Р Е Ш Е Н И Е
№ 1977
гр. Пловдив, 09.11.2022 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, Десети състав, в открито
съдебно заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ
при секретаря ПОЛИНА
ЦВЕТКОВА, като разгледа докладваното от
съдията Янко Ангелов административно дело №1583 по описа за 2022 година и взе предвид следното:
Делото е образувано
по жалбата на „Хеброс Бус“ АД, с ЕИК *********,
против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-84-0114813
от 08.04.2022 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив при ЦУ на НАП – запечатване на обект – „Ведомствена Бензиностанция
№1“ находяща се в град Пловдив, продължение на ул.“Братя Бъкстон“, паркинг за
автобуси УПИ 7, и забрана за достъп до него за срок от 14 дни.
Според дружеството-жалбоподател заповедта
е незаконосъобразна поради нарушение на материалния закон и съществено
нарушение на процесуалния закон. Иска се отмяна на оспорената заповед и
присъждане на разноските.
В съдебно
заседание - „Хеброс Бус“ АД не се представлява.
Ответникът
чрез процесуалния си представител юрк.Ш. моли да се отхвърли жалбата като
неоснователна и да се потвърди заповедта като правилна и законосъобразна.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата
е против заповед за налагане на принудителна обезпечителна мярка запечатване на
обект, която съгласно нормата на чл.186, ал.4 ЗЗДС подлежи на обжалване по реда
на Административнопроцесуалния кодекс. Жалбата разгледана по същество е
основателна поради следните съображения:
От представената административна преписка
се установява, че е извършена оперативна проверка на 25.03.2022 г. на обект-„Ведомствена
Бензиностанция №1“ находяща се в град Пловдив, продължение на ул.“Братя
Бъкстон“, паркинг за автобуси УПИ 7, във връзка с която на 30.03.2022г. е
извършена и допълнителна проверка по документи, за които са съставени протокол
№ 0451011/25.03.2022г. и протокол № 0114813 /30.03.2022 г.
Въз основа на констатациите в протоколите е издадена
обжалваната заповед на началника на
отдел "Оперативни дейности" Пловдив в ГД "Фискален контрол"
при ЦУ на НАП. Административният орган е приел, че „Хеброс Бус“ АД не е спазило
реда и начина да предава на НАП по установената дистанционна връзка данни,
които дават възможност за определяне на наличните количества горива в
резервоарите за съхранение в обекта. Направил е извод, че с поведението си
дружеството е извършило нарушение на чл. 59а, ал.1 от Наредба Н-18/2006 г. на
МФ, във връзка с чл. 118, ал. 10
и ал.4, т.3 и т. 5 от ЗДДС,
което съставлява основание за прилагане на ПАМ по смисъла на чл. 186, ал.
1, т. 1, б. "г" от ЗДДС. В заповедта са изложени мотиви, че с нарушението
се засяга утвърдения ред на данъчна дисциплина, който осигурява пълна отчетност
на извършваните зареждания. Предаването на данни по чл. 118 от ЗДДС е нормативно установено задължение на субектите, стопанисващи
и/или управляващи обектите, които следва да се изпълняват при съответните
предпоставки с цел да бъде възможно извършването на текущ и последващ контрол
от органите по приходите. Целта на наложената ПАМ е да гарантира, че всички
лица ще спазват законовите и ако не бъде приложена ПАМ, съществува възможност
от извършване на ново нарушение, от което за фиска ще настъпят вреди, които
засягат пряко интересите на държавата.
По
отношение на продължителността на срока на ПАМ са изложени мотиви, че
определеният от законодателя размер указва на значимостта на охраняваното
обществено отношение. Посочено е, че при определянето на срока на действие на
мярката са взети предвид неспазването на реда и начина на предаване на НАП по
установената дистанционна връзка данни, които дават възможност за определяне на
наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обекта.
