Р Е Ш Е Н И Е №
260484
гр. Пловдив, 17.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ІІІ-ти
гр. състав, в публично съдебно заседание на девети февруари две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДАФИНА АРАБАДЖИЕВА
при секретаря Петя
Мутафчиева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 18208 по описа на съда за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз
основа на искова молба от
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: град Пловдив, бул. „Шести септември” № 250 против А.Ю.Ю., ЕГН **********,***, с която са предявени искове с
правно основание чл.422 ГПК във връзка с чл. 79 и чл. 86 ЗЗД за признаване на установено, че се дължат сумите, както следва: сумата в
размер на 688,96лв.- главница, представляваща неплатена сума за доставка на
питейна и отвеждане на канална вода за обект, находящ се в ***за период от
16.01.2016г. до 12.07.2019 г., ведно със
законна лихва върху посочената сума от датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение- 29.07.2019 г. до окончателното й
изплащане,както и сумата в размер от
78,18лв.-мораторна лихва към главницата за периода от 16.01.2016г. до
12.07.2019г.,за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 12471по описа за 2019г. на ПРС.
Претендират се и сторените в настоящото производство съдебно – деловодни
разноски и юрисконсултско възнаграждение, както и разноски в заповедното
производство.
Ищецът посочва, че за периода от 16.01.2016 г. до 12.07.2019 г.по партидата на ответника има натрупани задължения към „Водоснабдяване и
канализация" ЕООД
- гр. Пловдив за предоставени от експлоатационното
дружество услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода, в
размер на 688,96 лв.-главница, както и сумата 78,18 лв.- мораторна лихва къмглавницата за периода от
16.01.2016 г. до 12.07.2019г.за обект на потребление, находящ се в ***. За потребените за посочения период количества
вода саиздаденифактури за главници, подробно описани в исковатамолба.
Съгласно чл.
198 от Закона за водите, предоставянето на ВиК услуги на
потребителите се извършва от ВиК оператора срещузаплащане и по реда на Закона
за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ).ответникътимакачеството на потребител на
ВиК услуги по смисъла на ЗРВКУ, като в тазивръзкафигурира в базатаданни на
оператора катопотребител с № ***за водоснабденияимот, посоченпо-горе. Къмнастоящия момент
отношенията между потребителя и експлоатационното дружество се сочи, че сеуреждат от публично
известни Общи условия, приети и влезли в сила по реда на ЗРВКУ,
катосъщитесаобщодостьпни на сайта на дружествотоwww.vik.bg.Сочи се, че
ответникътимакачествотопотребителкатособственик на водоснабденияимот, за което
е подал и данъчна декларация.
Отчетът в имота на потребителя е извършвансъгласноразпоредбата на
чл.23,ал.5 от ОУ, одобрени от ДКЕВР на основание чл.6,ал.1,т.5 от ЗРВКУ с
Решение №ОУ-027 от 09.06.2007г. и аналогичната разпоредба на ОУ на
ВиКоператор гр.Пловдив,одобрени от КЕВР с решение №ОУ-09 от 11.08.2014 при условията на неизправно
измервателно устройство. При условията на на неизправно измервателно устройство
са начислявани количества вода по тарифа, като съгласно разпоредбата на ОУ се
начислява по 5 куб.м. за нетоплофицирано
жилище и 6 куб.м. за топлофицирано жилище на всеки един обитател, като е
предвидено завишаването им с по 1 куб.м. на човек на всяко тримесечие с оглед
изпълнение на задължението на потребителя за монтаж на измервателното устройство.
В изпълнение на разпоредбата на
чл. 203 от Закона за водите ищецът е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК
срещуответника за натрупаните по партидата на абонатазадължения, които до
момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, не
сазаплатени. Препис от заповедта е връчен на длъжника при условията на чл. 47 ГПК т.е.
налице е хипотезата на чл. 415 ал. 1 т.2 ГПК и ищецът има правен интерес от предявяване на
настоящия установителен иск. Претендират се разноски.Иска се уважаване на иска
и присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът, чрез *** П.М. – особен представител, в
законоустановения едномесечен срок е
подал отговор, с който се оспорват
предявените искове, като неоснователни и недоказани. На първо място се
сочи, че исковата молба е нередовна, тъй като периодът на претенцията не
съвпада с периодите, отразени в цитираните в исковата молба фактури и първата
фактура посочена в исковата молба е от 16.05.2016 г. и касае отчетен период
13.04.2016 г.- 14.05.2016 Оспорва
качеството потребител на ответника, като сочи, че това качество не се
установява от приложената данъчна декларация, нито от справка, издадена от НАП
в полза на ***, която е с дата 28.12.2012 г. т.е. извън исковия период. Оспорва
доказателствената стойност на приложените към исковата молба карнети, като
сочи, че същите не са подписани, изготвени са от ***а и не установяват
претенциите на ищеца. Прави възражение за погасяване по давност на претенциите
с настъпил падеж 29.07.2016 г. т.е. за претенциите с настъпил падеж три години
преди подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение. Освен това сочи, че къщата на адреса е съборена
и съответно договорът с ищеца се счита развален по право. С оглед на изложеното
моли да се отхвърлят предявените искове като неоснователни и недоказани.
Съдът, като взе
предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за
установено следното от фактическа и
правна страна страна:
Безспорно е, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по
смисъла на чл.198 „о”, ал.1 от Закона за водите и предоставя ВиК услуги на
потребителите срещу заплащане за територията на гр. Пловдив. Съгласно чл.11,
ал.7 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
/ЗРВКУ/, ВиК операторите публикуват одобрените от ДКЕВР общи условия на
договорите за предоставяне на ВиК услуги най-малко в един централен и един
местен ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им.
Съгласно чл. 8 от действащата Наредба № 4/ 14.09.2004 г.
за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационни
системи, получаването на ВиК услугите се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на ВиК системите,
като в конкретния случай отношенията между страните по предоставяне на ВиК
услуги са уредени от одобрени от ДКЕВР общи условия. Предвид посочената
нормативна уредба, сключването на индивидуален писмен договор между субектите
не се изисква.
Според чл. 3 от посочената Наредба, потребители на ВиК
услуги са собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на
ползване на водоснабдени имоти, която постановка е залегнала и в чл. 2, ал. 1
точки 1 и 2 от общите условия на оператора. Тази разпоредба регламентира
няколко основни групи потребители: собственици, носители на ограничено вещно
право на ползване, предприятия, препродаващи непитейна вода след обработката й.
В чл.2, ал. 3 от общите условия, действащия към исковия
период, приети с Решение на ДКЕВР № ОУ – 09 от 11.08.2014 г. , е предвидено, че
потребител по смисъла на общите условия, може да е и наемател на имот, за който
се предоставят ВиК услуги – за времето на наемното правоотношение, при условие,
че собственикът или титулярът на вещното право на ползване на имота лично
декларира съгласие пред ВиК оператора или бъде представена декларация с
нотариална заверка на подписа му, това лице (наемател) да бъде потребител на
ВиК услуги за определен срок.
За удостоверяване
на качеството потребител на ответника, ищецът е представил и е приета като
писмено доказателство декларация по чл. 14 ЗМДТ, с която процесният недвижим имот е деклариран
като съсобствен между ответника и З.Ю.Ю.. Съгласно справка от служба по
вписванията на 16.08.2019 г. е наложена възбрана на ½ идеална част
от процесния недвижим имот за задължения
на А. Ю.Ю.. Приета е като писмено доказателство кадастрална карта, в която
обаче е опосочено, че липсват данни за собственост.
Със Заповед от 30.01.2015 г. на кмета на район *** е
наредено да се премахне незаконен строеж – жилищна сграда на *** с извършител З.
Ю.. Определен е 30 дневен срок за доброволно изпълнение на заповедта. В заповедта е отразено, че сградата е
построена в имот – частна общинска собственост, като същата е завършена през
1995 г. и е захранена с ел. енергия и вода.
В констативен протокол от 31.12.2019 г. е отразено
премахването на сградата на *** в пареиода от 19.12.2019 г. до 20.12.2020
г. В писмо от 25.08.2020 г. от *** е
отразено, че няма информация към момента, дали семейството на З. и А. Ю. са обезщетени
с друг имот.
След съвкупната преценка на така събраните писмени
доказателства съдът счита, че се установява качеството потребител на ответника,
съгласно предвиденото в цитираните общи условия и подзаконов нормативен акт.
Приети са общи условия за предоставяне на В и К услуги на
потребителите от В и К оператор, гр.Пловдив, одобрени с решение на ДКЕВР
ОУ-027/09.06.2006г. Съгласно чл.2, ал.1, т.1 от общите условия потребители на В
и К услуги са юридически или физически лица – собственици или ползватели на
имоти, за които се предоставят В и К услуги. Съгласно чл. 23 изразходваните
количества питейна вода се отчитат по водомер с точност до 1 куб.м. за период
не по-дълъг от три месеца за потребители за питейно – битови нужди в
присъствието на потребителя или негов представител. При неосигуряване на
представител отчетът се подписва от свидетел, какъвто може да бъде и служител
на В и К оператора. Съгласно чл.25, ал.8 при липса на индивидуални водомери или
неизправни такива, месечното количество изразходвана вода се определя по 6
куб.м. за топлофицирано жилище и по 5 куб.м. за нетоплофицирано за всеки
обитател. Заплащането става в 30-дневен срок от фактурирането според чл.31. В
чл. 41 и чл. 42 от общите условия е предвидено, че ВиК операторът може да прекъсне
или преустанови предоставянето на В и К услугите при писмено заявление на
потребителя за временно или постоянно (трайно ) прекъсване на водопроводното и
канализационното отклонение, които той използва след заплащане на услугата,
съгласно ценоразпис на В и К оператора и след осигуряване на достъп до
измервателния уред.
По делото са приети като
писмени доказателства копия от карнети, в които е отразено, че за процесния
период начисляването е по Тарифа по 10 куб.м. на месец. Налице е подпис срещу
дата 14.03.2018г. и срещу дата 13.08.2019 г. В копията от карнети са посочени
телефонни номера и номер на водомер. В уточнителна молба ищецът заявява, че
през процесния период в имота не е имало монтиран водомер, като в тази връзка
представя и е приета като писмено доказателство справка, в който това
обстоятелство е отразено. От разпита на св. С.М. – *** от февруари 2018 г. до
настоящия момент, се установява, че същият е констатирал, че в имота няма
монтирано измервателно устройство – водомер. Св. М. заявява, че по информация
от А. в имота са живеели 4 човека.
Спомня си, че веднъж синът на А. се е подписвал в карнета. Посочва, че в
имота е имало вода, имало е чешма, като А. е бил уведомен устно, че следва да
си монтира водомерът. Описва и постройката – масивна двуетажна, като описанието
му съответства на отразеното от представители на ***. Св. М. посочва, че е
ходил всеки месец на място, за да провери дали се обитава имота или е
необитаем. Сочи, че за да не начислява по Тарифа, то е следвало да се подаде
заявление. При предявяване на карнета посочва, че е попълвал същият от 16.04.2018
г. Относно положения подпис не си спомня дали е на А. или на пълнолетния им
син. За отразените телефони сочи, че единият е на А..
От приетото по делото
заключение на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че общият размер
на задълженията за главница за периода от 13.04.2016 г. до 15.07.2019 г.,
съгласно издадените и осчетоводени фактури е в размер на 688,96 лв., за периода
от 29.07.2016 г. до 15.07.2019 г. е 654,06 лв. Обезщетението за забава на
главницата в размер на 388,96 лв. за претендирания период е в размер на 78,18
лв., а на главницата 654,06 лв. в размер на 69,68 лв. Установени са плащания
през период от 16.01.2016 г. до 12.07.2019 г., както следва: от 07.09.2017 г.
до 30.11.2017 г. платена сума в размер от 57,80 лв., с която се погасява
главница и лихва за периода от 16.01.2016 г. до 13.04.2016 г. На 13.12.2017 г. се установява, че е платена
сумата от 21,58 лв., с която се погасява главница и лихва за периода от
14.08.2017 г. до 12.10.2017 г., като задълженията по за този период е погасено
изцяло на 12.01.2018 г., като видно от описаното в исковата молба и приложените
доказателства този отчетен период не е
включен в исковата претенция. Установено е плащане в размер на 43,67 лв. за
периода от 12.02.2018 г. до 12.03.2018 г., с която са погасени главница и лихви
за периода от 12.12.2017 г. до 15.02.2018 г., като този отчетен период не е
включен в исковата претенция. С плащане в размер на 22 лв. на 14.01.2019 г. е погасена главница за
периода от 12.10.2018 г. до 14.11.2018 г., който отчетен период не е включен в
исковата претенция. Отразени са цените за 1 куб.м. за всяка от годините,
включена в исковия период, както следва – от 01.03.2015 г. – 1,44 лв./м.куб.;
от 01.06.2016 г.- 1,51 лв./м.куб.; от 01.07.2017 г.- 1,78 лв./м.куб.; от
01.01.2018 г. – 1,83 лв./м.куб. и от 01.01.2019 г.- 1,85 лв./м.куб. Цените са
без ДДС. С оглед направеното от особения
представител на ответника възражение за погасяване по давност на исковите
претенции са изчислени сумите за
главница и лихва, които са с настъпил падеж три години преди датата на подаване
на заявление за издаване на заповед за изпълнение – 29.07.2019 г. или за
периода от 29.07.2016 г. до 12.07.2019 г. се установява, че главницата за
доставка на питейна вода, канал и пречистване в размер от 654,06 лв., както и
лихва за забава за периода от 29.07.2016 г. до 30.06.2019 г. за периода от
69,68 лв. Вещото лице посочва, че
началния период на начислена главница с
падеж три години преди депозиране на заявление за издаване на заповед за
изпълнение започва с фактура № 30726306/14.07.2016 г. Установява се, че описаните в таблицата
фактури са надлежно осчетоводени в счетоводството на ищцовото дружество (по
описания в констативната част начин), спазени са изискванията на закона за
счетоводството, дължимото ДДС е внесено от ищцовото дружество към бюджета.
Вещото лице посочва, че през периода от 16.01.2019 г. до 12.07.2019 г.
извършените плащания са в размер на 166,48 лв., като погасените суми за
съответните отчетни периоди не са включени в исковата претенция. Установява се, че сумите по отделните
главници (фактури) са изчислени съобразно с приложените копия на карнети (във връзка
с начислените количества вода) и съобразно утвърдените от КЕВР цени на ВиК ЕООД
гр. Пловдив и действащи през периода от м.01.2016 г. до м. 07.2019 г.
Съдът счита, че от събраните по
делото писмени и гласни доказателства и приетото и неоспорено от страните
заключение на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че през исковия
период имотът е бил водоснабден. В заповедта от 2015 г. това обстоятелство е
отразено изрично, а ***ът отчитал имота от април 2018 г. сочи, че е имало чешма
и течаща вода. Установява се от приетите по делото писмени и гласни
доказателства, че през исковия период в имота на ответника не е имало монтиран
водомер, като отразяването на номер в карнета и съответно в справката не
обуславя извод за наличие на такъв водомер. В тази насока са и събраните гласни
доказателства и приетите като писмени доказателства справки.
Съгласно разпоредбата на чл.32 от
Наредба № 4/2004 г., аналогична на чл.23, ал.1 /чл.25, ал.1 /от Общите условия,
услугите на В и К се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана
вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните
водомери на всяко водопроводно отклонение.
При невъзможност да бъде приложена тази
разпоредба, какъвто е настоящия случай, поради липса на водомер, съгласно чл.
39, ал.5 от Наредбата, аналогичен с чл.23, ал.5 /чл.25, ал.8/ от Общите
условия, по изключение, се допуска за потребители, които нямат монтирани
водомери на водопроводните отклонения и индивидуални водомери, месечното
количество изразходвана, отведена и пречистена вода да се заплаща по 5
куб. м - при нетоплофицирано жилище за всеки обитател.
От събраните по делото гласни
доказателства се установява, че за част от исковия период в имота на ответника
са живели освен двамата съпрузи и сина им, като общо обитателите са били 4
човека, но е начислявано, като за двама обитатели.
От приетите по делото карнети и фактури се установява, че през исковия
период е начислявано на основание чл. 25, ал. 8 от Общите условия по 10 куб.м.
т.е. за двама обитатели, макар че за част от исковия период е събрана
информация, че в имота живеят четири обитатели.
С оглед изложеното съдът намира, че за
процесния период правилно е прилагана разпоредбата на чл.23, ал.5 /чл.25, ал.8/
от Общите условия, като на ответника са начислявани служебно количества вода,
поради липса на водомер, като са спазени изискванията на тези разпоредби за
количеството вода, което се начислява в тези случаи.
В тази връзка се явяват неоснователни
възраженията на ответника, че не са водени редовно карнетите и не е отразявано
реалното потребление вода, доколкото в случая не е било необходимо
съставянето на такива, поради липса на измервателно устройство – водомер, чиито
показатели да се отчитат, по арг. от чл.21, ал.4 /чл.23, ал.4/ от Общите
условия и чл. 32, ал.4 от Наредбата № 4/2004 г., съгласно които отразяване в
карнетите се извършва на отчетените данни от водомерите. При липса на водомер,
няма как да бъде отчетено реалното потребление на вода, а доколкото се
установява, че имотът е бил водоснабден, то искът се явява доказан, както по
основание, така и по размер.
С оглед основателността на претенцията следва да се разгледа
възражението на ответника за погасяване по давност на исковите претенции.
Задълженията на потребителите на ВиК услуги, представляват
задължения за периодично плащане, тъй като са налице повтарящи се през
определен период от време еднородни задължения, с посочен в Общите условия
падеж, поради което и по отношение на тях е приложима давността по чл.
111, б."в" ЗЗД – кратката тригодишна давност. В
този смисъл са разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3/2011 г. от
18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно чл.
114, ал.1 от ЗЗД, от деня, в който вземането е станало изискуемо, давността
започва да тече.
В чл.31, ал.1 /чл.32, ал. 1 и ал.2/ от Общите условия е
предвидено, че потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за използвани
ВиК услуги в 30–дневен срок след датата на фактуриране. Видно от приложените по
делото фактури за всяко едно от вземанията по тях е настъпила изискуемостта.
На
основание гореизложеното и доколкото не се установява спиране или прекъсване на
срока на погасителната давност, то съдът счита, че към датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение са
погасени по давност задълженията за главница по
първите три фактури за периода от 13.04.2016 г. до 13.06.2016 г. в общ
размер от 34,90 лв. За тази сума и за този период искът за установяване на
дължимост на главницата следва да се отхвърли.
По отношение на претенцията за установяване
на дължимост на вземането за законна лихва, съдът счита, че същото доколкото се погасява с кратката 3 годишна
давност, то към датата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение законната лихва за периода от 16.01.2019 г. до 30.06.2019 г. в
размер на 8,50 лв. е погасено по давност. За този размер и период искът следва
да се отхвърли.
Основателно
е искането за установяване на дължимост на законна лихва върху уважената главница,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда – 29.07.2019 г.
