РЕШЕНИЕ
№ 90
гр. Плевен, 02.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
Плевен, осми състав, в публично съдебно заседание на тринадесети февруари две
хиляди двадесет и трета година в състав:
Председател: Недялко Иванов
при секретар Милена Кръстева
изслуша докладваното от съдията Недялко Иванов по адм. дело № 11 по описа за
2023 година на Административен съд – Плевен.
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административно -процесуалния кодекс (АПК).
Административното дело е образувано по жалба на Г.Е.А.
*** чрез адв. Ж.Н. *** със съдебен адрес ***, офис 27 срещу заповед за налагане
на принудителна административна мярка №22-0293-000172/07.12.2022г. на Началник
РУ към ОД на МВР Плевен, РУ Левски, с която е наложена принудителна
административна мярка по чл. 171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП – прекратяване на
регистрацията на ППС с рег. № ****** за срок от 6 месеца.
В жалбата се посочва, че заповедта е незаконосъобразна,
издадена при несъответствие с целта на закона, при противоречие с
материалноправните разпоредби, административно-производствените правила,
необоснованост, неспазване на установената форма. В жалбата се сочи още, че оспорващият
изобщо не е знаел, нито предполагал, че племенникът му Г.И.Е. ще управлява автомобила му, че не е предоставял и не би му
го предоставил да го управлява по никакъв начин. Не е знаел, дали племенникът му
Г.Е. е правоспособен водач на МПС. Твърди
се, заповедта за прилагане на ПАМ е издадена
незаконосъобразно, като изобщо не е извършвана проверка какво е участието на оспорващия
при управлението на МПС от Г.И.Е., като освен това не са събирани
доказателства, вкл. с оглед липсата на уведомяване по чл. 26 от АПК, и не е
установено оспорващият да е предоставил управлението на МПС на това трето лице.
Според оспорващият е необходимо да се изследва
на този въпрос, посочил е и съдебната практика.
Сочи също, че оспорваната
заповед следва да бъде отменена поради противоречие на приложения чл. 171, т.
2а, б. „А” от ЗДвП с нормативни актове от по-висш порядък - международни
договори по чл. 5. ат. 4 от Конституцията, които са с предимство пред
противоречащите им норми на вътрешното законодателство, цитирани са конкретни
текстове от Всеобщата декларация за правата на човека, Хартата
на основните права на Европейския съюз, Протокол 1 към КЗПЧОС – Защита на
собствеността, КЗПЧОС.
В жалбата е посочено, че дерегистрацията на
МПС по чл. 171, т. 2а. б. „А“ от ЗДвП по същността си винаги засяга
използването на вещта по предназначение, което е „лишаване от право на (мирно)
ползване от собствеността си”, автомобилът е превозно средство,
служи за превоз. Със снемането от регистрация, собственикът му не може да го
ползва по предназначение - за придвижване, което е основен елемент от правото
на собственост, включващо: владение, ползване и разпореждане. Като според
оспорващият това означава, че с разпоредбата е засегнато правото на ползване от
собствеността, по смисъла на посочените международни договори.
От друга страна,
буквалното тълкуване на същата разпоредба налага извода, че се прекратява
регистрацията на МПС на добросъвестния собственик, когато то е управлявано от
неправоспособен, т.е. дори и собственикът да не е знаел/искал/допускал/бил в
невъзможност да се противопостави МПС да попадне под управлението па
неправоспособен водач, собствеността му се засяга.
Ограничението на
собствеността и на ползването й, съгласно посочените в жалбата международни
разпоредби, може да бъде ограничено само от обществения, общ интерес. ЕСПЧ
многократно се е произнасял какво означава това в свои решения, с които е
прилагал и тълкувал горните приоритетни международни и договори.
Отговор на въпросите
по приложението на международните договори дава и КС в решение 12/30.09.2021 г.
по конституционно дело 10/2021г., с което по искане на омбудсмана се обявяват
за противоконституционни части от текстове от НК.
С всички тези
отменени от КС разпоредби в полза на държавата се отнема МПС, послужило или
използвано за извършване на престъплението. КС приема, че оспорените частично
разпоредби от Наказателния кодекс представляват конституционно нетърпима намеса
на държавата в правото на частна собственост на лицата и обуславят наличието на
твърдяното от вносителя противоречие с чл. 17, ал. 1 и 3, както и на чл. 56 и
чл. 122 от Конституцията, като решението се позовава на горепосочените
международни договори, на множество решения на ЕСПЧ и СЕС по приложението им, а
също и на решения на самия КС. Според оспорващия аргументите на КС са съответно
напълно относими и по настоящия случай, доколкото по него собственикът се
лишава от ползване по предназначение на собствеността си - чрез прекратяване на
регистрацията на МПС, за твърдяно извършено административно нарушение. Според оспорващия всичко това означава, че в
приложената част чл. 171, т.2а, б.”А” от ЗДвП, освен че противоречи на
приоритетни международни договори, е и противоконституционен, но не е обявен за
такъв единствено поради липса на сезиране до момента.
Сочи се още, че заповедта
противоречи и на целта па закона - не
може логично да се приеме, че лишаването на собственика от правото му на
ползване на собственото МПС - чрез дерегистрация, заради действия с автомобила
му от трето лице.
Посочено е че, издаването на ПАМ е правна възможност, а не
задължение за административния орган - чл. 22 от ЗАНН – „могат да се прилагат
административни мерки“, като заповедта не
съдържа мотиви, които да сочат защо в конкретния случай се налага да бъде
приложена ПАМ, няма и обосновка на обстоятелствата, налагащи прилагането на ПАМ,
което нарушава правото на защита, а законосъобразността на волята на издателя
не може да бъде проследена и проверена от страната и от съда.
В жалбата се сочат и други
нарушения, а именно, че оспорващият не е уведомен за започване на
административното производство съгласно чл. 26 от АПК и по този начин е лишен
от правото на защита в производството пред административния орган, като изложеното
е от значение и защото, чл. 22 от ЗАНН не задължава административния орган да
издаде ПАМ, а това една възможност.
Сочи
се, че в заповедта не посочва и на какво законово основание се издава -
нарушение на чл. 59, ал. 2, т .4 от АПК. Единственото позоваване е на чл. 171. т.
2а. б."А" от ЗДвП, но той е изцяло материално-правна разпоредба. Отново
в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, създаващ задължение да се посочат
фактическите и правните основания за издаване, в обстоятелствената част на акта,
не се посочва, че оспорващият е собственик на процесния автомобил, който се
отнема, а вместо това са посочени само обстоятелства относно управление на МПС
от Г.И.Е..
Оспорващият
посочва, че издателят на ПАМ не е изложил мотиви относно определянето на срока
за прекратяване на регистрацията - защо той е именно 6 месеца, а не е някакъв
друг срок, като според оспорващия обосновката на общо основание е дължима, макар
и да е определен минималния 6 месечен срок, това не означава, че актът не
следва да е мотивиран относно срока.
С
жалбата е направено искане, ако изложените доводи за приложение на международни
договори с предимство поради противоречие с приложения чл. 171, т. 2а, б.”А” от ЗДвП, са неоснователни, да се отправи преюдициално запитване до СЕС: как следва
да се тълкува чл. 17 и чл. 47 (1) от Хартата на основните права на Европейския
съюз, като са поставени и конкретни въпроси. В жалбата е цитирана и съдебна
практика, както на международни съдилища /СЕС и ЕСПЧ/, така и на български, в
това число и Адм. съд- Плевен, претендират се и направените в съдебното
производство разноски.
В съдебно заседание оспорващият - Г.Е.А. се явява лично и с адв. Ж. ***, като заявява, че
поддържа жалбата и заявява, че заповедта следва да бъде отменена, претендира
заплащане на разноските по делото.
В съдебно заседание ответникът
– Началник РУ към ОД на МВР Плевен, РУ Левски, не се явява, представлява
се от юрк. Гергана Алексиева, която заявява, че жалбата следва да бъде
отхвърлена, претендира юрисконсутско възнаграждение.
Административният съд - Плевен, осми състав, като
обсъди доказателствата по делото и доводите и възраженията на страните, и като
извърши цялостна проверка на оспорената заповед във връзка с правомощията си по
чл.168 от АПК, намира за установено следното от фактическа страна:
Приложен е АУАН серия GA № 823899/07.12.2022 година (лист 21), в който е посочено, че на
07.12.2022г. в 10.50 часа в гр. Левски по ул. „Цар Иван Асен“ до Бензиностанция
„Лукойл“ с посока на движение към с. Аспарухово е спрян за проверка лек
автомобил „Ленд Ровер Рейндж Ровер“ с рег. № ******, собственост на Г.Е.А. и управляван от Г.И.Е. с ЕГН **********
който е лишен от това право по съдебен ред с присъда №275/03.08.2022г. на РС –
Севлиево.
По делото е приложена и заповед № 316з-2561/04.07.2022г. на директора на ОД на МВР Плевен (лист 25 и 26) за
компетентност на длъжностни лица от ОД на МВР – Плевен, да прилагат
принудителни административни мерки по чл. 171, т.1, т.2, т.2а, т.4, т.5 и т. 6
от ЗДвП, като в т. 1.2 такава компетентност има и Началник РУ при ОД на МВР
Плевен – за територията обслужвана РУ.
На 07.12.2022 година е издадена Заповед за налагане на принудителна административна мярка
№22-0293-000172/07.12.2022г. на Началник РУ към ОД на МВР Плевен, РУ Левски по чл. 171 т.2а, б.А
от ЗДвП, с която на Г.Е.А. е наложена
принудителна административна мярка по чл. 171 т.2 А б.А от ЗДвП „Прекратяване
на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца ”, като е посочено, че се отнети СРМПС
№ ********* и 2 бр. рег. табели ******, за това че на 07.12.2022г. в
10.50 часа в гр. Левски по ул. „Цар Иван Асен“ до Бензиностанция „Лукойл“ с
посока на движение към с. Аспарухово е спрян за проверка лек автомобил „Ленд
Ровер Рейндж Ровер“ с рег. № ******, управляван от Г.И.Е. с ЕГН **********
който е лишен от това право по съдебен ред с присъда №275/03.08.2022г. на РС –
Севлиево.
По делото е представен Протокол
от 03.08.2022г. по НОХД №275/2022г. на
РС Севлиево, от който е видно, че с определение на РС Севлиево е одобрено
споразумение между Районна прокуратура – Габрово, ТО Севлиево между прокурор Д.Й.
и адв. А.А., като защитник на Г.И.Е., по силата на което Г.И.Е. е лишен от
право да управлява МПС за срок от 5 месеца, като определението е окончателно и
не подлежи на обжалване/лист 83 и 84/.
По делото, с цел установяване от страна на оспорващия,
че същият не е предоставял автомобила за управление на Г.Е., като свидетели са
разпитани Р.Р.У. и А.М.А., които в
показанията си заявяват, че не са чули името на Г.И.Е., като свидетелят Р.Р.У.
е бил заедно с оспорващия за 10 минути, свидетелят А.М.А. също не е чул името Г.И.Е.,
макар да твърди, че е бил по- дълго време с оспорващия.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира от правна страна следното:
Жалбата е допустима
като подадена в срок и от надлежна страна.
Разгледана по същество е неоснователна.
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган,
като по делото е приложена заповед № 316з-2561/04.07.2022г. на директора на ОД на МВР Плевен (лист 25 и 25) за
компетентност на длъжностни лица от ОД на МВР – Плевен, да прилагат
принудителни административни мерки по чл. 171, т.1, т.2, т.2а, т.4, т.5 и т. 6
от ЗДвП, като в т. 1.3 такава компетентност имат и началниците на РУ при ОД на
МВР Плевен – за нарушения извършени на територията обслужвана от съответното РУ,
а оспорената заповед е издадена за нарушение извършено на територията
обслужвана от РУ Левски от началника на РУ – Левски към ОД на МВР- Плевен.
Съдът намира, че заповедта е издадена в установената форма и при спазване на административно-производствените правила и при правилно прилагане на закона.
Съгласно чл. 171 т.2а, буква „а“ от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага ПАМ
"прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик,
който управлява моторно превозно средство", без да е правоспособен водач,
не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която
спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от
право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен
ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1
или 4
или по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице,
за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.
В случая по делото е безспорно установено, че Г.И.Е. с ЕГН ********** е лишен
от това право по съдебен ред съгласно Протокол от 03.08.2022г. по НОХД №275/2022г. на РС Севлиево, от който е видно,
че с определение на РС Севлиево е одобрено споразумение между Районна
прокуратура – Габрово, ТО Севлиево между прокурор Д.Й. и адв. А.А., като
защитник на Г.И.Е., по силата на което Г.И.Е. е лишен от право да управлява МПС
за срок от 5 месеца и автомобилът е собственост именно на оспорващия – Г.Е.А..
Неоснователни са доводите на оспорващия, че заповедта е постановена в
противоречие на приоритетни международни договори, и текстът, на основание на
който е наложен ПАМ е и противоконституционен. В случая законодателят е
предвидил санкция за собствениците на МПС в случай, че МПС се управлява от лице, без да е правоспособен водач, не притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право
да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или
свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1
или 4
или по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс, а именно прекратяване на
регистрацията на пътно превозно средство. По този начин законодателят защитава
обществения интерес, а именно подобряване на пътната обстановка в страната,
ограничаване и намаляване броя на пътнотранспортните произшествия, на
загиналите и ранените при пътни инциденти участници в движението, защото се препятства
възможността МПС да се управлява по пътищата от водачи които не притежават
СУМПС, респ. възможността да бъде извършено ново и/или повторно нарушение, с
оглед че в конкретния случай, водачът е лишен от това право по съдебен ред,
като за сметка на обществения интерес се ограничават правата на собственика на
МПС.
Съдът намира, че при
издаване на заповедта не са допуснати нарушения на
административно-производствените правила - чл. 26 от АПК, както и чл. 22 от ЗАНН, тъй като липсата на уведомяване на производството по издаване на заповед
на ПАМ не ограничава правото на защита на Г.А., който пред съда има възможност
да ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си, като налагането на ПАМ
не е правна възможност, която се прилага по целесъобразност, а налагането им се
регламентира от закона, както и редът за обжалване и имат конкретна цел в
случая - осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на
административните нарушения.
Неоснователни са доводите на оспорващия, че заповедта
е опорочена, тъй като не е посочено и на какво процесуално основание се издава. В случая
обстоятелството, че Г.И.Е. управлява
моторното превозно средство, като е лишен от това право по съдебен ред от РС –
Севлиево, се установява от съставения АУАН, който като официален свидетелстващ
документ се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила, относно
неговата вярност до доказване на противното по аргумент от чл. 189, ал.
2 ЗДвП, като не са ангажирани доказателства, които да опровергават констатациите
в АУАН.
По делото е представен и Протокол от 03.08.2022г. по
НОХД №275/2022г. на РС Севлиево, от
който е видно, че с определение на РС Севлиево е одобрено споразумение между
Районна прокуратура – Габрово, ТО Севлиево между прокурор Д.Й. и адв. А.А.,
като защитник на Г.И.Е., по силата на което Г.И.Е. е лишен от право да
управлява МПС за срок от 5 месеца, като определението е окончателно и не
подлежи на обжалване /лист 83 и 84/. Заповедта за ПАМ и АУАН са от
07.12.2022г., а Г.И.Е. е лишен от право да управлява МПС от 03.08.2022г. до 03.01.2023г.
/срок от 5 месеца/ и в заповедта са посочени фактическите обстоятелства, които
са основание за прилагане на ПАМ по отношение на собственика на автомобила.
Съдът намира, че правилно е приложен материалният
закон, тъй като са налице предпоставките на сочената норма на чл. 171 т.2 А б.А от ЗДвП - управление на МПС от лице, което е лишено от право
да управлява по съдебен ред и собственост на автомобила на лицето, спрямо което
е наложена мярката. Възраженията изложени в жалбата, че оспорващият е лишен от
право да управлява собствения си лек автомобил, са неоснователни, доколкото чл.
171 т.2 А б.А от
ЗДвП предвижда отговорност на собственика
на МПС, като обстоятелството, дали автомобилът е управляван със или без
знанието на собственика, не води до отпадане на неговата отговорност, тъй като
е предвидена прилагане на ПАМ и в тези случаи. В този смисъл неоснователно е
възражението на оспорващия, че не е знаел
и не е позволявал на неправоспособния водач Г.И.Е., племенника му, да управлява автомобила, тъй като същият
като собственик на МПС носи отговорност, кой управлява собственото му МПС, тъй
като разпоредбата на чл. 171 т.2 А б.А от ЗДвП не предполага да се доказва този факт и при
управление на МПС от неправоспособен водач, то отговорност носи и собственикът
на МПС, каквато е настоящата хипотеза.
Разпитаните свидетели по делото Р.Р.У.
и А.М.А., в показанията си заявяват, че не са чули името на Г.И.Е., като свидетелят Р.Р.У. е бил заедно с оспорващия за 10 минути, свидетелят
А.М.А. също не е чул името Г.И.Е., макар
да твърди, че е бил по- дълго време с оспорващия, но тези свидетелски показания
по никакъв начин не доказват, че оспорващият не е позволил/позволявал на Г.И.Е.
да управлява собственото му МПС, което обстоятелство не води до отпадане на
отговорността на собственика, тъй както бе посочено по-горе разпоредбата на чл. 171 т.2 А б.А от ЗДвП не
предполага да се доказва този факт и при управление на МПС от неправоспособен
водач, то отговорност носи и собственикът на МПС.
С оспорената заповед
е наложена ПАМ за срок в размер на минималното наказание от 6 месеца, поради
което неизлагането на мотиви не съставлява нарушение, тъй като мярката е
определена към минимума.
За пълнота следва да се отбележи,
че по делото е представена справка за първоначална регистрация на МПС с рег.
№ЕН5801КТ, марка „Махиндра“ /лист 118/ и от която справка е видно, че
собственик на МПС е оспорващият Г.Е.А.,
като именно с този автомобил Г.И.Е. е бил спрян за проверка на 23.07.2022г. в
гр. Севлиево с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 промила, заради което е
лишен от право да управлява МПС за срок от 5 месеца, което се потвърждава от
Протокол от 03.08.2022г. по НОХД
№275/2022г. на РС Севлиево т.е. Евтимов е управлявал автомобила на Г. А.
и друг път, което обстоятелство не се взема предвид за налагане на настоящата
ПАМ, но следва да се отчете в насока, че обясненията на оспорващия, че не
поддържа контакти с племенника си, управлявал автомобила, явно нееднократно, не
се потвърждават, но както е посочено по-горе, знанието или не на собственика на
МПС, че друго лице управлява автомобила му, е без значение, тъй като
законодателят именно с оглед характера на обществените отношения, които се
охраняват, е предвидил ПАМ да се налага на собственика на МПС.
В оспорваната заповед, в диспозитива, е допусната
техническа грешка в последната цифра на рег. номер на МПС, като е посочено че е
с рег. № ******, но в последствие е посочено, че са отнети 2 бр. рег. табели на
******, освен това е приложен и АУАН, в който също фигурира коректния рег. № ******,
като според настоящият състав тази техническа грешка не води до
незаконосъобразност на заповедта, тъй като е ясно спрямо кой автомобил и за
какъв срок е приложена мярката „прекратяване на регистрация на ППС“.
Настоящият състав намира, че наложената принудителна
административна мярка съответства и с целта на закона и с принципите за
съразмерност по чл. 6 от АПК.
Процесната принудителна административна мярка не цели да санкционира/накаже
нарушителя и/или трети лица, а чрез неблагоприятни последици за адресата да се
постигане правно определен резултат – подобряване на пътната обстановка в
страната, ограничаване и намаляване броя на пътнотранспортните произшествия, на
загиналите и ранените при пътни инциденти участници в движението. Прекратяването на
регистрация на МПС препятства
възможността МПС да се управлява по пътищата от водачи които не притежават
СУМПС, респ. възможността да бъде извършено ново и/или повторно нарушение.
Предвидената мярка е израз на държавната политика за ограничаване и
преустановяване управлението на МПС от неправоспособни водачи, което е и
обществено значима цел с оглед значителния брой жертви и пострадали.
Цитираната в жалбата съдебна практика, в това число на
административни съдилища не е задължителна за съда, като освен това същата е
неотносима за конкретния случай, доколкото решенията са постановени при различна
фактическа обстановка.
С оглед изложеното съдът счита, че оспорената заповед
е постановена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при
спазване на административно-производствените правила, в съответствие с материалния
закон и целта на закона и следва оспорването да бъде отхвърлено.
При този изход на делото, с оглед искането
на процесуален представител на ответника за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение и на основание чл. 143, ал. 3 АПК и чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с
чл.144 АПК и чл. 24 от Наредбата
за заплащането на правната помощ, следва Г.Е.А.
с ЕГН ********** да плати на Областна дирекция на МВР
- Плевен разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2 ,
предл. последно от АПК, Административен съд-Плевен, осми състав
РЕШИ:
Отхвърля жалба на Г.Е.А. с ЕГН ********** *** чрез
адв. Ж.Н. *** със съдебен адрес ***, офис 27 срещу заповед за налагане на
принудителна административна мярка №22-0293-000172/07.12.2022г. на Началник РУ
към ОД на МВР Плевен, РУ Левски, с която е наложена принудителна
административна мярка по чл. 171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП – прекратяване на
регистрацията на ППС лек автомобил „Ленд Ровер Рейндж Ровер“ с рег. № ****** за
срок от 6 месеца.
Осъжда Г.Е.А. с ЕГН ********** *** да заплати на Областна дирекция на МВР - Плевен сумата от 100 /сто/ лева,
представляващи разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/