Р Е Ш Е Н И
Е № 260398
гр. Пловдив, 11.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, III граждански състав, в публично заседание на девети февруари две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА
при секретаря Каменка Кяйчева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 6715 по
описа за 2020 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявени са обективно
кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 232, ал.2 ЗЗД
и чл.86, ал.1 ЗЗД от М.Й.К. ***, за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 2000 лв., представляваща
дължима наемна цена съгласно сключен между страните договор за наем от дата
16.04.2018 г. на самостоятелен обект в сграда, магазин за промишлени стоки на
две нива, находящ се в град ***, за периода от месец декември 2019 г. до месец
април 2020 г., вкл., както и сумата от 39,44
лв., представляваща обезщетение за забава плащане за периода от 06.04.2020
г. до 15.06.2020 г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда –
15.06.2020 г., до окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че
на 16 април 2018 година между ищеца, в качеството му на наемодател и ответника,
в качеството на наемател, бил сключен договор за отдаване под наем на следния
недвижим имот, магазин за промишлени стоки на две нива находящ се в град ***.
На 1 май 2020 година страните по взаимно съгласие прекратили договора за наем,
като ответното дружество освободило имота и го върнало на ищеца. По време на
действие на договора за наем обаче ответникът не е изпълнил изцяло и в срок
задълженията си за заплащане на договорената месечна наемна цена, която
съгласно член 3 от договора била в размер на 400 лв. на месец и се заплащала по
банков път по посочената в договора банкова сметка. ***ски за периода от месец
декември 2019 до месец април 2020 година включително. Съгласно член 3, алинея 2
от договора наемодателят следвало да плати наемната цена в срок до 5-о число на
месеца, за който се отнася същата. Поради забава в плащането ищецът претендира
и заплащане на обезщетение за забава по реда на член 86 от ЗЗД. Претендира и
законната лихва върху незаплатените наемни вноски за периода от подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на вземането. Предвид изложените
твърдения, предявява настоящите осъдителни искове. Моли за тяхното уважаване и
присъждане на сторените разноски.
В срока по чл. 131 ГПК
ответникът не е депозирал писмен отговор. Не се явява негов представител в
откритото съдебно заседание и не е направила искане делото да се разгледа в
негово отсъствие. Ответникът е уведомен за последиците на чл.238 ГПК.
Съдът, като взе предвид събраните по
делото доказателства и твърденията на страните, намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл.238, ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се
яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му
в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено
решение срещу ответника. Предпоставките за постановяване на неприсъствено
решение съгласно чл.239, ал.1 ГПК са ответникът да е уведомен за последиците по
чл.238 ГПК, както и искът да е вероятно основателен с оглед наведените в
исковата молба твърдения, както и представените по делото доказателства.
Процесуалният представител на ищеца е
депозирал нарочна молба с искане за постановяване на неприсъствено решение. Ответникът
е редовно призован за датата на първото съдебно заседание, видно от призовка –
л.39 от делото. Препис от исковата молба също е връчен редовно на ответната
страна – л.28 от делото.
Предвид изложеното, налице са
предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, регламентирани в
чл.239, ал.1 ГПК, а именно: ответникът не е депозирал писмен отговор в
законовия срок по чл.131, ал.1 ГПК, уведомен е за последиците на чл.238 ГПК, не
се е явил в първото съдебно заседание, редовно призован, не е изпратил
представител и не е изразил воля делото да се гледа в негово отсъствие.
Едновременно с това, от представените към исковата молба писмени доказателства –
договор за отдаване под наем от 16.04.2018 г., се прави извод за вероятна
основателност на исковата претенция.
Съгласно чл. 239, ал.2 ГПК
неприсъственото решение не се мотивира. Поради това, след като са налице
предпоставките за постановяването му, следва предявените обективно кумулативно
съединени осъдителни искове да се уважат. Като законна последица от уважаването
на исковете е присъждането на законна лихва върху главницата за периода от
депозиране на исковата молба в съда – 15.06.2020 г., до окончателното изплащане
на вземането.
По
отношение на разноските:
При
този изход на спора, право на разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК има
ищцовата страна за заплатена държавна такса в исковото производство в размер на
1130 лв., от които 1000 лв. за адвокатско възнаграждение и 130 лв. за държавна
такса, съгласно представен списък на разноските по чл.80 ГПК.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „ИФО” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, бул. „Свобода“ № 31, ет.1, ап.12
да заплати на М.Й.К.,
ЕГН: **********, адрес: *** следните
суми, а именно: сумата
от 2000 лв. (две хиляди лева),
представляваща дължима наемна цена съгласно сключен между страните договор за
наем от дата 16.04.2018 г. на самостоятелен обект в сграда, магазин за
промишлени стоки на две нива, находящ се в град ***, за периода от месец
декември 2019 г. до месец април 2020 г., вкл., както и сумата от 39,44 лв. (тридесет и девет лева и четиридесет и четири стотинки), представляваща обезщетение
за забава плащане за периода от 06.04.2020 г. до 15.06.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба в съда – 15.06.2020 г., до
окончателното изплащане на вземането, както
и сторените разноски в производството в общ размер на 1130 лв. (хиляда сто и тридесет лева) – за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение.
Решението не
подлежи на обжалване, като ответникът може да търси защита по реда на чл. 240 ГПК пред ПОС в едномесечен срок от връчването му.
Препис
от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п./В.К.
Вярно с оригинала.
К.К.