РЕШЕНИЕ
№
гр.Русе, 11.02.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд-Русе, в публично
заседание на 5 февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА |
|
|
ДИМИТРИНКА КУПРИНДЖИЙСКА |
|
|
|
При
секретаря МАРИЯ СТАНЧЕВА и с
участието напрокурора РАДОСЛАВ ГРАДЕВ, като
разгледа докладваното от съдия КУПРИНДЖИЙСКА
КАН дело № 385по описа за 2019
год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 63,
ал. 1, изречение 2 от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на Я.А.,
гражданин на Република Турция, депозирана чрез адвокат-пълномощник К. Т. ***,
против Решение № 790 от 14.11.2019г., постановено по АНД № 1659/2019 г. по
описа на Районен съд – Русе, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП)
№ 38-0000944 от 24.07.2019 г. на Главен инспектор в Областен отдел ”Автомобилна
администрация”-Русе при Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, с
което по т. 1 за нарушение на чл. 8, § 2, изр. 1 от AETR, ДВ, бр. 28 от 1995г., във връзка с чл.
78, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр и чл. 2, § 3
от Регламент № 561 и на основание чл. 93б,
ал. 6, т. 3 от ЗАвПр е наложено административно наказание „глоба“в размер на 1 500
(хиляда и петстотин) лева и по т. 2 за нарушение на чл. 8, § 2, изр. 1 от AETR, ДВ, бр. 28 от 1995г., във връзка с
чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр и чл. 2, §
3 от Регламент № 561 и на основание чл. 93б, ал. 7 т. 3 от ЗАвПр е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева.
В касационната жалба се излагат
доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния и
процесуалния закон, както и явна несправедливост на наложените наказания.
Претендира се да се отмени решението
и да се постанови друго, с което да се отмени НП.
Ответникът по касационната жалба –ОО АА - Русе не взема становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура – Русе дава заключение за неоснователност на жалбата.
Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни основания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши касационна проверка на оспорваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба, като подадена от надлежна страна, в срока по чл.211, ал. 1 от АПК и отговаряща на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК, е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
За да постанови оспореното в настоящото производство решение РС - Русе е приел, че при издаването на НП и АУАН не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и правилно е приложен материалният закон. Счел е, че наказаното лице безспорно е осъществило вменените му нарушения по ЗАвПркакто от обективна, така и от субективна страна.
Решението на РС – Русе е правилно.
Фактическата обстановка, нарушенията по ЗАвПр и авторството на деянията са правилно установени в хода на протеклото административнонаказателно производство пред наказващия орган и в производството пред първата съдебна инстанция. Всички релевантни за съставомерността и индивидуализацията на деянията факти и обстоятелства, които обуславят административнонаказателната отговорност, са установени и удостоверени. При установяване на нарушенията няма допуснати съществени процесуални нарушения. Районният съд е събрал посочените от страните доказателства, които е обсъдил подробно, в тяхната съвкупност и взаимовръзка, като въз основа на тях правилно е установил фактическата обстановка. Въззивният съд е анализирал установените факти и приложимите правни норми и е приел, че нарушенията са правилно установени и безспорно доказани, като предвидените за тях наказания са определени от закона в абсолютен размер. Обсъдил е подробно и възраженията на жалбоподателя, които е приел за неоснователни, по-конкретно относно допуснати съществени процесуални нарушения, свързани със съставянето и връчването на АУАН, и издаването на НП и извършения превод на тези актове от български на турски език от нарочно назначен преводач, относно издаването на НП в същия ден, в който е бил издаден и АУАН, относно лицето, което е предявила АУАН, както и относно приложимостта на AETR в конкретния случай. Мотивиран така, РС - Русе е потвърдил изцяло наказателното постановление.
В касационната
жалба се твърди незаконосъобразност на въззивното решение, като се излагат
същите доводи, наведени във въззивната жалба и доразвити подробно от
процесуалния представител на жалбоподателя
в хода на съдебните прения пред РС - Русе, на които районният съд е дал
мотивиран отговор в решението си. Настоящата
инстанция изцяло споделя фактическите и правни изводи на Районен съд - Русе,
изложени в оспореното решение, поради което и на основание чл. 221, ал. 2,
изречение второ от АПК, приложим съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, следва да се
препрати към мотивите на решението на РС - Русе, което е предмет на
касационната проверка.
Като допълнение настоящата съдебна инстанция счита
за необходимо да добави и следното: В
ЗАНН не се предвижда задължително участие на преводач в
административнонаказателното производство – във фазата на установяване на
нарушението, извършено от лице, което не владее български език. Субсидиарното
прилагане на нормите на НПК в частта относно задължението за назначаване на
преводач не може да стане на основание чл. 84 от ЗАНН, тъй като са приложими за
производството по обжалване на НП пред Съда. Безспорно е, че при установяване
на нарушението и съставянето на АУАН, както българските граждани, така и
чуждите граждани, които не владеят български език, имат правото да разберат за
какво нарушение са обвинени и именно с това право на невладеещото български
език лице следва да се обвърже преценката за наличието/липсата на нарушение,
свързано с назначаване на преводач. Следва да се има предвид и че правото на
лицето да бъде информирано за обвинението срещу него на разбираем за него език
е с акцесорен характер – част е от правото му на справедлив процес и правото му
на зачитане на правото му на защита, а последното намира проявление и в рамките
на съдебния процес пред Районния съд. В Директива 2010/64/ЕС на Европейския
парламент и на Съвета от 20.10.2010 година относно правото на устен и писмен
превод в наказателното производство и Директива 2012/12/ЕС относно правото на
информация в наказателното производство, изрично е предвидено, че при налагане
на санкции за леки нарушения, например пътно транспортни нарушения, установени
след пътнотранспортна проверка, изискването за преводач и за осигуряване на
информация важи единствено за производството по обжалване пред Съд. Разгледани
в своята цялост, цитираните Директиви установяват безусловно задължение за
осигуряване на превод единствено в рамките на наказателното производство, като
за извършените административни нарушения такова задължение липсва. Затова, сама
по себе си, липсата на назначен преводач при съставянето и връчването на АУАН
не може да обуслови съществено процесуално нарушение в
административнонаказателното производство.
В конкретния случай, с оглед
установените по делото факти, Съдът намира, че е бил извършен надлежен превод,
предвид представения по делото акт за назначаване на преводач. Дори и да не се
възприеме изложеното в предходното изречение и дори да не е имало надлежно
назначен преводач при съставяне на АУАН, то от АУАН се установява, че
жалбоподателят се е запознал с АУАН, удостоверил е това с подписа си. По повод
на жалбата на Я.А. е образувано настоящото дело. Т.е. лицето е организирало
адекватно защитата си срещу процесното НП с факта на депозиране на жалбата.
Съществени са само тези нарушения, които ако не бяха допуснати, биха довели до
друг резултат.
Колкото до подробно
развитите в жалбата възражения за опорочаване на процедурата по предявяване на
АУАН на жалбоподателя, въззивният съд е изложил аргументирани мотиви, които
настоящата инстанция изцяло споделя и не счита за необходимо да преповтаря.
При извършената служебна проверка на решението,
съобразно нормата на чл. 218, ал. 2 от АПК, касационният състав намира, че
същото е постановено в съответствие с материалния закон, не страда и от пороци, водещи до
нищожност или недопустимост и следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран
така и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН Административният
съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 790 от 14.11.2019г., постановено по АНД № 1659/2019 г. по описа на Районен съд – Русе, с което е потвърдено Наказателно постановление № 38-0000944 от 24.07.2019 г. на Главен инспектор в Областен отдел ”Автомобилна администрация”-Русе при Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.