Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

       гр. Плевен, 07.02.2019г.

 

  В ИМЕТО НА НАРОДА

Плевенски районен съд в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                            Председател: Венелин Николаев

                                                

 

при секретаря Иглика Игнатова и в присъствието на прокурора … , като разгледа докладваното от съдия Николаев н.а.х.д. №2996 по описа за 2018 год., и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

С наказателно постановление №18-0938-003944/07.08.2018г. на Началника сектор “ПП” към О.н.М.н.А.И. ***, ЕГН ********** е наложено административно наказание на основание чл.179, ал.3, т.2 от ЗДвП – глоба в размер на 750,00 лв., за това, че на 28.07.2018г. в 17:58 часа в община Долни Дъбник, на път първи клас ПП-3, км.111+269, с посока на движение гр. София, като водач управлява лек автомобил “Мерцедес” с рег. № *** в състав с ремарке за товарен автомобил „***“ с рег.№ ***, като заплатената винетна такса съгласно чл.10 от Закона за питащата, установена по време на проверката, не отговаря на категорията на състава; На предно обзорно стъкло на МПС е намерен залепен валиден годишен винетен стикер от категория „К-3“; На ремаркето е установено, че се превозват 2 бр. МПС, а именно: л.а. „***“ с номер рама *** и л.а. „***“ с номер рама ***; Водачът пътува сам в автомобила – нарушение на чл.139, ал.5 от ЗДвП.

Недоволен от така издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят А.И. Г., който го обжалва и моли съда да бъде отменено изцяло като неправилно и незаконосъобразно.

Ответникът в съдебното производство не се представлява в съдебно заседание. В съпроводително писмо, с което е изпратил административно наказателната преписка в съда, е изразил становище, че жалбата следва да остане без последствие, а наложеното наказание следва да се потвърди.

 Съобразявайки събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, поради което  се явява допустима и следва да бъде разгледана.

Разгледана по същество, същата е  основателна.

Акт за установяване на административно нарушение Серия „Д“ №957058 е съставен на 28.07.2018г. от Д.Б.Д., мл. автоконтрольор при сектор “ПП”-Плевен срещу А.И. ***, ЕГН ********** за това, че последният на 28.07.2018г. в 17:58 часа в община Долни Дъбник, на път първи клас ПП-3, км.111+269, с посока на движение гр. София, като водач управлява лек автомобил “Мерцедес” с рег. № *** в състав с ремарке за товарен автомобил „***“ с рег.№ ***, като заплатената винетна такса съгласно чл.10 от Закона за питащата, установена по време на проверката, не отговаря на категорията на състава; На предно обзорно стъкло на МПС е намерен залепен валиден годишен винетен стикер от категория „К-3“; На ремаркето е установено, че се превозват 2 бр. МПС, а именно: л.а. „***“ с номер рама *** и л.а. „***“ с номер рама ***; Водачът пътува сам в автомобила – нарушение на чл.139, ал.5 от ЗДвП.

Жалбоподателят е подписал акта без да изложи възражения.

От показанията на актосъставителя и свидетел по делото Д.Б.Д. се установява, че заема длъжността мл.автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР- гр. Плевен. Заявява, че на посочената в акта дата и час  е бил назначен наряд с колегата си Д.А.. Позиционирали се на първокласен път ПП-3, обслужвана територия от О.н.М. Спрели за проверка л.а. „Мерцедес“ в състав с ремарке, на което се превозвали два броя нерегистрирани МПС. Сочи, че при извършената проверка на документите на водача, респективно на регистрационните талони на теглещото и на тегленото ППС, установили, че водачът е заплатил винетна такса категория „К-3“, която не отговаря на категорията на състава. Твърди, че същият е трябвало да заплати още една винетна такса от категорията, която е за ремаркето, тъй като максимално допустимата техническа маса не отговаря на категорията на винетката. За констатираното нарушение му съставил АУАН.  

Заявеното от актосъставителя се подкрепя и от показанията на свидетеля Д.И.А. – присъствал при установяване на нарушенията и при съставянето на акта. Свидетелят заявява, че работи като мл.автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“ при О.н.М. Заявява, че на посочената дата и час бил на смяна съвместно с колегата Д.Д.. По предварително утвърден часови график били позиционирани на първокласен път ПП-3, в района между с. Горни Дъбник и гр. Долни Дъбник. Твърди, че спрели лек автомобил „Мерцедес МЛ“ с прикачено ремарке от категория „О2“, с натоварени на него два броя автомобили без регистрационни табели. При извършената справка се установило, че общата маса на тегленото и теглещото ППС надхвърля 5,600 тона, за което съгласно ЗДвП и чл.10 от Закона за пътищата е регламентирано, че състав на теглещо и теглено ППС не трябва да надвишава 5,600 тона. Твърди, че в конкретния случай водачът е трябвало да заплати по-висшия клас винетна такса или още една от същия клас – тоест, две винетни такси от категория „К3“ или една от категория „К2“. Заявява, че на обзорното стъкло на теглещото МПС имало залепен стикер на винетка от категория „К3“. За констатираното нарушение колегата му Д.Д. съставил АУАН на жалбоподателя.

Съдът дава вяра на показанията на свидетелите Д.Б.Д. и Д.И.А., тъй като са  обективни, логични,  безпротиворечиви  и съответни на останалия доказателствен материал, акта за установяване на административно нарушение.

При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните правни изводи:

В настоящият случай не е установено безспорно извършването от жалбоподателя на съставомерно деяние, представляващо основание за ангажирането на административнонаказателната му отговорност по  чл.179, ал.4, т.2 от ЗДвП. Съгласно посочената норма, на санкция подлежат водачите, които управляват ППС, предназначено за превоз на пътници с повече от 8 /осем/ места за сядане, без мястото на водача, или на ППС, предназначено за превоз на товари с две оси, както и на ППС по чл.10а, ал.6, т.3, т.4 и т.5 от ЗП с две оси или на теглещо ремарке, за което не е платена отделна винетна такса, и/или които имат максимално допустима маса, по-малка от 12 тона. Видно е, че нормата съдържа множество хипотези, като при издаването на НП не е посочена коректно санкционната норма, определяща състава на претендираното деяние, а материалноправната норма на чл.139, ал. 5 от ЗДвП е обща и посочването й не допринася за изясняване на волята на АНО. Недостатъчно ясно е и цитираното по-горе фактическо описание на нарушението, като при тълкуване на същото съвкупно все пак може да се приеме, че АНО претендира задължение на водача на пътния състав да заплати винетна такса от за ППС от категорията посочена в чл.10а, ал.8  от ЗП, а не такава за ППС по чл.10а, ал.7  от ЗП, каквато е заплатил жалбоподателя. Видно от събраните по делото, доказателства обаче, управляваният от жалбоподателя  Г. състав е бил от един  лек  автомобил   с   едно ремарке  за товарен автомобил  без та е уточнена  технически допустимата му максимална маса. От една страна жалбоподателят   e управлявал  лек  автомобил „Мерцедес“, който съгласно разпоредбата на чл.149, ал.3, б.“а“ от ЗДв.П е от категория N1 – с предназначение за превоз на товари с технически допустима маса не повече от 3,5 тона и с прикачено ремарке.

При това положение съдът намира, че за неправилно определена от актосъставителя и АНО на приложимата материалноправна норма при определяне на размера на дължимата винетна такса. Безспорно е, че управляваното от жалбоподателя МПС е от категория К-3 по чл.10а, ал.7, т.3 от ЗП, като съгласно разпоредбата на чл.10, ал.9 от ЗП, когато такова МПС тегли едно или няколко ремаркета с технически обща допустима максимална маса над 3,5 тона на едното, или общо на състава от ремаркета за състава се заплаща винетна такса като за ППС по ал.7, т.2. Нормата е специална, тъй като въпреки използваната от законодателя текстова формулировка, всъщност тя въвежда изключения именно от разпоредбата на чл.10а, ал.7, т.2 от ЗП, дерогирайки определени нейни хипотези. Тълкуването на специалната норма, чийто смисъл е в случаите, когато МПС е от категория К-3 по чл.10а, ал.7, т.3 от ЗП тегли едно или няколко ремаркета с технически обща допустима максимална маса под 3,5 тона, за този пътен състав се дължи закупуване и поставяне на винетен стикер по чл.10а, ал.7, т.3 от ЗП

 /т.е. К-3, а не К-2/. Предвид установените факти, процесният случай е именно такъв, а също безспорно е, че водачът е бил закупил и поставил винетен стикер К-3. Предвид така цитираните материалноправни норми, се налага извод, че наказващият орган е ангажирал отговорността на водача за нарушение, чийто фактически състав от събраните по делото доказателства не се установява, а от друга погрешно е посочил в НП   словесно първата хипотеза на санкционната норма на чл.179, ал.4, т.2 от ЗДП,    която предвижда санкция за вода,  които управляват ППС, предназначено за превоз на пътници с повече от 8 /осем/ места за сядане, без мястото на водача, или на ППС.

На  следващо място  самото описание на нарушението в АУАН и наказателното постановление и по – конкретно със съдържанието   не може да стане ясно какво точно се вменява на нарушителя, че е управлявал със заплатена по-ниска такса, или че не е заплатил допълнителна винетна такса. Отделно от това, с оглед преценка на обстоятелството дали е налице нарушение, е следвало  в наказателното постановление изрично да се отрази и каква е била установената технически допустима максимална маса на МПС “Мерцедес ” и на тегленото от него ремарке, както и коя е нормативната разпоредба, която определя в тези случаи каква следва да е категорията на дължимата винетна такса. Липсата на посочените обстоятелства в случая се отразява върху правото на защита на наказаното лице, поради което и съставлява съществено нарушение на разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. а оттам и до съществено опорочаване на административно наказателното производство.

С оглед гореизложеното съдът намира, че са допуснати нарушения на процесуалните правила при съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление, довели до ограничаване и възпрепятстване на правото на защита на наказаното лице. Във всички случаи нарушаването на правото на защита представлява съществено нарушение на процесуалните правила и  води до порочност на издаденото НП, а оттам и е основание за неговата отмяна, като незаконосъобразно.

По изложените мотиви, съдът намира, че наказателното постановление, предмет н.обжалване по настоящото дело се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

  По изложените съображения, съдът

 

Р   Е   Ш    И :

ОТМЕНЯ  на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН Наказателно постановление №18-0938-003944/07.08.2018г. на Началника сектор “ПП” към О.на М. с което на А.И. ***, ЕГН ********** е наложено административно наказание на основание чл.179, ал.3, т.2 от ЗДвП – глоба в размер на 750,00 лв., за това, че на 28.07.2018г. в 17:58 часа в община Долни Дъбник, на път първи клас ПП-3, км.111+269, с посока на движение гр. София, като водач управлява лек автомобил “Мерцедес” с рег. № *** в състав с ремарке за товарен автомобил „***“ с рег.№ ***, като заплатената винетна такса съгласно чл.10 от Закона за питащата, установена по време на проверката, не отговаря на категорията на състава; На предно обзорно стъкло на МПС е намерен залепен валиден годишен винетен стикер от категория „К-3“; На ремаркето е установено, че се превозват 2 бр. МПС, а именно: л.а. „***“ с номер рама *** и л.а. „***“ с номер рама ***; Водачът пътува сам в автомобила – нарушение на чл.139, ал.5 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски регионален административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

        РАЙОНЕН  СЪДИЯ: