Р Е
Ш Е Н И Е
№ I - 29 16.04.2018
г.
град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
окръжен съд, II-ро гражданско отделение, I-ви въззивен състав, на шестнадесети април две хиляди и
осемнадесета година в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана КАРАСТАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
Пламена ВЪРБАНОВА
мл.с. Сияна ДИМИТРОВА
Секретар – Ани Цветанова
като разгледа докладваното от младши съдия Сияна Димитрова
въззивно гражданско дело № 373 по описа за
2018 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по постъпила въззивна жалба с вх. № 5464/07.02.2018 г. от
ответната страна А.Д.М., ЕГН **********, чрез адвокат Теодор Кебеджиев от БАК,
със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Съгласие“ № 16, ет. 1, срещу решение № 106/19.01.2018 г. на Районен съд -
Бургас, постановено по гр.д. № 8940/2017 г.
С обжалвания съдебен акт, първоинстанционният съд е уважил
молбата за издаване на съдебна заповед
за защита по реда на Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/ на
молителката Ж.Ц.М., ЕГН **********, като е постановил в нейна полза мерки за
защита за срок от 6 /шест/ месеца по повод осъществено над нея домашно насилие
19.11.2017 г. от въззивника А.М. – нейн съпруг, с който е във фактическа
раздяла, като е задължил М. да се въздържа от извършване на домашно насилие по
отношение на молителката; забранил на М. да приближава на по-малко от 100 метра
жилището на молителката, местоработата й и местата й за социални контакти и
отдих; определил временно местожителството на малолетното дете на страните – Д.
А. М., ЕГН **********, при родителя, който не е извършил насилието –
молителката; задължил М. да посещава специализирана програма за работа с
извършители на насилие към „Център за превенция на насилието и престъпността“ –
гр. Бургас. С решението е постановено издаване на заповед в посочения смисъл,
като е указано на полицейските органи да следят за изпълнението й, а на М. са
указани последиците от неизпълнение на заповедта. М. е осъден да заплати в
полза на Държавата 500 лева глоба, както и дължимата държавна такса за
производството в размер на 25 лева. По делото е издадена съдебна заповед от
22.01.2018 г.
Във въззивната си жалба пред настоящия съд, ответникът по молбата А.М. обжалва решението като неправилно и
необосновано. Излагат се съображения, че неправилно съдът приел да доказан по
делото твърдения от молителката акт на насилие, като стъпил единствено да
декларираните от нея обстоятелства. Твърди се, че по делото били събрани
свидетелски показания, които оборвали заявеното от молителката, но били
неоснователно игнорирани от БРС като недостоверни.
Във връзка с наложената на въззивника глоба, с
въззивната жалба се иска намаляване на размера и до сумата от 200 лева, предвид
факта, че М. няма други регистрирани производства по ЗЗДН. Излагат се доводи,
че наложената от БРС мярка – посещение на специализирана програма при ЦПНП –
Бургас е ненеобходима е процесния случай и се иска отмяната й от въззивния съд.
Моли се и за отмяна на наложената мярка по чл. 5, ал. 1, т. 4 от ЗЗДН за
временно определяне местоживеенето на общото на страните дете с мотиви, че
между страните е налице висящ бракоразводен процес.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата
страна Ж.Ц.М., чрез адвокат Николай Кожухаров от АК - Бургас, със съдебен адрес:
гр. Бургас, ул. „Шейново“ № 9, вх. А, ет. 3, е подала отговор на въззивната жалба, с който изразява
становище, че същата е неоснователна, а обжалвания съдебен акт – законосъобразен
и правилен, като излага подробни съображения по оплакванията, релевирани от
въззивника. Моли за потвърждаване на първоинстанционния акт и присъждане на
разноски.
Въззивникът, чрез процесуалния си представител, в открито съдебно
заседание поддържа въззивната жалба и моли за уважаването й.
Въззиваемата, чрез своя пълномощник поддържа отговора на въззивната
жалба в открито съдебно заседание и моли за потвърждаване на обжалваното
първоинстанционно решение.
Жалбата е подадена в
срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, поради което е допустима и се явява
основателна.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Решението е валидно
и допустимо, като постановено в рамките на правораздавателната власт на
съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на
искането за съдебна защита.
Разгледана по
същество жалбата е неоснователна. На основание чл. 272 от ГПК въззивният състав
препраща към мотивите на РС - Бургас, които изцяло споделя относно възприетата
фактическа обстановка, а във връзка с оплакванията по жалбата, като съобрази
правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Бургаският районен съд е бил сезиран с молба за издаване на заповед за
защита от домашно насилие по реда на чл. 4, ал. 1, във вр. с чл. 8, т. 1 и чл. 18, ал. 1 от ЗЗДН от Ж.М. лично, по повод домашно насилие, осъществено по отношение на
нея от страна на съпруга й А.М.
Между страните не са спорни обстоятелствата, че са съпрузи и брака си
имат общо дете - Д. А. М., роден на **.**.**** г.
Тези факти се установяват и от представени по делото актове за гражданско
състояние.
Не се спори и че на процесната дата съпругът е посетил адреса на който
живеят съпругата и детето в гр. Б., ж.к. „З.“, бл. 27,
вх. 1, ет. 7, ап. 19, заедно с Н. З..
Видно от представената по делото декларация по реда на чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, молителката е декларирала, че на 19.11.2017 г. около 19,05 часа, съпругът й, с когото била
във фактическа раздяла от две години, нахлул в апартамента с адрес в гр. Б., ж.к. „З.“, бл. **, вх. *, ет. *, ап. **. Сочи
се, че по време на инцидента в апартамента са се намирали общото на страните
дете и гост на молителката. Заявява още, че при позвъняването на вратата, пред
шпионката бил застанал съседа й З., а след отваряне на вратата изненадващо се
появил съпругът й. От същата декларация се установява, че след изблъскването от
страна на М., молителката залитнала и се ударила в стената на всекидневната,
вследствие на което се строполила на земята, а по-късно получила оток на меките
тъкани и подутина от 3,5 см. в задната тилна половина на главата, което й
причинило болки. Посочва се, че след като М. упражнил физическо насилие върху
госта на молителката, наложило викане и на спешна медицинска помощ, отправил
към нея заплахите „Ти ще останеш с мен
завинаги, иначе ще ти отрежа зелката“ и „Внимавай, ще ти счупя главата“.
Описаният акт на насилие се осъществил, докато синът на страните бил в
съседната стая. Случаят наложил молителката, заедно с детето, да се изнесат от
процесното жилище.
От представено в приложение на молбата
съдебномедицинско удостоверение № 255/20.11.2017 г., издадено от
началника на отделението по съдебна медицина при МБАЛ Бургас, е видно, че
освидетелстваната Ж.М. е с установени оток и подутина в областта на тилната
част на главата, които увреждания е възможно да са се получили при блъскане на
тялото и удар на главата в широка повърхност /стена, врата, мебели/.
Представеният документ е официален свидетелстващ и обвързва съда с материална
доказателствена сила досежно установените в него факти и обстоятелства.
От свидетелство за съдимост, служебна справка в системата на БРС и
писмо от център за психично здраве – Бургас се установява, че въззивникът М. не
е осъждан, срещу него не са заведени други дела по реда на ЗЗДН и не се води на
отчет.
Видно от показанията на разпитания по делото свидетел – Н. З., ценени
от настоящата инстанция през призмата на чл. 172 от ГПК, предвид близостта му с въззивника
М., се установява безспорно, че на процесните дата и място е имало среща между
страните, като свидетелят изцяло отрича твърдяното от молителката осъществено
спрямо нея и госта й физическо и психическо насилие от страна на въззивника.
Свидетелят противоречиво твърди, че страните не били във фактическа раздяла, но
в същото време отдавна не бил виждал въззивника, който му е съсед, а и останал
с впечатление, че молителката, като отворила вратата била изненадана, не от
това, че М. се е върнал от рейс, а от това, че бил със З. Заявява още, че е в
приятелски отношения с молителката, но тя била подавала жалби срещу него в
полицията. Твърди, че се наложило да викат бърза помощ, защото на госта на
молителката му прилошало като видял въззивника и свидетеля. Предвид множеството
вътрешни противоречия в показанията на свидетеля З., близостта му с М. –
твърди, че си пият заедно ракията, както и пълното отричане на процесната дата
да е било извършено каквото и да насилие, което е в противоречие със събраните
по делото писмени доказателства, настоящият съдебен състав намира, че
показанията му представляват солидаризиране със защитната теза на въззивника и
не следва да се кредитират с доверие.
Горната фактическа обстановка е била правилно установена от
първоинстанционния съд, като на база на правилно установените факти, правилно е
бил приложен законът.
Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови
доказателства.
По наведените във
въззивната жалба оплаквания за неправилност на решението, съдът намира
следното:
Твърдените във въззивната жалбата оплаквания за незаконосъобразност на
първоинстанционния акт, свързана с неправилно приложение на материалния закон и
необоснованост, са неоснователни.
По отношение на основния предмет на правния спор, следва да се посочи,
че съгласно легалната дефиниция на чл. 2 от ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо,
емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие,
принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права,
извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са
били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. Защита по ЗЗДН може да търси всеки пострадал от акт на домашно насилие, осъществен
спрямо него от лицата, изчерпателно посочени в чл. 3 от Закона. Целта на закона
е да даде възможност на пострадалите да потърсят защита от съда чрез налагане
на съответни мерки за въздействие спрямо нарушителите. В тази връзка, за да се
предостави защита на определено лице, е необходимо да се изследва въпросът дали
по отношение на него е осъществен акт на физическо или психическо насилие.
Основният спор по делото е съсредоточен около това, дали поведението
на въззивника покрива признаците на домашно насилие. За установяване на този
правнорелевантен факт в първата инстанция са събрани писмени и гласни
доказателства, основно място сред които заема декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН на пострадалото лице, която следва да бъде ценена като годно
доказателствено средство, на основание чл. 13, ал. 2,
т. 3 от ЗЗДН, тъй като в нея се съдържа подробно описание на конкретните действия,
извършени във времето около 19,05 часа на 19.11.2017 г., които са в достатъчна
степен индивидуализирани по време, място и начин на извършването им. Същата се
ползва с обвързваща съда доказателствена сила, която следва да бъде опровергана
с провеждане на насрещно главно доказване от ответната страна, което в случая
не е налице.
Въззивникът се позовава на събраните в хода на първоинстанционния
процес гласни доказателства – показанията на свидетеля З., които както бе
посочено по-горе, настоящата съдебна инстанция не кредитира с доверие като противоречащи
на събраните писмени доказателства и вътрешно противоречиви по своята същност.
Анализът на представените от молителката декларация и медицинско
удостоверение обосновават извод за доказаност на извършения акт на физическо и
психическо насилие от страна на въззивника-ответник по отношение на молителката
негова съпруга. Още повече, от заявените от молителката данни, неоспорени от
ответника, общото дете на страните се е намирало по време на инцидента в
апартамента, в съседна стая. Действията на М. съдът квалифицира като
самостоятелен акт на физическо, емоционално и психическо насилие, по смисъла на
чл. 2 от ЗЗДН, изразяващо се в блъскане и отправяне на заплахи по отношение на
молителката.
Настоящият съдебен състав намира постановените от БРС мерки за защита
за напълно адекватни, доколкото горепосоченото сочи на по-тежко укорима форма
на домашно насилие, каквато се явява физическия и психическия тормоз, констатираните
в следствие телесни увреждания и опасността актът да стане достояние на
малолетното дете на страните. Самите мерките за защита имат за цел да
предотвратят непосредствен контакт между извършителя и пострадалото лице, а не
защитавайки личните права на един субект да ограничат тези на друг. Мерките се
налагат, за да санкционират поведението на извършилия конкретен вид насилие
спрямо личната сфера на друго лице и да го възпрат за в бъдеще от подобен вид
поведение, като в конкретния случай съдът счита, че така определените спрямо
въззивницата мерки са достатъчни за постигане на тези цели.
В тази връзка, съдът
намира за неоснователни възраженията на въззивника относно размера на
наложената му глоба и приложението към процесния случай на мярката по чл. 5,
ал. 1, т. 5 от ЗЗДН, а именно – задължаване на извършителя на насилието да
посещава специализирана програма. С оглед характера на проявата на насилие,
обстоятелствата при които е била реализирана, нейният интензитет и риска от
засягане личността на малолетното дете на страните, както и предвид обсъдените
от съда цели на мерките за защита, настоящият съд намира наложените мерки за
законосъобразни и правилни по вид и размер. Тежестта на акта на насилие обосновава
необходимостта от засягане имуществената сфера на извършителя в по-висока
степен съобразно законоустановения минимален размер на предвидената глоба и
безспорно обосновават приложение на превантивната мярка – посещение на
специализирана програма.
На последно място - неоснователни са възраженията, изложени във
въззивната жалба, свързани с приложението на наложената от БРС мярка по чл. 5,
ал. 1, т. 4 от ЗЗДН – временно определяне на местоживеенето на детето при
пострадалия родител. Безспорно страните имат общо малолетно дете от своя брак,
което е присъствало при извършване на насилието на територията на апартамента и
което е било отведено от майката от семейното жилище след случая поради
възбудения у нея страх. Изложеното обосновава приложението на законоустановената
мярка, като следва да се отбележи, че решението не се ползва със сила на
пресъдено нещо по този въпрос, предвид което не се достига до ограничаване
правата на страните да претендират упражняване на родителските права по
отношение на детето Д. А. М. в твърдения от въззивника бракоразводен процес
между тях, включително да отправят искания за вземане от компетентния
граждански съд на привременни мерки по въпроса при необходимост.
По горните съображения и предвид факта, че правните изводи, до които
въззивната инстанция достига, съответства на крайните правни съждения на
първоинстанционния съд, на основание чл. 271 от ГПК решението на БРС следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора, разноски се следват на въззиваемата страна.
Въпреки отправеното искане с отговора на въззивната жалба, въззиваемата М. не е
представила доказателства за извършване на разноски пред настоящата инстанция,
предвид което и такива не следва да се присъждат. На основание чл. 17, ал.
2 от ЗЗДН, във връзка с чл. 11, ал.
2 от ЗЗДН и чл. 18, ал. 1, във връзка с чл. 16 от ТДТКССГПК и съобразно т. 22
на Тълкувателно решение № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, ответникът следва да
заплати по сметка на БОС държавна такса в размер на 12,50 лева.
На основание чл. 17, ал. 6 от ЗЗДН, настоящето решение не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран,
Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 106/19.01.2018 г. на Районен съд – Бургас, постановено по
гр.д. № 8940/2017 г. по описа на БРС.
ОСЪЖДА А.Д.М., ЕГН **********, на основание чл. 17, ал.
2 от ЗЗДН, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен
съд – Бургас, държавна такса в размер на 12,50 /дванадесет лева и 50 ст./ лева.
Препис от постановеното решение да се изпрати на страните за
запознаване.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.