Р Е Ш Е Н И Е
№ 2116 30.12.2010 г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд ХХ граждански състав
на двадесети декември две хиляди и десета година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕЧЕВ
при участието на секретаря И.Г.
като разгледа докладваното от съдията Иван Дечев
гражданско дело № 5258 по описа на БРС за 2010 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба, предявена от Л.С.С., ЕГН **********,*** против И.В.Г., родена на ***г.,
гражданка на Украйна, без регистриран постоянен адрес на територията на
страната, с която ищецът моли да бъде прекратен сключеният с ответницата на 10.07.2002г. в гр. Бургас граждански брак поради
неговото дълбоко и непоправимо разстройство по вина на Г.. Като основания за
разстройството на брака ищецът сочи следните обстоятелства: бракът между страните бил сключен след кратко запознанство, като
само 2 дни след сключването му ответницата, с която не живели и един ден заедно
в наследственото на ищеца жилище,
напуснала съпруга си и никога повече и до настоящия момент не му се е
обаждала, нито пък я е виждал. Ищецът знае от слухове, че Г. не е в страната, а
пребивава в чужбина. Твърди, че де факто живеят във фактическа раздяла вече 8
години, през което време са нямали никакъв контакт помежду си. Счита, че по
тази причина бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен, тъй като напълно
отсъства каквото и да е физическо, духовно или имуществено отношение между
съпрузите. С тези мотиви моли искът му да се уважи и да се разтрогне бракът по
вина на ответницата. Претендира разноски.
В
исковата молба е изложено още, че страните нямат семейно жилище по смисъла на
закона, понеже Г. никога не е обитавала апартамента на С.. Въпреки това, ако
съдът счете, че жилището е семейно, ищецът моли да му се предостави за ползване
с решението.
Искът
е с правно основание чл. 49, ал. 1 СК.
Ответницата, уведомена
по реда на чл.48, ал.1 ГПК чрез публикация в Държавен вестник, не се явява в
съдебно заседание. Назначеният й особен представител в писмения си отговор
счита иска за допустим, но не взема становище по основателността му. Моли да се
отхвърли претенцията за допускане на развода по вина на ответницата, както и за
присъждане на разноските по делото. В съдебно заседание заявява, че предоставя
на съда преценката за вината на ответницата.
Бургаският
районен съд, след като взе предвид исковата молба и изложените в нея доводи,
становището на ответната страна, събраните по делото доказателства и като съобрази
закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Видно
от представеното по делото удостоверение, страните са сключили граждански брак
на 10.07.2002г. в гр. Бургас, община Бургас, за което е съставен акт № 0091/10.07.2002г.,
като
съпругата е запазила предбрачното си име Г.. Установява се също от удостоверение за семейно
положение № 1901/17.06.2010г., че Г. е единствен член на семейството на С.,
т.е. от брака си страните нямат деца, както е и твърдението в исковата молба.
Според
удостоверение от 10.07.2010г. на ОД на МВР – Бургас, сектор ”Миграция”, И.В.Г.
е имала регистрирани настоящи адреси в гр. Бургас през 2000г. и 2002г.
По
делото е разпитана св. Добринка Ангелова, съседка на ищеца. Същата познава Любо
Стойков от 25-26 години, тъй като живеят в един вход. Познава го като добро
момче. През лятото на 2002г. ищецът се похвалил на съседите, че ще се жени и ще
доведе в скоро време булка. Бил много радостен и във възторг. Минали се няколко
дни и Ангелова запитала ищеца какво става с булката. Той й отговорил, че тя ще
дойде, но не знае защо я няма. Свидетелката заявява, че съседите така и не
видели булката. Не е виждала съпругата му, нито е живяла в неговото жилище.
Според свидетелката Любо бил много радостен, че се е оженил и че ще живеят
заедно с ответницата. След това се разочаровал много, че тя не дошла да живее
при него.
Въз
основа на така установените факти, релевантни за решаването на делото, съдът
намира от правна страна следното:
По иска с
правна квалификация чл. 49, ал. 1 СК: Съгласно цитираната
разпоредба всеки от съпрузите може да иска развод, когато бракът е дълбоко и непоправимо
разстроен.
От показанията
на св. Ангелова се установява по категоричен начин, че брачната връзка на
съпрузите съществува само формално, същата е лишена от каквото и да е
емоционално и духовно съдържание и е безсмислена. Наистина, показанията на
свидетелката не са достатъчно пълни, но казаното от нея кореспондира с
твърденията в исковата молба. Доказа се, че след сключването на брака
ответницата е напуснала съпруга си и оттогава не го е търсила и не е
осъществявала какъвто и да е контакт с него. Никога не е идвала да живее в
жилището му и никога съпрузите не са живели съвместно и не са имали семеен
живот. От сключване на брака и от заминаването на Г. е изминало значително
време – над 8 години, през които съпрузите не са се виждали, като дори не е
проведен телефонен разговор между тях. Повече от явно е, че бракът им е дълбоко
и непоправимо разстроен, като разстройството датира още от сключването му. От
самото си начало брачната им връзка е изключително формална и в нея отсъстват
всякакви прояви на обич, внимание и привързаност и то по причина, че страните
никога не са живели заедно, не се виждат и са прекъснали отдавна какъвто и да
било контакт един с друг. Ето защо е налице основанието за разтрогване на
брачната връзка и следва да се постанови решение, с което да се допусне
исканият развод.
За
настоящия съдебен състав се налага извод, че вина за провала на брачната връзка
има ответницата Г.. Ясно е от свидетелските показания, че ищецът е възнамерявал
да доведе съпругата си в наследствения си апартамент, където да живеят заедно.
Следователно трябва да бъде прието, че такава е била и уговорката между
съпрузите. Ясно е също, че ответницата след сключване на брака не дошла да
живее в жилището, а е напуснала ищеца, след което не само не го е виждала, но и
не е търсила никакъв контакт с него. Ето защо съдът намира, че Г. е нарушила
семейните си задължения, тъй като напускайки съпруга си дни след сватбата,
фактически се е отказала да полага каквито и да е усилия за даване живот и
смисъл на брачната им връзка. От друга страна не се установява ищецът да е
извършвал някакви противобрачни прояви. По тези съображения следва да се
приеме, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има съпругата.
По отношение на фамилното име на ответницата след развода:
Съдът не дължи произнасяне по въпроса за фамилното име
на ответницата, тъй като при сключване на брака тя е запазила предбрачната си
фамилия.
По отношение на родителските права, режима на лични отношения
и издръжката:
Съдът не се произнася относно тези последици на развода,
тъй като от брака на страните не са родени деца.
По отношение ползването на семейното жилище:
Видно е от доказателствата по делото, че ищецът
живее в апартамент с площ 81.43 кв.м., състоящ се от две спални, дневна, кухня,
баня – тоалетна и антре, находящ се в гр. Бургас, жк.”Братя Миладинови” 46,
вх.4, ет.4. Апартаментът е наследствен от починалите му родители, като
собствеността върху него се доказва от нот. акт № 16/23.08.1985г., том IV, дело № 1729/1985г. Съдът споделя гледището на ищеца, че наследствения
му апартамент няма статут на семейно жилище по смисъла на § 1 от ДР на СК. Според тази разпоредба ”семейно жилище” по смисъла на този кодекс е жилището,
което е обитавано от двамата съпрузи и техните ненавършили пълнолетие деца. В случая няма данни съпрузите да са живели заедно
след сключване на брака, поради което апартаментът на ищеца не е семейно
жилище. След като няма статута на семейно жилище, съдът намира, че не следва да
се произнася относно предоставяне на ползването му.
В
съответствие с разпоредбата на чл. 329, ал.1 ГПК, тъй като ответницата е виновна
за развода, следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените от него
разноски, които възлизат общо на 350 лева.
На основание чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК, съдът определя държавна такса са разглеждане
на делото в размер на 40 лева. С оглед изхода на делото същата следва да бъде
възложена върху ответницата.
Мотивиран
от горното, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ДОПУСКА
РАЗВОД И ПРЕКРАТЯВА БРАКА, сключен на 10.07.2002г. в гр. Бургас, община Бургас,
за което е съставен акт № 0091/10.07.2002г., между Л.С.С., ЕГН **********,*** и И.В.Г., родена на ***г.,
гражданка на Украйна, без регистриран постоянен адрес в Република България, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство.
ПРИЕМА, че вина за разстройството
на брака има съпругата И.В.Г., родена на ***г.
ОСЪЖДА И.В.Г.,
родена на ***г., гражданка на Украйна, без регистриран постоянен адрес в
Република България да заплати на Л.С.С., ЕГН **********,*** сумата от 350 лева /триста и петдесет лева/,
представляваща направени от него разноски по делото.
ОСЪЖДА И.В.Г., родена на ***г.,
гражданка на Украйна, без регистриран постоянен адрес в Република България, да
заплати по сметка на Бургаския районен съд държавна такса в размер на 40 лева /четиридесет лева/ за
разглеждане на делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:………………………