РЕШЕНИЕ
№ 1750
гр. Русе, 11.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Елена Ив. Балджиева
при участието на секретаря Галя М. Георгиева
като разгледа докладваното от Елена Ив. Балджиева Гражданско дело №
20234520101635 по описа за 2023 година
Предявените в обективно съединение искове са с процесуалноправно
основание чл.422, ал.1 от ГПК и материалноправно такова – чл.327, ал.1 от
ТЗ и чл.86, ал.1, вр. с чл.79 от ЗЗД.
Ищецът „Топлофикация Русе” ЕАД, твърди, че в периода от
23.11.2021г. до 27.09.2022г. доставял разпределена топлинна енергия на обща
стойност 2210,67 лева по 18 броя фактури в имота на ответника М. Н. Н. с
ЕГН:**********, находящ се в гр.Р., ул.“П.Д. П.“ N:.., бл.“С.“, вх.., ет.. с
абонатен N:05004420260. Твърди, че ответникът не заплатил дължимата за
това цена от общо 2210,67 лева по 18 броя фактури. Поради забавата в
плащането претендира и мораторна лихва в общ размер на 107,85 лева за
периода от падежа на всяка от фактурите до датата на депозиране на
заявлението в съда 06.01.2023г. Поддържа, че за посочените суми се снабдил
със Заповед № 91/06.01.2023г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 140/2023г. по описа на РРС. Моли съда
да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответника, че дължи горепосочените суми. Претендира деловодните разноски
в заповедното и исковото производства.
1
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът не е депозирал отговор на
исковата молба. В съдебно заседание се явява лично и заявява, че не дължи
претендираните суми. Счита, че безпричинно й е отнето правото на отстъпка
„изряден клиент“ от ищцовото дружество и моли същото да й бъде
възстановено.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите
на страните, намира за установено следното:
Видно от приложеното ч.гр.д.№140/2023г. по описа на РРС, в полза на
ищеца в настоящото производство била издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК за неплатена от М. Н. Н. доставена
топлинна енергия в общ размер 2210,67лв. за периода 23.11.2021г.–
27.09.2022г., лихва за забава за периода от падежа на всяка фактура, който е
45 дни след периода на доставка до 05.01.2022г. от 107,85лв., законната лихва
върху главницата, считано от 06.01.2023г., както и 98.57лв. – разноски за
производството. В предвидения в закона срок длъжникът е направил
възражение, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед, за
което взискателят е уведомен на 09.03.2023г. Настоящото дело е образувано
на 23.03.2023г.
Не се спори между страните, че ответникът е собственик на жилище,
находящо се в гр. Р., ул.“П. Д. П.“ N:.., бл.“С.“, вх.., ет...
Основно задължение на ищеца „Топлофикация Русе“ ЕАД, съгласно
притежавания лиценз е да снабдява своите контрагенти по договор с
топлинна енергия. Ищецът е представил писмени доказателства - фактури, с
които е удостоверил, че през процесния период е доставял топлинна енергия
на ответника.
Видно от представения по делото Договор за присъединяване към
топлопреносната мрежа на „Топлофикация Русе„ ЕАД под №Д-398/
27.12.2006г. етажната собственост на бл.“С.“ в гр.Р. е сключила договор с
ищеца Топлофикация Русе за присъдиняване на сградата към
топлопреносната мрежа и ползване на топлинна енергия.
Видно от Протокол от общо събрание на 17.03.2003г. етажната
собственост на бл.“С.“, в гр.Р. е определила фирма „Дикей-Л“ ООД , да
извършва дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите
съгласно чл.147 от ЗЕ в процесната сграда.
2
От заключението на вещото лице по назначената СТЕ се установява, че
процесният имот е присъединен към топлопреносната инсталация на
дружеството ищец. Установява се, че в сградата е въведено дялово
разпределение и то се извършвало от „Дикей-Л“ ООД. Експертът установява,
че имот с административен адрес гр.Р., ул.“П.Д. П.“ №., бл.“С.“, вх.., ет.. с
абонатен №05004420260 е присъеднинен, чрез сградна инсталация към
топлопреносната мрежа на Топлофикация Русе АД. При спазване на
правилата за дялово разпределение съобразно 3акона за енергетиката,
Наредбата за топлоснабдяването и Методиката за дялово разпределение, за
процесния имот с административен адрес Р., ул. „П. Д. П." № .., бл. „С." - вх. .,
ет. ., присъеднинен чрез сградна инсталация към топлопреносната мрежа на
Топлофикация Русе АД под абонатен № 05004420260, за процесния период
23.11.2021 г. - 27.9.2022 г. следва да се разпредели 22,9915 MWh топлинна
енергия на стойност 2360,82 лв. с ДДС. С отчитане на таксите за услуга
„Дялово разпределение на топлинна енергия" изчислената от експертизата
дължима сума е 2383,32 лв. с ДДС.
При така установените по делото доказателства съдът приема, че
предявеният главен иск се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло
до претендирания в исковата молба размер.
С оглед основателността на главния иск, основателна се явява и
акцесорната претенция за мораторната лихва в размер на 107,85 лева.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК
ищецът има право на разноски за исковото производство. Видно от
представения списък по чл.80 от ГПК ищецът е направил разноски в общ
размер от 496,37 лева, от които 100,00 лева юрисконсултско възнаграждение ,
96,37 лева държавна такса и 300,00 лева възнаграждение за вещо лице.
Според т.12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д.
№ 4/2013 г., ОСГТК, съдът в исковото производство се произнася с
осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното
производство, които в случая са в размер на 98,57 лева. Така общият размер
на разноските, на които ищецът има право за исковото и заповедното
производства, възлиза на 594,94 лева.
Мотивиран така, съдът:
РЕШИ:
3
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. Н. Н. с
ЕГН:**********, че дължи на „Топлофикация Русе” ЕАД, с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление гр.Русе, представлявано от изп. директор
С. Ж., сумата от 2210,67 лева, представляваща неплатената цена на
доставената разпределена топлинна енергия по 18 броя фактури за периода от
23.11.2021г. до 27.09.2022г. в имота на ответника М. Н. Н. с ЕГН:**********,
находящ се в гр.Р., ул.“П.Д. П.“ N:.., бл.“С.“, вх.., ет.. с абонатен
N:05004420260, ведно със законната лихва върху сумата от 06.01.2023 г. до
окончателното плащане и 107,85 лева - лихва за забава за периода от падежа
на всяка от фактурите до датата на депозиране на заявлението в съда
05.01.2023г., за които суми е била издадена заповед № 91/06.01.2023г. за
изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.г.д. №140/2023г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА М. Н. Н. с ЕГН:********** да заплати на „Топлофикация
Русе” ЕАД, с ЕИК: *********, сумата от 594,94 лева деловодни разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4