№ 459
гр. Стара Загора, 22.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XIII–ТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Женя Иванова
при участието на секретаря Невена Иванова
като разгледа докладваното от Женя Иванова Гражданско дело №
20235530104667 по описа за 2023 година
Предявени са искове с правно основание чл. 432, ал. 1 във връзка с чл.
493, ал.1 КЗ и чл.86, ал. 1 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че на 15.09.2023г., около 11:00 ч. на път II -
57 км 5+540м - село *******, при условията на нормална видимост,
настъпило ПТП между МПС марка: „*****“, модел: „*****“, с peг. №
*******, управлявано от Х. Б. Х., ЕГН: ********** и МПС пътнически бус
марка: „*****“, модел: „*****, с peг. № *******, управлявано от П. З. П.,
ЕГН: **********, в който ищцата била пътник.
Механизмът на ПТП-то бил следният: движили се с допустимата по
ЗДвП скорост, по път II - 57 км 5+540м и достигнали в района на село
*******, като бусът се движил в неговата пътна лента. Въпросният пътен
участък се състоял от пътно плътно съставено от две пътни ленти. В този
момент от другата /насрещна/ пътна лента внезапно изскочило МПС с марка:
„*****“, модел: „*****“, с peг. № *******, управлявано от Х. Б. Х., ЕГН:
********** и последвал челен удар. Безспорно от техническа гледна точка
причината за процесното ПТП било виновното поведение от страна на
горепосочения водач и се изразявало в неспазването на предписанието на чл.
25, т. 1 ЗДвП. Именно нарушаването на въпросната разпоредба била в пряка
връзка с настъпилия пътен инцидент. Водачът на пътническия бус нямал
техническата възможност да предотврати сблъсъка, независимо, че се движил
с разрешената за конкретния пътен участък скорост.
Незабавно след инцидента органите на МВР били информирани, те
своевременно посетили мястото на инцидента, направили оглед и издали
констативен протокол за ПТП с пострадали лица, с рeг. №УРИ 1228р - 15699 -
1
20.09.2023г. и план - схема, от които било видно, че виновен от техническа
гледна точка за настъпването на процесното застрахователно събитие бил
водачът на автомобил с марка: „*****“, модел: „*****“, с peг. № *******,
управлявано от Х. Б. Х., ЕГН: **********. Във въпросните документи бил
описан механизмът на ПТП - то, вината за неговото настъпване, както и част
от травматичните увреждания, които ищцата получила. Същият доказвал по
категоричен и несъмнен начин фактите и обстоятелствата, които била
изложила в настоящата искова молба и се явявал официален писмен
документ, съгласно нормата на чл. 179, ал. 1 от ГПК. Спрямо виновния водач
не били взети съответните административно и/или наказателни мерки, тъй
като той починал вследствие на ПТП - то. За настъпилото произшествие било
образувано и ЗМ 281/2023г. по описа на ОД на МВР гр. Стара Загора.
След настъпването на въпросното ПТП, ищцата загубила съзнание и
получила редица травматични увреждания в областта на главата, разкъсно -
контузна рана челно, лява глезенна става с подбедрица и контузионни
промени в ляв бял дроб. Поради силно влошеното й здравословно състояние
била откарана с линейка и настанена по спешност за лечение в Клиника по
неврохирургия при УМБАЛ „Проф. Д-р Ст. Киркович“ АД - гр. Стара Загора,
където й била указана необходимата медицинска помощ. Б ила оставена за
лечение във въпросното медицинско заведение от 15.09.2023г. до 18.09.2023г.
включително.
Във въпросното лечебно заведение била диагностицирана със следните
травми:
1. Contusio capitis;
2. VLC /scalp/ capitis;
3. Commotio cerebri;
4. Оперативна реплантация на скалп;
5. Контузионни промени в ляв бял дроб;
6. Травма в левия крак;
След като й били направени необходимите параклинични изследвания и
минала консултации при неврохирург, била подготвена за оперативно
лечение и на 15.09.2023г. й била направена оперативна интервенция 86.51
реплантация на скалп. Имала силно главоболие, световъртеж и болки в
областта на травмираните зони. Непосредствено след това била прегледана от
психиатър, гръден хирург и ортопед и била хоспитализирана за лечение и
наблюдение в неврохирургия. Във въпросното лечебно заведение прекарала 4
/четири/ дни.
При изписването й за домашно лечение на 18.09.2023 г. от въпросното
лечебно заведение - Клиника по неврохирургия при УМБАЛ „Проф. Д-р Ст.
Киркович“ АД - гр. Стара Загора й били предписани така необходимите й
медикаменти и й били дадени указания от лекуващия лекар, а именно:
Аналгетици;
Крайника в елевация;
2
Покой;
Студени компреси;
Конците да се свалят след 10 дена;
С оглед на горното стриктно спазвала предписаното й лечение, за да
възстанови здравословно си състояние. За съжаление преживяното ПТП на
15.09.2023г. отключило нейните психични заболявалия, които била лекувала,
а именно: параноидна шизофриния и халюцинаторно - параноиден синдром.
След въпросното ПТП започнала все по често да получава пристъпи. Наред с
това не можела да спи, а ако спяла сънувала кошмари свързани с
катастрофата. Изпитвала страх и през деня стояла в леглото и гледала в една
точка, внезапно започвала да говори за катастрофата. Изпитвала непрестанно
чувство на тревожност и подтиснатост и напълно се изолирала от околните.
Всичко това довело до обективната необходимост отново да започнела
лечение и на 06.10.2023г. била приета в „Център за психично здраве - Стара
Загора“ - ЕООД - Звено за рехабилитация, ресоциализация и трудотералия.
Видно от издадената епикриза към ИЗ № 752/371, във въпросното
медицинско заведение прекарала един месец, като през целия период на
лечението съдействала на лекуващите я лекари и стриктно спазвала техните
насоки.
Вследствие на претърпените от нея телесни увреждания, изживяла
изключително тежки неимуществени вреди, изразяващи се в причинените й
болки и страдания, като получените от нея негативни последици от травмите
търпяла сега и щяла да продължава да търпи и за в бъдеще. Същите
променили в негативен аспект нейния живот - изпитвала физически болки,
което наложило да приема обезболяващи медикаменти, трудно се
придвижвала. За нея било фактически невъзможно да извършва обикновените
си санитарно - битово дейности, което налагало за нея непрекъснато да се
грижи член на нейното семейството, обстоятелство, което й създавало
изключително големи смущения и неудобства. С оглед на горното счита, че
справедливото обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди,
съгласно чл. 52 от ЗЗД, следвало да бъде в размер на сумата от 5 000 /пет
хиляди / лева.
Освен получените от нея силни физически болки, претърпяла и
продължавала да търпи и тежки психически травми, които й причинили
нежелание за контакти с хора, тъй като постоянно се завръщала към ужаса от
инцидента. Това състояние на психическо разстройство й причинило
проблеми със съня, каквито преди това нямала. Вследствие на процесното
ПТП, често изпадала в стрес и получавала пристъпи на паника, които особено
много се засилвали при поява на автомобили и по-силен звук от двигател.
Живеела с постоянен страх, че можело пак да се повтори въпросното ПТП и
изпитвала психологически дискомфорт, когато трябвало да използва
обществен транспорт. Особена тревожност предизвиквала и срещата й с коли
от същия цвят като на този, с който била блъсната и вследствие на това
3
веднага спомените за инцидента изплували. Тези състояния я принудили да
съкрати кръга си от хора от семейството и приятелите си.
Тъй като управляваното от виновния водач МПС притежавало
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с peг. №
BG/02/123001418882, със срок на валидност до 15.05.2024 г. към ответното
дружество - Застрахователно Дружество „Бул Инс“ АД, ЕИК: *********, на
01.10.2023г. подала молба /претенция/ за изплащане на дължимо й
обезщетение, представляващо причинените й неимуществени вреди от
настъпилото на 15.09.2023г. ПТП. Вследствие, на което получила писмо отказ
с изх. № НЩ 6975/17.10.2023г. от ответника, с което я уведомили, че щетата й
била заведена под № ********** и било необходимо да предостави още
документация, като: влязъл в законна сила акт - присъда, решение или
споразумение по НД, или постановление за прекратяване на НП и служебна
бележка, удостоверяваща, че същото не било обжалвано - оригинал или
заверено копие; автотехническа експертиза - оригинал или заверено копие;
съдебно-медицинска експертиза - оригинал или заверено копие; протокол за
оглед на местопроизшествието, фотоалбум и скица към него - оригинал или
заверено копие; резултат от алкохолна проба на виновния водач; аутопсионен
протокол на Х. Б. Х. - оригинал или заверено копие, за да определили
основанието и размера на претендираните от ищцата вреди.
Горепосоченото искане, счита за изцяло незаконосъобразно и
неоснователно, тъй като ищцата нямала компетентността и фактическата
възможност да предостави горепосочените документи и не разполагала с
правото да изисква подобна информация. Нещо повече тя била предоставила
всички документи, които й били налични в това число и протокол за ПТП с
пострадали лица с № УРИ 1228р-15699/20.09.2023г., който се явявал
официален писмен документ, съгласно нормата на чл. 179, ал. 1 от ГПК и от
същия били видни по категоричен и несъмнен начин всички факти и
обстоятелства свързани с настъпилото ПТП, в това число вината за неговото
настъпване и неговия механизъм и можело да се направи обоснован извод за
претърпените от ищцата неимуществени вреди. Счита, че така вмененото й
задължение от ответника да представи горепосочената документация било
изцяло нерелевантно към настоящия спор и по никакъв начин не било
свързано с възможността на ответника да определил дали било налице
облигационно правоотношение между нея и него по силата, на което той
дължал изплащането на застрахователно обезщетение. Поставянето на
подобно изискване било своеобразна злоупотреба с права и се явявало
незаконосъобразно основание, вменявайки й се задължения, които не били
нормативно установени и ищцата в качеството си на пострадала не
притежавала фактическата възможност да ги осигури. Във връзка с това и на
основание чл. 107, ал. 1 от КЗ, ответникът е трябвало да изиска всички
документи от компетентните органи, за да можел да установи по несъмнен и
категоричен начин всички вреди получени в следствие на настъпилото на
15.09.2023г. застрахователното събитие.
4
Искането до съда е да осъди на основание чл. 386, ал. 1 и ал. 2, вр. чл.
432, ал. 1 от Кодекса на застраховането, вр. чл. 86 от ЗЗД, Застрахователно
Дружество „Бул Ине“ АД, ЕИК: *********, гр. София 1407, р-н Лозенец, бул.
,Джеймс Ваучер“ № 87, представлявано от Стоян Станимиров Проданов и
Крум Димитров Крумов, да заплати в полза на ищца, сумата в размер на 5 000
(пет хиляди) лева, представляваща справедливото обезщетение за
претърпените от нея неимуществени вреди, вследствие настъпилото на
15.09.2023г. ПТП и законна лихва (мораторна) върху сумата - предмет на
настоящия иск, считано от датата на завеждането на настоящия иск
20.11.2023г. до окончателното изплащане на задължението.
Претендира направените по делото разноски. Предоставя банкова
сметка, по която могат да бъдат заплатени сумите, а именно:
*************************** в *********, с титуляр адв. М. Т..
В законоустановения срок по чл.131 ГПК е подаден писмен отговор
от процесуалния представител на ответника, в който заявява, че оспорва
изцяло исковата молба по основание и размер по следните съображения:
На първо място, не оспорва наличието на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за процесния автомобил „*****“, с рег. № *******.
На второ място не бил ясен механизма на ПТП. В констативен протокол
за ПТП с пострадали лица от 15.09.2023г., в частта „Обстоятелства и причини
за ПТП“ било записано: „в процес на изясняване“. Липсвала информация от
МВР дали било изяснено, при какви обстоятелства било настъпило ПТП,
образувано ли било ДП и на какъв етап било то. ЗД „Бул Инс“ АД, нямало
информация дали разследването към настоящия момент било приключило. До
получаване на необходимата информация били в невъзможност да се
произнесат по претенцията. Дружество не било дало повод за завеждане на
настоящето дело. До ищеца, във връзка с образуваната щета било отправено
искане, с писмо с изх. № НЩ6975/17.10.2023г. (приложен към исковата
молба) за представяне на допълнителна информация с цел произнасяне по
същата. Въпреки това ищецът подал искова молба срещу дружеството без да
спазвал законово определения срок за произнасяне при необходимост от
допълнителна информация, който бил три месеца от завеждане на щетата. Не
бил спазен чл.106, във връзка с чл.108 от КЗ, като не било изчакано
изтичането на законово допустимия срок за произнасянето по щетата (същата
била заведена в дружеството на 02.10.2023г. с молба-претенция с вх.№
НЩ6618/02.10.23г.), още повече, че имало основателни и независещи от
дружеството причини същото да се бавило. С оглед неспазване на срока по
произнасяне и завеждане на дело преди неговото изтичане, съответно
непредоставяне възможност на ответната страна да се произнесяла
извънсъдебно, моли делото да бъде прекратено.
От друга страна, в случай че делото продължи, заявява че, в случай че
било образувано досъдебно производство и евентуалното наказателно дело,
5
същите биха имали отношение към настоящия спор, дотолкова доколкото, със
същото щяло да се реши кой от двамата водачи бил виновен за настъпване на
ПТП. Въпроса за вината подлежал на доказване и бил основна предпоставка
за ангажиране на отговорността на застрахователя по изплащане на
обезщетението. Актът, с който щяло да приключи досъдебното производство,
както и възможността от образуване на наказателно дело, би довела до
решение, което щяло да бъде задължително за настоящия съд по
гр.д.4667/2023г. по силата на чл.300 от ГПК. На основание чл.229. ал.1. т.4
моли настоящето дело да бъде спряно до приключване на досъдебното
производство, евентуално до приключване на наказателното дело.
Алтернативно на горното, оспорва описаното ПТП да е било настъпило
по посочения от ищеца механизъм, оспорва то да е било причинено виновно
от водача на лек автомобил „*****“, с peг. № *******-Х. Б. Х..
В този смисъл оспорва представения от ищцата констативен протокол
за ПТП с пострадали лица, досежно съдържанието му в частта
„Обстоятелства и причини за ПТП“.
На следващо място, евентуално на горните възражения твърди, че
настъпилите увреждания на М. О. Р. не били резултат единствено на
виновното поведение на водача на лек автомобил „*****“, с peг. № *******.
Твърди, че било налице съпричиняване от страна на пострадалата, която била
пътувала в л.а. без поставен предпазен колан, в противоречие с
императивните изисквания на ЗДвП, като степента на вина била в значителен
размер.
Оспорва иска и по размер. Претенциите на ищцата били прекомерно
завишени по размер и не отговаряли на критерия за справедливост по чл.52 от
ЗЗД.
Оспорва твърденията от ищцата, че увреждания се намирали в
причинна връзка и били следствие от процесното ПТП. Счита, че няма данни
и доказателства по делото ищецът да бил претърпял твърдените от него
увреждания. Оспорва всички твърдения на ищеца в тази насока. За
удостоверяване на твърдените травматични увреждания, на нейно име били
представени - Епикриза - 2бр.
Във връзка с така изложеното, оспорва представените документи и моли
същите да бъдат представени в оригинал.
Оспорва твърденията, евентуално получени в следствие на ПТП
увреждания, да били довели до продължителни болки и страдания.
Оспорва оздравителния процес да е бил продължителен, тъй като видно
от представените от ищеца документи данни, такъв да бил протичал като
цяло липсвали. В случай, че се установяла някаква по-голяма
продължителност на оздравителния процес - твърди същото да било
следствие на поведението и неспазване на лекарските предписания от страна
на ищеца.
6
Оспорва твърденията за изживян стрес и душевни страдания на ищцата.
Предвид гореизложеното, счита, че ищецът не бил претърпял
твърдените увреждания, а доколкото се докажели претърпени от ищеца
увреждания, счита, че те не били следствие и не били възникнали поради
процесното ПТП.
Счита, че пострадалата не била претърпяла посочените от нея
увреждания и оспорва всичките й твърдения в тази насока. Счита, че същите
били недължими и не подлежали на обезщетяване по смисъла на чл. 268 т. 9
от Кодекса за застраховането /отм./. Алтернативно оспорва последните като
прекомерно завишени по размер.
Искането до съда е да постанови решение, с което да отхвърли исковите
претенции на М. О. Р., като изцяло неоснователни и недоказани.
Алтернативно моли съда да намали размера на претедираното обезщетение.
Претендира направените в производството разноски.
Моли съда, в случай че частично уважи иска, да им присъди съдебни и
деловодни разноски, и адвокатско възнаграждение съразмерно отхвърлената
част от иска. В случай, че претендираното от ищеца възнаграждение за
процесуален представител било в размер над минималния, прави възражение
за прекомерност и моли на основание чл. 78 ал. 5 ГПК, същото да бъде
намалено.
В съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния си представител,
поддържа исковете по наведените в исковата молба доводи, които доразвива в
писмена защита.
В съдебно заседание ответното дружество, редовно призовано, не
изпраща представител. Депозира по делото становище, с което заявява, че
поддържа направените с отговора на исковата молба възражения.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по
делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК,
намира за установено следното:
От протокол за ПТП с пострадали лица от 15.09.2023 г., ведно с план-
схема и от заключенията на съдебна автотехническата експертиза и съдебно-
медицинска експертиза, които съдът кредитира като пълни, ясни и съответни
на писмените доказателства по делото, както и от показанията на св. А.Я., на
които съдът дава вяра като кореспондиращи на останалия събран
доказателствен материал, се установява следния механизъм на ПТП:
На 15.09.2023г., около 11:00 ч., на път II – 57, км 5+540м - село *******,
при условията на нормална видимост, при ясно и сухо време, на двулентов, с
двупосочно движение, хоризонтален път, л.а. марка „*****“, модел „*****“, с
peг. № *************, управлявано от Х. Б. Х., в посока запад, се отклонил
наляво, навлязъл е в лентата за насрещно движение и ударил челно движещия
се срещу него в южната лента в посока изток пътнически автомобил марка
„*****“, модел „*****“, с peг. № *********, управлявано от П. З. П., в който
7
ищцата била пътник, вследствие на което на ищцата били причинени
травматични увреждания – контузия на главата, породена от разкъсно-
контузна рана, мозъчно сътресение и травма на левия глезен, видно от
епикриза на Клиника по неврохирургия към УМБАЛ „Проф. д-р Стоян
Киркович“АД.
От заключението на САТЕ се установява още, че произшествието е
настъпило поради субективни причини от страна на водача на л.а. „*****“,
който е нарушил правилата за движение - навлязъл е в лентата за насрещно
движение при наличие на движещ се по нея пътнически автомобил, като
същият е имал техническа възможност да предотврати ПТП. Вещото лице е
посочило още, че за водачът на п.а. „*****“ не е имал техническа възможност
да предотврати настъпването на ПТП дори при спиране, тъй като
автомобилите се движат един срещу друг, като л.а. „*****“ навлиза в
неговото платно за движение. Посочило е също така, че п.а. „*****“ е
оборудван с раменобедрени колани, които осигурявали защита от травми или
значително намалявали тежестта им. В случая били налице данни за
разрушени връзки на пътническите седалки към пода, което имало
съществено значение за настъпилите увреждания на пътниците в него, тъй
като телата на пътниците са се преместили заедно със седалките напред, под
действието на инерционната сила.
От заключението на СМЕ се установява още, че получените от ищцата,
вследствие гореописаното ПТП, травматични увреждания - контузия на
главата, мозъчно сътресение и травма на левия глезен са със срок за
възстановяване в рамките на 10 – 28 дена, като субективните оплаквания биха
могли да са налице и за по – дълъг период. Вещото лице е посочило още, че
предвид механизма на ПТП и получените травматични увреждания от М. Р.
при скорост на двете МПС чувствително под 70 км/ч с колан и без колан
травмите биха били от порядъка на обследваните, а при скорост над 70 км/ч и
ако ищцата е с колан травмите биха били от порядъка на обследваните, а ако е
била без колан – биха били доста по – сериозни, Вещото лице е посочило
също, че на ищцата е била хоспитализирана в КНХ четири дена, след което е
била предписана терапия за дома. Същата страдала и от психично заболяване,
датиращо от 25 години, което нямало връзка с възстановителния период на
травматичните увреждания.
Нанесените телесни увреди и преживеният стрес от ищцата, вследствие
ПТП, се установяват и от изслушаните свидетелските показания на св. Я.,
който освен за механизма на ПТП, описан по – горе свидетелства и за
състоянието на ищцата, с която живеят на семейни начала. Свидетелят
разказва, че е пътувал към ******* в п.а. „*****“, модел „*****“ на задната
седалка до ищцата. От удара при ПТП седалките били изхвърчали. Парче от
пластмаса от седалка се забило в челото на ищцата, кракът бил ударен,
отзад гърбът и отпред цялата била ударена, била в безсъзнание. Искали да я
задържат в КНХ повече време, но нямала здравни осигуровки и била изписана
след три дена. У дома той се грижил за нея. Тя казвала, че се задушава,
8
сънувала кошмари, по цяла вечер викала и крещяла. Изписали хапчета за
сън, но от тях прилошавало. Преди години била имала проблеми от
неврологичен характер и това ПТП ѝ се отразило много зле.
Видно от представената по делото епикриза ИЗ№752/371 на ЦПЗ Стара
Загора, звено за рехабилитация, ресоциализация и трудотерапия след
претърпяното ПТП ищцата е постъпила на лечение в дневен стационар. Тя
споделяла за преживения ужас, имала страхове, по цяла нощ не спяла, не
можела да търпи шум, сънувала кошмари свързани с катастрофата. Близките
ѝ се грижели за нея. Проведено е месечно медикаментозно лечение.
Видно от представената по делото справка за сключени застрахователни
полици, към датата на настъпване на ПТП по отношение на управлявания от
Х. Б. Х. лек автомобил „*****“ с peг. № *************, е била сключена и е
действала валидна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите, със застраховател – ответното дружество.
Видно от писмо на ответника – застраховател с изх. № НЩ
6975/17.10.2023 г. до ищцата, щетата е била заведена под № **********,
като застрахователят е отказал изплащането на такива.
При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна
страна, намира следното:
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от
КЗ във връзка с чл. 493, ал.1 КЗ, е необходимо към момента на увреждането
да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от
договор за застраховка "Гражданска отговорност“, между прекия причинител
на вредата и застрахователя. Следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание
за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди.
В случая наличието на валидно застрахователно правоотношение към
датата на процесното ПТП, по силата на което ответникът е поел задължение
да обезщети увредените при използването на застрахования автомобил трети
лица, не е спорно обстоятелство по делото.
Съдът намира за безспорно установено и виновното и противоправно
поведение на водача на застрахования автомобил – Х. Б. Х., който при
управление на лек автомобил „*****“, с peг. № *************, е нарушил
правилата за движение по пътищата и по непредпазливост е причинил на
ищцата неимуществени вреди. От събраните по делото доказателства
(подробно обсъдени при изложението на фактическата обстановка) по
безспорен начин се установи, че Х. Б. Х. е навлязъл в лентата за насрещно
движение – нарушение по чл. 16, ал.1, т.1 ЗДвП и удря челно пътнически бус
„*****“, в който се е возила ищцата, като Х. Б. Х. е имал техническа
възможност да предотврати ПТП. За водача на пътнически автомобил
„*****“ не е имало техническа възможност да предотврати настъпването на
ПТП, дори при спиране, тъй като автомобилите се движат един срещу друг.
9
Така че неоснователни са възраженията в отговора на исковата молба за това,
че не се установява механизма на ПТП, напротив всички събрани
доказателства го установяват по непротиворечив и еднопосочен начин и се
потвърждава от показанията на св. Я.. Голословно и недоказано остана
възражението на ответното дружество за съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалата, тъй като твърдението му за липса на
обезопасителен колан не намира опора в нито едно от събраните
доказателства по делото, а според заключенията и на САТЕ и на СМЕ, се
установи, че полученото травматично увреждане от ищцата е в резултат на
инерционните сили, като при този удар връзките на пътническите седалки
към пода са били разрушени и телата на пътниците са се преместили напред
заедно със седалките. И всъщност и двете вещи лица на практика дават
заключение, че независимо дали ищцата е с поставен колан или без колан,
при тази скорост на движение автомобилите и при този механизъм на ПТП,
травмите на ищцата биха били същите, като получените от нея.
Следователно отговорността на застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ
във връзка с чл. 493, ал.1 КЗ, следва да бъде ангажирана. По делото се
установи също така, че ищецът е изпълнил задължението си по чл. 380 КЗ да
предяви претенцията си пред застрахователя, т.е. е изпълнена разпоредбата на
чл. 498, ал. 3 КЗ.
Що се касае до размера на иска за неимуществени вреди, съдът намира
следното:
Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Справедливостта изисква претърпените
болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно обезщетени.
Понятието “справедливост” не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ №
4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са
характера на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при
които е станало, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др.
Съдът като изходи от обстоятелствата, при които са причинени
уврежданията /ПТП/, от техния вид, характер и времетраене /контузия на
главата с разкъсно-контузна рана, мозъчно сътресение, травма на левия
глезен, главоболие, световъртеж, с възстановителен период от 10 дена до 28
дена/, и като взе предвид обичайно присъжданите обезщетения в аналогични
случаи, съдът приема, че справедливото обезщетение е в размер на 5000 лева.
Следва да се има предвид и установеното по делото, че след претърпяното
ПТП и преживения стрес се е обострило наличното психично заболяване на
ищцата, което наложило стационарна форма на лечение в ЦПЗ, бил нарушен
обичайния й ритъм и се наложили завишени грижи от страна на близките .
10
Така че неоснователни са възраженията за завишен размер на претендираното
обезщетение, предвид последиците от процесното ПТП.
Предвид гореизложеното, ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца обезщетение по чл. 432, ал. 1 във връзка с чл. 493, ал.1 КЗ за
причинените й неимуществени вреди в размер на 5000 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания от причинените й контузия на главата с
разкъсно-контузна рана, мозъчно сътресение, травма на левия глезен, силен
стрес и страх, вследствие ПТП, настъпило на 15.09.2023 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда - 21.11.2023 г. до окончателното й изплащане.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сумата в общ размер на 1400 лева (200 лева
– ДТ, 300 лева – възнаграждения за вещи лица и 900 лева – адвокатско
възнаграждение), представляваща направените от нея разноски по делото.
Ищецът не е довнесъл сумата от 95 лева за възнаграждение за вещо лице по
СМЕ, поради което същата не следва да бъде присъждана в негова полза.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Застрахователно Дружество „Бул Инс“ АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1407, р-н Лозенец,
бул. „Джеймс Баучер“ № 87, да заплати на М. О. Р. , ЕГН: **********, с
адрес: *************, сумата в размер на 5 000 лева, представляваща
обезщетение по чл. 432, ал. 1 във връзка с чл. 493, ал.1 КЗ за
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от
причинените й контузия на главата с разкъсно-контузна рана, мозъчно
сътресение, травма на левия глезен, силен стрес и страх, вследствие ПТП,
настъпило на 15.09.2023 г., причинено от Х. Б. Х. при управление на лек
автомобил „*****“, с peг. № *************, по отношение на който е
действала към датата на ПТП валидна застраховка „Гражданска отговорност”
на автомобилистите със застраховател Д „Бул Инс” АД, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда - 21.11.2023 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Застрахователно Дружество „Бул Инс“ АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1407, р-н Лозенец,
бул. „Джеймс Баучер“ № 87, да заплати на М. О. Р., ЕГН: **********, с
адрес: *************, сумата в общ размер на 1400 лева, представляваща
направените от нея разноски по делото.
Присъдените суми могат да бъдат заплатени по банкова сметка в
********* с IBAN: *********************, BIC:***************** с
титуляр адв. М. М. Т..
11
Решението може да бъде обжалвано пред ОС – Стара Загора в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
12