Р Е Ш
Е Н И Е
№ … …
град Кърджали, 11.09.2020 год.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Кърджалийският административен
съд, ………....….. в публично заседание ….…......
на дванадесети
август ....................................................…………………………….......….…….…...…
през
2020/две хиляди и двадесета/
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИКТОР
АТАНАСОВ
при секретаря …………………………………....…………… Мелиха Халил, .........................................
като
разгледа докладваното от .............................. съдията Виктор Атанасов ......................
административно
дело №155 ……...... по описа за ....................... 2020 година ..................
и за
да се
произнесе, взе предвид
следното:
Производството е административно, по реда на Раздел І
на Глава Х/чл.145 и следв./ от
Административно-процесуалния кодекс/АПК/, във връзка с чл.211 от ЗМВР.
Делото е образувано по жалба от И.И.М., с посочен в жалбата адрес ***, подадена чрез адв.К.Г.М. от АК-***, със съдебен адрес ***, против Заповед
№292з-824 от 30.04.2020 год., издадена от директора на ОДМВР - Кърджали, с
която, на основание чл.204, т.3 и чл.203, ал.1, т.7, предл.ІІ/второ/
и т.13 от ЗМВР, във вр. с чл.197, ал.1, т.6 и с
чл.194, ал.2, т.1, предл.І/първо/ от ЗМВР, на жалбодателя И.И.М. -
държавен служител в ОДМВР – Кърджали - *** при ОДМВР - Кърджали, е наложено
дисциплинарно наказание „уволнение” и прекратяване на служебното правоотношение на държавен
служител от ОДМВР - Кърджали.
Жалбодателят заявява в жалбата, че заповедта му е връчена лично на
30.04.2020 год., в
17:00 часа и че я обжалва изцяло, като моли същата да бъде отменена като неправилна
и незаконосъобразна, алтернативно обезсилена като недопустима, както и моли,
като законна последица при единия или другия резултат, да му бъдат присъдени
всички направени от него разноски за тази съдебна инстанция, вкл. платена
държавна такса, платено възнаграждение на един адвокат и всички останали
такива, които ще бъдат извършени от него в съдебното производство. Сочи, че
фактическата обстановка в заповедта, предадена и описана в нея, в девет пункта
и сумирана в нейния преамбюл, се основава на твърдението, че в периода 02.04.2018 год. до 19.06. същата
година, в ***, в кабинет №**, който е работното му място, като длъжностно лице, с цел лично облагодетелстване, се е възползвал от
служебното си положение и е поискал и приел различни дарове, парични суми на
обща стойност *** лева, от шест физически лица, които не му са се
следвали, за да им съдейства при набавяне с необходими документи от посредници на чужди граждани, предоставяне на документи на
същите и проявяване на учтиво, благосклонно и любезно отношение към чужди
граждани, подали молби по Закона за чужденците в Република България и техните посредници преводачи, при провеждане на цялата процедура по
закона, както и че посоченото е почти дословен цитат от обжалваната заповед. В
жалбата е възпроизведена голяма част от съдържанието на жалбата, вкл. описаните
в нея фактически обстоятелства, както и дадената правна квалификация на
твърдяното нарушение. Жалбодателят твърди, че издадения
ИАА е недопустим тъй като уредените с императивни правни норми срокове в закона
за МВР и АПК не били спазени, като сочи, че твърденията в заповедта са свързани
с деяния, осъществили се в периода 02.04.2018 год. до 18.06.2018 год., а за самото
дисциплинарно производство било посочено, че е образувано на 03.2.2020 год.,
т.е. повече от година и половина след датата на претендираното
последно деяние - 19.06.2018 год. и че по отношение на това забавяне в
заповедта нямало обяснение по никакъв начин - на какво се дължи то, както и
сочи, че за тези срокове съдът бил длъжен да следи служебно, но същото
задължение лежало и върху дисциплинарно разследващия орган, и върху
дисциплинарно наказващия орган. Според жалбодателя,
едновременно с това било налице и дублиране, и припокриване, на две процедури,
а именно – процедура, протичаща в рамките на досъдебно наказателно производство
с абсолютно същата фактология, дати, места, лица и
суми, като самото дисциплинарно производство било предизвикано от органите на
това досъдебно наказателно производство. Жалбодателят
твърди, че във връзка със спора относно, налице ли е такова дублиране или не, било
в ход друго производство пред настоящия съд, а именно адм.дело
№98/2020 год., по което били депозирани две частни жалби и делото все още не било
администрирано към Върховен административен съд, като според жалбодателя, така бил нарушен принципът „не два пъти за
едно и също”, т.к. двете производства били
абсолютно идентични и се припокривали. Жалбодателят
сочи, че касационната инстанция щяла да бъде тази, която ще даде
окончателен отговор на тези спорни въпроси, макар и в рамките на частно
производство. На следващо място, жалбодателят твърди,
че издадения ИАА е
неоснователен и незаконосъобразен, като излага съображения за това. Твърди, че при запознаване с административната
преписка, на фазата на запознаване с обобщения доклад от ДРО, се установило, че
доказателствата по тази преписка са протоколи за разпит и обяснения,
предоставени на същия този орган, от органите на досъдебното производство и
допълнително взети за втори или за трети път обяснения от тези цитирани по-горе
физически лица, както и взети обяснения от служители на ОД на МВР - Кърджали и от
служители от служба „Вътрешна сигурност” на същото МВР, с месторабота - ***,
като други доказателства в административната преписка нямало, като обективен
анализ на същите щял да бъде направен по-късно, след като жалбодателят
се убеди, какво е изпратено в съда и дали съответства на онова, което било четено
при предявяване на материалите. В същото време, жалбодателят
заявява в жалбата, че посоченото в заповедта, а именно - че АО е оценил
събраните доказателства, по същество не се е реализирало и обжалваната заповед била
необоснована. На следващо място, в
жалбата се твърди, че от нито едно от тези шест ФЛ, жалбодателят
нито е искал, нито е получавал, каквато и да е неследваща му се облага, нито
като пари, нито като вещи и твърденията в тази част на заповедта, които
по съществото си представлявали претендираното
изпълнително деяние на административното нарушение, били голословни, не
подкрепени с каквито и да е доказателства, а събраните такива под формата на
няколкократни разпити в досъдебното производство и впоследствие събрани
обяснения от тези лица, не подкрепяли твърденията в обжалваната заповед. В
жалбата се твърди също, че нямало нарушение от какъвто и да е характер на
Етичния кодекс и от там - на Закона за МВР, а единствено и само в съзнанието на
ДРО и ДНО, инспирирано от органите на досъдебното наказателно производство -
следовател и наблюдаващ прокурор, битували тези твърдения за съответните дати и
съответните лица, както и не съответствало на истината, че деянията са станали
достояние на гражданските лица, които са били обслужвани в тази група и това щяло
да стане пределно ясно, когато се проведе съответното съдебно следствие. Жалбодателят твърди също, че никакви доказателства за
съучастие с цитираното в пункт 5, 6 и 7-ми на заповедта с лицето С. К. П., не е
имало и няма как да е имало, като сочи, че това лице отдавна било санкционирано
по съответния ред, относно неговата жалба бил воден процес в Административен
съд – Кърджали - адм.дело №138/2019 год., завършил с
решение от 18.09.2019 год., което било обжалвано от г-н П. и делото било
администрирано до Върховен Административен съд, V отд.,
образувано като адм.дело №13909/2019 год. и било
насрочено за 01.06.2020 год., т.е. спорът не бил приключил с влязъл в сила
съдебен акт. На следващо място, жалбодателят твърди,
че не могат да бъдат квалифицирани като нарушение на Етичния кодекс действия му,
с които той приемал документи, за това, че помагал с превод, за това, че се
държал благосклонно с едно или друго лице, за това, че се държал любезно и
учтиво с чужди или с български граждани, дори напротив, такова би следвало да
бъде поведението на всеки един служител на МВР, тогава когато този служител
работи и изпълнява каквато и да е дейност в рамките на неговите служебни права
и задължения, а такова следвало да бъде поведението му и в извънработно време,
а не само когато е на работното си място. По отношение на претенциите, свързани
с пункт шести от заповедта, където било цитирано името на *** гражданин, жалбодателят сочи, че не били събрани никакви доказателства
– обяснения или/и свидетелски показания от този *** гражданин, той не бил
индивидуализиран по никакъв начин и заявеното в този пункт било абсолютно
голословно. По отношение на отразеното в пункт осем от заповедта, където
относно лицето Ю. А. било посочено, че е „ ....невладеещ добре български език ...”,
жалбодателят изрично посочва, че към тази дата - 13.06.2018
год., това лице изобщо не говори и не разбира български език, не знае да чете и
да пише на български и че това лице е гражданин на *** и още като дете бил
напуснал Република България и всякакво позоваване на случая с това лице, не
можело да бъде съставомерно по смисъла на Закона и
Етичния кодекс, тъй като извършените процесуални действия с него, не отговаряли
на каквито и да е правила. Според жалбодателя, същото
се отнасяло и за формулираното в точка две от заповедта, където отново се
коментирало лицето Ю. Х. А., а там, където се цитирало съучастие като съизвършителство с лицето С. К. П., нямало ангажирани
каквито и да е доказателства за това. Също така, твърди, че там, където били
цитирани някакви чужди граждани - пункт втори от заповедта, пункт трети от
заповедта, пункт пети от заповедта, пункт шести от заповедта, пункт седми от заповедта, пункт
осми от заповедта и пункт девети от заповедта, с изключение на лицето S. S., липсвала каквато и
да е конкретика и че във всички случаи била поставена
една бланкетна формулировка, зад която не стояли в
подкрепа каквито и да е доказателства и установени безспорни факти. В жалблата са направени доказателствени искания, като е заявено, че допълнително ще
бъдат ангажирани и други доказателствени средства,
гласни и писмени такива, с оглед позицията на административния орган.
