Решение по дело №140/2018 на Административен съд - Кюстендил

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

гр.Кюстендил, 11.02.2019г.

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

                Кюстендилският административен съд, в открито съдебно заседание на тридесет  и първи януари две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

Административен съдия: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА

 

и секретар И.С., като разгледа докладваното от съдия Карамфилова адм.д.№140/2018г. по описа на КАС, за да се произнесе взе предвид:

 

                 К.П.Ш., ЕГН ********** *** оспорва уведомително писмо изх.№02-100-6500/96 от 01.02.2015г. на зам.изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ в частта, с която е отказано изплащане на финансова помощ и подпомагане на площите по подадено от жалбоподателя заявление за подпомагане за кампания 2015г. по СЕПП, СПП и 13.1/НР1. Изложени са съображения за незаконосъобразност на акта, поради нарушения на материалния и процесуалния закон, допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Иска се отмяната на акта и връщане преписката на административния орган за ново произнасяне в оспорената част.

                 Ответникът чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендират се разноски.

                 Кюстендилският административен съд след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

                 К.П.Ш.  е подал заявление за подпомагане на площи за кампания 2015г. УИН10/230615/56131 от 11.06.2015г. до ДФЗ включително по СЕПП, СПП, 13.1/НР1.

След извършени административни проверки, проверки на място и сравнение на информацията с наличната такава, съдържаща се във външните регистри на ИСАК, зам.изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" постановил оспореното УП изх.№02-100-6500/96 от 01.02.2015г., като по схемите СЕПП, СПП, 13.1/НР1 отказал финансово подпомагане. Като основания за отказа за плащане е посочен чл.43, ал.3, т.5 от ЗПЗП, тъй като е налице застъпване на площи, което не е отстранено и  чл.43, ал.3, т.6 от ЗПЗП - заявените за подпомагане площи попадат извън специализирания слой  „Площи, допустими за подпомагане“ за 2015г.

Представени са по делото резултати от автоматични проверки на въведените данни, от където се установява несъответствието - излиза извън площите, подходящи за подпомагане /л.68/. В тази връзка са и приложените карти на блоковете на земеделското стопанство, както и снимков материал, установяващ недопустима за подпомагане площ.

По отношение декларирани площи от повече от един земеделски стопанин са представени уведомително писмо до жалбоподателя за площи, декларирани от повече от един кандидат с таблица, в която не е извършено потвърждение /л.92-94/.

Със заповед №РД-09-937/22.12.2015г. е одобрен обновения СС, а със заповед №РД-46-236/01.03.2016г. на министъра на земеделието и храните е одобрен окончателния слой „Площи, допустими за подпомагане“.

Прието като доказателство е заключение вх.№300/23.01.2019г. на в.л. М.А.. Същото се кредитира от съда като обективно, доколкото е изготвено на база събрания доказателствен материал и справките в МЗХГ – Главна дирекция „ЗРП“, отдел „Идентификация на земеделските парцели“, дирекция „Директни плащания“ към РА, изводите са направени на основата на правната регламентация и анализа на безспорните факти по делото. От него се установява, че заявените за подпомагане площи от жалбоподателя попадат в частта от територията на страната, за която има нова цифрова ортофотокарта /ЦОФК/ от 2015г. по сателитно и самолетно заснемане. Допустимият слой е актуализиран чрез дешифрация на нова ЦОФК и чрез отразяване на резултатите от теренни проверки, подадени от областните и общински структури на МЗХ. Като недопустими за подпомагане са установени 7 парцела /Приложение 1 от заключението/, като 4 парцела в землището на с.Висока Могила са извън обхвата на слоя за подпомагане /срав. Приложение 2/, а по отношение на 3 парцела в с.Блажиево и с.Висока Могила е налице двойно застъпване. Парцел 11232-41-1-1, парцел 11232-192-1-1 и парцел 11232-98-2-1 излизат изцяло от допустимия слой /срав. извадки от ЦОФК/, а по отношение на парцел 11232-99-2-1 от МЗХГ не са представени данни за обстоятелството, че излиза извън слоя за подпомагане с 0.07 ха. Жалбоподателят не е представил документи, доказващи правно основание на ползването за парцел 11232-98-1-1 с о.72 ха, парцел 04314-26-10-1 с 0.22 ха и парцел 04314-293-16-2 с 0.01 ха. Предвид изложеното вещото лице заключава, че недопустимата площ, установена от РА/от в.л. е както следва: СЕПП – 2.25/2.18 ха, СПП – 2.25/2.18 ха и 13.1/НР1 – 2.25/2.18 ха. Установената площ е както следва: СЕПП – 9.5/9.57 ха, СПП – 9.5/9.57 ха и 13.1/НР1 – 9.5/9.57 ха. Процентът наддеклариране е за всяка мярка  по 23.68%/22.78%. Установеното неизлизане на парцел 11232-99-2-1 от допустимия слой не променя съществено процента на наддеклариране и по трите мерки, като санкцията остава същата.

                   С оглед така установената фактическа обстановка по делото съдът намира жалбата за допустима, като подадена в срок, срещу акт, подлежащ на оспорване по съдебен ред, от процесуално легитимен субект и пред компетентен да я разгледа съд. След служебна проверка законосъобразността на УП на основанията по чл.146 от АПК и по реда на чл.168 от АПК, съдът счита следното:

 Обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган с оглед представената заповед №ОЗ-РД/715/27.06.2017г. във вр.с чл.20а, ал.4 от ЗПЗП, в кръга на предоставените му правомощия съгласно чл.20а, ал.1 във вр.с чл.11а, т.1 и 2 от ЗПЗП и при спазване административно производствените правила. Спазени са и изискванията на чл.59, ал.2, т.4 от АПК относно формата на акта, тъй като изложените основания в оспорваното УП и таблиците към него, посочените площи, които са приети за недопустими за подпомагане по всяка програма и схема, както и данните от административната преписка, обективират волята на административния орган. Съобразно това се установява, че по спорните СЕПП, СПП, 13.1/НР1 на жалбоподателя е отказано финансово подпомагане поради констатирани несъответствия - застъпване на площи, което не е отстранено и заявени за подпомагане площи, попадащи извън специализирания слой по чл.33а, ал.1 за 2015г.

                  По отношение първото основание за отказ - неотстранено двойно заявяване на площи, съдът счита следното: Подпомагането по съответните схеми е отказано на основание чл.43, ал.3, т.5 от ЗПЗП за три парцела, защото са подадени две или повече заявления и застъпването на площи не е отстранено. Изложените фактически основания се доказват и от писмените доказателства - уведомително писмо до жалбоподателя за площи, декларирани от повече от един кандидат с таблица, в която не е извършено потвърждение. Съгласно заключението на в.л.М.А., съпоставено с писмените доказателства, съдът приема за доказано, че по отношение на 3 парцела е налице двойно застъпване - парцел 11232-98-1-1 с о.72 ха, парцел 04314-26-10-1 с 0.22 ха и парцел 04314-293-16-2 с 0.01 ха. За тях от заявителя не са ангажирани доказателства, доказващи правно основание на ползването. Изпълнен е фактическия състав на чл.43, ал.3, т.5 от ЗПЗП, респ. чл.12, т.4 от Наредба №11/03.04.2008г. В този смисъл административния орган правилно е приложил закона и е отказал подпомагане.

По отношение второто основание за отказ –  недопустима площ за подпомагане, съдът счита следното: Подпомагане по съответните схеми е отказано на основание чл.43, ал.3, т.6 от ЗПЗП за четири парцела. Това е видно от таблица 1 и пояснителните бележки към нея на УП и от Приложение 1 към заключение вх.300/23.01.2019г. - парцел 11232-41-1-1, парцел 11232-192-1-1, парцел 11232-98-2-1 и парцел 11232-99-2-1. Административният орган е формирал волята си въз основа на извършени административни проверки на подаденото заявление за подпомагане и осъществени теренни проверки на място от ОСЗ, както и чрез ЦОФК за 2015г. Изложените фактически основания се доказват от писмените доказателства - резултати от автоматични проверки на въведените данни, картите на блоковете на земеделското стопанство, протоколи за специализирани теренни проверки на място, заключение вх.№300/23.01.2019г. и извадките от ЦОФТ, представляващи Приложение 2. Предпоставките за извършване на директни плащания по подадени заявления са определени в чл.43, ал.1, т.1-3 от ЗПЗП, а именно кандидатът да ползва и извършва земеделска дейност на заявените земеделски площи; заявените за подпомагане площи да са включени в специализирания слой по чл.33а, ал.1; размерът на използваната от земеделското стопанство площ и размерът на земеделските парцели са не по-малки от определените в чл.38в. Анализът на събрания доказателствен материал по делото води до извода, че жалбоподателя е активен земеделски стопанин, извършва земеделска дейност, но заявите площи попадат изцяло извън специализирания слой „Площи в добро земеделско състояние“ за 2015г. Слоят за подпомагане представлява геореферирана графична база данни за площите, допустими за подпомагане за съответната кампания, изграден на база ортофото и сателитни изображения на територията на страната. Специализираният слой се състои от площите, за които се счита, че отговарят на изискванията за подпомагане. Правото на субсидия се определя от факта дали стопанисваната от земеделския стопанин земя е включена в СС или не. От писмените доказателства – картите на блоковете на земеделското стопанство, извършените административни проверки, протокола за теренни проверки на място и Приложение 2 от заключението на вещото лице се доказа безспорно, че парцели 11232-41-1-1, 11232-192-1-1 и 11232-98-2-1, заявени за подпомагане от жалбоподателя, излизат изцяло от СС „Площи, допустими за подпомагане“ за кампания 2015г., а по отношение на парцел 11232-99-2-1 не е проведено пълно доказване на това обстоятелство. Но в този аспект вещото лице сочи, че крайния резултат не се променя и санкцията за наддеклариране по схемите и мерките остава същата. В този смисъл съдът приема, че СС „Площи, допустими за подпомагане“ за кампания 2015г. е правилно приложен от ДФЗ, в следствие на което заявените БЗС от жалбоподателя се явяват недопустими за подпомагане.                                  

Предвид гореизложеното съдът намира оспореното УП изх.№02-100-6500/96 от 01.02.2015г. на зам.изпълнителния директор на ДФЗ за правилно, постановено при спазване на материалния и процесуалния закон, обосновано и съобразено с целта на закона.

                  С оглед изхода от делото на ответника се дължат разноски на основание чл.143, ал.4 от АПК в общ размер на 660 лв., от които юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. и разноски за вещо лице в размер на 460 лв., платими от жалбоподателя.

                  Воден от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

 

                                                               Р   Е   Ш   И:

 

                  ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на К.П.Ш., ЕГН ********** *** срещу уведомително писмо изх.№02-100-6500/96 от 01.02.2015г. на зам.изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ в частта, с която е отказано изплащане на финансова помощ и подпомагане на площите по подадено от жалбоподателя заявление за подпомагане за кампания 2015г. по СЕПП, СПП и 13.1/НР1.

ОСЪЖДА К.П.Ш., ЕГН ********** *** да заплати на Държавен фонд "Земеделие" с адрес гр.София, бул.“Цар Борис ІІІ“ №136 съдебни разноски в размер на 660 лв. /шестотин и шейсет/.

                  Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните чрез връчване на преписи.

 

 

                            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: