Присъда по дело №122/2018 на Районен съд - Поморие

 

МОТИВИ

на присъда № 7/29.03.2019 г.

по НОХД № 122/2018 г. по описа на РС – Поморие

 

Производството по делото е образувано по обвинителен акт на Благовест Вангелов - районен прокурор на РП – Поморие, по досъдебно производство № 320 ЗМ-674/2017 г. по описа на РУ – Поморие при ОДМВР – Бургас, с който е повдигнато обвинение спрямо Я.А.Х. ***, за това че на 14.11.2017 г. около 11.15 часа в гр. Поморие, в сградата и в двора на ОУ „Христо Ботев“, извършила непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред, изразяващи явно неуважение към обществото, изразяващи се в следното: в класната стая на 7-и А клас, в присъствието на учениците и учителя С.Я.К.-И., дръпнала за рамото малолетния ученик в 7-и А клас Р.В.А., ЕГН **********, нанесла му два удара /шамари/ в областта на лицето, след което отправила на висок глас към охранителя на училището А.Н.М. следните думи: „Не се страхувам от полиция, който искаш викай“; „Ти защо ги разтърваваш, много голям хуй имаш, ще ти падне хуя!; „Ти имаш ли пишка в гащите, иска да спиш с нея ли”, като деянието по своята своето съдържание се отличава с изключителен цинизъм и дързост – престъпление по чл. 325, ал.2, вр.с ал.1 от НК.

О обвинителния акт е повдигнато обвинение и на В.Л.Т. ***, за това, че на 14.11.2017 г., около 11,15 часа, в двора на ОУ „Христо Ботев“, чрез нанасяне на удар с длан (шамар) в областта на дясната буза, причинила лека телесна повреда, изразяваща се в болка на С.Я.К.-И., на длъжността учител в ОУ „Христо Ботев“ гр. Поморие при изпълнение на службата ѝ – престъпление по чл. 131, ал.2, т.4, вр.с чл.130, ал.2 от НК.

В съдебно заседание районният прокурор на РП – Поморие поддържа обвинението, така както е повдигнато с обвинителния акт.

Пледира за признаване за виновна на подсъдимата Х. по обвинението и за осъждането ѝ в хипотезата на чл.55, ал.1, т.2, б. „б” от НК, на наказание „Пробация”, при пробационни мерки по чл.42а, ал.2, т.1 НК – задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от две години, изразяваща се в явяване и подписване на подсъдимата пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично, по чл.42а, ал.2, т.2 НК – задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от две години и по чл.42а, ал.2, т.6 НК – безвъзмезден труд в полза на обществото в размер 150 часа за срок от две години.

По отношение на подсъдимата  Т. прокурорът също пледира за признаването ѝ за виновна по обвинението, но за освобождаване от същата от наказателна отговорност, на основание чл.78а НК, с налагане на административно наказание глоба в размер 1 000 лв.

Пострадалата от престъплението по чл. 131, ал.2, т.4, вр.с чл.130, ал.2 от НК, С.Я.К.-И. не е предявила граждански иск в производството, не желае да се конституира като частен обвинител.

Подсъдимият отричат да са извършили деянията, описани в обвинителния акт. Желаят съдът да ги оправдае по обвиненията.

Защитникът на подсъдимите – адв.К.Я. застъпва становище за недоказаност на обвинението. Също пледира за признаване на подсъдимите за невиновни по обвинението.

След като изслуша страните и се запозна с материалите по делото, съдът прецени поотделно и в съвкупност събраните доказателства, при което прие от фактическа страна следното.

Св. С.Я.К.-И. заема длъжността „учител в гимназиален етап по изобразително изкуство” в ОУ „Христо Ботев” гр.Поморие.

На 14.11.2017 г. пострадалата провеждала образователен процес в посоченото учебно заведение с ученици от 7а клас, сред които С.М.Т. – дъщеря на подс.Т. и внучка на подс.Х., която не присъствала в часа.

Преди началото на учебния час на св. К.-И. при игра между Р.В.А., също ученик в 7а клас и С.Т. последната загубила свой златен накит – огърлица (синджир).

Разстроена от загубата С.Т. се прибрала в дома си и съобщила на близките си, в това число двете подсъдими, че огърлицата ѝ е изчезнала, както и че това е станало при дърпане с Р.А..

Подсъдимите, придружени от св.М.А.Т. (живеещ във фактическо съжителство с подс.Т.) и св.А.Х.О., се отправили към учебното заведение, където подсъдимите влезли в стаята на 7а, където провеждала занятие св. К.-И..

Двете подсъдими се държали агресивно, ръкомахали и крещели, а подсъдимата Х. дърпала ученика Р.А., към когото били отправени обвинения за изчезването на огърлицата.

