РЕШЕНИЕ
№ 751
гр. Варна, 21.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 20 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Орлин Чаракчиев
при участието на секретаря Ани Люб. Динкова
като разгледа докладваното от Орлин Чаракчиев Гражданско дело №
20213110109985 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от „Т. Б.” ЕАД , ЕИК *, със
седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. „Мл. 4“, Б. п. С., сграда 6, обективно
субективно и кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 79,
чл. 82 и 92 от ЗЗД за приемане на установено между страните, че ИР. Т. Ч. , ЕГН
**********, с адрес: гр. В., ул. „И. Д.“ № * дължи на ищеца следните суми:
1. сумата от 37,14 лв., представляваща неплатени абонаментни такси и използвани
мобилни услуги за отчетен период 05.01.2019 г. - 04.03.2019 г. дължими по Договор от
31.12.2012 г. за предоставяне на мобилни услуги за мобилен номер +*, изменен с
Допълнително споразумение от 23.12.2018 г.;
2. сумата от 77,46 лв., представляваща неустойка по т. 2, Раздел III от Допълнително
споразумение от 23.12.2018 г. за предсрочното прекратяване по вина на абоната на
Договор от 31.12.2012 г. за предоставяне на мобилни услуги за мобилен номер +*;
3. сумата от 5,62 лв., представляваща неустойка съзимерима с разликата между
предоставено устройство Samsung Galaxy S7 Edge 32GB Gold без отстъпка и
заплатената при предоставянето му преференциална цена, за която е сключен Договор
за лизинг от *г.;
4. сумата от 76,68 лв., представляваща неплатени абонаментни такси и използвани
мобилни услуги за отчетен период 15.01.2019 г. - 14.03.2019 г. дължими по Договор от
1
10.06.2017 г. за предоставяне на мобилни услуги за мобилен номер ++359*********;
5. сумата от 62,46 лв., представляваща неустойка по чл. 11 от договора за предсрочното
прекратяване по вина на абоната на Договор от 10.06.2017 г. за предоставяне на
мобилни услуги за мобилен номер +*;
6. сумата от 36,84 лв., представляваща неустойка съзимерима с разликата между
предоставено устройство Samsung Galaxy S8 Black без отстъпка и заплатената при
предоставянето му преференциална цена, за която е сключен Договор за лизинг от
10.06.2017 г.;
7. сумата от 41,11 лв., представляваща неплатени абонаментни такси и използвани
мобилни услуги за отчетен период 15.01.2019 г. - 14.04.2019 г. дължими по Договор от
22.07.2018 г. за предоставяне на мобилни услуги за мобилен номер +*;
8. сумата от 62,46 лв., представляваща неустойка по чл. 11 от договора за предсрочното
прекратяване по вина на абоната на Договор от 22.07.2018 г. за предоставяне на
мобилни услуги за мобилен номер +*;
9. сумата от 149,52 лв., представляваща неустойка съзимерима с разликата между
предоставено устройство Samsung Galaxy S9 Black без отстъпка и заплатената при
предоставянето му преференциална цена, за която е сключен Договор за лизинг от
22.07.2018 г.;
10. сумата от 107,18 лв., представляваща незаплатени лизингови вноски по Договор за
лизинг от * г. за предоставено устройство Samsung Galaxy S7 Edge 32GB Gold;
11. сумата от 222,36 лв., представляваща незаплатени лизингови вноски по Договор за
лизинг от * г. за предоставено устройство Samsung Galaxy S8 Black;
12. сумата от 1000,62 лв., представляваща незаплатени лизингови вноски по Договор за
лизинг от * г. за предоставено устройство Samsung Galaxy S9 Black;
13. сумата от 758,77 лв., представляваща незаплатени лизингови вноски по Договор за
лизинг от 23.12.2018 г. за предоставено устройство Accessories Samsung Galaxy Watch
46 mm, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване
на заявлението в съда - 16.04.2021 г. до окончателното изплащане на задълженията,
които суми са предмет на Заповед за изпълнение № * г., издадена по ч.гр.д. №* г. по
описа на ВРС.
В исковата молба чрез адв. З. Ц.ищецът излага, че между него и ИР. Т. Ч. са
възникнали правоотношения по следните договори: 1) Договор от 31.12.2012 г. за
предоставяне на мобилни услуги за мобилен номер +*, изменен с Допълнително
споразумение от 07.03.2017 г. при месечна абонаментна такса от 30,99 лв., по който са
налице задължения от 37,14 лв. за отчетен период 05.01.2019 г. - 04.03.2019 г. Сочи се, че
вследствие на неизпълнението по този договор на основание Раздел III, т.2 от
споразумението и предсрочното прекратяване на договора по вина на абоната е начислена
неустойка в размер на три месечни абонаментни такси или 77,46 лв.; 2 ) договор от
07.03.2017 г. за лизинг на мобилно устройство Samsung Galaxy S7 Edge 32GB Gold с цена
1232,57 лв. при 23 месечни лизингови вноски в размер на 53,59 лв., от които е налице
задължение от 107,18 лв. Сочи се и че по договора за лизинг потребителят дължи и сумата
2
от 5,62 лв., като неустойка представляваща разликата между цената на устройството без
абонамент и преференциалната цена по договора за лизинг.; 3) договор от 10.06.2017 г. с
предпочетен мобилен номер +*при месечна абонаментна такса от 24,99 лв., по който са
налице задължения от 76,68 лв. за отчетен период 05.01.2019 г. - 04.03.2019 г Сочи се, че
вследствие на неизпълнението по този договор на основание чл. 11 и предсрочното
прекратяване на договора по вина на абоната е начислена неустойка в размер на три
месечни абонаментни такси или 62,46 лв.; 4) договор от 10.06.2017 г. за лизинг на мобилно
устройство Samsung Galaxy S8 Black с цена 1278,57 лв. при 23 месечни лизингови вноски в
размер на 55,59 лв., от които е налице задължение от 222,36 лв. Сочи се, че вследствие на
неизпълнението по договора за лизинг потребителят дължи и сумата от 36,84 лв., като
разлика между цената на устройството без абонамент и преференцианата цена по договора
за лизинг.; 5) договор от 22.07.2018 г. с предпочетен мобилен номер ++359********* при
месечна абонаментна такса от 24,99 лв., по който са налице задължения от 41,11 лв. за
отчетен период 15.01.2019 г. - 14.04.2019 г. Сочи се, че вследствие на неизпълнението по
този договор на основание чл. 11 и предсрочното прекратяване на договора по вина на
абоната е начислена неустойка в размер на три месечни абонаментни такси или 62,46 лв.; 6)
договор от 22.07.2018 г. за лизинг на мобилно устройство Samsung Galaxy S9 Black с цена
1278,57 лв. при 23 месечни лизингови вноски в размер на 55,59 лв., от които е налице
задължение от 1000,62 лв. Сочи се че вследствие на неизпълнението по договора за лизинг
потребителят дължи и сумата от 149,52 лв., като разлика между цената на устройството без
абонамент и преференцианата цена по договора за лизинг.; 7) договор от 23.12.2018 г. за
лизинг на мобилно устройство Accessories Samsung Galaxy Watch 46 mm с цена 1278,57 лв.
при 23 месечни лизингови вноски в размер на 32,99 лв., от които е налице задължение от
758,77 лв. Сочи се че вследствие на неизпълнението по договора за лизинг потребителят
дължи и сумата от 149,52 лв., като разлика между цената на устройството без абонамент и
преференцианата цена по договора за лизинг. Поддържа, че за задълженията на потребителя
е издал фактури № № *** г. Поддържа, че срокът на договорите за лизинг, е изтекъл, но
предоставените устройства не са върнати на оператора. Сочи, че за процесните вземания е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д № * г. на ВРС. Моли
предявените искове да бъдат уважени. Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът ИР. Т. Ч. не е подала отговор на исковата
молба.
В проведеното по делото открито съдебно заседание ищецът поддържа изразената
позиция по спора чрез писмена молба докладвана от съда.
В о.с.з. ответницата не се явява, не се представлява.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от
ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
Не се спори между страните, а и се установява от материалите по приобщеното ч.гр.д.
№ * г., по описа на ВРС, че в полза на ищеца срещу наследодателя на ответниците е
3
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за претендираната сума, която е връчена
при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Искът е предявен в предвидения в закона преклузивен
едномесечен срок, което обуславя допустимост на производството и правен интерес от
воденето му за ищеца.
В производството по предявения установителен иск с правно основание чл. 422 от
ГПК вр. чл. 79, чл. 82 и 92 от ЗЗД ищецът следва да докаже: 1/ наличие на валидно
облигационно правоотношение между ищеца и потребителя по по а) договор от 31.12.2012
г. за предоставяне на мобилни услуги за мобилен номер ++359*********, изменен с
Допълнително споразумение от 23.12.2018 г.; б) договор от 07.03.2017 г. за лизинг на
мобилно устройство Samsung Galaxy S7 Edge 32GB Gold; в) договор от 10.06.2017 г. с
предпочетен мобилен номер +*; г) договор от 10.06.2017 г. за лизинг на мобилно устройство
Samsung Galaxy S8 Black; д) договор от 22.07.2018 г. с предпочетен мобилен номер
++359*********; е) договор от 22.07.2018 г. за лизинг на мобилно устройство Samsung Galaxy
S9 Black; ж) договор от * г. за лизинг на мобилно устройство Accessories Samsung Galaxy
Watch 46 mm; 2/ реалното предоставяне на телекомуникационни услуги и мобилните
устройства, 3/ изпадането на ответника в забава и размера на задълженията на ответника за
мобилни услуги и лизинговни вноски; 4/ изпълнение на задълженията му, произтичащи от
императивните правила за защита на потребителите относно предоставяне на необходимата
писмена информация за съдържанието на условията по договора, вкл. неговото изменение;
5/ валидното уговаряне с потребителя на неустоечни клаузи за начисляване на неустойка
при незаплащане на месечните задължения за потребени телекомуникационни услуги и
абонаментни такси; 6/ че е претърпял процесните вреди под формата на разлика между
цената на предоставените мобилни устройства без абонамент и заплатената при
предоставянето им преференциална цена.
За установяване на твърдяните облигационни правоотношения между ищеца и
наследодателя на страните като доказателства по делото са приети: 1) договор от 31.12.2012
г. (л. 16) и допълнителни споразумения към него от 07.03.2017 г. (л. 17) и от 23.12.2018 г. (л.
36) с предпочетен мобилен номер *при месечна абонаментна такса от 30,99 лв. с избран
абонаментен план „Тотал 30,99“ със срок до 23.12.2020 г., 2) договор от 07.03.2017 г. (л.19
гръб) за лизинг на мобилно устройство Samsung Galaxy S7 Edge 32GB Gold с цена 1232,57
лв. и месечна лизингова вноска от 53,59 лв., 3) договор от 10.06.2017 г. (л. 22) с предпочетен
мобилен номер *при месечна абонаментна такса от 24,99 лв. с избран абонаментен план
„Тотал 24,99“ със срок до 10.06.2019 г., 4) договор от 10.06.2017 г. (л.19 гръб) за лизинг на
мобилно устройство Samsung Galaxy S7 Edge 32GB Gold с цена 1278,57 лв. и месечна
лизингова вноска от 55,59 лв., 5) договор от 22.07.2018 г. (л. 31) с предпочетен мобилен
номер *при месечна абонаментна такса от 24,99 лв. с избран абонаментен план „Тотал
24.99“ със срок до 22.07.2020 г., 6) договор от 22.07.2018 г. (л. 33 от ч.гр.д.) за лизинг на
мобилно устройство Samsung Galaxy S9 Black с цена 1278,57 лв. при месечна лизингова
вноска от 55,59 лв., 7 ) договор (л. 40 от ч.гр.д.) за лизинг на мобилно устройство Accessories
Samsung Galaxy Watch 46 mm с цена 758,77 лв. при месечна лизингова вноска от 32,99 лв.
4
Потребителят не е оспорил подписите положени във визираните по-горе договори за
мобилни услуги и допълнителни споразумения към договорите, поради което съдът намира,
че същите валидно са породили уговорените в тях права и задължения за страните по тях по
повод доставка на електронни съобщителни услуги от ищеца на ответника. С оглед на това
съдът намира за установено възникването на задължението на последния да заплаща
уговорените абонаментни такси и цени на потребените услуги по шестте отделни
правоотношения.
В тази връзка уговорените според избрания план месечни абонаментни такси по
договорите не са обвързани от потреблението и заплащането им за процесните периоди се
дължи от потребителя единствено с оглед свързването с мрежата на оператора и независимо
от това дали той се е възползвал от предоставената му възможност да ползва осигуряваните
от мобилния оператор услуги.
На следващо място съдът намира, че реалното доставяне на фактурираните от ищеца
в представените по делото (л. 42 – 49) фактури № № № **г. г. количества мобилни услуги
извън абонаментните такси се установява и от фактът, че ответницата не твърди
неправомерна намеса от страна на мобилния оператор в консумирания от нея чрез
потребителските устройства трафик на услуги. Това е така защото с оглед спецификата на
доставяната услуга ищецът - оператор носи по закон задължението да поддържа своите
телекомуникационни системи в изправност и по начин, че да не се възпрепятства правото на
потребителя, по негова преценка и избор да използва тези съоръжения за пренос на
заявените чрез потребителското устройство (абонат) телекомуникационни услуги (пренос на
глас, на данни). Това означава, че мобилният оператор, извън предвидените в условията по
договора изключения, е ограничен във възможността да интервенира в обема на заявения от
потребителя трафик на информация, респективно наследодателят на ответниците като
страна по договорите за мобилни услуги не е материалноправно легитимиран да възразява,
че не е ползвал предоставените мобилни услуги, след като не твърди по делото, че
мобилният оператор по някакъв начин е възпрепятствал ползването им от него,
едновременно с което не спорят, че потребителят е бил свързан с мобилната мрежа за
релевирания отчетен период.
Отчитайки горното, а и предвид липсата на предприето от ответницата оспорване по
основание и размер на визираните задължения съдът намира, че претендираните от ищеца
суми начислени в горепосочените, неоспорени фактури установяват валидно възникнали
задължения за потребителя И.Ч. за заплащане на месечни задължения за абонаментни такси
и потребени извън тях услуги именно в претенидраните с исковата молба размери - 37,14 лв.
за отчетен период 05.01.2019 г. - 04.03.2019 г. за мобилен номер +*, 76,68 лв. за отчетен
период 15.01.2019 г. - 14.03.2019 г. за мобилен номер +*и 41,11 лв. за отчетен период
15.01.2019 г. - 14.04.2019 г. за мобилен номер +*.
На следващо място неоспорените подписи положени за ответницата в
горепосочените договори за лизинг представляват и извънсъдебно признание на неизгодния
за потребителя факт, че е получил лизинговите вещи – мобилни устройства Samsung Galaxy
5
S7 Edge 32GB Gold, Samsung Galaxy S8 Black, Samsung Galaxy S9 Black и Samsung Galaxy
Watch 46 mm, поради което и съдът приема, че лизингодателят е изпълнил това си
задължение по съответните договори за лизинг. Респективно съдът намира, че по делото се
установява пълно и главно не само че същите валидно обвързват страните, но и че ищецът е
изправна страна по лизинговите правоотношение, поради което и при липса на твърдения за
насрещно плащане или оспорване на общия им размер, съдът приема, че начислените за
срока на договорите лизингови вноски са дължими така както са претендирани с исковата
молба – 107,18 лв. по Договор за лизинг от 07.03.2017 г., 222,36 лв. по Договор за лизинг от
10.06.2017 г., 1000,62 лв. по Договор за лизинг от 22.07.2018 г. за предоставено устройство
Samsung Galaxy S9 Black и сумата от 758,77 лв. по Договор за лизинг от 23.12.2018 г. Касае
се за вземания с настъпил падеж към момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК,
поради което уведомяването за предсрочната изискуемост на дълга не е необходимо.
В обобщение съдът намира, че исковете за реално изпълнение на задълженията за
заплащане на месечни абонатментни такси, ползвани услуги и дължими лизингови вноски
се явяват основателни и следва да се уважат изцяло.
По исковете за неустойки съдът намира следното:
Съгласно приложимото допълнително споразумение от 23.12.2018 г. (чл. 2, Раздел III,
л. 36 гръб) към договора от 31.12.2012 г. за предпочетен мобилен номер *, договора от
10.06.2017 г. (чл. 11, л. 24) за предпочетен мобилен номер *и договора от 22.07.2018 г. (чл.
11, л. 31) за предпочетен мобилен номер *, мобилният оператор има право едностранно да
прекрати индивидуален договор, в случай че потребителят не е платил дължими суми след
изтичане на сроковете за плащане, както и да начисли на абоната неустойка в размер на
сбора от непадежиралите абонаментни такси, като единствено в договора за предпочетен
номер *не е уговорен максимален размер на неустойката до три месечни абонаментни
такси.
В тази връзка следва да се посочи, че съдът следи служебно за нищожността на
договорните клаузи, когато са е свързани с противоречие на закона или на добрите нрави и
това противоречие произтича пряко от твърденията и доказателства по делото (в този
смисъл: Решение № 178/26.02.2015 по т.д. № 2945/2013 г., ВКС, II т.о. и Решение №
229/21.01.2013 г. по т.д. № 1050/2011 г., ІІ т.о., ВКС, т.3 от Тълкувателно решение № 1/
5.06.2010 г. по т.д. № 1/ 2009 г. на ОСТК на ВКС). Преценявайки посочената съдебна
практика съдът намира, че клаузата на чл. 11 от договора за предпочетен номер *не поражда
задължения за абоната като нищожан поради накърняване на добрите нрави по следните
съображения:
Действително липсва нормативно ограничение страните по договор за услуга да
уговорят помежду си клауза за едностранно му прекратяване преди изтичане на срока, по
волята, на която и да е от страните или на една определена от тях. Допустимо е също така
уговарянето от страните на неустойка за вредите от предсрочното прекратяване на срочен
договор за услуга, но само в рамките на присъщите обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции, иначе клаузата за неустойка би била нищожна, поради накърняване на
6
добрите нрави, за което съдът следи служебно, като преценката се извършва към момента на
сключване на договора, а не към последващ момент – т. 3 от Тълкувателно решение № 1/
15.06.2010 г. по т.д. № 1/ 2009 г. на ОСТК на ВКС. При тази преценка следва да се изходи
преди всичко от характерните особености на договора за услуга и вида на насрещните
престации: мобилният оператор се задължава да предостави на потребителя ползването на
мобилни услуги срещу абонаментна такса, а потребителят – да я заплати, но само срещу
предоставената му услуга. При това положениe ако е уговорена неустойка при предсрочно
прекратяване на договор за услуга, в размер на всички неплатени по договора абонаментни
вноски до края на срока му, мобилният оператор по прекратения договор ще получи
имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не
беше прекратен, но без да се предоставя ползването на услугата по договора. Следователно
при съпоставяне на размера на очакваните при сключване на договора вреди от
предсрочното прекратяване от страна на продавача и размера на конкретно договорената
неустойка (всички неплатени по договора абонаментни вноски до края на срока му) е налице
несъответствие, с което се нарушава принципът за справедливост. Последният е залегнал в
основата на разбирането, че с оглед защита на обществените отношения като цяло
участниците в гражданския и търговския оборот следва да упражняват правата си и
изпълняват задълженията си в съответствие с добрите нрави. В обобщение уговорката за
неустойка поради неплащане на сума по договора, определена в размер на всички вноски за
периода от прекратяване на договора до изтичане на уговорения в него срок, е нищожна,
поради противоречие с добрите нрави на основание чл. 26, ал.1, пр.3 от ЗЗД. В този смисъл е
практиката на ВКС: Решение № 110/21.07.2016 г. по дело № 1226/2015 на ВКС, ТК, I т.о.,
Решение № 193/09.05.2016 г. по т.д. № 2659/2014 г. на ВКС, I т.о. и Решение №
219/09.05.2016г. по т.д. № 203/2015 г. на ВКС, I т.о. Констатираната нищожност на клаузата
лишава същата от възможността да породи правни последици още към момента на нейното
уговаряне, т.е. годността ѝ да бъде основание за валидно вземане за неустойка.
В обобщение искът за неустойка за предсрочно прекратяване по вина на абоната на
договора от 10.06.2017 г. за предпочетен мобилен номер +359********* се явява
неоснователен като основан на нищожната договорна клауза на чл. 11 и следва да се
отхвърли.
Не така стои въпросът относно уговорената неустойка за предсрочно прекратяване
договорени в допълнителното споразумение от 23.12.2018 г. за предпочетен мобилен номер
*и договора от 22.07.2018 г. за предпочетен мобилен номер *. В тях операторът е уговорил
максимален на дължимата неустойка размер съизмеряващ се от сбора на три месечни
абонаментни такси. Едностранното прекратяване от страна на клиента принципно позволява
освобождаването му от оказал се неудобен за него срок или цена, но същевременно лишава
доставчика от очакван фиксиран по размер приход. Явно е, че прекратяването на срочния
договор засяга съществено само интереса на доставчика. Затова и предвидимите за
търговеца вреди не могат да се простират до края на уговорения срок, но несъмнено
обхващат период на търсене на сделка на покритие, с която да се замести загубения клиент.
7
Ето защо, с договаряне на неустойка, определена като сбор от три месечни абонамента,
кредиторът не възлага на потребителя необосновано високо обезщетение. Затова и клаузите
регламентиращи тяхната дължимост в допълнителното споразумение от 23.12.2018 г. за
предпочетен мобилен номер *и договора от 22.07.2018 г. за предпочетен мобилен номер *са
действителни. Наред с това по-горе в мотивите си съдът е приел за установено наличието на
неизпълнение на абоната за заплащне на задълженията му за месечни такси и по потребени
услуги по визираните договори, съответно налице е фактическия състав даващ право на
оператора да прекрати едностранно договорите с потребителя, респективно аз активиране на
неустоечните клаузи. Респективно исковете за неустойка за сумата сумата от 77,46 лв. по
допълнителното споразумение от 23.12.2018 г. и за сумата от 62,46 лв. по договора от
22.07.2018 г. се явяват основателни и предвид липсата на изрично оспорване на техните
размери следва да се уважат изцяло.
По отношение на исковете с правно основание чл. 82 от ЗЗД за обезщетяване на
вреди от договорно неизпълнение по договорите за лизинг явяващи се разлика между
стандартната цена на предоставените устройства и дължимата преференциална такава,
съдът намира, че технически непрецизно е докладвал същите формално като искове с
предмет неустойка в определението по чл. 140 от ГПК, каквато правна квалификация е
неправилна и не съответства на въведените от ищеца факти и обстоятелства както и
формулираният петитум. Извършеното процесуално нарушение обаче съдът намира, че не се
е отразило на правото на защита на страните и не е засегнало съществено доклада по чл.146
от ГПК, тъй като с него е разпределена доказателствена тежест, дадени са указания по чл.
146, ал.2 от ГПК и впоследствие по делото са изследвани факти, относими към установяване
на претенция, основана именно на договорно неизпълнение. Респективно не се налага съдът
да отмени на основание чл. 253 от ГПК дадения в о.с.з. на 21.02.2022 г. ход по същество за
изготвяне на ново разпределение на доказателствената тежест в процеса и даване на нови
указания на страните с доклада и дължи произнасяне по същество на спора съобразно
действителната правна квалификация на предявените искове с правно основание по чл. 82
от ЗЗД за обезщетяване на вреди.
В тази връзка по-горе в мотивите се установи, че ответницата действително дължи
заплащането на лизинговите вноски по договора от 07.03.2017 г. за лизинг на мобилно
устройство Samsung Galaxy S7 Edge 32GB Gold, по договора от 10.06.2017 г. за лизинг на
мобилно устройство Samsung Galaxy S8 Black, по договора от 22.07.2018 г. за лизинг на
мобилно устройство Samsung Galaxy S9 Black и по договора от 23.12.2018 г. за лизинг на
мобилно устройство Accessories Samsung Galaxy Watch 46 mm, т.е. по визираните договори е
налице неизпълнение от страна на потребителя. Същевременно въпреки изрично дадените
указания по реда на чл. 146, ал.2 от ГПК, ищецът не е ангажирал доказателства, че
действително е претъпял вреди от неизпълението под формата на пропуснати ползи или
загуба, която да се съизмерва точно с разликата между стандартната цена на предоставените
устройства и дължимата преференциална такава, още по-малко в размерите претендирани с
исковата молба. Затова и претенциите по чл. 82 от ЗЗД на ищеца за вреди произтичащи от
8
неизпълението по договорите за лизинг следва да се отхвърлят само на това основание като
недоказани.
С оглед изхода на спора и направеното искане, на ищеца следва да бъдат
възстановени част от направените разноски, съразмерно на уважените искове. В тази връзка
с оглед поисканите и доказани разноски, съдът намира че с решението на ищеца следва да се
присъдят следните суми – 47,67 лв. за държавна такса и 349,52 лв. за адвокатско
възнаграждение в заповедното производство на основание т.12 ТР № 4/2013г. на ОСГТК на
ВКС, 539,85 лв. за държавна такса и 449,65 лв. адвокатско възнаграждение с ДДС в исковото
производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ИР. Т. Ч. , ЕГН
**********, с адрес: гр. В., ул. „И. Д.“ № * дължи на „Т. Б.” ЕАД, ЕИК *, с адрес: гр. С., ж.
к. „Мл. 4“, Б. п. С., сграда 6, ап.6, следните суми: сумата от 37,14 лв., представляваща
неплатени абонаментни такси и използвани мобилни услуги за отчетен период 05.01.2019 г.
- 04.03.2019 г. дължими по Договор от 31.12.2012 г. за предоставяне на мобилни услуги за
мобилен номер +*, изменен с Допълнително споразумение от 23.12.2018 г.; 1. сумата от
76,68 лв., представляваща неплатени абонаментни такси и използвани мобилни услуги за
отчетен период 15.01.2019 г. - 14.03.2019 г. дължими по Договор от 10.06.2017 г. за
предоставяне на мобилни услуги за мобилен номер +*; сумата от 41,11 лв., представляваща
неплатени абонаментни такси и използвани мобилни услуги за отчетен период 15.01.2019 г.
- 14.04.2019 г. дължими по Договор от 22.07.2018 г. за предоставяне на мобилни услуги за
мобилен номер +*; сумата от 77,46 лв., представляваща неустойка по т. 2, Раздел III от
Допълнително споразумение от 23.12.2018 г. за предсрочното прекратяване по вина на
абоната на Договор от 31.12.2012 г. за предоставяне на мобилни услуги за мобилен номер
+*; сумата от 62,46 лв., представляваща неустойка по чл. 11 от договора за предсрочното
прекратяване по вина на абоната на Договор от 22.07.2018 г. за предоставяне на мобилни
услуги за мобилен номер +*; сумата от 107,18 лв., представляваща незаплатени лизингови
вноски по Договор за лизинг от 07.03.2017 г. за предоставено устройство Samsung Galaxy S7
Edge 32GB Gold; сумата от 222,36 лв., представляваща незаплатени лизингови вноски по
Договор за лизинг от 10.06.2017 г. за предоставено устройство Samsung Galaxy S8 Black;
сумата от 1000,62 лв., представляваща незаплатени лизингови вноски по Договор за
лизинг от 22.07.2018 г. за предоставено устройство Samsung Galaxy S9 Black; сумата от
758,77 лв., представляваща незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от
23.12.2018 г. за предоставено устройство Accessories Samsung Galaxy Watch 46 mm, ведно
със законната лихва върху главниците , считано от датата на подаване на заявлението в
съда - 16.04.2021 г. до окончателното изплащане на задълженията, които суми са предмет на
Заповед за изпълнение № * г., издадена по ч.гр.д. № * г. по описа на ВРС , на основание чл.
9
422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79 и чл. 92 от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 82 и чл. 92 от
ЗЗД за признаване на установено между страните, че ИР. Т. Ч. , ЕГН **********, с адрес:
гр. В., ул. „И. Д.“ № * дължи на „Т. Б.” ЕАД , ЕИК *, с адрес: гр. С., ж. к. „Мл. 4“, Б. п. С.,
сграда 6, ап.6, следните суми: сумата от 62,46 лв., представляваща неустойка по чл. 11 от
договора за предсрочното прекратяване по вина на абоната на Договор от 10.06.2017 г. за
предоставяне на мобилни услуги за мобилен номер +*; сумата от 5,62 лв., представляваща
вреда от договорно неизпъление съзимерима с разликата между предоставено устройство
Samsung Galaxy S7 Edge 32GB Gold без отстъпка и заплатената при предоставянето му
преференциална цена, за която е сключен Договор за лизинг от 07.03.2017 г.; сумата от
36,84 лв., представляваща вреда от договорно неизпъление съзимерима с разликата между
предоставено устройство Samsung Galaxy S8 Black без отстъпка и заплатената при
предоставянето му преференциална цена, за която е сключен Договор за лизинг от
10.06.2017 г., сумата от 149,52 лв., представляваща вреда от договорно неизпъление
съзимерима с разликата между предоставено устройство Samsung Galaxy S9 Black без
отстъпка и заплатената при предоставянето му преференциална цена, за която е сключен
Договор за лизинг от 22.07.2018 г., ведно със законната лихва върху главниците , считано
от датата на подаване на заявлението в съда - 16.04.2021 г. до окончателното изплащане на
задълженията, които суми са предмет на Заповед за изпълнение № * г., издадена по ч.гр.д.
№ * г. по описа на ВРС, като неоснователни.
ОСЪЖДА ИР. Т. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „И.Д.“ № * да заплати „Т.
Б.” ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. „Мл. 4“, Бизнес Парк С.,
сграда 6 сумата 397,19 лв., представляваща сторените съдебно-деловодни разноски в
заповедното производство по ч. гр. д. № * г. по описа на ВРС, както и сумата 989,50 лв.,
представляваща сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
10