Решение по дело №1444/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на К.Г.Г., ЕГН *********, чрез адв. Н.И., против Решение № 756/17.05.2023 г., постановено по АНД № 822/2023 г. по описа на Районен съд – Варна (ВРС), с което е изменил Наказателно постановление (НП) № 22-0442-001213/18.01.2023 г. на Началник на сектор в ОДМВР Варна, РУ 04 Варна, като са отменени наложените на основание чл. 182, ал. 5, във вр. с ал. 1, т. 4 ЗДвП наказания глоба в размер на 800 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца и на основание чл. 182, ал. 4, във вр. с ал. 1, т. 4 ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 800 лв. за нарушение извършено повторно.

В жалбата се развиват съображения за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на решението на районния съд в определени части. Счита се, че правилно районният съд е изложил фактическата обстановка, че акта за установяване на административно нарушение (АУАН) е съставен в отсъствието на нарушителя без категорични доказателства за наличие на хипотезата на чл. 40, ал. 2 ЗАНН, но изразява несъгласие с посоченото, че горното не съставлява съществено нарушение на процесуални правила, тъй като не водело до ограничаване правото на защита на въззивника. Навеждат се доводи, че неправилно ВРС е приел за несъществено нарушение на процесуалните правила обстоятелството, че АУАН е бил съставен в отсъствието на нарушителя без да е спазена процедурата за това. Релевира се, че неправилно и незаконосъобразно ВРС е приел, че АУАН е издаден в предвидения в нормата на чл. 34 ЗАНН тримесечен срок от откриване на нарушителя. По изложените съображения се иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да бъде потвърдено НП.

В съдебно заседание за касатора не се явява представител. Касационната жалба се поддържа, с депозирано писмено становище от упълномощения процесуален представител адв. И..

Ответникът по касационна жалба - Началник на сектор в ОДМВР Варна, РУ 04 Варна, чрез пълномощника си К.Л.– главен юрисконсулт, в депозирани писмени бележки изразява становище за неоснователност на жалбата и счита въззивното решение за правилно и законосъобразно, поради което отправя искане за оставането му в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура - Варна дава заключение за основателност на жалбата. Счита, че възражението в касационната жалба за допуснати процесуални нарушения е основателно. Излага доводи, че тъй като с НП на Областната дирекция на касатора е било наложено наказание за нарушение по чл. 21 ЗДвП, на основание чл. 182, ал. 5 ЗДвП, т.е. за нарушение извършено в условията на системност, по делото данни за предходни наказания по същото нарушение по същество не са събрани. Сочи, че е приложена единствено справка издадена от Областна дирекция, която сама по себе си не е достатъчна, за да докаже издадени, връчени и влезли в сила в предходен момент НП или електронни фишове за същото нарушение. По тези съображения счита, че обжалваното решение следва да бъде отменено и делото да бъде върнато за разглеждане от друг състав.

Административен съд - Варна, VII тричленен състав, като прецени доводите на страните, фактите, изведени от ВРС от събраните по делото доказателства, както и мотивите на съдебния акт, в рамките на наведените от оспорващия касационни основания и предвид обхвата на касационната проверка, очертан в разпоредбата на чл. 218 АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена от страна с правен интерес – на която са връчвани съобщения по делото, в т. ч. и обжалваното решение, и за която постановеното решение е неблагоприятно, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима.

Предмет на проверка във въззивното производство е НП № 22-0442-001213/18.01.2023 г. на Началник на сектор в ОДМВР Варна, РУ 04 Варна, с което на К.Г.Г. на основание чл. 182, ал. 5, вр. ал. 1, т. 4 ЗДвП му е било наложено административно наказание глоба в размер на 800 лв., както и административно наказание лишаване от правоуправление за срок от шест месеца за нарушаване нормата на чл.21, ал.1 ЗДвП.

ВРС е установил от фактическа страна, че на 23.06.2022 г. около 10:28 часа въззивникът управлявал л. а. „***********“ с рег.№ ********* по Аспарухов мост на ЮПВ в посока към бул. „Христо Ботев“, където било позиционирано АТСС „ARH CAM S1 с № 120cc8e в работен режим и при приближаване на въззивника отчело скорост на движение 90 км./час и заснело нарушението. В последствие след преглед на заснетите клипове и по регистрационен номер на МПС-то било установено, че то е собственост на въззивника. Установено било също така, че той вече е бил санкциониран за същото нарушение с ЕФ серия К№ 4274746, влязъл в сила на 09.05.2022 г. и ЕФ серия К№ 4818698 влязъл в сила на 09.05.2022 г. Преценено било, че евентуално се касае за нарушение извършено в условията на системност, което изключвало възможността за издаване на ЕФ, а следвало да се състави АУАН. Горното обаче налагало установяване на нарушителя – водача на МПС-то заснето с техническото средство. На 10.08.2022 г. въззивникът като собственик на автомобила попълнил декларация по чл. 188 ЗДвП, в която декларирал, че при извършване на нарушението автомобилът е бил управляван от него. На 09.11.2022 г., в отсъствие на въззивника бил съставен АУАН бл.№ 0565198, като е приета, че нарушението е извършено в условията на системност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ Серия К № 4274746 (връчен на 22.04.2022 г. влязъл в сила на 09.05.2022г и ЕФ серия К № 4848698 (връчен на 09.05.2022 г., влязъл в сила на 09.05.2022 г.). На 11.12.2022год. АУАН бил предявен и връчен на въззивника, който го подписал вписвайки, че не си спомня за случая. В срока по чл. 44 ЗАНН въззивника подал писмено възражение срещу АУАН с основен аргумент изтекла давност по чл. 34, ал.1 б. „в“ ЗАНН. Възражението било разгледано от комисия, която счела че е неоснователно. На 08.01.2023 г. Началникът на сектор в ОДМВР Варна, РУ 04 Варна, приемайки за установена фактическа обстановка изложена в АУАН, издал обжалваното НП. ВРС е приел, че всички събрани в хода на съдебното следствие както писмени така и гласни и ВДС (снимки), следва да се кредитират изцяло като непротиворечиви, кореспондиращи по между си и взаимнодопълващи се.

От правна страна въззивният съд е приел, че при съставяне на АУАН и издаване на НП са били спазени съответните ред и срокове, актовете са издадени от компетентни лица, при спазване на тяхната материална и териториална компетентност, в същите са описани всички необходими елементи, които индивидуализират административното нарушение - дата, място, описание на нарушението и обстоятелствата, при което е извършено, включително посочване и на № на актовете които според актосъставителя и АНО обуславят системността (дали е налице такава или не е правен въпрос), поради което по своята форма и съдържание те отговарят на изискванията на ЗАНН от формална страна и при издаването им не са допуснати процесуални нарушения, които да водят до тяхната отмяна.

ВРС е установил, че АУАН е бил съставен в отсъствието на въззивника, без наличие на категорични доказателства за наличие на хипотезата на чл. 40, ал. 2 ЗАНН, но е приел, че не съставлява съществено нарушение на процесуалните правила тъй като не води до нарушаване правото на защита на въззивника.

Районният съд е приел, че наведеното във въззивната жалба и писмено становище на въззивника за издаване на АУАН след изтичане на предвидения в нормата на чл. 34 ЗАНН три месечен срок от откриване на нарушителя, който според въззивника тече от датата на извършване на нарушението, са неоснователни по следните съображения: няма данни още по-малко пък доказателства информацията сочеща, че установеното с АТСС нарушение е било обработено в единния център за обработка на нарушенията на същата дата на която е засечено движението с превишена скорост; дори и нарушението да е било обработено на тази дата и въззивника да е бил установен като собственик на МПС-то засечено от АТСС, то с оглед наличната информация, че Г. е бил санкциониран в предходен момент за други нарушения от същия вид определяща според актосъставителя нарушението като системно, то ЕФ не би могъл да бъде издаден доколкото същият се издава само за нарушения за които е предвидено наказание глоба, а за нарушения по по-тежката квалификация е предвидено и наказание лишаване от правоуправление на МПС; наложило се е да се установи по безспорен начин кой е бил водача на автомобила извършил нарушението с оглед преценка за квалификацията на нарушението и реда за ангажиране на неговата отговорност, а това е станало с декларация по чл. 188 ЗДвП. По тези съображения ВРС е приел, че 10.08.2022 г. е датата на която е бил установен нарушителя, както и точната квалификация на нарушението което е било извършено, предполагащо ангажиране административнонаказателната отговорност по общия ред с АУАН, като такъв е издаден на 09.11.2022 г., т. е. преди изтичането на предвидения в ЗАНН 3-месечен давностен срок за съставяне на акта.

От друга страна обаче ВРС е счел, че в случая по делото липсват доказателства за това нарушението да е било извършено в условията на системност. Съгласно § 6, т. 62 от ДР на ЗДвП „Системно“ е нарушението, извършено три или повече пъти в едногодишен срок от влизането в сила на първото наказателно постановление или на първия електронен фиш, с който на нарушителя се налага наказание за същото по вид нарушение. В случая както в АУАН така и в НП са описани два ЕФ за същото нарушение, влезли в сила и двата на 09.05.2022 г. като тези факти са и безспорно установени от приложената към административнонаказателната преписка (АНП) справка за нарушител. Видно от последната с ЕФ серия К № 42747746 издаден на 17.12.2020год. от ОДМВР Велико Търново, връчен на въззивника на 22.04.2022 г. и влязъл в сила на 09.05.2022 г. на въззивника е било наложено наказание глоба в размер на 300 лв. за нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП (превишена скорост), а с ЕФ серия К № 4848698 издаден на 20.05.2021 г. от ОД МВР София, връчен на въззивника на 22.04.2022 г. и влязъл в сила на 09.05.2022 г. за същото нарушение му е бил о наложено наказание глоба в размер на 600 лв. Нарушението предмет на производство пред районния съд е единственото такова извършено след влизане в сила на тези електронни фишове, поради което и системност не е налице. ВРС е приел, че за да е налице системност по смисъла на посочената по-горе разпоредба следва въззивникът да е бил санкциониран поне веднъж след влизане в сила на посочените по-горе ЕФ за същото нарушението, преди да е извършил настоящото нарушение, но по делото това не е установено, а посочено нарушението предмет на администативнонаказателно производство е първото такова след влизане в сила на ЕФ за същото деяние.

Доколкото обаче нарушението е било извършено от въззивника в едногодишен срок от наказването му по административен ред за същото нарушение с влязъл в сила ЕФ (цитираните по-горе два ЕФ) то същото е извършено повторно по смисъла на § 6, т. 33 от ДР на ЗДП. Съгласно цитираната разпоредба „Повторно“ е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 – в двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било наложено като нов водач. По тези съображения ВРС е счел: че определянето на санкция следва да е съобразно нормата на чл. 182, ал. 4, във вр. с ал. 1, т. 4 ЗДвП. И доколкото това нарушение е по-леко наказуемо от това за което на въззивника е наложена санкция (в конкретния случай за повторно извършено нарушение по чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДП в нормата на ал.4 на същия член от закона е предвидено само наказание глоба в двойния размер (в случая 800лв. – 2 х 400), а за системно такова в нормата на ал. 5 е предвидено наказание глоба в двойния размер както и кумулативно наказание лишаване от правоуправление за срок от 6 месеца); няма никакво изменение на фактическото обвинение, касае се за едно и също деяние, то съдът съобразявайки и задължителните указания дадени с ТР №8/16.09.2021год. на ОСС от І и ІІ колегия на ВАС по т. д. № 1/2020 г.; няма пречка за преквалифицира деянието за което въззивника е привлечен към административнонаказателна отговорност и да измени НП като му наложи санкция съобразно нормата на чл. 182, ал. 4, във вр. с ал. 1, т. 4 ЗДвП, а именно глоба в размер на 800 лв. (двойния размер на санкцията предвидена в нормата на чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП). Въззивният съд е приел също, че с оглед забраната предвидена в нормата на чл. 189з ЗДвП за приложение на 28 от ЗАНН за нарушения по ЗДвП, не дължи произнасяне по въпроса представлява ли нарушението маловажен случай или не.

С оглед на всичко изложено по-горе съдът прави извода, че атакуваното НП е правилно и законосъобразно постановено, същото не страда от пороци, които го правят процесуално недопустимо, но следва да бъде изменено като на въззивника бъде наложено наказание съобразно нормата на чл. 182, ал. 4, във вр. с ал. 1, т. 4 ЗДвП за нарушение извършено в условията на повторност.

Касационната инстанция намира решението за неправилно.

Не се споделя изводите на РС, че АУАН е съставен преди изтичане на тримесечния срок по чл. 34, ал. 1 ЗАНН, с което санкционната процедура не е опорочена и не е налице основание за отмяна на издаденото в нарушение на административнопроизводствените правила НП, тъй като в хода на въззивното производство не са събрани доказателства по отношение на момента на който е установен нарушителя.

По смисъла на чл. 34, ал. 1, изв. 2, предл. 1 ЗАНН откриване на нарушителя означава установяване и индивидуализиране на физическото, респ. на юридическото лице, което е отговорно за противоправното деяние, осъществяващо състав на административно нарушение.

В съставения АУАН и издаденото въз основа на него при същите фактически установявания НП е посочено, че нарушението е извършено на 23.06.2022 г. Липсват доказателства кога реално е установен нарушителят. Дори да се приеме, че нарушението е установено на 23.06.2022 г., но нарушителят е неизвестен, тъй като проверка за изпълнение на задължението не е извършена веднага след заснетото на нарушение, ВРС е следвало да събере доказателства към кой момент е установяването на нарушителя. От доказателствата по делото се установява, че нарушението е генерирано от единния център за обработка на нарушенията за системност, но липсват данни кога е извършено това. Въззивният съд не е събрал доказателства кога Г. е установен като собственик на МПС-то с което е извършено процесното нарушение. ВРС не е обсъдил и факта, че в представената по делото справка за собственост на процесното МПС от електронния масив на МВР, е посочена дата на придобиването му от страна К.Г.Г. - 21.02.2022 г., респ. за органите на реда е била известна тази информация.

Неправилно ВРС е приел, че преклузивния тримесечен срок по чл. 34, ал. 1, изв. 2, предл. 1 ЗАНН в конкретния случай започва да тече от момента на попълване на декларация по чл. 188 ЗДвП от страна на К.Г. Г. – 10.08.2022 г. Не е налице легална регламентация създаваща задължение на актосъставителя при установено с техническо средство на нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП да извършва преценка кое лице следва да бъде санкционирано – собственикът на МПС-то или друго лице което го е управлявало. Нормата на чл. 188, ал. 1 ЗДвП регламентира, че собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. Хипотезата на чл. 188, ал. 1 ЗАНН предоставя възможност на собственик на МПС с което е извършено нарушение да посочи лице, което е управлявало МПС-то към този момент, но не му създава задължение.

Необоснован е изводът на ВРС за липса на допуснато съществено процесуално нарушение още във фазата на образуване на административнонаказателното производство – съставянето на АУАН в отсъствието на нарушителя. По административнонаказателната преписка не са приложени доказателства за формалното спазване на процедурата по чл. 40, ал. 2 ЗАНН, а именно когато нарушителят е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта, той се съставя в негово отсъствие. От събраните по делото писмени доказателства – справка във връзка с извършена проверка по възражение № 442000-18727/19.12.2022 г. и гласни доказателства – показания на свидетеля С. П., е налице индиция, че в изпълнение на чл. 40, ал. 2 ЗАНН, Г. е бил поканен за съставяне на АУАН, а именно цитирана кореспонденция с РУ - Аспарухово. По делото обаче не са събрани доказателства за факта, че К.Г.Г. е бил надлежно поканен за съставяне на АУАН.

Дори да се приеме, че нарушителят е установен на 10.08.2022 г. с подаването на декларация по чл. 188 ЗДвП, не се установява от събраните доказателства, че в периода до съставяне на АУАН в отсъствието на Г., той да е бил надлежно поканен. Лишено от логика остава обстоятелството, че към момента на подаване на декларация по чл. 188 ЗДвП от страна на полицейските органи не са предприети действия по съставяне на АУАН, а се е наложило последният да бъде съставен в отсъствието на нарушителя.

Извършвайки преценка относно извършването на нарушението в условията на системност или повторност, въззивният съд е допуснал процесуално нарушение, тъй като не са събрани доказателства по делото за наличие на влезли в сила наказателни постановления и/или електронни фишове за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП. Районният съд се е позовал на справка, представена от ОД на МВР Варна, като същата има вторичен-регистърен характер. Съгласно ЗАНН релевантният факт - влизането в сила на процесните ЕФ, което се установява с разписка за връчване или известие за доставяне, съответно и изтичане срока за обжалване. Нещо повече установява се, че приложената справка от ОД на МВР е изготвена на 17.02.2023 г. от младши инспектор Ц. Н., т. е. повече от 3 месеца след съставянето на АУАН и около месец след съставянето на НП, като в същата в колона „статут“ на акт е посочено „влязъл в сила“, но не е посочена датата на влизане в сила.

Предвид това и като съобрази установената в чл. 220 АПК забрана за нови фактически установявания, настоящият състав на Административен съд - Варна намира, че районният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което не може да бъде преодоляно чрез дейността на касационната инстанция. Последната следи само за правилното приложение на закона и е съд по правото, а не по фактите, поради което в случая не може да реши делото по същество. Това налага решението да бъде отменено, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия районен съд, за повторно събиране на доказателства и произнасяне по същество, като при повторното разглеждане на делото, въззивният съд следва да изиска от административнонаказващия орган и от оспорващия да представи всички относими доказателства за да извърши реална преценка относно фактическите обстоятелства описани в АУАН и НП – към кой момент е установен собственикът на МПС-то, с което е извършено нарушение, спазено ли е изискването на чл. 40, ал. 2 ЗАНН, както и доказателства за наличието на влезли в сила наказателни постановления и/или електронни фишове за извършени нарушения, имащи касателство към определяне на нарушението за извършено в условията на „системност“ или „повторност“. Допълнително по преценка на съда за разкриване на обективната истина могат да бъдат събирани и други относими към предмета на спора доказателства. След което въззивния съд следва да изложи мотиви по отношение на спазването на правилата в административнонаказателното производство, респ. допуснати ли са или не процесуални нарушения при съставянето на процесните АУАН и НП, кои факти се приемат за установени, въз основа на кои доказателства и какви правни изводи следват от тях, респективно основателни ли са оплакванията в жалбата срещу НП, както и правилното приложение на материалния закон.

Оспореното решение е постановено при непълнота на доказателствата, което е довело и до липса на мотиви. Допуснатото процесуално нарушение е съществено, налице е касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2, във вр. с ал. 3, т. 2 от НПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН за отмяна на обжалвания съдебен акт на и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на РС – Варна, съгласно чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК.

По исканията за разноските направени в касационната инстанция следва да се произнесе РС – Варна при новото разглеждане на делото, съобразно чл. 226, ал. 3 от АПК, приложим на основание чл. 63в от ЗАНН.

По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Административен съд-Варна, VII тричленен състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 756/17.05.2023 г., постановено по АНД № 822/2023 г. на Районен съд – Варна.

ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав със задължителни указания в мотивите на настоящото решение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

	Председател:
	Членове: