Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 518
гр. Хасково, 22.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Хасково
в открито съдебно заседание на двадесет и първи юли две
хиляди и двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: АНТОАНЕТА
МИТРУШЕВА
при участието на секретаря Ангелина Латунова
и прокурора Николай Трендафилов
като разгледа докладваното от съдия А.Митрушева
адм.д. № 648 по описа на Административен съд - Хасково за 2022 г.
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 84, ал. 3, вр. чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за
убежището и бежанците (ЗУБ).
Образувано е по жалба
на Х.Х.М., ЛНЧ : **********, гражданин на С., адрес: гр.Х., ж.к.***, РПЦ - Х.
на ДАБ, срещу Решение № 6109/13.06.2022 г. на Заместник-Председател на
Държавната агенция за бежанците при МС.
В жалбата се сочи, че
решението е незаконосъобразно, поради допуснати при постановяването му
съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие
с приложимия материален закон. Обжалваният административен акт бил постановен в
нарушение на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Този извод се основавал изцяло на
преценката, че въпреки явната заплаха за живота на жалбоподателя в С. поради
наличен в страната въоръжен конфликт, същият би могъл без проблем да се завърне
в Турция, която за него била трета сигурна държава. Така описаната преценка била
необоснована, неправилна и в противоречие на общоизвестни факти. За
жалбоподателя била налична явна заплаха от последващото му връщане в С. и от
страна на турските власти в случай на връщането му в Турция. Тази явна заплаха
се подкрепяла от наличната информация за актуалната обстановка в Турция. Турция
не можела да бъде приета за трета сигурна държава за с.граждани, имайки предвид
докладите от водещи международни неправителствени организации, които
документирали случаи на принудително връщане на сирийски граждани от страна на
турските власти в С.. Въпросът дали Турция е сигурна държава следвало
внимателно и обективно да бъде изследван, за да може да се гарантира абсолютния
принцип на „забрана за връщане“.
На второ място,
предвидената в чл. 72, ал. 2 от ЗУБ хипотеза гласяла, че лицето да може
"да се ползва от закрилата на друга държава, чието гражданство би могъл да
придобие". В случая нямало надлежно направена проверка от административния
орган дали това било относимо за Турция. Тази възможност изобщо не била налице
в законодателството на Турция, видно от доклада на Американския държавен
департамент - "закононодателството не предвижда натурализация в страната
[Турция] за сирийци с предоставена временна закрила или за условни
бежанци", "позволено [им е] да пребивават в страната временно докато
не бъдат разселени към друга държава"
По време на
проведеното пред ДАБ производство жалбоподателят изложил последователно и пълно
всички причини, поради които животът му бил изложен на опасност в С. и Турция.
Изтъкнатите от него обстоятелства не били преценени и обсъдени от
административния орган в цялост и пълнота. Пропускът на административния орган съгласно
чл. 35 от АПК да събере нужната информация и да отчете възраженията и
обясненията на жалбоподателя във връзка със страха от преследване в С. и
Турция, представлявали съществено нарушение на производствените правила и
рефлектирали върху ефективността на защитата му.
С оглед
гореизложеното, жалбоподателят моли съда да отмени Решение № 6109/13.06.2022 г.
на Заместник-председател на ДАБ при МС, ведно със законните последици от това.
В съдебно заседание
жалбоподателят лично и чрез процесуалния си представител заявява, че поддържа
така депозираната жалба.
Ответникът – ЗАМЕСТНИК – ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ ЗА
БЕЖАНЦИТЕ ПРИ МС - София, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание
и в представени по делото писмени бележки, моли жалбата да бъде отхвърлена като
неоснователна.
Представителят на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – ХАСКОВО счита оспореното
решение за правилно и законосъобразно.
Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и
събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
С Молба вх. №
105450-389/17.01.2022 г. по описа на Дирекция „Миграция“, СДВНЧ - Любимец, при
МВР, жалбоподателят (фигуриращ в молбата с имената Х. М.Х. от С.) е поискал закрила в
Република България. На основание чл. 58, ал. 4 от ЗУБ молбата е изпратена до
Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет (ДАБ при МС). Желанието
за закрила е потвърдено и с молба входящ № 195/21.01.2022 г. на РПЦ – Харманли.
