№ 306
гр. София, 17.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Ралица Манолова
Членове:Мирослав Г. Г.
Дора З. Илиева
при участието на секретаря Виктория Тр. Х.а
в присъствието на прокурора Б. В. Б.
като разгледа докладваното от Мирослав Г. Г. Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20251100601217 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава 21 от Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/.
С присъда от 26.10.2020 г. по НОХД № 14344/2017 г. Софийски районен съд, Наказателно
отделение, 97 състав е признал подсъдимия М. Г. Л. за виновен в извършване на
престъпление по чл. 354в, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК и му е наложил наказание
лишаване от свобода за срок от 3 години, чието изпълнение е отложил за срок от 5 години.
Срещу присъдата е подадена в срок жалба от защитника на подсъдимия, в която се излагат
съображения, че е неправилна, като авторството на деянието от страна на подсъдимия не се
доказва. Иска се въззивния съд да отмени присъдата и да постанови нова, с която да признае
подсъдимия за невиновен и да го оправдае по обвинението. Алтернативно, прави се искане
да намали така наложеното наказание. С жалбата не са направени доказателствени искания.
Срещу жалбата не е подадено възражение от страна на СРП.
Въззивният съдебен състав по реда на чл. 327 НПК прецени, че за изясняване на
обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия, на свидетели, а единствено на
вещото лице, изготвило СОЕ на ДП.
В хода на съдебните прения пред настоящия съд, защитникът на подсъдимия моли съда да
постанови решение, с което да отмени обжалваната присъда, поради несъставомерност на
извършеното от подсъдимия деяние. На следващо място, моли съда да извърши преценка
относно покриването на минималните изисквания относно съдържанието на мотивите към
1
обжалваната присъда и дали в случая не е налице липса на мотиви, обуславящо отмяна на
първоинстанционния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане на първия съд.
Алтернативно моли съда да намали размера на наложеното на подсъдимия наказание, като
отчете продължителния период от време, който е минал от датата на инкриминираното
деяние до датата на постановяване на крайния съдебен акт.
Подсъдимият Л. поддържа казаното от своя защитник.
Представителят на Софийска градска прокуратура намира постановената от първия съд
присъда за обоснована и основателна. Счита, че правилно и законосъобразно
първоинстанционният съд признал подсъдимия за виновен. Моли първоинстанционният
съдебен акт да бъде потвърден.
В предоставената последна дума на подсъдимия Л. пред въззивния съд по реда на чл.333,
ал.2 от НПК, той моли да бъде оправдан.
Софийски градски съд, като съобрази доводите в протеста и жалба, както и изложените
от страните доводи и служебно провери правилността на присъдата, съобразно
изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
След самостоятелен анализ на събраните доказателства, въззивната инстанция намира, че
фактическата обстановка по делото е изяснена в съществените си моменти правилно от
районния съд. Установени са по безспорен начин обстоятелствата, релевантни за правилното
му решаване и визирани в чл. 102, т.т 1-3 НПК - фактът на извършване на престъплението,
авторството на същото, субективната страна на престъплението.
Настоящата инстанция намира, че събраните по делото доказателствени източници
позволяват фактическата обстановка да се допълни, което и съдът извърши при изпълнение
на правомощията му по чл. 316 от НПК. Предвид това, СГС приема за установено от
фактическа страна следното:
Подс. М. Г. Л. е българин, български гражданин, средно образование, неосъждан, роден в
гр.София, неженен, с адрес в с.Лозен, обл. София, ул. ****, ЕГН: **********.
Свидетелят Г.С.Н. притежавал имот, находящ се в с. Лозен, ул. **** - бивш селскостопански
двор. С него се свързал подсъдимият Л. и му споделил, че желае да наеме посочения
недвижим имот. Разбрали се договорът да бъде сключен формално със св. Д.И., но
фактически имотът да се ползва от подсъдимия. Подсъдимият обяснил на свидетеля Н., че
ще ползва мястото за озеленителен център. След като св. Н. и подсъдимият Л. постигнали
съгласие, на 01.06.2016 г. св. Н. и св. И. сключили договор за наем за процесния имот. След
сключването на договора, подсъдимият докарал полуремарке /фургон/ от ТИР и го оставил в
селскостопанския двор.
От този момент подсъдимият, заедно с Г.С. започнали да отглеждат във фургона растения
2
коноп в саксии.
На 05.08.2016 г. в Дирекция „Митническо разузнаване“, Агенция „Митници“ бил получен
сигнал за нерегламентирано съхранение на акцизни стоки в с. Лозен. По повод така
подаденият сигнал, бил сформиран екип от четирима митнически служители – свидетелите
О.В. и А.П., и служителите Г.В. и В.Х., които в 19.30 часа на същата дата отишли на
мястото, посочено в сигнала — стопанският двор в с. Лозен, собственост на свидетеля Н..
Пристигайки на място, митническите служители установили, че се касае за открита
площадка, обрасла с буйна растителност. Влезли през портала на селскостопанския двор и
във вътрешността му установили наличието на фургон /полуремарке/ с надпис „Бърза
закуска“. Видимо нямало никакво движение. Приближили се към фургона /полуремарке/,
изведнъж пред тях бързо притичал С. и се скрил в буйната растителност. Свидетелите
пристъпили към него, легитимирали се като служители на Агенция митници и установили
самоличността му. Г.С. споделил на митническите служители, че не е сам и в хладилния
фургон се намира и друго лице. Свидетелят А.П. и Г.В. останали при С., а свидетелят В. и
колегата му Х. тръгнали към фургона/полуремарке/.
Като отворили вратата на фургона, свидетелят В. видял подсъдимия Л., който държал в
ръцете си маркуч и пълнел голяма вана с вода. Във фургона /полуремаркето/ имало 488 броя
саксии с коноп с височина от 50 до 190 см. както и техническо оборудване за капково
напояване, осветление и вентилация.
Общото тегло на растенията било 10 726,00 грама, като съдържанието на активния
наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол бил над 0,2%. Стойността на конопа
била 64 356 лева.
За констатираното в хода на проверката, служителите на Агенция Митници уведомили
директора на Дирекция „Митническо разузнаване“ и ГДБОП и съставили протокол за
извършена проверка № 16BG9999H035161 от 05.08.2016 г. На мястото пристигнал екип на
07 РУ СДВР.
На 06.08.2016г. било извършено претърсване в полуремаркето /фургона/, находящо се
стопанския двор в с. Лозен, ул. Съединение, на което била поставена табела с рег. № ****
ВК. Били намерени и иззети множество вещи, сред които 10 чувала листна маса, 448 саксии,
съдържащи коноп с височина от 50 до 190 см. вентилатори, 2 бутилки с препарати, верига с
кантар, 2 ключа, дръжка, четири броя рег. табели.
На 06.08.2016 г. в жилищата на подсъдимия Л. и на Г.С. били извършени претърсвания, били
извършени обиски на подсъдимия Л. и на Г.С.; било извършено претърсване в МПС на
подсъдимия Л., като били иззети вещи, които са неотносими към предмета на доказване в
производството.
На 08.08.2016 г. бил извършен оглед на местопроизшествието и били иззети електромер и
пломба.
На същата дата било извършено претърсване в полуремаркето /фургона/, находящо се в
селскостопанския двор в с. Лозен, ул. „Съединение“, като били иззети множество предмети,
3
сред които лампи, въздуховоди, въздушен филтър, водна помпа, дактилоскопни следи.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената фактическа обстановка въззивният съд приема за установена въз основа анализ
на следните доказателствени средства и доказателства:
- гласни - показанията на свидетелите О.В., А.П., Й.Й., С.С., Л.Ч., Г. Н., С.Д., И.Ч., Д.И., Т.Б.,
В., Й., П. и Р., включително и показанията на свидетеля В., дадени в хода на досъдебното
производство, приобщени към доказателствения материал чрез прочитане;
- писмени - протоколи за претърсване и изземване, протокол за обиск на подсъдимия и
протокол за обиск на С., протокол за оглед на местопроизшествие от 08.08.2016г., протокол
за извършена проверка на длъжностни лица при Агенция „Митници“; договор за наем на
имот от 01.06.2016 г.; справка от МЗГХ, протокол за оглед на ВД; заключенията на вещите
лица по следните експертизи: ДНК експертиза, заключенията на дактилоскопните
експертизи; физико-химичните експертизи, съдебно-оценителната експертиза,
ботаническата експертиза; справка за съдимост на подсъдимия, както и други писмени
доказателства, прочетени и приобщени към доказателствения материал по делото, по реда
на чл. 283 от НПК;
- веществени - 10 чувала листна маса, 488 саксии, вентилатори, 2 бутилки препарати, верига
с кантар, електромер и пломба, лампи, въздуховоди, въздушен филтър, водна помпа,
дактилоскопни следи и други.