Призован редовно за съдебните заседания, жалбодателят И.И.М.
от *** се явява лично и с редовно упълномощения
си процесуален представител – адв.К.Г.М. от АК-***,
който заявява, че поддържа изцяло жалбата, по изложените в нея съображения. Моли
да бъде уважена жалбата, като бъде отменен актът, издаден от директора на ОДМВР
- Кърджали и на жалбодателя да бъдат присъдени
направените от него разноски по делото, които представлявали единствено и само
платена държавна такса. На основание чл.144 от АПК, във връзка с чл.149, ал.3
от ГПК, предвид фактическата и правна сложност на делото, моли да му бъде даден
срок за изготвяне на писмено становище по казуса.В предоставения му от съда
срок, не депозира такова писмено становище по делото.
Ответникът по жалбата – директорът на
ОДМВР – Кърджали, редовно призован за съдебното заседание, не се явява,
представлява се от упълномощения си процесуален представител – гл.юрк.М. П., която оспорва жалбата и я счита за
неоснователна. Моли съда да постанови решение, с което да потвърди обжалвания
административен акт като законосъобразен, а жалбата да бъде отхвърлена като
неоснователна. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение (!?! – при
наличие на изрично изявление, че разноските на жалбодателя
по делото представляват единствено и само платена държавна такса), а също
така моли да й бъде дадена възможност да представи писмена защита. Подробни доводи
и съображения излага в писмена защита, която представя в дадения й от съда
срок.
Административният съд, като прецени
събраните по делото доказателства и доводите на страните приема за установено
следното:
По допустимостта на жалбата:
Обжалваната Заповед №292з-824 от 30.04.2020
год., издадена от директора на Областна дирекция на МВР - Кърджали, е била
връчена срещу подпис, лично на жалбодателя И.И.М., видно от извършеното отбелязване на последната й
страница/л.13/, на датата 30.04.2020 год., в 17.00 часа. Жалбата
срещу нея е подадена по пощата, естествено не чрез административния орган,
чиито акт се оспорва, а направо до Административен съд – Кърджали, на датата 11.05.2020
год., видно от приложеното известие за доставяне с баркод
*** на „Български пощи” ЕАД ***/л.7/, като е постъпила в съда на датата 12.05.2020 год., регистрирана
в деловодната система с Вх.№*** от *** год./л.2/, т.е. жалбата е подадена на 11-ия/единадесетия/
ден след връчването на заповедта, с което е спазен законоустановения
14/четиринадесет/ - дневен срок за обжалване на същата по съдебен ред. Жалбата,
освен това, е подадена против акт, подлежащ на съдебен контрол по смисъла на чл.211
от ЗМВР, макар и не по предвидения в закона ред, в предвидената писмена форма и
от лице - неин пряк адресат, на което лице, с тази заповед е наложено
дисциплинарното наказание „уволнение” и за което, в този смисъл, тя е
неблагоприятна, поради което жалбата е процесуално допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
Административен съд - Кърджали, като обсъди и анализира събраните по делото
писмени доказателства и доводите на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
По делото между страните не се спори,
че оспорващият заповедта И.И.М.,
е държавен служител, *** – *** при Областна дирекция
на МВР - Кърджали и че в периода от 02.04.2018 год. до
19.06.2018 год., посочен като период на извършване на описаните в заповедта
деяния, същият е бил полицейски служител, заемал посочената длъжност в *** при Областна
дирекция на МВР – Кърджали, като тази длъжност същият заема от 03.01.2017 год.,
видно от приложения по преписката Акт за встъпване в длъжност от 03.01.2017
год./л.120/.
В
оспорената Заповед №292з-824 от 30.04.2020
год., издадена от директора на Областна дирекция на МВР - Кърджали/л.12-л.13/, е посочено, че в периода 02.04.2018 год. до 19.06.2018
год., в град Кърджали, в кабинет №**, находящ се на ***
в сградата на ОДМВР - Кърджали, ***, като длъжностно лице - *** при ОДМВР –
Кърджали, държавен служител в МВР, с цел лично облагодетелстване, *** И.И.М. се е възползвал от служебното си положение и е поискал
и приел различни дарове – парични суми, на обща стойност *** лева, от
лицата М. З. Х., Ю. Х. А., С. Р. Х., С. А. Т., Ю. Я. К. й Р. Ю. Ю., които не му
се следва, за да извърши и загдето е извършил действие по служба, а именно -
съдействие при набавянето с необходимите документи от посредници
на чужди граждани, предоставяне на документи на същите и проявявал учтиво,
благосклонно и любезно отношение към чужди граждани, подали молби по Закона за
чужденците в Република България и техните посредници
и преводачи, при провеждане на цялостната процедура по закона, както следва:
1. На 02.04.2018 год., в ***, в кабинет №**, находящ се на *** в сградата на ОДМВР - Кърджали, ***, като
длъжностно лице - държавен служител в МВР - *** при ОДМВР - Кърджали, приел дар
- парична сума - една банкнота с номинал *** лева, която не му се следва, от
посредника М. З. Х. от ***, загдето е извършил действие по служба - приел от
посредника документ, който следвало да се предаде на гише в група „Миграция”,
като удостоверил приемането му писмено;
2. Ha 02.04.2018 год., в ***, в кабинет №**, находящ се на *** в сградата на ОДМВР - Кърджали, ***, като
длъжностно лице - държавен служител в МВР - *** при ОДМВР - Кърджали, поискал
дар - неопределена от него парична сума, от посредника - Ю. Х. А. от ***, под
предлог, че *** ще правят чеверме и приел дар -
парична сума - една банкнота от *** лева, която не му се следва от посредника -
Ю. Х. А. от ***, невладеещ добре български език, загдето е извършил действие по
служба - помагал му с превода при провеждане на интервюта и съдействал при
набавянето с необходимите документи на чуждите граждани - клиенти на Ю. А.;
3. Ha 16.04.2018 год., в ***, в кабинет №**, находящ се на *** в сградата на ОДМВР - Кърджали, ***, като
длъжностно лице - държавен служител в МВР - *** при ОДМВР - Кърджали, поискал
дар - неопределена от него парична сума, от посредника С. Р. Х. от ***, под
предлог да закупи кафе за него и колегите му и приел дар - парична сума - една
банкнота от *** лева, която не му се следва от посредника - С. Р. Х. от ***,
загдето е извършил действие по служба – съдействал при набавянето с
необходимите документи на чуждите граждани - клиенти на С. Х. и се държал
благосклонно с него;
4. Ha 24.04.2018 год., в ***, в кабинет №**, находящ се на *** в сградата на ОДМВР - Кърджали, ***, като
длъжностно лице - държавен служител в МВР - *** при ОДМВР - Кърджали, приел дар
- парична сума в размер на *** лева - две банкноти с номинал *** лева, която не
му се следва, от посредника Р. Ю. Ю., загдето е извършил действие по служба –
предоставил й АУАН, съставен за закъсняло подаване на документи на чужд
гражданин - неин клиент, приел два броя липсващи документа и се държал
благосклонно с нея;
5. Ha 02.05.2018 год., в ***, в кабинет №**, находящ се на *** в сградата на ОДМВР - Кърджали, ***, като
длъжностно лице - държавен служител в МВР - *** при ОДМВР - Кърджали и в
съучастие като извършител със С. К. П. длъжностно лице, държавен служител в МВР
- *** при ОДМВР - Кърджали, приел дар - парична сума в размер на ***
лева - три банкноти с номинал от по *** лева, която не му се следва, от
посредника и преводач С. А. Т. от ***, за да платят обяда си и загдето е
извършил действие по служба – държал се учтиво, благосклонно и любезно с чужди
граждани с неустановена самоличност, по времето на процедурата „провеждане на
интервю”, във връзка с подадени от тях молби/заявления по Закона за чужденците
в Република България,чиито посредник и преводач е С. А. Т. и за да извърши
действие по служба - да продължи и за в бъдеще с това си отношение към чужди
граждани, чиито посредник и преводач е С. А. Т., както и със самия него;
6. На 15.06.2018 год., в ***, в кабинет №**, находящ се на *** в сградата на ОДМВР - Кърджали, ***, като
длъжностно лице - държавен служител в МВР - *** при ОДМВР - Кърджали и в
съучастие като извършител със С. К. П. - длъжностно лице, държавен служител в
МВР - *** при ОДМВР - Кърджали, приел дар - парична сума в размер на *** лева -
една банкнота с номинал от *** лева, която не му се следва, от посредника и
преводач С. А. Т. от ***, за да платят обяда си и загдето е извършил действие
по служба - държал се учтиво, благосклонно и любезно със S. S., гражданин на ***, по времето на процедурата
„провеждане на интервю” във връзка с подадена от тях молби/заявления по Закона
за чужденците в Република България, чиито посредник и преводач е С. А. Т. и за
да извърши действие по служба - да продължи и за в бъдеще с това си отношение
към чужди граждани, чиито посредник и преводач е С. А. Т., както и със самия
него;
7. На 31.05.2018 год., в ***, в кабинет
№**, находящ се на *** в сградата на ОДМВР -
Кърджали, ***, като длъжностно лице - държавен служител в МВР - *** при ОДМВР -
Кърджали и в съучастие като извършител със С. К. П. - длъжностно лице, държавен
служител в МВР - *** при ОДМВР - Кърджали, е поискал и приел дар - парична сума
в размер на *** лева - една банкнота с номинал
от *** лева, която не му се следва, от Ю. Я. К. от ***, за да бъде заплатена кутия с кафе, доставена за ползване от него и съдействал при набавянето
с необходимите документи на чуждите
граждани - клиенти на Ю. Я. К. и се държал учтиво, благосклонно и любезно с тях
по време на процедурата по провеждане на интервюта във връзка с подадени молби по
Закона за чужденците в Република
България;
8. Ha 13.06.2018 год., в ***, в кабинет №**, находящ се
на *** в сградата на ОДМВР - Кърджали, ***, като длъжностно лице - държавен
служител в МВР - *** при ОДМВР - Кърджали, поискал дар - неопределена от него
парична сума, от посредника Ю. Х. А. от ***, невладеещ добре български език, под предлог да плати
две кутии кафе, закупени за ползване от служители на група „Миграция” и приел
дар - парична сума в размер на *** лева - една
банкнота с номинал от *** лева (за
една кутия с кафе), която не му се следва от същия посредник, загдето е
извършил действие по служба - помагал му с превода при провеждане на
интервюта и съдействал при набавянето с необходимите документи на чуждите
граждани - клиенти на Ю. А.;
9. Ha 19.06.2018 год., в ***, в кабинет №**, находящ се
на *** в сградата на ОДМВР - Кърджали, ***, като длъжностно лице - държавен
служител в МВР - *** при ОДМВР - Кърджали, поискал дар - парична сума - една
банкнота с номинал от *** лева, която
не му се следва, от посредника С. Р. Х. от ***, загдето е извършил действие по служба – съдействал
при набавянето с необходимите документи на чуждите граждани - клиенти на С. Х. и
се държал благосклонно с него и за да извърши действие по служба – да продължи
да съдейства на посредника при набирането на необходимите документи по Закона
за чужденците в Република България.
В мотивите към заповедта е посочено, че с
описаното И.М. виновно е нарушил разпоредбите т.42 („Държавният служител е
неподкупен и не се възползва от правомощията си и служебното си положение с цел
лично облагодетелстване или с друга користна цел”) и т.49 („Държавният
служител не участва в корупционни прояви.”) от Раздел III „Неподкупност и поведение, недопускащо прояви на
корупция” на Глава втора „Правила за етично поведение на държавния служител” от
Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, утвърден със Заповед
№8121з-348/25.07.2014 год. на министъра на вътрешните работи и че деянията са
станали достояние на граждански лица, които са били обслужвани в група
„Миграция”, служители от МВР, прокурори и следователи от Окръжна прокуратура - Кърджали,
като е прието, че това поведение на *** И.М. е несъвместимо с посочените етични
правила и с него се уронва престижа на службата в МВР. Извършеното от *** И.И.М. е квалифицирано като нарушение на служебната
дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР - неспазване на правилата
на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, във връзка с чл.194, ал.2,
т.1, пр.1 от ЗМВР - неизпълнение на разпоредбите на този закон, във
връзка с чл.150 от ЗМВР, за което на основание чл.203, ал.1, т.7 пр.2, хипотеза
първа от ЗМВР - „използване на служебното положение за лична облага” и
чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР - „деяния, несъвместими с етичните правила за
поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата”, се
налага дисциплинарно наказание „уволнение”. Дисциплинарнонаказващият
орган е посочил в мотивите, че за извършеното тежко дисциплинарно нарушение,
установено при проведено дисциплинарно производство, образувано със Заповед
Рег.№*** от *** год., след като се е запознал с обобщена справка Рeг.№***/*** год.,
становище Рeг.№***/*** год. по описа на ОДМВР - Кърджали на
дисциплинарно разследващия орган, относно основанията за търсене на
дисциплинарна отговорност от служителя, след като е оценил събраните
доказателства, тежестта на нарушението (негативно
повлияване и уронване на престижа на
МВР) и настъпилите от него последици (нарушено е доверието на
гражданите в МВР като институция, ангажирана в противодействието на корупционните
престъпления в държавата), обстоятелствата, при които е извършено (в
обстановка на повишена активност и предприети действия от страна на
ръководството на МВР за ефективно противодействие на корупционните
престъпления), формата на вината (деянието е извършено умишлено) и
цялостното поведение на държавния служител по време на службата (обективирано в кадрова справка рег.№***/***
год. по описа на ОДМВР - Кърджали) и е предоставил на
служителя възможност да упражни правото си на защита (покана рег. №***/*** год.), приел е и е оценил писмените му
възражения и допълнителни обяснения (Вх.№***/*** год. по описа на ОДМВР -
Кърджали, в които служителят не ангажирал доказателства в своя подкрепа), на
основание чл.204, т.3 и чл.226, ал.1, т.8, чл.197, ал.1, т.6, чл.194, ал.2, т.4
- „неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните
служители в МВР”, във
връзка с чл.194, ал.2, т.1, пр.1 - „неизпълнение на разпоредбите на този
закон” и чл.150 от ЗМВР, във връзка с чл.203, ал.1, т.7, пр.2, хипотеза
първа - „използване на служебното положение за лична облага” и чл.203,
ал.1, т.13 от ЗМВР - „деяния, несъвместими с етичните правила за поведение
на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата”, налага дисциплинарно наказание „уволнение”
и е прекратил служебното правоотношение в МВР, на *** И.И.М.,
*** при ОДМВР - Кърджали, считано от датата на връчване на заповедта.
От
изисканата с писмено разпореждане от съда и представена по делото
административна преписка по издаване на оспорения административен акт се
установява, че с Постановление от 21.01.2020 год. за привличане на обвиняем и
вземане на мярка за неотклонение на *** при ОСлО в
Окръжна прокуратура – Кърджали/л.116-л.119/, жалбодателят И.И.М., ЕГН **********,
е привлечен в качеството на обвиняем по образуваното досъдебно производство
№***/*** год. по описа на ОСлО в Окръжна прокуратура
– Кърджали, за извършено престъпление по чл.302, т.1 във вр.
с чл.301, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 и във вр. с чл.26, ал.1 от НК, за това, че в периода 02.04.2018 год. до 19.06.2018 год., в ***, в кабинет №**, находящ се
на *** в сградата на ОДМВР - Кърджали, ***, като длъжностно лице, държавен
служител в МВР – ***, *** при ОДМВР – Кърджали, сам и в съучастие, като
извършител, със С. К. П. - длъжностно лице, държавен служител в МВР – ***, ***
при ОДМВР – Кърджали – извършител, е поискал и приел различни дарове – парични
суми, на обща стойност *** лева, от лицата М. З. Х., Ю. Х. А., С. Р. Х.,
С. А. Т., Ю. Я. К. й Р. Ю. Ю., които не му се следват, за да извърши и загдето
е извършил действие по служба, а именно - съдействие при набавянето с
необходимите документи от посредници на чужди
граждани, предоставяне на документи на същите и проявявал учтиво, благосклонно
и любезно отношение към чужди граждани, подали молби по Закона за чужденците в
Република България и техните посредници и преводачи,
при провеждане на цялостната процедура по закона, като в постановление то са
описани конкретно осем от посочените по-горе случаи, описани в оспорената заповед.
С
писмо рег.№*** от *** год. на ОСлО при Окръжна
прокуратура – Кърджали, адресирано до директора на ОДМВР – Кърджали, постъпило
с Вх.№*** от *** год./л.115/,
последният е бил уведомен за образуваното досъдебно производство №***/*** год.
по описа на ОСлО в Окръжна прокуратура – Кърджали и
за това, че жалбодателят И.И.М.
е привлечен по същото в качеството на обвиняем, за извършено престъпление по
чл.302, т.1 във вр. с чл.301, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 и във вр. с
чл.26, ал.1 от НК.
Във
връзка и по повод това писмо на ОСлО при Окръжна
прокуратура – Кърджали, със Заповед №*** от *** год. на директора на ОДМВР – Кърджали/л.112-л.114/, е образувано дисциплинарно
производство по чл.207, ал.1, т.2 от ЗМВР, срещу държавен служител на ОДМВР -
Кърджали – *** И.И.М. - *** при ОДМВР – Кърджали, като със същата заповед
определен и дисциплинарно разследващ орган – комисия, в състав: председател –
заместник директор на ОДМВР – Кърджали, *** и трима членове. В заповедта са изложени мотиви, част
от които възпроизвеждат възприетото в посоченото по-горе постановление от
21.901.20202 год. на ОСлО при ОП Кърджали за привличане на обвиняем, както и отразено,
че посочените данни свидетелстват за извършване на тежки дисциплинарни
нарушения на посочените в заповедта разпоредби. Жалбодателят
И.М. се е запознал с посочената заповед за образуваното срещу него
дисциплинарно производство на датата 04.02.2020 год., в 11:30 час, което е
удостоверено с подписа му и вписването на трите му имена, адрес и телефон, на
последна страница от същата заповед/л.114/, както и от приложения по преписката Протокол от
същата дата – 04.02.2020 год., изготвен и подписан от началник на сектор *** в
ОДЧВР – Кърджали, с Рег.№*** от *** год. на ОДМВР – Кърджали/л.111/,
в който изрично е отразено, че И.М. се е отзовал на покана да се яви в 11:00
часа на посочената дата и се е запознал със Заповед
№*** от *** год. на директора на ОДМВР – Кърджали и правото му във връзка с
дисциплинарното производство, което е удостоверил с подписа върху заповедта.
Комисията,
определена за дисциплинарно разследващ орган с посочената по-горе Заповед №***
от *** год. на директора на ОДМВР – Кърджали, е провела заседания, съответно на
датата 11.02.2020 год., за което е съставен и подписан Протокол с Рег.№*** от
*** год. на ОДМВР – Кърджали/л.105/, на което е взела решение за приобщаване на
доказателства по дисциплинарното производство и е планирала последващи
действия по същото дисциплинарно производство, и на датата 28.02.2020 год., за
което е съставен и подписан Протокол с Рег.№*** от *** год. на ОДМВР – Кърджали/л.92/, на което е взела решение за
приобщаване на доказателства по дисциплинарното производство, в т.ч. изискани и
изпратени от ОП – Кърджали заверени копия от документи, съдържащи се в
досъдебно производство №***/*** год. по описа на на ОСлО
към ОП – Кърджали, както и на други писмени доказателства и е планирала последващи действия по същото дисциплинарно производство -снемане на обяснения от посочените в т.2 от
протокола 6/шест/ лица, както и от посочените трима полицейски служители. Във
връзка с това, с писмо с Рег.№*** от *** год. на директора на ОДМВР – Кърджали/л.91/, от началника на група
„Миграция” при ОДМВР – Кърджали е поискано съдействие, при явяване на
посочените в писмото шест лица в група „Миграция” за осъществяване на
посредническа дейност, да бъдат уведомени служителите от групата за
необходимостта от снемане на обяснения от тези лица по дисциплинарното разследване,
като същевременно бъде уведомен и председателят на дисциплинарно разследващия
орган.
Така,
в хода на дисциплинарното производство е дадено писмено сведение от лицето Ю.
Х. А. от ***, с Рег.№*** от *** год. на ОДМВР – Кърджали/л.83-л-84/, в което
описва два случая, в които е дал парични суми, в размер на *** лева, на И.М..
Дадено е писмено сведение от лицето М. З. Х. от ***, с Рег.№*** от *** год. на
ОДМВР – Кърджали/л.81-л.82/, в което
описва един случай, при който, от благодарност оставил на бюрото на И.М. една
банкнота от *** лева. Дадено е писмено сведение от лицето Р. Ю. Ю. от ***, с
Рег.№*** от *** год. на ОДМВР – Кърджали/л.79-л.80/, в което
описва един случай, свързан със съставен акт за нарушение, но твърди, че не е
давала на И.М. *** или *** лева, както била заявила в показанията си от
17.10.2018 год. пред следовател от ОСлО – Кърджали и
че тогава била под голямо напрежение и вероятно, поради това казала така. Дадено
е писмено сведение от лицето С. Р. Х. от ***, с Рег.№*** от *** год. на ОДМВР –
Кърджали/л.78/, в което описва два случая, в които е дал парични суми, в
размер на *** лева, на И.М., за закупуване на вода. Дадено е писмено сведение
от лицето Ю. Я. К. от ***, с Рег.№*** от *** год. на ОДМВР – Кърджали/л.76-л.77/, в което
описва един случай, при който е оставил една банкнота от *** лева и я оставил
на бюро в канцеларията на И.М., за закупуване на кафе, както и описва случай,
при който негов познат – В. К. му казал, че дал на И.М. *** ИЛИ *** лева за
това, че едно момиче му попълнило документите. Дадено е писмено сведение от
лицето С. А. Т. от ***, с Рег.№*** от *** год. на ОДМВР – Кърджали/л.70-л.71/, в което е
описал случай, при който, след проведено интервю с *** граждани поканил на обяд
И.М. и колегата му С. П., но те му казали, че не могат да излязат, поради което
той извадил една банкнота от *** лева и я оставил, като им казал, че е за обяд.
