Решение по дело №10317/2019 на Административен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е Н И Е

 

№2

гр. Велико Търново, 23.1.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Велико Търново, втори касационен състав в публично заседание на седемнадесети януари    две хиляди и двадесета  година в състав:

 

                                                            

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИАНА КОСТОВА

                                                                       ЧЛЕНОВЕ:  ПАВЛИНА ТОНЕВА                                                                                                          ЕВТИМ БАНЕВ                  

                                              

При секретаря Д.С.и  в присъствието на прокурора от Великотърновска окръжна прокуратура Светлана Иванова, разгледа докладваното от съдия Костова  касационно НАХД № 10 317/ 2019 г., и за да се произнесе взе предвид следното:

           

            Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от Закон  за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

           

Делото е образувано по касационна жалба на Областен отдел „Автомобилна администрация“ към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ против Решение № 494/7.11.2019г. постановено по НАХД 1324/2019г. по описа на Районен съд Велико Търново, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление / НП/ № 24-000031/28.5.2019г. издадено от Началник Областен отдел „Автомобилна администрация“ към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация, с което за допуснато от Н.Н.С. *** нарушение по чл. 18, т. 4 от Наредба Н-8/2008г. на МТ и на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 93, ал.1, т.1 от Закон за автомобилните превози му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 2000 лева.

В жалбата се  прави оплакване за незаконосъобразност на обжалваното решение, поради постановяване му в нарушение на материалния закон, касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. В АУАН и НП по категоричен и недвусмислен начин е описано нарушението, същите отговарят на изискванията на чл. 42и чл. 57 от ЗАНН , както правилно е посочил и ВТРС. Намира за правилни и законосъобразни изводите на съда досежно липсата на процесуално нарушение, изразяващо се във предявяване на нечетлив АУАН, доколкото ответник касационна жалба е подписал АУАН без възражения, бил е запознат с неговото съдържание. Съдът е формирал и правилни изводи досежно приложимата санкционна норма, поради което е намерил и това възражение на извършителя за неоснователно. Основната разлика в деянията по чл. 93, ал.1 и ал.2 от ЗАвП е, че по първата такава нарушителят няма определен документи, изискван от самия закон и приложимата Наредба № Н-8/27.6.2008г. на МТ, а втората е, когато такъв документът съществува в правния мир,            но е представен по време на проверката. Изрично АНО е посочил, че нарушената материална- правна норма е тази по чл. 18, т. 4 от горепосочената Наредба, тъй като е доказано неиздаването на Заповед на ръководителя на лицето, за чиято сметка се извършва транспорта с нормативно установено съдържание. Първоначално в писмените си обяснения нарушителят се е опитал да създаде подобие на Заповед, но същата няма законоустановените реквизити. Такава не е представена и с възраженията срещу АУАН, като е представена Заповед  от 12.5.2019г. издадена пет дни след датата на извършване на проверката, поради което същата се явява неотносима. Доказаността на нарушението е довело до верния извод на АНО за наличие на административно нарушение по чл. 93, ал .1 т.1 от ЗАвт. П. Въпреки гореизложеното съдът е допуснал съществено нарушение на закона като е приложил нормата на чл. 28 от ЗАНН. Счита, че не са налице признаците , визирани в нормата на чл. 93, т. 9 от НК, която се прилага по силата на препращащата норма на чл.11 от ЗАНН. Доколкото първите две предложения:причинените общественоопасни последици , доколкото не се касае за резултатно нарушения, в чиито състави е предвидено настъпването на такива. С оглед формалния характер на процесното нарушение, въззивният съд е следвало да разгледа третото предложение от нормата, а именно налице ли са смекчаващи обстоятелства по делото и ако да, отразяват ли се те на степента на обществена опасност на нарушението. Съдът  е игнорирал посочената нормативна база, поради което е постановил едно противоречащо на материалния закон съдебно решение. С оглед на горното от съда се иска да отмени Решението на ВТРС и постанови друго по съществото на спора, с което се потвърди оспорваното пред въззивната инстанция НП.

В съдебно заседание редовно призован се представлява от инж Иванов , който поддържа така подадената жалба, като счита решението на въззивния съд напълно обезмисля този влид нарушения посредством предвидените императивни изисквания. Относно нужните документи, които следва да се предоставят при проверка от контролните органи целят да дисциплинират адресантите на правните норми и ги насочват към определено поведение. Ето защо, счита, че материалният закон не е бил приложен правилно , поради което изводът на съда за маловажност на процесното нарушение е неправилен.

 

 

Ответник жалба- Н.С. , редовно призован чрез процесуалния си представител ***В.Л., представя по делото подборна писмена защита. По посочените в нея съображения намира решението на ВТРС за законосъобразно, а доводите за касационно обжалавне напълно несъстоятелни. Прилагане на нормата на чл. 93, т. 4 от НК във вр. с чл. 28 от ЗАНН не означават, че не се изпълняват императивните норми на материалния закон, когато е извършено административно нарушение. В изпълнение на тълкувателната практика на ВКС ТР 1/ 2007г. на ОСНК е посочено, че в прерогативите на съда е да разгледа приложението на института на маловажността. Съдът задължително следва да анализира доказателствата индивидуализиращи случая за това, дали следва да се приложи нормата на чл. 28 от ЗАНН, който предвижда освобождаване от изтърпяване на административно- наказателна отговорност чрез предупреждение.  Намира, че ВТРС задълбочено е анализирал относимите  към делото доказателства, обсъдил ги е в тяхната съвкупност и правилно е стигнал до извод за маловажност. Моли да бъде оставено в сила решението на ВТРС.

 

Представителят на Окръжна прокуратура – В. Търново заема становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че са основателни и законосъобразни изводите на съда, че в конкретния случай наказанието се явява несъразмерно тежко за извършеното нарушение, което с оглед изброените от съда обстоятелства резкрива признаците на маловажност. Предвид конкретните обстоятелства за извършване на нарушението , както и личността на дееца, същото разкрива по- ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи от този вид. Поради това предлага решението на ВТРС да бъде оставено в сила.

 

Съдът, след като се запозна с подадената касационна жалба, представените по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното съдебно решение, прие за установено следното:

 

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс, приложими по силата на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН. Като такава същата е процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН проверка, съдът не установи наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт.

 

Предмет на настоящото производство е Решение № 494/7.11.2019г. постановено по НАХД 1324/2019г. по описа на Районен съд Велико Търново, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление / НП/ № 24-000031/28.5.2019г. издадено от Началник Областен отдел „Автомобилна администрация“ към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация, с което за допуснато от Н.Н. *** нарушение по чл. 18, т. 4 от Наредба Н-8/2008г. на МТ и на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 93, ал.1, т.1 от Закон за автомобилните превози му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 2000 лева.

Въз основа на събраните в хода на административно-наказателното и съдебното производство доказателства, се установи, че фактическата обстановка по делото е правилно изяснена от районния съд и същата е безспорна:   На 8.5.2019г. около 12,00 часа, екип от контролните органи на касатора, са изпълнявали контроли функции на ГП I 4 Русе – Габрово, в района на км.108 + 450, отбивката за гр. Дебелец, при което са установили, че ответник жалба е водач на МПС Волво ФЛ 614 с рег. № ***. С товарния автомобил е извършван превоз за собствена сметка на товар – суха билка на бали на ЕТ“ Барс – Н.Н.“ по маршрут Долно Сахране – Казанлък – В.Търново- Търговище. Това било видно от поставена табела на предното панорамно стъкло на автомобила  в съответствие с чл. 19, ал .1 от Наредба № 8/2008 г. на МТ за условията и реда за извършване на  превоз на пътници и товари за собствена сметка. При проверката са изисквани документите, свързани с извършвания транспорт, като водачът не е представил заповед на едноличния търговец , за чиято сметка се извършва превоза, в която Заповед трябва да са посочени дата и период на извършване на превоза, часове на тръгване маршрут и вид на товара. С. изготвил саморъчно заповед- обяснение с необходимите реквизити за такава заповед и я е представил на проверяващите. За извършеното нарушение на чл. 18 т. 4 от горепосочената Наредба липса и непредставяне на заповед  е издаден АУАН връчен на нарушителя подписан от него без възражения. В законоустановения тридневен срок ответник касационна жалба е депозирал пред АНО писмено възражение, което е било прието от него като неоснователно , и е издадено процесното пред въззивната инстанция. В срока по чл. 59, ал.2 е подадена жалба до ВТРС срещу посоченото НП.

При така установеното от фактическа страна ВТРС  е направил следните правни изводи:При служебна проверка относно реквизитите на АУАН и НП съдът е констатирал тяхното съответствие на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, приел е, че с всички събрани в хода на административното и съдебно производство доказателства се установява извършеното нарушение и неговата вярна правна квалификация. Намерил е за неоснователен довода на нарушителя, че му е бил връчен нечетлив екземпляр от АУАН, поради което е налице съществено нарушение на правото му на защита, тъй като контролните органи са го запознали подробно  със съдържанието на АУАН преди да му ги предоставят за подпис. ВТРС е приел, че АНО правилно е приложил материалния закон, доколкото извършеното нарушение покрива признаците на чл. 93, ал.1 т. 1от ЗАвт.П и чл.18,т. 4 от горепосочената Наредба. Към момента на проверката в обективната действителност не е съществувала Заповед на ЕТ“Барс- Н.Н.“. Ответник касационна жалба въобще не е излагал становища, че такава заповед към момнета на проверката е била издадена , а същият само не я е представил, за да се приеме , че съставомерното поведение е по чл. 93, ал. 2 от ЗАВт. Съдът е приел, че ако такава заповед е съществувала, то е могло същата да бъде представена заедно с подаденото писмено възражение. След като до момента на издаване на НП, такава Заповед на ръководителя на лицето, за чиято сметка се осъществява превоза, то правилно е била ангажирана административно- наказателната отговорност на водача на посоченото правно основание в НП. ВТРС обаче е намерил, че АНО не е извършил преценка за маловажност на деянието , за да приложи нормата на чл. 28 от ЗАНН. Аргументите на съда в тази насока са, че няма данни спрямо лицето да е била прилаган този институт за подобно нарушение, не са представени по делото доказателства за наложени му административни наказания за нарушение на горепосочената Наредба. По делото не са установени други отегчаващи вината обстоятелства.  Непредставеният документ няма отношение нито към квалификацията, нито към правоспособността на водача,и по никакъв начин не застрашава движението и ползването на републиканската пътна мрежа. Заповедта, само удостоверява, че превозът се извършва за сметка на съответния работодател , с неговото знание и разрешение, както и дава информация за посочените в нея обстоятелства. В конкретният случай , работодателят съвпада с водач, поради което е следвало да издаде Заповед сам за себе си и това по никакъв начин не се отразява на характера на извършвания превоз. Този документ няма сам по себе си съществена правна значимост, в сравнение с другите изискуеми от закона документи. Изложените смекчаващи обстоятелства водят до извода за нарушение с по- ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. При това положение ВТРС е приел, че  налагането на административно наказание „Глоба“ във фиксирания от закона размер, който не може да бъде изменян от съда с посока на нейното намаляване , се явява несъразмерно тежка спрямо степента на обществена опасност на деянието и дееца. С оглед на така изложеното съдът е намерил, че са налице предпоставките по чл. 28 от ЗАНН и като е приложил този институт е отменил оспорваното НП.

Постановеното от Районен съд –Велико Търново решение е правилно и законосъобразно, а така подадената касационна жалба  е неоснователна.

 При постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения на процесуални правила. ВТРС е формирал изводите си, след като е обсъдил значимите за разрешаването на спора обстоятелства, всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като е изложил мотиви по  всички наведени от жалбоподателя доводи и възражения. Съдът е изпълнил задължението си за изясняване на обективната истина, чрез приобщаването на допустими и относими доказателства. Не се констатират  съществени процесуални нарушения в хода на въззивното производство.

 

 Съдът правилно е установил, че от процесуална гледна точка АУАН и издаденото въз основа на него НП са  издадени от компетентни лица, в законоустановените срокове и притежаващи задължителните реквизити по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

Изцяло се споделят  изводите досежно състамоверността на деянието, вярната   правна квалификация за нарушение на чл. 18,т. 4 от Наредбата и изпълнение на санкционната норма по чл. 92, ал.1 т. 1от ЗАвт. П. Съобразно представените по делото доказателства съдът правилно е приел, че  в административно- наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на нарушителя вкл. Чрез предявяване на нечетлив екземпляр от АУАН. 

Правилен е извода, че  деецът е извършил нарушение, което обаче се отличава от обичайните хипотези на нарушения от същия вид с по-ниската си степен на обществена опасност на бездействието. Налице е хипотезата на чл. 28 от ЗАНН за освобождаване от административнонаказателна отговорност. В чл. 28 от ЗАНН е предвидено, че за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на ВКС, преценката на административния орган за маловажност на случая е по законосъобразност и тя подлежи на съдебен контрол. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, той следва да отмени наказателното постановление, поради издаването му в противоречие със закона. За да се прецени дали един случай е маловажен, по силата на препращащата разпоредба на чл. 11 ЗАНН, следва да се приложи разпоредбата на чл. 93  т.9 от НК. В ЗАНН не е предвиден критерий за маловажен случай на административно нарушение, като следва да се изхожда от цялата съвкупност на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства на конкретното деяние, стойността на вредата, кръга на засегнатите интереси, времетраенето на нарушението, значимостта на конкретно увредените обществени отношения. Преценката за "маловажност” на нарушението подлежи на съдебен контрол, тъй като е свързана с правилното приложение на материалния закон и е в правомощията на съда при извършване на служебна проверка на обжалваното НП.

            Маловажен случай на административно нарушение е този, при който извършеното нарушение, с оглед липсата или незначителните вредни последици, или с оглед на други обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от съответния вид. Този критерий на преценка се прилага за всички нарушения, независимо от техния вид- формални или резултатни. С оглед на това не се споделя становището на касатора ,че след като се касае за формално нарушение, при което санкционната норма не изисква настъпването на вредни последици, наличието на такива не следва да се преценява. От всяко противоправно деяние настъпват вредни последици, като разликата във вида е само дали същите са съставомерни или не. Съгласно ТР № 6 от 15.XI.1973г. по н. д. № 2/73г., ОСНК понятието "вредни последици", е по-широко от понятието "вреди". То обхваща не само имуществени вреди, но и всички други последици, които нямат имуществен характер, но са вредни за обществото, защото засягат установения правопорядък, правата и задълженията на гражданите, създават недоверие към установения държавен ред, финансовата и стопанската система и др. Макар в конкретната хипотеза да не изисква настъпването на вредни последици, съдът правилно е преценил, че липсата на такива сочи на по- ниска степен на обществена опасност на деянието. Доколкото, както правилно е посочил в мотивите си съда, неиздаденият документ е Заповед на лицето, за чиято сметка се осъществява превоза, и в конкретния случай същото съвпада с нарушителя, не са настъпили никакви вредни последици за безопасността на движението и правилното ползване на пътищата. На следващо място изцяло се споделя извода, че от събраните доказателства се установява по- ниска степен на обществена опасност и на дееца, доколкото липсват данни същият да е извършил други административни нарушения по приложение на горепосочената Наредба, касае се само за един документ, с неголямо правно значение, по отношение на същия за друго подобно деяние не е прилагат института на маловажността. Настоящата инстанция намира, че с оглед размера на наказанието глоба, фиксиран в правната норма същият не е адекватен на обществената опасност на конкретното нарушение. Това не означава, както е посочил в жалбата си касаторът, че по този начин съдът е изключил по принцип приложението на чл. 93, ал.1 т.1 от ЗАвтП и визираните в него императивни правила. Съдът е извършил конкретна преценка на обществената опасност на деянието и деца, липсата на вредни последици, поради което е формирал извод за маловажност на деянието. Посочил е, че за приложението на института от съществено значение е факта  че работодателят и водачът на МПС съвпадат, и непредставения документ не е от съществено значение за правомерното извършване на превози, какъвто например се явява лицензът, документ за правоспособност на водача  и други.

                Или с други думи след като ВТРС е  извършил съвкупна преценка на всички обстоятелства, характеризиращи обществената опасност на деянието и дееца, наличните смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, вредните последици и др. правилно е приложил  разпоредбата на чл. 93, т. 9 от НК, във връзка с чл. 28 от ЗАНН.

При така изложеното съдът намира, че  обжалваното решение на ВТРС следва като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила.

        Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. І от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН, втори  касационен състав, 

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 494/7.11.2019г. постановено по НАХД 1324/2019г. по описа на Районен съд Велико Търново, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление / НП/ № 24-000031/28.5.2019г. издадено от Началник Областен отдел „Автомобилна администрация“ към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация, с което за допуснато от Н.Н.С. *** нарушение по чл. 18, т. 4 от Наредба Н-8/2008г. на МТ и на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 93, ал.1, т.1 от Закон за автомобилните превози му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 2000 лева.

 

    РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ :

                                                               ЧЛЕНОВЕ :  1.                             2.