№ 12445
гр. София, 09.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВА
при участието на секретаря БИ
като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20221110127398 по
описа за 2022 година
РЕШЕНИЕ
09.11.2022 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав, в открито публично
заседание на десети октомври през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:В А.
при секретаря БИ, като разгледа докладваното от съдия В А. гр. дело № 27398/2022 г. по
описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от И. М. М., А. А. Ф. и Я. А. Ф. срещу „КЖ“ АД, дружество
регистрирано по законите на Франция, чрез „КЖ, клон България“ КЧТ, като се твърди, че на
04.09.2019 г. бил сключен договор за застраховка „Живот“ между А. Иванов Ф. и ответника.
Поддържат, че по договора бил уговорен застрахователния риск „смърт, поради злополука
или заболяване“, като застрахователят се бил задължил изцяло да погаси оставащата
дължима сума по Договор за потребителски кредит № FL1013392/04.09.2019 г., сключен с
„Пощенска банка“ АД. Навеждат доводи, че на 29.12.2021 г. А. Ф. бил починал. Навежда
доводи, че актуалният размер на дълга бил 35073,46 лева, като с оглед правилото на чл. 382,
ал. 3 КЗ ищците имали права като застраховани лица по застрахователния договор,
съобразно наследствените им квоти от по 1/3. Излагат съображения, че е отправен
претенция до застрахователя за изплащане на застрахователна сума, но бил постановен
1
отказ, който бил обоснован с наличието на предходни заболявания на наследодателя, които
били в причинно-следствена връзка с настъпилата смърт. Аргументират подробно, че
постановеният отказ е незаконосъобразен – предвид поставената диагноза и заболявания.
Сочат, че освен това отказът бил неоснователен, тъй като последният се основавал на данни,
които са били известни на застрахователят – предвид правилото на чл. 362, ал. 2 КЗ, като
обосновават, че застрахователят няма право да откаже заплащането на застрахователно
обезщетение или сума, с оглед обстоятелства за които не бил поставил въпроси, съответно
по аргумент от по-силното основание за обстоятелства, които са му били известни към
момента на сключването на застрахователния договор. Твърдят, че отказът освен това се
основавал на неравноправна клауза. Поддържат, че тъй като застрахователят не бил
изпълнил задължението си да изплати остатъчния размер на дължимите суми по договора за
кредит, ищците били заплатили погасителните вноски, съобразно наследствените си дялове,
като били извършени погасителни вноски от датата на застрахователното събитие до
09.05.2022 г. в размер на 1676,92 лева , т.е. сумата от по 558,97 лева за всеки от ищците.
Искат ответника да бъде осъден да заплати претендираните суми.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба, като се твърди, че
предявените искове са процесуално допустими. Поддържа, че не оспорва наличието на
застрахователно правоотношение. Навежда доводи, че във връзка с направено искане за
изплащане на застрахователна сума, то в случая се касаело за хипотеза на изключен
застрахователен риск, което обосновава с общите клаузи от общите условия към
застрахователния договор. Излага съображения, че наследодателят на ответниците имал от
2008 г. неинсулизуруем захарен диабет с неврологични усложнения, алтернативна
хипертония и стенокардия, като през 2013 г. се било наложило стентиране. Освен това при
застрахованото лице била диагносицирана болест на хроничкна артериална недостатъчност
на крайниците, за което били извършени няколкократни оперативни намеси, както и
поставена алопластика на лява тазобедрена става. Сочи, че във връзка с това наследодателят
на ищците имал издадено решение от ТЕЛК. Инвокира доводи, че посочените заболявания и
медикаментите, които били приемани за тях били в състояние да доведат до причината за
смъртта на наследодателя на ищците. Развива подробни аргументи във връзка с клаузите от
общите условия, които изключвали застрахователното покритие, като прави извод, че при
наличието на информация за състоянието на лице, предвид ОУ и договора не се дължало
изплащането на застрахователна сума. Твърди, че установените заболявания са в пряка-
причинно следствената връзка с настъпилата смърт, което обосновава. Поддържа, че не е
сред лицата, които могат да поискат извършването на аутопсия, поради което не носел
доказателствената тежест да установи причинно-следствената връзка между неизпълнението
на задължение на застрахования и настъпването на застрахователното събитие. Навежда
доводи, че в случая липсвала хипотезата на неравноправна клауза, като сочи, че имало
възможност да се предвидят изключени застрахователни рискове, респ. изключения при
който не са заплащащи дължими суми и обезщетения по застрахователните договори.
Развива съображения, че застрахователният договор бил сключен между банката и
застрахователят, поради което застрахованото лице не било страна по договора и не
попадало в хипотезата на чл. 143 ЗЗП. Иска отхвърляне на предявените искове. Претендира
разноски.
С протоколно определение от 10.10.2022 г., съдът е допуснал на основание чл. 214,
ал. 1 ГПК обективно изменение на предявените обективно кумулативно и активно
субективно, съединени искове, като всеки от тях се счита предявен за сумата от 11883,85
лева.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
2
СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално активно субективно и обективно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 441 КЗ, във вр. чл. 448, ал.5, във вр. ал.
1 КЗ, във вр. чл. 456 КЗ.
Спорното материално право е обусловено от проявлението в обективната
действителност на следните материални предпоставки: 1) наличието на валиден договор за
застраховка „Живот“; 2) наличието на покрит финансов риск по застрахователния договор за
във връзка със заплащането на суми по договор за кредит, който е валидно сключен; 3)
сбъдване на застрахователния риск по договора за застраховка; 4) плащане от страна на
наследниците на сумите по договора за кредит.
Приложен е Договор за потребителски кредит № FL1013392/04.09.2019 г., сключен
между „Юробанк България“ АД от една страна в качеството на кредитодател (банка) и А.
Иванов Ф. и И. М. М. от друга страна в качеството на кредитополучатели. По силата на
договора кредитодателят предоставя на кредитополучателите сумата от 43000,00 лева, а
последните се задължават да върнат предоставената сума, ведно с уговорената договорна
възнаградителна лихва съобразно уговореното в договора и погасителния план към него.
Договорът е частен диспозитивен документ, който е подписан от страните, поради
което при липсата на доказателства за неговата неавтентичност, последният обвързва
страните с обективираните в него изявления и произтичащите от това права и задължения –
арг. чл. 180 ГПК.
Представен е Сертификат № FL1013392/2019 г. за застраховка пакет „L“, на
застрахователна програма „защита на плащанията“ на кредитополучателите по
потребителски кредити, предоставяни от „Юробанк България“ АД, съгласно групов
застрахователен договор № 6/2009 г. и допълнителна медицинска услуга „второ медицинско
мнение“, като се установява, че ответникът е осигурил застрахователно покритие по
отношение на следните рискове: смърт в резултат на злополука или заболяване;
инвалидизация над 70 % в р резултат на злополука или заболяване; продължителни
болнични над 60 дни в резултат на злополуката; нежелана безработица в резултат на
уволнение повече от 60 дни при условията на КТ (подробно посочени с нормативни
основания). Съгласно сертификата при смърт в резултат на злополука или заболяване –
остатъчния баланс по потребителския кредит, но не повече от 100000,00 лева или тяхната
стойност в евро по фиксинга на БНБ се покрива от застрахователя.
Според разпоредбите на чл. 344, ал. 1 и ал. 3 КЗ застрахователният договор се
сключва в писмена форма като застрахователна полица или друг писмен акт. Общите
условия по застраховката, когато има такива, са неразделна част от договора.
Застрахователят издава застрахователен сертификат, удостоверяващ сключения
застрахователен договор, по искане на застраховащия, както и когато това е предвидено в
закон. Когато застраховащият и застрахованият са различни лица, застрахователят издава
застрахователен сертификат и по искане на застрахования – само по отношение на неговия
застрахован интерес. В този случай застрахованият има право да получи и информация за
останалите договорни условия, които се отнасят до неговия застрахован интерес.
В случая, включително и с оглед липсата на изрично оспорване, че несъществува
застрахователен договор, то съдът приеме, че в застрахователния сертификат е
възпроизведено необходимото съдържание на застрахователния договор, поради което е
налице валидно възникнало застрахователно правоотношение. Нещо повече – самият
ответник сочи, че не оспорва наличието на застрахователно правоотношение.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че по делото безспорно са установени
първите две материални предпоставки на предявеният иск.
От удостоверение за наследници изх. № 10/04.01.2022 г. се установява, че А. Иванов
Ф. е починал на 29.12.2021 г., като е оставил за наследници по закон И. М. М. (преживяла
3
съпруга – арг. чл. 9, ал. 1 ЗН), А. А. Ф. (син – арг. чл. 5, ал. 1 ЗН) и Я. А. Ф. (син – арг. чл. 5,
ал. 1 ЗН).
Приложени са удостоверения от „Юробанк България“ АД (л. 28-29 в кориците на
делото), като се установява, че А. Ф. след смъртта си е имал задължение в размер на
35073,46 лева към 19.04.2022 г., съответно към 19.05.2022 г. – сумата от 33371,79 лева –
главница и сумата от 24,75 лева – текущо начислена лихва.
От Удостоверение вх. № 571-193/03.10.2022 г. от „Юробанк България“ АД се
установява, че вземанията по процесния договор за кредит са изцяло погА.и.
Прието и неоспорено е заключението на СМЕ, като се изяснява, че починалото лице е
било диагностицирано с диабет тип 1, есенциална хипертония и хипертонично сърце, като
вещото лице подробно е изяснило какво представляват посочените заболявания. Установено
е, че заболяванията са били отразени в етапната епикриза, поради което би трябвало да са
лекувани. Експертът е посочил, че понятието „остра сърдечна и дихателна недостатъчност“
е начин на настъпване на смъртта, а не причина, като причините могат да бъдат различни,
което е изяснено от вещото лице с примери – пневмония, инфаркт, мозъчен кръвоизлив и
множество др. Посочено е, че починалото лице е било с картина на външна кръвозагуба –
повръщане и изхождане на кръв, което може да доведе до остра сърдечно-съдова и
дихателна недостатъчност. Изяснено е, че тъй като не е направена аутопсия на починалия не
може да се направи категоричен извод откъде е било кървенето, тъй като причините биха
могли да са язва на стомаха или дванадесетопръстника, тумор и др. Категорично експертът е
посочил, че с оглед изясненото не може да се направи причинно-следствена връзка между
заболяването диабет, хипертония и хипертонично сърце с или без застойна недостатъчност с
външната кръвозагуба, а оттам и с понятието „остра сърдечно-съдова и дихателна
недостатъчност“. В открито съдебно заседание от 10.10.2022 г., вещото лице е изяснило, че
без извършването на аутопсия няма как да се посочи категорично от какво е починал
човекът, тъй като аутопсията била единствения сигурен начин за установяване на причините
за смъртта.
Съдът, като прецени заключението на СМЕ, съобразно правилото на чл. 202 ГПК
намира, че следва да го кредитира, тъй като е изготвено обективно, компетентно и
добросъвестно. Вещото лице е отговорило изчерпателно на поставените задачи, като по
делото липсват доказателства, че експертът е заинтересован от изхода на правния спор или е
недобросъвестен.
Застраховките „Живот“ и „Злополука“ са известни като лични застраховки, тъй като
техен предмет са лични неимуществени блага – животът, здравето и телесната цялост. С
тези договори не се осигурява застрахователна закрила на имуществени ценности, нито се
покриват разноски по лечението и възстановяването на здравето.
По дефиниция Договорите за застраховка "Живот" се сключват срещу събития,
свързани с живота, здравето и телесната цялост на физическо лице. Договорът за
застраховка "Живот" може да е с покритие само за достигане до определена възраст,
покритие само за смърт, покритие за достигане до определена възраст или за по-ранна смърт,
както и с покритие в случай на брак или раждане. По договора за застраховка "Живот" могат
да се изплащат фиксирани суми – еднократно или под формата на анюитети. Застраховано
лице по застраховка "Живот" е физическо лице, чийто живот, здраве или телесна цялост е
предмет на застрахователния договор. Застрахованото лице може да е различно от
застраховащия – арг. чл. 438, ал. 1, ал. 2 и ал. 4 КЗ.
Според нормата на чл. 456, ал. 1 КЗ когато застраховка "Живот" е била сключена в
полза на кредитор за обезпечение на задължение на физическо лице, това физическо лице
или неговите наследници имат право на иск срещу застрахователя и когато не са били
страна по застрахователния договор и са платили задължението при настъпило
застрахователно събитие към кредитора. Това право има и всяко трето лице, което на
4
законно основание е платило задължението.
В случая с оглед ангажирани по делото доказателства, безспорно се установява, че
ищците не са страни по процесният застрахователен договор, като същите са наследници на
починалия – в хипотезата на интестантно наследяване (наследяване по закон), поради което
същите са активно материалноправно легитимирани да предявят процесният иск, а с оглед
ангажираните и неоспорени писмени доказателствени средства безспорно се установява, че
е налице плащане на задълженията по договора за банков кредит. Следователно, настоящият
съдебен състав намира, че са установени пълни и главно наличието на всички материални
предпоставки, поради което претенцията следва да бъде уважена в цялост.
Неоснователни са възраженията на ответника, че в случая била налице хипотеза на
изключени застрахователни рискове, вкл., че смъртта била настъпила в причинно-
следствена връзка със заболявания, които били налице. На първо място от заключението на
СМЕ, което не е оспорено от ответника категорично не може да се направи извод за подобно
наличие на причинно-следствена връзка, респ. за наличието на обстоятелства, които
изключват застрахователното покритие. Напротив вещото лице, категорично сочи, че
установените заболявания на починали не са в причинно-следствена връзка с настъпването
на смъртта, а освен това от представените по делото писмени доказателства (медицински
въпросник) може да се направи извод, че ответникът е бил в течение на здравословното
състояние на починалия към момента на сключването на застрахователния договор, като
същият се е съгласил да сключи последния. В тази насока, ако ответникът считаше, че
заболяванията и медикаментите по въпросника са неподходящи и не следва да се покриват
от застрахователния договор или следваше да не го сключва, или да поиска премия в
завишен размер. След като е приета застрахователната премия при известни заболявания, то
тогава ответника е признал, че същите са част от покрития застрахователен риск, което
формира извънсъдебно признание по смисъла на чл. 175 ГПК, поради което тези
заболявания не могат да се включат в хипотезите на изключен застрахователен риск, тъй
като извънсъдебното признание е едно от най-сигурните доказателствени средства в
гражданският процес и преценено съобразно останалите доказателства по делото води до
изясняване на действително фактическо и правно положение между страните – арг. чл. 175
ГПК и чл. 10 ГПК. Още повече, както вече беше споменато в случая от заключението на
СМЕ не може да се направи извод, че е налице връзка между заболяванията на починалото
лице и настъпването на смъртта.
Не може да бъде прието възражението на ответника, че не бил легитимирано лице по
смисъла на чл. 98 ЗЗдр., за да поиска извършването на аутопсия. Действително в закона е
очертан конретен кръг лица, които са правоимащи и като такива могат да изиска да се
извърши аутопсия. Въпреки това в процесният застрахователен договор липсват клаузи от
една страна, че наследниците на починалото лице задължително следва да поискат да се
извърши аутопсия на лицето. Но наличието на подобна клауза би могло да има и
неравноправен характер, доколкото това би натоварило самите наследници както с
разноски, така и с факта, че на същите не може да се откаже заплащането на застрахователна
сума – само по силата на факта, че не са извършили или не искат да извършат аутопсия, вкл.
по емоционални съображения. Нещо повече – противно на тезата на ответника, последният
има достатъчно правни инструменти, за да практически да се извърши аутопсия – напр. при
хипотезата на бъдещ правен спор да се иска обезпечение на доказателства (чл. 207 и сл.
ГПК), съответно да се изиска овластяване за извършване на действие, което е различно от
предявяването на иск (арг. чл. 134, ал. 3 ЗЗД). След като ответникът не е използвал нито
една от примерно посочените възможности или и други такива предвидени в закона, то не
може да се приеме, че подобно поведение следва да се вмени в тежест на ищците. След като
ответникът, който е застраховател – т. е. професионалист с дължима грижа по чл. 302 ТЗ, то
може да се направи заключение, че именно последният следва да си обезпечи възможността
да ангажира доказателства за наличието на изключен застрахователен риск, а не
5
застрахованото лице, респ. неговите наследници. Последно би било и правно и житейски
абсурдно, тъй като доказателствената тежест за установяването на наличието на
обстоятелства, които водят до извод за наличието на изключен застрахователен риск е в
доказателствената тежест на ответника – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК. Действително, възможно е
да има трудност при събирането на доказателства, но това е без значение – застрахователят
е професионалист и икономическо по-силната страна. Правно несъстоятелно ще е
застрахователят да получава единствено застрахователни премии, като ангажира
наследниците на починалия да ангажират доказателства за обстоятелства за които именно
застрахователят носи доказателствената тежест и може, макар и по усложнен ред, да
придобие.
При този изход на правния спор с правна възможност да претендират разноски
разполагат само ищците. Последните са поискали присъждането на деловодни разноски,
като са доказали, че действително са сторили такива, поради което и на основание чл. 78, ал.
1 ГПК следва да им се присъди сумата от 3346,36 лева, представляващи дължима държавна
такса и деловодни разноски за първоинстанционното производство.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
РЕШИ:
ОСЪЖДА „КЖ“ АД, дружество регистрирано по законите на Франция,
регистрирано под № ............ в Търговския регистър на ............., чрез „КЖ, КЛОН
БЪЛГАРИЯ“ КЧТ, ЕИК: .................., със седалище и адрес на управление: гр. ......... да
заплати на И. М. М., ЕГН: **********, А. А. Ф., ЕГН: ********** и Я. А. Ф., ЕГН:
**********, всички с адрес: гр. ................., на основание чл. 441 КЗ, във вр. чл. 448, ал.5, във
вр. ал. 1 КЗ, във вр. чл. 456 КЗ, сумата от 35652,55 лева (на всеки сумата от по 11883,85
лева), представляващи незаплатена застрахователна сума по договор за застраховка живот
от 04.09.2019 г., сключен и във връзка с погА.и изцяло задължения по Договор за
потребителски кредит № FL1013392/04.09.2019 г., ведно със законната лихва 26.05.2022 г.
до оконачателното плащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „КЖ“ АД, дружество регистрирано по
законите на Франция, регистрирано под № ............ в Търговския регистър на ............., чрез
„КЖ, КЛОН БЪЛГАРИЯ“ КЧТ, ЕИК: .................., със седалище и адрес на управление: гр.
......... да заплати на И. М. М., ЕГН: **********, А. А. Ф., ЕГН: ********** и Я. А. Ф., ЕГН:
**********, сумата от 3346,36 лева, представляващи дължима държавна такса и деловодни
разноски за първоинстанционното производство.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщението до страните
пред Софийският градски съд с въззивна жалба.
Препис от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6