Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 23.04.2021
г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, II-б въззивен състав, в
публично съдебно заседание на пети април през две хиляди и двадесет и първа година, в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
м.с. ИВАН КИРИМОВ
секретар
Донка Шулева, като разгледа докладваното от мл. съдия Киримов
гражданско дело номер 11946
по описа за 2019
година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258-273 от ГПК.
С
решение № 173671
от 23.07.2019 г.,
постановено по гр. д. № 50461/2018 г. на СРС, 66 състав, e отхвърлен предявеният от „З.А.Б.” АД,
ЕИК *******иск с правно основание чл. 411 от КЗ срещу „З.Л.И.“” АД, ЕИК *******за
заплащане на сумата от 1000 лева – регресна
претенция, представляваща изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по
имуществена застраховка „Каско“ за вреди на МПС „Пежо
308“ с рег. № *******, причинени при ПТП, настъпило на 05.11.2017 г. на пътя
Брезник – Трън по вина на водача на МПС „Опел Зафира“
с рег. № *******, ведно със законната лихва от 31.07.2018 г. до окончателното
изплащане на вземането.. С решението ищецът е осъден на основание чл. 78, ал. 3
от ГПК да заплати на ответника сумата от 200 лева съдебни разноски.
Срещу постановеното решение е
постъпила въззивна жалба, в срок, от ищеца З. „А.Б.“. Излагат се доводи за неправилност
на първоинстанционното решение, като жалбоподателят
счита, че при установена по делото фактическа обстановка неправилно първоинстнационният съд приел, че не е доказано противоправно и виновно поведение на водача застрахован при
ответника. Излага собствен анализ на приетите по делото доказателства. Моли
да се отмени първоинстанционното решение и да се постанови ново, с което предявеният иск да
се уважи в цялост. Претендира и разноските за двете съдебни
инстанции.
В срок по чл. 263 от ГПК е постъпил
отговор на въззивната жалба от въззиваемата
страна “З.Л.И.“ АД. Изложени са доводи за неоснователност на въззивната жалба, тъй като първоинстанционното
решение е правилно, постановено при правилно приложение на материалния и
процесуалния закон. Твърди се, че от събраните в хода на съдебното дирене пред първоинстнационния съд доказателства не може категорично да
се установи противоправно поведение на водача на лек
автомобил „Опел Зафира“, с рег. № *******. При така
изложеното моли подадената жалба да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено в цялост.
Претендира и разноски.
С определение № 23576 от 10.10.2019 г. е допуснато провеждане на съдебно дирене чрез
разпит на свидетел.
Софийски
градски съд, действащ като въззивна инстанция, като
съобрази оплакванията в жалбата съгласно чл. 269 от ГПК, намира следното по
предмета на въззивното производство:
Първоинстанционното решение е
валидно и допустимо, тъй като има съдържанието по чл. 236 от ГПК и съдът се е
произнесъл съобразно предявените с исковата молба претенции.
При
произнасянето си по правилността на обжалваното решение, съгласно чл. 269, изр.
второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г.
по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд
е ограничен до релевираните във въззивната
жалба на ищеца оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при
приемане за установени на относими към спора факти и
на приложимите материално правни норми, както и до проверка правилното
прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори
ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.
С
оглед оплакванията във въззивната жалба, предмет на въззивна проверка е установяване на фактите относно механизма на настъпилото ПТП.
По наличието на другите предпоставки за отговорността на ответника като
застраховател по задължителна застраховка гражданска
отговорност на участвало в процесното ПТП МПС – лек автомобил „Опел Зафира“, с рег. № ******* и за
възникване на регресното право на ищеца като
застраховател по имуществена застраховка „Каско“ на МПС – лек автомобил „Пежо 308“, с рег. № *******,
увредено при същото ПТП на 05.11.2017 г. на пътя гр. Брезник – гр. Трън и за вида на
вредите, поради липсата на оплаквания от страните, въззивният
съд е обвързан от
приетото от първоинстанционния съд, че предпоставките
за това са налице. Спорен
е въпросът налице ли е противоправно и виновно
поведение от страна на водача на лек автомобил „Опел Зафира“,
с рег. № *******.
По
делото е приет двустранен констативен протокол за ПТП № 25823 от 05.11.2017 г.,
носещ подписи на двамата водачи на МПС, участвали в същото, неоспорен от
страните, съгласно който на 05.11.2017 г. около 12,00 ч. на пътя гр. Брезник – гр.
Трън при движение в противоположна посока и в различни ленти лек автомобил „Опел
Зафира“ с рег. № *******, при разминаване с лек
автомобил „Пежо 308“, с
рег. № ******* блъска лисица и частите от лек
автомобил „Опел Зафира“ с рег. № ******* се
удрят в лек автомобил „Пежо 308“, с рег. № *******. На схемата за ПТП в протокола двата автомобила са
отразени намиращи се един срещу друг, в
противоположни ленти на движение.
С
приетото заключение по съдебно-автотехническата
експертиза, вещото лице е посочило, че по делото няма никакви данни, на база на
които да се определи скоростта на движение на двете превозни средства, в
момента и преди настъпването на удара, поради което е и невъзможно да отговори
на въпроса дали ударът с намиращото се на пътното платно животно е бил
предотвратим, т.е. за механизма на деянието.
Пред
настоящата инстанция е разпитан свидетелят С.Т., водач на лек автомобил „Пежо 308“, с рег. № *******. Съгласно показанията на този свидетел лисицата е
изскочила внезапно пред лек автомобил „Опел Зафира“ с
рег. № *******, а двата автомобила са се движили в рамките около разрешената
скорост от 90 км/ч. Настоящата инстанция кредитира в цялост показанията на
свидетеля, тъй като същите са еднопосочни, подкрепят се от останалия доказателствен материал и са от значение за спорните по
делото обстоятелства.
При
така изложеното настоящата инстанция намира, че делото следва да бъде решено
при съобразяване с разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК. Ищецът,
претендиращ обезщетение във връзка с увреждането, носи тежестта на доказване на
механизма на ПТП, както и противоправно поведение на
водача на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника. По
делото безспорно се установи, че 05.11.2017 г. около 12,00 ч. на пътя гр. Брезник
– гр. Трън при движение в противоположна посока и в различни ленти лек
автомобил „Опел Зафира“ с рег. № *******, при
разминаване с лек автомобил „Пежо 308“, с рег. № ******* блъска лисица и частите от лек автомобил „Опел Зафира“ с
рег. № ******* се удрят в лек автомобил „Пежо
308“, с рег. № *******. В същото време по
делото не са ангажирани безспорни доказателства от ищеца, от които да бъде
направен единствен и категоричен извод, че настъпилото ПТП се дължи на противоправно поведение на водача на лек автомобил „Опел Зафира“ с рег. № *******, доколкото
заключението на вещото лице не може да даде отговор на въпроса дали ударът
между лек автомобил „Опел Зафира“ с рег. № ******* и пресичащото пътя животно е бил
предотвратим. По делото е налице съществена доказателствена
празнота, относно съществени обстоятелства, в това число „опасна зона“ за
спиране на лек автомобил „Опел Зафира“ с рег. № *******, както и могъл ли е водачът на
горепосочения лек автомобил своевременно да възприеме пресичащото животно и да
предотврати настъпилото ПТП, поради което и не може категорично да се изведе,
че настъпилото ПТП е в резултата на противоправно
поведение на водача на автомобил „Опел Зафира“ с рег. № *******. При така изложеното настоящият
състав на въззивния съд счита, че събраните
доказателства, не установяват по начин, покриващ стандарта на чл. 154, ал. 1 от ГПК, а именно без съмнение, механизма на описаното ПТП и по точно дали същото
се дължи на противоправно поведение на водача на лек
автомобил „Опел Зафира“
с рег. № ******* или на случайно деяние.
Поради съвпадение на крайните изводи на настоящата инстанция с тези на
първоинстанционния съд, постановеното решение следва
да бъде потвърдено.
При този изход на спора, съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от ГПК
право на разноски във въззивното производство има въззиваемата страна З. „Л.И.“ АД, от която е направено съответно искане за
присъждане на юрисконсултско възнграждение,
определено от настоящата инстанция на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК в размер
на 100 лева..
Поради
гореизложеното, съдът,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 173671 от 23.07.2019 г. по гр. дело № 50461/2018 г. на Софийски
районен съд, Гражданско отделение, 66-и състав.
ОСЪЖДА „ДЗИ –
З. „А.Б.” АД, ЕИК: *******, да заплати на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на „З.Л.И.“” АД, ЕИК *******, сумата от
100 лева, представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.