По
делото не е спорно, че проверяваният обект съставлява ведомствена бензиностанция с 1 бр. резервоар с
вместимост 20584 л и служи за зареждане на гориво за собствени нужди на „Хеброс
Бус“ АД. Бензиностанцията разполага с нивомерна
измервателна система, която е одобрена за използване към типа ЕСФП с цел
предаване на данни на НАП по установената дистанционна връзка. Не е спорно и
това, че нивомерната система не е предавала данни към НАП за доставките на дизелово
гориво от 24.02.2022г. документирана с АДД № ********** от 24.02.2022 г. с УКН
0000000006708278, издаден от „Сакса“ООД, с ЕИК *********./л.61-гръб/
По
делото като част от преписката и ангажираните доказателства се установява, че
на посочената дата са възникнали прекъсвания на връзката между компонентите на
ЕСФП и НАП, които се дължат на затварянето на програмата и операторска грешка,
видно и от обясненията на служителя на дружеството, дадени в хода на
административното производство. Действително от представените пред съда писмени
доказателства се установява, че своевременно е информирана поддържащата
сервизна фирма, която е констатирала, че при въвеждането на доставките от
оператора, сървъра на НАП е върнал грешка
и е било налице съобщение „системата в момента е недостъпна“. Сервизната
фирма е дала указание да не се предприемат действия, тъй като системата е претоварена,
но доставката е коректно въведена в базата данни и на по-късен етап ще бъде
изпратена.
Правилото
на чл. 118, ал.
8 от ЗДДС регламентира, че данъчно задължено лице, което извършва
зареждане на превозни средства, машини, съоръжения или друга техника за
собствени нужди с течни горива, е длъжно да регистрира и отчита зареждането по
реда на наредбата по чл. 118, ал.
4 от ЗДДС. Съгласно чл. 3, ал. 3 от от Наредба № Н-18/2006 г., която
е приета на основание на законовата делегация на чл. 118, ал.
4 от ЗДДС, всяко лице, което извършва продажби на течни горива чрез
средства за измерване на разход, е длъжно да предава на НАП по установената
дистанционна връзка и данни, които дават възможност за определяне на наличните
количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия на течни
горива. За тази цел като средство за измерване от одобрен тип се използва
нивомерна измервателна система за обем на течни горива с информационен изход за
свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП. Съгласно чл. 3, ал. 12
от Наредба № Н-18/2006 г. лице, което извършва зареждане на течни горива по чл. 118, ал.
8 ЗДДС за собствени нужди от стационарни подземни резервоари за
съхранение на горива или неподвижно прикрепени към земята или стоящи на
собствената си тежест резервоари с вместимост над 1000 литра, е длъжно да
регистрира и отчита зареждането по реда на ал. 2 и ал. 3, с изключение
зареждане на течни горива на съоръжения и/или инсталации за производство и/или
отопление. От данните по делото е видно, че определеният с акта срок за
налагане на ПАМ от 14 дни не е съобразен с принципа за съразмерност, прогласен
с чл. 6, ал. 2 АПК, сочещ, че административният акт и неговото изпълнение не могат
да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за
целта, за която актът се издава. Мотивите към заповедта по отношение на
продължителността на срока са общи и бланкетни и не са обосновани с конкретни
обстоятелства, налагащи запечатването на ведомствената бензиностанция и забраната за достъп до нея за 14 дни.
Предаването на данни по чл. 118 от ЗДДС е нормативно установено задължение на субектите, стопанисващи
и/или управляващи търговски обекти, които следва да се изпълняват при
съответните предпоставки с цел да бъде възможно извършването на текущ и
последващ контрол от органите по приходите. В случая информацията за доставените
количества горива е изцяло проследима, тъй като доставките са оформени с
надлежни данъчни документи (АДД). Не става ясно въз основа на какви
обстоятелства е прието в заповедта, че цялостното поведение на търговеца води
до обоснован извод за трайно поведение към неспазване на установения правов ред
в страната и отклонение от данъчно облагане, след като липсват каквито и да е
данни за други извършени нарушения от страна на дружеството. Събраните по
делото доказателства сочат категорично, че неподаването на данните до НАП не се
дължи на манипулация на системата или други неправомерни външни въздействия, а
на софтуерни грешки, което означава, че тежестта и степента на обществена
опасност на допуснатото нарушение не е значителна. Видовете данни за определяне
на наличните и продадените количества горива, предавани от ЕСФП по установената
дистанционна връзка, освен данни от нивомерната система включват и данни за
доставени количества горива по документ – така т. ІІІб, т. 3, б. "в"
от Приложение № 1 на Наредба № Н-18/2006 г. От приложените по преписката
служебни бонове за доставка на гориво по документ е видно, че получените
количества горива съгласно АДД са били коректно въведени в ЕСФП на съответните
дати, което изключва възможността информацията за тях да бъде укривана от НАП. Административният орган е посочил в мотивите
си, че при определянето на срока е взел предвид тежестта на извършеното
нарушение, без да съобрази, че в случая става въпрос за ведомствена бензиностанция, която зарежда собствени
превозни средства без заплащане в брой. След като нарушението е констатирано за
първи път, отстранено е непосредствено след установяването му и от него не са
произтекли определени вредни последици за държавния бюджет чрез укриване на
приходи, то налагането на ПАМ за срок от 14 дни на обекта не би могло да се
определи като съразмерно и пропорционално. При тази продължителност на срока се
засяга съществено правната сфера на адресата на ПАМ и се пренебрегва целта на
закона за защитата на обществения интерес чрез налагането на съответни на
нарушението мерки. Неоправдано би било да се засяга в по-голяма степен от
необходимото стопанския оборот, който е източник на приходи в бюджета, особено
при липса на констатирани конкретни вреди за фиска. Ето защо, процесната
принудителна административна мярка се явява прекомерна с оглед на
действителната тежест на нарушението и обстоятелствата по извършването му,
което води до незаконосъобразност на заповедта по същество.
Наложената
ПАМ не съответства на целта на закона. Съобразно чл. 22 от ЗАНН принудителните административни мерки имат превантивно и
преустановително действие.
С
налагането им се цели да се предотвратят или преустановят административните
нарушения, както и да се предотвратят или да отстранят вредните последици от
тях. В случая запечатването на обекта не би изпълнило нито една от тези цели,
доколкото след проверката жалбоподателят е предприел своевременно мерки по
отстраняване на нарушението, видно от приложените по делото документи от
обслужващата фирма, и събраните обяснения на специалиста „Компютърни системи“
при „Хеброс бус“АД, които преди издаване на обжалваната заповед са възстановили
комуникацията между ЕСФП и НИС и данните за процесните доставки по НИС са
изпратени към сървъра на НАП.
Целта
на принудителните административни мерки не е да служат като наказание, а да
доведат до промяна в начина на извършване на дейността, което в случая е
направено, тъй като дейността на търговеца е приведена към законовите
изисквания и не е бил нужен допълнителен срок за това. В този смисъл е и
практиката на ВАС - решение №
14829/1.12.2020 г. по адм. д. № 8568/2020 г., I о., решение № 9541/14.07.2020
г. по адм. д. № 5056/2020 г. I о., решение № 7796/18.06.2020 г. по
адм. д. № 2008/2020 г. I о., решение № 13889/10.11.2020 г. по адм. д. № 6457/2020
г., VIII о., решение № 7198/14.05.2019 г. по адм. д. № 1410/2019 г., І о.,
решение № 15448 от 14.12.2020 г. по адм. д. № 9096/2020 г., I о., решение №
3402/11.04.2022 г. по адм. дело № 6982/2021 г., VІІІ о. и др.
По
изложените съображения съдът приема, че обжалваната заповед е опорочена до
степен на незаконосъобразност, поради което следва да бъде отменена. По делото
не се претендират разноски.
Водим
от изложеното, както и на основание чл. 172, ал.
2 от АПК съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалбата на „Хеброс Бус“ АД, с ЕИК *********, Заповед за налагане на
принудителна административна мярка № ФК-84-0114813 от 08.04.2022 г. на
Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив при ЦУ на НАП – запечатване на обект – „Ведомствена
Бензиностанция №1“ находяща се в град Пловдив, продължение на ул.“Братя
Бъкстон“, паркинг за автобуси УПИ 7, и забрана за достъп до него за срок от 14
дни.
Решението
може да се оспорва с касационна жалба пред Върховния административен съд на
Република България в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: