№ 3103
гр. София, 28.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря НИЯ ИВ. РАЙЧИНОВА
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
Гражданско дело № 20221110120318 по описа за 2022 година
Предявен е отрицателен установителен иск от А. В. М., ЕГН **********
срещу [ЮЛ], ЕИК [НОМЕР] с правно основание чл. 439, вр. чл. 124 ГПК.
Ищецът твърди, че не дължи на ответника сумата в размер на 2867,51
лв., представляваща главница по договор за целево финансиране № [НОМЕР]
от 10.04.2008 г., 216,74 лв., представляваща мораторна лихва за забава за
периода от 15.05.2008 г. до 20.11.2009 г., ведно със законната лихва от
20.11.2009 г. до окончателното изплащане на вземането, 61,69 лв., разноски
по делото за държавна такса и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение, за
които суми е издаден изпълнителен лист въз основа на влязла в сила Заповед
за изпълнение на парично вземане, издадена по гр.д. № 52009/2009 г. по описа
на СРС, 29 състав, както и сумата в размер на 668,18 лв., представляваща
законова лихва от 25.11.2009 г. до изплащане на сумата, сумата в размер на
87,02 лв., представляваща лихва за забава за периода от 15.05.2008 г. до
25.11.2009 г. и 125 лв., представляващи разноски по делото, за които суми е
издаден изпълнителен лист въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение
на парично вземане, издадена по гр.д. № 52608/2009 г. по описа на СРС, 59
състав. Процесните изпълнителни листа са издадени в полза на [ЮЛ], който е
прехвърлил с договор за цесия от 23.02.2015 г. вземанията на ответника по
делото [ЮЛ]. Посочва се, че въз основа на издадения изпълнителен лист е
1
образувано изпълнително дело № [НОМЕР] по описа на ЧСИ М.М.. Позова
се на изтекла погасителна давност.
В законоустановения срок е депозиран отговор на исковата молба от
ответното дружество, с който я оспорва като неоснователна. Твърди
процесуална активност на кредитора по изпълнителното дело с искания за
прилагане на изпълнителни способи, поради което счита, че давността е
прекъсвана многократно и не е изтекла.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства, съобрази законовите разпоредби,
намира следното от фактическа и правна страна:
Разпоредбата на чл. 439 ГПК предвижда защита на длъжника по исков
ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на
изпълнителното основание. Правно легитимирани страни по иска са страните
в изпълнителното производство, като ищецът - длъжник твърди погасяване
изцяло или частично на вземането, предмет на делото, чийто носител е
ответникът - взискател. По своя характер искът е отрицателен установителен,
като се основава на твърдението на ищеца, че не дължи престацията, за която
е осъден с влязъл в сила съдебен акт, предвид настъпили след приключване на
съдебното дирене факти.
За основателността на иска по чл. 439, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК ищецът
следва да докаже правния си интерес от предявяване на отрицателен
установителен иск. Ответникът следа да докаже факти, обуславящи спиране
или прекъсване на давността.
Страните не спорят и съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се
от доказване следните факти: че за сумата в размер на 2867,51 лв.,
представляваща главница по договор за целево финансиране № [НОМЕР] от
10.04.2008 г., сумата в размер на 216,74 лв., представляваща мораторна лихва
за забава за периода от 15.05.2008 г. до 20.11.2009 г., ведно със законната
лихва от 20.11.2009 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата в
размер на 61,69 лв., разноски по делото за държавна такса и сумата в размер
на 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение е издаден изпълнителен лист,
въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение на парично вземане,
издадена по гр.д. № 52009/2009 г. по описа на СРС, 29 състав, както и за
сумата в размер на 668,18 лв., представляваща законова лихва от 25.11.2009 г.
2
до изплащане на сумата, и за сумата в размер на 87,02 лв., представляваща
лихва за забава за периода от 15.05.2008 г. до 25.11.2009 г. и 125 лв.,
представляващи разноски по делото е издаден изпълнителен лис,т въз основа
на влязла в сила Заповед за изпълнение на парично вземане, издадена по гр.д.
№ 52608/2009 г. по описа на СРС, 59 състав. Процесните изпълнителни листа
са издадени в полза на [ЮЛ] срещу ищеца по делото и звеманията са
прехвърлени с договор за цесия от 23.02.2015 г. на ответника по делото [ЮЛ].
Въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело
№ [НОМЕР] по описа на ЧСИ М.М..
Нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД предвижда, че ако вземането е установено
със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога 5 години. Заповедта
за изпълнение замества съдебното решение като изпълнително основание, но
при оспорването й от длъжника чрез възражение по реда на чл. 414 ГПК
проверката дали вземането съществува се извършва в общия исков процес по
реда на чл. 422 ГПК. По силата на чл. 416 ГПК, когато възражение не е
подадено в срок, както е в настоящия случай, заповедта за изпълнение влиза в
сила. Не е налице изрична правна норма, която да предвижда, че
съществуването на вземането в този случай е установено със сила на
пресъдено нещо. Следва да се съобрази обаче, че ако длъжникът не възрази в
рамките на установения в чл. 414, ал. 2 ГПК преклузивен двуседмичен срок,
заповедта се стабилизира /"влиза в сила" по терминологията на закона/, като
се получава ефект, близък до силата на пресъдено нещо, тъй като
единствената възможност за оспорване на вземането въз основа на настъпили
преди издаване на заповедта факти, са основанията на иска по чл. 424 ГПК -
новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства. Извън иска по
чл. 424 ГПК, длъжникът не може да се ползва от друга форма на искова
защита, с която да оспорва вземането въз основа на настъпили преди издаване
на заповедта факти. Когато длъжникът е бил лишен от възможност да оспори
вземането, може да поиска от въззивния съд отмяна на заповедта за
изпълнение на основание чл. 423 ГПК. Този режим се различава от
регламентирания в ГПК (отм.) във връзка с издаването на изпълнителен лист
въз основа на несъдебно изпълнително основание, в който се предвиждаше
възможност за предявяване искове - чл. 252 ГПК (отм.), чл. 254 ГПК (отм.),
чл. 255 ГПК (отм.), които не се преклудират със специални срокове. Съгласно
сега действащия ГПК обаче, с изтичане на преклузивния срок за подаване на
3
възражение против заповедта се получава крайният ефект именно на
окончателно разрешен правен спор относно съществуването на вземането.
Аргумент в полза на това разбиране е и разпоредбата на чл. 371 ГПК, която
допуска в производството по търговски спорове възвражение за прихващане
да се прави до приключване на съдебното дирене във въззивната инстанция,
когато съществуването или неоспорването му са установени с влязло в сила
съдебно решение или заповед за изпълнение.
Не може да се прави аналогия с вземания, за които е издаден
изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание по чл.
237 ГПК (отм.). Въпреки съществуващите сходства между уредбата на
несъдебните изпълнителни основания по ГПК (отм.) и заповедното
производство, уредено в Глава XXXVII на действащия ГПК, последното има
съществени специфики, които правят недопустимо приравняването им.
Стабилитетът на заповедта за изпълнение произтича от това, че тя влиза в
законна сила, за разлика от несъдебните изпълнителни основания по чл. 237
ГПК (отм.). Поради това съдебната практика, постановена във връзка с
несъдебните изпълнителни основания, не може да се прилага по аналогия по
отношение на заповедите за изпълнение, издадени по реда на новия ГПК,
стабилизирали се поради неподадено възражение от длъжника. Съгласно
разясненията, дадени с мотивите към т. 14 от Тълкувателно решение №
2/26.06.2015г. по тълк.д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, новият ГПК урежда
заповедното производство като част от изпълнителния процес и затова
заявлението за издаване на заповед за изпълнение не прекъсва давността. Тя
се прекъсва с предявяването на иска за съществуване на вземането, но
съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК предявяването на този иск има обратно действие,
само ако е спазен срокът по чл. 415, ал. 1 ГПК. Ако иск не е предявен или ако
е предявен след изтичането на срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, давността не се
счита прекъсната със заявлението. Неподаването на възражение от страна на
длъжника създава презумпция, че вземането е безспорно, поради което
заповедта за изпълнение влиза в сила и въз основа на нея се издава
изпълнителен лист, съгласно разпоредбата на чл. 416 ГПК.
Влязлата в сила заповед поради нейното неоспорване от длъжника в
срока по чл. 414, ал. 1 ГПК прави вземането по заповедта безспорно. По арг.
за противното от чл. 424 ГПК тя се ползва със сила на пресъдено нещо. И
наистина, длъжникът, който не твърди обстоятелства по чл. 424, ал. 1 ГПК,
4
може да оспори изпълнението само въз основа на факти, настъпили след
изтичане срока за възражение по чл. 414 ГПК – арг. чл. 439, ал. 2 ГПК (така
определение № 214 от 15.05.2018 г. по ч.гр.д. № 1528/2018 г., ВКС, IV г.о.).
Това означава, че давността за вземанията на основание чл. 117, ал. 2
ЗЗД е станала петгодишна, защото, макар да не представлява съдебно
решение, постановено в исков, когнитивен процес, заповедта за изпълнение
прави вземането безспорно. Именно защото тя се ползва с такава
правоустановителна сила, преклудирана е възможността длъжникът да
оспорва съществуването и изпълнимостта на вземанията по заповедта с
аргументи, черпени от възражения, които е могъл да изложи в срока за
възражение по чл. 414 ГПК. Съгласно чл. 439, ал. 2 ГПК той може да
релевира само възражения за осъществили се юридически факти след този
момент.
При тези мотиви съдът намира, че давността за вземанията на
ответника по изпълнителния лист е петгодишна и е започнала да тече от
датата на влизането в сила на заповедта– арг. чл. 117, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 117, ал.
1 ЗЗД. Същото становище е застъпено и в Решение № 2494 от 08.04.2019 г. по
в. гр. д. № 6395 / 2018 г. на Възз. II-в състав на Софийски градски съд;
Решение № 7227 от 25.10.2019 г. по в. гр. д. № 12743 / 2018 г. на Възз. IV-д
състав на Софийски градски съд; Решение № 260545 от 14.10.2020 г. по в. гр.
д. № 15984 / 2019 г. на Възз. III-б. състав на Софийски градски съд и други/.
Давностният срок се прекъсва с предприемането конкретни
изпълнителни действия (независимо дали прилагането им е поискано от
взискателя или е предприето по инициатива на съдебния изпълнител по
възлагане по чл.18 ЗЧСИ), като прекъсват давността – насочване на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитори, възлагане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и
оценка, назначаване на пазач, насрочване и извършване на продан, но не и
действия по образуване на изпълнителното дело, изпращане и връчване на
покана за доброволно изпълнение, проучване на имущественото състояние,
извършване на справки, набавяне на документи, книжа и др.
За периода преди приемане на ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС, ОСГТК и
предвид отговора на въпроса даден в решения на ВКС по чл. 290 ГПК -
Решение № 170/17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г. на ВКС, ІV г.о.,
5
Решение № 51/21.02.2019 г. по гр. д. № 2917/2018 г. на ВКС, ІV г.о. и
Решение № 252 от 17.02.2020 г. по к. гр. д. № 1609 / 2019 г. ВКС, по
отношение на погасителната давност следва са се приложи тълкуването,
дадено в предшестващото ППВС № 3/1980 г. Според константната съдебна
практика на ВКС, когато се касае до първоначално приети тълкувателни
решения и постановления те имат обратно действие и даденото с тях
тълкуване важи от момента, в който правната норма е влязла в сила, като се
счита, че тя още тогава е имала съдържанието, посочено в тълкувателните
актове. Възможно е след издаването на първоначалния тълкувателен акт да
настъпи промяна в тълкуваната норма или свързани с нея други правни
норми, или в обществено-икономическите условия, които да правят вече
даденото тълкуване неприложимо или несъответно на действителния смисъл
на закона. В тези случаи при постановяването на нов тълкувателен акт, с
който се изоставя предходното тълкуване на същата правна норма и се
възприема различно тълкуване, последващото тълкувателно решение няма
подобно на първоначалното обратно действие, а се прилага от момента, в
който е постановено и обявено по съответния ред. От този момент престава да
се прилага и предшестващия тълкувателен акт, обявен за изгубил сила. В тази
хипотеза, ако преди постановяване на новото тълкувателно решение са се
осъществили факти, които са от значение за спорното между страните
правоотношение и са породили правните си последици, то тези последици
следва да бъдат преценявани с оглед обвързващото им тълкуване, дадено и
действащо към момента на настъпването им. В противен случай би се
придало същинско обратно действие на новия тълкувателен акт, което е
недопустимо, освен съгласно чл. 14 ЗНА по изключение и въз основа на
изрична разпоредба за това. За заварените като висящи от ТР № 2/26.06.2015
г. на ВКС, ОСГТК производства по принудително изпълнение и спрямо
осъществените по тях факти до посочената дата следва да намери
приложимост задължителното тълкуване, дадено с ППВС № 3/18.11.1980 г.,
според което през времетраенето на изпълнителното производство – от датата
на образуването му до датата на приемане на последващия тълкувателен акт
(придаващ различно обвързващо тълкуване на последиците на давността при
висящност на изпълнителния процес), погасителната давност е спряла. Както
доктрината, така и съдебната практика несъмнено са приемали, вкл. и преди
ТР № 2/2015 г. на ВКС, ОСГТК, че в случаите, когато взискателят не е
6
поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години,
изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК , поради т. нар. „перемпция“ и то по силата на закона, независимо дали
съдебният изпълнител е издал постановление в този смисъл, имащо
декларативно, а не конститутивно действие. Различието е относно датата, от
която започва да тече новата погасителна давност за вземането в тези случаи
(според постановките по т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС, ОСГТК това е
датата, на която е поискано или е предприето последното валидно
изпълнително действие). Ако е налице осъществен състав по чл. 433, ал. 1, т.
8 ГПК към дата, предхождаща датата 26.06.2015 г., новата погасителна
давност за вземането по чл. 117, ал. 1 ЗЗД започва да тече от датата на
изтичане на горния релевантен (двугодишен) срок, като при съдебно
установено вземане срокът й е всякога пет години (чл. 117, ал. 2 ГПК). От
материалите по изпълнителното дело се установява, че за периода от
образуването му на 21.03.2012 г. до 21.03.2014 г. не са извършвани
изпълнителни действия, следователно изпълнителното дело е прекратено
exlege на 21.03.2014 г. и доколкото в този период е приложимо
задължителното тълкуване, дадено с ППВС № 3/18.11.1980 г. следователно в
настоящия случай погасителна давност не е текла докато е траел
изпълнителния процес (т.е. до 21.03.2014 г.) и новата погасителна давност за
вземането е започнала да тече от датата на прекратяване на изпълнителното
производство по силата на закона – от 21.03.2014 г., а не от последното
изпълнително действие. Приложимата давност е 5 г. и в случай, че не е
прекъсвана би изтекла на 21.03.2019 г.
Ефектът на прекратяването е настъпил от момента на изтичане на
предвидения в цитираната разпоредба 2-годишен срок от последното
поискано изпълнително действие, т. е. считано от 21.03.2014 г. Последващите
изпълнителни действия обаче не са без правно значение. Съгласно Решение
№ 37 от 24.02.2021 г. по гр.д. № 1747 по описа за 2020 година на ВКС по реда
на чл. 290 ГПК в т. 10 ТР № 2/2013, ВКС, ОСГТК не е разгледан въпросът,
при какви условия и кога настъпва перемпцията. Очевидно тя не настъпва,
ако след поискването на един изпълнителен способ в продължение на две
години взискателят не е поискал нов изпълнителен способ, най-малкото
защото през това време може да се е осъществявал поисканият предходен
изпълнителен способ, а преди неговият край не може да се прецени със
7
сигурност, има ли нужда от друг способ (може да не се постигне желаната
висока цена, може да се присъединят кредитори и др.). Поставеният въпрос в
тълкувателното решение е: Откога започва да тече нова погасителна давност
за вземането, когато изпълнителният процес е прекратен поради перемпция на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК; и постановеният отговор е: Новата давност
започва да тече от последното й прекъсване с надлежно извършено
изпълнително действие или признание на вземането от длъжника.
Перемпцията е без правно значение за давността. Общото между двата
правни института е, че едни и същи факти могат да имат значение, както за
перемпцията, така и за давността. Това обаче са различни правни институти с
различни правни последици: давността изключва принудителното изпълнение
(но пред съдебния изпълнител длъжникът не може да се позове на нея и
съдебният изпълнител не може да я зачете), а перемпцията не го изключва –
обратно, тя предполага неудовлетворена нужда от принудително изпълнение,
но въпреки това съдебният изпълнител е длъжен да я зачете.
Когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след
като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да
изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения и
намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна
последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва
да образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело, тъй като
старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността
независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело,
или не е образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да приложи
искания изпълнителен способ. Необразуването на ново изпълнително дело с
нищо не вреди на кредитора нито ползва или вреди на длъжника. То може да
бъде квалифицирано като дисциплинарно нарушение на съдебния
изпълнител, само доколкото не е събрана дължимата авансова такса за
образуване на отделното дело и с това са нарушени канцеларските правила по
воденото на изпълнителните дела.
В чл. 116, б. „в“ ЗЗД е изрично установено правилото, че давността се
прекъсва с предприемането действия за принудително изпълнение. Същинско
действие за принудително изпълнение обаче може да предприеме само
съдебният изпълнител (или друг орган на принудително изпълнение –
публичен изпълнител, синидик, съд по несъстоятелността) и то прекъсва
8
давността; но давността е свързана с поведението на кредитора – тя не се
влияе от поведението на други лица. Затова ако искането от кредитора е
направено своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от
надлежния орган преди изтичането на давностния срок, по причина, което не
зависи от волята на кредитора; давността се счита прекъсната с искането,
дори то да е било нередовно, ако нередовността е изправена надлежно по
указание на органа на изпълнителното производство. Давността не се
прекъсва веднъж с искането и още веднъж с предприемането на действието.
Прекъсването е едно – с предприемането на действието, но се счита да е
настъпило с обратна сила, ако след поискването давността е изтекла. След
това тя се прекъсва последователно във времето, когато осъществяването на
способа става чрез отделни процесуални действия: запор или възбрана, опис,
оценка, насрочване на проданта, разгласяване, приемане на наддавателни
предложения, провеждане на наддаване и т.н. до влизането в сила на
постановлението за възлагане.
Поради изложените съображения съдът съобразявайки практиката на
ВКС намира, че с последващите действия – конституиране на нов взискател
на 20.05.2015 г. и налагане на запор на банкови сметки на длъжника на
12.09.2018 г., които представлява изпълнителни действия са прекъснали
давността и от всяко от тях е започнала да тече нова петгодишна давност.
Следователно съдът намира, че към настоящия момент не е изтекла
погасителна давност за процесното вземане и искът следва да се отхвърли.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, право на
разноски има ответника в претендирания размер от 50 лв., представляващи
юрисконсултско възнагарждение.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 439 ГПК, вр. чл. 124
ГПК, че А. В. М., ЕГН ********** не дължи на [ЮЛ], ЕИК [НОМЕР] сумата
в размер на 2867,51 лв., представляваща главница по договор за целево
9
финансиране № [НОМЕР] от 10.04.2008 г., 216,74 лв., представляваща
мораторна лихва за забава за периода от 15.05.2008 г. до 20.11.2009 г., ведно
със законната лихва от 20.11.2009 г. до окончателното изплащане на
вземането, 61,69 лв., разноски по делото за държавна такса и 100 лв. –
юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издаден изпълнителен лист
въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение на парично вземане,
издадена по гр.д. № 52009/2009 г. по описа на СРС, 29 състав, както и сумата
в размер на 668,18 лв., представляваща законова лихва от 25.11.2009 г. до
изплащане на сумата, сумата в размер на 87,02 лв., представляваща лихва за
забава за периода от 15.05.2008 г. до 25.11.2009 г. и 125 лв., представляващи
разноски по делото, за които суми е издаден изпълнителен лист въз основа на
влязла в сила Заповед за изпълнение на парично вземане, издадена по гр.д. №
52608/2009 г. по описа на СРС, 59 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК А. В. М., ЕГН ********** да
заплати на [ЮЛ], ЕИК [НОМЕР] сумата в размер на 50 лв., представляваща
съдебни разноски.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10