РЕШЕНИЕ
№ 1213
гр. София, 11.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 97 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА
при участието на секретаря БРАНИМИРА В. ИВАНОВА ПЕНОВА
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА
Административно наказателно дело № 20231110211964 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл.58д и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на И. А. К. против наказателно постановление
(НП) на заместник-кмет на Столична община с изходящ № СОА21-РД11-
2480/27.09.2021 г., с което на основание чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП му е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 лева за
нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП.
В жалбата са изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност
на обжалваното наказателно постановление. Жалбоподателят релевира
подробни съображения относно допустимостта на жалбата. Посочва, че
наказателното постановление няма дата и номер на издаване и изобщо не му е
бил връчван препис от същото. Твърди, че не е спазен срокът по чл.34, ал.3 от
ЗАНН, като поставеният върху НП стикер с изх. № не доказва, че това е
номерът на акта. Наведени са подробни доводи, че
административнонаказателното производство е инициирано от некомпетентен
административен орган въз основа на разпоредби от подзаконов акт,
прогласени за нищожни. Счита, че описаното деяние не представлява
1
административно нарушение, тъй като паркирането пред гаражи е забранено,
когато това затруднява достъпа до тях, а в случая автомобилът бил паркиран
пред семейния гараж и не се препятствало негово ползване, нито се
възпрепятствал достъпа на граждани до тротоара, не се и пречело на
останалите участници в движението. Изтъква, че автомобилът не е бил
паркиран на посочения в НП адрес в гр. София, ул. „Хан Крум“ № 41, а пред
гараж, който се намирал на друг административен адрес. Поддържа, че за
едно и също нарушение са му съставяни множество фишове. Моли НП да
бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не
изпраща представител. В депозирана молба адв. К. – процесуален
представител на жалбоподателя, излага доводи за неправилност и
незаконосъобразност на НП. Претендира разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща процесуален
представител. В постъпило писмено становище от юрк. Ганева се излагат
подробни съображения във връзка с твърденията в жалбата. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена от
легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване. Съдът намира, че
не е налице надлежно връчване на НП по реда на чл.58, ал.2 от ЗАНН, поради
което жалбата е подадена в срок. Съгласно разпоредбата на чл.58,
ал.2 от ЗАНН, когато нарушителят не се намери на посочения от него адрес, а
новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху
наказателното постановление и то се счита за връчено от деня на
отбелязването. Предпоставките за приложимост на фикцията за редовно
връчване на НП обаче следва да са налице кумулативно, а именно: лицето да
не е намерено на адреса, посочен в АУАН, а втората – да не е известен новият
му адрес. От представения протокол за посещение на посочения от
нарушителя адрес се установява, че лицето не е открито, но не са събрани
данни, че същото не пребивава, т.е. напуснало е или никога не е пребивавало
на посочения от него адрес. Освен това липсват каквито и да било
доказателства, че нарушителят има нов адрес, който да е неизвестен на
2
наказващия орган, като към административната преписка не е приобщена
справка за регистриран постоянен и настоящ адрес на И. К.. Поради това
съдът счете, че жалбата е подадена в срок.
Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА, поради следните
съображения:
От фактическа страна съдът установи следното:
На 11.12.1991 г. с нотариален акт № 162, том XXXXXXXIX, дело
15568/91г. ВГ. К.а е дарила на брат си АГ. К. собствената си 1/2 идеална част,
придобита по наследство, от следния недвижим имот: гараж No 2, находящ се
в партера на зданието в етажна собственост „Генерал Коста Николов“, с лице
към ул. „Хан Крум“, застроен на 16 кв.м., при вътрешни съседи: ул. „Хан
Крум КД., СК и ТЦ., заедно с девет хилядни идеални части от мястото и от
общите части на зданието, пос“, троен върху дворно място, находящо се в гр.
София, ул. „Любен Каравелов“ 53, ъгъла с ул. „Хан Крум“, цялото от 504.70
кв.м., урегулирано в парцел VI, квартал 437а по плана на гр. София,
местността „Центъра“ при съседи: ул. „Любен Каравелов“, ул. „Хан Крум“, д-
р Бор. Вазов и наследниците на Илия Василев.
На 08.05.2021 г., около 10,40 ч., свидетелят С. Г. М. - инспектор при
„Център за градска мобилност“ ЕАД, при изпълнение на служебните си
задължения установил паркиран лек автомобил „Пежо 307“ с рег. № ... в гр.
София на ул. „Хан Крум“ пред № 41, в близост до ул. „Любен Каравелов“,
върху пътна маркировка М-14, хоризонтално разположена върху платното за
движение. Предвид това свидетелят М. съставил срещу собственика на
автомобила И. А. К. фиш серия СО № 9010673/08.05.2021 г., като му наложил
„глоба“ в размер на 20 лв. за нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП. Свидетелят
Митев изготвил и снимков материал на паркираното МПС.
И. К. подал възражение срещу така съставения фиш, поради което на
03.08.2021 г. свидетелят С. М. съставил в негово присъствие акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) № 000103/03.08.2021 г.
за извършено нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП. Актът бил
предявен на нарушителя, като лично получил и препис от него. К. депозирал
възражение срещу акта с доводи, идентични с наведените в жалбата,
инициирала настоящото производство.
Въз основа на съставения АУАН и при идентични фактически
3
констатации било издадено обжалваното НП от заместник-кмет на Столична
община с изходящ № СОА21-РД11-2480/27.09.2021 г., с което на основание
чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 20 лева за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на показанията на свидетеля С. Г. М., както и от приетите по делото писмени
доказателства – протокол за посещение; заповед № СОА21-РД95-
62/11.03.2021 г. и заповед № СОА20-РД09-1060/13.01.2020 г. на кмета на
Столична община; заповед № РД-09-69/01.06.2021 г. на изпълнителния
директор на „ЦГМ“ ЕАД; трудов договор № РД-12-1П-91/15.10.2018 г.;
длъжностна характеристика на длъжността „Инспектор, контрол паркиране“ и
инструкция за работа на лицата, заемащи тази длъжност; снимков материал;
скица за организация на движението на ул. „Хан Крум“ в гр. София;
нотариален акт № 162, том XXXXXXXIX, дело 15568/91г.; възражение срещу
фиш; възражение вх. № Ж-502/09.08.2021 г.; искане за прекратяване на
административното производство; съобщение от НАП; определение №
2355/17.03.2023 г., постановено по адм.д. № 10853/2022 г. по описа на АССГ;
справка от „Български пощи“ ЕАД.
Събраните по делото доказателства единно и непротИ.речИ. изясняват
фактическата обстановка по случая, с оглед на което съдебният състав ги
кредитира в цялост. Доказателствените източници са еднопосочни, поради
което е безпредметно подробното им анализиране.
Обстоятелствата относно извършената проверка и сторените при същата
констатации се установяват от показанията на свидетеля М.. Съдът кредитира
същите като логични, непротИ.речиви и съответстващи на събраната по
делото доказателствена съвкупност. От показанията му се установява
извършването на нарушението, а именно паркирането на МПС върху
маркировка М-14, наличието на която върху процесния пътен участък се
установява както от изготвения снимков материал, така и от приобщената по
делото скица за организация на движението.
От събраните доказателства по делото безспорно се установява и
мястото на извършване на нарушението. Във връзка с доводите в жалбата, че
автомобилът не е бил паркиран на посочения в НП адрес в гр. София, ул. „Хан
Крум“ № 41, а пред гараж, който се намирал на друг административен адрес,
4
следва да се отбележи, че видно от приложения по делото нотариален акт
гаражът е с лице именно към ул. „Хан Крум“, което съответства и на
снимковия материал. Мястото на нарушението както в АУАН, така и в НП, е
описано ясно, уточнено е и че е в близост до ул. „Любен Каравелов“, което
изцяло съответства на скицата за организация на движението в този пътен
участък. Правилно АНО е приел, че като място на нарушението следва да се
посочи съответната улица, върху която е положена маркировка М-14 и е бил
паркиран автомобилът, а не административният адрес на недвижимия имот,
представляващ гараж, който не непременно съвпада с улицата, към която има
лице същият.
Приобщена е заповед № СОА21-РД95-62/11.03.21г., с която кметът на
СО определя „Център за градска мобилност“ ЕАД за служба за контрол по
смисъла на чл. 167, ал. 2 ЗДвП и са одобрени ред и условия за контрол на
неправилно паркирани ППС на територията на СО.
Видно от заповед No РД-09-69/01.06.2021 г. на изпълнителния директор
на „ЦГМ“ ЕАД е определен списък по заповед № СОА21-РД95-62/11.03.21г.
на длъжностните лица от „ЦМГ“ ЕАД, които да осъществяват принудителна
административна мярка – принудително преместване спрямо паркирание
ППС в нарушение на ЗДвП и НОДТСО и налагат глоби с фиш и съставят
АУАН при установяване на нарушение по ЗДвП и НОДТСО, сред които е и
свидетелят С. М., които е запознат със заповедта.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът
достигна до следните правни изводи:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи
извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на
материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя. В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че
АУАН е издаден от компетентен орган. Компетентността на актосъставителя
М. за съставяне на АУАН за нарушения на ЗДвП следва по силата на
заеманата длъжност „инспектор, контрол паркиране“ и изричното
упълномощаване с приложените по делото заповед № СОА21-РД95-
62/11.03.2021 г. на кмета на Столична община и заповед № РД-09-
69/01.06.2021 г. на изпълнителния директор на „ЦГМ“ ЕАД. Компетентността
5
на наказващия орган следва по силата на правомощията, делегирани с
приложената по делото заповед № СОА20-РД09-1060/13.01.2020 г. на кмета
на Столична община, съгласно която на КК. – зам. кмет на СО, е възложено
да изпълнява функциите на административнонаказващ орган по преписки,
образувани въз основа на съставени АУАН по ЗДвП, като издава наказателни
постановления, резолюции за прекратяване на административнонаказателни
производства или предупреждения по чл. 28, б. „а“ ЗАНН. Ирелевантни се
явяват доводите на жалбоподателя за липсата на компетентост предвид
обявяването за нищожна на разпоредбата на чл.133 от НОДТСО, тъй като в
настоящия случай фишът е издаден за констатирано нарушение на Закона за
движението по пътищата по реда на чл.186, ал.3 от ЗДвП, а не на НОДТСО.
След подадено възражение, в срока по чл.34, ал.1 от ЗАНН надлежно е
съставен и АУАН.
Настоящият съдебен състав обаче споделя доводите в жалбата за
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в
непосочване в НП на датата на издаването му и неговият номер. Касае се за
императивно изискуеми реквизити на наказателното постановление съгласно
разпоредбата на чл.57, ал.1, т.2 от ЗАНН. Датата на издаване на наказателното
постановление е от значение за преценка спазен ли е срокът по чл. 34, ал. 3 от
ЗАНН, както и дали издалият наказателното постановление административен
орган е разполагал с материална и териториална компетентност към датата на
издаването му. В горния ляв ъгъл на наказателното постановление е поставен
стикер, на който са посочени датата на деловодното извеждане на
наказателното постановление и номера, под който същото е било деловодно
изведено. Отразената върху стикера дата - 27.09.2021 г., не може да се
приравни на дата на издаване на наказателното постановление и не може да
санира констатирания порок в съдържанието му, доколкото за дата на
издаване на наказателното постановление следва да се счете дата на
съставянето му, което завършва с полагането на подпис от страна на
наказващия орган, а не датата на деловодната му обработка от съответната
администрация. Още повече, че в настоящия случай действия по връчване на
препис от НП са предприети едва на 20.04.2022 г., поради което не може да се
установи категорично, че при всички положения обжалваното наказателно
постановление е било издадено в срока по чл.34, ал.3 от ЗАНН и без
отразяване в него на реквизитите по чл.57, ал.1, т.2 от ЗАНН. Посоченото
6
процесуално нарушение е съществено и е самостоятелно основание за отмяна
на НП (в този смисъл - Решение № 2847 от 10.06.2020 г. на АдмС - София по
адм. д. № 1730/2020 г.; Решение № 4460 от 5.07.2023 г. на АдмС - София по
адм. д. № 3603/2023 г.; Решение № 5843 от 15.10.2021 г. на АдмС - София по
адм. д. № 7381/2021 г.; Решение № 4389 от 2.07.2021 г. на АдмС - София по
адм. д. № 4944/2021 г.).
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че настоящият
съдебен състав намира, че жалбоподателят е извършил от обективна и
субективна страна вмененото му административно нарушение на чл.6, т.1 от
ЗДвП, тъй като на 08.05.2021 г. е паркирал собствения си лек автомобил
„Пежо 307“ с рег. № .... в гр. София на ул. „Хан Крум“ пред № 41, в близост
до ул. „Любен Каравелов“, върху пътна маркировка М-14, хоризонтално
разположена върху платното за движение. Ирелевантни са доводите в
жалбата, че описаното деяние не представлява административно нарушение,
тъй като паркирането пред гаражи е забранено, когато това затруднява
достъпа до тях, тъй като те касаят нарушение по чл.98, ал.2, т.2 от ЗДвП, за
каквото не е ангажирана административнонаказателната отговорност на К..
Следва да се вземат предвид обаче обстоятелствата, че автомобилът е бил
паркиран върху пътна маркировка, чието предназначение е осигуряване
необезпокоявано и свободно ползване на гаража, който е собственост на
бащата на жалбоподателя, което значително намалява обществената опасност
на административното нарушение.
По гореизложените съображения за допуснато съществено нарушение
на процесуалните правила обаче наказателното постановление следва да бъде
отменено като незаконосъобразно.
Предвид изхода на делото основателна се явява претенцията на
жалбоподателя за присъждане на разноски в настоящото производство. По
делото е представен договор за правна защита и съдействие, сключен между
жалбоподателя и адв. С. К., в които е посочено, че адвокатът ще окаже
безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за
адвокатурата. С оглед това и на основание чл.38, ал.2 от ЗА, вр. чл.8, ал.1, вр.
чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения в полза на адв. К. следва да бъде присъдена
сумата от 400 лева, представляваща адвокатско възнаграждение. Така
7
определеният размер е минимално предвиденият в наредбата, поради което не
следва да се разглежда по същество направеното възражение за
прекомерност.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление на заместник-кмет на Столична
община с изходящ № СОА21-РД11-2480/27.09.2021 г., с което на основание
чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП на И. А. К. е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 20 лева за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Столична община да заплати на адв. СГ. К. сумата от 400
(четиристотин) лева, представляваща адвокатско възнаграждение на
основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 от ЗА.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8