Р Е Ш Е Н И Е
Гр.София, 15.10.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, IV-Д въззивен състав, в публичното заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА
при секретаря Екатерина Калоянова , като разгледа докладваното от съдия Кордоловска гр.дело № 5822 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258-273 от ГПК.
С решение № 17060 от 21.01.2019 г. по гр.д. № 18449/2017 г. на СРС, I ГО, 36 състав, съдът е отхвърлил предявените от П.Д.П., ЕГН **********,*** срещу Ц.ЗА С.М.П., ЕИК ********, с адрес гр. София, бул. „*********, искове с правно основание чл. 49 от ЗЗД във вр. с чл. 45 от ЗЗД за сумата от 1 720 лева, ведно със законната лихва от 21.12.2016 г. до окончателното заплащане на сумата, представляваща обезщетение за имуществени вреди за погребение на майката на ищцата, които вреди са вследствие на непозволено увреждане, осъществено при служители от ответното дружество, изразяващо се в късно пристигане за оказване на спешна медицинска П. на майката на ищцата, в резултат на което последната е починала на 21.12.2016 г., както и за сумата от 1280 лева, ведно със законната лихва от 21.12.2016 г. до окончателното изплащане, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания претърпени от ищцата от загубата на майка й, които вреди са вследствие на непозволеното увреждане. Софийски районен съд е осъдил ищцата П.Д.П. да заплати на Ц.ЗА С.М.П. на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата в размер на 750 лева, представляваща сторени разноски в производството съобразно отхвърлената част от исковете.
Недоволна от така постановеното решение, с което исковете с правно основание по чл. 49 от ЗЗД във вр. с чл. 45 от ЗЗД са отхвърлени, е останала ищцата П.Д.П., която в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК го обжалва с доводи за неправилност, необоснованост и неправилна преценка на доказателствения материал. По-конкретно се поддържа, че СРС неправилно е обсъдил събраните по делото доказателства, като не е отчел късно получения сигнал от екипа на Спешна П. при положение, че същият е бил подаден два часа по-рано. В жалбата се подчертава, че са налице несвоевременни медицински действия, в пряка причинно-следствена връзка с настъпилата смърт на майката на ищцата. Моли въззивната инстанция да отмени изцяло атакувания акт и да постанови друг такъв, с който да уважи предявените искове. Претендира разноски.
Въззиваемата страна Ц.ЗА С.М.П., не представя писмен отговор по реда на чл. 263, ал.1 от ГПК. В представената писмена защита излага доводи за правилност и обоснованост на първоинстанционното решение по съображения подробно изложени в същата. Претендира разноски.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – само в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Както това е разяснено с т.1 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК на Върховният касационен съд, въззивният съд се произнася по обосноваността на фактическите констатации и правилността на правните изводи само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания; относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци и ограничен от рамките на заявеното искане, освен когато се касае до приложението на императивна материално-правна норма или до хипотеза, при която съдът следи служебно за интереса на някоя от страните по делото.
В случая, обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав на Софийски районен съд, в рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно. Предвид изискванията на процесуалния закон за служебната проверка на постановеното решение в обжалваната му част, съдът счита, че не се установяват нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и упражняване правото на иск, поради което първоинстанционното съдебно решение е допустимо. Същото е и правилно, като въззивният състав излага по-надолу собствените си мотиви.
Софийски градски съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Софийският районен съд е отхвърлил исковете, като е приел, че не е осъществен сложният фактически състав на чл.49 от ЗЗД за ангажиране отговорността на Ц.ЗА С.М.П..
По исковете за имуществени и
неимуществени вреди с правно основание чл.49 от ЗЗД вр.чл.45 от ЗЗД вр.чл.52 от ЗЗД. за обезщетение за неимуществени вреди, съдът намира следното:
По делото е установено, че на 21.12.2016 г. в 15:41 ч. ищцата е подала сигнал до спешна П. по тел. 112 относно влошено здравословно състояние на майка си, изразяващо се в задух, висока телесна температура, споменала е също, че майка й е хронично болна. Последвало е второ позвъняване до “112” в 16:14 ч. поради все по-влошаващото се здравословно състояние, както и трето позвъняване в 17:16 ч. Установен е час на смъртта 17:30 ч., като екип на спешна медицинска П. е пристигнал на сигнаизирания адрес чак в 17:40 ч. От приложените и приети по делото писмени доказателства е видно, че ищцата е единствен наследник на починалата Р.Т.П., както и че последната действително е била хронично болна. Горната фактическа обстановка е подкрепена с извлечение от фактура на мобилен оператор, видно от която П.Д.П. е позвънявала на посочената дата в посочените часове до Ц.ЗА С.М.П..
Приети са като писмено доказателство два рапорта на „ФСМП – София“ за дежурствата на спешните екипи на 21.12.2016 г., като от втория се установява от графа „Екзитус леталис“, че П.Д.П. е подала сигнал до 112 в 15:54 ч., екипът е тръгнал в 17:21 ч. към адреса, пристигнал е в 17:40 ч., а като работна дейност е записано „заварен“. От становище на д-р Д.Г.– ЗРС към ЦСМП – гр. София от дата 25.05.2017 г. се установява, че в интервала от време, през който на процесния адрес не е пристигнал екип на спешна медицинска П. не е имало свободен такъв, а ищцата е отказала да бъде направена аутопсия на майка й с цел изясняване причината за леталния изход. Същото се установява и от събраните в първоинстанционното производство гласни доказателства чрез разпита на свидетеля д-р П.К.А., който е посетил адреса, като част от екипа на спешна медицинска П..
Приложена е фактура за платена сума в размер на 1 728 лева към погребална агенция „Амбър“.
По делото са ангажирани и гласни доказателствени средства. От свидетелските показания на д-р П.К.А. става ясно, че същият пристигнал до адреса – ж.к. „Света Троица“ за двадесет минути от получаване на сигнала от него, като е тръгнал от ж.к. „Хиподрума“, но майката на ищцата вече е била починала. Предложил е на ищцата да бъде извършена аутопсия на починалата, за да се установи причината за смъртта, но е получил отказ от въззивницата. Споделя, че е прегледал медицинските документи на починалата, включително епикризи, но не си спомня какви заболявания е имала починалата.
От показанията на свидетеля Н.К.К.се установява, че ищцата е била шокирана от смъртта на майка си и трудно преживява случилото се. Свидетелства за силната емоционална връзка, която е съществувала между майката и ищцата, както и че двете са живеели заедно. П.Д.П. постоянно се обвинявала за смъртта на майка си, че не е могла да й помогне и да я спаси, след събитието нямала пълноценен сън, затворила се в себе си и вече не била същия лъчезарен и весел човек.
Съгласно установената съдебна практика (ППВС № 9/1966, г., ППВС № 7/1958 г.) отговорността по чл. 49 ЗЗД възниква за лицето, което е възложило работата другиму и в този смисъл тя е за чужди виновни противоправни действия и има обезпечително гаранционна функция. За ангажиране на отговорността на ответника по чл. 49 ЗЗД обаче е необходимо ищеца да установи при условията на пълно и главно доказване претърпените от него вреди, които да са резултат на противоправно поведение на лицето, комуто е възложена работата, както и тези вреди да са преки и да са причинени виновно от лицето, на което е възложена работата, чрез действия, които съставляват извършване на възложената работа, или чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или от характера на работата, т.е да са явяват причинени при или по повод изпълнението на възложената работа; причинна връзка между вредите и противоправния резултат. Вината на прекия причинител се предполага до доказване на противното – чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
Съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания ии възражения. Вината се предполага до доказване на противното и това доказване е в тежест на ответника, а ищецът следва да установи всички останали елементи от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД. Ищецът с всички доказателствени средства , следва да установи увреждащото деяние, вредите и причинно-следствената връзка между тях, така че от анализа на доказателствата съдът да може да изведе еднозначен извод за наличието им. Чрез пълно и главно доказване ищецът следва да установи истинността на твърденията си за релевантните факти.
Настоящият въззивен състав намира, че по делото не се установява твърдението на въззивницата, че вредоносният резултат, а именно – смъртта на Р.П., е произтекъл от бездействието на лице, на което е било възложено да оказва спешна медицинска П. съгласно чл. 81, ал. 1 и ал. 2 от Закон за здравето, доколкото не се доказва, че на подадените сигнали въззиваемата страна не е реагирала своевременно и съответно не е оказала П.та, за която били подадени сигнали. Съгласно действащата тогава Наредба № 12 от 30.12.2015 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Спешна медицина“ и по конкретно в раздел V „Транспорт на спешния пациент“ от същата в т. 4.2.1. са описани фазите за Спешен първичен транспорт. Във Фаза 2 – придвижване до мястото на инцидента – времевата рамка (времето от потвърждението и поемането на възложеното повикване от мобилен спешен екип, стациониран в базова станция или намиращ се в друго местоположение до пристигане на мястото на инцидента) за изпълнение на Фаза 2 е в зависимост от определената от диспечерския екип триажна категория на повикването при изпълнен телекомуникационен триаж и се дефинира, както следва: за код червено А1- до 8 минути, за код жълто Б2 – до 20 минути, за код зелено – C3 – до 120 минути. В т.4.2.1.2. Времевата рамка за изпълнение на фаза 2 с допустимо отклонение в закъснение в не повече от 20 % през 2016 г.
Твърдението на въззивника би било
правилно в случай, че не бяха налице установените факти по делото –
натовареността на мобилните спешни екипи в процесната времева рамка и
преценката на диспечерския екип относно триажната категория на повикването, а
именно – код жълто, като за него е предвидено и изпълнение в рамките на 20
минути, а по делото е доказано, че точно за толкова е пристигнал лекарският
екип от възлагане на повикването. Гореизложените обстоятелства налагат извода
за липса на противоправно поведение от страната на ответника.
На следващо място ищцата не установява при условията на пълно и главно доказване причинно-следствената връзка между настъпилата смърт и несвоевременното пристигане на спешна медицинска П.. Установяването на причината за смъртта изисква специални знания, а по делото не е ангажирана съдебно-медицинска експертиза, от която съдът да направи категоричен извод за пряка причинна връзка между смъртта и поведението на въззиваемата страна. От свидетелските показания на свидетеля д-р П.А.се установява, че на въззивника е било предложено да се извърши аутопсия на труп, но същата е отказала, като този отказ възпрепятства узнаване причината за смъртта. Следователно в настоящия случай не е изпълнен фактическият състав на чл. 49 от ЗЗД във вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, поради което въззивната инстанция споделя извода на СРС за неоснователност на исковете.
С оглед изложените съображения, настоящият съдебен състав приема, че по делото не е доказано при условията на пълно и главно доказване наличието на елементите от фактическия състав по чл. 49 от ЗЗД във вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, обуславящи основателността на предявените искове.
В упражнение на правомощията си по чл. 271 от ГПК, тъй като крайните изводи на въззивната инстанция съвпадат с тези на СРС обжалваното решение, макар и по други мотиви, следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото пред въззивната инстанция не се следват разноски на въззивника, като такива се следват на въззиваемата страна в размер на 440 лева, представляващи платено възнаграждение за един адвокат съобразно представения по делото договор за правна защита и съдействие.
При тези мотиви, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 17060 от 21.01.2019 г. по гр.д. № 18449/2017 г. на СРС, I ГО, 36 състав, вкл. в частта за разноските.
ОСЪЖДА П.Д.П., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на Ц.ЗА С.М.П., ЕИК ********, с адрес гр. София, бул. „*********, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата в размер на 440 лева, представляваща разноски пред въззивната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1 2.