РЕШЕНИЕ
№ 22918
гр. София, 17.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20241110130155 по описа за 2024 година
ЮЛ е предявило срещу ЮЛ обективно и кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, с искане
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 2000 лв. частично
от 5518.13 лв., представляваща неизплатен остатък от регресно вземане по
застрахователно обезщетение по щета № ******** по застраховка „Каско на
МПС“ по застрахователна полица № **********, във връзка с настъпило
застрахователно събитие на 17.05.2023 г. събитие /ПТП/, ведно със законната
лихва от 27.05.2024. до окончателното изплащане на вземането, както и
сумата от 167.87 лв., частично от 463.17 лв. представляваща обезщетение за
забава за периода от 13.10.2023 г. до 22.05.2024 г.
Ищецът твърди, че на 17.05.2023 г., в гр. София, на кръстовището на
****** и ******** било реализирано ПТП, тъй като л.а. „****“, рег. №
********** предприема маневра движение назад по еднопосочната **** в
посока, обратна на разрешената, навлиза в кръстовището и удря навлезлия в
кръстовището л.а. „*******“, модел „*********“, рег. № ******* и причинил
материални щети на последния. Бил съставен констативен протокол за ПТП.
Поддържа, че към датата на произшествието л.а. „*******“, модел
„*********“, рег. № ******* има валидна застраховка „Каско“ при ищцовото
дружество, а л.а. „****“, рег. № ********** бил застрахован при ответника по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. За причинените от ПТП
вреди при ищеца била образувана щета № ********, по която било изплатено
обезщетение от 11036.27 лв., като били направени и ликвидационни разноски
от 15 лв. Твърди, че ответното дружество на 12.09.2023г. било поканено да
1
заплати дължимата сума, като след прихващане с насрещни вземания
ответникът е погасил частично вземането на ищеца със сумата от 5533.14 лв.
Претендира се и обезщетение за забава в периода 13.10.2023 г. до 22.05.2024 г.
Моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски. Пред съда
процесуалният представител на страната поддържа исковата молба и
претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата
молба. Оспорва настъпването на твърдяното ПТП, в т.ч. и неговия механизъм
и наличието на причинно-следствена връзка. Поддържа, че не се доказва
вината и противоправното поведение на застрахования по застраховка
„Гражданска отговорност“ водач, а такава има на водача по застраховка
„Каско“, като в условията на евентуалност се твърди съпричиняване. Оспорва
иска и по размер, като счита, че стойността на щетите е завишена, като
заплатената от ответника сума в размер на 5533.14 лв. била определена
правилно. Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски. Пред съда
процесуалният представител на страната поддържа отговора на исковата
молба и претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 411от
КЗ е да докаже наличието на валидно към датата на ПТП правоотношение по
имуществена застраховка „Каско“ между ищеца и увреденото лице; наличието
на валидно към датата на ПТП правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност“ между ответника и причинителя на вредата; настъпването и
механизма на ПТП, вината на застрахования при ответника водач,
причинените от ПТП вреди, причинно-следствената връзка между вредите и
механизма на ПТП, стойността на вредите, както и извършеното от ищеца
плащане стойността на вредите.
По делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че на 17.05.2023 г. е настъпило ПТП на между л.а. „****“,
рег. № ********** и л.а. „*******“, модел „*********“, рег. № *******, в
резултат на което са настъпили имуществени вреди по застрахования по
застраховка „Каско“ при ищеца л.а. „*******“, модел „*********“, рег. №
*******; наличието на валидно към датата на ПТП правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и собственика на л.а.
„****“, рег. № **********; извършено от ищеца плащане на застрахователно
обезщетение за увредения л.а. „*******“, модел „*********“, рег. № *******
в размер на 11036.27 лв. по образуваната щета № ******** и направени 15 лв.
ликвидационни разноски; че ответникът чрез прихващане с насрещни
вземания е изплатил извънсъдебно сумата от 5533.14 лв.
По делото е представен двустранен констативен протокол за ПТП от
17.05.2023 г., в който е посочено, че на 17.05.2023 г. около 09.15 часа в гр.
София, на кръстовището на ******** и ****** е настъпило ПТП между МПС
марка „****“, с рег. № **********, управлявано от Ф. К. и МПС „*******“,
2
модел „*********“, рег. № *******, управлявано от С. М.. В протокола е
посочено, че процесното ПТП било реализирано при движение на МПС марка
„****“, с рег. № ********** назад, а МПС „*******“, модел „*********“, рег.
№ ******* бил идвал отдясно на кръстовище. В протокола са посочени
щетите по автомобилите, както и е направена схема.
По делото е представена полица по застраховка „Автогрижа“ №
********** от 07.01.2023 г., от която се установява, че МПС марка „*******“,
модел „*********“, рег. № ******* е било застраховано по посочената
застраховка в ЮЛ. Представена е и застрахователната преписка на ЮЛ във
връзка с настъпилото застрахователно събитие, а именно реализираното ПТП,
като към нея е приложено искане за оценка на вреди по застраховка „Каско на
МПС“ от 17.05.2023 г., протокол за оглед по щета № ******** от 17.05.2023 г.,
опис-предложение за допълнителен оглед по щета № ********от 27.06.2023 г.,
писмо от 19.05.2023 г., съгласно което на ЮЛ е възложено извършване на
ремонт по щета № ********, фактура № ******** от 14.07.2023 г. на стойност
9438.71лв., фактура № **** от 14.07.2023 г. на стойност 1597.56 лв.,
ликвидационен акт от 20.07.2023 г. Представено е и платежно нареждане от
28.07.2023 г. за заплащане на ЮЛ сумата от 11036.27 лв., представляващо
плащане по щета № ********.
С писмо, ищецът е поканил ответникът в да възстанови платената от
застрахователя сума в размер 11051.27 лв., като не е спорно, че на 10.10.2023 г.
била погасена от страна на ответника сумата от 5533.14 лв.
От представеното удостоверение с изх. № 060 от 18.10.2024 г., издадено
от ЮЛ се установява, че МПС марка „*******“, рег. № ******* към
17.05.2023 г. е бил с валидна удължена гаранция.
Като свидетел по делото е разпитан Ф. К., който посочва, че е участвал в
ПТП 2023 г. в гр. София на кръстовището на ****** и **********.
Свидетелят управлявал автомобил „****“, като искала да се „препаркира“,
тъй като задната част на автомобила се намирала в кръстовището на ****** и
на **********, поради което свидетелката тръгнала назад и в това време от
към ******, друг автомобил, който свидетелката не видяла я ударил. Посочва,
че там имало знак „Стоп“, като и двама автомобила се движели много бавно.
Посочва, че улицата представлява обикновено кръстовище. Ударът настъпил
между двете преки на кръстовището, като колата на свидетелката навлязла в
кръстовището, когато другият автомобил я ударил в лявата врата, като
свидетелката незнаела другата кола на къде се движеше, като предполага, че
се движела направо. Посочва, че бил съставен констативен протокол, който
бил изготвен от другия водач, а свидетелката го била подписала. Твърди, че
както карала назад, била погледнала на ляво и нямало автомобили и както
карала назад, усетила удар. Посочва, че незнаела каква маневра се опитвал да
извърши другият автомобил, тъй като гледала назад и получила удар
отстрани, тъй като въобще не възприела другия автомобил. Свидетелят
твърди, че се намирал на ********** при извършване на маневрата за
паркиране, като идвала от посока 04 РУП, като знаела дали улицата е
еднопосочна или двупосочна, като дръпнала колата назад, за да паркира по-
добре, като давайки назад пресякла кръстовището и тогава настъпил ударът.
3
По делото е разпитван и свидетелят С. М., който посочва, че се движел
със служебния си автомобил „******* *********“ по еднопосочна ******,
като пресичайки друга еднопосочна улица, която била ******** била ударена
отляво в предния калник от друг автомобил, при потегляне и навлизане в
кръстовището. Свидетелят се движел направо по ******, която била
еднопосочна, с едно платно на движение, като ******** също била
еднопосочна и спряла да погледа дали идва кола от дясно, защото движението
било от „Горен Лозенец“ направо, спряла и погледнала надясно, видяла че
няма автомобил който да приближава от дясно, но в кръстовището била
блъсната от кола от ляво, която била спряла на ********. Другата кола се
движела назад, като ударът настъпил в самото кръстовища, тръгвайки след
знак „Стоп“ свидетелят усетил как някой го ударил в предния ляв калник, като
другата кола се движела назад, в еднопосочната улица в кръстовището, срещу
посоката на движение. Бил съставен двустранен констативен протокол. Ударът
настъпил в кръстовището, като свидетелят не бил забелязал другия
автомобил, тъй като не очаквала да имало движеща се кола от тази посока,
защото това било срещу движението. Посочва, че спряла на знака „Стоп“ и
поела направо след знака и потегляйки в еднопосочната улица, за да пресечала
кръстовището настъпи ударът, като се движела направо и не била завивала на
ляво. Посочва, че не се движела с висока скорост, тъй като била при потегляне.
По делото е приета и съдебно-автотехническа експертиза, от която се
установява, че механизмът на настъпване на процесното ПТП бил следният:
на 17.05.2023 г., около 09:15 часа, лек автомобил „**** *****“, с рег. №
**********, се движел по ********, с посока от ********* към **********, и
непосредствено след кръстовището с ******, водачът предприема маневра за
движение на заден ход. В този момент по **********, с посока от
*********** към *********, се движел лек автомобил „*******“, модел
„*********“, рег. № *******, като на кръстовището с ********, водачът
предприема маневра за завой наляво, при което траекториите на двата
автомобила се пресичат настъпват съприкосновение между тях. Вещото лице
е посочило, че от техническа гледна точка, причините за настъпване на ПТП
били поведението на водач на лек автомобил „**** *****“, с рег. №
**********, който бил предприел маневра за движение на заден ход, без да се
съобразял с разположението на лек автомобил „*******“, модел „*********“,
рег. № *******, както и поведението на водач на лек автомобил „*******“,
модел „*********“, рег. № *******, който бил предприел маневра за завой на
ляво, без да се съобрази с указанията на пътен знак Б2 и с извършващия
маневра ба движение на заден ход лек автомобил „**** *****“, с рег. №
**********. Вещото лице посочва, че щетите нанесени при процесното ПТП
на МПС „*******“, модел „*********“, рег. № *******, се намирали в
причинно-следствена връзка с процесното произшествие. Вещото лице
посочва, че стойността за възстановяване на МПС „*******“, модел
„*********“, рег. № *******, на база издадените фактури от *********, в
качеството му на официален за марката „*******“ сервиз, изчислена към
датата на ПТП е 11036.27 лв. Стойността за възстановяване на МПС
„*******“, модел „*********“, рег. № *******, на база средни пазарни цени,
4
изчислена към датата на ПТП е 9892.55 лв., а стойността необходима за
възстановяване на лек автомобил „******* *********“, с рег.№ *******,
изчислена на база средни пазарни цени на доверени сервизи, различни от
официалния за марката „*******“ сервиз, към датата на ПТП е 9762.23 лв.
Всички описани възстановителни дейности, в приложените по делото фактура
№********/14.07.2023 г. и фактура №****/14.07.2023 г., е било необходимо да
бъдат извършени, с оглед отстраняване на уврежданията по процесното МПС.
Съгласно заключението не можело да се определи къде точното е мястото по
дължината и широчината на пътното платно, на което е настъпил инициалният
удар, също така платното за движение по ******** се състояла от две ленти за
движение, като дясната лента била предназначена за платено паркиране, а
лявата била активната лента за движение, непосредствено след кръстовището
с ****** се наблюдава поставен пътен знак Д4 - „Еднопосочно движение след
знака“ и указателна табела за платено паркиране „зелена зона“. Платното за
движение на ******, непосредствено преди кръстовището с ******** се
състояла от две ленти за движение, като дясната лента била предназначена за
платено паркиране, а лявата била активната лента за движение,
непосредствено преди кръстовището с ******** се наблюдавало поставен
пътен знак Б2 - „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство“, а в
началото на ****** се наблюдавало поставен пътен знак Д4 - „Еднопосочно
движение след знака“ и указателна табела за платено паркиране „зелена зона“.
Вещото лице е посочило, че от техническа гледна точка, водачът на лек
автомобил „****“ е имал възможност да предотврати настъпването на
процесното ПТП ако преди предприемането за маневра за движение на заден
ход се е уверил, че пространството зад автомобила е свободно и няма да
създаде опасност за останалите участници в движението, а водачът на лек
автомобил „*******“ е имал възможност да предотврати настъпването на
процесното ПТП ако е изчакал лек автомобил „****“ да завърши своята
маневра за движение на заден ход и след това е извършил своята маневра за
завой на ляво. В тази връзка от техническа гледна точка, причините за
настъпване на процесното ПТП били поведението на водача на лек автомобил
„**** X 3“, с рег. № **********, който бил предприел маневра за движение на
заден ход, без да се съобрази с разположението на лек автомобил „*******
*********“, с рег. № *******, както и поведението на водача на лек автомобил
„******* *********“, с рег. № *******, който е предприел маневра за завой на
ляво, без да се съобрази с указанията на пътен знак Б2 - „Спри! Пропусни
движещите се по пътя с предимство“ и с извършващия маневра за движение
на заден ход лек автомобил „**** X 3“, с рег. № **********. Съгласно
заключението всички увреждания по лек автомобил „******* *********“, с
рег.№ *******, се намирали в пряка и причинно - следствена връзка с
настъпилото на 17.05.2023 г. произшествие в гр. София
Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата или срещу лицето, застраховало неговата гражданска
отговорност. За възникване на регресното вземане по иска с правно основание
чл. 411 КЗ е необходимо да се установят следните факти: да е сключен
5
договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения
автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие
виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска
отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което
ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение
ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер
на действителните вреди. В доказателствена тежест на ответника е да обори
законоустановената презумпция за вина, както и възраженията си срещу
вземанията на ищеца.
По делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че на 17.05.2023 г. е настъпило ПТП на между л.а. „****“,
рег. № ********** и л.а. „*******“, модел „*********“, рег. № *******, в
резултат на което са настъпили имуществени вреди по застрахования по
застраховка „Каско“ при ищеца л.а. „*******“, модел „*********“, рег. №
*******; наличието на валидно към датата на ПТП правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и собственика на л.а.
„****“, рег. № **********; извършено от ищеца плащане на застрахователно
обезщетение за увредения л.а. „*******“, модел „*********“, рег. № *******
в размер на 11036.27 лв. по образуваната щета № ******** и направени 15 лв.
ликвидационни разноски; че ответникът чрез прихващане с насрещни
вземания е изплатил извънсъдебно сумата от 5533.14 лв.
За установява на механизма на настъпване на процесното ПТП по делото
е представен двустранен констативен протокол за ПТП от 17.05.2023 г.,
изготвен от двамата водачи, съгласно показанията на разпитаните свидетели
К. и М., от който се установява, че на 17.05.2023 г. около 09.15 часа в гр.
София, на кръстовището на ******** и ****** е настъпило ПТП между МПС
марка „****“, с рег. № **********, управлявано от Ф. К. и МПС „*******“,
модел „*********“, рег. № *******, управлявано от С. М., като в протокола е
посочено, че процесното ПТП било реализирано при движение на МПС марка
„****“, с рег. № ********** назад, а МПС „*******“, модел „*********“, рег.
№ ******* бил идвал отдясно на кръстовище, посочени са щетите по
автомобилите, както и е направена схема. Съгласно показанията на
свидетелката К., същата искала да се премести автомобила си, тъй като
задната част на автомобила се намирала в кръстовището на ****** и на
**********, поради което свидетелката тръгнала назад и в това време от към
******, друг автомобил, който свидетелката не видяла я ударил, като за
другия автомобил имало знак „Стоп“, като и двама автомобила се движели
много бавно. Посочва, че ударът настъпил между двете преки на
кръстовището, като колата на свидетелката навлязла в кръстовището, когато
другият автомобил я ударил в лявата врата, като другата кола се движела
направо. В този смисъл са и показанията на свидетелката М., която посочва,
че движейки се по еднопосочна ******, като пресичайки друга еднопосочна
улица, която била ******** била ударена от друг автомобил, при потегляне и
навлизане в кръстовището. Свидетелят се движел направо по ******, която
била еднопосочна, с едно платно на движение, като ******** също била
еднопосочна и спряла и погледнала надясно, видяла че няма автомобил, който
6
да приближава от дясно, но в кръстовището била блъсната от кола от ляво,
която била спряла на ********, като другата кола се движела назад, като
ударът настъпил в самото кръстовища, тръгвайки след знак „Стоп“ свидетелят
усетил как някой го ударил, като другата кола се движела назад, в
еднопосочната улица в кръстовището, срещу посоката на движение. Съгласно
приетата по делото съдебно- автотехническа експертиза механизмът на
настъпване на процесното ПТП бил следният на 17.05.2023 г., около 09:15
часа, лек автомобил „**** *****“, с рег. № **********, се движел по
********, с посока от ********* към **********, и непосредствено след
кръстовището с ******, водачът предприема маневра за движение на заден
ход. В този момент по **********, с посока от *********** към *********, се
движел лек автомобил „*******“, модел „*********“, рег. № *******, като на
кръстовището с ********, водачът предприема маневра за завой наляво, при
което траекториите на двата автомобила се пресичат настъпват
съприкосновение между тях. Настоящият състав не кредитира експертизата, в
частта, в която е посочено, че лек автомобил „*******“, модел „*********“,
рег. № ******* на кръстовището с ********, водачът предприема маневра за
завой наляво, доколкото в тази си част експертизата противоречи на
останалите събрани по делото доказателства писмени доказателства, както и
на свидетелските показания на К. и М., които посочва, че на кръстовището с
********, водачът на лек автомобил „*******“, модел „*********“, рег. №
******* предприема движение на право. В останала си част съдът кредитира
заключението на вещото лице. За пълното следва да се посочи, че настоящият
състав не кредитира показанията на свидетелката К., в частта, в която посочва,
че се е намирала на кръстовището на ****** и на **********, доколкото в
тази си част показанията на свидетелката противоречат на останалите по
делото доказателства, в т. ч. събраните писмени доказателства, съдебно –
автотехническа експертиза и на останалите свидетелски показания. Още
повече, че кръстовището на ****** и на **********, както и кръстовището на
******** представляват две кръстовища разположени непосредствено едно
след друго с идентична организация на движение. Също така в протокола за
ПТП изготвен от двамата водача непосредствено след удара, когато
впечатленията са били най-пресни изрично е посочено мястото на настъпване
на ПТП.
Като съобрази горното и при преценката му наред с останалите събрани
по делото доказателства, съдът приема, че виновен за настъпване на
процесното ПТП е именно водачът на МПС, марка „****“, модел „*****“, с
рег. № **********, управлявано от Ф. К. застрахован при ЮЛ, който
управлявайки процесното МПС е нарушил разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗДвП,
съгласно която водач на пътно превозно средство, който ще предприеме
каквато и да е маневра, като например да излезе от реда на паркираните
превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво
по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да
завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот,
преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност
за участниците в движението, които се движат след него, преди него или
7
минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното
положение, посока и скорост на движение, общата разпоредба на чл. 5, ал. 1, т.
1 от ЗДвП, регламентираща задължението на всеки участник в движението по
пътищата с поведението си да не създава опасности и пречки за движението,
да не поставя в опасност живота и здравето на хората и да не причинява
имуществени вреди, разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП, която се отнася
именно до водач на МПС движещо се назад, преди да започне движение назад,
водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и
че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в
движението. В случая водачът на МПС, движещо се назад срещу посоката на
движение с цел паркиране, е бил длъжен да се огледа, да се убеди, че пътят
зад превозното средство е свободен, и да пропусне всички движещи се по
пътя автомобили, включително МПС „*******“, модел „*********“, рег. №
*******. В случая водачът на лек автомобил марка „****“, модел „*****“, с
рег. № ********** е предприел посочената маневра – движение назад, без да
се съобрази с преминаващия през кръстовището лек автомобил „*******“,
модел „*********“, като става причина за настъпване на произшествието.
Още повече, че съгласно приетата съдебно-автотехническа експертиза водачът
на лек автомобил „****“ е имал възможност да предотврати настъпването на
процесното ПТП ако преди предприемането за маневра за движение на заден
ход се е уверил, че пространството зад автомобила е свободно и няма да
създаде опасност за останалите участници в движението.
С оглед на наведеното от ответника възражение, че вина за настъпване на
проценото ПТП имат и двамата водачи, поради което се претендира
половината от заплатеното обезщетение и предвид събраните по делото
гласни доказателства и съдебно-автотехническа експертиза следва и да се
отбележи, че в случая се установява противоправно поведение и на водача на
застрахования при ищеца автомобил, което е допринесло за настъпването на
вредите. Видно от показанията и на двамата свидетели процесното ПТП е
настъпило, когато лек автомобил „*******“, модел „*********“ при поставен
пътен знак Б2 - „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство“ и
наличието на друго превозно средство е навлязъл в кръстовището. Свидетелят
К. изрично посочва, че нейния автомобил вече е бил навлязъл в кръстовището,
когато другият автомобил я ударил в лявата врата, като за другия автомобил е
имало знак „Стоп“. Още повече, че същата посочва, че предприема маневрата
движение назад, тъй като паркирала автомобила и задната му част се подавала
в кръстовището. Свидетелката М. посочва, че спряла на знака „Стоп“ и поела
направо, за да пресечала кръстовището, като ударът настъпил в самото
кръстовище, като свидетелят не бил забелязал другия автомобил, тъй като не
очаквала да имало движеща се кола от тази посока. Съгласно приетата по
делото САТЕ мястото на произшествието непосредствено преди кръстовището
с ******** се състояла от две ленти за движение, като дясната лента била
предназначена за платено паркиране, а лявата била активната лента за
движение, непосредствено преди кръстовището с ******** се наблюдавало
поставен пътен знак Б2 - „Спри! Пропусни движещите се по пътя с
предимство“, като водачът на лек автомобил „*******“ е имал възможност да
8
предотврати настъпването на процесното ПТП ако е изчакал лек автомобил
„****“ да завърши своята маневра за движение на заден ход и след това е
извършил своята маневра за завой на ляво. С оглед на изложеното се
установява, че водачът на застрахования при ищеца автомобил управляващ
„*******“, модел „*********“ е допуснал нарушение на разпоредбите на чл.
47 предложение последно ЗДвП и чл. 50 бук. „а“ ЗДвП, като в рамките на
регулирано кръстовище в гр. София, не е възприел намиращия се в
кръстовището автомобил. Обстоятелството, че на лек автомобил „****“ е
извършвал маневра движение назад в еднопосочна улица, не освобождава
водача от отговорност, тъй като същият е бил длъжен преди да потегли и да
навлезе в кръстовището след знак Б2 да възприеме намиращия се в
кръстовището автомобил. Водачът на автомобил „*******“, модел
„*********“ е имал и обективна възможност да избегне удара чрез
пропускането на намиращия се кръстовището автомобил. Съгласно
показанията и на двамата свидетели самия удар е настъпил в самото
кръстовище, като съгласно представените писмени доказателства, както и
съдебно-автотехническата експертиза инициалния удар за лек автомобил
„*******“ е настъпил в зоната между левия фар и предната решетка, а за лек
автомобил „****“ в задната лява странична част на автомобила, т. е. лекият
автомобил „*******“ е ударил намиращият се пред него автомобил. С оглед на
което за водачът лек автомобил „*******“ след потегляне и навлизане в
кръстовище по никакъв начин не е възприел вече намиращия се в
кръстовището лек автомобил „****“. Ето защо, макар свидетелят К.
принципно да е била длъжна да пропусне лек автомобил „*******“, модел
„*********“, поведението на свидетеля М. също е в нарушение на
предписаните от закона детайлни правила по отношение на преминаване през
кръстовище, като е допринесло еквивалентно за настъпване на ПТП. Още
повече, че вещото лице по допуснатата САТЕ изрично посочва, че и двамата
водачи са имали възможност да се възприемат помежду си преди настъпване
на процесното ПТП, т.е и двамата водачи, са могли да предотвратят
настъпването на процесното ПТП, поради което настоящата съдебна
инстанция намира, че с действията си водачът на застрахования при ищеца
автомобил е съпричинил за настъпване на вредите в степен от 50 %.
Предвид изложените съображения по делото се установява наличието на
всички елементи от фактическия състав на спорното право по чл. 411 КЗ –
процесното ПТП е било реализирано противоправно и виновно /съобразно
презумпцията, регламентирана в разпоредбата на чл. 45, ал. 1 ЗЗД/ от
застрахованите при страните водачи на МПС, които са допринесли еднакво за
настъпването на процесното ПТП, поради което ответникът носи отговорност
за обезщетяване на причинените вреди, респ. за възстановяване на платеното
от застрахователя по имуществена застраховка на пострадалия обезщетение,
но след определяне размера на обезщетението същото следва да бъде
намалено със 50 % степен на съпричиняване от пострадалия на основание чл.
51, ал. 2 ЗЗД.
Настоящият състав намира, че при съдебно заявена претенция, съдът
следва да определи дължимото се обезщетение по действителна стойност на
9
вредата към момента на настъпването на застрахователното събитие, вкл. като
ползва заключение на вещо лице. Застрахователното обезщетение за
имуществени вреди на превозни средства, което се дължи от застраховател по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на
увредените трети лица се определя по правилата на чл. 499 КЗ и клаузите на
конкретния застрахователен договор. Принципът на пълната обезвреда,
залегнал в чл. 499, ал. 2 КЗ, означава, че обезщетението има за цел да постави
увредения в имущественото състояние, в което той е бил преди увреждането -
да се приведе увреденото МПС в изправно и годно за движение техническо
състояние. Следователно застрахователят по гражданска отговорност в
хипотеза на регрес спрямо него заплаща само стойността на вредите,
дължащи се на унищожаване или повреждане на вещта до размера на нейната
действителна стойност към момента на осъществяване на застрахователното
събитие. При нейното пълно или частично унищожаване тази действителна
стойност се определя от пазарната цена, по която вещ от същото качество и
вид може да бъде купено. Застрахователното обезщетение не може да
надвишава действителната стойност на имуществото към момента на
застрахователното събитие, а от своя страна действителната стойност не може
да надвишава пазарната му стойност.
В настоящият случай от приетата по делото и неоспорена от страните
съдебно-автотехническа експертиза, която настоящият съдебен кредитира
като компетентно изготвена, се установява, че стойността необходима за
възстановяване на лек „*******“, модел „*********“, рег. № *******, на база
издадените фактури от *********, в качеството му на официален за марката
„*******“ сервиз, изчислена към датата на ПТП е 11036.27 лв., като по делото
е безспорно установено от удостоверение с изх. № 060 от 18.10.2024 г.,
издадено от ЮЛ, че процесният автомобил към 17.05.2023 г. е бил с валидна
удължена гаранция. Към така посочената сума следва да се включат и и
ликвидационни разноски в размер на 15 лв., която сума ищецът има право да
получи, тъй като съставлява обичаен разход за приключване на
застрахователната щета. Общия размер на регресното вземане на ищеца е в
размер на 11051.27 лв., като след намаляване на дължимото обезщетение с 50
% същото е в размер на 5525.63 лв. Доколкото по делото е отделено за
безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ответникът чрез
прихващане с насрещни вземания е изплатил извънсъдебно сумата от 5533.14
лв., то предявения иск се явява неоснователен и следва да се отхвърли изцяло.
По отношение на иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Настоящият състав намира, искът по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД се явява
акцесорен по отношение на главния иск по чл. 411 КЗ и доколкото главният
иск се явява неоснователен, то такъв се явява и искът по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД,
поради което следва да бъде отхвърлен.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора на ищеца не следва да се присъждат разноски. На
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ответникът има право на разноски, като
страната претендира сумата от 500 лв. депозит за вещо лице и 20 лв. депозит
за свидетел и 200 лв. юрисконсултско възнаграждение, което настоящият
10
състав с оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК определя в размер на 100
лв. Настоящият състав намира, че не следва да се присъжда на ответника
сумата от 20 лв., представляваща депозит за явяването на свидетел, доколкото
възнаграждението на свидетеля не беше изплатено, поради което тези
разноски не могат да се възложат на насрещната страна.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ЮЛ, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление на **********, срещу ЮЛ, ЕИК ***********, със седалище и
адрес на управление на ***********, обективно и кумилативно съединени
осъдителни искове с правна квалификация чл. 411 КЗ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, за
осъждане на ЮЛ да заплати на ЮЛ сумата от 2000 лв. частично от 5518.13
лв., представляваща неизплатен остатък от регресно вземане по
застрахователно обезщетение по щета № ******** по застраховка „Каско на
МПС“ по застрахователна полица № **********, във връзка с настъпило
застрахователно събитие на 17.05.2023 г. събитие /ПТП/, ведно със законната
лихва от 27.05.2024. до окончателното изплащане на вземането, както и
сумата от 167.87 лв., частично от 463.17 лв. представляваща обезщетение за
забава за периода от 13.10.2023 г. до 22.05.2024 г.
ОСЪЖДА ЮЛ, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление на
**********, да заплати на ЮЛ, ЕИК ***********, със седалище и адрес на
управление на ***********, на основание чл. 78, ал. 3 във вр. ал. 8 ГПК
сумата в размер на 600 лв. - разноски в производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11