до окончателното изплащане.
На основание чл. 78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят разноски, съразмерно на уважената
искова претенция. Ищецът е представил доказателства и претендира разноски,
както следва: сумата от 75 лв.- разноски
по ч.гр.д. № 12471/2019 г. по описа на ПРС и сумата от общо 685 лв. ,
включващи сумата от 75 лв.- държавна такса, сумата от 100 лв.- юрисконсултско
възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал.8 ГПК, сумата от 200 лв.-
депозит за вещо лице по допуснатата съдебно счетоводна експертиза, сумата от 10
лв.- депозит за свидетел и сумата от 300 лв.- депозит за особен представител.
От така претендираните разноски съразмерно на уважените искови претенции в
полза на ищеца следва да се присъди сумата от
70,75 лв. - разноски в заповедното производство и сумата от 646,24 лв. -
разноски в настоящото исково производство.
***. Г.А. – преупълномощен
от особения представител *** П.М., е направил искане за присъждане на допълнително възнаграждение за процесуално
представителство от 100 лв. за съдебно
заседание, на което е присъствал след второто. Съгласно чл. 7, ал. 6 от Наредба
№ 1/2004 г. при защита по дела, с повече от две съдебни заседания за всяко
следващо заседание се заплаща допълнително по 100 лв. В случая обаче се касае за назначаване на особен
представител на основание чл. 47, ал. 6 ГПК,
в който случай размерът на възнаграждението може да бъде и под
минималния за съответния вид работа, на не по- малко от ½ от него.
Присъденото в полза на особения представител възнаграждение в размер от 300 лв.
напълно съответства на така предвиденото и на усилията на защитата по
осъществяване на процесуално представителство по делото. Съобразено е с
фактическата и правна сложност на делото, а ***. Г.А. се е явил самостоятелно само в едно
съдебно заседание.
С оглед на гореизложеното съдът,
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че А.Ю.Ю., ЕГН **********,*** дължи на „Водоснабдяване
и канализация” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град
Пловдив, бул. „Шести септември” № 250 сумата в размер на 654,06 лв.- главница,
представляваща неплатена сума за доставка на питейна и отвеждане на канална
вода за обект, находящ се в *** за период от 29.07.2016г. до 12.07.2019
г., ведно със законна лихва върху
посочената сума от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение- 29.07.2019 г. до окончателното й изплащане,както и сумата в
размер от 69,68лв.-мораторна лихва към
главницата за периода от 29.07.2016г. до 12.07.2019г.,за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело №
12471по описа за 2019г. на ПРС, като ОТХВЪРЛЯ предявените от „Водоснабдяване и
канализация” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град
Пловдив, бул. „Шести септември” № 250 против А.Ю.Ю., ЕГН **********,*** искове
за признаване на установено, че се дължат сумите, както следва: сумата в
размер на 34,90 лв.- главница, представляваща неплатена сума за доставка на
питейна и отвеждане на канална вода за обект, находящ се в *** за период от
16.01.2016г. до 13.06.2016 г.г., ведно със законна лихва върху посочената сума
от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение-
29.07.2019 г. до окончателното й изплащане,както и сумата в размер от 8,50 лв.-мораторна лихва към главницата за
периода от 16.01.2016г. до 30.06.2016 г.,за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 12471 по описа
за 2019г. на ПРС
ОСЪЖДА А.Ю.Ю., ЕГН **********,*** да заплати на Водоснабдяване
и канализация“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление- гр. Пловдив, бул. „ 6- тисептември“№ 250 разноски по съразмерност, както следва:
сумата от 70,75 лв.- разноски по ч.гр.д. № 12471/2019 г. по описа на ПРС и
сумата от 646, 24 лв.- разноски по гр.д. № 18208/2019 г. по описа на ПРС.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането на *** Г.А. – преупълномощен от особения
представител *** П.М. за увеличаване на определения депозит със 100 лв.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ПМ