Решение по дело №4997/2020 на Районен съд - Варна

   Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер……………                    Година  2021                    Град  Варна

 

В    И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД                 ДВАДЕСЕТ И ОСМИ СЪСТАВ

                           

На  осми февруари                Година  две хиляди двадесет и първа

                                        

 

В публично съдебно заседание в следния състав:

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИЛВИЯ ОБРЕШКОВА

 

СЕКРЕТАР: ВАЛЕНТИНА БАТЕШКОВА

 

като разгледа докладваното от съдията

 

АНД                                      № 4997             по описа за 2020 г.

 

за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на В.И.В. срещу НП  № 03 –009243/16.03.18г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда”- Варна, с което за нарушение на чл.62 ал.1 от КТ, на осн. чл.416, ал.5 вр. с чл.414 ал.3 от КТ, на В.И.В. е  наложено наказание глоба в размер на 3 000 лева.

        Жалбата е подадена в срок и от процесуално легитимиран субект,  поради което е допустима и приета от съда за разглеждане по същество.

        В жалбата си въззивната страна моли да бъде отменено наказателното постановление, като оспорва фактическата обстановка и твърди, че нарушението не било извършено.

 

        В съдебно заседание, въззивната страна, редовно призована, се представлява от адв. К., която пледира НП да бъде  отменено. Въззивникът В. нямал качеството на работодател.

 

        Въззиваемата страна се представлява от ю.к Ошавкова, която оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. В КТ било посочено, че всеки труд е възмезден и твърдението за безвъзмезден труд било абсурдно. СМР се извършвали в полза на собственика.

 

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 13.03.18. г., била извършена проверка на строителен обект – жилищна сграда в кв.Аспарухово, СО“Боровец Север“, с ПИ 1013.5401.2580, собственост на въззивника В.. Установило се, че на обекта се извършват строителни дейности. Проверката била във връзка с възникнал инцидент по време на отливане на плоча, при който пострадал човек. На място в обекта бил установен и П.Ж.Н.. На въззивника В. бил съставен АУАН затова, че Н. бил допуснат до работа без писмен трудов договор.

Служебно било обявено съществуването на трудово праовотношетие, но с Решение на Адм.съд – Варна по адм. д.№ 1190/18г. постановлението за обявяване на трудово правоотношение било отменено.

 

Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава чрез събраните и изготвени по установения ред доказателства и доказателствени средства:

Като събрани по реда на НПК следва да се ценят писмените доказателства по делото - АУАН,констативен протокол, нотариален акт, разрешение за строеж, акт за спиране, постановление за обявяване на съществуващо трудово правоотношение, заповед за компетентност,както и приобщените в съдебно заседание Решение на Адм.съд-Варна, Разпореждане на ВАС и Определение на ВАС. 

Приложените към АНП и към жалбата декларации и обяснения не следва да се кредитират, тъй като заместват гласни доказателства, които следва да са събрани пряко и непосредствено от съда.

Като непротиворечиви, логични и добросъвестни, съдът кредитира показанията на св.И..

 

Съдът, както с оглед изложените от жалбоподателя доводи, така и предвид  императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните изводи:

 

При провеждане на АНП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.    

АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в законоустановения срок. В АУАН и НП обаче, не са описани всички факти, относими към съставомерните признаци на нарушението. Посочен е правният извод, че В.В. е работодател, но не са посочени фактите, от които е направен този извод. Посочено е, че Пл. Ж.бил допуснат до работа, но не са посочени фактите, въз основа на  които може да се на прави това заключение. Не се подкрепя с фактическо описание и твърдението, че Ж.престира труд, нито че е налице трудово правоотношение. Не е описано дали е имало договорено работно време и почивки, работно място, повторяемост на задължението за труд, договорено трудово възнаграждение. Не става ясно от фактическото описание на нарушението нито дали са били налице елементите на трудово правоотношение, нито между кои лица.

Защитата се гради именно срещу фактите и липсата на факти, пряко относими към съставомерните признаци е съществено процесуално нарушение, тъй като ограничава правото на защита. Поради това и същото е достатъчно за да бъде отменено обжалваното наказателно постановление.

Независимо от липсата на фактическо описание,  предвид събраните в хода на съдебното производство доказателства, може да се направи изводът, че материалният закон е приложен неправилно.

Според легалната дефиниция на §1 т.1 от КТ, "работодател" е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение. Няма пречка физическо лице да бъде работодател, но не всяко физическо лице, заплащащо на друго лице извършването на определена работа,  е работодател по силата на закона. За да има качеството работодател, следва физическото лице да е наело друго лице „по трудово правоотношение“. Т.е. без да има трудово правоотношение не може да има качеството работодател. За да е налице трудово правоотношение следва да има между страните договорени работно време и почивки, работно място, трудово възнаграждение, следва да има повторяемост на трудовите задължения. Не всяко заплащане на труд е плащане по трудово правоотношение, като не следва да се изключва утвърденото в правния мир наличие на редица възмездни договори като договор за поръчка, договор за изработка и др. Нормата на КТ относно задължителната възмездност на труда се отнася единствено до трудовото правоотношение и същата не изключва оказването на помощ между физически лица.

Не на последно място, до настоящия момент АНО не е ангажирал каквито и да било доказателства за  това, въззивникът В. да е наемал лично работници и в частност П.Ж., или да е упълномощил трети лица от негово име и за негова сметка да наемат работници за извършване на ремонт на обекта. Както е посочено и в Решение на Административен съд – Варна по тяхно адм.д.1190/2018г., пълномощното за това следва да е в писмена форма.

В.В. е наказан за нарушение, което не е извършил и НП следва да бъде отменено и поради неправилно приложение на материалния закон. С оглед на това, следва да бъде уважено искането на адв. К. за присъждане на разноските, направени за адвокатско възнаграждение. Видно от приложения по делото договор за правна защита и съдействие, същите възлизат на 450 лв.

 

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

 

ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 03 –009243/16.03.18г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда”- Варна, с което за нарушение на чл.62 ал.1 от КТ, на осн. чл.416, ал.5 вр. с чл.414 ал.3 от КТ, на В.И.В. е  наложено наказание глоба в размер на 3 000 лева.

 

ОСЪЖДА  Дирекция “Инспекция по труда”- Варна да заплати на В.И.В. направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 450 / четиристотин и петдесет лева/

 

        Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненския административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението.

 

                                                                                                                                                             СЪДИЯ: