№ 583
гр. Варна, 15.04.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Атанас В. Славов
при участието на секретаря Веска П. П.
Сложи за разглеждане докладваното от Атанас В. Славов Гражданско дело
№ 20233100100336 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 14:00 часа се явиха:
Ищецът Л. Н. Г., редовно уведомен за съдебно заседание, явява се лично,
представлява се от адвокат Т. П. от АК - Варна, редовно упълномощена и приета от съда
от по-рано.
Ответникът В. Н. Т., редовно уведомен за съдебно заседание, явява се лично,
представлява се от адвокат С. Н. от АК – Варна, редовно упълномощена и приета от съда
от по-рано.
Ответницата В. В. Т., редовно уведомена за съдебно заседание, не се явява,
представлява се от адвокат С. Н. от АК - Варна, редовно упълномощена и приета от съда
от по-рано.
Вещото лице Е. А. А., редовно призован за съдебно заседание, явява се.
СЪДЪТ СЛУЖЕБНО ПРОВЕРИ И КОНСТАТИРА, че вещото лице е депозирало
заключението в срока по чл. 199 от ГПК.
СТАНОВИЩЕ ПО ХОДА НА ДЕЛОТО:
АДВ. П.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Н.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпило в срока по чл. 199 от ГПК заключение с вх. рег. №
8031/27.03.2024 г. по допуснатата съдебно-почеркова /графологична експертиза и пристъпи
към изслушване на вещото лице, след снемане на неговата самоличност.
1
Вещо лице Е. А. А.: 64 годишен, българин, български гражданин, женен, неосъждан,
без родство и дела със страните по делото. Предупреден за наказателната отговорност по чл.
291 от НК.
Вещото лице обеща да даде заключение по съвест и разбиране.
В. Л. А.: Поддържам представената от мен експертиза.
Допуснал съм техническа грешка в точка 9.2 от заключението. Моля да се чете:
„Подписът, положен за „Упълномощител“ в Пълномощно от 07.10.2021 г. е изпълнен
от Г. К. Г.“
и в точка 9.4 да се чете:
„Подписите, положени за „Упълномощител“ в Пълномощно от 07.10.2021 г. и срещу
„Подпис“ в разписка без заглавие с дата 14.09.2022 г. са положени в периода на посочени в
тях дати“.
АДВ. П. към вещото лице: На страница 7 сочите, че през 2004 г. е започнала
деградация на писмено-двигателния навик и вече нарушение в целостта на изписване на
буквите през 2022 г. Възможно ли е през 2004 г., когато се сочи, че е започнала тази
деградация, от тогава Г. Г. да се е подписвала по този начин, който е продължил до 2022 г.?
В. Л. А. отговаря: Имаме сравнителни образци от 2001 г. и след това от 2004 г. от
подписа на Г. К.. Има различия в 2001 г. и в 2004 г. В 2004 г. вече се наблюдава една
вълнообразност на движенията в изписвания на отделните букви, т. е. вълнообразност на
праволинейните елементи и ъгловидност на дъговидните елементи. Т. е. няма налични
треморни движение на лицето, което изпълнява подписите. В този период, не е възможно
изпълнението на подписа в декларацията, поради това, че е много голям периода от време –
от 2004 до 2022 г., когато има вече подпис със същата транскрипция, както изследвания
подпис, е много дълъг период. Ако тази деградация е започнала с тази скорост, то през 2022
г. тя вече изобщо не е можела да пише, да полага подписи и да изпълнява някакъв текст.
Много са близки датите на подписите, които са изследвани, както в декларацията, така и в
подписите през 2004 г., за да има някаква промяна. Подписът категорично наподобява
подписа към 2021 г. в заявлението за издаване на документи за самоличност и в другите
документи, които също бяха изследвани.
АДВ. П. към вещото лице: Изследван ли е някакъв друг сравнителен материал за
период между 2004 г. и 2022 г.?
В. Л. А. отговаря: Освен този материал, който е посочен в експертизата, от този
период от време, тези години са използвани. Това, което е открито и намерено, във всички
институции, които проверих, открих този сравнителен материал и на база на него съм
направил заключението си.
АДВ. Н. към вещото лице: Кой документ съвпада с подписите от 2022 г. и начина на
изписване?
В. Л. А. отговаря: Всички подписи, които са от заявлението за издаване на
2
документи за самоличност от 2022 г.; разписката без дата от 14.09.2022 г. и пълномощното
от 07.10.2021 г., тези подписи са с еднаква транскрипция и има съвпадения във всички общи
частни признаци. Подписите в декларация от 2014 г. съвпадат с подписите от 2021 и 2022 г.,
които документи са приложени по делото.
АДВ. Н. към вещото лице: Т. е. декларацията, която е представена с исковата молба
от 09.09.2004 г., можем ли да кажем, че е подписана през 2022 г.?
В. Л. А. отговаря: Не мога да кажа дали е през 2022 г., но отговаря на тези подписи,
които са от 2022 г., защото тя отговаря и на подписа в пълномощното от 2021 г., така че
дали е от 2021 г. или е от 2022 г., в този период от време е положен подписа в декларацията.
АДВ. Н. към вещото лице: Може ли категорично да кажем, че подписът не е
положен през 2004 г.?
В. Л. А. отговаря: Аз съм отговорил на този въпрос. Документът може да е подписан
през 2020 г., но не и 2004 г.
АДВ. Н. към вещото лице: Запознахте ли се с декларацията от 19.05.2022 г., на
която е положен пръстов отпечатък по делото?
В. Л. А. отговаря: Тя не е обект на изследване, но я видях по делото.
АДВ. Н. към вещото лице: Понеже декларацията, на която е положен пръстов
отпечатък е от 19.05.2022 г., а в сравнителния материал, Вие сте намерили заявление за
издаване на лична карта от 10.11.2022 г., т. е. шест месеца след тази декларация, в която Г. Г.
собственоръчно е подписала заявлението. В тази връзка, въпросът ми е, според Вас, предвид
заявлението, което е подписано през ноември 2022 г., била ли е в състояние към месец май
2022 г., Г. Г. да полага собственоръчно подпис?
