№ 24463
гр. София, 18.03.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА
като разгледа докладваното от МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА Частно
гражданско дело № 20211110170098 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 417 ГПК.
Образувано е по заявление на [фирма] за издаване на заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист срещу СВ. СТ. АНГ. за сумата 1451,47 лева – вземане по
запис на заповед от 20.05.2021 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението до
окончателното й изплащане. С допълнителни молби от 25.01.2022 г. и от 10.03.2022 г.
заявителят е изложил, че длъжникът е издал запис на заповед в негова полза за обезпечаване
на задължения, произтичащи от сключен между тях договор за заем № *****, както и че
непогасените задължения, за обезпечаването на които е издаден менителничният ефект по
основание и размер са следните: 768,31 лева – главница, 76,11 лева – договорна лихва и
607,05 лева – неустойка по чл. 12, ал. 4 от договора за заем.
Софийски районен съд, след като взе предвид твърденията на заявителя и
представените писмени доказателства, намира следното:
Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК съдът разглежда заявлението за издаване на
заповед в разпоредително заседание и издава заповед за изпълнение, освен когато искането е
в противоречие със закона или с добрите нрави, или когато искането се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност
за това.
В процесния случай се касае за договорни отношения между страните, произтичащи
от договор за заем № *****/ 20.05.2021 г., задълженията по който са обезпечени с издаден от
СВ. СТ. АНГ. запис на заповед от 20.05.2021 г. Към заявлението по чл. 417 ГПК е
представен препис от посочения договор. С чл. 12 от него кредитополучателят е поел
задължение в срок от три дни от сключването на договора да осигури действието на трето
физическо лице, изразяващо се в поемане на солидарно задължение в полза на заемодателя
за връщане на всички суми, което да отговаря на определени изисквания. Според чл. 12, ал.
4 при неизпълнението на това задължение заемателя дължи на заемодателя неустойка в
размер на 312,40 евро. Като разгледа посочените клаузи, съдът намира, че чл. 12, ал. 4 е
нищожен на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП поради неравноправност по смисъла на чл. 143
ЗЗП. Съгласно чл. 143 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка
уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя, като са изброени неизчерпателно отделни хипотези на неравноправни клаузи.
Функцията на неустойката е да обезпечи изпълнението на задължението и да служи като
обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват (чл. 92, ал. 1
ЗЗД). При договора за заем основното задължение на заемателя е да върне на падежа заетата
сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва. Процесната клауза за неустойка по чл. 12,
1
ал. 4 въвежда възникването на неустоечно задължение за заемателя не при неизпълнение на
главното задължение (задължението за връщане на получения заем), а при неизпълнение на
съпътстващо такова – непредоставяне на точно описано обезпечение. С оглед на това се
налага извод, че неустойка излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции, тъй като при неизпълнението на задължението за предоставяне на
обезпечение, което не е същественото задължение при договора за заем, а съпътстващо
такова, дори главното задължение да е изпълнено точно и своевременно, задължението за
заплащане на неустойка ще възникне в тежест на заемателя. Неустойката не зависи от
вредите от неизпълнението, вследствие на което е дължима, и по никакъв начин не
кореспондира с последиците от това неизпълнение. С оглед на това настоящият състав
намира, че клаузата за неустойка по чл. 12, ал. 4 е договорена във вреда потребителя и цели
единствено обогатяване на заемодателя чрез възникването в негова полза на вземане за
неустойка, като по този начин оскъпява цената на заема. Поради това следва да се приеме,
че уговорената неустойка не отговаря на изискването за добросъвестност в гражданските
отношения и води до значително неравновесие между правата и задълженията на заемателя
и заемодателя и следователно е неравноправна по смисъла на общата норма на чл. 143 ЗЗП.
Налице и неравноправност по чл. 143, т. 5 ЗЗП, според която е неравноправна клауза, която
задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано
високо обезщетение или неустойка.
С оглед на горното и доколкото записът на заповед от 20.05.2021 г. е издаден за
обезпечаване на задължения, произтичащи от нищожни клаузи, съдебният състав приема, че
заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист следва да бъде
отхвърлено в частта за разликата над 844,42 лева до претендираните 1451,47 лева, тоест за
сумата 607,05 лева – размера на неустойката по чл. 12, ал. 4 от договора за заем № *****/
20.05.2021 г.
По изложените съображения Софийски районен съд
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417
ГПК на [фирма] срещу СВ. СТ. АНГ. в частта за разликата над 844,42 лева до
претендираните 1451,47 лева.
Разпореждането полежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от получаване на препис от него от заявителя.
Препис от разпореждането да се изпрати на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2