Чужденецът е бил регистриран чрез попълване на Регистрационен лист рег. №
УП-20186/21.01.2022 г., в който е вписан с имената Х. (собствено) Х. (фамилно) М.
(бащино), от мъжки пол, роден на *** г. в С., гражданин на С., етническа
принадлежност - кюрд, вероизповедание - мюсюлманин-сунит, семейно положение - женен.
Личните данни на чужденеца са установени въз основа на подписана декларация по
чл. 30, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, тъй като същият не е представил документ за
самоличност.
С Писмо рег. № УП-20186/24.01.2022
г. Директорът на РПЦ – Харманли е изискал от Специализирана дирекция „М“ - ДАНС
писмено становище по постъпилата от Х.Х.М. молба за закрила. В писмо с рег. №
М-5034/10.03.2022 г. (рег. № УП- 20186/17.03.2022 г. в ДАБ при МС) на Директор
на Специализирана дирекция „М“ към Държавна агенция "Национална
сигурност" е посочено, че не се възразява да бъде предоставена закрила в
Р. България на лицето, в случай, че отговаря на условията по ЗУБ.
С жалбоподателя е
проведено интервю на 27.04.2022 г., в което същият е заявил, че е роден и живял
в град К., област Х., до напускането му на С.. Завършил начално образование в
родния си град. Работил в земеделието. През 2015 г. сключил граждански брак с Д.
Х.. Имал две деца. Заявява, че напуснал С., заради войната и влошената
обстановка вследствие на нея. Разказва, че през 2014 година, когато
групировката ДАЕШ нахлула в К., избягал със семейството си в Турция, където се
родило първото му дете. След една година семейството се завърнало в С. с
надеждата, че положението ще е по-добро, но все още имало опасност за живота им,
нямало работа, не можел да се грижи за семейството си. Преди да напусне К.,
постоянно имало сражения между кюрдите и турската армия. Поради тези причини
през 2019 г. напуснал страната нелегално заедно със семейството си и отишли в
Турция. Установили се в град Мардин, в жилище под наем. Молителят работил в
строителството. Получил документ за временно пребиваване от турските власти,
който му осигурявал легално пребиваване. Понякога ползвали безплатно
здравеопазване. Споделя, че когато трябвало да получи възнаграждението си му
давали по-малко пари. Един път семейството получило като помощ хранителни
продукти. Децата му, родени в Турция, били малки и още не посещавали училище,
но ако ходили, трябвало да заплаща обучението им. Заявява, че не е имал
проблеми заради етническата си и религиозна принадлежност. Не е имал проблеми с
официалните власти в страната си на произход, нито в Турция. Не е членувал в
политически партии. Не е бил арестуван и срещу него няма заведени дела както в С.,
така в Турция. Не е бил жертва на насилие и към не са били отправяни заплахи
както в С., така също и в Турция. Допълва, че в Турция се намират майка му и
двамата му братя, които имали документи за пребиваване от властите. Споделя, че
не желае да се завърне в С., защото от 2014 г. не е видял светлина. Подал молба
за закрила в Република България, защото е мирна и европейска държава.
С Решение № 5805/10.06.2021 г., Заместник-Председател на
Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет отказва да предостави
статут на бежанец и хуманитарен статут на Х.Х.М., на основание чл. 75, ал. 1,
т. 2 и т. 4 от ЗУБ. Решението е връчено на 21.06.2022 г. на чужденеца срещу подпис, който е запознат с текста на същото на
език, който разбира, което е удостоверено с подпис на преводач. Жалбата срещу
решението е депозирана на 28.06.2022 г.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав прави следните правни изводи:
Жалбата
е допустима. Подадена е срещу индивидуален административен акт по смисъла на
чл. 21, ал. 1 от АПК, подлежащ на съдебен контрол, от активно легитимирано лице
- адресат на акта и засегнат неблагоприятно от него, съгласно чл. 152, ал. 1 АПК и чл. 84, ал. 3 ЗУБ, в указания 14-дневен срок.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
На
първо място, Решение № 6109/13.06.2022 г. е издадено от компетентен
административен орган - Заместник-председателят на ДАБ при МС на основание чл.
52 във връзка с чл. 48, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 2, ал. 3 ЗУБ (Заповед №
РД03-15/03.05.2022 г. на Председателя на ДАБ), в установената писмена форма,
поради което не са налице основания за прогласяване на неговата нищожност,
съответно отмяна, по смисъла на чл. 168, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 146, т.
1 и т. 2 АПК.
На
второ място, производството за предоставяне на международна закрила е
образувано с регистрирането на Х.Х.М. като
чужденец по подадена от него молба за международна закрила (чл. 68, ал. 1, т. 1
във връзка с чл. 4, ал. 2 ЗУБ). Изискано е становище от Държавна агенция
„Национална сигурност“ съгласно чл. 58, ал. 10 ЗУБ във връзка с чл. 41, ал. 1,
т. 1 ЗДАНС. В действителност становището на ДАНС е задължително за
административния орган, който действа в условията на обвързана компетентност,
но в случаите, в които се възразява да бъде предоставена международна закрила
за чужденец, който представлява заплаха за националната сигурност. В конкретния
случай подобно възражение не е обективирано, но изрично е посочено, че следва
да бъде предоставена закрила в Република България на лицето Х.Х.М., в случай че
то отговаря на условията на ЗУБ. Следователно, при произнасяне по постъпилата
молба административният орган изследва именно наличието на предпоставките по
чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, обективирано в оспорения акт. Проведено е интервю, в хода на
което са изяснени всички факти и обстоятелства във връзка с подадената молба, а
на молителя е предоставена възможност да даде подробни обяснения. Не се установява
необходимостта от провеждане на допълнителни интервюта на основание чл. 63а,
ал. 5 ЗУБ. Интервюиращият орган обективно и безпристрастно е изготвил
становище, представено на Заместник - председателя на ДАБ за вземане на решение
(чл. 74, ал. 1 ЗУБ). Молбата за предоставяне на международна закрила е
разгледана от Заместник-председателя на ДАБ индивидуално, обективно и
безпристрастно, извършена е преценка за предоставяне на статут на бежанец,
разгледана е необходимостта от предоставяне на хуманитарен статут (чл. 73 ЗУБ).
Взето е решение, с което на молителя Х.Х.М. се
отказват статут на бежанец и хуманитарен статут (чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ).
Формира се извод, че не са допуснати процесуални нарушения, от категорията на
съществените, които да ограничават правото на защита на лицето и да
представляват предпоставка за отмяна на оспорения административен акт съгласно
чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 3 АПК.
На
трето място, следва да бъде извършена преценка за законосъобразността на акта –
издаден ли е той в съответствие с материалния закон и неговата цел (чл. 168,
ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 4-5 АПК).
Съгласно
чл. 75, ал. 2, изр. първо от ЗУБ, „при произнасяне по молбата за международна
закрила се преценяват всички относими факти, декларации или документи, свързани
с личното положение на молителя, с държавата му по произход или с възможността
да се ползва от закрилата на друга държава, чието гражданство би могъл да
придобие, включително и дали молителят е упражнявал дейности, чиято единствена
цел е да получи международна закрила“. От страна на компетентния орган е извършена
преценка на всички факти, сочени като осъществени от молителя, и писмените
доказателства, представляващи административна преписка по издаването на акта, като
е изследван въпросът следва ли да бъде предоставен статут на бежанец.
Съгласно
чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, „статут на бежанец в Република България се предоставя на
чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса,
религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена
социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини
не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се
завърне в нея“. Без значение е обстоятелството дали чужденецът принадлежи към
тези раса, религия, националност, социална група, или изразява политическо
мнение, които са в основата на преследването (чл. 8, ал. 2, изр. първо ЗУБ). В
конкретния случай жалбоподателят не е обосновал твърденията си за осъществено
спрямо него преследване поради някоя от причините по чл. 8, ал. 1, във връзка с
ал. 4 от ЗУБ. Не се констатира да са нарушени основни негови права или да е
осъществена съвкупност от действия, които да доведат до нарушаване на основните
му права, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Молителят не
заявява да е преследван поради етническата или религиозната си принадлежност,
както в страната по произход - С., така и в страната, в която е живял легално няколко години – Турция. Същият не е
бил и политически ангажиран, като липсват данни, обуславящи извод за
осъществено спрямо молителя преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ или
действия по преследване по смисъла на чл. 8, ал. 5 от ЗУБ от някой от субектите
по чл. 8, ал. 3 от ЗУБ.
Изрично,
въз основа на приложената справка от 05.04.2022 г. на Дирекция „Международна
дейност“ на ДАБ при МС, в оспорения административен акт е посочено, че въпреки
затрудненията, свързани с регистрацията на сирийските бежанци, турската държава
полага усилия на търсещите закрила да бъдат предоставени здравни, социални и
образователни услуги. Липсват данни, че са настъпили събития, след като
чужденецът е напуснал държавата си по произход, или е извършена от него дейност
след отпътуването му, които могат да обосноват опасения от преследване, особено
ако се установи, че тази дейност представлява израз или продължение на
убежденията или ориентацията, изразявани в държавата по произход по смисъла на
чл. 8, ал. 6 от ЗУБ. Липсват данни по делото, че закрилата срещу преследване
може да бъде предоставена от държавата, партии или организации, включително
международни организации, които контролират държавата или значителна част от
нейната територия съгласно чл. 8, ал. 7 от ЗУБ. Отделно от това, не се
установява част от държавата по произход, в която чужденецът да може сигурно и
законно да пътува и да получи достъп, както и да се установи там по смисъла на
чл. 8, ал. 8 от ЗУБ. Правилно е формиран от административния орган извод, че
искането на чужденеца за предоставяне на международна закрила (статут на
бежанец) следва да бъде отхвърлено като неоснователно (чл. 75, ал. 1, т. 2
ЗУБ№.
От
компетентния орган е извършена и преценка на всички факти, сочени като
осъществени от молителя, и писмените доказателства, представляващи
административна преписка по издаването на акта, относно въпроса следва ли да
бъде предоставен хуманитарен статут.
Съгласно
чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, „хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не
отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може
или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да
бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1. смъртно
наказание или екзекуция, или 2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне,
или наказание, или 3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице
поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт“.
Не се доказва в конкретния случай реална опасност от тежки посегателства спрямо
жалбоподателя, като изброените в чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, вкл. и като осъществени
от някоя конкретна групировка. Изрично е заявено от молителя, че същият не е
бил арестуван или осъждан в страната си по произход, нито в Турция (чл. 9, ал.
1, т. 1 ЗУБ). Не се установява, че той е бил подложен на посегателство (физическо
или психическо) по смисъла на чл. 3 „Забрана за изтезания“ от Конвенцията за
защита правата на човека и основните свободи (чл. 9, ал. 1, т. 2 ЗУБ). По
отношение на предпоставките да се предостави хуманитарен статут съгласно чл. 9,
ал. 1, т. 3 от ЗУБ правилно бежанската история е изследвана с оглед Решение от
17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския Съюз /СЕС/ по дело C-465/07, по
тълкуването и прилагането на член 15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО на
Съвета от 29 април 2004 година относно преценката за силата на степента на
безогледно насилие. Посочено е изрично, че към момента е налице вътрешен
въоръжен конфликт в страната по произход, преминал в гражданска война, като
обстановката по сигурността в С. е достигнала прага на всеобхватно насилие.
Този извод се формира и въз основа на справката от 23.06.2022 г. на Дирекция
„Международна дейност“ при ДАБ на МС относно Сирийската арабска република,
представена в хода на настоящото съдебно производство. Поради това са налице
предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ – „тежки заплахи срещу живота или
личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен
международен или вътрешен конфликт“. Констатира се и реална опасност от тежки
посегателства спрямо жалбоподателя, следствие на събития, настъпили, след като
чужденецът е напуснал държавата си по произход (чл. 9, ал. 3 ЗУБ). Съгласно
правилото на т. 39 от Решението на СЕС от 17 февруари 2009 г. по дело С-465/07,
само в изключителни случаи е възможно общата ситуация на насилие в мястото,
където трябва да бъде върнато лицето, да е с такъв интензитет, че връщането там
да е нарушение на чл. 3 от ЕКПЧ, без да е необходимо да се доказва, че то се
намира в специфичен риск. С т. 39 от цитираното решение на СЕС „се въвежда
обратно пропорционална връзка между засягането на личните интереси на търсещия
закрила и степента на безогледно насилие, изискуема, за да се предостави такава
закрила. Доколкото личната бежанска история на жалбоподателя се характеризира с
липса на каквито и да били основателни опасения от преследване, основани на
раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена
социална група, то толкова по-висок би следвало да е интензитетът на безогледно
насилие в страната му“ (Решение № 15458 от 14.12.2020 г. по адм. д. № 6477/2020
г., ІV отд. на ВАС). Липсват данни по делото, че закрилата срещу тежки
посегателства може да бъде предоставена от държавата, партии или организации,
включително международни организации, които контролират държавата или
значителна част от нейната територия съгласно чл. 9, ал. 4 ЗУБ. Отделно от
това, не се установява част от държавата по произход, в която чужденецът да
може сигурно и законно да пътува и да получи достъп, както и да се установи там
по смисъла на чл. 9, ал. 5 ЗУБ.
В
конкретния случай е изследвана възможността жалбоподателят да се ползва със
закрила от друга държава, в която той е пребивавал в продължение на няколко
години - Турция. Последната попада в обхвата на понятието „трета сигурна
държава“ по смисъла на § 1, т. 9 ДР ЗУБ. Съгласно дадената легална дефиниция
това е „държава, различна от държавата по произход, в която чужденецът, подал
молба за международна закрила, е пребивавал и: а) няма основания да се опасява
за живота или свободата си поради раса, религия, националност, принадлежност
към определена социална група или политическо мнение; б) е защитен от връщане
до територията на държава, в която съществуват условия за преследване и
застрашаване на правата му; в) не е изложен на опасност от преследване или
тежко посегателство, като изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или
наказание; г) съществува възможност да поиска статут на бежанец и при
предоставянето му да се ползва от международна закрила като бежанец; д) са
налице достатъчно основания да се смята, че ще бъде допуснат до територията на
тази държава“. От изявленията на молителя в проведеното интервю се констатира, че
същият, пребивавайки в Турция, не се опасява за живота или свободата, както
своите, така и тези на членовете на неговото семейство, не е изложен на
опасност от преследване или тежко посегателство, като освен това му е предоставен
достъп до здравни услуги и социални помощи. Отделно, административният орган се
позовава на справка от 05.04.2022 г. за положението на сирийските бежанци в Турция,
за които последната предоставя възможност „за легален престой, както и известно
ниво на достъп до права и услуги“. В тази справка е изрично вписано, че Турция
запазва географското ограничение на Конвенцията за бежанците от 1951 г. и я
прилага само за бежанци с произход от европейски държави, но и също, че през
месец април 2013 г. се приема Закон за чужденците и международната закрила,
който установява специална правна рамка за убежището в Турция и потвърждава
нейното задължение към всички лица, нуждаещи се от международна закрила
независимо от страната им на произход. С този закон се създава и нарочна
агенция, която провежда процедурата за определяне на статута, отговорна за
миграцията и убежището. В справката изрично е посочено, че властите обикновено
предлагат защита срещу връщане на всички неевропейски лица, търсещи убежище,
въпреки потвърдените няколко случая за депортиране на сирийски мъже в Северна С.,
като се акцентира върху обстоятелството, че много от лицата, търсещи убежище,
за да се съберат със семействата си или да намерят работа, не се регистрират
или се преместват от града, в който са регистрирани, които действия не били
разрешени съгласно турското законодателство. Причините за административно
задържане на лица от различни националности, за което ВКБООН е уведомен, са
нарушения на Закон за чужденците и международната закрила или престъпни деяния.
В справката се съдържат данни, че е налице спонтанно доброволно завръщане на
сирийци през септември 2020 г., спряно преди това в резултат на мерките срещу
коронавируса. В този смисъл не се споделя твърдението на процесуалния
представител на жалбоподателя, че Турция изселва принудително от собствената си
територия сирийски граждани, за да ги засели в районите на С., където преди
това са живеели сирийски кюрди. Този извод не може да се обуслови и от
изявлението на президента на Турция от 01.06.2022 г. за създаването на
30-километрова зона за сигурност по южната граница, за което се съдържат данни
в справката от 23.06.2022 г. на Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ на МС.
По аргумент от чл. 75, ал. 3, изр. първо ЗУБ същото това твърдение е недоказано
и не може да се приеме за достоверно, тъй като не е обективирано и
задоволително обяснение за липсата на доказателства, а с оглед общите правила
за разпределяне на доказателствената тежест по чл. 170, ал. 1 и ал. 3 АПК
жалбоподателят не успява да обори мотива за отказ от предоставяне на
международна закрила, изложен от административния орган, а именно, че Турция се
явява „трета сигурна държава“. За жалбоподателя не е налице непосредствена
опасност от тежки посегателства предвид пребиваването му в Турция без риск за
неговата сигурност и тази на семейството му преди идването му в България.
Липсват данни по делото, че молителят е бил принуждаван да се завърне в С. или
да напусне Турция.
В
хода на настоящото производство е представена справка от 30.06.2022 г. на
Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ на МС за положението на сирийските
бежанци в Турция, видно от която сирийските бежанци се регистрират от турските
власти, предоставя им се временна закрила, разполагат с достъп до права и
услуги (здравни, образователни), като изрично е посочено, че сирийците са
защитени срещу принудително връщане в С.. В същата тази справка е посочено, че
Правителството на Турция си сътрудничи с ВКБООН и с други хуманитарни
организации, както и, че е предоставен статут на временна закрила на близо 4
млн. сирийци съгласно националното законодателство, коментирано по-горе, включително
и турско гражданство, без да се ограничава възможността сирийците, влизащи
официално в Турция, да получат едногодишно разрешение за пребиваване след
регистрация. Посоченото в справката, че сирийците рискуват да загубят статута
си на временна закрила и може да получат забрана за повторно влизане, ако
изберат да пътуват до трета страна, без разрешение от турското правителство, е
само една възможност, за която не е сигурно, че ще се осъществи в правната
сфера на жалбоподателя. Ирелевантно е
обстоятелството какво ще бъде поведението на турските власти при евентуално
връщане на молителя на територията на Турция. По аргумент от противното на § 1, т. 9, б. „г“ и „д“ ДР ЗУБ за жалбоподателя,
който потвърждава издаването на него и членовете на семейството му на документи
за временно пребиваване, съществува възможност да поиска международна закрила
като бежанец в Турция, доколкото същият е сирийски гражданин, като липсват представени
от негова страна доказателства, от които безспорно да се установи, че няма да
бъде допуснат до територията на Турция. Отделно от това, не става ясно дали
понятието „трета страна“, употребено в справката, включва и държава членка на
Европейския съюз, като в конкретния случай следва да бъде отбелязано и, че жалбоподателят
е преминал границата с Република България нелегално, без данни да е налице
разрешение от турското правителство. Същият, чрез поведението си, е изразил
волята си да напусне територията на „трета сигурна държава“ по смисъла на § 1,
т. 9 ДР ЗУБ, каквато се явява Турция.
В
този смисъл правилно е формиран от административния орган извод, че искането на
чужденеца за предоставяне на международна закрила (хуманитарен статут) следва
да бъде отхвърлено като неоснователно - чл. 75, ал. 1, т. 4 ЗУБ.
Липсват
предпоставки за предоставяне на статут по чл. 8, ал. 9 и чл. 9, ал. 6 ЗУБ, а именно
– член от неговото семейство да има предоставена международна закрила. Не се
сочи наличието на предпоставките за предоставяне на международна закрила по чл.
9, ал. 8 ЗУБ, а именно - по други причини от хуманитарен характер, както и
поради причините, посочени в заключенията на Изпълнителния комитет на Върховния
комисар на Организацията на обединените нации за бежанците. Доколкото се
доказа, че в територията на държавата по произход са застрашени животът или
свободата на чужденеца и същият би бил изложен на опасност от изтезания или
други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, но
същият може да се завърне в Турция, за него не е приложим принципът за забрана
за връщане по чл. 4, ал. 3 ЗУБ.
С
оглед гореизложеното, следва да се приеме, че Решение № 6109/13.06.2022 г. на
Заместник-председателя на ДАБ при МС е законосъобразно издаден административен
акт, поради което и жалбата на Х.Х.М. следва
да бъде отхвърлена като неоснователна.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х.Х.М., ЛНЧ : **********, гражданин на С., адрес: гр.Х., ж.к. ***, РПЦ –
Х. на ДАБ, срещу Решение № 6109/13.06.2022 г. на
Заместник-Председател на Държавната агенция за бежанците при МС.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
СЪДИЯ: