Решение по дело №919/2021 на Районен съд - Шумен

Номер на акта: 140
Дата: 13 август 2021 г. (в сила от 4 септември 2021 г.)
Съдия: Красимир Маринов Кръстев
Дело: 20213630200919
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 1 юни 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 140
гр. Шумен , 13.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XIV-И СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и първи юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Красимир М. Кръстев
при участието на секретаря Ф.Д.А.
като разгледа докладваното от Красимир М. Кръстев Административно
наказателно дело № 20213630200919 по описа за 2021 година
Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 21-0869-000636/23.03.2021год. на
Началник група към ОДМВР – гр. Шумен, сектор ПП упълномощен със Заповед № 8121з-
515/14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи, с което на основание чл.53 от ЗАНН и
чл. 183 ал.5 т.2 от ЗДвП на СВ. В. СТ. ЕГН ********** от гр. Шумен
***************************** e наложено административно наказание “глоба”, в размер
на 100 /сто / лева. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени НП,
като незаконосъобразно поради допуснати съществени процесуални пропуски при съставяне
на АУАН. В съдебно заседание жалбоподателя се явява, за него се явява и процесуален
представител, като молят съда да отмени наказателното постановление. Молят за
присъждане на адвокатските разноски направени по делото.
За въззиваемата страна, редовно призовани, се явява представител, който оспорва
жалбата, моли тя да не бъде уважена и наказателното постановление да бъде потвърдено.
Моли за изплащане на юристконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално
допустима.
Жалбата е неоснователна, поради следните съображения:
Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа
страна следното: На 23.12.2020г. около 14,12 часа, жалбоподателят управлявал лек
1
автомобил марка „Дачия Дъстер” с ДК № Н 14 14 ВР, негова собственост по
ул.”Съединение” в посока от кръстовището с ул. „Карел Шкорпил“ към кръстовището с ул.
„Андрей и Веселин Стоянови“. На предната седалка до водача на автомобила, седяла
съпругата му – свид. Г. С.а. По същото време пред пешеходната пътека до „Младежки дом“
– Шумен били свидетелите В.З., Б.И. и К.К.. Тримата подхождали към паркирания в
съседната пряка автомобил на свид. З. и за да стигнат до него трябвало да пресекат ул.
„Съединение“ с/у „Младежкия до“. Първи от свидетелите вървял З. и той стъпил на
пешеходната пътека, като видял, че към пешеходната пътека приближава процесния
автомобил. Преценил, че има достатъчно разстояние и автомобила ще спре и пропусне него
и колегите му които вървели на около крачка след него. Вместо приближаващия автомобил
да спре и пропусне движещите се по пешеходната пътека пешеходци, той продължил
движението си, като принудил З. да отстъпи крачка назад, за да не бъде ударен, като при
това свое движение той се ударил в движещия се след него свид. И.. Погледите на
жалбоподателя и З. се срещнали и последния направил жестове, които значат „Какво
правиш, защо не спираш“ при което жалбоподателя му показал символа на трите пръста,
единия прав, а около него свити. Жалбоподателя продължил движението си без да спре. В
последствие З. изготвил докладна записка до началник сектор „ПП“ при ОД МВР-Шумен,
по която била извършена предварителна проверка и на 23.02.2021г. жалбоподателя бил
поканен в служба КАТ гр. Шумен, където му бил съставен АУАН № 636/23.02.2021г., като
актосътавителя сметнал, че жалбоподателя е нарушил изискванията на чл. 119 ал.1 от ЗДвП.
Актът бил съставен в присъствието на нарушителя, бил предявен и подписан с възражения –
„не съм съгласен с горепосочените факти“. В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН, писмени
възражения не са постъпвали. Въз основа на съставения акт било издадено Наказателно
постановление № 21-0869-000636/23.03.2021год. на Началник група към ОДМВР – гр.
Шумен, сектор ПП упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на министъра на
вътрешните работи, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл. 183 ал.5 т.2 от ЗДвП на СВ. В.
СТ. ЕГН ********** от гр. Шумен ***************************** e наложено
административно наказание “глоба”, в размер на 100 /сто / лева, за извършено нарушение
на чл.119, ал.1 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа събраните по
делото доказателства: основно от разпита на свидетелите В. ЛЮБ. З., Б. АЛ. ИЛ., К. С. К.М.
Г. М., С. Н. ХЮС. и Г. Н. С.а, както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени
доказателства. Съдът кредитира показанията на първите трима от посочените свидетели, тъй
като са последователни, безпротиворечиви и логични. Същите са се намирали в
непосредствена близост и лично са възприели извършването на нарушението. Доколкото
свидетелите не са се намирали в никакви особени отношения с нарушителя и не извличат
ползи от твърденията си, тримата не могат да се считат за заинтересувани или предубедени,
при което за съда не съществуват основания за съмнение в дадените показания и приема
същите за достоверни и правдиви. По делото са разпитани още трима свидетели, като свид.
М. е актосъставителя и извършилия проверката по възложената му за проверка докладна
2
записка, свид. Х. е свидетел по съставянето на акта. Показанията на тези двама свидетели
също са непротиворечиви и в унисон с установената от съда фактическа обстановка.
Показанията на свид. С.а, която е съпруга на жалбоподателя, съдът цени до степен, че
същата не отрича на процесната дата с жалбоподателя да са пътували по ул. „Съединение“,
но не си спомня да е имало някакъв инцидент, за който по късно съпругът и –
жалбопадателя С. да е търсен от КАТ. Дадените от нея показания, че нищо не се е случило
се опровергават от показанията на първите трима свидетели очевидци при извършване на
нарушението и не могат да опровергаят приетата от съда фактическа обстановка. Съдът не
споделя лансираната от процесуалния представител на жалбоподателя версия, за служебна
зависимост на свидетелите И. и К. от свид. З., който им е началник в служебните им
взаимоотношения. Същите са дадени под клетва, а не следва да се пренебрегва факта, че те
са разследващи полицаи и в работата си са се сблъсквали с последиците от неспазването на
разпоредбата на чл. 119 ал.1 от ЗДвП.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното: Разпоредбата на чл.119, ал.1 от ЗДП задължава водачите на нерелсови пътни
превозни средства при приближаване към пешеходна пътека да пропуснат стъпилите на
пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намалят скоростта или
спрат. По изложените по-горе съображения съдът приема, че жалбоподателят действително
не е пропуснал пешеходците З., И. и К., за което същите изрично заявяват, че са били
стъпили на пешеходната пътека. При така установеното съдът намира, че санкционираното
лице действително е нарушило нормата на чл.119, ал.1 от ЗДП, за което правилно и
законосъобразно е санкционирано с обжалваното наказателно постановление. Санкцията
също така е наложена правилно, на основание специалната разпоредба на чл.183, ал.5, т.2 от
ЗДП, предвиждаща наказание за водач, който не осигури предимство, когато преминава през
пешеходна пътека, какъвто е и процесният случай. Наказанието е определено във
фиксирания размер, предвиден в закона, при което липсва възможност за по-нататъшна
индивидуализация.
При извършената служебна проверка съдът установи, че при провеждането на
административно-наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Не са налице и основания случаят да бъде счетен за маловажен по
смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-малка тежест от обичайните
нарушения от този вид. Липсват също така някакви извинителни причини за извършването
на нарушението, поради което и не са налице условията за приложение на посочената
норма.
Предвид гореизложеното съдът намира, че наказателното постановление следва да
бъде потвърдено изцяло като законосъобразно, а жалбата, да бъде оставена без уважение,
Предвид направеното искане от страна на процесуалния представител на
административно.наказващия орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
3
съдът съобрази, че съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН /обн. ДВ,
бр. 24/29.11.2019 г., в сила от 03.12.2019 г./, в съдебните производства по обжалване на
наказателно постановление страните имат право на разноски по реда на АПК. Според
нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването, както е в процесния
случай, тези разноски следва да се възложат в тежест на подателя на жалбата. Относно
размера на разноските разпоредбата на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН предвижда, че в полза на
юридически лица, които са били защитавани от юрисконсулт /както е в случая за ОД на
МВР - гр. Шумен/, се присъжда възнаграждение в определен от съда размер, който не може
да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ /ЗПП/. Доколкото в съпроводителното писмо и в съдебно
заседание не е посочен конкретен размер на поисканото юрисконсултско възнаграждение,
то съгласно разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на
правната помощ, съдът определя възнаграждение на юрисконсулта, представляващ
административно-наказващия орган - ОД на МВР – гр. Шумен по делото, в размер на 100
/сто/ лв, тъй като делото не е с фактическа или правна сложност. Сумата следва да се
присъди в тежест на жалбоподателя и да се заплати от последния по сметка на ОД на МВР –
гр. Шумен.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0869-000636/23.03.2021год. на
Началник група към ОДМВР – гр. Шумен, сектор ПП упълномощен със Заповед № 8121з-
515/14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи, с което на основание чл.53 от ЗАНН и
чл. 183 ал.5 т.2 от ЗДвП на СВ. В. СТ. ЕГН ********** от гр. Шумен
***************************** e наложено административно наказание “глоба”, в размер
на 100 /сто / лева, като законосъобразно.
ОСЪЖДА СВ. В. СТ. ЕГН ********** от гр. Шумен
*****************************, да заплати по сметка на ОД на МВР – гр. Шумен сумата
в размер на 100/сто/ лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.
37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ШАС в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.


4
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
5