№ 1979
гр. София, 06.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 58 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА
при участието на секретаря МАГДАЛЕНА ИВ. РАНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА Гражданско дело №
20221110142164 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявени осъдителни искове по чл.
155 ЗЕ на „Топлофикация София” ЕАД срещу наследниците на сочения за
длъжник за процесния период Б. М. Н. с ЕГН **********, починала на
19.10.2021 г., които наследници по закон, съгласно допълнително
подадената уточнителна молба, са: М. П. Х. с ЕГН ********** ; Б. Д. Х.,
родена на 21.05.1998 г. и П. К. К. с ЕГН **********, за сумите: 1204,02 лв. -
претендирани като стойност на топлинна енергия, доставена за имот с аб.№
48012 и за периода от 01.05.2019 г. - 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от
03.08.2022 г. /датата на депозиране на исковата молба/ до окончателното
изплащане на вземането; 190,26 лв. - мораторна лихва за забава върху
главницата за топлинна енергия от 15.09.2019 г. до 12.07.22 г.; сума за дялово
разпределение за периода 01.09.2019 г. - 30.04.2020 г. в размер на 40,49 лв.,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба
03.08.2022 г. до окончателното изплащане; 7,85 лв. - мораторна лихва за забава
върху главницата за дялово разпределение от 31.10.2019 г. до 12.07.2022 г. –
които задължения се претендират разделно: М. П. Х. – 2/4; Б. Д. Х. – ¼; П. К. К. – ¼
части.
От страна ответниците правото на отговор е упражнено чрез назначени
я им общ особен представител исковете се оспорват с възражения, сред които
и възражение за погасяване по давност.
От страна на третото лице-помагач „ТЕХЕМ СЪРВИСИЗ” ЕООД,
конституиран на страната на ищеца, се представят отчети, както и протоколи
за неосигурен достъп за втория отчетен период.
1
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства,
намира от фактическа и правна страна следното:
За процесния период между страните съществува облигационна
връзка, възникнала по силата на закона – въз основа на предвидени в закона
факти, сред които законът не предвижда като условие да има изразена от
страните по сделката воля, респ. подаване на Заявление-декларация за
откриване на партида. Няма основание за друг извод въз основа на нормата на
чл. 149 ал. 1 т. 6 ЗЕ (която предвижда, че когато става въпрос за отношения
между доставчик на топлинна енергия и потребител в сграда - етажна
собственост, продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на
писмен договор при общи условия, сключен между доставчика и потребителя),
защото ищецът „Топлофикация София” ЕАД няма качеството на доставчик по
смисъла на закона, а е топлопреносно предприятие.
Според разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към аБ.тна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да заплащат цена за топлинна
енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.
36, ал. 3.
Наследодателят на ответниците - Б. М. Н. с ЕГН **********, починала
на 19.10.2021 г., е имала качеството на „клиент“ на ищеца за процесния
период по повод доставка на топлинна енергия като собственик, което съдът
намира за установено в достатъчно пълна степен поради липсата на оспорване
на представените с исковата молба удостоверение за наследници и Списък на
етажните собственици, който документ съдържа положен за наследодателя
подпис като собственик на апартамента, за топлоснабдяване на който се
претендират задълженията.
От страна на ответниците не са оспорени представените от „ТЕХЕМ
СЪРВИСИЗ” ЕООД документи, както и съответното на тези документи
заключение на съдебно-техническата експертиза, от които се установява, че
първия отчетен период 2019/2020 г. достъп за отчет не е бил осигурен, като
задълженията са начислени в хипотеза на неосигурен достъп, вкючително за
топла вода; за втория отчетен период 2020/202 г. е бил осигурен достъп за
отчет.
Служебно начислените количества за битово горещо водоснабдяване в
обем 140 литра за един обитател за едно денонощие е нормативно установено
правило, предвидено в чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г.
за топлоснабдяването, според което изразходваното количество гореща вода
от отделните потребители се определя по водомерите им за гореща вода, а
когато такива липсват или са повредени или не е осигурен достъп за
2
отчитане - при норма за разход на гореща вода 140 л на обитател за едно
денонощие на потребление.
От страна на ответниците не са оспорени представените протоколи за
неосигурен достъп. Съгласно чл. 70, ал. 2 и ал. 4 от Наредба № 16-334 от 6
април 2007 г. за топлоснабдяването, всички потребители са длъжни да
осигурят достъп на представителите на лицето по чл. 139б ЗЕ; На
потребителите, неосигурили достъп за отчет, за всички отоплителни тела в
имота се начислява енергия като отоплителни тела без уреди, а съгласно чл.
144, ал. 5 от Закона за енергетиката това означава, че топлинната енергия за
отопление се изчислява, като инсталираната мощност на монтираните в тях
отоплителни тела се умножи с максималния специфичен разход на
сградата. Ответниците, като клиенти, неосигурили достъп, са имали право
по чл. 70, ал. 5 от наредбата да поискат допълнителен отчет и преработване на
изравнителната сметка в тримесечен срок от получаване на изравнителната
сметка от упълномощения за сградата представител, но не установява да се е
възползвал от това свое право.
Поради тези обстоятелства и тъй като същите са съобразени от вещото
лице, съдът намира за обосновано заключението на съдебно-техническата
експертиза и направения с него извод, че са спазени нормативните правила и
методика при определяне на задълженията.и кредитира направения с него
извод, че действителният размер на задълженията е този, следващ след
увеличаване на прогнозно начислените задължения със сумата, следваща се за
доплащане/получаване от клиента въз основа на изготвените след края на
двата отоплителни сезона изравнителни сметки и само за процесния период, а
именно: общият размер на главницата за топлинна енергия възлиза на сумата
1308,32 лв.
Основателно е възражението на ответниците за погасяване по давност
на задълженията изискуеми към 03.08.2019 г. – три години преди подаване на
исковата молба (03.08.2022 г.) Съгласно действащите за периода Общи
условия от 2016г. на топлопреносното предприятие дължимите суми за
топлинна енергия за всеки месец се заплащат в 45-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят, като това правило важи и за прогнозните
сметки. Следователно след изтичане на посочения срок настъпва
изискуемостта на съответното вземане, като това е и началният момент на
погасителната давност за него. Тъй като задълженията за заплащане на
потребената топлинна енергия представляват задължения за периодични
плащания, към тях е приложима тригодишната давност съгласно чл. 111, б. „в“
ЗЗД. Издаването на Обща фактура за реално дължимата стойност след
изготвяне на изравнителните сметки за отоплителния сезон е неотносимо към
теченето на давностния срок. Въз основа на установените от заключението на
3
ССЕ фактурирани прогнозни задължения, съдът намира, че са погасени по
давност задълженията за периода 01.05.2019 г. –31.05.2019 г. в размер на
9,35лв. След намаляване с погасените по давност задължения, следва, че
дължими от наследодателя са били 1298,97 лв. за топлинна енергия, но с оглед
диспозитивното начало съдът приема, че задължението за топлинна енергия е
в претендирания от ищеца по-нисък размер – 1204,02 лв.
Относно задълженията за услуга за дялово разпределение:
За задължението за услугата дялово разпределение - според чл. 36, ал.
1 от Общите условия на „Топлофикация София” ЕАД тази услуга подлежи на
заплащане към „Топлофикация София” ЕАД, а от доказателствата се
установява, че услугата „дялово разпределение“ е обективно извършена,
поради което с оглед двата отчетни периода съдът кредитира изготвеното от
съдебно-счетоводната експертиза заключение, според което за услугата дялово
разпределение за двата отчетни периода дължимата сума е в размер на 40,49
лева.
По исковете за лихви за забава:
От заключението по ССЕ се изяснява, че при своята калкулация
ищецът се е позовал на клаузата на т. 32.3 от ОУ от 2016 г., които са били в
сила при изготвяне на изравнителните сметки, със сумите, по които е
извършено счетоводно прихващане от ищеца, в случаите когато плащането на
топлоенергия се извършва от аБ.тите въз основа на прогнозни месечни сметки
и една изравнителна, след изготвянето на последната, продавачът издава
данъчни дебитни и кредитни известия за разликите между прогнозното и
действително потребеното количество топлоенергия.
Съгласно чл.33, ал.2 от Общите условия клиентите са длъжни да
заплащат стойността на фактурата по чл.32, ал.2 и ал.3 за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал.4 на чл. 33 продавачът
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 /т.е. прогнозните задължения, за които се
издават ежемесечни фактури/, ако не са заплатени в срока по ал.2. В случая от
заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че по
същество от страна на ищеца се претендира стойността на двете общи
фактури, изготвени в съответствие с чл.32, ал. 3 от ОУ. Спрямо общата
фактура по чл. 32, ал. 3 обаче разпоредбата на чл.33, ал.4 от ОУ е
неприложима, тъй като отчитането на ИРРО, изготвянето на изравнителната
сметка и издаването на общата фактура за тези периоди е настъпило след
предвидения в ОУ от 2016г. 45-дневен срок за плащане. Поради това и при
липсата на определен срок за плащане, на основание чл.84, ал.2 ЗЗД, клиентът
изпада в забава след покана. Ищецът не твърди и не доказва да е отправил
4
покана до ответника за плащане на общите фактури, поради което и исковете
за лихви са неоснователни.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК претенцията
на ищеца за разноски е частично основателна – за 1 552,81 лв. (от 1800 лв.)
Мотивиран от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. П. Х. с ЕГН ********** ; Б. Д. Х., родена на 21.05.1998 г. и
П. К. К. с ЕГН **********, в качеството им на наследници на сочения за
длъжник за процесния период Б. М. Н. с ЕГН **********, починала на
19.10.2021 г., да заплатят на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД с ЕИК
********6 сумите: 1204,02 лв. - стойност на топлинна енергия, доставена за
имот с аб.№ 48012 и за периода от 01.06.2019 до 30.04.2021 г., ведно със
законна лихва от 03.08.2022 г. /датата на депозиране на исковата молба/ до
окончателното изплащане на вземането; сума за дялово разпределение за
периода 01.09.2019 г. - 30.04.2020 г. в размер на 40,49 лв., ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба 03.08.2022 г. до
окончателното изплащане; както и сумата 1 552,81 лв. – съдебни разноски,
разделно: М. П. Х. – 2/4; Б. Д. Х. – ¼; П. К. К. – ¼ части.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД
против М. П. Х. с ЕГН ********** ; Б. Д. Х., родена на 21.05.1998 г. и П. К. К. с
ЕГН **********, в качеството им на наследници на сочения за длъжник за
процесния период Б. М. Н. с ЕГН **********, починала на 19.10.2021 г., за
разделно /М. П. Х. – 2/4; Б. Д. Х. – ¼; П. К. К. – ¼ части/ за : топлинна енергия за м. 5. 2019
г.; за 190,26 лв. - мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия от 15.09.2019 г. до 12.07.22 г.; за 7,85 лв. - мораторна лихва за
забава върху главницата за дялово разпределение от 31.10.2019 г. до
12.07.2022 г.
Решението е постановено при участието на „ТЕХЕМ СЪРВИСИЗ”
ЕООД като трето лице-помагач на страната на ищеца „Топлофикация София”
ЕАД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от датата на връчването му в препис.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6