Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 428                                    24.10.2019 год.                                Димитровград

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Секретар :  Т.Д.Прокурор :

като разгледа докладваното от съдията г.д. № 1037  по описа на съда за 2019г.,  за да се произнесе взе предвид следното :

              Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

   Ищцовото дружество твърди, че на 11.06.2015г. ищцовото дружество - „ПАНАЙОТ ПЕЙЧЕВ” ЕООД сключило договор за доставка на стоки и материали с дружество „ТИ-ВИ-БИ“ ООД. В изпълнение на своето задължение на 29.07.2015г. доставили на „ТИ- ВИ-БИ“ ООД пластмасов резервоар за подземен монтаж 5000 литра с единична цена 2356.60 лв. без включен ДДС или 2827.92 лв. /две хиляди осемстотин двадесет и седем лева и деветдесет и две стотинки/ е включен ДДС, която доставка осчетоводили с фактура № 26995 от 29.07.2015г. Съгласно договореното, и по-точно точка 3.6 от договора, плащането на съответната доставка се извършва в срок до 40 дни след датата на фактурирането й или конкретно тази - в срок до 08.09.2015г. Въпреки извършената доставка и уговореното между тях, цената на доставения резервоар не била платена в срок.

Последвали множество опити да влеззнат в контакт с представляващия дружеството - длъжник и да получат дължимото плащане, но въпреки че са осчетоводили гореспоменатата фактура и са внесли в полза на бюджета начисления по фактурата ДДС в размер на 471.32 лева, плащане към ищеца не е постъпило. Към паричното задължение са се натрупали и законови лихви, дължими като обезщетение за забавено плащане, които към датата на завеждане на иска - 13.06.2019г. са общ размер от 1080.51 лв.

Молят съда да се произнесе с решение, с което да се осъди „ТИ-ВИ-БИ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: **************************представлявано от управителя Т.И.Б.да заплати на ищеца „ПАНАЙОТ ПЕЙЧЕВ” ЕООД със седалище и адрес на управление: **************, ЕИК *********, представлявано от П.П.П. - управител сумата 2827.92 лева, представляваща неизплатена цена с включен ДДС, на доставен на ответника, по договор за доставка от 11.06.2015г., пластмасов резервоар, ведно със законната лихва върху тази сума за периода от предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане.Да се осъди „ТИ-ВИ-БИ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: **************************представлявано от управителя Т.И.Б.да заплати на ищеца „ПАНАЙОТ ПЕЙЧЕВ” ЕООД със седалище и адрес на управление: **************, ЕИК *********, представлявано от П.П.П.- управител сумата 1080.51 лв., представляваща дължима законна лихва върху главницата от 2827.92 лева от падежа на задължението - 08.09.2015г. до 13.06.2019г.Претендират извършените в настоящото дело разноски под формата на държавни такси и адвокатски хонорар, включително и разноските, извършени от дружеството във връзка с ч.гр.д. 4448/2019г. по описа на БРС - за обезпечаване на настоящия иск.

 

По отношение на предявените искови претенции, съдът като взе предвид факта, че съобразно изискванията на чл.238 ал.1 от ГПК, по искане на ищеца, предвид и наличието на предпоставките в ГПК за постановяване на неприсъствено решение: на ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание; искът вероятно е основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства; съобщенията на ответника са връчени редовно, последният не е представил в срок отговор на исковата молба и не се е явил в първо заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, съдът намери, че следва да се произнесе с неприсъствено решение, без да мотивира същото по същество.

В настоящото производство по исковете с правно основание чл.79 и чл.86 ЗЗД, ищецът е  поискал да му бъдат присъдени направените по делото разноски, съгласно приложен от него списък с разноски . Ищецът е доказал разноски представляващи  държавна такса-163.00 лева и такса превод 2.00 лева, общо 165 лева, адвокатско възнаграждение-600 лева, платено по посочената банкова сметка, ***, които следва да му бъдат присъдени в общ размер по настоящото производство 765 лева.

Относно вредите, изразяващи се в заплатени разноски за адвокатско възнаграждение и ДТ в обезпечителното производство, съгласно т. 5 от ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 6/2012г. на ОСГК на Върховният касационен съд на Република България, направените от страните в обезпечителното производство разноски се присъждат с окончателното съдебно решение по съществото на спора, с оглед крайният му изход. Предвид изхода на делото, направените от ищеца разноски следва да се заплатят от ответника, но в случая ищецът не представя убедителни доказателства в тази насока.Твърди се в последваща молба от ищеца, че се е развило обезпечително производство по налагане на обезпечителна мярка, като се прилага списък с разноски, където същите са описани-40 лева ДТ за допускането му и адв.хонорар в размер на 400 лева, като в представените писмени доказателства в тази връзка не се установява нито номера ч.г.д. по обезпечителното производство, нито по описа на кой съд се е развило, нито акта на съда, нито данни за наложена обезпечителна мярка, нито, че конкретните разходни документи и отразените в тях платежни суми са разходвани именно по обезпечително бъдещо производство, предхождащо настоящото, разходвани от ищеца.В Договора за правна помощ и пълномощно от 14.6.19г. е описано, че ищцовото дружество упълномощава адвокат да го представлява за подготовка на документи и депозиране на молба за допускане на обезпечение на бъдещ иск срещу ответника по настоящото производство и договореното възнаграждение е 400 лева, платимо по посочена в него банкова сметка, ***дставя.В тази връзка претенцията на ищеца за разноски в тази й част се явява недоказана и не следва да се уважава от съда.

Искането за присъждане на разноски в изп. производство е неоснователно. Съобразно т.5 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, в исковия процес подлежат на присъждане разноските в обезпечителното производство, а не тези в изпълнителното. По въпроса е формирана практика на ВКС, макар и не задължителна, в която се приема, че разноски, понесени в обезпечително производство, са тези по обезпечаване на бъдещи искове или в хода на висящо исково производство, докато в останалата част /по налагане на допуснатите обезпечителни мерки/, това са разноски по изпълнителното дело, които следва да се съберат чрез съдебния изпълнител /в този смисъл определение № 845 от 05.12.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 648/2011 г., I т. о., определение № 876 от 02.12.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 3490/2014 г., I т. о., определение № 336 от 21.07.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 874/2016 г., I т. о. и др./. Настоящият съдебен състав изцяло застъпва посоченото становище. Ето защо, разноските, направени в изпълнително дело/неконкретизирано от ищеца/, няма да бъдат присъдени в настоящия процес, тъй като не представляват съдебни такива по смисъла на чл. 78, ал. 1 ГПК.

Мотивиран от горното и на основание чл.239, вр.чл.238 от ГПК, съдът

 

Р    Е    Ш    И    :

 

            

ОСЪЖДА „ТИ-ВИ-БИ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: **************************представлявано от управителя Т.И.Б., да заплати на „ПАНАЙОТ ПЕЙЧЕВ” ЕООД със седалище и адрес на управление: **************, ЕИК *********, представлявано от П.П.П.- управител сумата в размер на 2827.92/две хиляди осемстотин двадесет и седем лева и 92 ст./, представляваща неизплатена цена с включен ДДС, на доставен на ответника, по договор за доставка от 11.06.2015г., пластмасов резервоар, ведно със законната лихва върху тази сума за периода от предявяване на исковата молба 13.6.19г.  до окончателното й изплащане и сумата в размер на 1080.51/хиляда и осемдесет лева и 51 ст./, представляваща дължима законна лихва върху главницата от 2827.92 лева за периода от падежа на задължението - 08.09.2015г. до 13.06.2019г., както и 765/седемстотин шестдесет и пет/ лева-разноски по настоящото производство.

Решението не подлежи на обжалване.

Да се връчи препис от решението на страните по делото, като на ответника се укажат правата му по чл.240 от ГПК.

 

                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: