№ 702
гр. Перник, 21.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
Борислава П. Борисова-Здравкова
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно
гражданско дело № 20221700500572 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано е по жалба от И. В. С. против Решение № 482/05.05.2022 г. по гр. д. №
3748/2021 г. на РС – П., с което е отхвърлен като неоснователен предявения от И. В. С.
срещу В. Х. Р., Й. Х. Р., А. В. Р. и М. А. Г. иск с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС за
изкупуване на 327/862 идеална част от урегулиран поземлен имот, представляват дворно
урегулирано място с площ от 862 кв.м, находящо се в землището на гр.П., който съгласно
нотариален акт за собственост върху недвижим имот по чл. 483, ал.1 от ГПК № 188, том V,
дело No1719/1976г. на Нотариуса при ПРС, представлява парцел ХХ/1-3192 в кв.19 по
отменения план на гр.П., равняващи се на 327/1158 идеални части от Урегулиран поземлен
имот, представляващ дворно урегулирано място с площ от 1158 кв.м, находящо се в
землището на гр.П., кв.“Църква“ и означено по скица като УПИ XXII - За магазин за
хранителни стоки, битов комбинат, кафе-сладкарница, приемна на МВР и КПП в квартал 1
по плана за регулация и застрояване на гр.П., кв.“Църква“, утвърден със Заповед No1150 от
01.08.1986 г., равняващи се на 237/2764 идеални части от поземлен имот с идентификатор
*** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.П., община П., област П.,
одобрени със Заповед № РД-18-91 от 13.10.2008г., последно изменение на кадастралната
карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот е от 21.01.2014 г., съгласно
скица на поземлен имот No15-48015 от 21.01.2021 г. на Служба по геодезия, картография и
кадастър - град П., с площ на имота 2764 кв.м., находящ се в землището на град П., община
П., област П., улица *** с трайно предназначение на територията: Урбанизирана, с начин на
трайно ползуване: Ниско застрояване /до 10м/ при условията на договор за покупко-
1
продажба, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 114,
том II, рег № 4345, дело No297/2021 г., съставен от нотариус Р. М.. В тежест на ищцата са
възложени сторените разноски в производството.
В жалбата по подробни доводи и съображения се иска отмяна изцяло решението на
ПРС като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушение на
процесуалните правила, и вместо него въззивният съд да постанови решение, с което да
уважи предявеният иск и да присъди на жалбоподателката направените разноски по делото
пред двете съдебни инстанции. Излагат се подробни доводи срещу решаващите изводи на
първоинстанционният съд като се анализират събраните доказателства. Възразява се, че
съдът е приел, че разпоредбата на чл.33 от ЗС не се прилага в настоящия случай, който
извод жалбоподателката счита, че противоречи с фактите по делото и относимата съдебна
практика. Възразява срещу решаващите изводи на първоинстанционният съд, че при
конкретните обстоятелства процесната сграда с идентификатор ***.1 по КККР на гр. П.,
предмет на прехвърлителната сделка, извършена между ответниците, е съществувала като
такава към датата на продажбата - 20.05.2021 г. Сочи, че съдът неправилно не е кредитирал
показанията на свидетеля К., като не е изпълнил задължението си да обоснове защо не им
дава вяра. Всичките свидетели съобщават, че към 20.05.2021 г. процесната жилищна сграда
е била в запуснат вид, пострадала от пожар, полуразрушена, необитаема и негодна за
ползване. Жалбоподателката счита, че съдът е допуснал съществено процесуално нарушение
като е пренебрегнал част от доказателствата по делото, считайки ги за неотносими, и не е
указал на страните необходимостта от ангажиране на доказателства с оглед твърденията им.
Счита, че от събраните доказателства е установено, че сградата е абсолютно неизползваема
и негодна за живеене, т.е към продажбата на 20.05.2021 г. сградата е била вече загубила
качеството си на обект, годен за живеене и да бъде жилищна сграда, съгласно изискванията
на ЗУТ и излязъл извън гражданският оборот, съответно тази жилищна сграда не би могла
да бъде и обект на прехвърлителна сделка. Именно поради тази причина общината е дала
препоръка да бъде премахната изцяло сградата, тъй като тя е загубила качествата си на
жилищна сграда, годна за обитаване, а отделно от това е била и опасна за гражданите - това
е наложило и обезопасяването на района около сградата. Към жалбата е представено
писмено доказателство – Констативен протокол № 1-20/СЛУ-8910 от 29.04.2021 г., на
Община П. с искане за приемане като док. по въззивното производство.
По така депозираната въззивна жалба е постъпил отговор от въззиваемите В. Р., Й. Р.
и А. Р., и тримата чрез адв. А. М. в който се възразява срещу изложеното в жалбата.
Възразяват, че от представените доказателства и от двете страни е безспорно установено, че
същите притежават в различен обем идеални части от дворното място, като идентичността
на имота, регулационния му статус и застрояване са установени от приета по делото СТЕ и
скици. В допълнение се сочи, че по делото са приети множество писмени доказателства,
които потвърждават изложеното като идентичността на имота, регулационният му статус и
застрояване са установени от приетата по делото и неоспорена от страните СТЕ и скици.
Установено е по делото, че ищцата притежава в индивидуална собственост сграда с
2
идентификатор ***.4, построена в централната северна част на имот ***, а ответниците към
момента на извършване на процесната сделка на 20.05.2021г. са притежавали самостоятелен
обект -етаж първи в сграда с идентификатор ***.1 . В същата сграда -вторият жилищен етаж
е притежаван от А. Д. Я. ведно с идеални части от мястото, с които се е разпоредил в деня
на процеснат сделка. От приложените скици и схеми в нотариалните дела, както и от тези,
приети съдебното производство, е видно, че в КККР в процесния имот е нанесена
многофамилна жилищна сграда ***.1 на 2 етажа с идентификатори ***.1.1 и ***.1.2. т.е. , с
два самостоятелни обекта на право на собственост. От доказателствата по делото безспорно
се установява, не само, че в процесния недвижим имот е възникнала и съществувала към
момента на атакуваната сделка -20.05.2021г., не само хоризонтална собственост, а и
вертикална етажна собственост, както и че всеки един от собствениците в етажната
собственост/ хоризонтална и вертикална/ притежава и собственост в дворното място.
Съгласно Реш. N° 130 от 09.05.2012г. на ВКС, Второ гр. Отд. Постановено по гр.д.
1481/2010г., е прието, че разпоредбата на чл. 33 ЗС не се прилага дори и в случаите, в когато
обектът на продажбата да е несамостоятелен и да е част от друга сграда, построена в
съсобстевния имот доколкото не представлява постройка на допълващо
застрояване/спомагателна, стопанска/, като в този случай право на изкупуване би имало
само лицето ,което притежава идеална част от сградата, в чийто обем е включен обектът
предмет на разпореждане. Атакуваната сделка не е с невъзможен предмет поради погиване
на сградата не само поради липса на доказателства за това и наличие на доказателства за
противното, а и при приложение на принципните постановки на ТР N° 3/28.06.2016г. По т.д.
N° 3/2014г. ОСГК на ВКС. Същите са доразвити напр. в Решение N° 157/28.1.2016г. На Вкс,
второ гр. Отд. Постановено по гр.д. № 1874/2014г., в което е прието, че сделката за
прехвърляне собствеността на недвижим имот не е нищожна поради невъзможен предмет на
основание чл. 26, ал.2 ЗЗД дори когато към момента на сключване на договора сградата е
разрушена. Възразяват, че посочената съдебна практика от въззивника е неотносима към
процесния случай, като сочат други съдебни решения в подкрепа на изложеното. В
заключение се посочва, че първоинстанционният съд на база на съвкупната преценка на
доказателствата по делото, правилно е приложил материалния закон като е приел, че ищцата
не притежава право на изкупуване. Възразява се срещу представеното писмено
доказателство, като се сочи, че е налице преклузия за представянето му. Въз основа на така
изложените доводи се иска потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно
и законосъобразно.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на жалбата от въззиваемата М. А.
Г..
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът
установява, че въззивната жалба е допустима и е съобразена с изискванията за редовност по
чл. 260 и 261 ГПК.
Въззивният съд намира, че доказателственото искане на жалбоподателя за
приобщаване към доказателствата по делото на представеното заверено копие от
3
Констативен протокол № 1-20/СЛУ-8910 от 29.04.2021 г. на Община П. следва да бъде
оставено без уважение. Страната не посочва и не твърди, че представя доказателството на
този етап и че се явява ново по смисъла на чл.266, ал.2 ГПК, както и не сочи причина,
поради което е била възпрепятствана да го представи в хода на първоинстанционното
производство. В първоинстанционното производство доказателствената тежест е била
надлежно разпределена от първоинстанционният съд, включително и във връзка с
възраженията и твърденията на ищеца, проведени са няколко съдебни заседания, в които
страните са имали възможност да направят допълнителни доказателствени искания и да
ангажират относими и необходими доказателства в защита на своите твърдения и
възражения, поради което съдът счита, че не е налице и хипотезата на чл.266, ал.3 ГПК.
Всичко това в съвкупност обоснова извода на въззивния съд, че не е налице хипотезата на
чл.266, ал.2 и/или ал.3 ГПК и искането за приемане на представеното писмено доказателство
във въззивното производство е преклудирано и поради това недопустимо с оглед
разпоредбата на чл.266, ал.1 от ГПК. В противен случай би се допуснало нарушение на
процесуалните правила като се допусне посочване на нови факти и събиране на
доказателства във въззивната инстанция, които страните са могли да посочат и представят в
срок в първоинстанционното производство.
Същевременно с оглед правомощията си по чл.267 ГПК и наведените в жалбата
оплаквания, че РС не е назначил експертиза дали сградата практически е била
функционално годна според предназначението си и по същество е съставлявала имот,
излязъл от гражданския оборот, въззивният съд намира, че е налице обективна
доказателствена непълнота относно доказателства, които се събират и служебно от съда
/експертиза/. Предвид правомощията на въззивния съд по чл. 195 ГПК следва да се допусне
допълнителна СТЕ със задачи по поставените в жалбата въпроси, включително и служебно
допълнени от съда, на разноски на страната, която носи тежестта да докаже съответния факт
/т. 3 от ТР № 1 от 9.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.
Въззивният съд намира, че преценката за спазване на разпоредбите на чл. 146 ГПК и
правилността на фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд относно
релевантните за спорното право факти, касае оценка по съществото на спора, която
въззивната инстанция следва да даде с решението си.
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, Пернишкият окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ДОКЛАДВА делото така, както е посочено в мотивите на определението.
УКАЗВА на страните, че мотивите на настоящото определение имат характер на
окончателен доклад на жалбата и отговора по реда на чл. 268, ал. 1 от ГПК.
ДОПУСКА допълнителна съдебно-техническа експертиза със задачи: процесната
4
сграда с идентификатор ***.1 по КККР на гр. П., предмет на прехвърлителната сделка,
извършена между ответниците, била ли е функционално годна според предназначението си
и съществувала ли е като самостоятелна сграда в стадий на завършеност "груб строеж",
съгласно §5, т.46 ДР ЗУТ - към датата на продажбата - 20.05.2021 г. , при първоначален
депозит в размер на 150 лв., вносим от жалбоподателя И. В. С. в 3-дневен срок от
съобщението по набирателната сметка на ОС - Перник, като НАЗНАЧАВА за вещо лице Р.
Н. Н..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на жалбоподателя И. В. С. за
приемане като доказателство по делото представения с въззивната жалба документ -
Констативен протокол № 1-20/СЛУ-8910 от 29.04.2021 г. на Община П..
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 16.11.2022 г. от 10,20
часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото определение,
а на жалбоподателя – и препис от отговора на въззиваемите.
Вещото лице да се призове и му се съобщят поставените задачи, след представяне на
доказателства за внесен депозит, съгласно чл. 160, ал.2 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5