№ 20212
гр. С., 07.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20231110108744 по описа за 2023 година
Производството е образувано въз основа на искова молба от “ФИРМА”
ЕАД, ЕИК ..... срещу А. М. В., ЕГН **********, с която по реда на чл. 422, ал.
1 ГПК са предявени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване дължимостта на сумата от 1 999,16
лв. – глА.ца, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за
периода м.05.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва върху
глА.цата, считано от 27.10.2022 г. до окончателното изплащане, сумата от
360,63 лв., представляваща лихва за забава върху глА.цата за топлинна
енергия за периода от 15.09.2020 г. до 14.10.2022 г., сумата от 25,01 лв. -
глА.ца за извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.09.2019
г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 27.10.2022 г. до
окончателното изплащане и сумата от 5,25 лв., представляваща лихва за
забава върху глА.цата за дялово разпределение за периода от 31.10.2019 г. до
14.10.2022 г., които суми касаят топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ж.к.
“....”, бл. ...., аб. № ....., и за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 10.11.2022 г. по ч.гр.д. № 58420/2022
г. по описа на СРС, 176 състав.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да
е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи
условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като
купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди,
че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да
1
заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуването им на
интернет страницата на дружеството. Претендира разноски и възразява за
прекомерност на претендирания адвокатски хонорар на основание чл. 78, ал. 5
ГПК.
Ответникът А. М. В., чрез особения представител адв. А. А. Х., в срока
по чл. 131 ГПК депозира отговор, с който оспорва предявените искове.
Оспорва да е в облигационно отношение с ищеца, тъй като не бил собственик
или вещен ползвател на процесния имот. Прави възражение за изтекла
погасителна давност.
Третото лице помагач на страната на ищеца „ФИРМА“ ЕООД не
оспорва исковете, като счита същите за основателни.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до
следните фактически и прА. изводи:
По иска с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.1
ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:
Предявеният иск е за установяване съществуването на задължение за
заплащане на дължимата цена по договор за продажба на топлинна енергия.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – Е.С., присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители
на топлинна енергия. Понятието потребител на топлинна енергия е
дефинирано в разпоредбата на § 1, т. 42 ДР на ЗЕ, съгласно която, в
редакцията към процесния период, потребител, респективно задължено лице
за заплащане цената на доставена ТЕ във връзка с чл. 155 ЗЕ, е собственик
или ползвател на имот, който ползва топлинна енергия с топлоснабдител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване.
Анализът на законовата уредба мотивира извода, че качеството потребител на
топлинна енергия за битови нужди по смисъла на ЗЕ има собственикът на
топлоснабдения имот, освен в случаите, когато върху имота има учредено
ограничено вещно право на ползване, в който последен случай, потребител по
законова дефиниция е ползвателят. Същото следва, както от изричното
разглеждане в ЗЕ на хипотезата на учредено вещно право на ползване и
нарочно определяне на титуляра на същото като ползвател на доставяната в
имота топлинна енергия, така и от общата такава на задълженията на
титуляра на вещното право на ползване по чл. 57 ЗС. В този смисъл и
Решение № 11 от 29.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1319/2012 г., III г. о.
Съобразно тълкувателно решение № 2 от 25.05.2017 г. на ВКС по т. д. №
2/2016 г., ОСГК, с приемането на Закона за енергетиката законодателят
регламентира доставката на топлинна енергия в сгради под режим на Е.С.
като услуга, която се ползва от самата Е.С.. Макар последната да не е
персонифицирана, за отношенията в енергетиката законодателят я разглежда
като колективен субект, явяващ се самостоятелен потребител на услугата
„доставка на централно отопление“. Поради особения правен субект - сграда в
2
режим на Е.С., е въведено изискване решенията да се вземат с мнозинство,
което за присъединяване и преустановяване следва да е квалифицирано. В
решението е прието, че при доставката на централно отопление в сградите
под режим на Е.С. искането за услугата се прави не от всеки отделен етажен
собственик (той не би могъл да получи енергията, без да ползва сградната
инсталация като обща част), а от мнозинството етажни собственици, които по
общо правило могат да вземат решения дали и как да бъдат използвани
общите части. В отношенията в областта на енергетиката, законодателят
приема, че потребител на услугата е цялата Е.С., затова титулярът на права
върху отделни обекти може да откаже заплащането на доставено против
волята му централно отопление в тези обекти, но не може да откаже
заплащането на отдадената от сградната инсталация или от отоплителните
уреди в общите части енергия при доставката на централно отопление в
сградата.
С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването
на облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна
енергия, е обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на
собственост или вещно право на ползване върху съответния топлоснабден
имот, явяващ се част от сграда – Е.С., т.е. облигационното отношение между
топлопреносното предприятие и титуляра на това право възниква с
придобиването на правото на собственост или вещно право на ползване и се
прекратява със загубването на същите.
Когато върху имота има учредено вещно право на ползване, се поставя
въпросът как се разпределя отговорността за задълженията за топлинна
енергия между собственика и вещния ползвател на топлоснабдения имот.
Законът не урежда солидарната им отговорност, поради което ищецът следва
да потърси вземането си от един от тях. В съдебната практика се приема, че в
този случай клиент на топлинна енергия и страна в облигационното
отношение с топлофикационното дружество пак по правило следва да е
титулярът на вещното право на ползване. И това е така, защото съгласно чл.
57, ал. 1 ЗС ползвателят е длъжен да плаща разноските, свързани с ползването
на имота. Вещното право на ползване дава изключително право на титуляра
му да владее и ползва имота, като лишава собственика от тези правомощия и
той остава притежател само на т.нар. гола собственост. Следователно, след
като само вещният ползвател извлича ползите от вещта, е оправдано именно
той да понесе цялата тежест във връзка с ползването й. В подкрепа на това
становище е и разпоредбата на § 1, т. 2а ДР ЗЕ, която предвижда, че “битов
клиент” e клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Или може да
се направи изводът, че поначало собственикът на топлоснабдения имот е
клиент на топлинна енергия, но ако върху имота има учредено вещно право на
ползване в полза на друго лице, ползвателят се явява клиент на топлинна
енергия, а не собственикът.
От приетия по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № ...., дело № 50419 от 30.12.1997 г., се установява, че ответникът А. М.
В. е придобил собствеността върху недвижим имот, представляващ ателие №
3
5, по ценообразуване № 2, находящо се в гр. С., ...., бл. ..... С нотариален акт
за дарение на недвижим имот № ...., дело № 008 от 15.03.2017 г. на нотариус
В.А., вписана под № ... в регистъра на Нотариалната камара, с район на
действие СРС, ответникът дарява гореописания недвижим имот на своята
майка Д.Я. В.а, като си запазва пожизнено право на ползване върху имота.
По делото е представена молба-декларация вх. № 703/10.01.1998 г. от
ответника до “ФИРМА” АД за откриване на партида за процесния имот на
негово име.
По делото не се твърди, а и не са представени доказателства да е
настъпило правоприемство между собственика на имота – Д.Я. В.а и
ответника, в качеството му на вещен ползвател на имота, както и за
прекратяване на вещното право на ползване върху самостоятелния обект –
ателие № 5 по някой от предвидените в закона начини. Не се твърди, а и не са
представени доказателства да е сключен индивидуален договор за доставка на
топлинна енергия между ищеца и собственика на имота Д.Я. В.а по смисъла,
разяснен с ТР № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК, а
именно – подаване на заявление-декларация от страна на собственика за
промяна на титуляра на партидата за имота, въз основа на притежаваното от
нея право на собственост.
Съгласно чл. 59, ал. 1 ЗС вещното право на ползване се погасява със
смъртта на носителя му. По делото не са ангажирани доказателства, от които
да се установява правото на ползване върху процесния имот, запазено в полза
на ответника с посочения по-горе нотариален акт от 15.03.2017 г., да е
погасено с настъпването на смъртта му или с прехвърляне на правото на
ползване на трето лице.
С оглед на тези обстоятелства и по горните мотиви съдът приема, че
обвързан по силата на закона от облигация с ищцовото дружество по
отношение доставяната до имота топлинна енергия, е ответникът, в
качеството му на титуляр на вещно право на ползване върху имота, а не
собственикът Д.Я. В.а, притежаваща единствено т.н. “гола собственост върху
същия”. Не се твърди, а и не бяха представени доказателства собственикът да
притежава качеството потребител/клиент на доставената до процесния имот
топлинна енергия, поради което и предявените искове срещу титуляра на
вещното право на ползване, който е и титуляр на откритата при ищеца
партида за имота, се явяват основателни.
Като страна по това правоотношение, потребителят дължи заплащане на
реално потребената въз основа на отчетени единици топлинна енергия от
средствата за дялово разпределение - топломери, монтирани на
отоплителните тела в жилището, водомер за топла вода и съответна част от
стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, по
данни от общия топломер, монтиран в абонатната станция, с оглед въведения
в ЗЕ принцип за реално доставената на границата на собствеността топлинна
енергия, при уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие
4
и потребителите на ТЕ в сграда – Е.С..
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема,
съответстващ на претендираната цена, по делото е прието заключение на
съдебно-техническа експертиза. Вещото лице установява, че количеството
топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез
т.нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. “ФИРМА” ЕАД
ежемесечено е извършвала отчети на общия топломер, който е от търговски
тип АС и е преминавал метрологичен контрол съгласно Наредбата. Вещото
лице установява, че за процесния абонат не се изчислява топлинна енергия за
отопление на имот. Изчислена е топлинната енергия за битово горещо
водоснабдяване в имота. Посочено е, че в имота не е монтиран водомер, а
изчислението е на база за 1 брой потребител, като за 2020 г. потреблението е
коригирано според отчетената разлика по общ топломер. От експертизата се
установява още, че за процесния имот топлинна енергия за отопление от
сградна инсталация се разпределя според пълния отопляем обем – 80 кубични
метра и този на етажната собственост – 9 308 кубични метра. СТЕ установява,
че сумата за ТЕ за процесния имот е определена съгласно действаща
нормативна уредба и актуални цени на ТЕ за исковия период. Установено е,
че технологичните разходи са приспаднати за сметка на ищеца. При тези
данни вещото лице заключава, че ФДР е извършила дяловото разпределение
за процесния имот и период в съответствие с действащата нормативна уредба.
С оглед изложеното съдът приема, че за процесния имот, е доставяна
топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената
енергия е измервано коректно. Следва да се даде отговор на въпроса какво е
количеството потребена топлинна енергия, за което се дължи заплащане на
цена.
Доколкото купувачът дължи цената на реално потребената енергия, то
при определяне дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите
на прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се формират в резултат от
изравняване, т.е сумите по изрА.телните сметки. Ето защо, за определяне
размера на дължимата цена, съдът ползва данните на СТЕ, според която
размерът на потребената топлинна енергия за процесния период е на стойност
2 148,73 лева, в която сума не са включени изравнявания, корекции и
просрочени задължения от предходни периоди и която сума следва да се
коригира с изрА.телната сума за процесния период – 149,55 лева за
получаване от абоната. Така дължимата сума за реално потребеното
количество ТЕ в процесния имот, за която се дължи плащане от абоната,
възлиза в размер на 1 999,18 лева (2 148,73 лв. – 149,55 лв.). Ищецът
претендира сума в размер на 1 999,16 лева, с оглед на което искът следва бъде
уважен изцяло, при спазване принципа на диспозитивното начало.
Съгласно разпоредбите на чл. 36 от ОУ на ищеца, задължителни в
отношенията с клиенти на ТЕ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на договорите между
„ФИРМА” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово разпределение
5
на топлинната енергия между потребителите в сграда – Е.С., таксите се
заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество,
което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата
за дялово разпределение. От приетите по делото писмени доказателства и от
заключението на ССчЕ се установява, че дължимата от потребителя цена за
услугата дялово разпределение за периода м.09.2019 г. – м.04.2021 г. възлиза
на 25,01 лв. Следва изводът, че претенцията на ищеца се явява основателна и
следва да бъде уважена изцяло.
По наведеното възражение за изтекла за вземанията погасителна
давност:
Ответникът, с отговора на исковата молба, упражнява правото си по чл.
120 от ЗЗД, като прави възражение за изтекла погасителна давност на
претендираните от ищеца с исковата молба вземания.
Съгласно разпоредбите на чл. 155 ЗЕ и чл. 156 ЗЕ потребителят на
топлинна енергия дължи плащане на цената на същата по предварително
определени цени, известни на страните, на месечни вноски с установен в
общите условия падеж. Престациите се обединяват от общия правопораждащ
факт – облигацията между страните по договор при публично известни общи
условия по чл. 150 ЗЕ и имат съществения елемент на периодичните
плащания по смисъла на чл. 111, б. ”в” ЗЗД – предварително определен и
известен на страните момент, в който повтарящото се задължение за плащане
трябва да бъде изпълнено, както и определяем размер на същото предвид
предварително фиксираните цени за единица топлинна енергия. Горните
характеристики на вземанията на топлофикационните дружества за цена на
доставената на потребителите топлинна енергия съдът, и при зачитане на
тълкувателно решение 3 от 18.05.2012г. по т.д. 3/2011г. на ОСГТК на ВКС,
намира да ги определят като такива на периодично изпълнение по смисъла на
чл. 111, б ”в” ЗЗД, предвид на което и същите се погасяват с изтичане на
установената в същата норма кратка тригодишна давност.
Предвид нормата на чл. 114 ЗЗД погасителната давност започва да тече
от деня, в който вземането е станало изискуемо, като давността се прекъсва на
основание чл. 116 ЗЗД с предявяването на иск, в случая на заявление по чл.
410 ГПК – на 27.10.2022 г. В тази връзка вземането на ищеца за цена на
доставената на ответника топлинна енергия не е погасено по давност за
месечните вноски с падеж след 27.10.2019 г., тоест при съблюдаване чл. 33 от
общите условия обхваща вземанията за периода от 01.09.2019 г. до крайната
дата на исковия период - 30.04.2021 г. В настоящия случай до датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
– 27.10.2022 г., са изтекли 3 години по отношение на вземането за глА.ца за
периода от м.05.2019г. до м.08.2019г. включително, тъй като срокът за
заплащане на месечното задължение за м.09.2019г. е бил до 15.11.2019 г.
включително, респ. погасителната давност за това вземане е прекъсната с
6
подаване на заявлението. Тук обаче следва да бъде зачетено времето от
13.03.2020 г. до 21.05.2020 г. /общо 70 дни/, през което съгласно чл. 3, т. 2 от
Закон за мерките и действията по време на извънредно положение , обявено с
Решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. и за преодоляване на
последиците, давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или
придобиват права от частнопрА. субекти, спират да текат.
Предвид това и съобразявайки периода, през който давността е спряла
да тече, следва да се приеме, че вземането на ищеца за доставената на
ответника топлинна енергия е непогасено за исковия период м.07.2019 г. –
м.04.2021 г., тъй като отчитайки спирането на давността, вземането на ищеца
не е погасено по давност за месечните вноски с падеж след 18.08.2019 г.
Срокът за заплащане на месечното задължение за м.07.2019 г. е бил до
15.09.2019 г., поради което вземането за глА.ца е погасено по давност за
периода м.05.2019 г. – м.06.2019 г. Предвид изложеното, искът за ТЕ се явява
основателен и следва да бъде уважен за сумата от 1 901,26 лева лв. за периода
от м.07.2019 г. до м.04.2021 г., изчислена от съда по реда на чл. 162 ГПК и
съобразявайки заключението на СТЕ.
По отношение вземането за дялово разпределение и вземанията за
обезщетение за забава възражението за изтекла погасителна давност е
неоснователно, доколкото посочените вземания се претендират за период по-
кратък от 3 години преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК.
По исковете по чл. 86, ал.1 от ЗЗД:
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в
погасяването му. Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия, купувачът е
длъжен да заплаща месечната сума за топлинна енергия в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнася. В конкретния случай, ответникът е
бил в забава за плащане на глА.цата за топлинна енергия за периода от
15.09.2020 г. до 14.10.2022 г., като размерът на обезщетението за забава върху
установената в производството глА.ца е в размер на 349,71 лева, съобразно
приетата по делото, напълно кредитирана от съда и неоспорена от страните
ССчЕ. Предвид изложеното, искът е основателен и следва да бъде уважен до
размера от 349,71 лева, а за разликата над тази сума до пълния предявен
размер от 360,63 лева следва да бъде отхвърлен.
По отношение на обезщетението за забава върху цената за услугата
дялово разпределение ответникът е бил в забава за плащане за периода от
31.10.2019 г. до 14.10.2022 г., като размерът на обезщетението за забава върху
цената за услугата дялово разпределение е в размер на 5,39 лева, съобразно
приетата по делото, напълно кредитирана от съда и неоспорена от страните
ССчЕ. Ищецът претендира сума в размер на 5,25 лева, с оглед на което искът
следва бъде уважен изцяло, при спазване принципа на диспозитивното
начало.
По отговорността на страните за разноски:
С оглед изхода на спора, право на разноски имат и двете страни. На
7
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, на ищеца следва да му бъдат присъдени
разноски в размер на 1 095,54 лева за исковото производство от общо 1 147,80
лева (47,80 лв. – държавна такса, 200,00 лв. – депозит за вещо лице по СТЕ,
400,00 лв. – депозит за вещо лице по ССчЕ, 400,00 лв. – за особен
представител и 100,00 лева – юрисконсултско възнаграждение) и общо 93,35
лв. за заповедното производство съразмерно на уважената част от исковете.
В полза на ответника не се следват разноски, доколкото не е доказано да
е сторил такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, че А.
М. В., ЕГН ********** дължи на „ФИРМА” ЕАД, ЕИК: ....., на основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 1 901,26 лева,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от
м.07.2019 г. до м.04.2021 г. за топлоснабден имот – ателие № 5, находящ се в
гр. С., ж.к. “....”, бл. ...., аб. № ....., ведно със законната лихва, считано от
27.10.2022 г. до окончателното изплащане, сумата от 25,01 лева,
представляваща цена за услугата дялово разпределение за периода м.09.2019
г. – м.04.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 27.10.2022 г. до
окончателното изплащане, сумата от 349,71 лева – лихва за забава върху
глА.цата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 14.10.2022 г. и
сумата от 5,25 лева – лихва за забава върху глА.цата за услугата дялово
разпределение за периода от 31.10.2019 г. до 14.10.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ
иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 149 ЗЕ за доставена топлинна енергия за сумата над 1 901,26 лева до
пълния предявен размер от 1 999,16 лева и за периода от 01.05.2019 г. до
30.06.2019 г., като погасен по давност, както и иска с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД за лихва за забава върху глА.цата за
топлинна енергия за сумата над 349,71 лева до пълния предявен размер от
360,63 лева, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК 10.11.2022 г., по ч.гр.д. № 58420/2022 г. по
описа на СРС, 176 състав.
ОСЪЖДА А. М. В., ЕГН ********** да заплати на основание чл. 78,
ал. 1 и ал. 8 ГПК, на „ФИРМА” ЕАД, ЕИК: ....., разноски в исковото
производство в размер на общо 1 095,54 лева и разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. № 58420/2022 г. по описа на СРС, 176 състав, в
размер на общо 93,35 лв.
Решението е постановено при участието на „ФИРМА” ЕООД, като
трето лице - помагач на страната на ищеца.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
8
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9