№ 183
гр. Шумен, 26.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на
дванадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
Членове:Ралица Ив. Хаджииванова
Йордан В. Димов
при участието на секретаря Таня Й. Кавърджикова
като разгледа докладваното от Мирослав Г. Маринов Въззивно гражданско
дело № 20223600500260 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №38/11.03.2022г. по гр.д.№632/2021г., с допусната поправка на ОФГ в
решението с Решение №87/16.05.2022г. по с.д., Районен съд - гр.Велики Преслав е уважил
частично предявените от Ю. Ф.И. срещу ТП "Държавно горско стопанство Върбица" на ДП
"Североизточно държавно предприятие" искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2, и т.3 от КТ, като е
признал за незаконно уволнението на ищеца извършено със Заповед №205/01.09.2021г.,
възстановил е ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „заместник главен
счетоводител" с място на работа ТП“ДГС Върбица“, и е присъдил обезщетение за времето,
през което е останал без работа за периода от 01.10.2021г. до 01.11.2021г. в размер на 2016
лева, ведно със законната лихва от предявяване на иска - 01.11.2021г. до окончателното и
изплащане, като е отхвърлил иска за разликата над 2016 лева до пълния предявен размер
6048 лева, поради извършено прихващане с насрещно вземане на ответника за сумата 4032
лева - изплатени на ищеца обезщетения по чл.220, ал.1 и чл.222, ал.1 КТ. Допуснато е
предварително изпълнение на решението в осъдителната му част. На ищеца са присъдени
317 лева деловодни разноски, а ответника е осъден да заплати 360,64 лева държавни такси и
разноски на съда.
Недоволни от така постановеното решение останали и ищеца, и ответника, които
обжалват решението на районния съд, ищеца в частта с която е отхвърлена претенцията му
поради извършеното прихващане, а ответника в частта, с която са уважени исковите
претенции, като сочат доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението, и
молят съда да го отмени в съответната атакувана част, и ищеца моли да бъде постановено
1
друго, с което да се уважат изцяло предявените с исковата молба претенции, а ответника - да
бъдат изцяло отхвърлени.
В срока по чл.263 от ГПК, въззиваемите страни са депозирали отговор на насрещните
жалби, в които оборват доводите на жалбоподателя.
Въззивните жалби са подадена в срок, редовни и процесуално допустими.
Съдът констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради
което и спора следва да се разгледа по същество.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите изложени в жалбата,
становищата на страните, и прецени поотделно, и в съвкупност събраните по делото
доказателства, намери жалбата на ищеца Ю. Ф.И. за основателна, а тази на ответника ТП
"Държавно горско стопанство Върбица" на ДП "Североизточно държавно предприятие" за
неоснователна.
Районен съд - гр.Велики Преслав е бил сезиран с обективно съединени искови
претенции по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ от Ю. Ф.И. срещу ТП "Държавно горско
стопанство Върбица" на ДП "Североизточно държавно предприятие". Безспорно е
установено по делото, че страните са били в трудовоправни отношения, като ищеца е бил
назначен през 2012г. на длъжността "счетоводител", а с анекс към трудовия му договор от
11.12.2017г., считано от 11.12.2017г. бил преназначен на длъжност „заместник-главен
счетоводител", при ТП "ДГС Върбица". Трудовото правоотношение между страните било
прекратено със заповед №205/01.09.2021г., връчена на ищцата на същата дата, на основание
чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ, като в заповедта са отбелязани следните причини за прекратяването
- "Взето Решение №7 на Управителния съвет на "Североизточно държавно предприятие"
гр.Шумен, отразено в Протокол № 278/ 02.07.2021 г. за частично съкращаване в щата с една
бройка на длъжността "заместник - главен счетоводител" на ТП ДГС "Върбица", считано от
06.07.2021г. във връзка с чл.328, ал.1, т.2 пр.2 КТ. На основание чл.329 КТ е проведена
процедура по подбор на персонала от комисия, назначена със Заповед №156/27.07.2021г. на
Директора на ТП ДГС "Върбица". Съгласно Протокол №01 от 28.07.2021г. за работата на
комисията, провеждаща подбора, въз основа на определените оценки, за съкращаване е
предложен служителят Ю. Ф.И..". От ангажираните доказателства се установява, че
действително на посочената дата управителния съвет на СИДП е взел решение за
съкращаване на една щатна бройка на длъжността "заместник - директор" на ТП ДГС
"Върбица". Със Заповед № 156 от 27.07.2021 г., Директорът на ТП ДГС "Върбица" открил
процедура по подбор между двама служители на длъжност „Заместник главен счетоводил" и
на длъжност „Счетоводил" при ТП ДГС "Върбица", за заемане на съкратената длъжност
„Заместник главен счетоводител" с посочени в същата критерии за извършване на подбора и
членовете на комисията. В Протокол № 1 от 28.07.2021 г. за проведен подбор по чл.329 от
КТ, е отразена дейността на назначената Комисия с председател Р.С.Р. – заместник директор
ТП, С.Г.Ж. – технически сътрудник и адв.С.И. – обслужващ юрист на ТП, с който е било
предложено ищецът да бъде съкратен въз основа на определените оценки, общата от които -
2
13 за същия и 17 за другия служител – Ф.Х.. На ищеца са били определени следните оценки:
по показател "образователна степен" - 2т., по показател "общ трудов стаж" – 5 т, по
показател „професионален опит в отрасъла ГС“ -3 т. и по показател „спазване изискванията
на Етичния кодекс“ – 3т. Единствената разлика в оценяването с другия служител Ф.Х. е
оценката на последния в образователната степен - 6 т., доколкото същият е Магистър
направление Икономика, специалност "Счетоводство и контрол". От представения
формуляр за оценка е видно, че в показатели за оценка на работата са включени следните
критерии: 2.1. Спазване на изискванията на Етичния кодекс за поведение на служителите на
СИДП ДП Шумен - а/липса на дисциплинарни производства по реда на Етичния кодекс -
3т.; 2.2. Дисциплинарно минало - а/Наложени и влезли в сила едно или повече
дисциплинарни наказания по КТ, независимо от вида им - съгласно налична информация в
трудовото досие - -5т.; б/Наложени, но не влезли в сила едно или повече дисциплинарни
наказания по КТ, независимо от вида им - съгласно налична информация в трудовото досие -
-3т.; в/Постъпили жалби и сигнали от външни лица - съгласно наличната информация в
трудовото досие - -1т. И двамата служителя нямат дисциплинарни производства по реда на
Етичния кодекс, както и наложени други дисциплинарни наказания или постъпили жалби от
външни лица, поради което и оценката и на двамата по показател - "Оценка на работата" е 0
т.. На 16.07.2021г. на ищеца е било връчено предизвестие № 3/01.09.2021г. за
предизвестяване за прекратяване на трудов договор № 5/08.06.2012г. и Заповед №
205/01.09.2021г. за прекратяване на трудовото правоотношение. От изготвената в
първоинстанционното производство съдебно счетоводна експертиза е видно, че
обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ, което би следвало да се изплати на ищеца за
претендирания от него тримесечен период - 01.10.2021г. - 01.01.2022г. е в размер на 6048
лева /по 2016 лева на месец/, като е констатирано начислени и изплатени обезщетения по
чл.220, ал.1 и чл.222, ал.1 КТ по 2016 лева.
При така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция намира че
предявените искови претенции са основателни и следва да бъдат уважени.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест, тежестта да
установи правомерността на осъщественото уволнение лежи върху работодателя.
На първо место, следва да бъде разгледано наличието на соченото от работодателя
основание за прекратяването на трудовото правоотношение. Възраженията на ищцовата
страна в тази насока са неоснователни. Не е налице сочената незаконосъобразност на
решението на компетентния орган по чл.170, ал.1, т.4 от ЗГ, а именно - Управителния съвет
на „Североизточното държавно предприятие" ДП гр.Шумен с което същият е утвърдил
промяна на длъжностното щатно разписание, както и некомпетентност на състава на
назначената Комисия по подбора. Представителната власт на УС на предприятието
възниква, спрямо работника - от деня на надлежния му избор, респ. назначение или
възлагане на управлението на предприятието или от вписването му в търговския регистър.
Подборът по чл. 329 КТ се осъществява от работодателя независимо от това дали той е
подпомогнат от комисия от длъжностни лица за подготовка и обобщаване на всички
3
необходими данни за сравнение между включените в подбора работници или служители по
критериите на закона - професионална квалификация и ниво на изпълнение на възложената
работа. Определянето на длъжностни лица за състава на комисията и възлагането им да
съберат и обобщят информацията за извършване на подбора може да бъде извършено и
устно. Законовото изискване в резултат на подбора "да останат на работа тези, които имат
по-висока квалификация и работят по-добре" изисква при извършването на сравнение
между включените в подбора работници или служители да се преценяват комплексно както
професионалната им квалификация, така и резултатите от използването на професионалните
знания, умения и опит в начина на изпълнение на възложената работа. Тази конкретна
фактическа преценка се прави въз основа на конкретно установени критерии за оценка на
резултатите от работата /в горния смисъл и Решение № 536 от 3.08.2010 г. на ВКС по гр. д.
№ 336/2009 г., III г. о., ГК, и др./. Извършването на процесния подбор е оспорено от ищеца,
и в тази насока следва да се отбележи, че протокола за осъществения подбор е частен
свидетелстващ документ, който не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена
сила, а следва да се преценява с оглед на всички събрани по делото доказателства.
Документирането на подбора не е задължително и доказването му пред съда може да стане с
всички доказателствени средства, като законът не предвижда начин и форма за
извършването на подбора. Извършването на подбор по реда на чл.329 от КТ от работодателя
може да се доказва и с документирането му в протокол, съставен от комисия, както е и в
настоящият случай, но доколкото установеното в този протокол е оспорено от ищцата,
описаните в него констатации, следва да се докажат с допустимите доказателствени
средства. В този смисъл е и практиката на ВКС постановена по реда на чл.290 от ГПК - Р
№616/15.10.2009г. по гр.д.№1327/2009г. ІІІ ГО на ВКС , Р №287/16.07.2010г. по гр.д.
№90/2009г. ІV ГО на ВКС, Р №133/31.05.2010г. по гр.д.№74/2009г. ІV ГО на ВКС, Решение
№ 57 от 28.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1593/2020 г., III г. о., ГК, Решение № 210 от
3.12.2015 г. на ВКС по гр. д. № 241/2015 г., III г. о., ГК, Решение № 163 от 10.06.2014 г. на
ВКС по гр. д. № 230/2014 г., III г. о., ТР №3/16.01.2012г. по т.д №3/2011г. на ОСГК на ВКС
и др.. В постановените задължителни указания с ТР №3/2012г. е отбелязано, че при
оспорване на констатациите по протокола за подбор от работника отразените в него
обстоятелства подлежат на пълно доказване от работодателя, чрез разпит на свидетели или
прилагането на други доказателствени средства, с оглед на установяване на действителните
качества на участвалите в подбора. За да е законосъобразен извършеният подбор той следва
да е извършен по законовите критерии по чл.329, ал.1 от КТ като при подбора се имат
предвид по-високата квалификация и по - добрата работа на тези, които ще останат на
работа. Критериите по чл.329, ал.1 от КТ са регламентирани при условията на
кумулативност и са задължителни. За да има решаващия съд възможност да извърши
каквато и да било преценка на законосъобразността на осъществения подбор, той следва да
се основава на абсолютно еднакви критерии за оценка всички служители.
Работодателят има право на подбор и може в интерес на производството или
службата да уволни работници и служители, длъжностите, на които не се съкращават, за да
4
останат на работа тези, които имат по-висока квалификация и работят по-добре. Когато се
съкращават една или повече от съществуващите в щатното разписание няколко еднакви на
брой еднородни длъжности извършването на подбор между всички заемащи съкращаваната
длъжност се превръща в задължение за работодателя, част от правото на уволнение.
Ирелевантно за настоящия спор е задължителността на подбора в конкретната хипотеза, с
оглед трудовите функции на двамата счетоводителя, и начина на осъщественото
съкращаване на щата, доколкото работодателя сам е предприел процедурата по
провеждането на подбора, и същата следва да се извърши съобразно нормативно
определените правила. Подборът се извършва в границите на закона т. е. по
законосъобразност, а не по целесъобразност. В основата на подбора са критериите за
квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа / качество на работата/ ТР №
3/16.01.2012 г. ОСГТК/. Квалификацията като един от критериите при подбора включва
образованието, знанията, уменията и сръчностите, които касаят конкретната професия и
работа. Квалификацията включва, но не означава единствено образователен ценз, а
обективираните в трудовата дейност на работника и служителя професионални качества и
умения за изпълнение на конкретната длъжност. По - високата квалификация се изразява в
повече и по-дълбоки професионални познания /които могат да са резултат и на по- високо
образование /и умения на работниците и служителите при изпълнение на конкретно
възложената работа. С оглед на това при преценка законосъобразността на подбора съдът не
може да формира извод за по- висока квалификация на включения в него служител само въз
основа на по- високия му образователен ценз или давайки предимство на същия без да
изследва останалите данни по делото във връзка с останалите му професионални качества и
умения. Нивото на изпълнение на възложената работа: качество, срочност и ефективност на
изпълнение, и притежаваните професионални знания и умения, е следвало да бъде
действително установено в процеса, нещо което не е сторено, а и не би могло да бъде
констатирано от така осъществения подбор. Не са представени други доказателства, въз
основа на които да се извърши проверка кой от включените в подбора служители как
работи, поради което е невъзможно да се осъществи съдебен контрол върху оценката на
работодателя за нивото на изпълнение на възложената работа от участниците в подбора,
като по делото са останали недоказани прилагането на законовите критерии и обективното
съответствие на оценките по отделните показатели на обективно проявените професионални
качества и подготовка на ищеца с оглед възложената му работа, поради което
осъщественият подбор е незаконосъобразен.
В настоящия случай работодателят е възложил на назначена от него комисия
извършване на подбор между служителите, изброените критерии за подбор очертават
единствено кумулативно предвидения в цитираната разпоредба първи критерий – по-висока
квалификация. Посочените в заповедта отправни критерии, предполагат осъществяване на
оценка единствено въз основа на приложени към трудовите досиета документи, на
професионалната квалификация (включваща преценка на образователната степен,
допълнителната квалификация, свързана със заеманата длъжност), професионалния опит в
отрасъл "Горско стопанство", както и на дисциплинарното минало на служителя. От така
5
изброените критерии, а и от извършената при работодателя преценка, отразена в протокола
за извършен подбор, е видно, че дадените цифрови оценки са основно относно
образователен ценз, допълнителна квалификация, свързана с заеманата дейност, трудов стаж
за заеманата длъжност и дисциплинарно минало. Показателят "дисциплинарното минало"
може да бъде отнесен към критерия "кой работи по-добре", установен с разпоредбата на чл.
329, ал. 1 КТ. Но доколкото работодателят не е определил други показатели, които се
отнасят до този критерий и то пряко, по начин, по който въз основа на тях да бъде
установено доколко навременно, качествено и количествено служителите са изпълнявали
възложената работа, то съпоставката по този единствен показател не обхваща и не може да
изясни действителните качества, които служителите са проявили за изпълнение на
възложената им работа, съответно липсата на такива качества. Да се приеме обратното в
случая би означавало, че единствените изисквания на работодателя за извършването на
работата за длъжността, е да не са допускали дисциплинарни нарушения през изминал
период от време в миналото, което не съответства на разпоредбата на закона. Този извод се
потвърждава и от факта, че и двамата служители, между които е извършен подбор, нямат
наложени дисциплинарни наказания, не са нарушавали етичния кодекс и нямат постъпили
жалби и сигнали от външни лица, т. е. не се различават по този показател, поради което
изобщо не е извършено сравнение между тях по втория критерий, установен с разпоредбата
на чл. 329, ал. 1 КТ, което означава, че не е извършвано сравнение на действителните
качества, проявени от служителите в работата, или по втория критерий не е извършен
подбор и като резултат не е установено кой е работил по-добре. В горния смисъл и Решение
№ 60219 от 25.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3087/2020 г., IV г. о., ГК, Определение № 60864
от 30.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2760/2021 г., IV г. о., ГК, с което не е допуснато
касационно обжалване на решение № 344/18.02.2021 г. по гр. д. № 44/2021 г. на Окръжен
съд Варна по аналогична хипотеза, и др.. Ето защо съдът намира уволнението за
незаконосъобразно, поради което и същото следва да бъде отменено. С оглед установения
безсрочен характер на трудовия договор и установената незаконността на уволнението,
следва да бъде уважен и предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за
възстановяване на заеманата преди прекратяването на правоотношението длъжност-
"Заместник главен счетоводител", при ТП "ДГС Върбица", както следва да се уважи и иска
по чл.344, ал.1 т.3 вр. чл.225, ал.1 от КТ за заплащане на обезщетение за времето за което
ищеца е останал без работа поради уволнението за търсения период - от 01.10.2021г. до
01.01.2022г. в размер на 6048 лева, ведно със законната лихва от предявяване на иска
01.11.2021г. Заявеното от ответната страна възражение за прихващане е неоснователно.
Въпреки установеното заплащане на обезщетенията по чл.220, ал.1 и чл.222, ал.1 КТ от
ответника, доколкото претенцията на ищеца по чл.225, ал.1 КТ е била за три месеца, които
са един месец след уволнението /01.09.2021г., а обезщетението е от 01.10.2021г./, не обхваща
период, за който би могло да се твърди евентуално двукратна обезвреда на едно и също
обстоятелство - оставането без работа. Обезщетенията са били дължими за месеца, следващ
уволнението, за който, както бе отбелязано по - горе, не е присъждано обезщетение по
чл.225, ал.1 КТ, поради което и възражението за прихващане следва да се остави без
6
уважение, а на ищеца следва да се присъди дължимата разлика от обезщетението в размер
на 4032 лева.
Следва да бъде постановено и предварително изпълнение на решението по чл.242,
ал.1 ГПК, в частта за присъденото обезщетение по чл.225, ал.1 КТ. На първо место е
необходимо да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 242, ал. 1 ГПК съдът
постановява предварително изпълнение на решение, когато присъжда издръжка,
възнаграждение и обезщетение за работа. Нормата е императивна, с оглед социалния
характер на присъдените обезщетения и съдът е длъжен да допусне предварително
изпълнение на решението в посочените случаи ex legе. При пропуск, съдът може да стори
това с последващо определение или разпореждане, било по негов почин или по молба на
заинтересована страна /в горния смисъл Определение № 425 от 20.06.2012 г. на ВКС по гр.
д. № 347/2012 г., III г. о. и др./.
Предвид изложеното решението на районния съд следва да бъде отменено в частта с
която е отхвърлен иска по чл.344, ал.1, т.3 КТ вр. чл.225, ал.1 КТ, а вместо него постановено
друго, с което исковата претенция се уважи изцяло, а възражението за прихващане се
отхвърли.
В останалата обжалвана част, решението следва да се потвърди.
Решението следва да се измени и в частта за разноските, и на ищцовата страна се
присъди пълния размер на дължимите им деловодни разноски за първата инстанция в
размер на 950 лева, като ответника се осъди да заплати още 633 лева, освен присъдените с
първоинстанционното решение 317 лева. Ответника следва да заплати и направените
разноски от съда в първоинстанционното производство - за изготвяне на съдебно -
счетоводна експертиза в размер на 220 лв. На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответника
следва да заплати държавна такса върху уважените искове в размер на 341,92 лева за
първата инстанция, и 170,96 лева за въззивната инстанция. За първоинстанционното
производство ответника следва да заплати още 201,28 лева държавни такси и разноски на
съда, освен присъдените 360,64 лева. За въззивното производство на ищцовата страна следва
да се присъдят деловодни разноски в размер на 1300 лева. Възражението за прекомерност на
ответната страна е неоснователно, доколкото така определеното възнаграждение е под
минимално предвидения в чл.7, ал.1, т.1 и ал.2 т.3 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното, и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, Шуменският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №38/11.03.2022г. по гр.д.№632/2021г., с допусната поправка на
ОФГ в решението с Решение №87/16.05.2022г. по с.д. на Районен съд - гр.Велики Преслав,
САМО В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявения от Ю. Ф.И. с ЕГН ********** срещу
Териториално поделение "ДЪРЖАВНО ГОРСКО СТОПАНСТВО ВЪРБИЦА" на
7
"Североизточно държавно предприятие" ДП гр.Шумен, иск с правно основание чл.344, ал.1,
т.3 КТ вр. чл.225, ал.1 КТ за сумата от 4032 лева, представляваща обезщетение за времето
през което е останал без работа, за периода от 01.11.2021г. до 01.01.2022г., поради
извършено прихващане с насрещно вземане на ответника за горната сума, представляваща
сбор от обезщетения по чл.220, ал.1 и чл.222, ал.1 КТ, като вместо него, в тази част,
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Териториално поделение "ДЪРЖАВНО ГОРСКО СТОПАНСТВО
ВЪРБИЦА" на "Североизточно държавно предприятие" ДП гр.Шумен ДА ЗАПЛАТИ на Ю.
Ф.И. с ЕГН **********, сумата от 4032 лева, представляваща обезщетение по чл.344, ал.1,
т.3 от КТ вр. чл.225, ал.1 от КТ за периода от 01.11.2021г. до 01.01.2022г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска – 01.11.2021г. до
окончателното ѝ изплащане.
ОТХВЪРЛЯ възражението на Териториално поделение "ДЪРЖАВНО ГОРСКО
СТОПАНСТВО ВЪРБИЦА" на "Североизточно държавно предприятие" ДП гр.Шумен, за
прихващане на задължението си за заплащане на обезщетение по чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225,
ал.1 КТ по настоящото дело със задължение на ищеца за връщане на заплатено обезщетение
по чл.220, ал.1 и чл.222, ал.1 КТ в общ размер на 4032 лева.
ДОПУСКА на основание чл.242, ал.1 предл.3 от ГПК предварително изпълнение на
решението в частта за присъдено обезщетение по чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ.
ПОТВЪРЖДАВА решение №38/11.03.2022г. по гр.д.№632/2021г., с допусната
поправка на ОФГ в решението с Решение №87/16.05.2022г. по с.д. на Районен съд -
гр.Велики Преслав в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Териториално поделение "ДЪРЖАВНО ГОРСКО СТОПАНСТВО
ВЪРБИЦА" на "Североизточно държавно предприятие" ДП гр.Шумен, ДА ЗАПЛАТИ по
сметка на ШОС, държавна такса върху уважените искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ
и съдебни разноски в размер на още 372,24 лева за първата и въззивната инстанция.
ОСЪЖДА Териториално поделение "ДЪРЖАВНО ГОРСКО СТОПАНСТВО
ВЪРБИЦА" на "Североизточно държавно предприятие" ДП гр.Шумен ДА ЗАПЛАТИ на Ю.
Ф.И. с ЕГН **********, сумата от още 633 лева деловодни разноски за първата инстанция, и
сумата от 1300 лева деловодни разноски за въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок считано от
26.07.2022г., при условията на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8
9