Св. К.-И. се опитала да защити ученика от посегателството на Х., като в този момент в конфликта се намесил св.А.Н.М. – охранител в учебното заведение, който  извел двете подсъдими от стаята, като при излизането си подс. Х. нанесла на св.Р.А. два удара с ръка в областта на лицето (шамари).

Конфликтът във връзка с изгубения накит на С.Т. се пренесъл в двора на училището, като междувременно друг ученик – св.Д.М.В. намерил огърлицата и я предал на близките на Т..

При намирането на накита св.К.-И. поискала от подсъдимите да се извинят за поведението си, с което подс. Т. изразила несъгласие и нанесла удар на учителката с ръка в лицето (шамар).

Това ѝ действие било възприето от св.М., който хванал подсъдимата Т. и я отстранил от учителката.

На действията на охранителя реагирала подс. Х., която отправила към него инкриминираните обидни и нецензурни реплики „Не се страхувам от полиция, който искаш викай“; „Ти защо ги разтърваваш, много голям хуй имаш, ще ти падне хуя!; „Ти имаш ли пишка в гащите, иска да спиш с нея ли”, след което двете подсъдими и придружилите ги техни близки напуснали района на учебното заведение.

Видно от заключението на вещото лице д-р Г.М. – началник отделение по съдебна медицина при „МБАЛ – Бургас” АД, по изготвената на ДП съдебномедицинска експертиза № 592/2017 г. (л.43 от ДП) от получения удар с шамар св.К.-И. е нямала видими травматични увреждания по лицето, но удар с шамар би довел до болка, независимо, че няма видими следи от същия.

За установяване на изложената фактическа обстановка съдът кредитира в цялост показанията на св.А.Н.М., дадени пред съда (л.55-56 от делото), както и тези дадени на ДП (л.33 и л.34 от ДП), прочетени от съда на основание чл.281, ал.4, вр. с ал.1 НПК, в цялост показанията на св. Св. С.Я.К.-И., дадени пред съда (л.115-116), както и тези, дадени на ДП (л.24), прочетениа на основание чл.281, ал.5 НК, показанията на св.М.А.Т., дадени пред съда (л.56), в частта им, в която свидетелят сочи, че „Бабата удари Р. веднъж по дупето. Видях, че жена ми посегна…”, „В класната стая Я. дръпна Р., изкара го от класната стая и му удари един или два шамара по гъза.”, както и показанията на този свидетел относно присъствието на подсъдимите в учебната стая и двора на учебното заведение, а така също и тези относно намирането и предаването на процесния накит. Съдът кредитира и показанията на св.А.Х.О., дадени пред съда (л.57), установяващи присъствието на подсъдимите в учебното заведение. Посочената от съда фактическа обстановка се установява и от кредитираните от съда показания на св.Р.В.А., дадени пред съда и установяващи нанесен му от подсъдимата Х. шамар, както и в цялост показанията на св.А., дадени от него на ДП (л.27-28 от ДП), прочетени от съда на основание чл.281, ал.4, вр. с ал.1 НПК, категорично установяващи деянията на двете подсъдими. В тази насока се кредитират от съда и показанията на св.А. Е.М., дадени на ДП (л.37 от ДП), прочетени от съда на основание чл.281, ал.4, вр. с ал.1 НПК и на св.Т.Я.С., дадени на ДП (л.37 от ДП), прочетени от съда на основание чл.281, ал.4, вр. с ал.1 НПК, подкрепящи показанията на св.А. относно нанесен от подс.Т. на пострадалата. На последно място изцяло се кредитират от съда показанията на св.Д.М.В., дадени пред съда (л.117), установяващи всички основни обстоятелства от изложената фактическа обстановка, в това число нанесените от подс.Х. удари на св.А., както и нанесения от подс.Т. удар с ръка на пострадалата св.К.-И.. Посочените от съда показания на свидетелите се кредитират от съда тъй-като те са непротиворечиви и допълващи се и са подкрепени от останалите доказателства по делото.

Съдът не кредитира показанията на св. М.А.Т., в частта им относно липсата на твърдяната от страна на прокурора престъпна деятелност на подсъдимите, като оборени от останалите свидетелски показания и обясними с отношенията между свидетеля и една от подсъдимите.

Показанията на св.О., М. и С., в частта им относно утвърждаването, че не са възприели действията на подсъдимите, инкриминирани от прокурора не са годни да оборят останалите свидетелски показания, кредитирани от съда.

Въз основа на установените факти и закона съдът прие следните правни изводи.

Съгласно чл.325, ал.2, вр.с ал.1 НК, който извърши непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, когато деянието по своето съдържание се отличава с изключителна дързост или цинизъм, се наказва с лишаване от свобода до пет години.

Безспорно се установи, че на инкриминираната дата – 14.11.2017 г. и място – в сградата и в двора на ОУ „Христо Ботев“ гр.Поморие, подсъдимата Я.А.Х. е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – дръпнала за рамото малолетния ученик Р.В.А. с ЕГН **********, нанесла му два удара /шамари/ в областта на лицето, след което отправила на висок глас към охранителя на училището А.Н.М. думите „Не се страхувам от полиция, който искаш викай“; „Ти защо ги разтърваваш, много голям хуй имаш, ще ти падне хуя!; „Ти имаш ли пишка в гащите, иска да спиш с нея ли”, като деянието ѝ по своята своето съдържание се отличава с изключителна дързост и цинизъм, с което същата е осъществила от обективна страна състава на престъпление по чл.325, ал.2, вр. с ал.1 НК.

Обект на престъплението хулиганство са редът, установен в страната, и общественото спокойствие. Под обществен ред като обект на престъплението хулиганство следва да се разбират установените в държавата обществени отношения, основани на нравствеността и определящи поведението на хората в процеса на обществения живот. Според разпоредбата на чл.325, ал.1 НК, основният признак на деянието, чрез което се осъществява престъплението хулиганство, са „непристойни действия”, а това са онези действия, които са неприлични, безсрамни, които се изразяват в ругатни, буйство, невъзпитаност и други прояви, скандализиращи обществото. Грубо нарушение на обществения ред има, когато деецът чрез действията си изразява брутална демонстрация против установения ред. Чрез тях нарушава важни държавни, обществени или лични интереси или съществено засяга нормите на нравствеността – ППВС № 2/29.04.1974 г.

В случая несъмнено осъществените от подсъдимата прояви – дърпане и нанасяне на удари на ученик в сградата и двора на учебно заведение, пред очите на учители и други ученици, както и отправянето пред тях на изключително цинични нецензурни и обидни изрази по отношение на охранител в училището, които действия са продължили в един сравнително продължителен период от време, представляват действия скандализиращи обществото, същите изразяват брутална демонстрация против установения ред и чрез тях се нарушават важни държавни интереси в областта на функционирането на общественото образование.

Съгласно цитираното ППВС № 2/29.04.1974 г., хулиганството е извършено с изключителна дързост, когато в много груба форма се засягат интересите на обществото или личността и упорито не се прекратяват, изразяват пренебрежително отношение към обществения ред или към други обществени или лични интереси. С тях се скандализира обществото, изразяват грубо нахалство или тежко оскърбление.

Според настоящия съдебен състав по своето съдържание деянието на подсъдимата, като осъществено в учебно заведение, в присъствие на множество ученици и учители, съпроводено с цинични и обидни реплики против охранител в заведението, извършено с методичност и упоритост, несъмнено се отличава с изключителна дързост и цинизъм, поради което съдът прие за установено от обективна страна посоченото квалифициращо обстоятелство във втората хипотеза на ал.2 от чл.325 НК.

От  субективна страна подсъдимата, която е пълнолетна и вменяема, разбираща свойството и значението на извършеното и в състояние да ръководи постъпките си, е осъществил деянието при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 НК, тъй като е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждала е неговите общественоопасни последици и е искала настъпването на тези последици.

Според съда не може да се приеме, че подсъдимата е извършил престъплението не по хулигански, а по личен мотив, обусловен от загуба на накит на нейна близка,  тъй като подсъдимата Х. е съзнавал противообществения характер на своите действия и че посредством същите демонстрира явното си неуважение към обществото и е целяла тези последици.

Както бе вече посочено, за престъплението по чл.325, ал.2, вр. с ал.1 от НК, законът предвижда наказание лишаване от сводоба до пет години.

За да определи наказанието за конкретното престъпление съдът взе предвид установените по делото смекчаващи и отегчаващи вината на подсъдимата Х. обстоятелства.

Тази подсъдима е с необременено съдебно минало, видно от представената по делото справка за съдимост рег. № 532/29.11.2017 г. (л.16 от ДП), в напреднала възраст е, не се установяват други нейни противообществени прояви, извън инкриминираната, както и не са налице отегчаващи вината ѝ обстоятелства, извън тези включени в състава на престъплението, ето защо съдът прие, че са налице многобройни смекчаващите вината на подсъдимата Х. обстоятелства и в случая най-лекото предвидено от закона наказание, а именно три месеца лишаване от свобода се оказва несъразмерно тежко, поради което и на основание чл. 325, ал.2, вр.с ал.1 от НК и чл.55, ал.1, т.2, б. „б” НК, съдът осъди  подсъдимата на наказание „Пробация”, с пробационни мерки по чл.42а, ал.2 т.1 НК – задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 12 (дванадесет) месеца, изразяваща се в явяване и подписване на подсъдимата пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично, на основание и по чл.42а, ал.2 т.2 НК – задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 12 (дванадесет) месеца, в който размер според съда наказанието би постигнало целите както на специалната така и на генералната превенция по чл.36 НК, да се въздействува възпитателно и предупредително и върху другите членове на обществото, като при съобразяване на вида и продължителността на пробационните мерки съдът отчете горепосочената напреднала възраст на подсъдимата, социалното ѝ положение и здравословно състояние.

По отношение на обвинението на подсъдимата В.Л.Т. съдът намери за безспорно доказано, че на посочените в обвинителния акт дата и място –14.11.2017 г., около 11,15 часа, в двора на ОУ „Христо Ботев“ гр.Поморие, подсъдимата е нанесла на  пострадалата С.Я.К.-И. удар с ръка в лицето (шамар), с който удар е причинила на пострадалата болка – лека телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.2 от НК.

Тази телесна повреда е причинена на пострадалата в качеството ѝ на учител и при изпълнение на службата ѝ – по време на учебни занаятия в горепосоченото учебно заведение, поради което съдът приема за безспорно доказано, че от обективна страна подсъдимата Т. е осъществила състава на престъпление по чл. 131, ал.2, т.4, вр.с чл.130, ал.2 от НК.

По отношение на съставомерността на деянието от обективна страна съдът намира за необходимо да отбележи, че извършеното от подсъдимата посегателство срещу пострадалата – нанасяне на удар с ръка в лицето (шамар), е от такова естество, че при нормални условия би причинило болка. Съдържанието на увреждането се свежда до краткотрайни телесни болки, предизвикани от посегателство върху част от тялото. В случая, съгласно константната съдебна практика – Постановление № 3/27.09.79 год. по н.д. №6/79 г. на Пленума на ВС, не е необходимо да се изследва наличието на обективни следи от нараняването, получено от подсъдимия, като се отчете, че посегателството е от такова естество, че да предизвика съответното увреждане-лека телесна повреда с причиняване на болка или страдание. Изрично в този смисъл решение № 59/02.05.2018 г. по ВНЧХД № 158/2018 г.по описа на ОС – Бургас.

От субективна страна престъплението е извършено от подсъдимата Т. при форма на вината пряк по смисъла на чл.11, ал.2 от НК.

Пълнолетната подсъдима е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждала е неговите общественоопасни последици и е искала настъпването на тези последици.

Съзнавала е, че нанасяйки удар с ръка в лицето на пострадалата ще причини на същата болка и е искала настъпването на тези последици.

За осъщественото от Т. престъпление по чл. 131, ал.2, т.4, вр.с чл.130, ал.2 от НК, което е умишлено, се предвижда наказание лишаване от свобода от една до три години.

Т. не е осъждана и не е освобождавана от наказателна отговорност по реда на чл.78а НК, видно от представената по делото справка за съдимост рег. № 498/15.11.2017 г. (л.23 от ДП), издадена от Бюро за съдимост при РС – Поморие.

С престъплението не са причинени имуществени вреди, тежка телесна повреда или смърт, не са налице множество престъпления, не е установено деянието да е извършено в пияно състояние, а и последното не е елемент от фактическия състав на престъплението – Тълкувателно решение № 2/29.11.2007 г. по тълк. н. д. № 2/2007 г., ОСНК на ВКС.

Не се установява деянието да е осъществено след употреба на наркотични вещества или техни аналози и на последно място престъплението не е извършено спрямо орган на власт при или по повод изпълнение на службата му.

Предвид изложеното съдът намери, че подсъдимата Т. следва да се освободи от наказателна отговорност и ѝ се наложи административно наказание глоба от 1 000 до 5 000лв., на основание чл.78а, ал.1 НК.

За да определи размера на административното наказание съдът взе предвид смекчаващите и отегчаващите вината на подсъдимата обстоятелства.

Не са констатирани други простъпки на подсъдимата, поради което и след като взе предвид имущественото и семейното ѝ състояние  и съобрази конкретната проявна форма на престъплението, съдът прие, че е налице значителен превес на смекчаващите над отегчаващите вината обстоятелства, поради което определи наказанието в размер на минимума предвиден в закона, а именно 1 000 лв.

Предвид признаването на подсъдимите Я.А.Х. и В.Л.Т., за виновни по повдигнатите им обвинения, на основание чл.189, ал.3 НПК, съдът ги осъди да заплатят в полза на Държавата припадащата се на всяка от подсъдимите част от сторените по делото разноски, а именно сума в размер 29.37 лв., от която 15.87 лв. по съответната сметка на ОДМВР – Бургас и 13.50 лв., по сметка на РС – Поморие.

Мотивиран от горното съдът постанови присъдата си.

 

             РАЙОНЕН СЪДИЯ: