РЕШЕНИЕ
№
гр.София, 16.06.2022 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на осемнадесети октомври през
две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА МАВРОВА
при участието на секретаря Александрина Пашова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 8064 по описа за 2014 г. по описа на СГС, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявен е иск с
правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът Д.С.С. твърди, че в края на м. януари 2014 г. ответникът Д.П.П., е
отправил пред органите на досъдебното производство обвинения за извършени
престъпления от общ характер, а именно закана и заплаха за убийство, и
причиняване на телесна повреда. Във връзка с твърденията на ответника, ищецът е
бил извикан в СДВР за да подпише протокол за предупреждения във връзка с твърдения,
че на 28.01.2014 г. на проведена среща в офиса на представляваното от ищеца
дружество „Р.“ ИООД се е заканил да го убие и да причини телесна повреда на
ответника и на ближните му. Ищецът твърди в исковата молба, че Д.П. действал с
абсолютна субективна увереност, че въпросните обвинения не отговарят на
действителността и не могат да бъдат подкрепени с доказателства и факти. В
резултат на твърденията на ответника, ищецът сочи, че са му поискани писмени
обяснения, както и свидетелски показания на служители от предприятието, което
управлява от дълги години и на които, като работодател, се е стремял да служи
като пример. Поддържа, че обвиненията срещу него сериозно са обезпокоили и
бизнес партньорите му, поради което са навредили на репутацията на
представляваните от ищеца дружества, на бизнеса и клиентела, за които е работил
от самото им създаване. Всичко това, и до момента дълбоко засяга достойнството
му и имиджа пред партньорите, служителите и клиентите му.
Ето защо, Д.С.С. моли съда
ответника Д.П.П. да бъде осъден да му заплати сумата
от 30 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищеца страдания, в резултат на уронване на авторитета и доброто му име при извършено от
ответника набедяване пред МВР, за което е разписал протокол за предупреждение
на 31.01.2014 г., ведно със законната лихва от датата на увреждането – считано
от 31.01.2014 г. до окончателното пращане.
Ответникът Д. П.П. оспорва иска по основание и размер, както
и твърдението в исковата молба, че е извършил престъплението набедяване. Оспорва
твърдението в исковата молба, че е имал субективна увереност, че ищецът не е
извършил действията, за които той е сигнализира прокуратурата.
Съдът,
след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:
Съгласно чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму. Непозволеното увреждане е сложен юридически факт, елементи на който
са: деяние, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, вина.
С присъда от 16.11.2017 г., постановена по Н.О.ХД. № 4716/2015
г. на СРС, 99 състав, Д.П.П., роден на *** г. в гр. София,
е признат за виновен, в това че на 31.01.2014 г. в град София, в сградата на
СДВР, пред надлежен орган на властта – директора на СДВР, депозирал жалба, с
която набедил Д.С.С. в извършване на престъпление –
такова по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК (отправени заплахи за здравето и живота му), като е знаел, че същият е невинен, поради което на основание чл. 286, ал.
1, вр. чл. 54 НК, е осъден на „лишаване от свобода“
за срок от една година при условията на чл. 66, ал. 1 НК с изпитателен срок от
три години, като му е наложено и наказание „обществено порицание“. Присъдата е
влязла в сила на 08.11.2018 г., като е потвърдена с решение от същата дата по
В.Н.О.Х.Д. № 2412/2018 г. на СГС, НО, 1-ви въззивен
състав.
Предвид разпоредбата на чл. 300 ГПК,
влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд
относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност
и виновността на дееца.
Свидетелят А.М.С., сочи че е приятел с
ищеца, тренирали са в един клуб. През януари 2014 г. като е разбрал, че срещу
него е постъпило обвинение в престъпление, свидетелят си спомня че ищецът не е
празнувал рождения си ден, който е също края на януари. Доколкото знае, този
човек, който го е набедил, е негов бивш работник. Ищецът е имал притеснения за
репутацията, за фирмата, която управлява и е смятал, че обвиненията могат да
повлияят, защото се занимава с охранителна фирма. Виждали са се все по-рядко
след обвинението, дори му е споменал, че
ако трябва да продаде дяловете на съдружника си.
На базата на събраните по делото
доказателства съдът намира, че са доказани всички елементи на фактическия
състав, обуславящи отговорността на ответника Д.П., на основание чл. 45 от ЗЗД,
включително и наличието на умисъл, предвид постановената присъда. В този
смисъл, в решение № 1347 от 18.12-2008 г. по гр.д. № 5006/2007 г. на ВСК, II Г. О., се приема че гражданска отговорност може да
се търси от автора на тъжбата, ако той е действал с ясното съзнание, че липсва
основание за наказателна отговорност на другата страна. В случая, наличието на
умисъл е елемент от фактическия състав на престъплението, за което ответникът е
осъден от наказателния съд.
Обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда в съответствие с установения в чл. 52 от ЗЗД принцип за
справедливост. Като взе предвид притесненията на ищеца за репутацията му и
бизнеса му, уронен е авторитета и доброто му име, съдът намира че сумата от
6 000 лв. представлява справедлив размер на обезщетението, ведно със
законна лихва от датата на деликта – 31.01.2014 г. до
плащането на сумата. За горницата над тази сума до пълния претендиран
размер от претендирания размер от 30 000 лв., искът
следва да бъде отхвърлен.
Относно разноските
На ищеца следва да бъдат присъдени за държавна
такса от 240 лв. и за възнаграждение за адвокат от 286 лв., което е съобразено
с НМРАВ, и е съразмерно на уважената част от исковете.
Мотивиран от горното, Софийски градски
съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Д.П.П., ЕГН **********,***, представляван от адв.
И.П.,***, да заплати на Д.С.С., ЕГН **********,***, представляван от адв. Д. ***, на
основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД, сумата от 6 000 лв. (шест
хиляда лева), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
в резултат на уронване на авторитета и доброто му име при извършено от
ответника набедяване пред МВР, за което ответникът е осъден с присъда от
16.11.2017 г., постановена по Н.О.ХД. № 4716/2015г. на СРС, 99 състав, ведно
със законната лихва от датата на увреждането – от 31.01.2014 г. до
окончателното плащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над горницата от 6 000
лв. до претендирания размер от 30 000 лв.
ОСЪЖДА
Д.П.П., ЕГН **********,*** да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на Д.С.С., ЕГН **********,***, сумата от 240 лв.
за държавна такса и сумата от 286 лв. за възнаграждение за адвокат, съразмерно
на уважената част от иска.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: