Р Е
Ш Е Н
И Е
№ .……
гр. Велико Търново, 03.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Великотърновският районен съд, втори
наказателен състав, в публично заседание на 06.06.2019 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛ ЙОРДАНОВ,
при секретаря В. Иванова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 763/2019 г. по описа на съда, за да се произнесе, взема предвид:
Производство
по реда на чл. 59 и сл. от
Образувано е по жалба на С.С. ***, против Наказателно постановление № 19-1275-000603 от 10.04.2019 г. на Началника на Сектор ПП при ОДМВР – гр. Велико Търново, с което за нарушение чл. 25, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5 от с.з. му е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева. Претендира се неговата отмяна с оплаквания за незаконосъобразност, като по същество се оспорва и самото нарушение.
В съдебно заседание лично и чрез своя пълномощник жалбоподателят поддържа жалбата си.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява и не взема становище по нея.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено от фактическа и правна страна следното:
С Акт за установяване на административно нарушение Серия Д № 501724 от 22.02.2019 г., инициирал настоящото административно-наказателно производство, служители на Сектор ПП при ОДМВР – гр. Велико Търново констатирали нарушение на разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, извършено според тях от жалбоподателя и изразяващо се в това, че на посочената в акта дата – 22.02.2019 г., в 16:00 часа, в гр. Велико Търново, на ул. "Магистрална" до номер 61, на изхода на магазин "Практис", в посока към ул. "Никола Габровски", управлявайки собственият си лек автомобил "Опел Зафира", с рег. № ВТ 70 33 ВС, при потегляне за излизане от паркинга на магазина, не се съобразил с положението на намиращия се от лявата му страна товарен автомобил влекач "Даф", с рег. № ВТ 8486ВР, с прикачено полуремарке "Кьогел", с рег. № ВТ 94 28 ЕВ, управляван от правоспособния водач Антон Стоянов, който също щял да излиза от паркинга на магазина, като го ударил в дясната част на полуремаркето, с което реализирал ПТП с материални щети по двете ППС.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен на място, в присъствието на жалбоподателя, връчен му е надлежно и е подписан от него без възражения.
В законоустановения тридневен срок са последвали писмени възражения срещу АУАН, които са разгледани, но не са взети предвид при решаване на преписката.
Въз
основа на АУАН е последвало и издаването на обжалваното наказателно
постановление, в което наказващият орган е възпроизвел описаната в акта
фактическа обстановка, подвел е нарушението под санкционната разпоредба на чл.
179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5 от ЗДвП, налагайки на жалбоподателя административно наказание глоба в размер на 200
лева.
Към преписката са
приложени доказателства за компетентността на контролния и административно
наказващ органи да издават съответно АУАН и НП по ЗДвП.
От приложената по делото
справка за нарушител/водач, издадена от ОДМВР Велико Търново, е видно, че
жалбоподателят и преди това е наказван за нарушения по ЗДвП.
От показанията на
разпитания по делото полицейски служител става ясно, че той и колегата му не са
преки очевидци на процесните събития. Те са посетил ПТП и след снемане на
обяснения от водачите са направили извода, че жалбоподателят има вина за
настъпването му. Липсват данни дали мястото
на ПТП е било запазено.
Свидетелят С., пряк
очевидец на настъпилото ПТП, твърди че причината за него е изцяло поведението
на водача на товарния автомобил, който е потеглил внезапно на дясно, удряйки ги
с резервоара на камиона в предната лява част на автомобила. В този смисъл са и
обясненията на жалбоподателя.
Горната фактическа обстановка съдът изведе след анализ на приобщените по делото гласни и писмени доказателства.
С оглед на установеното се налагат следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежно легитимирано лице, в законоустановения от срок, пред компетентния да се произнесе съд. Разгледана по същество е основателна.
Наказателното постановление следва да бъде отменено, тъй като не се установи жалбоподателят да е извършил описаното в АУАН и НП административно нарушение. В тази връзка следва да се има предвид, че актовете за установяване на административни нарушения нямат обвързваща доказателствена сила, т.е. отразеното в акта не се счита за доказано. Това произтича от разпоредбата на чл. 84 от ЗАНН, който препраща към НПК, а съгласно чл. 16 от НПК обвиняемият /в случая нарушителят/ се счита за невиновен до доказване на противното. Това означава, че в тежест на административно – наказващия орган /по аргумент от чл. 84 ЗАНН във връзка с чл. 103, ал. 1 НПК/, тъй като именно той е субекта на административно –наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител /така и ППВС на Р.Б. № 10/1973 г./. Ако това не бъде доказано пред съда, то НП следва да бъде отменено като неправилно, тъй като не е доказано извършването на нарушението. Действително съществува разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, според която, редовно съставените актове по ЗДвП имат доказателствена сила до доказване на противното. Тук следва да се посочи, че при преценката си дали да се издаде НП административно наказващият орган се основава на фактическите констатации на акта за установяване на административно нарушение, които при условията на чл. 189, ал. 2 ЗДвП /ако са редовно съставени/ и в рамките на производството по налагане на административни наказания се считат за верни до доказване на противното. От друга страна обаче, по силата на чл. 16 от НПК /презумпцията за невиновност на обвиняемия в случая нарушителя/ и чл. 14, ал. 2 от НПК /доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да имат предварително определена сила/ във връзка с чл. 84 ЗАНН в съдебното производство тези констатации в АУАН нямат обвързваща доказателствена сила. Тази позиция, както се каза, категорично е застъпена и в задължителното за съдилищата Постановление № 10/1973 г. на Пленума на ВС на Републиката. В този смисъл съдът е длъжен, разглеждайки делото по същество, да установи чрез допустимите от закона доказателства дали е извършено административното нарушение и дали от лицето посочено за нарушител и обстоятелствата, при които е извършено. По делото не се събраха доказателства, от които да се установи, че жалбоподателят е осъществил визираното в АУАН и НП нарушение. Посетилите ПТП полицейски служители не са преки очевидци на процесните събития, поради което техните възприятия са редуцирани единствено до факта на настъпване на ПТП, но не и до действителната връзка между дължимото поведение от страна на жалбоподателя и реално осъщественото такова.
От друга страна, уврежданията по двата автомобила, отразени в протокола за ПТП и показанията на свидетеля С., кореспондиращи помежду си, обективират извод, че по-вероятния механизъм на настъпване на ПТП е този, сочен от жалбоподателя.
Предвид горното и съобразявайки, че в административно наказателното производство тежестта на доказване лежи върху административно - наказващия орган, следва да се приеме, че нарушението описано в НП е недоказано и по тази причина същото следва да бъде отменено изцяло.
Водим от
горното и на осн. чл. 63, ал. 1 от
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-1275-000603 от 10.04.2019 г. на Началника на Сектор ПП при ОДМВР – гр. Велико Търново, с което на жалбоподателя С.С.С., с ЕГН **********,***, на основание чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200.00 лева, като незаконосъобразно.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, пред Административен съд – гр. Велико Търново.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: