Решение по дело №11475/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260244
Дата: 19 януари 2022 г. (в сила от 19 януари 2022 г.)
Съдия: Красимир Недялков Мазгалов
Дело: 20201100511475
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 23 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

                                Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                               гр.София, 19.01.2022 год.

 

                                 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Мазгалов

ЧЛЕНОВЕ: Силвана Гълъбова

Любомир Игнатов

при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №11475 по описа за 2020г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение от 03.05.2020г., постановено по гр.дело №3589/2019г. по описа на СРС, ГО, 31 с-в, е отменено по предявения от Т.И.Х. с ЕГН********** иск с правно основание чл.40, ал.1 ЗУЕС, срещу Етажна собственост на жилищна сграда в гр.София, ул.„*****, представлявана от управителя А.С., Решение на Общото събрание на етажната собственост, обективирано в т.2 от Протокол за проведено общо събрание от 20.12.2018г., с което е взето решение за увеличаване на размера на месечните вноски за управление и поддържане на общите части на Етажната собственост с 10 лева на апартамент, с 5 лева на гараж и с 35 лева за офис, като искът е отхвърлен в частта, с която са оспорени решенията по т.1, 3, 4 и 5 от същия протокол. Ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 10 лева- разноски по делото съразмерно на уважената част от иска, а ищецът- да заплати на ответника 560 лева- разноски съразмерно отхвърлената част от иска.

С определение от 04.08.2020г. са оставени без уважение молбите на страните за изменение на решението в частта за разноските.

Срещу решението в отхвърлителната му част е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба от ищеца Т.И.Х.. Жалбоподателят поддържа, че поканата за провеждане на общо събрание не съдържа дата и час на поставяне, протоколът не е подписан от протоколчика и не е надлежно заверен, липсва надлежно упълномощаване за част от собствениците на имоти в етажната собственост, не е установен кворума, оспорването на вноските при приемането на финансовия отчет не е преклудирано. Твърди, че управителят на етажната собственост не е надлежно упълномощен да събира неплатени задължения и не е доказана нуждата от събиране на вноски и създаване на целеви фонд. Ето защо моли решението на СРС да бъде отменено в тази част, а исковете- уважени изцяло. Претендира разноски.

В подадения в срок отговора на въззивната жалба на ищеца, ответникът оспорва същата като неоснователна. Излага подробни съображения в подкрепа на изводите на първоинстанционния съд в обжалваното решение. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение- потвърдено като правилно. Претендира разноски.

Срещу определение от 04.08.2020г., постановено по реда на чл.248 ГПК, с което са оставени без уважение молбите на страните за изменение на решението в частта за разноските, е подадена частна жалба от ищеца Т.И.Х.. Жалбоподателят твърди, че адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца е прекомерно и следва да бъде присъдено в минималния размер съгласно НМРАВ, тъй като делото не се отличава с фактическа и правна сложност. Претендира отмяна на обжалваното определение и намаляване на размера на присъдените на ищеца разноски до 300 лева.

В подадения в срок отговор на частната жалба ответникът оспорва същата като неоснователна. Твърди, че като е намалил адвокатското възнаграждение на 700 лева и е присъдил съразмерно на отхвърлената част от исковете сумата от 560 лева съдът е съобразил фактическата и правна сложност на спора. Моли определението на СРС по реда на чл.248 ГПК да бъде потвърдено като правилно.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваните му части. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към подробните мотиви, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивните жалби, е необходимо да се добави и следното:

Предявеният иск е с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС. В тежест на ищеца е да установи с позволените от закона доказателствени средства, че е собственик на самостоятелен обект в етажната собственост, вземането от Общото събрание на етажната собственост на оспорените решения и предявяването на иска в законоустановения преклузивен срок. В тежест на ответника е да установи спазването на всички императивните изисквания на закона относно свикването, провеждането и вземането на решения от Общото събрание.

Първостепенният съд с пректо- доклада (обявен за окончателен в о.с.з. на 20.11.2019г.) е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства: вземането на процесните решения от Общо събрание на етажната собственост от 20.12.2018г.; правото на собственост на ищцата върху самостоятелен обект в процесната етажна собственост.

На представената по делото покана за провеждане на общо събрание е отбелязана датата на провеждане на същото, както и датата, и часа на поставяне на поканата на входа на сградата, информационното табло и на всеки етаж на сградата. Представен е и съответния протокол за поставяне на поканата със същите дата и час. С изпълнението на тези действия настоящият състав намира че са спазени всички изисквания на чл.13, ал.1 от ЗУЕС за свикване на Общо събрание- подписана от свикващите общото събрание лица покана, поставена на видно и общодостъпно място на входа на сградата, не по-късно от 7 дни (в случая 10 дни) преди датата на събранието, като датата и часът на поставянето са отбелязани върху поканата и е съставен протокол.

Представеният по делото протокол от общото събрание от 20.12.2018г. е подписан от протоколчика и управителя на етажната собственост, като е съставен и представен по делото присъствен лист. Видно от същия ищцата е била представлявана от адв.Д., а собствениците на апартаменти 7 и 14 също са представлявани от пълномощник с представени по делото пълномощни. Следователно твърденията на жалбоподателя за ненадлежно упълномощаване на представителите на собственици на процесното общо събрание е неоснователно.

В протокола от общото събрание и приложения към него списък е отразено, че са присъствали 21 собственици, притежаващи съответно 85,11% идеални части от общите части на сградата, поради което Общото събрание е проведено при спазване на законовите изисквания за кворум. При отразяване на начина по който собствениците на обекти са гласували по всяка от точките от дневния ред е отбелязвано мнозинството, с което е гласувано конкретното решение, както и кой собственик е гласувал против (по всички решения против е гласувал пълномощника на ищцата, а всички останали 20  собственици са гласували „за“ взетите решения).

Правилни и законосъобразни са изводите на първостепенния съд, че е преклудирано възражението на ищцата за събиране на суми, за които е взето решение на предходно общо събрание. Това възражение може да бъде направено в срока за оспорване решението на общото събрание, с което се определя размера на вноските, но не и при приемане на финансовия отчет относно събирането на тези вноски. Доколкото на съдебен контрол подлежи само самото изготвяне на финансов отчет от управителя, а не и проверка по същността на този отчет, не е налице основание за отмяна на решението по т.1 от дневния ред на процесното общо събрание.  

По делото е установено от представените писмени доказателства, че управител на етажната собственост е А.С., който съгласно разпоредбата на чл.38, ал.2 ЗУЕС може да подаде заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410, ал. 1, т. 1 от Гражданския процесуален кодекс срещу собственик, ползвател или обитател който не е заплатил дължима вноска в касата на етажната собственост след надлежно взето решение на общото събрание. Взетото по т.3 от протокола решение възлага именно на управителя  да предприеме тези действия, поради което не се открива нарушение на разпоредбата на чл.38, ал.2 от ЗУЕС.

Създаването на целеви фонд за ремонт на общите части на сградата е в съответствие с разпоредбата на чл.50 от ЗУЕС, съгласно която общото събрание създава и поддържа фонд „Ремонт и обновяване“, като средствата във фонда се набират от ежемесечни вноски от собствениците в размер, определен от решение на ОС съобразно идеалните части на отделните собственици в общите части на етажната собственост, но не по- малко от един процент от минималната работна заплата на страната. В представения по делото протокол са изложени обстоятелствата, обосноваващи предложението за създаване на фонда, а в този смисъл са и показанията на разпитания свидетел.

Предвид гореизложеното въззивната жалба на ищеца следва да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение в обжалваната част- потвърдено като правилно.

Неоснователни са и доводите на ищеца в подадената частна жалба срещу определението на СРС, постановено по реда на чл.248 ГПК относно разноските. Размерът на договореното адвокатско възнаграждение не е прекомерен предвид действителната фактическа и правна сложност на спора- искът обхваща всички взети на процесното общо събрание решения и именно поради това съдът е определил размер на възнаграждението над законовоопределения минимум. Ето защо и подадената от ищеца по делото частна жалба срещу определението по чл.248 ГПК следва да се остави без уважение като неоснователна.

При този изход на спора никоя от страните няма право на разноски.

На основание чл.280, ал.3 ГПК настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.

Предвид изложените съображения, съдът

                                                 

Р    Е    Ш    И    :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение от 03.05.2020г., постановено по гр.дело №3589/2019г. по описа на СРС, ГО, 31 с-в в обжалваната му част.

ПОТВЪРЖДАВА определение от 04.08.2020г., постановено по реда на чл.248 ГПК, с което са оставени без уважение молбите на страните за изменение на решението в частта за разноските, в обжалваната му част.

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ: 1/                                   2/