РЕШЕНИЕ
№ ……/28.11.2023 г., гр. Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ДОБРИЧ в публично заседание на първи ноември през
две хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: ИВЕЛИНА ВЕЛЧЕВА
при участието на секретаря ИРЕНА ДИМИТРОВА, като разгледа докладваното от
съдия Велчева адм. дело № 36 по описа на съда за 2023 година, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е по реда на чл. 145 от АПК, във вр. с чл. 166
от ДОПК, във вр. с чл. 27, ал. 3 и ал. 4 от
ЗПЗП, във вр. с чл. 15, ал. 3, т. 3 от Наредба №4
от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие от програмата
за развитие на селските райони за 2014-2020“.
Образувано е по жалба на К.И.К., ЕГН ********** *** срещу Акт за
установяване на публично държавно вземане № 01-6500/285/20.10.2022 г. на заместник
изпълнителен директор на ДФ Земеделие – Разплащателна агенция за сумата в
размер на 20 535,90 лв. и е определен петдесетдневен срок за плащане от
деня, следващ уведомяването.
Атакуваният акт се оспорва като незаконосъобразен, постановен при
нарушение на материалния закон. Претендира се неговата отмяна.
В жалбата и в съдебно заседание се твърди, че оспорващият е одобрен за
участие по мярка 11 „Биологично земеделие “ от ПРСР 2014-2020, с направление
„Биологично пчеларство“ през кампания 2015, за което получава през 2015 г.
субсидия в размер на 20 535,90 лв. През 2016 г. на подпомаганото лице е
отказана финансова помощ на основание чл. 15, ал. 3, т. 3 от Наредба №4/24.02.2015
г. в съответствие с чл. 63, т. 1 във вр. с чл. 77, т. 4, б. „в“ от Регламент
№1306 на ЕП и Съвета от 17.12.2013 г. относно финансирането, управлението и
мониторинга на общата селскостопанска политика. Субсидия не е получавана и в
периода 2017-2018 г., предхождаща годината на прекратяване на ангажимента.
Възразява се срещу връщане на пълния размер финансова помощ, като се
твърди изпълнение на законовите изисквания, включително преместване на пчелните
семейства в друг по – благоприятен район.
Ответникът по жалбата я оспорва като неоснователна. Заявява, че атакуваният
акт е издаден от компетентен орган, при правилно приложени на материалния
закон, след постановяване на акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по
мярка 11 „Биологично земеделие от програмата за развитие на селските райони за
2014-2020“, влязъл в сила на 17.03.2023 г. Според административния орган
прекратяването на ангажимента е правна предпоставка за възстановяване на
получената субсидия. Според чл. 33, ал.1, т. 2 от цитираната по-горе наредба до
петата година от ангажимента подпомаганите лица са длъжни да получат сертификат
или писмено доказателство за съответствието на произведените от тях растителни,
животински или пчелни продукти с правилата на биологичното производство. Това не
е сторено от жалбоподателя. Частичното спазване на поетите ангажименти не може
да обоснове плащане, за което се цитира Решение на СЕС от 26.05.2016 г., т. 39
и т. 40.
Административен съд – Добрич, като взе предвид становищата на страните и
след преценка на събраните по делото доказателства, в съответствие с
изискванията на чл. 168 от АПК, приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
Жалбата е процесуално допустима. Подадена е от надлежна страна, засегната
неблагоприятно от оспорения акт, подлежащ на оспорване по съдебен ред, и в
законоустановения срок.
Съобразно чл. 27, ал. 7 от ЗПЗП дължимостта на подлежаща на
възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за
допустимост, ангажимент или друго, се установява с издаването на акт за
установяване на публично държавно вземане по реда на ДОПК. По силата на чл.
166, ал. 3 от ДОПК, актът за публично държавно вземане се обжалва пред
ръководителя на съответната администрация по реда на АПК, което във връзка с
чл. 81 от АПК води до извод, че оспорването на акта пред по-горестоящ
административен орган е правна възможност, а не задължение за адресата му. Административният
акт може да се обжалва пред съда и без да е изчерпана възможността за
оспорването му по административен ред.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Атакуваният акт е издаден в изискуемата писмена форма и от компетентен
орган, заместник
изпълнителен директор на ДФ "Земеделие" – Р.А, оправомощен със Заповед № 03-РД/3088 от 22.08.2022 г. на Изпълнителния директор на ДФ
"Земеделие", л. 119 от
делото пред АССГ, с
която са делегирани правомощия, включително да издава и подписва актовете за
установяване на публични държавни вземания по всички схеми и мерки по
директните плащания, за които редът за подаване на заявления за подпомагане е
уреден в Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на
заявления по схеми и мерки за директни плащания. В чл. 1, т. 28
от цитираната Наредба № 5 от 27.02.2009 г. е регламентирано, че със същата се уреждат условията и редът
за подаване на заявления за подпомагане по мярка 11 "Биологично
земеделие".
Спазени са и административнопроизводствените правила при издаването на
оспорения акт.
На кандидата е изпратено Писмо
с изх. № 01-6500/285 от
28.07.2022 г., л. 27 от делото пред АССГ, за откриване на административното производство за
издаване на АУПДВ, получено на 10.08.2022 г., с което на
основание чл. 26, ал. 1 от АПК се дава възможност на подпомаганото лице да
представи своите възражения и допълнителни доказателства, относими към
изложените констатации. Предоставена е и възможността доброволно
за бъде върната недължимо платената сума, представляваща изплатено финансово
подпомагане за времето преди прекратяване на ангажимента.
Към преписката е
получено възражение, л. 32 от делото пред АССГ, в което се оспорват
обстоятелства във връзка с изпълнение на ангажимента и се прави възражение за
изтекла давност по отношение на сумата, предмет на образуваното производство по
издаване на акт за установяване на публично вземане.
Оспорващият е бенефициер по поет многогодишен ангажимент по мярка 11
„Биологично земеделие “ от ПРСР 2014-2020, с направление „Биологично
пчеларство“.
За първата година по ангажимента на подпомаганото лице са изплатени
20 535,90 лв. Това обстоятелство не е спорно по делото.
С влязъл в сила на 17.03.2022 г. Акт
за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от
ПРСР за периода 2014 г. – 2020 г. за кампания 2019 г. на заместник изпълнителен
директор на ДФ „Земеделие“ – гр. София и на основание чл. 15, ал. 3, т. 3 от Наредба
№4 от 24.02.20215 г., поетия ангажимент е прекратен от административния орган.
Направените възражения в този смисъл срещу прекратяване на многогодишния
ангажимент се явяват неотносими в това производство за установяване на публично
държавно вземане.
С договор от 28.09.2018 г. „Институт за контрол на биологични продукти“
АД („Био Еллас“) приема задължение да контролира съгласно действащото българско
и европейско законодателство стопанствата на жалбоподателя.
По делото
е представен сертификат с код № BG-62224/Е1 от 22.11.2018 г., издаден на 19.12.2018 г. със срок до
18.12.2019 г., в който се удостоверява, че продукцията на кандидата е в
преходен период, все още не може да бъде обявена за биологична, но е в съответствие
с разпоредбите на Регламенти на ЕО 834/2007 и № 889/2008 и действащите изменения за производство и
търговия на продукта „мед“. В съпроводително писмо е уточнено, че продуктите,
които ще бъдат добити след 16.07.2019 г. ще имат характеристиките на продукти
от биологично производство, при условие, че се спазват изискванията на Регламенти
на ЕО 834/2007 и № 889/2008.
С уведомление за решение за съответствие от
03.07.2019 г., „Био Еллас“, след проведена инспекция, отнема предоставения
сертификат и налага забрана за разпространение на продукти от стопанството на
подпомаганото лице с позоваване на биологичния начин на производство за период
от 12 месеца, с начало от 17.05.2019 г.
При тези правнолевантни факти не може да се
приеме, че подпомаганото лице е представило сертификат поне веднъж в срока по
чл. 33, ал.1, т. 2 от Наредба №4/2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за
развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г.
Оспореният акт е издаден, затова че в Държавен
фонд „Земеделие“ в срока по чл. 33, ал. 1, т. 2 за съществуващи ангажименти, не
е предоставен сертификат за съответствие на произведените пчелни продукти с
правилата на биологично производство.
Нормата на чл. 15, ал. 4, т. 1 от Наредба №4/2015
г. към момента на издаване на атакувания акт визира, че подпомаганите
земеделски стопани възстановяват получената до момента финансова помощ по
съответното направление заедно със законните лихви, когато не са предоставили в
Държавен фонд „Земеделие“ в срока по чл. 33, ал. 1, т. 2 за съществуващи
ангажименти сертификат за съответствие на произведените растителни, животински
или пчелни продукти с правилата на биологично производство съгласно чл. 33, ал.
1, т. 3, тогава възстановяват част от изплатената до момента финансова помощ по
направлението; тази част се определя като процентно съотношение между размера
на площите, за които няма представен сертификат в срока по чл. 33, ал. 1, т. 2
или 5, и декларираната от тях площ през последната година от ангажимента.
Въз основа на така изложените
доказателственорелевантни факти и обстоятелства съдът стига до следните правни
изводи:
Прекратяването на ангажимента има за правна последица възстановяване на
получената субсидия. При тези обстоятелства и на основание чл. 15, ал. 4, т. 1
от Наредба №4/2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие"
от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. жалбоподателят
следва да възстанови 100 % от предоставената финансова помощ. (В този смисъл е и Решение по адм. д. № 287/2023
г. на Административен съд - Русе)
По делото не се спори, че по време на многогодишния ангажимент
бенефициерът е получил сумата в размер от 20 535,90 лв.
Несъстоятелно е възражението за изтекла погасителна давност. Публичното
вземане за възстановяване на получената финансова помощ възниква от момента на
влизане в сила на акта за прекратяване на многогодишния ангажимент. По този
аргумент, към момента на издаване на атакувания акт не е изтекъл предвидения в
закона петгодишен давностен срок за погасяване на публичното държавно вземане.
По изложените съображения съдът приема, че обжалваният акт не страда от
пороци, обосноваващи отмяната му на основанията по чл.146 от АПК, поради което
жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена.
Предвид изхода от спора и своевременно стореното от процесуалния
представител на ответника искане за присъждане на разноски, на основание чл.
143, ал. 3 от АПК на ответника следва да бъдат присъдени разноски за
юрисконсултско възнаграждение, които съдът на основание чл. 24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната
помощ определя в размер на 100 лв.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение
последно от АПК, Административен съд – Добрич
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.И.К., ЕГН ********** *** срещу Акт за установяване
на публично държавно вземане № 01-6500/285/20.10.2022 г. на заместник
изпълнителен директор на ДФ Земеделие – Разплащателна агенция за сумата в размер
на 20 535,90 лв. (двадесет хиляди петстотин тридесет и пет лева и деветдесет
ст.)
ОСЪЖДА на К.И.К. ЕГН ********** да
заплати на Държавен фонд „Земеделие“ сторените по делото разноски,
представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
СЪДИЯ:………….