода на въззивното съдебно следствие пред настоящия състав относно посочените
по-горе обстоятелства как и кой е започнал скандалът и побоят между него и баща му и
тези, дадени пред съда при първото разглеждане на делото по НОХД № 1439/2023 г. по
описа на Окръжен съд - Пловдив, на л. 127 (гръб) от делото където е заявил: „Той стана да
тръгва и аз му казах да не тръгва. Никъде да не ходи, за да не се такова пиян по улиците и му
казах да не излиза. Той каза: „Ти ли ще ми кажеш?“. Нямало е обиди между нас. Той ми каза:
„Гледай си работата! Ти ли ще ми кажеш?“ и ме хвана и взе да ме дърпа. Аз го бутнах на
леглото и той ми скъса якето. Преди това ми скъса якето, не като го бутнах. Бутнах го на
леглото и аз го хванах и той ме удари по главата. Аз почнах да го удрям и него...“. След
констатирането на противоречия подс. Т. заявява, че е вярно това, което казва пред
въззивната инстанция и няма спомен защо на досъдебното производство и при първото
разглеждане на делото е казал друго. Това, което е казал сега, му останало като спомен, по-
ясно. По-близкото до събитията не му е останало като спомен, а сега, отдалечени няколко
години, му е по-ясно какво е станало и потвърждава, че първо баща му го ударил с глава,
след това той го изтласкал, при което пострадалият го хванал за якето и паднал, като отново
добавя, че е вярно това, което казва сега, а не по-рано и не знае защо тогава е казал така.
Настоящият съдебен състав не кредитира обясненията на подс. Т., дадени в хода на
въззивното следствие, относно посочените обстоятелства, а именно, че пострадалият го е
обиждал и пръв го е ударил с глава и така го е предизвикал да му нанесе последвалите
удари, а кредитира тези дадени в хода на досъдебното производство пред разследващия
орган и тези, дадени пред първоинстанционният съд при първото разглеждане на делото,
където е обяснил, че той е спрял словесно и физически баща му да не излиза, като застанал
пред него и с ръце го бутнал към дивана да легне и това е причината да започне разправията
между тях. Обясненията му относно тези обстоятелства са дадени в хода на досъдебното
производство непосредствено след инцидента, а малко по-късно и при първото разглеждане
на делото и е нормално тогава спомените му да са било по-ясни и точни. Освен това, в тази
им част те се подкрепят от показанията на неговата майка в кредитираната им част, както и
от показанията на неговата сестра, макар и последните да се производни от показанията на
майката, която непосредствено след инцидента й е разказала какво се е случило.
Правилно първостепенният съд не е кредитирал показанията на подс. Т. и в частта
им, в която е заявил, че е оставил баща си в кухнята и е излязъл навън, а той тръгнал след
17
него, като на двора го блъснал с глава в областта на гърдите и подсъдимият паднал,
обръщайки металната маса и попадайки между краката й, като баща му застанал над него,
при което подсъдимият успял да го изхвърли и тогава пострадалият ударил главата си в
крака на масата. Вещите лица в съдебно-медицинската експертиза са посочили, че
доколкото установените телесни увреждания по челото на пострадалия са получени при
движение отпред назад и не при падане от собствен ръст, каквито не биха се получили при
избутването от подсъдимия на пострадалия настрани, каквито действия той описва. При
положение че описаните от подс. Т. действия не съответстват на механизма на причиняване
на установените при пострадалия телесни увреждания, посочен от вещите лица, то версията
му звучи недостоверно. В останалата им част обясненията на подсъдимия с основание са
кредитирани с доверие от първостепенния съд, като кореспондиращи напълно с показанията
на свид. Д.Т.а, свид. Г. Ф. и свид. П. В. С оглед на изложеното, съдът не кредитира
обясненията на подсъдимия в посочените им части, като намира, че те обслужват изцяло
застъпената от него защитна позиция, с цел смекчаване на отговорността му.
При така установената по категоричен и несъмнен начин фактическа обстановка,
обоснован и законосъобразен е изводът на окръжния съд, че с деянието си подс. С. А. Т. е
осъществил от обективна и субективна страна признаците на състава на престъплението по
чл.116, ал.1, т.3, пр.1, т.6, пр.2 и пр.3 и т.12, пр.1 вр. чл.115 вр. чл.29, ал.1, б.“а“ от НК, за
това, че на 17.03.2022 г. в с. Н., общ. С., обл. П. умишлено умъртвил другиго - А. Н. Т. с ЕГН
**********, чиято смърт настъпила на 18.03.2022 г., като убийството е извършено по
отношение на баща, по особено мъчителен начин за убития и с особена жестокост,
представляващо опасен рецидив - извършил убийството, след като е бил осъден с Присъда
№ 76/17.10.2018 г., влязла в сила на 30.04.2019 г. по НОХД №1029/2018 г. по описа на
Окръжен съд – Пловдив, за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-
малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК.
Изключително подробни са доводите, изложени от съда при анализа на правната
страна на инкриминираното деяние от обективна и субективна страна. Основен признак на
обективната страна на деянието, инкриминирано в диспозицията на чл.115 от НК, е неговото
изпълнително деяние, състоящо се в умъртвяване на другиго - такова въздействие върху
организма на пострадалия, което е от естество да предизвика неговата биологична смърт. От
събраните по делото доказателства се установява, че на инкриминираната дата /17.03.2022 г./
подсъдимият е нанесъл множество удари с юмруци с двете ръце, в областта на главата и
тялото на А. Т., и удар в лявата челна част на главата в металната маса, които телесни
увреждания са били несъвместими с живота, в резултат на които е настъпила смъртта му на
18.03.2022 г. Престъплението е довършено с настъпването на смъртта на пострадалия.
Според вещите лица налице е пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между
поведението на подсъдимия и настъпилия резултат, макар смъртта да е настъпила в един по-
късен момент.
Обследвани са детайлно квалифициращите признаци на деянието на подсъдимия по
чл.116 от НК и тяхната доказателствена обезпеченост. Изводите на първоинстанционния съд
са правилни и присъдата в тази част не следва да търпи корекция, а и липсват възражения в
тази насока от страна на защитата.
Споделим е изводът, че е налице квалифициращото обстоятелство по чл.116, ал. 1,
т.3 от НК, а именно причиняване смърт на баща. Подсъдимият е биологичен син на
жертвата, роден по време на сключения между свид.Д.Т.а и жертвата граждански брак,
видно от приложеното по делото удостоверение за наследници - л.45 т. ІІІ-ти от ДП, поради
което и като прякопроизхождащ от него, има качеството на негов син.
Убедителни са и доводите, изложени от съда, при анализа на квалифициращите
признаци на деянието по чл. чл.116, ал. 1, т.6, пр.2 и 3 от НК. Безспорно се установява, че
деянието е извършено по особено мъчителен начин за убития и с особена жестокост от
18
подсъдимия. По принцип убийството може да бъде извършено едновременно по особено
мъчителен начин за убития и с особена жестокост. При такова убийство деецът проявява,
освен особена жестокост, изразяваща се, както в поведението му преди извършване на
убийството и по време на извършване на същото, така и в броя и начина на нанесените
удари, но и причинява особено големи болки и страдания на убития, вследствие на които
той изживява тежки предсмъртни мъки. В този случай е необходимо деецът да има
съзнанието, че действа с особена жестокост и че извършва убийството по особено
мъчителен начин за убития.
За да е налице квалификацията поп чл.116, ал.1, т.6, пр.2 от НК - убийство по
особено мъчителен начин, следва от събраните по делото доказателства да се установява, че
нанесените телесни увреждания върху пострадалия са особени и той преди да умре, е
изживявал извънредни мъки, болки и страдания и че те са в по-висока степен от нормалните
такива за едно убийство. Следователно, за да е налице тази квалификация, следва да се имат
предвид не тези болки и страдания, които са характерни за всяко въздействие върху
човешкото тяло, годно да причини смърт, а прекомерно създадените мъчения или
изключителни страдания на пострадалия, които не биха били налице, ако деецът не е
употребил особено средство или е причинил смъртта по особен начин, с цел да създаде
прекомерни мъки и страдания на жертвата. Съгласно Постановление № 2 от 16.XII.1957 г.,
Пленум на ВС, изм. и доп. с Тълкувателно постановление № 7 от 6.VII.1987 г., под особено
мъчителен начин за убития се разбира начин, който причинява изключителни страдания на
жертвата, като лишаване от живот чрез рязане на части от тялото на жертвата, с отрова,
която причинява особени страдания, с множество удари, чрез постепенно задушаване и др.
Изброяването не е изчерпателно, а примерно, но дава ясна представа за разграничителните
критерии. В конкретния случай множеството нанесени удари от подс. Т. в жизнено важни
части по тялото на пострадалия с ръце и с крак от маса, довели до причинените телесни
травми, подробно посочени по-горе, сами по себе си поставят извън всякакво съмнение
изключителните страдания, които е понесъл пострадалият А. Т. и характеризират деянието
на подсъдимия като такова, извършено по особено мъчителен начин за пострадалия и с
особена жестокост. От доказателствата по делото, в частност трите съдебно-медицински
експертизи, се установи, че пострадалият е преживял извънредни предсмъртни мъки
приживе.
Квалификацията на деянието по чл.116, ал.1, т.6, пр.3 от НК - убийството с особена
жестокост, характеризира начина на извършването му и личността на дееца. Съгласно
Постановление № 2 от 16.XII.1957 г., Пленум на ВС, изм. и доп. с Тълкувателно
постановление № 7 от 6.VII.1987 г., съставът за особена жестокост е налице, когато при
извършване на убийството деецът е проявил изключителна ярост, ожесточение,
отмъстителност или садизъм, характеризиращи го като жесток човек. За нея от значение са
фактическите обстоятелства на умъртвяване на жертвата, броят, силата на ударите,
оръжието, с което е причинено увреждането, неговата тежест, както и тези относно
демонстрираното отсъствие на състрадание към нея. Особената жестокост е външна
характеристика на убийството, чрез която намират отражение субективните качества на
дееца. Тази квалификация в случая се обективира от броя и силата на нанесените множество
удари по тялото и главата на пострадалия, проявите на градираща агресия от подсъдимия и
удрянето на главата на пострадалия в крак от маса, реализирани със значителна сила, като
според вещите лица по назначените съдебномедицински експертизи, са нанесени множество
удари в продължителен период от време и са причинени множество телесни увреждания,
като голяма част от тях не са в пряка и непосредствена причинна връзка с настъпилата
смърт, но са причинили допълнителни болки и страдания на пострадалия.
Подс. С. А. Т. е бил осъден за извършено от него престъпление от общ характер
преди настоящото деяние с присъда № 76/17.10.2018 г., влязла в сила присъда на 30.04.2019
г., постановена по НОХД №1029/2018 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, за извършено
19
престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от НК, като му е наложено наказание от 1 година и 6
месеца „лишаване от свобода“ и глоба в размер на 3000 /три хиляди/ лева. Наказанието по
тази присъда било изтърпяно от подсъдимия на 28.05.2019 г. Предвид изложеното,
споделимо е виждането на долната инстанция, че това осъждане обуславя квалификацията
на настоящото престъпление, като такова, извършено от Т. в условията на „опасен рецидив“
по смисъла на чл.29, ал.1, б.“а“ от НК, а именно - извършил е престъпленията, след като е
бил осъден за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода, не по-малко от една
година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК. Към 17.03.2022 г. /датата на
извършване на процесното престъпление/ не са били изтекли 5 години по смисъла на чл.30,
ал.1 от НК от изтърпяване на наказанието по предходните осъждания.
Правилен се явява и изводът, че от субективна страна деянието е извършено при
условията на пряк умисъл. Подс. Т. е съзнавал неговия общественоопасен характер,
предвиждал е настъпването на конкретните общественоопасни последици и пряко е целял
престъпния резултат. До този извод съдът достигна, изхождайки от характера на
причинените множество телесни увреждания, силата, с която са нанасяни ударите и тяхната
локализация.
Съгласно константната практика, освен действията на подсъдимия, от съществено
значение са броят, насочеността на ударите, силата, продължителността и интензитетът на
въздействие върху пострадалия, броят, тежестта и локализацията на нараняванията, както и
използваните средства и разстоянието, от което се посяга на жертвата. Когато са причинени
множество телесни увреждания на пострадалия с нанасяне на тежки удари с юмруци в
главата и тялото на пострадалия и блъскане на няколко пъти главата на пострадалия в
долната част на един от кръглите метални крака на находяща се в двора пред къщата
метална маса, като ударите, попаднали в лявата част на челото на пострадалия, е налице
умисъл за убийство. Винаги, когато деецът съзнава, че наред с целения резултат ще настъпи
с положителност и смъртта на пострадалия, но въпреки това извършва деянието, е налице
убийство, извършено с пряк умисъл. В крайна сметка от събраните по делото доказателства
може да се направи извод, че в съзнанието на подс. Т. е имало оформена представа относно
това, че чрез действията си лишава от живот друго човешко същество.
Неоснователно е единственото искане на защитата, извършеното от подсъдимия
деяние да бъде преквалифицирано в престъпление по чл.118 от НК за това, че
инкриминираното деяние е извършено в условия на силно раздразнение, предизвикано от
пострадалия с насилие. Същото е било направено и пред първоинстанционния съд, който е
изложил достатъчно на брой и убедителни аргументи за липса на основание за подвеждане
на деянието по друг – по-лек престъпен състав. Обосновано съдът е отчел, че данни за афект
се съдържат единствено и само в обясненията на подсъдимия, но те са напълно изолирани
от останалите доказателства и се опровергават категорично от заключенията по
съдебномедицинските, съдебнопсихиатричните експертизи и обсъдените по-горе
свидетелски показания. Тези изводи на първата инстанция са правилни, изхождайки от
доказателствената им обезпеченост и се споделят и от настоящият състав, поради което
възраженията на защитата в тази връзка са лишени от основание и не могат да бъдат
удовлетворени.
За изчерпателност, следва да се посочи, че за квалифициране на едно деяние по
посочения законов текст е необходимо на първо място да се установи наличие на
неправомерно поведение от страна на жертвата, като проявеното такова да е от вида на
описаното в нормата на чл.118 от НК – насилие, тежка обида, клевета или друго
противозаконно действие, от което са настъпили или е било възможно да настъпят тежки
последици за извършителя или негови близки /В този смисъл са Решение 721/73 г. на Второ
н. о., Решение 858/73 г. на Второ н. о., Решение 419/76 г. на Първо н. о., Решение 133/1995 г.
на Първо н. о. на ВС на РБ и др./. На следващо място е нужно да е налице и медицинският
20
критерии – в резултат на провокативното поведение на пострадалия, деецът да е изпаднал в
състояние на силно раздразнение /физиологичен афект/ - изключително емоционално
състояние, характеризиращо се със стеснено съзнание, овладяло до такава степен емоциите
му, че да не може адекватно да реагира на ситуацията. Събраният по делото доказателствен
материал не установява подс. С. Т. да е извършил деянието в състояние на силно
раздразнение, предизвикано от пострадалия А. Т.. Вярно е, че последният, след като се
събудил и заявил на съпругата и сина си, че ще излезе навън, бил спрян от сина си, който му
казал да не ходи никъде, а след това се приближил към него, блъснал с ръце в областта на
гърдите, като му казал: „Лягай, никъде няма да ходиш!“. Вследствие на бутането, А. Т.
загубил равновесие и падайки към дивана, се хванал с ръка за якето, с което бил облечен
синът му, при което скъсал предния му десен джоб. Подсъдимият С. Т. се ядосал, че баща му
му скъсал якето и налетял върху последния, докато той бил паднал по гръб на дивана, като
се качил върху корема му и започнал да му нанася удари с двете ръце в областта на главата и
гърдите със свити и отворени длани – юмруци и шамари. От заключението на назначената в
хода на досъдебното производство комплексна съдебнопсихиатрична и психологична
експертиза, допълнителна такава и от назначената в хода на първото разглеждане на делото
съдебнопсихиатрична експертиза, приети от съда в хода на съдебното следствие се
установява, че подсъдимият не се е водил на психиатрично диспансерно наблюдение към
ЦПЗ – Пловдив и не страда от психично заболяване. Според вещите лица, психичното
състояние на подс. С. Т. по време на нанасяне на баща си А. Т. не е излизало извън рамките
на обичайното за него. Предвид употребеното количество алкохол, той е бил в състояние на
обикновено алкохолно опиване, при което качеството на волевите процеси и психични сфери
е било съхранено. Той е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и е
могъл да ръководи действията и постъпките си. Може и понастоящем. Експертите са
категорични, че с оглед психическото състояние на подсъдимия по време на извършеното,
след него и към настоящия момент, той е способен правилно да възприема, запаметява и
възпроизвежда факти от значение за делото, както и да дава достоверни обяснения и да
участва в наказателния процес, според позицията, която има. Вещите лица са посочили, че
подсъдимият е подвластен на възбудния тип нервна дейност на фона на нестабилна
самооценка, затруднен личностов, емоционален и поведенчески самоконтрол, с лесна
податливост към провокации, раздразнителна слабост, враждебна и конфликтна готовност,
склонност към агресивни и разрушителни поведенчески изяви, злоупотреба с алкохол.
Според експертите, по време на конфликта няма данни подсъдимият да е имал извънредни,
необичайни или неочаквани изживявания, които да са извън рамките на познатата му
семейна рутина и отношения. Състоянието му не е излизало извън рамките на обикновеното
алкохолно опиване, няма данни да е бил в състояние на болестно ангажирани и повлияни
психични сфери[1]илюзии, халюцинации, налудни убеждения, пароноидни интерпретации,
липсват нереалистични изживявания, които да определят болестно поведението му, както и
количествено и качествено нарушение на съзнанието. В съдебно заседание вещите лица
допълват, че подсъдимият е бил алкохолно повлиян по време на случилото се, което
означава, че поведението му е било малко улеснено от това, но качеството на волевите
актове е съхранено. Безспорно от заключението на назначената в хода на първото
разглеждане на делото от първостепенния съд съдебнопсихиатрична експертиза се
установява, че няколко месеца след извършване на деянието и задържането под стража,
подс. Т. е изпаднал в краткосрочно разстройство на съзнанието, поради което е бил
хоспитализиран в * с диагноза „*“. Според вещото лице, към момента на освидетелстването,
подс. Т. е бил категорично здрав и няма данни за наличие на някаква психотична продукция.
Заявява също, че е запознат с протокола за разпит от предходното съдебно заседание, където
сестрата на подсъдимия е навела данни за предходни инциденти, но не може да кредитира
това. Допълва, че ако те съществували по време на първото изследване на колегите експерти,
изготвили заключението по комплексната съдебнопсихиатрична и психологична експертиза
21
и допълнителна такава, ако е имал това психотично заболяване преди, те са щели да го
уловят и да го интерпретират, и опишат в тяхната съдебнопсихиатрична и психологична
експертиза.
Предвид изложените съображения и наред с некредитирането с доверие от
първостепенният съд и настоящия състав на твърдението на подсъдимия, че пострадалият
пръв го е ударил и започнал конфликта, мотивираха настоящата инстанция да оцени като
законосъобразен правният извод на решаващия съд, че процесното престъпление
представлява умишлено убийство по чл.116, ал.1 вр. чл.115 от НК, а не такова, извършено в
състояние на физиологичен афект, обуславящо прилагането на привилегироващата
разпоредба на чл.118 от НК, поради което възражението на защитата в тази насока се явява
неоснователно.
При определяне и индивидуализацията на наказанието на подсъдимия Т. окръжният
съд е взел предвид степента на обществена опасност на деянието и на дееца, както и всички
обстоятелства, обуславящи наказателната му отговорност. Като смекчаващи обстоятелства
правилно са отчетени изразеното от подсъдимия критично отношение към деянието,
дадените подробни обяснения от подсъдимия, в които той признава, че е нанесъл удари на
жертвата и обстойно описва механизма на нанасянето им, влошаване на здравословното му
състояние след деянието, наложило лечение в психиатрично болнично заведение, както и
забавяне на наказателното производство не по негова вина. Правилно, като отегчаващи
вината обстоятелства, са отчетени обремененото съдебно минало на подсъдимия
/осъжданията извън квалифициращите го като извършено в условията на опасен рецидив/,
както и броят на квалифициращите деянието обстоятелства. В тази насока съдът е
пропуснал да отчете упоритостта при извършване на престъплението и множеството
нанесени от подсъдимия на пострадалия телесни повреди, извън тези, които са в пряка и
непосредствена причинна връзка с настъпилата смърт, както и това, че се е поставил в
състояние на алкохолно опиване преди извършване на деянието.
При определяне вида на наказанието, първостепенният съд се е съобразил с
критериите на чл.57 НК и ръководейки се от степента на обществена опасност на деянието и
дееца, с подбудите за извършване на деянието и смекчаващите и отегчаващи вината
обстоятелства, правилно е приел, че в разглеждания случай най-подходящото по вид
наказание, измежду алтернативно предвидените в нормата на чл.116, ал.1 от НК е „лишаване
от свобода”. Този извод се обоснова с факта, че за да определи наказание доживотен затвор,
следва съгласно разпоредбата на чл.38а, ал.2 от НК извършеното престъпление да е
изключително тежко – т.е. да е с изключително тежка обществена опасност, надхвърляща
значително тази на други престъпления от този вид, както и да е налице такава
изключителност и по отношение степента на обществена опасност на дееца. Въз основа на
гореобсъденото, правилно е прието от проверявания съд, че всичко изложено в своята
съвкупност не разкрива изискуемата от закона изключително висока степен на обществена
опасност на извършеното престъпление и дееца, надхвърлящи значително тази на други
престъпления от този вид, поради което е определил като най-подходящо наказанието
лишаване от свобода. В случая целите на наказанието по чл.36 от НК биха могли да бъдат
постигнати с приложението на най-леката алтернативна санкция, предвидена в състава на
престъплението, което по вид съответства на обществената опасност на дееца и на
изискванията на чл.35, ал.3 от НК.
При така отчетените, обуславящи отговорността обстоятелства, правилно
първоинстанционният съд е определил наказанието на подс. Т. при условията на чл.54 от
НК, при превес на смекчаващите такива в размер на ШЕСТНАДЕСЕТ ГОДИНИ.
Допълнително констатираните отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства не
налагат увеличаване на наказанието, като в тази насока правилно е отчетено наказанието,
наложено на подсъдимия при предходното разглеждане на делото, което не е протестирано
22
от страна на държавното обвинение, поради което и не може да бъде увеличено. Освен това
от страна на защитата не е направено възражение за явна несправедливост на наложеното
наказание, напротив - защитата е изразила становище, че при тази квалификация на деянието
са доволни от наложеното наказание.
Изхождайки от вида и размера на определеното наказание, както и от разпоредбите
на ЗИНЗС, съдът обосновано и точно е определил на основание чл.57, ал.1, т.2, б.„а“ от
ЗИНЗС първоначален СТРОГ режим за изтърпяването му.
Законосъобразно, на основание чл.59, ал.2 вр. ал.1, т.1 от НК, окръжният съд е
приспаднал от така наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода времето,
през което е бил задържан по реда на ЗМВР и НПК, считано от 17.03.2022 г. до влизане на
присъдата в сила, като един ден задържане е зачетен за един ден лишаване от свобода.
Правилно окръжният съд се е разпоредил с приложените по делото веществени
доказателства и е възложил в тежест на подсъдимия направените по делото разноски.
При разглеждането на делото не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила.
При така установената липса на нарушения при ангажиране на наказателната
отговорност на подсъдимия С. А. Т., от категорията на основанията, обосноваващи отмяна
или изменение на атакуваната присъда, съдът намира, че същата следва да бъде потвърдена.
Предвид горното и на основание чл.334, т.6 и чл.338 от НПК, Пловдивският
апелативният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 34 от 05.04.2024 г., постановена по
НОХД № 316/2024 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив.
Решението подлежи на протест и обжалване пред Върховния
касационен съд в петнадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
23