РЕШЕНИЕ
№ 83
гр. Търговище, 20.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на двадесет и
шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА С. ТОТЕВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА Търговско дело №
20243500900045 по описа за 2024 година
Иск с правно основание в разпоредбата на чл. 432, ал.1 от КЗ.
Производството е образувано по депозирана искова молба от А. А. М.,
ЕГН ********** от с.*********, общ.*********, ул. „*********“, № ****,
действаща чрез пълномощника си адв. А. С. Р., ТАК, съдебен адрес
гр.*********, ул. „*********“, № ****, вх. ****, ет. ****, с която е предявен
иск за заплащане на обезщетение в размер на 30 000 лв., ведно с лихва за
забава от 16.12.2023 година, датата, на която застрахователят е уведомен за
претенцията на ищцата. Исковете са предявени против Застрахователно
акционерно дружество ЗД „БУЛ ИНС" АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. Джеймс Ваучер № 87.
Твърди се, че на 20.06.2020 г. около 16:45 часа по път III – 4099, след
село Лиляк по посока към гр. Търговище, се движил лек автомобил марка
„Мицубиши “, модел „Спейс Рънър“ с peг. № Т 5896 АК , управляван от Я. Ал.
Ст. Последната отклонила вниманието си от контрола на автомобила, при
който той внезапно навлязъл в насрещната лента за движение, където през
това време се движел лек автомобил „ Мазда 322“, управляван от Л. Й. Ст.
Последвал удар между двата автомобила, при който Ст. получил множество
травми. Той бил откаран в МБАЛ Търговище, където въпреки своевременното
и адекватно лечение в хирургичното отделение починал на 8.07.2020 г.
С влязла в сила присъда по НОХД № 275/2021г. по описа на Окръжен
съд – Търговище, Я. Ал. Ст. е призната за виновна за това, че на 20.06.2020г.
на път III - 4009 км 1 между град Търговище и село Лиляк, общ. Търговище
при управлението на МПС - лек автомобил „ Мицубиши Спейс Рънър “ с peг.
1
№ Т 5896 АК нарушила правилата за движения по пътищата по чл.16, ал.1, т.1
от ЗДвП и по чл. 20, ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост е причинила смъртта
на Л. Й. Ст., с което осъществила състав на престъпление 343, ал.4 във вр. с
ал.З, б „ б“ и чл.342, ал. 1 от НК.
Автомобилът, управляван от Я. Ст., към датата на произшествието е
имал сключена застраховка „гражданска отговорност“ в „БУЛ ИНС“ АД по
застрахователна полица № BG/02/120001060556, с покритие от 17.04.2020 г. до
16.04.2021 г.
Ищцата е сестра на починалия и много тежко преживява неговата смърт.
Изпаднала в дълбока депресия и отказвала да приеме случилото се. Затворила
се в себе си и проявявала апатично отношение към случващото се покрай нея.
До настоящия момент когато за сещала за трагичната загуба плачела, изпадала
в истерични състояния, а близките покрай нея, в това число дори и синът не
успявал да я успокои. Възникнали и проблеми със съня . Връзката с брат е
била изключително силна, изпълнена с обич, уважение и взаимна
привързаност.
С писмена претенция, заявена на 16.12.2021 година е отправила искане
до застрахователя-ответника по делото, да заплати обезщетение, но такова
не е изплатено. По изложените основания, ищцата моли съда да постанови
решение, с което да осъди ответника да заплати обезщетение за
причинените неимуществи вреди от загубата на нейния брат, в размер на 30
000 лв., като се претендира и лихви за забава, от датата на депозиране на
претенцията пред застрахователя.
В срока по чл. 367, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника,
в който се изразява следното становище по исковите претенции: на първо
място оспорва механизма на настъпилото ПТП и вината на водача Я. Ст.
Твърди също, че събитието е случайно (чл.15 НК), поради което последната не
е имала възможност да предвиди и предотврати настъпването на вредите.
Въвежда възражение за съпричиняване от страна на пострадалия, с
твърдението, че последният се е движил със скорост значително над
разрешената за пътния участък и без поставен предпазен колан.При поставен
такъв е могъл да избегне или да ограничи травмите.
Оспорва предявеният иск и по размер, с твърдението, че отношенията
между ищцата и нейния брат не са били трайни и близки.
В срока по чл. 372 от ГПК не е постъпила допълнителна искова молба от
ищцата.
Относно допустимостта на предявените искове съдът приема следното:
Предявеният по реда на чл. 432, ал.1 от КЗ иск е допустим. Ищцата
предявил иск за обезщетение на неимуществени вреди от смъртта на сина ,
пострадал при ПТП. Депозирала пред застрахователя претенция по реда на чл.
2
380 от КЗ, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, на
16.12.2021 година. Доброволно спорът със застрахователят не е уреден, при
което за ищцата е налице правен интерес от предявяването на иск за
заплащане на обезщетение, ведно със законната лихва от датата на
уведомяването.
Фактите по делото са следните:
На 20.06.2020 г. около 16:45 часа по път III – 4099, след село Лиляк по
посока към гр. Търговище, настъпва ПТП между лек автомобил марка
„Мицубиши “, модел „Спейс Рънър“ с peг. № Т 5896 АК , управляван от Я. Ал.
Ст. и лек автомобил „ Мазда 322“, управляван от Л. Й. Ст. В следствие на
удара Л. Ст., получил тежки телесни увреждания и бил приет за лечение в
МБАЛ Търговище, но на 08.07.2020 година, починал.
Ищцата е негова сестра, видно от приложеното по делото удостоверение
за родствени връзки.
С влязла в сила присъда по НОХД № 275/2021г. по описа на Окръжен
съд – Търговище, Я. Ал. Ст. е призната за виновна за това, че на 20.06.2020г.
на път III - 4009 км 1 между град Търговище и село Лиляк, общ. Търговище
при управлението на МПС - лек автомобил „Мицубиши Спейс Рънър“ с peг.
№ Т 5896 АК нарушила правилата за движения по пътищата по чл.16, ал.1, т.1
от ЗДвП и по чл. 20, ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост е причинила смъртта
на Л. Й. Ст., с което осъществила състав на престъпление 343, ал.4 във вр. с
ал.З, б „ б“ и чл.342, ал. 1 от НК. Постановената присъда по правилата на
чл.300 от ГПК е задължителна са гражданския съд, разглеждащ последиците
от извършеното престъпление.
За установяване механизма на пътното произшествие, беше назначена
авто-техническа експертиза. От експертизата се установява следното:
На 20.06.2020 година, около 16:45 часа по път III – 4099, след село Лиляк
по посока към гр. Търговище, настъпва ПТП между лек автомобил марка
„Мицубиши “, модел „Спейс Рънър“ с peг. № Т 5896 АК , управляван от Я. Ал.
Ст. и лек автомобил „ Мазда 322“, управляван от Л. Й. Ст. Видимостта на
водачите един към друг, преди настъпване на ПТП е била около 100 метра.
Водачът на л.а. „Мицубиши Спейс Рънър“, навлиза неправомерно в лентата за
движение на л.а. „Мазда“ и е последвал удар. Произшествието е станало в
светлата част на денонощието при добра видимост и сухо пътно платно.
Максимално разрешената за пътния участък скорост е била 90 км/ч. Лекият
автомобил „Мазда“ се е движил със скорост от 95.72 км/ч, а лекият автомобил
„Мицубиши“, със скорост 57.06 км/ч. Водачът на л.а.“Мазда“, не е имал
техническа възможност да предотврати ПТП със скоростта, с която се е
движил, не би имал такава възможност и при движение с максимално
допустимата за участъка скорост от 90 км/ч. При конкретния механизъм на
ПТП, предпазният колан не би предотвратил леталния изход за водача.
Уврежданията получени от пострадалия, се установяват от вещото лице-
3
съдебен лекар, което подробно изяснява не само вида на уврежданията, но и
механизма на настъпването им. Съгласно разясненията на вещото лице,
пострадалият при удара е получил множество увреждания и травми по
главата, травма на гръдния кош и разкъсно-контузни рани на крайниците. По
време на лечението се е развила бактериална инфекция, и застойна
пневмония, които са във връзка с гръдната травма, получена при ПТП и които
са довели до смъртта на пострадалия.
Видно от приложеното удостоверение родствени връзки, ищцата е
сестра на пострадалия Л. Й. Ст. Смъртта на нейния брат безспорно е
причинила сътресения в емоционалното и психическо състояние, което се
установява от събраните и гласни доказателства- свидетелите Г. П. и Ю. П.
Свидетелите са в близка степен на родство с ищцата, но преценявайки
показанията им, съобразно чл.172 ГПК, съдът приема, че следва да се
кредитират. Процесуалния закон и практиката на ВКС, не предвижда забрана
да бъдат разпитани заинтересовани свидетели и въз основа на техните
показания да бъдат приети за установени факти, които ползват страната, по
отношение на която, свидетелят се явява заинтересован, но преценката следва
да бъде обоснована с оглед на другите събрани по делото доказателства и да
стъпва на извод, че данните по делото изключват възможността
заинтересоваността на свидетеля да е повлияла на достоверността на
показанията му. Следва да се съобрази и факта, че това са хората били до
ищцата след инцидента и хората, с които тя е споделяла своите тревоги и
болки. Отчитайки добросъвестността и волята на тези свидетели да кажат
истината, като и преценявайки и съпоставяйки показанията им, които бяха
логични, безпротиворечиви и последователни, съдът намира, че показанията
им са достоверни, отразяват фактите, така както са ги е възприели и така както
са се случили.
Установено от показанията на свидетелите е следното- след смъртта на
брат си, ищцата изпаднала в тежко емоционално състояние. Те двамата са
имали силна връзка от ранните си детски години. Независимо, че семейството
е голямо между ищцата и нейния починал брат, отношенията били много
близки. Такива отношения, не са имали с останалите братя и сестри. След
смъртта на брат си, ищцата се променила. Не спирала да говори за него, не
искала и не можела да приеме факта, че вече не е сред тях. Това е така, понеже
приживе те имали топли и близки отношения. Били привързан един към друг,
помагали си в трудни моменти. Въпреки, че живеели в различни държави,
връзката между тях не била прекъсната. След смъртта на брат , при ищцата
започнали проблеми със съня, здравословното състояние се влошило.
Това са фактите установени, по предявеният иск.
От правна гледна точка съдът съобрази следното:
Имуществената отговорност на застрахователя по договор за
застраховка „Гражданска отговорност” е обезпечително-гаранционна, поради
което тя е функционално обусловена от основанието и размера на
4
имуществената отговорност на застрахованото лице, т.е. застрахователят по
договор за застраховка „Гражданска отговорност” обезпечава деликтната
отговорност на виновния извършител на противоправното деяние - до размера
на установената в закона, респ. уговорената в застрахователния договор
застрахователна сума. Застрахователят отговаря за причинените вреди само на
основанията и размерите, за които отговаря самият застрахован - делинквент
по застраховка „Гражданска отговорност”.
В отношенията между страните в настоящото производство е безспорно
установено наличието на правопораждащия фактическия състав за
основателността на прекия иск на увреденото лице срещу застрахователя, по
чл. 432, ал. 1 от КЗ за обезщетяване на причинените от застрахованото лице
вреди от деликт, а именно: - валидно застрахователно правоотношение,
виновно причинени вреди, който са в причинно следствена връзка с деянието.
Доказателствата, сочат, че към датата на ПТП е била налична сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по отношение на
автомобил, с който е осъществено ПТП марка„Мицубиши “, модел „Спейс
Рънър“ с peг. № Т 5896 АК. В резултат на ПТП са причинени неимуществени
вреди, които са в пряка причинна връзка и в резултат на виновното поведение
на застрахования водач. В случая има постановена присъда, която по
правилата на чл. 300 от ГПК, установява противоправността на деянието и
вината на водача на л.а. „Мицубиши “, модел „Спейс Рънър“ с peг. № Т 5896
АК, и е задължителна за гражданския съд, разглеждащ последиците от това
деяние. Това са безспорните въпроси.
Изложеното ангажира отговорността на застрахователя да покрие
претърпените вреди- имуществени и неимуществени.
Ищцата е сестра на другия участник в ПТП, който е починал. В
Постановление № 4/1961 г. и Постановление № 5/1969 г. на Пленума на ВС е
очертан кръга от лица, имащи право да получат обезщетение и това са най-
близките на починалия, с оглед естеството на съществувалата житейска връзка
между тях. С Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. по тълкувателно дело
№ 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС е прието, че материално легитимирани да
получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен
близък са освен лицата, посочени в Постановление № 4/1961 г. и
Постановление № 5/1969 г. на Пленума на ВС, и по изключение всяко друго
лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и
търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в
конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Такова обезщетение
имат право да получат от застрахователя при сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите- чл. 493а, ал. 1, изр.1 от КЗ,
когато увреденото лице, което желае да получи застрахователно обезщетение,
е отправило към застрахователя писмена застрахователна претенция по реда
на чл. 380 от КЗ. Ищцата А. М. е депозирала искане на 16.12.2021 година, като
тя видно от приложените удостоверения за семейни връзки, е сестра на
5
пострадалия при ПТП, случило се на 20.06.2020 година Левен Йорданов
Стефанов.
Спорните въпроси по делото са свързани с размера на обезщетението за
неимуществени вреди, което обезщетение следва да се определи по правилото
на чл. 52 ЗЗД, както и с наличието или не на съпричиняване на вредите по
смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Докато имуществените вреди се присъждат до
размера, който е установен, то обезщетението за неимуществени вреди,
съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, се определя от съда по справедливост.
За да се определи справедливо обезщетение, то в хода на производството
следва да бъдат установени редица факти и обстоятелства, които да бъдат
съобразени и които да обусловят размера на обезщетението. Не е възможно
единствено и само въз основа на твърдението на пострадалия, че е преживял
страх, болка и страдание, да се определи размера на справедливото
обезщетение. Следва да се прецени характера и последиците от създаденото
неприятно преживяване на пострадалия, начина по който е преживял, е
възприел тези неудобства, изпитаните затруднения в ежедневието. Според
постановките на ППВС № 4/1968 г., т. II, размерът на обезщетенията за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Напълно
споделяно в практиката на ВС и ВКС е установеното разбиране, че размерът
на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост, като това понятие по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а
е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението и които подлежат на доказване за всеки конкретен
случай. ВС подчертава, че от значение са и редица други обстоятелства, които
съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв
размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди.
Тези обстоятелства следва да бъдат посочени и доказани от страна на ищците.
Справедливото обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД предполага намиране
от страна на съда на точния паричен еквивалент на болките страданията,
емоционалните в случая и психически сътресения, нанесени на пострадалото
лице, а справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение е само онзи точен
паричен еквивалент не само на болките и страданията, понесени от
конкретното увредено лице, но и на всички неудобства, емоционални,
физически и психически сътресения, психическата травма, както при
причиняване на увреждането, така и впоследствие и др. Наред с тези
обстоятелства при определяне размера на обезщетението следва да бъде взета
предвид и емоционалната връзка между брат и сестра и как прекъсването се
е отразило в емоционален план на ищцата. Съгласно нормата на чл. 51, ал. 1 от
ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането. Изразът “всички вреди” дава обхват на нормата по
отношение на вредите, които са настъпили, както и на тези, които ще настъпят
като пряка и непосредствена последица от непозволеното увреждане.
С оглед установеното по делото относно психически сътресения на
6
ищцата, предизвикани от смъртта на нейния брат и горните критерии при
определяне на размера на дължимото за нея обезщетение за неимуществени
вреди, съдът съобразява отношенията между пострадалия и неговата сестра,
съдържанието на общуването между починалия и преживял: взаимопомощ,
подкрепа, отчуждаване или взаимна привързаност и др. Неимуществените
вреди засягат емоционалния живот на пострадалия, които от своя страна могат
да причинят и физически страдания, като следствие от мъката по изгубения
живот, накърняват душевното спокойствие и равновесие на пострадалия.
Няма спор, че загубата на брат е тежка и причинява страдание, което е още по-
интензивно, когато връзката брат-сестра е силна. Ищцата Айлин М. е била е
съкрушена, от загубата на брат , тъй като те са имали силна връзка помежду
си. Независимо, че са имали и други братя и сестри, техните отношения са
били май-близки. Двамата са си били взаимна опора в трудни моменти, през
които са преминавали, било то във финансов аспект, било то в личен. Въпреки
разстоянията помежду им, те са запазили топлите си отношения.
Неочакваната смърт засегнала емоционалното здраве и стабилност на ищцата.
За известен период се променило социалното функциониране. Трудно
преработвала травматичното събитие, съответно трудно го преживявала. Не
можела да спре да мисли, за брат си и не можела да приеме случилото се. Към
момента, четири години след събитието все още не може да се справи и да го
преработи. Такова едно състояние не може да не промени качеството на
живот. В същото време ищцата има свое семейство, което напълно я подкрепя
и помага да се справи със загубата. Свидетелите в показанията си твърдят,
че семейството е неотлъчно до нея и я подкрепят във всяко едно отношение,
което несъмнено ще даде възможност да преживее загубата по-лесно. Тя
може да разчита на близките си и починалият брат не е бил единствения
близък, на който е можела да се довери. Връзката между брат и сестра е топла
и е породена от родството и произтичащата от него близост, но не се
установява от доказателствата двамата да са създали по-голяма от близостта,
считана за нормална за съответната родствена връзка. Всеки е имал свое
семейство, на което може да разчита, всеки се е справял сам с трудностите в
живота си, макар и да са си помагали взаимно. Не са живели сами, не се е
налагало да се справят сами и да разчитат само един на друг. През целия си
живот са били обградени от голямото си семейство, което също им е било
опора. Съобразявайки изложеното и икономическата обстановка в страната
към онзи момент, съдът намира, че справедливо по смисъла на закона
обезщетение за търпените неимуществени вреди от Айлин М., в резултат от
смъртта на брат , е в размер на 15 000 лв., което следва да се присъди от
16.12.2021 година- датата на депозиране на претенцията пред застрахователя.
По направените от ответното застрахователно дружество възражения за
съпричиняване:
Съпричиняването има обективен характер, като от значение е
единствено наличието на такава обективна причинно-следствена връзка, а е
ирелевантно субективното отношение /вината/ на пострадалия – в този смисъл
7
т. 7 от ППВС № 17/18.11.1963г. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е
налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки
за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането,
предизвиквайки по този начин и самите вреди –решение № 165/26.10.2010г. по
гр.д. № 93/2010г. на ВКС, II ТО. Съпричиняване, по смисъла на чл. 51, ал. 2
ЗЗД, е налице когато с действието или бездействието си пострадалият
обективно е способствал за настъпване на вредоносния резултат или за
увеличаване размера на вредоносните последици, т. е. когато приносът му в
настъпването на увреждането е конкретен, независимо дали поведението му
като цяло е било противоправно, в частност - в нарушение на Закона за
движение по пътищата и виновно.
В случая застрахователят е навел като основание за съпричиняване от
страна на пострадалия, движение с превишена скорост, както и липсата на
поставен предпазен колан. Приносът на пострадалия освен, че следва да бъде
релевиран от застрахователя, то следва да бъде и доказан по категоричен
начин при условията на пълно и главно доказване от страната, която го е
въвела. Само обстоятелството, че пострадалият е пътувал в лек автомобил без
поставен предпазен колан, не е достатъчно, за да се приеме за доказано
наличието на съпричиняване на увреждането.
Скоростта, която водачите на превозни средства, като участници в
движението по пътищата, следва да спазват, е регламентирана в чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП. В така посочената норма, е въведено ограничение от 90 км/ч, при
движение извън населено място. Това е била и максимално разрешената
скорост, за пътния участък, където е настъпило ПТП. Техническата експертиза
е установила, че пострадалият се е движил със скорост от 95.72км/ч., малко
над разрешената. Експертизата също така установява, че и при скорост от 90
км/ч, пострадалият не е имал техническа възможност да предотврати удара.
Така възможност е имал само водача на другия автомобил, участвал в ПТП.
При този механизъм на произшествието и при челен удар между двата
автомобила, предпазният колан не би, предотвратил последиците. Ето защо
съдът намира, че наведените възражения за съпричиняване на резултата от
страна на пострадалия са неоснователни и доколкото няма принос
пострадалия обезщетението за неимуществени вреди, не следва да се
намалява, на това основание.
Поради горното съдът намира, че справедливият размер на
обезщетението, който в голяма степен ще покрие вредите на ищцата от
смъртта на нейния брат е в размер на 15 000 лв. Претенцията до пълният
размер от 30 000 лв., е неоснователна и като такава, следва да бъде
отхвърлена.
Относно разноските: Ищцата претендира разноски, но такива по делото
не е сторила. Освободена е от заплащане на дължимата държавна такса и
следващите се разноски за вещи лица. Не е представила доказателства платено
ли е и в какъв размер възнаграждение за оказаната по делото правна помощ
8
от упълномощения адвокат.
От бюджета на съдебната власт е заплатено възнаграждение за
изготвената по делото медицинска експертиза, в размер на 400 лв. Поради
горното, тези разноски следва да се възложат в тежест на ответника. Същия
следва да бъде осъден да заплати по сметка на бюджета държавна такса върху
уважената част от претенцията, в размер на 600 лв.
Сторените от ответника разноски са в размер на 4 320 лв., от които
заплатено възнаграждение на процесуалния представител е в размер на 3 720
лв. и 600 лв., за изготвената техническа експертиза. Разноски на ответника се
дължат съразмерно, поради което такива следва да му бъдат присъдени, в
размер на 2 160 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. Джеймс Ваучер № 87, действащо чрез
пълномощника си - адв. М. Г.; съдебен адрес: гр. *********, бул. ********* №
****, ет.**** да заплати на А. А. М., ЕГН ********** от с.*********,
общ.*********, ул. „*********“, № ****, действаща чрез пълномощника си
адв. А. С. Р., ТАК, съдебен адрес гр.**********, ул. „*********“, № ****, вх.
****, ет. ****, сумата от 15 000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди – причинени от смъртта на нейния брат Л. Й. Ст., при
ПТП на 20.06.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
16.12.2021 година до окончателно изплащане на задължението, на основание
чл. 432, ал. 1 от КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ
предявеният иск за разликата от 15 000 лв. до пълният му размер от 30 000 лв.,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА А. А. М., ЕГН ********** да заплати на ЗД „БУЛ ИНС" АД,
ЕИК *********, разноски по делото, в размер на 2 160 лв., на осн. чл. 78, ал. 3
от ГПК.
ОСЪЖДА „БУЛ ИНС" АД, ЕИК ********* да заплати по сметка на
Окръжен съд – Търговище, държавна такса в размер на 600 лв., както и
разноски за вещо лице, в размер на 400 лв., на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК.
БАНКОВАТА СМЕТКА, по която може да се извършат плащанията в
полза на А. А. М. - BG 28 STSA 9300 0030 8106 66.
РЕШЕНИЕТО на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните пред Апелативен съд – Варна.
9
Съдия при Окръжен съд – Търговище: _______________________
10