В
хода на дисциплинарното производство е дадено писмено сведение и от В. И. ***,
на длъжност *** в МВР, с Рег.№*** от *** год. на ОДМВР – Кърджали/л.69/, в което
същият е посочил, че в хода на извършване на оперативно-издирвателни
мероприятия на територията на ОДМВР – Кърджали са постъпили данни, че служители
в *** при ОДМВР – Кърджали системно използват служебното си положение, за да
съдействат на чужди граждани при кандидатстването им за получаването на
различни статути за пребиваване на територията на РБългария,
като за действията си тези служители са получавали облаги, които не им се
следват. В сведението е посочено също, че от извършените оперативно-издирвателни,
справочни и аналитични мероприятия са установени конкретни данни за противоправно поведение от страна на полицейските служители
и данни за извършени престъпления от общ характер и че на основание горното,
всички събрани материали са докладвани със справка на Окръжна прокуратура -
Кърджали. Дадено е и писмено обяснение и от Д. З. К. от ***, с месторабота ***,
с Рег.№*** от *** год. на ОДМВР – Кърджали/л.67/, в което
същият е заявил, че във връзка с дисциплинарното производство, образувано със Заповед №*** от *** год. на
директора на ОДМВР – Кърджали, от въпросните събития били изминали почти две
години и спомените му не са много ясни, но и че се придържа към дадените от
него показания пред следовател от ОСлО – Кърджали и
пред съдия от Окръжен съд – Кърджали.
Комисията,
определена за дисциплинарно разследващ орган с посочената по-горе Заповед №***
от *** год. на директора на ОДМВР – Кърджали, е провела следващо заседание на
датата 02.04.2020 год., за което е съставен и подписан Протокол с Рег.№*** от
*** год. на ОДМВР – Кърджали/л.65-л.66/, на което е взела решение за приобщаване на
доказателства по дисциплинарното производство – дадените писмени сведения от
посочените по-горе лица, както и е взела решение да се предложи продължаване на
срока за приключване на дисциплинарното производство с 15 дни, поради
необходимостта от прецизиране на събрания обемен доказателствен
материал, изготвяне на обобщена справка и изпълнение на процесуалните
изисквания на ЗМВР. Въз основа на това решение на дисциплинарно разследващия
орган, председателят на комисията е направил предложение за удължаване на срока
за извършване на дисциплинарното разследване за извършено тежко дисциплинарно
нарушение от държавен служител в ОДМВР – Кърджали, до директора на ОДМВР – Кърджали,
с Рег.№*** от *** год./л.59-л.63/, в което е обосновал необходимостта от такова
удължаване с 20 дни – до 23.04.2020 год. включително. По повод това предложение
е издадена Заповед №*** от *** год. на директора на ОДМВР – Кърджали/л.55-л.58/, с която е удължен срокът за
разследване по дисциплинарното производство срещу държавния служител – *** И.И.М., с 20 дни, до 23.04.2020 год. включително, като с тази
заповед жалбодателят е запознат, срещу подпис, на
датата 10.04.2020 год., в 14:40 часа, видно от извършеното отбелязване на
последната й страница/л.58/.
По
административната преписка е приложена и е приета като доказателство по делото изготвената
обобщена Справка с Рег.№*** от *** год. на ОДМВР – Кърджали относно проведеното
дисциплинарно производство срещу държавен служител от ОДМВР – Кърджали,
изготвена от дисциплинарно разследващия
орган – комисията, определена със Заповед №*** от *** год. на директора
на ОДМВР – Кърджали/л.38-л.54/, в която обобщена справка подробно е описана
установената фактическа обстановка, вкл. описаните впоследствие в оспорената
девет случая, като комисията е изложила становище, че с описаните деяния,
държавният служител И.И.М. виновно е нарушил т.42 („Държавният служител е неподкупен и не се
възползва от правомощията си и служебното си положение с цел лично
облагодетелстване или с друга користна цел”) и т.49 („Държавният
служител не участва в корупционни прояви.”) от Раздел III „Неподкупност и поведение, недопускащо прояви на
корупция” на Глава втора „Правила за етично поведение на държавния служител” от
Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, утвърден със Заповед
№8121з-348/25.07.2014 год. на министъра на вътрешните работи – дисциплинарно
нарушение по смисъла на чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР - неизпълнение на
разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови
нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните
работи, на заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките
ръководители и т.4 – неспазване
на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР,
за което, на основание чл.203, ал.1, т.7 пр.2, хипотеза първа от ЗМВР - „използване
на служебното положение за лична облага” и чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР - „деяния,
несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР,
уронващи престижа на службата”, следва да бъде наложено дисциплинарно
наказание „уволнение”.
С писмена покана
Рег.№*** от *** год. на ОДМВР – Кърджали/л.37/, жалбодателят
И.М. е бил поканен да се запознае с обобщената справка, изготвена от
дисциплинарно разследващия орган –
комисията, определена със Заповед №*** от *** год. на директора на ОДМВР –
Кърджали, като в поканата му е било указано да се яви на 14.04.2020 год., в
10:00 часа, в кабинет №*** в сградата на ОДМВР – Кърджали, за да се запознае
със справката, както и му е указано, че в срок от 24 часа след запознаване със
справката, има право да даде допълнителни обяснения или възражения, адресирани
до директора на ОДМВР – Кърджали, относно посочените в обобщената справка
фактическа обстановка, правна квалификация на деянието и предложеното
наказание, както и да представи доказателства за твърденията си, като с
поканата жалбодателят е бил уведомен, също така, че
може да бъде подпомаган от адвокат, който да присъства на процедурата по
запознаване с обобщената справка и
всички материали от проведеното дисциплинарно производство. Поканата е била
връчена на жалбодателя М. на датата 10.04.2020 год.,
в 15:00 часа, като същият, естествено, е отказал да се подпише за получател на
същата и съответно, отказът му да подпише поканата е оформен с трите имената и подписите
на двама свидетели.
Независимо че е
отказал да подпише поканата, с така изготвената обобщена Справка с Рег.№*** от
*** год. на ОДМВР – Кърджали относно проведеното дисциплинарно производство
срещу държавен служител от ОДМВР – Кърджали, разпоредено
със Заповед №*** от *** год. на директора на ОДМВР – Кърджали, жалбодателят И.И.М. се е запознал
лично, срещу подпис, на датата 14.04.2020 год., в 12:50 часа, видно от попълнената
и оформена разписка на последна страница от същата/л.54/, като на същата
последна страница от справката, жалбодателят М. е
вписал саморъчно и текста: „Поисках да ми
се придаде(!?) незаверено копие от настоящата справка, но ми бе отказано.”
и се е подписал и под този текст.
На
15.04.2020 год., жалбодателят И. М. е депозирал
възражения и писмени обяснения по повод обобщената справка, регистрирани в
деловодството на ОДМВР – Кърджали с Вх.№***/*** год./л.35-л.36/, в които е
изразил несъгласие с описаната в справката фактическа обстановка, както и е
заявил, че не е нарушил нито ЗМВР, нито Етичния кодекс, важащ за служителите в
това министерство, както и е изложил твърдение, че предложението да му бъде
наложено дисциплинарно наказание, не почива на никаква фактическа и правна
основа. Към депозираните възражения не са представени доказателства в подкрепа на
изложените твърдения. По повод депозираните възражения и писмени обяснения, от
дисциплинарно разследващия орган –
комисията, определена със Заповед №*** от *** год. на директора на ОДМВР –
Кърджали, е изготвено и подписано Становище с Рег.№*** от *** год. на ОДМВР –
Кърджали/л.16-л.34/, в което отново е описана установената в хода на проведеното
дисциплинарно производство фактическа обстановка и е потвърдена констатацията,
че с описаните деяния, държавният служител И.И.М.
виновно е нарушил т.42 („Държавният
служител е неподкупен и не се възползва от правомощията си и служебното си
положение с цел лично облагодетелстване или с друга користна цел”) и т.49 („Държавният
служител не участва в корупционни прояви.”) от Раздел III „Неподкупност и поведение, недопускащо прояви на
корупция” на Глава втора „Правила за етично поведение на държавния служител” от
Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, утвърден със Заповед
№8121з-348/25.07.2014 год. на министъра на вътрешните работи – дисциплинарно
нарушение по смисъла на чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР - неизпълнение на
разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови
нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните
работи, на заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките
ръководители и т.4 – неспазване
на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР,
за което, на основание чл.203, ал.1, т.7 пр.2, хипотеза първа от ЗМВР - „използване
на служебното положение за лична облага” и чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР - „деяния,
несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР,
уронващи престижа на службата”, поради което следва да му бъде наложено
дисциплинарно наказание „уволнение”.
След така
проведеното дисциплинарно производство е издадена и оспорената Заповед №292з-824 от 30.04.2020 год. на директора на
ОДМВР - Кърджали, с която, на основание чл.204, т.3 и чл.203, ал.1, т.7, предл.ІІ/второ/ и т.13 от ЗМВР, във вр.
с чл.197, ал.1, т.6 и с чл.194, ал.2, т.1, предл.І/първо/
от ЗМВР, на жалбодателя И.И.М. - държавен служител в ОДМВР – Кърджали – ***, *** при
ОДМВР - Кърджали, е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и прекратяване на служебното правоотношение
на държавен служител от ОДМВР - Кърджали.
Към изпратената в Административен съд –
Кърджали, със съпроводително писмо с Рег.№*** от *** год. на ОДМВР – Кърджали/л.10/,
преписка по издаване на оспорената заповед са приложени и материали/в заверени
копия/ по образуваното досъдебно производство №***/*** год. по описа на ОСлО при Окръжна прокуратура – Кърджали/л.123-л.277/, съдържащи протоколи за разпит в качеството на свидетели на 23
различни лица, в т.ч. и посочените по-горе 6 лица, които са дали писмени
сведения и в хода на проведеното дисциплинарно производство, както следва:
- протоколи за разпит на С. А. Т. от ***,
разпитан на 20.01.2020 год./л.140-л.141/, на 16.10.2018 год./л.228-л.231/ и пак на 16.10.2018
год. - пред съдия от Окръжен съд – Кърджали/л.221-л.224/, в които същият е описал
случая, при който, след проведено интервю с *** граждани, е оставил на И.М.
една банкнота от *** лева, да се почерпят, за обяд;
-
протокол за разпит на Ю. Х. А. от ***, разпитан на 16.10.2018 год./л.235-л.238/, в които същият е описал два случая, при който,
след проведено интервю с *** граждани, е дал парични суми, в размер на ***
лева, на И.М. – в първия случай поискани му за приготвянето на чеверме/агне/, а във втория – за да бъдела платена глобата
на негови клиенти, като е описал и трети случай, при който е оставил *** лева -
една банкнота от *** лева и една от *** лева, за да бъде закупено кафе за офиса
на И.М.;
-
протокол за разпит на М. З. Х. от ***, разпитан на 16.10.2018 год./л.232-л.234/, в които същият е описал случая, при който, за да
не чака на опашка на гишето, влязъл в кабинета на И.М. и оставил там един
документ, като за благодарност му оставил една банкнота от *** лева;
-
протокол за разпит на С. Р. Х. от ***, разпитан на 17.10.2018 год./л.209-л.211/, в които
същият е описал случаи, при които на два пъти е давал парични суми на И.М., за
закупуване на вода за диспенсъра, който се намирал в
кабинета му, като в първия случай сумата била *** или *** лева, а във втория - ***
или *** лева;
-
протокол за разпит на Р. Ю. Ю. от ***, разпитана на 17.10.2018 год./л.212-л.214/, в които
същата е описала един случай, при който влязла в кабинета на И.М., за да получи
акт за нарушение на неин познат – *** гражданин и след като го получила и
разбрала колко е размерът на глобата, преди да излезе от кабинета, оставила на И.М.
парична сума - *** или *** лева, за да се почерпи;
-
протокол за разпит на Ю. Я. К. от ***, разпитан на 17.10.2018 год./л.218-л.220/, в които
същият е описал случай, при който е бил в кабинета на И.М. и оставил на бюрото
на колегата му парична сума – една банкнота от *** лева, за да си закупят кафе
за кафе-машината, която работела с капсули.
Към
материалите, изпратени в заверени копия,
по образуваното досъдебно производство №***/*** год. по описа на ОСлО при Окръжна прокуратура – Кърджали и приети като доказателства
по настоящото дело, са приложени и протоколи за разпит на Д. З. К. – държавен
служител *** към ОДМВР – Кърджали, на длъжност „***”, дал писмено обяснение и в
хода на дисциплинарното производство, като същият е бил разпитан на 17.10.2018
год./л.215-л.217/ и който в показанията си описва два случая, и двата
от месец юни 2018 год., при които е бил в кабинета на И.М. и е видял, как лица,
занимаващи се с посредническа дейност при подаване и придвижване на документи
на чужди граждани, свързани с пребиваване в РБългария/едното
посочено с малко име С., а другото с малко име С./, са оставили банкноти на
бюрото на М., който ги прибирал в чекмеджето на бюрото си, като е заявил, че не
знае повода или причината за даването на тези пари. Приложени са и протоколи за
разпит, в качеството на свидетел, на В. И. ***, на длъжност *** в МВР,
който също е дал писмено обяснение в хода
на дисциплинарното производство, като същият е бил разпитан на 05.09.2018 год./л.257-л.261/ и втори път – на 14.12.2018 год./л.196-л.200/, в които показания
подробно са описани оперативно-издирвателните
мероприятия и действия, които са били извършени и установените при същите факти
и обстоятелства и съответно лица, които са давали парични суми на И.М. и
колегата му С. П., като са описани детайлно и няколко конкретни случая.
С
протоколно определение на съда от 09.07.2020 год., от Окръжна прокуратура –
Кърджали са изискани и съответно са представени, със съпроводително писмо №***/***г.
от *** год./л.315/ и допълнителни
материали по посоченото досъдебно производство №***/*** год. по описа на ОСлО при ОП – Кърджали. Така, видно от представения и приет
като доказателство по делото Протокол за предявяване на разследването от
28.07.2020 год. на *** при ОСлО при ОП – Кърджали/л.321/,
разследването по това досъдебно производство №***/*** год. по описа на ОСлО при ОП – Кърджали, за извършено престъпления по
чл.302, т.1 във вр. с чл.301, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 и във вр. с
чл.26, ал.1 от НК, е приключено и на основание чл.227 - чл.230 от НПК,
материалите от разследването/десет тома/ са били предявени на жалбодателя И.И.М., в качеството
му на обвиняем по това досъдебно производство. В изпълнение на същото
протоколно определение на съда, със съпроводително писмо СП №***/*** от ***
год. на Окръжна прокуратура – Кърджали/л.324/, е представено
и заверено копие на мнение, на основание чл.235 от НПК, на разследващия *** по посоченото досъдебно производство
№***/*** год. по описа на ОСлО при ОП – Кърджали/л.325-л.338/, прието
като доказателство по делото, с което на основание чл.199 и чл.235 от НПК, е
предложено, досъдебно производство №***/*** год. по описа на ОСлО при ОП – Кърджали, да се изпрати на Окръжна
прокуратура – Кърджали, с мнение за предаване на съда на обвиняемия И.И.М., с ЕГН **********,***, за извършено престъпление по чл.302, т.1 във вр. с чл.301, ал.1, във вр. с
чл.20, ал.2 и във вр. с чл.26, ал.1 от НК.
При така установената фактическа
обстановка и като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото
писмени доказателства и доводите на страните, Административен съд – Кърджали
направи следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.168 от АПК, във връзка
с чл.146 от АПК, при
извършване на служебната проверка за законосъобразност на оспорвания
административен акт, съдът следва да провери дали същият е издаден от
компетентен орган, в законосъобразна форма, при спазване на материалния и процесуалния
закон и в съответствие с целта на закона.
По отношение компетентността на органа,
издал административния акт, предмет на настоящия съдебен контрол, съдът приема
следното:
Процесната заповед е издадена от компетентен по смисъла на
чл.204, т.3, предл.І/първо/ (изм. – ДВ, бр.14 от 2015 г.) от ЗМВР дисциплинарнонаказващ
орган. Съгласно тази разпоредба, наказанията се налагат със заповеди от ръководителите
на структурите по чл.37 – за всички наказания по чл.197 за служителите на
младши изпълнителски длъжности, за стажантите за постъпване на младши
изпълнителски длъжности.
Съгласно чл.37, ал.1, т.2 от ЗМВР, Областната дирекция на МВР - Кърджали е основна структура, която, съгласно чл.43, ал.1 от ЗМВР, се ръководи от директор, като съгласно чл.42, ал.3 от ЗМВР, в областните дирекции на МВР може да се създават отдели, сектори, районни управления (РУ), участъци и други звена от по-нисък ранг, в зависимост от задачите и дейността им, като такова структурно звено от по-нисък ранг е и група „Миграция” към ОДМВР – Кърджали. Видно от оспорената заповед, неин издател е именно директорът на Областна дирекция на МВР - Кърджали, а към момента на издаването й, жалбодателят И.И.М., като държавен служител в МВР, е заемал *** длъжност – ***, на длъжност „*** при ОДМВР - Кърджали. Ето защо, съдът приема, че в случая, директорът на Областна дирекция на МВР - Кърджали се явява материално и териториално компетентен дисциплинарно-наказващ орган и притежава правомощието да издава заповед за налагане на наказанието по чл.197, ал.1, т.6 от ЗМВР, а именно – „уволнение”, по отношение на наказания полицейски служител.
Съдът констатира, че е спазено и
императивното изискване на чл.206, ал.1 от ЗМВР, задължаващо дисциплинарнонаказващия орган, преди да наложи
дисциплинарното наказание, да изслуша държавния служител или да приеме
писмените му обяснения. Видно от доказателствата и данните по преписката, в
хода на извършената проверка, от жалбодателя М. е поискано
с писмена покана и съответно, от него е постъпило писмено възражение и допълнителни
обяснения, в които същият е дал някакви обяснения относно фактите и обстоятелствата,
описани в обобщената справка с Рег.№*** от *** год. на ОДМВР - Кърджали и
направените в нея изводи. Освен това, следва да се отбележи, че с тази обобщена
Справка с Рег.№*** от *** год. на ОДМВР – Кърджали и със
съдържанието й, жалбодателят И.М. е бил запознат,
срещу подпис, на датата 14.04.2020 год., за което също е бил надлежно писмено
поканен, като отново следва да се отбележи, че писменото възражение и
допълнителни обяснения са били дадени от него, след като се е запознал с фактите
и обстоятелствата, описани в тази обобщена справка, направените изводи и
предложеното в същата дисциплинарно наказание.
Съдът намира, че са спазени и
регламентираните в чл.195, ал.1 и ал.2 от ЗМВР срокове, в които следва да бъде
наложено дисциплинарното наказание. В случая се касае за извършено тежко
нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.203, ал.1, т.7, предл.ІІ/второ/ и т.13 от ЗМВР, при което, приложима е
хипотезата на ал.2 на чл.195 от ЗМВР, съгласно която, за извършено тежко
нарушение на служебната дисциплина дисциплинарното наказание се налага не
по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от две години
от извършването му. В случая, посочения в заповедта период на извършване на
описаните деяния е от 02.04.2018 год. до 19.06.2018 год., а заповедта, с която
е наложено дисциплинарното наказание, е издадена на 30.04.2020 год., т.е. ясно
е, че не е изтекъл периодът от две години от извършването на последното описано
в заповедта, тежко дисциплинарно нарушение. По отношение на по-краткия,
двумесечен срок, считано от откриване на нарушението, следва да се посочи, че
нормата на чл.196, ал.1 от ЗМВР постановява, че дисциплинарното нарушение се
смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното
наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя.
Поради това, в случая, процесното дисциплинарно
нарушение следва да се счита за открито на 09.04.2020 год., с постъпване на
изготвената обобщена Справка от дисциплинарно разследващия орган, с Рег.№***
год. на ОДМВР - Кърджали, с което, по силата на чл.207, ал.12 от ЗМВР,
приключва дисциплинарното производство и съответно, считано от тази дата,
започва да тече този двумесечен срок за налагане на дисциплинарното наказание. Процесната заповед е издадена на 30.04.2020 год., т.е.
същата е издадена в рамките още на първия месец, поради което следва да се
приеме, че същата е издадена в законоустановените за
това срокове и не се явява незаконосъобразна на това основание, а изложените в жалбата
доводи в тази насока се явяват неоснователни.
Относно формата и съдържанието на оспорения административен
акт, съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл.210, ал.1 от ЗМВР, дисциплинарното наказание се налага
с писмена заповед, в която задължително се посочват: извършителят;
мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени;
доказателствата, въз основа на които
то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът
на наказанието; пред кой орган
и в какъв срок може да се
обжалва заповедта. В конкретната хипотеза съдът намира, че
оспорената Заповед №292з-824
от 30.04.2020 год., издадена от директора на ОДМВР – Кърджали, съдържа всички тези изискуеми
се реквизити, посочени в разпоредбата
на чл.210, ал.1 от ЗМВР, като заповедта
за дисциплинарното наказание е връчена на държавния служител
лично и срещу подпис, като
е отбелязана датата и часа на връчване – 30.04.2020 год., в
17:00 часа, съгласно изискването на чл.210, ал.2 от ЗМВР. В заповедта ясно е
посочено, каква длъжност е заемал жалбодателят М. към
датите на извършване на твърдяните нарушения, посочен
е периодът на извършване на нарушенията, като самите нарушения са описани и
словесно в достатъчна степен, така, че да стане ясно и на наказаното лице, и на
контролиращите съдебни инстанции, за какво се налага дисциплинарното наказание.
В мотивите към заповедта е дадена квалификацията на нарушението, която съдът в
настоящия състав намира за правилна, а освен това, при
определяне наказанието, в
заповедта изрично е посочено, че дисциплинарнонаказващият
орган се е запознал с обобщената справка с Рег.№*** год. и становището с Рег.№***
год., оценил е събраните доказателства и е взел
предвид: - тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, формата на
вината – умишлено извършено деяние, както и цялостното
поведение на служителя, обективирано в приложената
по преписката кадрова справка
с Рег.№***/*** год.
на ОДМВР – Кърджали/на л.95/. В заповедта ясно е посочена възприетата правна
квалификация на извършеното дисциплинарно нарушение, както и е посочено
правното основание за налагане на дисциплинарното наказание.
Така, по изложените по - горе съображения, съдът намира, че при издаването на оспорената заповед и в хода на проведеното административно производство, не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да съставляват основание за отмяната й, като освен това, същата е издадена в предвидената от закона форма и с изискуемото се съдържание
Съдът намира за установено също, че процесната заповед е издадена и в съответствие с
приложимите материалноправни разпоредби на закона,
като в случая, с процесната заповед, на жалбодателя И.М. е наложено най-тежкото, предвидено в ЗМВР,
дисциплинарно наказание „уволнение” и е прекратено служебното му правоотношение,
за извършено от него деяние, съставляващо дисциплинарно нарушение по смисъла на
чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР - неспазване на правилата на Етичния кодекс за
поведение на държавните служители в МВР, което е квалифицирано като тежко
такова, по смисъла на чл.203, ал.1, т.7, предл.2 от
ЗМВР – „използване на служебното положение за лична облага” и по смисъла на
чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР – „деяния, несъвместими с етичните правила за
поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата.”. Изрично
в мотивите на обжалваната заповед, от страна на дисциплинарно-наказващия орган е
посочено и кои конкретни разпоредби от Етичния кодекс за поведение на
държавните служители в МВР, към който препраща посочената по-горе норма на
ЗМВР, са нарушени от страна на И.М., както следва: по т.42, съгласно която, „Държавният
служител е неподкупен и не се възползва от правомощията си и служебното си
положение с цел лично облагодетелстване или с друга користна цел”) и т.49,
съгласно която, „Държавният служител не участва в корупционни прояви.” от
Раздел III
„Неподкупност и поведение, недопускащо
прояви на корупция” на Глава втора „Правила за етично поведение на държавния
служител” от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР/л.300-л.304, актуализирана версия
л.305-л.314 от делото/, утвърден със Заповед
№8121з-348/25.07.2014 год. на министъра на вътрешните работи/на л.300/.
Съдът намира, че от страна на ДНО са
изложени подробни и ясни мотиви, изцяло покриващи изискванията на чл.210, ал.1
от ЗМВР, както и намира, че поведението на жалбодателя
М., така, както е описано в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание,
както и в приложените обобщена справка и становище, представлява нарушение на
описаните етични правила за поведение и обосновава ангажиране на
дисциплинарната му отговорност по посочените текстове от ЗМВР. Съдът намира, че
извършването на описаното от страна на дисциплинарнонаказващия
орган в процесната заповед, тежко нарушение на
служебната дисциплина, включително съставляващо и нарушение на етичните правила
за поведение на държавните служители в МВР, е правилно установено, като
резултат от задълбочена и обективна проверка от страна на дисциплинарно
разследващия орган и на събраните в хода на проведеното дисциплинарно
производство многобройни писмени доказателства, които са обсъдени и анализирани
и въз основа на които са изведени и изводите за осъщественото тежко нарушение
на служебната дисциплина от страна на жалбодателя И.М.
Описаното поведение на жалбодателя е виновно и съставлява тежко нарушение служебната дисциплина, включително и на етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, дълбоко укоримо морално и правилно оценено като такова от дисциплинарно наказващия орган. Правилно е преценено от дисциплинарно наказващия орган, че това нарушение на служебната дисциплина повлиява негативно и уронва престижа на МВР и че като негативни последици от него са именно нарушаването на доверието на гражданите в МВР като институция, която е ангажирана в противодействието на корупционните практики и престъпления в държавата, а за настоящия съдебен състав е извън всякакво съмнение, че това поведение на жалбодателя И.М. и този „начин” на изпълнение на служебните му задължения, безспорно е станал достояние на много граждани – както на лица, подаващи заявления и други документи по Закона за чужденците в Република България и кандидатстващи за придобиване на определен статут по реда на този закон, така и на техните посредници, оказващи им съдействие, което става безспорно ясно от дадените от тези лица показания в качеството им на свидетели по посоченото по-горе досъдебно производство, а освен това безспорно е станало достояние и на служители от МВР, на разследващи органи, прокурори и служители от Окръжна прокуратура – Кърджали, а и на други лица. Обосновано и законосъобразно, предвид това, след оценка на всички относими факти и обстоятелства и при наличие на законовите предпоставки, дисциплинарно наказващият орган е наложил на жалбодателя И.И.М. най-тежкото дисциплинарно наказание – „уволнение” и съответно е прекратил служебното му правоотношение като държавен служител в МВР.
Съдът намира също, че изложеното от страна на жалбодателя възражение, с което се оспорва изцяло възприетата от дисциплинарно наказващия орган фактическа обстановка, е част от неговата защита, но тези възражения не са били подкрепени с никакви доказателства в хода на проведеното дисциплинарно производство.
Съдът намира също за неоснователни възраженията на жалбодателя, изложени в жалбата и свързани с образуваното наказателно производство и съответно твърденията, изложени в тази връзка, за недопустимост на проведеното дисциплинарно производство и на издадения индивидуален административен акт – оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание. Съдът намира, че образуваното наказателно производство е ирелевантно спрямо дисциплинарното, тъй като деянието е квалифицирано от дисциплинарно наказващия орган, като дисциплинарно нарушение по посочените текстове от ЗМВР и като нарушение на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР и съответно, наказанието е наложено по ЗМВР за това дисциплинарно нарушение. Дисциплинарната отговорност на жалбодателя И.М. не е ангажирана за извършване на умишлено престъпление от общ характер, за каквото същият е бил привлечен като обвиняем по посоченото по-горе досъдебно производство, приключило с мнение на разследващия орган - *** при Окръжна прокуратура – Кърджали, за предаване на съд на обвиняемия И.И.М., с ЕГН **********,***, за извършено престъпление по чл.302, т.1 във вр. с чл.301, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 и във вр. с чл.26, ал.1 от НК, а за извършване на деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, по посочените по-горе текстове, изразяващо се в искане и приемане за себе си на дарове, който не му се следват, за извършени от него действия по служба, което поведение е станало достояние на граждани, други служители от МВР, на органите на прокуратурата и на съда.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че са несъстоятелни твърденията в жалбата, свързани с образуваното и водено в АдмС – Кърджали адм.дело №138/2019 год., образувано по жалба на С. К. П. – държавен служител в ОДМВР - Кърджали, ***, посочен в т.5, т.6 и т.7 от оспорената заповед, на който също е било наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и че спорът не бил приключил с влязъл в сила съдебен акт. С Решение №7213 от 11.06.2020 год., постановено по адм.дело №13909/2019 год. по описа на ВАС – V отд., е оставено в сила Решение №209 от 18.09.2019 год. на Административен съд – Кърджали, постановено по посоченото административно дело №138/2019 год., с което е била отхвърлена като неоснователна жалбата на С. К. П. – държавен служител в ОДМВР - Кърджали, ***, против заповедта на директора на ОДМВР - Кърджали, с която му е било наложено дисциплинарно наказание „уволнение”.
Ето защо, предвид така изложените по-горе
съображения, Административен съд - Кърджали намира, че обжалваната Заповед №292з-824
от 30.04.2020 год., издадена от директора на ОДМВР – Кърджали, е
законосъобразна, т.к. същата е издадена от материално и териториално
компетентен дисциплинарнонаказващ административен
орган, при спазване на установената форма и с определените от закона форма и съдържание,
в съответствие с приложимите материалноправни
разпоредби, като при издаването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същата е
съобразена и с целта на закона, поради което и жалбата на И.И.М. *** -
държавен служител в МВР, ***, на длъжност „*** при ОДМВР - Кърджали, се явява
неоснователна и недоказана и като такава, следва да бъде отхвърлена с решението
по настоящото дело.
При този изход на делото, с оглед заявеното за първи път искане от пълномощника на ответника едва в представената 9/девет/ дни след последното съдебно заседание, писмена защита, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът намира същото за несвоевременно направено, а оттам и за неоснователно, поради което същото не следва да бъде уважено и в полза на ответника по жалбата не следва да бъде присъждано никакво юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от така изложеното и на основание чл.172, ал.2, предл.ІV/четвърто/, във връзка с чл.172, ал.1 от АПК, Административният съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.И.М., с
посочен в жалбата адрес ***, подадена чрез адв.К.Г.М.
от АК-***, със съдебен адрес ***, против Заповед №292з-824 от 30.04.2020 год.,
издадена от директора на ОДМВР - Кърджали, с която, на основание чл.204, т.3 и
чл.203, ал.1, т.7, предл.ІІ/второ/ и т.13 от ЗМВР,
във вр. с чл.197, ал.1, т.6 и с чл.194, ал.2, т.1, предл.І/първо/ от ЗМВР, на жалбодателя
И.И.М. - държавен служител в ОДМВР – Кърджали - *** при
ОДМВР - Кърджали, е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и прекратяване на служебното правоотношение на държавен служител от ОДМВР - Кърджали.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането, направено в
представената писмена защита от процесуалния представител на ответника по
жалбата, за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в полза на ОДМВР - Кърджали.
Преписи от настоящото решение, на основание чл.138,
ал.3, във вр. с чл.137, ал.1 от АПК, да се изпратят
или връчат на страните по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Върховния административен съд на Република България, чрез Административен съд –
Кърджали, в 14/четиринадесет/ - дневен срок от съобщаването или връчването му
на страните.
С Ъ Д И Я: