РЕШЕНИЕ
гр. Ихтиман, 09.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ИХТИМАН, ІII състав, в публично заседание на
двадесет и трети февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВЕТОЗАР ГЕОРГИЕВ
при секретаря Цветелина Велева, като разгледа докладваното от
съдията НАХД № 321/2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш серия К №3272776 на ОДМВР София, с
който на Ж.П.Ф., ЕГН **********, в качеството му на законен представител на
„КАР 1 ЛОГИСТИК“ ЕООД, ЕИК ., на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2,
т. 5 от ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в
размер на 400 лв.
Твърди се, че фишът е незаконосъобразен. Поддържа, че
дружеството е единствено ползвател на МПС, както и че е подадена декларация по
чл. 189, ал. 5 от ЗДвП.
Жалбоподателят не се явява и не изпраща представител в
съдебно заседание.
Въззиваемата страна не изпраща представител, в писмено
становище излага съображения за неоснователност на жалбата.
По допустимостта:
Съгласно чл. 189, ал. 8 от ЗДвП жалбата срещу електронния фиш
се подава в 14-дневен срок от получаването му, а когато е направено възражение
по ал. 6- в 14-дневен срок от съобщаването на отказа за анулиране на фиша. В
случая липсва възражение по ал. 6 на чл. 189 от ЗДвП. ЕФ е връчен на
22.05.2020г. (л. 28, л. 50 и л. 53 от делото) и е налице депозирана декларация
по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП на 03.06.2020г. (л. 64 от делото). С оглед
нечетливостта на представеното известие от Български пощи съдът приема, че
датата на подаване на декларацията по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП е 03.06.2020г.,
като същата е подадена в 14- дневния срок по чл. 189, ал. 5, изр. 2 от ЗДвП.
Декларацията по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП препятства влизането в
сила на електронния фиш и издателят му не разполага с друга процесуална
възможност, освен да го анулира, а при неизпълнение на това задължение
14-дневният срок за обжалване на фиша започва да тече едва от деня, когато това
е станало известно на адресата (арг. от чл. 189, ал. 8 от ЗДвП). В този смисъл
Определение № 573 от 10.04.2020 г. по к. ч. адм. н. д. № 549/2020 г. на
Административен съд – Бургас. Настоящият съдебен състав изцяло споделя този
извод, тъй като противното би означавало, че при липса на постановено от ОДМВР
София анулиране на ЕФ в срока за подаване на декларацията по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП
(съвпадащ и със срока за обжалване на ЕФ) наказаното лице ще е лишено от право
на защита.
В настоящия случай писмото, с което се отказва анулиране на
ЕФ е изготвено на 14.07.2020г. (л. 63 от делото), а жалбата е подадена на
20.07.2020г. (л. 2 от първоначално образуваното по жалбата НАХД №2802/2020г. на
РС- Бургас). Следователно жалбата е депозирана в законоустановения срок, от
легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобразно чл. 18 НПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
На 27.11.2019 г. в 15,08 часа на автомагистрала Тракия, в
района на км 46+000 с посока гр. Пловдив, чрез преносима система за контрол на
скоростта на моторни превозни средство с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип "ARH CAM S1" с автоматизирано техническо средство №
11743с1 е заснето МПС "Рено Трафик" с рег. № А7652НК със скорост от 115
км/ч при разрешена скорост от 70 км/ч, въведена с пътен знак В26.
След преустановяване на извършвания контрол на скоростния режим на движещите се МПС на посочената дата и място е изготвен протокол съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение.
От направена справка се установява, че цитираният автомобил е
предоставен за ползване на дружеството жалбоподател.
В отсъствие на жалбоподателя, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е издаден срещу него процесния ЕФ, с който за нарушаване на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП му е наложено на основание чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 400 лв. В обжалвания фиш след приспадане на допустимата грешка отчетената скорост била редуцирана на 111 км/ч, т. е. превишаването на максимално допустимата скорост на движение било с 41 км/ч.
От разпечатка от показанията на радарното устройство – кадър
от снимка № 020047/27.11.2019 г., се установява, че на 27.11.2017 г. в 15,08
часа лек автомобил с рег. № А7652НК е засечен със скорост от 115 км/ч.
От удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
17.09.5126 на преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни
средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип "ARH CAM
S1" се установява, че срокът на валидност е до 07.09.2027г.
От протокол №55-С-ИСИ/30.09.2019г. от проверка на преносима
система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено
разпознаване на номера и комуникации тип "ARH CAM S1" се установява,
че средство за измерване №11743с1 е проверено в периода от 24.09.2019г. до 25.09.2019г.
Представена е и Заповед на ръководителя на АПИ относно
временна организация и безопасност на движението (ВОБД) чрез ограничение на
скоростта в участък от км 45+200 до км 46+266 в посока Бургас на АМ „Тракия“.
Процесният ЕФ е издаден от компетентен орган съгласно чл. 189, ал. 4, изр. 2-ро от ЗДвП, тъй като ОДМВР София е съответната териториалната структура на Министерство на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението.
Настоящият състав намира, че обжалвания ЕФ съдържа предвидените в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП реквизити, чрез посочване на: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока и сметката на доброволното й заплащане. В случая разпоредбата на чл. 54 от ЗАНН, визираща необходимите реквизити на наказателното постановление, не е приложима, тъй като чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е специална норма за ангажиране на административнонаказателната отговорност на водачите на МПС при нарушения, установени и заснети с техническо средство, в отсъствието на контролен орган. В подкрепа на този извод е и легалното определение на електронен фиш, съдържащо се в т. 63 от ДР на ЗДвП, а именно, че като електронен документ, той има безспорно авторство, което не следва да бъде изрично посочвано. За същият, макар и съобразно нормата на чл. 189, ал. 11 от ЗДвП, да е предвидено, че е своеобразен аналог на наказателно постановление, то това е единствено по отношение на правните последици от влизане в сила на двата акта. Законодателят не е въвел пълно приравняване между електронния фиш и наказателното постановление нито по отношение на съдържанието им /предвид реквизитите, визирани в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП/, нито във връзка с процедурата по съставянето им. Ето защо и след като в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП не е предвидено като задължително условие посочването на датата на издаване на електронния фиш, то липсата на такава не представлява съществено процесуално нарушение на изискванията към формата и съдържанието на ЕФ.
Разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е категорична, че
когато самото нарушение е установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система, се издава ЕФ на нарушителя в отсъствието на контролен
орган. Това е специална норма по отношение на разпоредбите, регулиращи общия ред
за налагане на административно наказание по ЗАНН, като същата дерогира
приложението на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
По делото се установи, че процесното нарушение е фиксирано с преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип "ARH CAM S1" с автоматизирано техническо средство № 11743с1. В ЕФ присъстват, както видът и наименованието на типа на автоматизираната система, а именно "ARH CAM S1", така и номерът на автоматираното техническо средство, като използваната система е посочена и в изготвения протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., където е индивидуализиран и номерът на автоматизираното средство.
Разпоредбата на чл.
10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/ 12.05.2015 г. на МВР въвежда в задължение на
контролните органи към всеки протокол за използване на мобилно АТС, временно
разположено на участък от пътя да се изготвя с снимка на разположението на
уреда. В случая такава снимка се съдържа в преписката. Местоположението на АТС
е посочено достатъчно точно и в протокола за използване на техническото
средства, имащ характера на официален документ със съответната доказателствена
сила. Отделно, местоположението на АТС е установимо и от снимковия материал на
нарушението, доколкото мястото на извършване на същото в случая съвпада с това
на установяването му. Местоположението на пътен знак В26, въвеждащ ограничение
в скоростта е отразено в представената схема за организация на движението на л.
18 и 19 от делото на СРС. Следователно мястото на временното разполагане на
мобилното АТС е индивидуализирано в достатъчна степен и по несъмнен начин, за
да е налице спазване на разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП.
В случая в съответствие с техническите и метрологични
характеристики от така измерената скорост 154 км/ч административно-наказващият
орган е приспаднал най-голямата възможна грешка /отклонение/ и спрямо водача е
наложено наказание за установена скорост от 111 км/ч при разрешена 70 км/ч и
превишение от 41 км/ч, което е точно изписано. В атакувания електронен фиш е
посочена разрешената скорост на движение, скоростта на движение на автомобила,
както и стойността на превишението - намалени с 3% толеранс, поради което не е
налице неяснота относно конкретните параметри на нарушението, още повече, че
намалението е и в полза на нарушителя.
Независимо от гореизложеното ЕФ следва да бъде отменен, като съображенията за това са следните. Съгласно чл. 188, ал. 1 от ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. Според ал. 2 на същата разпоредба когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство. Съгласно чл. 189, ал. 5 от ЗДвП в 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на МВР писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира.
Следователно е налице установена оборима презумпция при липсата на данни относно лицето, на което е предоставено превозното средство и което в момента на нарушението е управлявало същото, да се приеме, че извършител на деянието е собственикът на превозното средство и съответно на него да бъде наложено съответното административно наказание. Това е така, защото към момента на извършване на нарушението, известните данни са тези, които се съдържат в информационната система на МВР за регистрация на пътни превозни средства. С подаването на декларация собственикът може да обори презумпцията, като посочи друго лице, на което автомобилът е бил предоставен за управление и представи неговите данни, включително и свидетелството му за управление, в който случай издаденият електронен фиш се анулира и се издава нов на името на посочения от собственика водач. При тази законодателна уредба няма необходимост административнонаказващият орган да издирва водача на МПС. Законът е въвел облекчен режим за оборване на презумпцията, като следва да се подаде единствено декларация, в която да се декларират изгодни за декларатора факти, а именно, че друго лице е управлявало собствения му автомобил, придружена от свидетелството на управление на това лице, като дори не е необходимо този факт да бъде безспорно доказан.
В конкретния случай ЕФ е издаден срещу Ж.Ф., законен представител на ЮЛ- ползвател на МПС. В законоустановения срок по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП е представена декларация (л. 64 от делото), че не жалбоподателят, а друго лице- Виталий Васильович Толокоников (гражданин на Украйна), е управлявало автомобила. Към декларацията са приложени СУМПС и Договор за наем на процесното МПС, сключен между ЮЛ- ползвател на МПС, и Виталий Васильович Толокоников за периода от 20.11.2019г. до 29.11.2019г., като в този период е извършено и нарушението.
Следователно в съответствие с чл. 189, ал. 5 от ЗДвП е представена писмена декларация и копие на СУМПС на лицето, поради което ЕФ е следвало да бъде анулиран. За да откаже да анулира ЕФ АНО е посочил, че няма данни посоченото лице да е влизал или напускал територията на Република България (л. 63 от делото), като по делото е приложена и направена справка за това (л. 67 от делото). В разпоредбата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП не се съдържа изискване да е установено със справка, че посоченото лице е било на територията на страната. На следващо място справката е за лице с имена Vitaliy Tolokohikov, а видно от СУМПС действителните имена на лицето са Vitaliy Tolokonikov, т.е. е налице разминаване в имената. На последно място с оглед липсата на пълен контрол при пресичане на вътрешните граници на ЕС е напълно възможно дадено лице да пребивава на територията на страната и това обстоятелство да не е отразено в справката от с-р пътна полиция при ОДМВР София. В конкретния случай жалбоподателят в декларацията си по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП е посочил всички необходими данни за лицето и е приложил необходимите документи, като дори за пълнота е приложил и договор за наем на МПС, без да има такова задължение.
В случая са били налице всички предпоставки АНО да анулира ЕФ, поради което отказът му да стори това е незаконосъобразен. С подаването на декларацията и документите по чл. 189, ал. 5 ЗДвП е оборена предвидената от законодателя презумпция, като е посочено лицето, на което автомобилът е бил предоставен за управление и са представени неговите данни, включително и свидетелството му за управление, поради което издаденият електронен фиш е следвало да се анулира и да се издаде нов на името на посочения водач.
По изложените съображения, обжалваният електронен фиш е
незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН (ред. ДВ, бр.
94 от 2019г.), в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно
чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът отмени обжалвания административен акт или
отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е
имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ. С жалбата се претендират разноски за адвокатско възнаграждение в размер
на 360 лв.. Съгласно чл. 144 АПК субсидиарно се прилагат правилата на
ГПК. Представени са доказателства за изплатено възнаграждение в този
размер (л. 45 гръб от делото).
Възражение за прекомерност съгласно чл.63, ал.4 от ЗАНН не се прави от
въззиваемата страна.
Воден от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К №….
на ОДМВР София, с който на Ж.П.Ф., ЕГН **********, в качеството му на законен
представител на „КАР 1 ЛОГИСТИК“ ЕООД, ЕИК……., на основание чл. 189, ал. 4, вр.
чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП е наложено
наказание „глоба“ в размер на 400 лв..
ОСЪЖДА ОДМВР – София да заплати на Ж.П.Ф., ЕГН **********, сумата от 360 лева, представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен
съд София област.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: