Р Е Ш Е
Н И Е
№ 66
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. Пловдив, 06.02.2020 година
ОКРЪЖЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХI състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и трети януари през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: МИГЛЕНА
ПЛОЩАКОВА
при секретаря Боряна Костанева,
като разгледа докладваното от съдията т. д. №
2 4 7 по описа за 2 0 1 9 г., намери за установено
следното:
Производството по
делото е образувано въз основа на исковата молба, подадена на 26.03.2019 год. от
„Биолет инвест“ ЕООД против „Енигма НП“ ООД, с която са предявени осъдителни
искове за присъждане в полза на ищеца на парични суми, дължими на плоскостта на
неоснователното обогатяване.
Исковите претенции се
основават на следните фактически
обстоятелства:
До м. 11.2017 год.
„Биолет инвест“ ЕООД и „Енигма НП“ ООД имали един и същи управител – П.П.Б.и
били обслужвани счетоводно от един и същи счетоводител. След смъртта на П.Б.през
м. 11.2017 год. и вписването на С.С. за управител на „Биолет инвест“ ЕООД било установено, че
счетоводството на ищцовото дружество било водено некоректно и били издавани
множество фактури между страните по делото, в които били вписани различни
услуги и покупки, които настоящият управител С., от името на „Биолет инвест“
ЕООД твърди, че не са извършвани реално. Съставянето на фактурите имало за цел
незаконосъобразно възстановяване на ДДС.
Към края на 2016 год.
от ищцовото дружество в полза на ответното дружество били извършени плащания по
описаните в исковата молба 19 фактури, съставени в периода м. 01.2009 - м. 08.2010
год. Фактурите били на обща стойност 52 698,40 лв. Всички фактури,
издадени от ответника, били осчетоводени в счетоводството на „Биолет инвест“
ЕООД в сметка 401 – доставчици. Плащанията по тях в полза на „Енигма НП“ ООД, в
общ размер на 51 528,44 лв., били извършени от „Биолет инвест“ ООД по банков
път, както следва: на 04.01.2016 год. – 50 лв.; на 13.04.2016 год. – 1 300 лв.;
на 20.12.2016 год. – 25 977,12 лв. и на 28.12.2016 год. – 24 201,32 лв.
Акцентира се от ищеца върху обстоятелството, че към момента на плащанията
ищецът е имал текущи задължения към ответника, отнасящи се за периода 2014-2015
год., в размер на 56 000 лв., а през 2016 год. били извършени плащания на
погасени по давност задължения.
В уточняващата молба,
постъпила на 23.04.2019 год., ищецът заявява, че счита договорите,
материализирани в описаните 19 бр. фактури, за нищожни поради липса на
основание и алтернативно, поради липса
на предмет. Доводите на ищеца в този смисъл са аргументирани с твърдението,
че в счетоводството на ищеца не се откривали никакви първични счетоводни
документи, които да обосновават съставянето на фактурите, като напр. писмени
договори, протоколи и пр. Видно от съдържанието на процесните фактури,
предметът на доставка на стока или услуга бил сортиране на метали, нарязване и
извозване на скрап, ремонт на ограда, СМР дейности, ремонт на парно стопанство,
ремонт на канализация, ремонт на ел. инсталация, транспорт костилки и пр. или
покупка на климатик, маси, стелажи, хидроизолираща мазилка, офис обзавеждане,
канцеларски материали и др. А ответникът никога не е осъществявал дейностите,
описани във фактурите, не е разполагал и със съответните служители за това;
ищецът не е поддържал офис, не е имал административен персонал, не е използвал
офис техника и консумативи.
Предвид изложените
фактически твърдения, „Биолет инвест“ ЕООД предявява иск да се осъди ответника
„Енигма НП“ ООД да върне на ищеца
сумата 51 528,44 лв., получена при начална липса на основание.
В първоначалната
уточняваща молба от 23.04.2019 год. е заявено искане за прогласяване на
нищожността на договорите, материализирани в процесните фактури, но с
последващата молба от 15.05.2019 год. искането за приемане за съвместно
разглеждане на установителни искове за нищожност не се поддържа. Поради това и
към момента на приключването на процедурата по чл. 129 ГПК за отстраняване на
нередовностите на исковата молба, съдът е надлежно сезиран единствено с
осъдителни искове за връщане на даденото при начална липса на основание.
Претендира се
присъждане на главницата, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаването на исковата молба до окончателното плащане, както и сторените по
делото разноски.
Ответникът
„Енигма НП“ ООД е подал отговор на
исковата молба в законовия двуседмичен срок.
На
първо място счита, че по предявения осъдителен иск се предполага съдът да се
произнесе със сила на пресъдено нещо и по повдигнатия спор за нищожността на
договорите, а при така формулирания иск била изключена възможността съдът да се
произнесе по валидността на конкретни договорни правоотношения в рамките на
предявения иск за неоснователно обогатяване. Поради това и предявеният иск бил
нередовно заведен.
По
същество счита иска за неоснователен. Оспорват се твърденията на ищеца за липса
на реално извършени престации по договорите и доводите за тяхната нищожност.
Издадените и осчетоводени и от двете дружества фактури съставлявали достатъчно
доказателство за съществуването на обективираните в тях договори, както и за
изпълнението на поетите договорни задължения. Акцентира се върху
обстоятелството, че ищецът признава осчетоводяването на фактурите в неговото
счетоводство. Счита счетоводните документи за редовни от външна страна, които
съдържат всички необходими реквизити, обективиращи съществените елементи на
сделката, за която се отнасят. Твърди, че по тях е ползван данъчен кредит.
Липсата на други писмени документи, като складови и стокови разписки и
приемо-предавателни протоколи се обосновава с нормата на чл. 12, ал. 1, т. 3
ЗСч., според която фирмите нямат задължение да съхраняват този вид счетоводни
документи повече от 3 години от издаването им.
От
страна на управителя С.С. не били предприети действия по оспорването на
процесните фактури веднага след узнаването им. Твърди се, че всички финансови
операции са били сведени до знанието на съдружниците в „Биолет инвест“ ООД, в
т.ч. и на С.. За това свидетелствал обявения в ТР протокол от ОСС от 30.03.2010
год., според който всички съдружници са били запознати с отрицателния финансов
резултат на „Биолет Инвест“ ООД за 2009 год. в размер на 50 430,88 лв. и те са
приели ГФО за 2009 год. Ответникът се позовава на нормата на чл. 301 ТЗ и
счита, че с подписването на протокола от ОСС от 30.03.2010 год. и приемането на
ГФО за 2009 и 2010 год. съдружниците са потвърдили действията на лицата, приели
и подписали фактурите. Отделно от това, според чл. 293, ал. 3 ТЗ страната не
можела да се позовава на нищожност ако от поведението ѝ може да се заключи,
че не е оспорила действителността на изявлението. В случая било налице 10
годишно бездействие по оспорването на облигационните отношения, обективирани в
процесните фактури, осчетоводяването им, ползването на данъчен кредит и
доброволното им плащане.
Изложено
е твърдение, че ответното дружество може да осъществява всички дейности,
описани в предмета му на дейност, които не са забранени от закона.
Отделно
от изложеното се развива довод, че ответникът не дължи връщане на стойността на
платеното ДДС, тъй като този данък е внесен в бюджета.
Счита
правото на оспорване на процесните фактури за погасено по давност, започнала да
тече от датата на издаването им.
Поради
изложеното се настоява предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендират се
сторените по делото разноски.
В
допълнителната искова молба ищецът
счита предявените искове за редовни, като акцентира, че нищожността на една
сделка може да бъде релевирана без срок, както чрез иск, така и чрез позоваване
на този порок.
Допълнена
е обстоятелствената част на исковата молба с твърдение, че през 2009 год.
всички фактури са подписани от името на „Енигма НП“ ООД от Г.С., за която
липсвали данни дали е работила в дружеството и на каква длъжност. От името на ищеца
фактурите били подписани от П.Б., който бил управител и на ответника.
Издадените през 2010 год. фактури не били подписани от нито една от страните, с
изключение на фактурата от 30.05.2010 год., подписана от Г.С. като съставител. С.С.
бил управител на ищцовото дружество от м. 03.2018 год., към м. 04.2018 год. му
е била предадена частично счетоводната документация, като от висящи между
страните дела – гр.д. № 8044 / 2018 год. на ПРС и т.д. № 1013/2018 год. на ПОС
постепенно узнал начина, по който са били управлявани двете дружества.
Протоколите от ОСС на „Биолет Инвест“ ЕООД, представени от ответника, не били
подписани от С.С..
Възражението
за изтекла погасителна давност ищецът счита за неоснователно, тъй като
плащането на сумите било сторено през 2016 год.
В
отговора на допълнителната искова молба
ответникът счита, че с оглед изминаването на 10-годишен период от издаването на
фактурите е безпредметно да се изследва дали са двустранно подписани и от кого,
след като са осчетоводени и в двете счетоводства. Позовавайки се на съдебна
практика, счита, че самите фактури съставляват доказателство за възникването на
договорни правоотношения ако в тях са описани стоката и услугата по вид,
стойност и начин на плащане, време и място на издаване. Дори подписите във
фактурите да били положени от лица, за които да не може да се установи дали са
разполагали с представителна власт, то търговецът е узнал за получаването на
стоката, като знанието дори не се налага да се презюмира, а се установява от
осчетоводяването на фактурите.
Позовава
се на чл. 123 от ТЗ, регламентиращ правото на съдружника да участва в
управлението на дружеството и да се осведомява за хода на дружествените дела,
поради което за нелогично се определя твърдението, че С. не е бил запознат с
дружествените дела на ищеца.
Предявените
осъдителни искове са процесуално допустими. Същите са с правно основание чл.
55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД. Началната липса на основание е обоснована с
твърдения за нищожност на договорите по чл. 26, ал. 2 ЗЗД поради липса на основание и поради липса на предмет.
Възраженията
на ответника за погасяването на исковите претенции по давност е с правно
основание чл. 110 ЗЗД.
ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, след преценка
на събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, намери
за установено следното:
Въз основа на
твърденията на страните по фактите с доклада по делото е прието за безспорно между тях обстоятелството, че
процесните 19 бр. фактури са издадени от ответника през 2009 и 2010 год., че са
осчетоводени в счетоводствата и на двете дружества, както и че описаните
плащания на сумите по фактурите в общ размер на 51 528,44 лв. са извършени
от ищцовото дружество по банков път в полза на ответника на посочените дати и конкретни
размери през 2016 год.
Във връзка с твърденията
на ищеца, че страните по делото към релевантния за спора период – 2009 – 2016
год. са представлявани от едно и също лице, съдът направи справки за
вписванията в Търговския регистър по партидите на двете дружества, в
съответствие с чл. 23, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ.
От справката по
партидата на ищеца се установява, че „Биолет Инвест“ ООД е учредено през 2007
год. и пререгистрирано по реда на ЗТР през 2008 год. Първоначално съдружниците
в дружеството са били четирима, сред които и П.П.Б.и С.С.С.. От 02.09.2008 год.
и до смъртта му през 2017 год. единствен управител на дружеството е бил П.П.Б..
От 2013 год. съдружниците в дружеството са останали двама – П.Б.и С.С., като Б.
е притежавал 67% от дяловете в капитала, а С. – останалите 33%. След смъртта на
П.Б., през 2018 год. С.С. е заявил в Търговския регистър вписване на нови
обстоятелства по партидата на „Биолет Инвест“ ООД – поемането от негова страна
на дяловете на Б. и преобразуването на дружеството в ЕООД. От м. март 2018 год.
С.С. е едноличен собственик на капитала на ищцовата дружество и негов
управител. Обявените в ТР ГФО на дружеството за 2009 и 2010 год. са изготвени
от М.Т.
Съответно, ответното дружество
„Енигма НП“ ООД е било учредено през 1995 год. и от учредяването му съдружник в
него е бил П.Б.. От 2003 год. П.Б.е едноличен собственик на капитала на
дружеството и негов управител до смъртта си. Дружеството е пререгистрирано по
реда на ЗТР през 2010 год. Същото е обявявало редовно годишните си финансови
отчети. ГФО за 2009 год. е съставен от М.Т., а за 2010 год. – само от
ръководителя на предприятието П.Б.. Според констатациите по ССЕ М.Т. /макар да
не е съставила ГФО/ е продължила да има отношения с ответното дружество, като е
подала годишната данъчна декларация на дружеството за 2010 год.
Следователно,
несъмнено установено е, че в периода от 2009 до 2016 год. страните по делото са
били свързани лица по см. на пар. 1 от ТЗ, тъй като са управлявани от едно и
също лице. Може да се приеме за установено и че двете страни по делото са били
обслужвани счетоводно от един и същи счетоводител, за който няма данни да е бил
в трудово правоотношение с някоя от страните. Според обявените в ТР годишни
финансови отчети на „Енигма НП“ ЕООД за 2009 и 2010 год., през тези календарни
години дружеството е осъществявало дейности, свързани с търговия на др.
книжарница, търговия на дребно захарни, фризьорски услуги, както и други дейности, последните формиращи 33%
от нетните приходи от продажби.
В периода от
30.01.2009 год. до 30.08.2010 год. „Енигма НП“ ЕООД, като доставчик на стоки и
услуги, е издало на „Биолет Инвест“ ООД процесните 19 броя данъчни фактури, по
които е начислено и ДДС. Общата стойност на фактурите е 53 998,40 лв. Посочено
във фактурите е, че сумите по тях следва да бъдат заплатени по банков път. Част
от фактурите са издадени от името на „Енигма НП“ ЕООД от Г.С.. Установява се от
констатациите на счетоводната експертиза, че Г.С. е служител на ответника от
2002 год. до 2016 год. на длъжност снабдител доставчик.
Наименованията на
стоката/услугата във фактурите са описани по следния начин: сортиране на
метали, нарязване и извозване на скрап; ремонт ограда; климатик; 10 бр. маси,
10 бр. стелажи; хидроизолираща мазилка; офис обзавеждане; нарязване на метални
отпадъци на скрап; СМР дейности; канцеларски материали; ремонт парно
стопанство; ремонт хладилна камера; транспорт костилки; ремонт и профилактика
парно стопанство; ремонт канализация; ремонт ел. инсталация; профилактика и
ремонт на сондажни кладенци и помпи.
Както бе посочено, не
се спори по делото, че всички фактури са осчетоводени в счетоводствата на двете
дружества, не се спори и относно това, че същите са включени в регистрите по
ЗДДС и по тях е ползвано правото на приспадане на данъчен кредит.
От представените от
ищеца извлечения от банковата сметка на „Биолет Инвест“ ООД в „Райфайзенбанк“
за 2016 год. се установява, че ищецът е извършил плащания в полза на „Енигма
НП“ ЕООД по банков път, по сметката на ответника в „Райфайзенбанк“, посочена
във фактурите. В основанието за плащане е било посочено „плащане по фактури“,
без номерата и датите на същите да са конкретизирани. Плащанията са както
следва:
На 13.04.2016 год. е
преведена сумата 1 300 лв.;
На 14.01.2016 год. е
наредено плащане в размер на 50 лв.;
На 20.12.2016 год. е
наредено плащане в размер на 25 977,12 лв.;
На 28.12.2016 год. е
наредено плащане в размер на 24 201,32 лв.
Така, извършените в
полза на ответника плащания през 2016 год., са в общ размер на 51 528,44
лв.
От заключението на
вещото лице по счетоводната експертиза
се установява, че в счетоводството на „Енигма НП“ ЕООД плащанията са били
отнесени към погасяване на задълженията по процесните 19 фактури /и по една
фактура извън процесните, издадена на 31.10.2010 год., към която е отнесено
плащане в размер на 0,04 лв./. Вещото лице е установило, че към 31.12.2016 год.
/след извършването на процесните плащания/ „Биолет Инвест“ ЕООД е продължило да
дължи на „Енигма НП“ ЕООД суми по фактури, издадени в периода от 30.08.2010
год. до 19.12.2016 год., на обща стойност 141 179,96 лв. Наред с това към
31.12.2016 год. „Биолет инвест“ ООД е дължало сумата и 42 343,32 лв. на
дружеството „Натурал Стоунс БГ“ по пет фактури от 2008 и 2009 год.
Според констатациите
на в.л. С. в периода от 2009 до 2010 год. „Енигма НП“ ЕООД има регистрирани
трудови договори с 11 работници и служители, сред които домакин,
продавач-консултант, търговски сътрудник, снабдител-доставчик, фризьор,
козметик, маникюрист. В този период от време дружеството не е разполагало с
назначени лица на трудов договор на длъжност за извършване на СМР. Настоящото
счетоводство на дружеството не разполага с информация и данни относно това дали
са сключвани договори с подизпълнители през 2009-2010 год. В счетоводствата и
на двете страни по делото няма данни за сключвани договори, възлагателни писма,
оферти и други съпътстващи документи във връзка с процесните фактури. Не са открити
приемо-предавателни протоколи или други документи, във връзка с приемането и
одобряването на извършените услуги. В счетоводството на ответника не е открит
документ, който да конкретизира предмета на фактура 266/23.04.2009 год. /с
наименование на стопанската операция „климатик“ и стойност 791,67 лв. без ДДС/
дали е покупка или услуга ремонт. Но на експертизата е било дадено обяснение,
че в случая се касае за ДМА, който е бил заведен в инвентарната книга на
ответника и в амортизационния му план. Съгласно протокол за отписване на ДМА,
климатик с инвентарен номер 28, е бил заведен счетоводно на 10.02.2008 год. в
амортизационния план на стойност 760 лв., набрано е изхабяване от 133 лв. и е
отписан на 23.04.2009 год. /когато е
била издадена и процесната фактура/. През периода от 2009-2010 год. съгласно
данните в амортизационните планове ответното дружество е разполагало с
транспортни средства – лек автомобил „Мерцедес“, „Мазда 6“ и товарен автомобил
„Мицубиши“. Няма счетоводни данни за сключени договори с подизпълнители. В
съдебно заседание вещото лице разяснява, че според нормативната уредба срокът
за съхранение на счетоводна документация от 2009 и 2010 год. е изтекъл към
момента на изготвянето на експертизата.
От представените от
ищеца два нотариални акта от м. 04 и 06.2008 год. се установява, че през
посочената година – 2008 г. „Биолет инвест“ ООД е закупило поземлен имот в с.
Чоба, община Брезово, с площ по скица от 43 918 кв.м., ведно с находящите се в
него сгради: 21 броя едноетажни селскостопански сгради със застроена площ
съответно от 691 кв.м., 13 кв.м., 731 кв.м., 150 кв.м., 8 кв.м.; 25 кв.м. и пр.,
както и една двуетажна селскостопанска сграда със застроена площ от 73 кв.м. На
27.07.2017 год. е сключело договор за наем по отношение на складово хале от 720
кв.м., несъмнено находящо се в същия имот, за срок от 12 месеца със „Садина
Плант“ ЕООД, представлявано от Н.Г..
По делото е разпитан
като свидетел Н.Г.. Той свидетелства
за това, че е наемател на склад, разположен в имота на „Биолет Инвест“ ЕООД в
с. Чоба към момента, а в миналото - считано от 2009 год., с прекъсване от
половин година. Използвал е склада за съхранение на зърно, като за тази цел не
му е било необходимо складът да е снабден с електричество. При наемането му
складът бил в сравнително добро състояние и свидетелят си го е поддържал. Сам,
със свои служители и наето лице измазал източната страна на склада и претърсил
покрива. Наемодателят не е участвал в тези дейности. През първите години
свидетелят често посещавал имота, а понастоящем по-рядко. Описва имота като
стар, в недобро състояние, бивш консервен комбинат. Има ограда, която в
определени участъци е телена, има и портал. Свидетелят не знае за сграда в
имота, обособена като офис, не е забелязал да има маси и стелажи в сградите. Не
е забелязвал в имота да се извършват каквито и да е строителни или ремонтни
дейности, в т.ч. по хидроизолация. В имота някога е имало парова централа,
която е била правена за консервния комбинат – в началото била купчина от
железа, неизползваема, а понастоящем изобщо я нямало. Ако в имота имало някакво
развитие в годините, то било само в насока към разруха. По принцип в с. Чоба
нямало канализация, но в имота е виждал шахти за отвеждане на дъждовна вода от
площадките. Не знае в имота да е извършван ВиК ремонт. Виждал е два сондажа от
времето на консервния комбинат, но понастоящем те представлявали бетонни
коруби, като не е виждал помпи, тръби и др. елементи от водопровод. През
годините свидетелят помни, че момче е ползвало съседна сграда за производство
на дървени въглища. А служителите на Г. са му казвали, че е имало „копачи на
криптовалута“ в друга сграда, разположена в имота на „Биолет инвест“ ЕООД.
Свидетелят си спомня, че е имало и други наематели, на които са били отдавани и
други сгради в имота, но за кратки периоди от време, тъй като сградите не са
били в добро състояние. Знае че в източната страна на имота имало малки сгради,
които са били ползвани като някаква администрация. Имало е кантар, но не знае
какво е сегашното му състояние. Първоначално в имота е имало метални навеси,
които били премахнати и сега останала само площадката.Докато П..бил жив /2017
год./ поддържал охрана в имота.
Допусната е посканата
от ищеца съдебно-техническа експертиза,
на която е възложено да извърши оглед на имота на дружеството в с. Чоба и
отрази актуалното му състояние. Оглед е извършен на 04.12.2019 год. в
застроената част на имота, а на незастроената част – орна земя, не е правен
оглед. Вещото лице Р. е установило наличие на ограда, която е в три разновидности
– плътна, в близост до административната сграда; ограда покрай уличната
регулация, изградена от плътен цокъл и метални пана с вертикални фигури и
телена ограда по северната регулация, а по източната регулация няма изпълнена
ограда. Цокълът на плътната ограда е с паднала мазилка, бетоновата шапка е с
нарушена цялост, като вещото лице не е открило следи от извършвани СМР по
оградата. Оградата с метални пана също е с компрометирана мазилка, без следи от
ремонтни работи. Частта от оградата, изградена от телена мрежа на метални
колове е с ръждясала телена мрежа, също без следи от ремонт. Така направените
констатации са онагледени със снимков материал. В т.нар. административна сграда
е открита маса и стол на входа, маса в канцеларското помещение, модул от
разглобена секция, пишеща машина, буков паркет. Констатираните движими вещи са
компрометирани и към 2009-2010 год. нямат стойност като новозакупени.
Експертизата не е установила по фасадите на сградите полагане на
хидроизолационна мазилка – някои от сградите са без мазилка, а измазаните са с
мазилка, положена при построяването им. Вещото лице е установило наличие на
цистерна на парна инсталация, имало е резервоар за течно гориво, който към
момента на огледа липсва; липсва и тръбна инсталация; металният комин,
обслужващ парната инсталация, е съборен и липсва; сградата е изоставена, без
остъкление. Ако е извършван ремонт на парната инсталация, то той според вещото
лице е бил безцелен, тъй като в сградите нямало производство, което изисквало
пароснабдяване. В бившата столова има хладилна камера, но сградата е
изоставена, с течове. Не са констатирани ремонтни дейности нито по външната,
нито по вътрешната част на хладилната камера. Асфалтовата настилка е с нарушен
горен слой, без следи от разкопаване и преасфалтиране. Констатирано е наличието
на 6 дъждоприемни шахти с метални решетки и една шахта с кръгъл метален капак
за ревизия на канализацията. Констатирано е и наличие на сондажни кладенци с
помпи и съоръжения на кота - 2м. и един надземен сондажен кладенец с изпълнена
около него сграда. От сондажните кладенци водата е отивала в цистерни, чиито
бетонови легла понастоящем са празни, а цистерните липсват. За да се извърши
ремонт на съоръжението в сондажния кладенец би следвало същият да работи и
изпраща вода в цистерните, а те липсват.
Въз основа на така
събраните доказателства съдът формира следните фактически и правни изводи:
Несъмнено установено
е, че между двете страни по делото – търговски дружества, са възникнали
търговски правоотношения по повод договори за продажба на стоки и предоставяне
на услуги. Същите се установяват от процесните 19 бр. фактури.
Без конкретно правно
значение е обстоятелството, че към датата на сключването на договорите и двете
дружества са представлявани от едно и също лице – П.Б.. Търговският закон не
предвижда забрана две дружества, представлявани от един и същи управител, да
влизат в търговски правоотношения помежду си, да си доставят стоки и услуги.
Без правно значение е и обстоятелството, че счетоводното обслужване на двете
свързани лица е осъществявано от едно и също лице. Липсва нормативно основание
за предположение, че договорите, сключени между свързани лица са симулативни, а
и подобно основание за нищожност /което е самостоятелно основание за нищожност
по чл. 26, ал. 2 ЗЗД/ не е въведено в предмета на делото и съдът не може да се
произнесе по него, след като не е сезиран.
От значение по делото
е, че фактурите са осчетоводени в счетоводствата и на двете дружества, в т.ч. и
досежно начисленото по тях ДДС. Част от фактурите са подписани от името на
ответника от лицето Г.С., която в качеството на служител, работещ за „Енигма
НП“ ЕООД по трудов договор като снабдител-доставчик, макар и при липса на
доказателства за писменото ѝ упълномощаването да действа от името на
„Енигма НП“ ЕООД, се е явявала овластена въз основа на недвусмислени
обстоятелства да действа от името на дружеството, като негов служител. Законът
не предвижда изискване лицето, което представлява дружество, да е писмено
упълномощено да подписва договори от негово име – писмено пълномощно е
необходимо само, когато законът предвижда писмена форма за валидност на
действието, за което пълномощникът е овластен – чл. 37 ЗЗД. Евентуалната липса
на представителна власт у С. може да бъде оспорена по реда и в кратките срокове
по чл. 301 ТЗ и то само от мнимо представлявания търговец, а в случая „Енигма
НП“ ЕООД не оспорва представителната власт на С.. За получател на доставките на
стоки и услуги е посочено името на П.Б./законен представител на ищеца/, като
част от фактурите са подписани от него, а други не са подписани от името на
получателя. Следва да се има предвид обаче, че разпоредбата на чл. 7 от
действащия към момента на съставянето на фактурите ЗСч., понастоящем отменен,
не предвижда изискване за редовност на първичния счетоводен документ полагането
на подпис от страна на съконтрахента на стопанския субект.
Дори част от фактурите да
са неподписани от съставителя,
с осчетоводяването им при ищеца е потвърдено извършеното правно действие без
представителна власт. Съдебната практика на ВКС е изобилна, еднозначна и
последователна в тълкуването на значението на неподписаните фактури /съставени
както във връзка с договори за продажба, така и с договори за изработка/.
Според тази съдебна практика, която е формирана по реда на чл. 290 ГПК, дори
при неподписана от купувача, респ. възложителя по договор за изработка фактура
издадената от изпълнителя фактура може да послужи като доказателство за
сключването на договора, за неговия предмет и за възникването на отразените във
фактурата задължения ако съдържа реквизити за съществените елементи на
конкретната сделка, а отразяването на фактурата в счетоводните регистри на
двете страни, вписването й в дневниците за покупки и продажби и в
справките-декларации по ЗДДС, както и ползването на данъчен кредит по сделката
от задължената страна съставляват признание за възникването и размера на задълженията,
обективирани във фактурата. В този смисъл са решение № 166 / 17.01.2013 год. на
ВКС по т.д. № 636 / 2011 год. на първо т.о.; решение № 114 / 26.07.2013 год. на
ВКС по т.д. № 255 / 2012 год. на ВКС, първо т.о.решение № 109 / 07.09.2011 год.
на ВКС по т.д. № 465 / 2010 год., второ т.о.; решение № 46 / 27.03.2009 год. на ВКС по т.д. № 454 /
2008 год. на второ т.о. и пр.
Не се установи
доводът на ищеца, че след като счетоводствата на двете дружества са водени от
един и същи счетоводител, те са нередовни и фактурите са съставени с цел
незаконосъобразно възстановяване на ДДС. Това обстоятелство може да бъде
установено само в хода на данъчна ревизия и със съставен ДРА, каквито в случая
не се твърди да са направени, съответно съставени. Липсват доказателства след
данъчна ревизия да е отказано да се признае правото на приспадане на данъчен
кредит поради недоказаност на стопанските операции или липса на реални
доставки.
Без правно значение
е обстоятелството, че към момента на осчетоводяването на фактурите при ищеца,
управител на дружеството е било друго физическо лице /П.Б./, а не настоящия
управител С.С.. Правото да се оспори представителната власт на лице, действало
от името на търговеца, принадлежи на субекта, който е страна по сделката, в
случая на търговското дружество „Биолет Инвест“ ЕООД, а на конкретния му
управител. Със смяната на управителя не се възкресява правото на търговеца по
чл. 301 ТЗ да се оспори представителната власт на лицето, действало от негово
име, след като това действие веднъж вече е било потвърдено.
Доколкото спорът по
делото е съсредоточен не около въпроса дали са сключени сделките, за които са
издадени процесните фактури, а дали те материализират валидни правни сделки или
нищожни такива, лишени от предмет и основание, съдът приема следното в тази
насока:
На първо място счита
за необходимо да вземе отношение по възражението на ответника, че евентуалното вземане
на ищеца за връщане на даденото без основание е погасено по давност.
Ответната страна се
позовава на погасителна давност, считайки че тя започва да тече от сключването
на договорите и акцентирайки, че от сключването на договорите до исковата молба
са изминали десет години.
В тази връзка следва
да се подчертае, че исковете и възраженията за нищожност на договор не са
скрепени със срок, в който могат да бъдат упражнени. Нищожността може да се
заяви безсрочно, за разлика от унищожаемостта, във връзка с която чл. 32 ЗЗД
предвижда преклузивни срокове. Нищожността може да бъде заявена както със
самостоятелен установителен иск, така и като възражение по иск за реално
изпълнение, а също и като довод по иск за връщане на даденото без основание. Не
е необходимо да бъде предявена със самостоятелен установителен иск, както се
настоява от ответника – обстоятелства, обсъдени в доклада по делото, поради
което не се налага да бъдат възпроизвеждани в решението.
Разбира се, дори
нищожността да може да се предяви безсрочно, вземането за връщане на даденото
по нищожен договор се погасява по давност по общите правила на ЗЗД. Безспорно
между страните е, че приложима е общата петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД,
доколкото липсват основания за прилагане на давността по чл. 111 ЗЗД.
Съществува спор между
страните от кога започва да тече петгодишната давност за връщане на даденото по
нищожен договор – дали от сключването на договора или от неоснователното
разместване на блага.
Според чл. 114 ЗЗД
давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а ако
е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да
тече от момента, в който задължението е възникнало.
Задължението за
връщане на даденото при начална липса на основание възниква от момента на
неоснователното даване, т.е. от момента на плащането на сумите по нищожните
сделки, а не от датата на сключването на сделките. Този извод се потвърждава от
разрешенията, възприети в т. 7 от ППВС № 1 / 1979 год., според което в случаите на първия фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД,
какъвто е процесния /връщане на даденото при начална липса на основание/, погасителната
давност започва да тече от деня на получаването на престацията. При втория
фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от настъпване
на невъзможността да се осъществи основанието, а при третия - от отпадането на
основанието.
Следователно
давността за връщане на даденото при начална липса на основание, като платено
по нищожни договори, е започнала да тече от момента на плащането. В случая всички
плащания, чието връщане се иска, са направени през 2016 год. Исковата молба е
подадена през 2019 год., преди да са изтекли повече от 5 години от твърдяното
неоснователно разместване на блага.
Поради това
исковете не са погасени по давност, в случай че се установи, че вземането по
тях съществува.
Изтъкват
се съображения, че задълженията по фактурите са залегнали при формирането на
общия размер на задълженията на „Биолет инвест“ ООД, отразени в годишните му
финансови отчети за 2009 и 2010 год., приети със знанието и съгласието на
настоящия управител на дружеството С.. Но представените от ответника протоколи
от ОСС на съдружниците са оспорени от ищеца, а ответникът не е заявил в
указания му срок, че желае да се ползва от тези доказателства. Поради това и
последният аргумент на ответника, свързан с приемането на ГФО на „Биолет
инвест“ ООД със знанието на С.С. /тогава съдружник, а понастоящем ЕСК и
управител/, не следва да бъде обсъждан, като неподкрепен с доказателства.
В
писмения си отговор, а и в хода по същество, ответникът се позовава на нормата
на чл. 293, ал. 3 ТЗ и счита, че след
като са изминали 10 години от издаването на фактурите, а ищецът е проявил
бездействие и не е оспорил валидността на материализираните в тях сделки, той
лишен от възможността да се позове на
нищожност на договорите в момента на подаването на исковата молба през 2019
год.
Според
нормата на чл. 293, ал. 3 ТЗ страната не може да се позовава на нищожността,
ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала действителността на
изявлението. Нормата не може да бъде тълкувана изолирано от общата разпоредба
на чл. 293 ТЗ. Тя следва да бъде тълкувана систематично, с оглед съдържанието
на предходните алинеи на същия чл. 293 ТЗ, за да се извлече точното ѝ
съдържание, както повелява нормата на чл. 46, ал. 1 ЗНА. При систематичното
тълкуване на първо място се има предвид, че законодателят е дал наименование на
нормата на чл. 293 ТЗ и то е „форма“. Ал. 1 предвижда, че за действителността
на търговската сделка не е необходима форма, освен в предвидените в закона
случаи, а според ал. 2 изявлението по сключването, изпълнението или
прекратяването на търговска сделка е нищожно ако не е отправено в установената
от закона или страните форма. Ал. 3 на чл. 293, възприета в светлината на
съдържанието на предходните разпоредби, следва да се възприеме в смисъл, че
страната не може да се позовава на нищожност, основана на липса на форма, ако
от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала действителността на
изявлението. Според нормата на чл. 26 ЗЗД липсата на форма е само едно от
основанията за нищожност на договор, наред с липса на съгласие, липса на основание, невъзможен
предмет, симулативни сделки, противоречие и заобикаляне на закона, противоречие
с добрите нрави. Липсва основание за разширително тълкуване и разпростиране на
нормата на ал. 3, въведена в разпоредбата за последиците от липса на форма в
една търговска сделка, спрямо останалите случаи на нищожност, в т.ч. спрямо
случаите на нищожност, дължаща се на липса на основание и на предмет. В случая
не е направен от ищеца довод за нищожност на договорите поради липса на форма,
която е самостоятелно основание за нищожност по чл. 26, ал. 2 ЗЗД. Поради това
евентуалното бездействие на ищеца в течение на 10 години да оспори валидността
на сделките с възражение за липса на основание и на предмет, не го лишава от
правото да стори това към 2019 год., тъй като възражението за нищожност не се
погасява по давност и не се преклудира с бездействие от позоваването на тази
нищожност в продължение на определен срок, независимо от знанието за
сключването на сделката.
Поради
това доводите за нищожност на сделките, по които е извършено плащането,
допустимо са въведени в процеса и подлежат на разглеждане по същество.
Въведени
са две основания за нищожност на договорите – поради липса на предмет и поради
липса на основание.
Чл. 26, ал. 2 ЗЗД
нищожни са договорите, които имат невъзможен
предмет. Невъзможният предмет е равнозначен на липса на предмет. Под
предмет се разбира обектът на правоотношението
- вещ, действие, бездействие и пр. Необходимо е невъзможността на
предмета да е начална, а не да настъпи след сключването на сделката. Самата
невъзможност може да бъде фактическа – индивидуално определената вещ да не
съществува, да е погинала преди договора, или правна, напр. вещта да е извадена
от гражданския оборот.
Договорите,
материализирани в процесните фактури, не са лишени от предмет. Всеки един от
описаните предмети на сделката в графа „наименование на стоката/услугата“, а
именно: сортиране на метали, нарязване и извозване на скрап; ремонт ограда;
климатик; 10 бр. маси, 10 бр. стелажи; хидроизолираща мазилка; офис
обзавеждане; нарязване на метални отпадъци на скрап; СМР дейности; канцеларски
материали; ремонт парно стопанство; ремонт хладилна камера; транспорт костилки;
ремонт и профилактика парно стопанство; ремонт канализация; ремонт ел.
инсталация; профилактика и ремонт на сондажни кладенци и помпи, са фактически и
юридически възможни като предмет. Вещите и услугите, предмет на сделките, не са
извадени от гражданския оборот. Те не са невъзможни – възможно е да се закупят
маси и столове, да се закупи климатик и пр.
Ищцовото дружеството
е притежавало към релевантния период имот, в който е имало и има ограда, и
хладилна камера, и скрап /по данни от свидетелските показания/, и парно
стопанство, и канализация /за отвеждане на дъждовни води/, и ел. инсталация в
многобройните сгради, някога експлоатирани като консервен цех. От своя страна
ответното дружество е разполагало с климатик, който е отписало счетоводно в
деня на продажбата му на ищеца; имало е транспортни средства, с които да
извърши транспорт на костилки, имало е работници, на които да бъде възложено да
нарежат за скрап определени материали и пр.
Внимателният анализ
на предмета на сделките не води до извод, че някой от тях е бил фактически или
правно невъзможен. Обстоятелството, че към настоящия момент, отстоящ на 10-11
години след сключването на договорите, не може да се установи местонахождението
на част от закупените движими вещи, предмет на сделките /като маси, стелажи,
офис оборудване/ или реалното извършване на описаните дейности, не води до
извод за липса на предмет, тъй като към датата на сключването им тези предмети
са били възможни. Дали възлагането на строителните и ремонтни работи, като
ремонт на хладилна камера или на парно стопанство е било икономически
целесъобразно е без правно значение за валидността на сделката. Икономическата
нецелесъобразност на извършваната от управителя дейност може да бъде релевирана
само чрез иск за вреди. Но евентуалната липса на икономически смисъл в
договарянето на ремонт на нефункционираща парова централа и ел. инсталация не
рефлектира върху наличието, респ. отсъствието на предмет на сделките, а оттам и
върху валидността им.
А реалното извършване
на възложените работи е въпрос на изпълнение на задълженията на продавача/изпълнителя,
породени от валидни договори, а не на тяхната действителност, която се
преценява единствено към момента на сключването на договора. Следва да се
акцентира върху обстоятелството, че връщане на даденото по настоящото дело се
търси поради твърдението, че то е дадено при начална липса на основание, а не
като дадено на отпаднало основание - по развалени поради неизпълнението им от
страна на продавача/изпълнителя договори.
Ето защо, съдът
приема доводите на ищцовата страна за нищожност на процесните договори поради
липса на предмет за неоснователни.
Остава да бъде даден
отговор на въпроса дали договорите са сключени при липса на основание – второто въведено основание за нищожност.
Нормата на чл. 26,
ал. 2, изр. първо ЗЗД скрепява с най-тежката санкция в гражданското право
договорите, при които липсва основание. Същевременно изр. второ предвижда, че
основанието се предполага до доказване на противното – т.е. законът въвежда
оборима презумпция за наличие на основание, която по този начин се размества
тежестта на доказване и се поставя в тежест на страната, която твърди липса на
основание, да установи тази липса. Именно поради това с доклада по делото в
тежест на ищеца е възложено да установи твърдението си, че договорите,
материализирани на процесните 19 фактури, са лишени от основание.
От порока липса на
основание могат да страдат само каузалните сделки, като в случая както договорът
за търговска продажба на стоки, така и договорът за възлагане на услуги, в т.ч.
по извозване на скрап и по извършване на СМР, са каузални. Според правната
доктрина основанието е типичната непосредствена цел, към която са насочени
волеизявленията на страните, желаният правен резултат. Теорията е обособила
няколко вида основания на сделките са три основни типа – да се придобие едно
право, да се придобие едно вземане /това основание е частен случай на първото/;
да се погаси дълг; да се надари. В случая, основанието за ищеца по всички
процесни сделки е да се придобие едно право – върху вещ /климатик, маси,
стелажи и пр./ или върху определен резултат от строителни и ремонтни дейности
/ремонт ограда, нарязване на метални отпадъци на скрап/.
От една страна, от
доказателствата по делото се установи, че ищцовата дружество е притежавало към
2009-2010 год. имот, за поддръжката на който има основание да договори СМР,
хидроизолираща мазилка, ремонт на ограда, транспорт на костилки, ремонт на
парно стопанство, ремонт на хладилна камера, ремонт на канализация /за
отвеждане на дъждовни води/, ремонт на парно стопанство и пр. Дали договорените
дейности са действително извършени на място е без значение за наличието на
основание за сключването на сделките, а оттам и за валидността им, а единствено
за тяхното изпълнение, респ. неизпълнение. Неизпълнението дава основание за
разваляне на договора и за връщане на даденото въз основа на отпаднало
основание, а такъв иск не е предявен /още повече, че правото на разваляне се
погасява по давност, за разлика от възражението за нищожност/.
Обстоятелството дали
лицето, комуто са възложени работите е разполагало с кадровия потенциал и
техническа обезпеченост да изпълни възложената му работа също е въпрос на
изпълнение на сделката и поражда въпроси, свързани с отговорността за
неизпълнение, но не рефлектира върху валидността на договорите и не ги лишава от
основание.
За пълнота следва да
се посочи, че дори едно дружество, което е поело задължение да извърши
определена работа, да не разполага с работници, които да извършат тази работа,
той има възможността, за да не носи отговорност за неизпълнение да я превъзложи
на подизпълнител. От обстоятелството, че при изготвянето на счетоводната
експертиза, на вещото лице не са предоставени съхранени договори,
приемо-предавателни протоколи, възлагателни писма и пр. също не следва извод за
липса на основание за сключване на договорите. От една страна според Закона за
счетоводството /чл. 12 от сега действащия ЗСч, респ. чл. 42 ал. 1 от ЗСч.
/отм., действал към датата на издаването на фактурите/ счетоводните документи,
носителите на счетоводна информация, следва да съхраняват за срок от 3 години,
а след изтичането на срока за съхранението им същите могат да бъдат унищожени
/чл. 13 от сега действащия ЗСч./. Срокът за съхранение на счетоводната
документация по сделките е изтекъл с изтичането на три години от края на календарната
2010 год., т.е. към 31.12.2013 год. Ето защо от факта, че повече от пет години
след изтичането на срока за съхранение, през 2019 год. дружествата не
съхраняват първични счетоводни документи, съставени при сключването на сделки
от 2009 и 2010 год. и във връзка с изпълнението им, не следва извод, че такива
са отсъствали и че сделките са лишени от основание. Същевременно, както
договорът за търговска продажба, така и договорът за услуга са неформални
договори, законът не предвижда писмена форма за тяхната валидност и сочените от
ищеца като отсъстващи от счетоводствата на двете страни документи, като
приемо-предавателни протоколи и възлагателни писма, отново биха били относими към спор за изпълнението
на договорите, а не към настоящия досежно наличието на основание за сключването
на сделките.
От друга страна, дори
изпълнението на договорите да имаше някакво отношение към тяхната валидност, от
обстоятелството, че според свидетеля и вещото лице Р. може да се съди, че част
от описаните СМР не са изпълнени на място в имота на дружеството в с. Чоба /като
ремонт на ограда/, не означава, че сделките са лишени от предмет. „Биолет
инвест“ ЕООД е търговско дружество, в чийто предмет на дейност са включени
търговия и всяка друга дейност, която не е забранена от закон или друг
нормативен акт. Следователно, дори закупените вещи и възложени работи да не са
били предназначени за собствения имот на ищеца в с. Чоба, това не лишава
договорите за покупка на стоки и възлагане на СМР от правно основание да бъдат
сключени, тъй като придобитите вещи или постигнат трудов резултат е било
възможно и допустимо да служат за последващата им продажба на трети лица, респ.
да бъдат предоставени възмездно или дори безвъзмездно на трето лице, т.е. да са
послужили за ремонт на чужда ограда, на чужда парова централа и пр.
Основанието на
договорите по силата на законовата презумпция се предполага до доказване на
противното. А противното в случая не се установи от ищцовата страна, дори чрез
съвкупния анализ на събраните косвени доказателства. Счетоводната експертиза,
техническата експертиза и показанията на свидетеля биха имали отношение към
доказване на изпълнението на задълженията, поети с договорите, но съвкупният им
анализ не опровергава законовото предположение, че договорите имат основание.
Във връзка с доводите
на ищеца, основани на твърдението, че процесните плащания са извършени по
отношение на погасени по давност
вземания на „Енигма НП“ ООД, съдът приема следното:
Следва да се отчете
като установено по делото, както се твърди от ищцовата страна, че „Биолет
инвест“ ЕООД е имало към ответника множество парични задължения, като и след
извършените плащания от 2016 год., към края на тази календарна година е останал
задължен към това дружество за сума в размер на 141 179,96 лв. по фактури,
издадени след процесния период и до 19.12.2016 год.
Давността не се
прилага служебно, а само по възражение на страната, в чиято полза е предвидена
– чл. 120 ЗЗД. Ищецът не се е позовал на давност и не е бил длъжен да стори
това. А е възможно и вземанията да не са били погасени по давност, тъй като в
ежегодните счетоводни разчети, които дружествата обменян традиционно, ищецът да
е признавал салдото по сметките и така давността да е била прекъсвана. Съществува
и разбиране, според което нормата на чл. 115 ЗЗД следва да се подложи на
разширително тълкуване и да се приеме, че давност между свързани лица не тече.
Така или иначе, дори да са били погасени по давност вземанията на ответника от
ищеца по процесните фактури, плащането на погасено по давност задължение не е
плащане на липсващо задължение, а плащане на естествено задължение, което не
може да бъде присъдено по съдебен ред. Според изричната разпоредба на чл. 118 ЗЗД ако длъжникът изпълни задължението си след изтичането на давността, той
няма право да иска обратно платеното, макар и в момента на плащането да не е
знаел, че давността е изтекла.
Следва да се отчете
обстоятелството, че според съдържанието на извлеченията от сметка, представени
от ищеца, при извършването на плащанията през 2016 год. наредителят на
преводите „Биолет инвест“ ООД не е посочвал изрично задълженията си по кои
фактури е погасявал; основанието за плащане при всички преводи е „плащането е
по фактури“. Следователно, ищецът не е изразявал изрична воля, както се
настоява от ищцовата страна, да погаси именно стари и покрити от погасителна
давност задължения.
След като „Биолет инвест“
ЕООД /тогава ООД/ е имал множество еднородни парични задължения към „Енигма НП“
ЕООД и не е заявил кое от тях погасява с преводите от 2016 год., погасителният ефект
от това плащане е регламентиран по императивен ред от ЗЗД. Според чл. 76, ал. 1 ЗЗД този, който има няколко еднородни задължения, ако изпълнението не е
достатъчно да погаси всичките, може да заяви кое от тях погасява; ако не е
заявил това, погасява се най-обременителното, а при няколко еднакво
обременителни, погасява са най-старото.
След като платецът
„Биолет инвест“ ООД не е заявил кое множеството си еднородни задължения към
„Енигма НП“ ЕООД погасява с плащанията, а всички парични задължения са еднакво
обременителни /липсват доказателства, а и твърдения някои от задълженията да е
било обезпечено със залог, ипотека, да са предвидени неустойки за забава/, то
за кредитора „Енигма НП“ ЕООД не е имало избор кои задължения да приеме за
погасени, тъй като този изборът в случая е направен от закона – длъжен е бил
счетоводно да отнесе плащанията към най-старите задължения, както е и сторил.
Поради това липсва каквото и да е нарушение при отнасянето на плащанията на
ищеца към ответника за погасяване на задължения, по отношение на които е могло
да се направи възражение за давност, но такова не е било направено.
Следва да се
подчертае обаче, че съдът излага посоченото непосредствено по-горе единствено в
отговор на доводите на ищеца и за пълнота на изложението. Но в правен аспект
плащането на стари погасени по давност задължения няма никакво отношение към
валидното им възникване. Валидността на една сделка се преценява единствено и
само към момента на сключването ѝ. А последващите действия по
изпълнението на задълженията, произтичащи от сделката, не могат с обратна сила
да трансформират един валиден договор в нищожен.
В обобщение, съдът
приема, че и двете повдигнати от ищеца основания за нищожност на договорите,
материализирани в процесните 19 фактури, останаха недоказани. Договорите между
страните са сключени, същите имат както основание, така и предмет, поради което
и даденото в изпълнение на задълженията, породени от тях, не е лишено от
основание и не подлежи на връщане.
Мотивиран от
изложеното съдът приема искът за присъждане на сумата 51528,44 лв. за
неоснователен и като такъв същият следва да бъде отхвърлен.
По въпроса за
разноските:
Предвид
отхвърлянето на исковете и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, в полза на ответника
следва да се присъдят сторените по делото разноски. За същите е представен
списък по чл. 80 ГПК. Разноските според списъка са в размер на 2100 лв.
адвокатско възнаграждение. Възнаграждението е договорено в този размер в
договора за правна помощ. Според договора, същото е изплатено в брой. Ето защо,
в полза на ответника следва да се присъдят сторените разноски в размер на 2100
лв.
Мотивиран от изложеното
съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от „БИОЛЕТ
ИНВЕСТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив
4000, район Централен, ул. „Дондуков Корсаков“ № 1, представлявано от управителя
С.С.С., да бъде осъдено „ЕНИГМА НП“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление село Марково 4108, община Родопи, обл. Пловдив, ул. „Опълченска“ №
20, представлявано от управителите Й.Я.Б. и Л.П.Б. заедно и поотделно, да върне на ищеца сумата 51528,44 лева, платена от „Биолет инвест“ ООД през 2016 год.
при начална липса на основание, дадена в изпълнение на задължения, произтичащи
от нищожни поради липса на основание и на предмет договори, сключени през 2009
и 2010 год., материализирани в 19 броя фактури, издадени от „Енигма НП“ ЕООД в
периода от 30.01.2009 год. до 30.08.2010 год., ведно със законната лихва от
датата на подаването на исковата молба до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „БИОЛЕТ ИНВЕСТ“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив 4000, район
Централен, ул. „Дондуков Корсаков“ № 1, представлявано от управителя С.С.С., да
заплати на „ЕНИГМА НП“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
село Марково, община Родопи, обл. Пловдив, ул. „Опълченска“ № 20,
представлявано от управителите Й.Я.Б. и Л.П.Б. заедно и поотделно, сумата 2 100 лева разноски по делото.
Решението подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред Апелативен съд - Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:………………………………………….