Фактите, възприети както от първата инстанция, така и от настоящата, съответстват в пълна
степен на събрания по делото доказателствен материал. При анализа на последния
първоинстанционният съд не е допуснал превратна логическа оценка.
Действително, мотивите на СРС във връзка с доказателствата не се отличават с
изключителна конкретика и подробност. Настоящият съдебен състав, обаче, счита, че
въпреки пестеливостта си, доказателствения анализ на районния съд не се приравнява на
липса на мотиви, доколкото волята на съда по въпроса кои доказателства са поставени в
основата на фактическите изводи е ясна и не е двусмислена или противоречива. С оглед на
това, възраженията на защитата в тази връзка следва да бъдат отхвърлени.
След това уточнение, контролиращият съд направи самостоятелна оценка на
доказателствения материал и подобно на първата инстанция не намери основание да
дискредитира показанията на нито един от разпитаните свидетели.
От показанията на разпитаните като свидетели служители на Агенция „Митници“ – О.В. и
А.П. се установяват по еднопосочен начин всички обстоятелства във връзка с
инкриминираното деяние и авторството му. Тези свидетели са очевидци на деянието, като
изложеното в показанията им обуславя извод, че са съхранили спомен за случая. От
показанията им се установява получената в Дирекция „Митническо разузнаване“, Агенция
4
„Митници“ информация относно нерегламентирано съхранение на акцизни стоки на
инкриминираното в производството място- селскостопански двор, находящ се в с. Лозен,
инициирала сформирането на екип, както и извършената проверка на място. Установяват се
също така времето и мястото на проверката, както и поведението на подсъдимия Л. и Г.С.,
което са възприели лично в стопанския двор. Съществено с оглед предмета на доказване в
настоящото производство е заявеното от свидетеля В. обстоятелство, че при отварянето на
вратата на фургона /полуремаркето/, находящ се във стопанския двор, е видял подсъдимия
Л. да държи в ръцете си маркуч и да пълни голяма вана с вода, възприетото от свидетеля
наличие във фургона на жива тревиста маса в саксии, която оприличил на марихуана. Освен
това, свидетелят В. възприел и наличието на техническо оборудване за капково напояване на
растенията, осветление и вентилация. От неговите показания се установява, че на място е
бил и С., който се е опитал да се скрие и е дал информация, че във фургона има и друго
лице, което сочи на това, че грижи за растенията е полагал и той, заедно с подсъдимия. В
подкрепа на изложеното от свидетеля В. са показанията на свидетеля П., който също
споделя в показанията си, че е възприел действията на подсъдимия по полагането на грижи
за находящите се във фургона насаждения. Възприел е също така самите насаждения, за
които посочва приблизителният им размер съобразно своите лични възприятия, както и
находящите се в полуремаркето съдове. Въззивният съд, подобно на първоинстанционния,
възприе показанията на свидетелите П. и В. с доверие, доколкото констатира, че същите са
вътрешно непротиворечиви, логични и кореспондират с останалите кредитирани от съда
доказателства и доказателствени средства. Те се подкрепят и от намерената дактилоскопна
следа върху саксия, която е едно от иззетите с протокол за претърсване и изземване от
06.08.2016 г. веществени доказателства от находящото се в селскостопанския двор в с. Лозен
полуремарке, която по косвен начин индикира присъствието на подсъдимия в
полуремаркето и боравенето му с намиращи се в полуремаркето вещи, служещи са
обгрижването на растенията – коноп. Наличието на посочената дактилоскопна следа се
установява с дактилоскопната експертиза № 483-Д/2016 /л.49-54, том 3 от ДП/, а в
експертното заключение по дактилоскопна експертиза № 213-Д/2017/л.156-161, том 3 от
ДП/, е посочено, че дактилоскопна следа № 1, проявена върху саксия при лабораторна
обработка на ВД към протокол № 438-Д/2016 е оставена от средния пръст на лявата ръка на
подсъдимия М. Г. Л..
Освен това, показанията на свидетелите П. и В. намират подкрепа в показанията на
свидетелите Й.Й. и С.С., служители на СДВР, които са се отзовали на подадения от
митническите служители сигнал за установеното в хода на митническата проверка. При
пристигането си в селскостопанския двор, всеки от тях лично е възприел в процесното
полуремарке и наличието на саксии с тревиста маса, всеки един от които оприличава на
марихуана. Показанията на свидетеля Спасов са по-информативни относно обстоятелствата
за изградена в полуремаркето оранжерия с въздуховоди, напоителна система и множество на
брой саксии – над 400 бр. със засадена марихуана.
От показанията на свидетеля Г. Н. се установява обстоятелството, че същият е собственик на
5
процесния стопанския двор в с. Лозен, както и че е отдал същия под наем на Д. Х., с когото
сключили писмен договор. Посоченото обстоятелство намира подкрепа в приетото по делото
като писмено доказателство – договор за наем на недвижим имот от 01.06.2016 г.
Съществено значение има заявеното от свидетеля Н. обстоятелство, че инициативата за
сключването на договора за наем била на подсъдимия Л., който се свързал с него и го
помолил да сключи договор за наем с трето лице, а в действителност именно подсъдимият Л.
да ползва селскостопанският двор за изграждането на озеленителен център. Съдът кредитира
с доверие показанията на свидетеля Н., доколкото намира същите за логични и правдиви,
както съответни на показанията на свидетеля Д.И., който потвърждава, че е сключил договор
за наемането на селскостопанския двор със свидетеля Н., но лично не го е ползвал, а
инициативата за неговото сключване била на подсъдимия Г. Л..
Показанията на свидетеля С.С. са слабо информативни и съдържат единствено информация
за продажбата на процесното полуремарке и вкарването му в селскостопанския двор в с.
Лозен. Наличието на полуремаркето в селскостопанския двор се установява и от
показанията на свидетеля И.Ч.. Показанията на свидетелите Б., Ч. и Р. не съдържат
информация от значение за съставомерността на извършеното деяние, както и за неговото
авторство.
Относими към предмета на доказване и имащи значение за изясняване на фактическата
обстановка по делото са и приобщените писмени доказателства, които съответстват изцяло
на свидетелските показания и служат за тяхна доказателствена проверка, като по този начин
се затвърждават изводите на СРС досежно стеклите се събития.
Въззивният съд, подобно на първоинстанционния, изцяло кредитира протоколите за оглед на
местопроизшествие, претърсване и изземване и обиск и констатациите в тях. Протоколите
съдържат всички изискуеми реквизити. Показанията на свидетелите В., Б.лав Й. и П.,
участвали като поемни лица при извършването на съответните процесуално-следствените
действия претърсване и изземване и обиск потвърждават процесуалната прецизност на
органите на досъдебното производство при тяхното извършване и съставянето на
съответните протоколи, в които са отразени.
Въззивният съд кредитира изготвените по делото експертизи, като професионални,
мотивирани, в пълнота отговарящи на поставените въпроси и защитени от експертите в хода
на съдебното следствие с участието на страните по делото. Така от приетите по делото
физикохимически експертизи се установяват видът, количеството и процентното
съдържание на активния компонент на инкриминираните растения - предмет на
престъплението. От заключението на вещото лице по назначената в хода на досъдебното
производство ботаническа експертиза се установява, че обектите на експертизата –
инкриминираните растения са такива от рода на конопа /марихуана/канабис/. От приетата по
делото съдебно-оценителната експертиза общата стойност на наркотичните вещества към
датата на извършване на деянието, а именно 64 356, 00 лева. От приетата по делото ДНК
експертиза се установява, че изследваният биологичен материал по изследваните обекти
принадлежи на повече от две лица, които нямат идентификационна стойност.
6
В хода на досъдебното производство са били назначени множество дактилоскопни
експертизи. Съществено значение с оглед доказването на авторството на извършеното
престъпление, предмет на настоящото наказателно производство има дактилоскопната
експертиза № 483-Д/2016/л.49-54, том 3 от ДП/, чийто обект са били 100 бр. саксии , като в
експертното заключение е посочено, че върху една от саксиите се установява наличието 1
брой дактилоскопна следа, която е годна за сравнително изследване и идентификация.
Посочено е, че не се установява идентичност между дактилоскопната следа и
дактилоскопните отпечатъци на Г.С.. В експертното заключение на вещото лице по
извършената впоследствие дактилоскопна експертиза № 213-Д/2017 /л.156-161, том 3 от ДП/
е посочено, че дактилоскопна следа № 1, проявена върху саксия, иззета като веществено
доказателство в хода на извършеното на 06.08.2016 г. претърсване и изземване, при
лабораторна обработка на ВД към протокол № 438-Д/2016 е оставена от средния пръст на
лявата ръка на подсъдимия М. Г. Л..
От останалите назначени в хода на досъдебното производство и приети по делото
дактилоскопни експертизи не се установяват значими с оглед предмета на доказване
обстоятелства, доколкото единствено дактилоскопна експертиза № 448-Д/2016 г. и
дактилоскопна експертиза № 639-Д/2016/л. 107-11, том 3 от ДП установяват наличието на
дактилоскопни следи върху част от изследваните обекти, но същите не установяват
самоличността на лицата, на които принадлежат, а останалите експертни заключения не
установяват наличието на дактилоскопни следи върху изследваните обекти.
В заключение, възззивният съд приема, че по делото са установени по категоричен начин
времето, мястото и начина на извършване на деянието, както и неговото авторството, които
правилно са били установени и от първоинстанционния съд.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При правилно установена фактическа обстановка, първостепенният съд е направил и
правилни правни изводи досежно съставомерността на инкриминираното деяние по чл.
354в, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК.
От обективна страна:
От неустановена дата до 05.08.2016 г., с. Лозен, ул. „Съединение”, до № 176 — бивш
селскостопански двор, в хладилно полуремарке с регистрационен № С **** ЕК, като
извършител в съучастие с Г. И. С.(извършител) отглеждал растения от рода на конопа —
коноп, в нарушение на установените в Закона за контрол върху наркотичните вещества и
прекурсорите правила, с общо тегло 10 726,00 грама на обща стойност 64 356 лева.
Престъплението по чл. 354в, ал. 1 от НК е на просто извършване, като субектът му е всеки,
който без надлежно разрешение засява или отглежда растения от опиев мак и кокаинов храст
или растения от рода на конопа в нарушение на установените в Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите правила.
Съдебната практика еднозначно приема, че изпълнителното деяние „отглеждане“ по смисъла
7
на чл. 354в, ал. 1 от НК представлява извършване на активни действия по създаване на
благоприятни условия за покълване, растеж и развитие на растения, в конкретният случай -
от вида на конопа. Фактически, такива действия са поливането и торенето на тези растения,
третирането им с препарати, но и могат да бъдат и такива, свързани с осигуряването на
оптимална температура, осветеност и влажност на помещенията, където растенията се
отглеждат. В настоящият случай, към инкриминираната дата, подсъдимият Л. е полагал
такива грижи инкриминираните растения от рода на конопа с общо тегло 10 726,00 грама,
намиращи се във фургона в бившия селскостопански двор, находящ се в с. Лозен.
Откритите и иззети растения са били живи, посадени в отделни саксии и за тях действително
са били полагали специални грижи от подсъдимия и от Г.С.. За това, че подсъдимият е
полагал трайни грижи, като е отглеждал конопените растения е индиция и обстоятелството,
че подсъдимият Л. е бил намерен от служителите на Агенция митници на инкриминираното
място в хода на извършваната от тях проверка в хладилното полуремарке /фургон/, в което
са се намирали и инкриминираните в производството растения – коноп, както и от
действията му в хладилното полуремарке – държал в ръцете си маркуч, с който пълнел
голяма вана с вода, с оглед напояването на растенията. Безспорно индиция за полаганите от
подсъдимия грижи за растенията е наличието в хладилното полуремарке, в което са се
намирали растенията, на техническо оборудване за напояване, осветление и вентилация.
Действията на подсъдимия по осъществяване на изпълнителното деяние се изразяват в
полаганите от него грижи за насажденията в един продължителен период от време.
Посредством експертните физикохимични изследвания е доказано, че иззетата растителна
маса представлява коноп. Конопът е вещество забранено за отглеждане без разрешение, тъй
като конопът е включен в списък I "Растения и вещества с висока степен на риск за
общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за
приложение в хуманната и ветеринарната медицина" - Приложение № 1 към чл. 3, т. 1 от
Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, издадена
въз основа на чл. 3, ал. 2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите
/ЗКНВП/.
По делото не се установява подсъдимият или С. да са разполагали с издадено съответно
разрешително за отглеждане, семепроизводство, внос и износ на растения и семена от рода
на конопа съгласно чл. 29, ал. 1 Закона за контрол върху наркотичните вещества и
прекурсорите, при условията и реда, определени в Наредба № 12 от 12.04.2021 г.
Предвид количеството и стойността на предмета на престъплението случаят не е маловажен.
Съдебният състав прецени, че подсъдимият е действал при условията на съучастие със С.,
като извършител, в извършването на инкриминираното деяние, тъй като всеки един от тях е
полагал такива грижи за растенията коноп. В този смисъл, същият се явява извършител по
смисъла на чл. 20, ал. 2 НК.
От субективна страна:
От субективна страна подсъдимият е извършил престъплението при форма на вината пряк
8
умисъл, като е съзнавал, че отглежда растения от рода на конопа, без да има надлежно
разрешение за това. Същевременно подсъдимият е съзнавал и общественоопасния характер
на това си деяние, като е целял общественоопасните му последици. Подсъдимият е съзнавал
характера на растенията, които отглежда, както и специфичните грижи, които следва да се
полагат за тях. Безспорно от действията на Л. може да се направи и обоснован извод, че той
е целял именно отглеждането на растенията, като редовно е полагал грижи за тях,
използвайки специфични средства за това. Подсъдимият също така е съзнавал, че извършва
престъплението с Г. И. С., както и че заедно са полагали грижи за инкриминираните
растения.
ЗА ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
За престъплението по чл.354в, ал. 1 НК, законодателят е предвидил наказание „лишаване от
свобода“ в размер от две до пет години и глоба от 5 000 до 10 000 лева.
При индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия Л., въззивната
инстанция, подобно на предходната, отчете като смекчаващо отговорността обстоятелство
чистото му съдебно минало, а като отегчаващи обстоятелства съдът е правилно е отчел
количеството на предмета на престъплението, сериозното оборудване, което е било
изградено за отглеждане на предмета на престъплението.
Съобразявайки продължителността на изминалото време от датата на изпълнителното
деяние – 05.08.2016 г. до датата на постановяването на първоинстанционния съдебен акт,
както и дългият период на изготвянето на мотивите към първоинстанционната присъда,
въззивният съд прие, че воденото срещу подсъдимия наказателното производство е с голяма
продължителност, за която подсъдимият няма принос. Посоченото обстоятелство следва да
бъде отчетено на общо основание като смекчаващ отговорността на подсъдимия факт.
Така отчетената като смекчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство
продължителност на наказателното производство, надхвърляща понятието за „разумен срок“
на наказателното преследване, налага компенсация в насока занижаване на размера на
наложеното на подсъдимия наказание „лишаване от свобода“.
Съдът прие, че почти 9 години след деянието, наказание в по – голям размер, не би
постигнало нужния ефект, доколкото смисълът на наказанията е във навременното им
налагане, с оглед постигане на индивидуалната и генералната превенция и поправителния
им ефект. Неоправдано би било след изминалия период от извършването на това
престъпление, при положение, че подсъдимият и до настоящия момент е неосъждан т.е. не е
демонстрирал трайна нагласа към извършване на престъпни деяния, да се определи
наказание в по – висок размер или максималният изпитателен срок на същото.
С оглед на изложеното, като бъдат съобразени съвкупно обстоятелствата по чл. 54 НК,
справедливо се явява наказанието в долните граници на предвиденото в чл. 354в, ал. 1 НК, а
именно две години „лишаване от свобода“, което да бъде отложено, по реда на чл. 66 НК, за
изпитателен срок от четири години, в какъвто смисъл следва да бъде изменен
9
първоинстанционният съдебен акт. Според настоящия съдебен състав, наказание в
посочения размер отговаря на изискванията на наказателната репресия и в пълна степен би
изпълнило визираните в чл.36 от НК цели на генералната и на специална превенция.
Правилно първоинстанционният съд е определил размерът на наложеното на подсъдимия Л.
наказание „глоба“, а именно в минимален размер, като е правилно съобразил е смекчил
смекчаващите и отегчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства, както и
санкционната част на разпоредбата на чл. 354в, ал. 1 НК. Въззивният съд, подобно на
първоинстанционния, не отчете наличието на изключително или многобройни смекчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства, обуславящи приложението на разпоредбата на
чл. 55, ал. 1 НК.
ЗА ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:
С присъдата първият съд се е произнесъл относно приобщените по делото веществени
доказателства по начин, по който не се разбира кои отнема, на какво основание и защо. За
веществените доказателства, приобщени по делото има и такива, за които въззивният съд
счита, че не следва да се отнемат в полза на държавата, а трябва да бъдат върнати на лицата,
от които са отнети. Така или иначе, първоинстанционният съд разполага с възможността да
се произнесе за веществените доказателства по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК след влизане в
сила на присъдата, като посоченото правомощие попада в неговите изключителните
прерогативи.
ЗА РАЗНОСКИТЕ:
Предвид крайния изход на делото и с оглед разпоредбата на чл. 189, ал. 3 НПК,
законосъобразно направените по делото разноски са възложени в тежест на подсъдимия.
Предвид крайния съдебен акт и на основание чл. 189, ал. 3 НПК, подсъдимият М. Г. Л.
следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на СГС направените
пред въззивния съд разноски, чиято стойност е 100/сто/ лева.
При извършената, на основание чл. 314, ал. 1 НПК, цялостна служебна проверка на
правилността на обжалваната присъда, въззивната инстанция не констатира наличието на
основания, налагащи нейната отмяна, поради което и с оглед изложените съображения,
същата следва да бъде изменена в частта за наказанието, като бъде намален размерът на
определеното на подсъдимия наказание „лишаване от свобода“, както и размерът на
определения му по реда на чл. 66, ал. 1 НК изпитателен срок, а в останалата част -
потвърдена.
Така мотивиран и на основание чл. 334, т. 3 вр. чл. 337, ал. 1, т. 1 НПК СЪДЪТ
10
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда от 26.10.2020 г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 97
състав, постановена по НОХД № 14344/2017 г. в частта относно наложеното наложеното на
подсъдимия М. Г. Л. наказание „лишаване от свобода“, като го НАМАЛЯВА от 3 /три/
години на 2 /две/ години и НАМАЛЯВА срока на отлагане на изпълнението на наказанието
„лишаване от свобода“ по реда чл. 66, ал. 1 НК от 5 /пет/ години на 4/четири/ години/,
считано от влизане в сила присъдата.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимия Л. да заплати разноски по водене на
делото, направени в хода на въззивното производство в размер на 100 лева - в полза на
бюджета на съдебната власт и по сметка на Софийски градски съд, както и, в случай, че не
изпълни доброволно в срок задължението за заплащане на присъдените съдебни разноски,
на основание чл. 190, ал. 2 НПК да заплати по 5 лева за служебно издаване на всеки брой
изпълнителен лист в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на Софийски градски
съд.
Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11