АДВ. П.: Моля да отклоните въпроса, защото вещото лице на първо място не е
медицинско лице, за да дава сведение дали е можела или не е можела. Защото така, както се
излага в мотивите на експертизата, вещото лице сочи, че са трайни и продължителни
промените. Т. е. може в определен период да е имала възможност, а в друг момент да не е
имала възможност да се подписва. Това е вече обект на изследване от медицинско лице,
предвид здравословното състояние, както се сочи в експертизата. Казва се, че се дължи на
естествени промени, напреднала възраст и заболявания. Ами в един месец може да е била в
по-тежко състояние.
АДВ. Н.: Това е декларацията, която е представена с исковата молба. В нея е положен
отпечатък от палец и аз обясних в предно съдебно заседание защо е положен отпечатък.
Защото декларацията, която е представена от 09.09.2004 г., както стана ясно, същата не е
подписана през 2004 г., а е подписана за целите на настоящото дело през 2022 г.
АДВ. П.: Оспорвам този извод.
АДВ. Н.: Декларацията от 09.09.2004 г. е подписана около 2022 г. На декларацията,
която е с нотариална заверка, ако Г. Г. се беше подписала, то двете декларации щяха да
бъдат с идентичен подпис и за да се избегне именно тази идентичност, е положен подпис от
3
палец. В същото време от експертизата се установява, че пет месеца след тази декларация с
палеца, Г. Г. се е подписала на заявление за издаване на лична карта. В тази връзка ми беше
въпросът: според вещото лице, изследвало промените в почерка и в подписа на Г. Г., да
каже, според него, дали е било възможно към месец май.
В. Л. А. отговаря: Мога да кажа, че след отпечатъка има положен подпис, но друго
не мога да кажа. Действително след отпечатъка от декларацията, която посочихте, има
положени подписи.
АДВ. П.: Нямам други въпроси към вещото лице.
АДВ. Н.: Нямам други въпроси към вещото лице.
СЪДЪТ по съдебно-почерковата експертиза,
О П Р Е Д Е Л И
ПРИЕМА И ПРИЛАГА към доказателствата по делото писменото заключение с вх.
№ 8031/27.03.2024 г.
ОПРЕДЕЛЯ окончателно възнаграждение на вещото лице по изготвената експертиза
в общ размер на 500 лева, съобразно представената справка-декларация.
ИЗПЛАЩА възнаграждение на вещото лице от внесения депозит в размер на 200
лева /издаден РКО в общ размер на 200 лева/
ЗАДЪЛЖАВА ответната страна в едноседмичен срок, считано от днес да внесе
допълнително възнаграждение за вещото лице в размер на 300 лева.
ПРЕДУПРЕЖДАВА ответната страна, че при неизпълнение на това задължение
срещу него ще бъде издаден изпълнителен лист за сумата.
АДВ. П.: Беше ни дадена възможност и представям документи за извършени разходи
за полаганите грижи за Г. Г..
Допуснати са ни и гласни доказателства, които ще потвърдят. Водим свидетели.
АДВ. Н.: Ние също имахме възможност да представим и представяме писмени
документи. Представям препис и за ищеца. С тези доказателства доказваме полаганите
грижи.
АДВ. П.: По отношение на доказателствата, представени от ответника - не възразявам
да бъдат приети, но обръщам внимание, че това са документи за много отдалечено време
назад – 2006, 2010, 2012 г., като твърдим, че към него момент, дори да е имала някакво
заболяване, Г. Г. не е била обездвижена и не се е нуждаела от такива грижи и издръжка, за
която е имала нужда след смъртта на дъщеря си. По съществото на спора ще изразим
становище.
АДВ. Н.: По отношение на доказателствата, представени от ищеца - да се приемат.
По същество ще ги обсъдим.
СЪДЪТ по доказателствата:
О П Р Е Д Е Л И
4
ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото, като писмени доказателства, представените от
ищеца документи: копие от фискални бонове – 7 листа; копие от 3 броя рецептурни бланки с
дати 18.07.2023 г.; 15.06.2023 г. и 15.03.2023 г.; копие от договор-поръчка № 012865/2023 г.;
копие от договор-поръчка № 012989/2023 г.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото, като писмени доказателства, представените от
ответника документи: копие от рецептурна книжка на Г. К. Г. – 23 листа; копие от
рецептурни бланки за изписани лекарства на Г. Г. – 8 листа; копие от фискални бонове – 43
листа; копие от лабораторни резултати на Г. Г. – 3 листа; копие от амбулаторни листи – 5
страници.
АДВ. П.: Водим двама свидетели.
АДВ. Н.: Водим двама свидетели.
СЪДЪТ пристъпва към разпит на водените от ищцовата страна свидетели.
СЪДЪТ призовава в съдебната зала за разпит в качеството на свидетел: И. С. Р..
В залата влиза свидетелят И. С. Р..
Преди разпит на свидетеля, съдът пристъпва към снемане на неговата самоличност,
като напомня за отговорността по чл. 290 от НК в случай на лъжесвидетелстване и правото
на отказ от свидетелстване по реда на чл. 166, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от ГПК.
И. С. Р., ЕГН **********, 51 г., женен, неосъждан, български гражданин, с адрес –
******. Без родство и други връзки на заинтересованост. Желае да свидетелства.
Предупреден за наказателната отговорност в случай на лъжесвидетелстване.
Свидетелят Р. отговаря на въпроси на адвокат П.: Познавам Г. Г. и Л. Г.. С Г.
лично не съм се запознавал. С Л. се запознахме покрай смъртта на сина му през 2013 г. Аз
бях при тях стажант, бяхме заедно и от тогава я познавам. Тогава тя се движеше. Даже си
спомням, че взимах съболезнования. С бати И. сме колеги. Викал ме е, имал е нужда да
премести хладилник, един дИ. искаше да преместя. Апартаментът се намира в ж. к. ******.
Там живееше майка му. Не съм видял дали някой друг е живял там. Жилището беше в много
лошо състояние, да ви кажа честно – в трагично. Сещам се, че тогава беше топло времето,
през 2022 г. беше, преди да се разболея. Мисля, че през 2022 г. беше. Блокът се намира в
******, в един висок блок. Номерът не мога да го кажа, но аз имам апартамент там, комшии
сме. Аз съм в блок 65. Този блок не мога да кажа кой номер е, но е до мен, близко. Честно да
Ви кажа – не съм много добре запознат с блоковете. Блокът мисля, че е висок 15 етажа. Блок
63 е към края вече. Той живее по към баничките, мисля. Към него момент, като ходих,
сестрата на Л. не беше там. Доколкото знам май е починала. Доколкото знам, той се
грижеше за майка си. Ходил съм там по повод на това да вкараме новата пералня, доколкото
разбрах, била изгоряла, беше много стара. После се оказа, че там има един дИ. за
изхвърляне. Всичко беше изгнило и препикано. Там едно петно сменихме, мокет. Когато
местихме пералнята, жената беше там. Тя беше на легло. Още като влезеш, тя беше в дясно.
Пералнята беше по коридора, в самото начало. Апартаментите на етажа не знам колко са. Аз
5
влязох веднага, вдясно. Апартаментът беше ъглов. Не съм влизал в стаите, но според
вратите, които видях, може би апартаментът е двустаен или тристаен. В апартамента,
единствено съм ходил до тоалетната. Пералнята не я носихме. Само я оставихме и край.
ДИ.а го извадихме от хола. Жената беше в хола, мисля. Ние като изкарвахме този дИ., тя
беше починала. Ние изкарвахме някакви буркани, пералнята. Не, не, пералнята преди това я
изкарахме. Не знам защо я изкарахме. Пералнята беше много стара. Доколкото знам, беше
изгоряла. Когато вадихме дИ.а, мисля, че жената беше починала. Не мога да кажа. Честно да
Ви кажа - не съм се задълбочавал. Когато съм влизал, за да помагам, беше отврътително
мръсно. Тогава бабата живееше там. Когато беше починала бабата, пак беше отврътително
мръсно. Аз влизах и гледах да изляза. Това като дата беше през 2022 г. Мисля, че беше
тогава. Аз влязох, извадих пералнята и край. После вече, ходих тогава, когато беше
починала жената. Не мога да се сетя дали 2021 г. беше или 2022 г., ще ви излъжа. Втория
път, когато ходих, когато вадихме дИ.а, тя беше починала. Освен тези двата случая, съм
ходил бегло там. В смисъл такъв, че като колеги: ела да отидем при майка ми. Качвал съм се
три или четири пъти в апартамента. Единият път беше пералнята като местихме. Другият
път - един прозорец трябваше да носим. Беше счупен един прозорец, на балконската врата
някъде долу беше счупен. Щеше да го лепи. Тогава отидохме заедно да го залепим. Тогава
майка му беше жива. Това е различен случай от пералнята. Аз се сещам, че тогава тя се
оплака, че прозорецът бил счупен от 15 години, много отдавна и казваше: „Л., добре, че
беше ти, за да го направиш.“ Прозорецът беше счупен, как да ви кажа. Л. смени стъклото.
Тази жена не мога да кажа колко време е била без стъкло. Дограмата би трябвало да бъде
двойна. То е стъклопакет. Той се затваря. Дограмата беше двойна и едното стъкло беше
счупено. Сещам се, че беше сложена една възглавница, защото й духаше. Знам, че отдавна
стъклото е било счупено. Знам от Л., че 15 години е било счупено.
Свидетелят Р. отговаря на въпроси на адвокат Н.: Този прозорец го сменихме по-
рано от 2022 г. Тогава Г. не беше починала. Тогава Г. беше на леглото, защото краката й не
са добре. Г. беше в същата стая, от където взехме прозореца. Тази стая, не съм много
запознат, но мисля, че е хол. Стаята си имаше балкон. Стаята беше мизерна. В стаята имаше
дИ. и маса, пълна с мизерии. Тогава ние набързо направихме прозореца и изчезнахме. После
дИ.а изкарахме. Това стана с годините. Той през годините ме е викал, през месеци, исках да
кажа, през време.
Преди 2022 г. той не ме е викал, защото жената я видях на смъртта на П.. Аз тогава я
видях за първи път. П. е синът на Л.. Апартаментът е на първи етаж. Честно да ви кажа, не
съм наясно колко стаи има апартамента. Мисля, че апартаментът беше две или три стаи.
Знам, че е ъглов хола. Личеше си, че дограмата не беше сменяна, всичко беше дървено.
Когато видях Г., като сменяхме прозореца, тя си лежеше на дИ.а. Винаги там си лежеше,
така ще я запомня. Не съм я виждал да става. Единственото, за което ставаше беше, за да
отиде до тоалетната, но тогава беше с бастун.
Аз имам здравословни проблеми – херния. Още преди две-три години ме рязаха един
път. Операцията беше несполучлива. Първо ме рязаха преди пет-шест години и горе-долу
6
биваше, обаче с време операцията започна да се отваря и сега я направих. Аз съм в
състояние да вдигам тежко. Аз си работя.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля.
Съдът освободи от съдебната зала свидетеля И. С. Р..
СЪДЪТ призовава в съдебната зала за разпит в качеството на свидетел: М. П. Н..
В залата влиза свидетелят М. П. Н..
Преди разпит на свидетеля, съдът пристъпва към снемане на неговата самоличност,
като напомня за отговорността по чл. 290 от НК в случай на лъжесвидетелстване и правото
на отказ от свидетелстване по реда на чл. 166, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от ГПК.
М. П. Н., ЕГН **********, родена на ****** г. в град С., област Б., с адрес – ******,
вдовица, неосъждана, българска гражданка. Без родство и други връзки на заинтересованост
със страните по делото. Желае да свидетелства. Предупредена за наказателната отговорност
в случай на лъжесвидетелстване.
Свидетелката Н. отговаря на въпроси на адвокат П.: Познавам Г. Г. от 2021 г.
Тогава синът й ме помоли да отида в дома й. Тя му се е обадила по някакъв повод, че нещо
не била добре - да й измеря кръвното, да видя какво е, що е. От тогава я познавам. По-късно
вече, той ме помоли да ходя да я обслужвам, хигиенно. Ходих да я къпя. Това стана от 2021
г., някъде септември-октомври месец, датата не си я спомням, докато почина. Веднъж в деня
ходих, всеки ден, зависи от часовете. По два часа ходих, а понякога по три, защото тя
искаше да си почива, като виждаше, че няма нужда. Аз отивах при нея след обед, някъде
след дванадесет часа. Сутринта ходеше сина й, даваше й закуска, на нея много не й се
ставаше сутрин рано за закусва, защото тя е възрастна жена, на 95-96 години. Искаше да се
обслужва като малко дете. Той й даваше закуска, после аз ходих следобед. Жена му готвеше,
взема яденето. Аз ходих след обед да мога да й сложа да яде. Вратата той ми я отваряше, аз
нямах ключ. Когато вляза вътре й слагах да яде. Дори аз я свикнах да яде на масата. Тя беше
на една такава табуретка, мъничка и всичко беше натрупано. Казах й, че така не става.
Трябва като цивилизована жена да яде на масата. Слагах й на масата, тя се хранеше. Тя сама
си ставаше, за да седне на количката. Имаше една количка, която е хем тоалетна, хем стол.
Друга количка нямаше. Тя сядаше на нея и й беше удобно. Тя сядаше на количката, аз я
премествах към масата, за да се нахрани. Там си сядаше и се хранеше сама. Много обичаше
да стои на нея маса, не знам защо, и си приказвахме, много си приказвахме с нея. Тя, като
чели, имаше нужда с кого да си приказва. Знаете, мъжете много-много не приказват. Жените
повече приказваме. Тя много неща ми е казвала. Сега, ако трябва да ги кажа, ще ги кажа. По
повод делото – тя например ми е казвала, че дъщеря й, тя ми го е казвала, ставало е въпрос,
че била болна, че живяла в другата стая, детската, там е била. Имаше страшно много
лекарства по масата. Първото ми впечатление, когато влязох в тази къща, беше голямата
мръсотия. Не съм виждала такава мръсотия в никоя къща, ама в най-бедните къщи. Аз съм
работила 20 години като асистент на възрастни хора в чужбина. Такова чудо не съм виждала.
Не знам колко години доктор не беше да влиза в тази къща. Аз, като започнах да я
7
обслужвам, аз като я нахраня, й давам лекарствата. Не знам какви лекарства да й дам и тя не
знае какви лекарства пие. Питам я: „Лельо Г., къде са ти лекарствата?“, а тя: „Не знам“. Тя
трябва да пие лекарства. Аз като й мерих кръвното, понякога то беше много ниско.
Понякога е много високо. Тя беше възрастен човек, знаете какво е. Казах на Л., че аз така не
мога да работя, да извика доктор. Той извика докторката. Дойде докторката и каза, че Г. от
седем години й е пациентка, но за пръв път я вижда. Каза, че е искала да дойде да я види,
защото е възрастна жена, да се запознае, защото тя била най-възрастната й пациентка.
Искаше да я види, да се запознаят. Лекарката, като влезе в коридора и после в стаята, тя не
стоя много. Прегледа я, преслуша й сърцето, излезе навън и аз излязох, за да я изпратя.
Тогава тя ми каза: „Знаете ли, все съм ходила по къщи, все съм влизала и в много бедни и в
много богати. Такава мръсотия не съм виждала.“ Значи можете да си представите какво
гледане е гледана тази жена. Аз съм възмутена. Възмутена съм, знаете ли, от дъното на
душата си съм възмутена. Не, защото съм свидетелка по делото, аз не съм дошла да лъжа, а
съм дошла да казвам истината, защото така не се гледа възрастен човек. Нямам думи и не
искам повече да се ядосвам за това. Това нещо го каза докторката. Изписва й тя лекарства и
каза на Л. да си запише час и да отиде да вземе лекарствата на другия ден, защото аз трябва
да започна да й давам лекарства. Не може така. Отиде той, дойде и казва: „Ти знаеш ли, че
доктор Люцканова ми каза, че ходил В. да й взема лекарствата, да й изписва лекарства, но
не ги е вземал. Три месеца не е вземал лекарства. Значи, откакто е починала дъщеря й, може
би, нямам представа, не е вземала лекарства. Започнахме ние да й даваме лекарства. Питала
съм я защо дъщеря й е живяла при нея и тя веднъж ми каза: „Знаеш ли, П. сутрин, като
стане“, защото аз веднъж влязох при нея и й викам: „Лельо Г., знаеш ли как ме боли главата.
А тя ми вика: „Тя П., като дойдеше сутрин при мен, все така казваше: „Мамо, много ме боли
главата. Ще умра, скоро ще умра““. Питала съм от какво е била болна, нещо май на костите е
имала, не знам точно, няма значение, но каза, че не е живяла добър живот с мъжа си. Тя,
затова, като се пенсионирала, отишла там, при майка си да живее. Аз и викам: „Добре, като
не е живяла дъщеря ти добър живот, защо не се е развела? Кой съвременен човек, било мъж,
било жена, ще стои и ще чака някой да те тормози и ти да търпиш. Защо не се е развела?“,
думите й бяха: „Не й стигна времето“. Аз така се вълнувам. „Не й стигна времето да се
разведе“. Попитах я от какво е починала, а тя каза „Не знам“. Аз повече не исках да й ровя
душата. Много рядко я питах. Тя, като почнеше да говори за дъщеря си, дете й е все пак, аз
гледах да не поемам този разговор, защото знам, че никак не й е лесно на нея.
Преди Л. да й стане асистент и преди това, тя много обичаше да говори по телефона с
разни приятелки нейни. И на всички приятелки казваше: „Л. много хубаво ме гледа. Първо,
второ, трето. Много хубаво ме гледа“. Тя ми вика веднъж на мен да й кажа някоя адвокат,
защото искала да развали там, каква сделка имали, не знам и да прехвърли всичко на Л.. Л.
много хубаво я гледал. Аз и казах, че адвокати не познавам. Аз за втори път влизам в съд, в
такава сграда. Тя пък на времето е работила в съда и имаше познати приятелки, които са
работили също там. Започна да звъни на разни приятелки, да търси адвокат, за да може да
развали тази сделка. Доколкото разбрах, тя казваше, че е направила тази сделка, за да я гледа
дъщеря й, ама тя, защото е починала, няма кой да я гледа, се навежда на сина си да я гледа.
8
Сега не знам тези неща как стават. Г. казваше, че Л. е мъж, но хубаво я гледа. Аз, като
отидох да я гледам, тя не беше в неподвижно състояние. Тя имаше една проходилка. Аз я
карах с тази проходилка да ходи, да се раздвижва, защото знаете – лежиш, лежиш и се
обездвижваш. На нея й беше много хубаво да седи на дИ.а. После, два-три месеца преди да
почине, тогава не искаше да става. Определено не искаше да става. И така, сядаше. Първият
месец сядаше на дИ.а. После, аз й вдигах възглавницата и така я храних. Два месеца така
съм я хранила - седнала на дИ.а. Много късно се обездвижи. Не знам кой е полагал грижи за
нейната дъщеря, когато се е разболяла. Такива подробности не знам. Така, по приказките на
леля Г., кой да се е грижил - не знам. Тогава тя се е движела. Не познавам В., съпругът на П.
и Слава Богу. Веднъж го видях, когато бях отишла да й меря кръвното. Искам да ви кажа
какво ми направи впечатление – отивам да й меря кръвното, а миризмата не мога да Ви я
опиша. Отивам да й меря кръвното, температурата и такива неща, тя не беше вечеряла.
Питах я кой се грижи за нея, а тя каза, че В. й правил чай, но тя не му пие чая. Тя се
страхуваше от него. Фактът, че казваше всеки път, когато аз тръгвах, тя искаше да е
заключена. Той започна да я заключва. Той сложи райбер и заключваше нейната стая, хола.
Тя казваше, че се страхува от В.. Това са нейни приказки. Аз не го знам този човек какъв е,
що е, но тя казваше, че се страхува, „Той тормозеше П.“. Сега, какъв е бил тормоза - не знам,
техни си неща, но това са приказките на бабичката.
Когато видях, че е такава мръсотия, аз казах на сина й, на Л. казах, че ако иска да
идвам тук, макар и за един час, ще трябва да почисти. Той изчисти. Изхвърлиха дИ.а с един
негов колега. До дИ.а, имаше голямо петно от урина и фекали, там миришеше всичко.
Матракът, на който лежеше, два пъти го карах да го пере, за да се махне тази миризма.
Чудно ми е какви грижи са полагани за тази жена. Не е само да отидеш да направиш едно
чайче и да й свариш яйце. Това не е гледане. Когато сменяха дИ.а в хола, Г. беше жива.
Имаше един дИ. на терасата, който беше пълен с хлебарки. Него го изхвърлиха с един
юрган, никакъв, черги не знам от кога. Юргана на Г., беше годен за употреба, колкото за нея,
според тях. Ние матрак не сме сменяли, а той го пра. Става въпрос за топ-матраците,
малките, които могат да се перат. На вратата на терасата, на вратопрозореца, стъклото беше
счупено. Нея врата тя я подпираше с една възглавница. Имайте предвид, че аз зимата, горе-
долу есента-зимата ходих там и я подпираше с възглавница. Попитах я защо, а тя каза, че за
да не й духа на главата. Това стъкло го смени Л.. След като започна Л. да се грижи за нея,
никой друг не се е грижил за нея. Той й стана асистент и само той се грижеше за нея. Ходих
при нея всеки ден, докато е жива, не само зимните месеци. Тя почина в ръцете ми, в пълно
съзнание, в очите ме гледаше.
Свидетелката Н. отговаря на въпроси на адвокат Н.: Г. почина през 2023 г.,
октомври месец май беше. Мисля, че беше октомври месец. Точна дата не мога да
фиксирам, съжалявам. Л. стана асистент на Г. една година преди това. Не преди аз да отида.
Аз бях там, когато той стана асистент. Това стъкло, за което казах, че е сменено, не се счупи
докато аз бях там, то беше счупено.
Септември месец - началото на октомври, Г. се обажда на Л. по телефона, че не й е
9
добре. Тогава за първи път отидох и тогава видях В.. Не знам какво правеше В. там. Той май
дойде после. Не знам къде е бил. Мисля, че дойде 5-10 минути след нас. Аз не съм виждала
той да пазари на Г.. Имаше в хладилника една прясна наденица, която беше почерняла вече.
Може да е било някакво черно месо. Тази наденица той я пържеше с яйца. Аз ходих да видя
каква е тази наденица, да видя етикета, но то нямаше. Имаше две парчета. Една седмица
стояха тези две парчета, без да са пипнати. Винаги пред леля Г. стояха тези наденици. Значи
прибира се и пак се слага. Тя не ги ядеше. Тя я беше страх да пие. Не знам какви са им тези
отношения, какво е това чудо. За тези грижи, които полагах за Г., ми се плащаше. Л. ми
плащаше. Кой работи без пари днес. Л. дълго години гледа жена си, жена му беше
онкоболна. Тя почина, случиха му се и други трагични неща в семейството. Отношенията
между Л. и неговата майка бяха нормални. Чувала съм от него да казва: „Майка днес ми се
обади.“, „Днес ще отида при майка ми“. Сега, доколкото разбрах, дали е така, разбрах, че тя
му се обажда, когато е сама. И го кани вкъщи, когато е сама, не знам защо, но тя му се е
обаждала. Ние сме приятелски семейства. Той казвал на жена си: „Днес ми се обади майка
ми“. Приказват си двамата, сега аз гледах да си запиша ушите, чувах, че казва, че майка му
се е обаждала, но когато е сама. Г. не се е оплаквала от дъщеря си, а от В.. П., не знам какви
грижи е полагала, но нямаше лекарства, лекарства не са й вземали, но П. се е грижила за
майка си, малко или много, колкото е имала възможност. Тя също е била болна жена.
Знам, че лекарствата не са вземани, защото нали Ви казах, докторката каза, че три
месеца лекарства не са изписвани. Сега лекарствата се изписват по компютърен път, по
здравна каса. Всичките лекарства преминават през здравна каса. Когато се изписва
лекарство и когато се взема, всичко се вижда на компютъра. Дори аз, когато ходих на доктор
и когато съм взела само две, а те са изписани три лекарства, искам да кажа, че винаги се
вижда и ми се казва: „Ти не си ги взела“. Когато докторката дойде, мисля, че Л. не беше
асистент на Г.. Това беше съвсем в началото. Л. стана по-късно асистент, не знам кога.
Месеци след като аз започнах, той стана асистент. Тогава, когато са изхвърлени дИ.и и
други покъщнини, Л. мисля, че беше вече асистент на Г., защото той докато не стана
асистент, не смееше да ги прави тези неща. Той е диабетик. И трябва да се внимава кога е
добре и кога не е добре, кога може да вдига тези неща. Хигиената, след като стана той
асистент не беше на ниско ниво. Напротив – пердетата бяха изпрани. Те не бяха прани с
години, черни бяха. Изрязаха онзи миризливия мокет. Това стана в края на 2022 г. -
началото на 2023 г. Не мога да кажа как Г. получаваше пенсията си. Но това, което съм чула
е, че пощата идваше вкъщи. Пощаджийката никога не съм я виждала. Г. в началото можеше
да държи приборите. Тя почина през 2023 г. Три месеца, преди смъртта й, аз я храних с
лъжичка. Г. държеше химикал, но започнаха да й треперят ръцете. Но мисля, че това е
напълно нормално на възрастна жена да й треперят ръцете, особено като се притисни нещо,
нещо се развълнува. Леко започваха да й треперят ръцете. Не ми е известно да е сменяна
бравата на апартамента, а само патрона. Патрона го смени Л.. Майка му каза да го смени,
защото не искаше В. да влиза тук. Тя отдавна го караше, а той казваше „Кой съм аз, за да
кажа, че В. няма да идва“. „Ами аз ще кажа, аз. В тази къща, докато съм жива, аз, аз ще
казвам какво да става“. Смяната на патрона стана, когато стана той асистент. Той мисля, че
10
през 2023 г. стана асистент. Л. нямаше нищо против В. да идва в апартамента. Те не си
говореха. Какво да му каже: „Ти няма да идваш“. Дори леля Г. му каза: „Кажи на В. да не
идва“. Л. й вика: „Защо аз ще му казвам? Кой съм аз? Кажи му ти“. Дори знам, че веднъж тя
му се обажда по телефона, ние бяхме заедно, ние сме много близки семейни приятели.
Мъжът ми работеше с него и каза: „Майка ми ми се обади, утре сутринта да отида рано-рано
и да му кажа да не идва“. И той взе, че отиде. Аз му казах, че това не е негова работа, а той
взе, че отиде. Не знам какво е станало. Не съм питала какво е станало, как са се развили
събитията. Не е имало случаи, когато да съм била там и В. да не е допускан до жилището.
Нямало е такива случаи. Не съм присъствала и не знам той да е ходил там и да не го пускат,
да иска да влезе и да не го пускат. В. имаше в апартамента някакви неща за пчелите – захар,
такива неща, една тенджера, дето си правеше сиропа там. Вещи не е имал други.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля.
Съдът освободи от съдебната зала свидетеля М. П. Н..
СЪДЪТ пристъпва към разпит на водените от ответната страна свидетели.
СЪДЪТ призовава в съдебната зала за разпит в качеството на свидетел: К. Г. К..
В залата влиза свидетелят К. Г. К..
Преди разпит на свидетеля, съдът пристъпва към снемане на неговата самоличност,
като напомня за отговорността по чл. 290 от НК в случай на лъжесвидетелстване и правото
на отказ от свидетелстване по реда на чл. 166, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от ГПК.
К. Г. К. – 67 г., омъжена, неосъждана, българска гражданка, с адрес – ******. Без
родство и други връзки на заинтересованост със страните по делото. Желае да свидетелства.
Предупредена за наказателната отговорност в случай на лъжесвидетелстване.
СВИДЕТЕЛКАТА К. отговаря на въпроси на адвокат Н.: Познавам Г. Г., В., В. и
П.. Познавам ги много отдавна, защото съм колежка с нея от 40 години. Бяхме колежки и
много близки приятелки. Тя ми беше от приятелския кръг. Откогато познавам П.то, оттогава
я познавам и Г. Г.. Почти от началото на запознанството ни познавам майка й. Г. и П. бяха в
много добри взаимоотношения. Тя много държеше на майка си и каза, че й е много близка.
За Г. се грижеше дъщеря й. Тя самата се грижеше за нея. Когато е имала празници, винаги е
била при нея. Аз казах, че съм учителка и след манифестациите тя винаги отиваше, никога
не оставаше с колегите да празнува, а винаги бързаше да отиде на рождения ден на майка
си. Аз съм ходила в апартамента на Г.. Тя е била мила с мен. Ходила съм понякога, след
празника на 24-ти, да ни почерпи за рождения си ден. Тя ни е правела кафе. Тя беше добра
домакиня, всичко беше облизано и чисто, правила ни е кафе, сервирала ни е. Винаги е била
мила с мен. Последно ходих в дома на Г. преди П.то да почине, на рождения й ден. Това
беше преди две години. Г. можеше да си служи с прибори, щом тогава ни е правила кафе.
П. ми беше споделила, че ще купи от майка си апартамента в ******, защото не й
харесваше чак толкова да живее в ***, в панелка. Тя каза: „Предпочитам да купя
апартамента на майка ми, отколкото друг имот.“ Това й беше стимула да купи апартамента
11
на майка си преди 15-20 години. Мисля, че се подготвяше за някаква сделка да купува
апартамент. П. е платила на майка си пари. Ние сме членове на Взаимно-спомагателна каса.
И тя ме е молела да й стана поръчител, защото имаше нужда от тези пари. Не знам за какво
са били, дали точно за апартамента ги е искала да плаща или .. . Теглила е от ВС-каса не
знам дали за апартамента или за нещо друго, но каза, че целта й е да си купи апартамент на
по-хубаво място.
П. никога не споменаваше за брат си. Каза, че са имали имуществени
взаимоотношения години преди това с апартамента, който е на „******“. Не са били близки.
Той не присъстваше на погребението на П., на сестра си. Аз не съм го виждала този човек. В
апартамента на Г. не съм го виждала. Не сме били в такива отношения, че и той да
присъства и като съм отивала, тя е била сама. Тя казва, че има само дъщеря. Такова нещо ми
е споделяла, че разчита на дъщеря си. Тя не ми е казала, че има син. Не знаех, че има син.
Просто тя не е споменавала въобще, че има брат. Аз по-късно разбрах. След смъртта на П.,
знам, че В., съпруга й, отиваше да се грижи за нея. Аз като го питах кой се грижи сега за нея,
дали успява, той каза, че е наел жена, която да се грижи и след това, като го срещнах втори
път, го попитах дали продължава, как ще издържи и той ми каза, че вече бравата е сменена
и няма възможност да отива в апартамента. Той каза: „Смениха бравата“. Дъщеря му беше
дошла. Това беше на шест месеца или на една година от смъртта на П. се срещнахме за
помена и аз го попитах дали продължава да се грижи, а той каза „Не. Защото смениха
бравата“.
П., след като се пенсионира, отиде да живее там, при майка си. Предложиха й да
остане в училище, но тя каза, че трябва да отиде при майка си и така.
СВИДЕТЕЛКАТА К. отговаря на въпроси на адвокат П.: П., след като се
пенсионира, отиде да живее при майка си. Това не мога да си спомня коя година стана.
Стана преди шест-седем години, преди да почине П.. С тях отиде да живее и В., защото
някога съм ходила. Те са ме канили на рождения й ден, който е на 17 март и заедно с дъщеря
му. Не мога да кажа кой къде живееше в този апартамент. Мен са ме канили в хола. Не знам
дали някой спеше в хола.
Адв. П.: Знаете ли по каква причина В. е спрял да ходи да се грижи за Г.?
Адв. Н.: Възразявам на въпроса, че спрял да се грижи.
Съдът формулира въпроса в следния смисъл: Знаете ли В. да е спрял да гледа Г.?
СВИДЕТЕЛКАТА К.: Той е спрял да я гледа. Всяка сутрин една колежка ми каза, че
го вижда с торбите да носи храна. Попитала го е къде отива. Той отговорил, че отива в
****** да носи храна. Веднага след смъртта на П., известно време аз го попитах как ще се
грижи сега за майка й и той каза, че ще продължава да се грижи, но ако види, че не успява,
защото не може да бъде през цялото време при нея, ще наеме жена. Мисля, че е наел. Не
зная дали е наел. Каза, че ще наеме, но дали е наел. Г. и дъщеря й бяха изключително
близки. Не знам на какво е разчитала. Може би самата връзка между майка и дъщеря да е
била много силна. За тези сделки, за които казах, че са били преди 15-20 години някъде,
12
тогава съм била на 40 и няколко години, когато тя е говорила, че ще купува апартамент от
майка си, но не знам на коя дата е било. Това е станало преди 15-20 години. Вероятно тогава
тя е искала заем от ВС-каса, защото тя тогава ме е молила да й стана поръчител. Не знам
дали тогава не са й достигали пари за апартамента или за какво. Тя каза, че купува
апартамента на майка си. Тя ме съветваше и мен ако намери нещо подходящо в ******. Тя
каза, че е купила апартамента на майка си. Тя е търсила да купува жилище в ******. Тогава
тя каза: “Купувам апартамента на майка ми“. Тя ми каза: „Искаш ли там, ако намеря нещо
да ти намеря. В тези панелки не е добре да се живее“, какво били канцерогенни.
За Л. нищо не ми е известно.
През години, в които казах, че съм ходила, Г. не е имала нужда някой да се грижи за
нея. Тя обичаше лукса и винаги купуваше много скъпи подаръци. Тя сама се обслужваше. Не
е имала нужда от кой знае какви грижи. Просто като един възрастен човек е имала нужда от
близостта на дъщеря си. Когато ходих последно при нея, тя беше в кондиция. На 03 юни е
рождения й ден. Може би последно съм ходила в жилището на 04-05 юни, някъде там, в
годината преди да почине П..
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля.
Съдът освободи от съдебната зала свидетеля К. Г. К..
СЪДЪТ призовава в съдебната зала за разпит в качеството на свидетел: В.КА Г. А.А.
В залата влиза свидетелят В.КА Г. А.А.
Преди разпит на свидетеля, съдът пристъпва към снемане на неговата самоличност,
като напомня за отговорността по чл. 290 от НК в случай на лъжесвидетелстване и правото
на отказ от свидетелстване по реда на чл. 166, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от ГПК.
В.КА Г. А.А, ЕГН **********, 77 г., разведена, неосъждана, българска гражданка, с
адрес – ******. Без родство и други връзки на заинтересованост със страните по делото.
Желае да свидетелства. Предупредена за наказателната отговорност в случай на
лъжесвидетелстване.
СВИДЕТЕЛКАТА А.А отговаря на въпроси на адвокат Н.: Познавам Г., В. и В. Т.
от 48 години. С В. и В. сме съседи и живеем в един блок. Г. я познавам, защото беше майка
на П.. Познавам я от същото време, от 48 г. Сина на Г. - Л. не го познавам, не съм го
виждала, не знам кой е този човек. От всичките роднини, само него не познавам. Г. и дъщеря
й П. винаги са били в отлични отношения, като на майка и дъщеря, даже повече от една
връзка между майка и дъщеря. Винаги са били заедно и с много грижи. За Г. полагаха грижи
П. и В., най-вече. П. и В. непрекъснато ходиха да пазарят. П. там беше постоянно, а В. всеки
боже ден беше там, приготвяше храната и се грижеше постоянно. Тя беше много
обгрижвана жена Г., до последния момент. Тя вече беше много възрастна жена. Постоянно я
обслужваха, защото тя самостоятелно не можеше последните години. Аз я познавам от
млади години. Тя беше активна жена. Въпреки всичко те постоянно бяха при нея. Аз
многократно съм ходила в дома на Г.. Състоянието на апартамента беше идеално. Тя беше
страхотна домакиня, много еродирана и интелигентна жена, с много съвременно мислене.
13
Аз винаги, когато съм се чувствала не в кондиция, като й се обадя, тя имаше страхотен
ентусиазъм и винаги съм се възхищавала на поведението й. Тя беше много интелигентна
жена. В дома се пъддържаше хигиена. За лична хигиена на Г. – тя беше толкова кокетна
жена и толкова изискана, че и дума не може да стане, колкото да беше болна и въпреки
всичко. Аз преди ходих по-често в дома й, но тя през зимата, в годините идваше там да
живее в блока. Г. идваше да живее при П. през зимата. Аз много съм ходила в ****** и те са
ни гостували. Бяхме много близки като много близки хора. Г. не знам дали можеше да се
храни самостоятелно, последно не я бях виждала. Предполагам, че предвид, че те й
сервираха на място и се грижеха за нея. И двамата готвиха на Г. - и В. и П.. Двамата си
готвиха, пазаряха постоянно. За Л. никога не съм чувала. Не е споделяла нещо за сина си. Аз
не знаех за него нищо. Познавам всичките им роднини и сестрата на Г., и братята й
познавам, но този човек нито съм чувала за него, нито съм го виждала. За тези 40 години,
нито веднъж, никога не съм чувала, не знам какво представлява. За продажба – Г. е
споделяла, че е имала нужда от средствата да си посреща нуждите, защото тя беше с ниска
пенсия, а пък обичаше естетиката, красотата, хубавите дрешки. Обичаше да пътува. Ходила
е в Чехия, в Турция, в Румъния. Тя е румънски възпитаник, знаеше румънски. Тя работеше в
районния съд. Чувала съм от Г., че тя е продала на дъщеря си имота. Вероятно е получила
пари. Каза ми, че ще го продаде, защото има нужда от тези пари. Те са много лични тези
неща.
СВИДЕТЕЛКАТА А.А отговаря на въпроси на адвокат П.: Жилището на Г. се
намира в “******”, блок 38, мисля че беше, на първи етаж. В последните години не съм
ходила, защото, тя, дъщеря й живееше постоянно при нея, грижеше се за нея и В. беше при
тях. В последните години не съм ходила. Не знам кога почина Г.. П. почина на ******,
преди 3 години. Знаете, че след смъртта на П., за Г. се грижеше В.. Аз не съм го виждала.
Той постоянно беше там. Там не съм ходила, но той всеки божи ден беше при нея. Знам го,
виждам го, постоянно пазареше с чантите, с лекарствата, с всичко. Отиваше там всеки божи
ден и последната година на Г., преди да се появи този човек, който й е син. Не знам кога се
появи този син, може би от миналата година. Знам, че се е появил, защото аз познавам
цялото семейство. В. спря да ходи в Г., когато се появи синът. Това стана миналата година.
През този период, след като П. почина, не съм ходила в апартамента на Г..
Последния път, когато ходих, Г. не можеше сама да се грижи за себе си. Беше на
легло. Тя можеше да става и сама. Като й е приготвено всичко, поднася й се в леглото, на
табличката, със всичките неща, с храната, с всичко. Кафенце – тя обичаше сладкиши, беше
отлична домакиня. Тя не е лежала и яла, те все пак си я поддържаха, изправяха си я. Това,
което разказвам, го видях в жилището в ******.
Въпрос на адв. П.: Колко години зимата Г. е живяла в апартамента в ***?
СВИДЕТЕЛКАТА А.А: Колко години. Тя П. отдавна се беше пренесла да живее при
нея и се грижеше на място при нея. А пък, докато П. работеше, тя тогава идваше, защото
имаше здравословни проблеми. Г. претърпя няколко операции и идваше в “***” при П.. Там
се грижеха за нея. Но когато П. отиде да живее при нея, това стана няколко години преди да
14
почине.
Въпрос на адв. П.: В. отиде ли да живее с жена си в “******”?
СВИДЕТЕЛКАТА А.А: В. пътуваше всеки божи ден.
Въпрос на адв. П.: В какви отношения са били П. и В.?
СВИДЕТЕЛКАТА А.А: В нормални, съпружески отношения. Какви да бъдат.
Винаги бяха заедно, един до друг. Те не ходеха никъде един без друг.
Въпрос на адв. П.: Казахте, че Г. е била с добра хигиена. Последно като ходихте в
жилището в ******, беше ли подредено, изчистено?
СВИДЕТЕЛКАТА А.А: Те правиха ремонт, освежаваха го. Хигиената беше добре.
Нямаше лоша миризма.
Въпрос на адв. П.: Знаете ли П. да е била болна?
СВИДЕТЕЛКАТА А.А: П. и да е била болна, постоянно В. се грижеше за нея.
Въпрос на съда: Знаете ли П. да е била болна?
СВИДЕТЕЛКАТА А.А: Не.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля.
Съдът освободи от съдебната зала свидетеля В.КА Г. А.А.
ОТВЕТНИКЪТ Т.: Защото много неща се казаха, които за първи път ги чувам.
Много неща, които не се казват. Сега, отношенията между баба Г., съпругата ми П. и този
човек, защо бяха обтегнати. Осемдесетте години те имаха от баба Пена, тяхната баба,
майката на баща им, който почина през 1957 г. наследствена къща на „******“. И той заведе
дело да й вземе нейния дял. Затова отношенията тогава се обтегнаха и той повече не е идвал
при баба Г.. Делото стигна чак в ***, но съдиите решиха, че имотът е поделяем и остана и
след това къщата се продаде. Тук се чуха неща за мен, които наистина не съм знаел, че
притежавам. Можете да проверите и там в документите, че лекарства не били купувани: има
рецептурни книжки, където в аптеката се отбелязва кога са взети и съответно касовите
бонове. По някаква случайност, понеже не всички документи – там са данъци, заплатени
неща, ги слагах в една торба, слагах и касовите бонове. За апартамента: апартаментът има
две тераси - южна и западна. И двете тераси са остъклени. Южната тераса с ПВЦ, с
климатик. Тук се говори половин час за някакво си стъкло спукано - на южната терасата, тя
понеже е голяма, имаше също дИ., където баба Г. обичаше така, като е хубаво времето да
излезе да си седне там, да си пие кафето с П.. След това има рецепти от лекар, който съм
водил винаги вкъщи, когато баба Г. не се чувстваше добре. Рецептите са там. Доктор
Люцканова, личната лекарка, не съм я викал, защото не е имало нужда. Тя само изписваше
рецептата по каса. Баба Г. имаше… какво значи вярата в даден човек, много голяма вяра в
доктор Христов, колегата, който го водих да я преглежда. Самото идване на лекаря й
вдигаше духа.
АДВ. П.: Нямам други доказателствени искания. Представям списък на разноските.
15
АДВ. Н.: Нямам други доказателствени искания. Представям списък на разноските.
СЪДЪТ, с оглед изразеното становище от страните и липсата на други
доказателствени и процесуални искания, намира делото за изяснено от фактическа и правна
страна, поради което следва да обяви съдебното дирене за приключило и даде ход на устните
състезания.
Водим от гореизложените мотиви, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ ЗА ПРИКЛЮЧИЛО
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ
АДВ. П.: Моля да уважите предявените искове. Моля да ми дадете възможност да
представя писмена защита. Претендирам разноски.
АДВ. Н.: Моля да отхвърлите изцяло предявените искове. Моля да ми дадете
възможност да представя писмена защита. Претендирам разноски.
Съдът обяви устните състезания за приключили.
СЪДЪТ ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на процесуалния представител на ищеца в
десетдневен срок, считано от датата на изготвяне на съдебния протокол, а на процесуалния
представител на ответната страна - в четиринадесетдневен срок, считано от датата на
изготвяне на съдебния протокол, да представят писмени защити.
Съдът обяви, че ще се произнесе с решение на 10.05.2024 г.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 15:37 часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
16