РЕШЕНИЕ
№ 853
град Пловдив, 10.05. 2023 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПЛОВДИВ,
Десети състав, в
открито заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ
при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от съдия ЯНКО АНГЕЛОВ административно дело № 2746 по описа за 2022 год. взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.118, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.
Делото е образувано по жалба на “И.М.И СИЕ” ЕООД, с ЕИК ********* срещу Решение № 2153-15-278 от 04.10.2022
г. на Директора на ТП на НОИ Пловдив, с което е потвърдено
разпореждане № РЖ-5-15-01192267 от 08.09.2022 г. на Ръководителя
на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в ТП на НОИ –
Пловдив.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и
неоснователност на административните актове и се иска тяхната отмяна от Съда.
Твърденията са, че
административния орган е приложил материалния закон при неправилно обсъждане на релевантните факти.
В съдебно заседание – жалбоподателят
се представлява от адв. Г., която
поддържа жалбата, представя писмени бележки, претендира разнодки.
Ответникът
по жалбата – Директор на ТП на НОИ Пловдив, чрез юрисконсулт В. намира същата за
неоснователна, претендира присъждане на разноски
за юрисконсултско
възнаграждение и депозит за вещо лице.
Съдът,
като прецени данните по административната преписка и представените от делото
доказателства, намира жалбата за допустима, а по
същество за основателна, поради следното:
За „И.М.И СИЕ” ЕООД
е налице правен интерес от оспорването на Разпореждане
№РЖ-5-15-01192267/08.09.2022 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО,
тъй като с последното е разпоредено събиране на сумите по ревизионен акт за
начет № РА-5-15-01183355/19.08.2022 г. в общ размер на 2776.46 лв. /главница
2687.50 лв. и лихва - 88.96 лв./
Ревизионен акт за
начет №РА-5-15-01183355/19.08.2022 г. е съставен след извършена частична ревизия по разходите на ДОО на “И.М.И
СИЕ” ЕООД, за периода от 02.02.2022 г. до 31.05.2022 г. В хода на ревизията е установено неправомерно изплатено на Д.Д.Т. парично
обезщетение за отглеждане на дете до навършване на 2-годишна възраст по чл. 53
от КСО, в размер на 2687.50 лв., за периода от 02.02.2022 г.
до 31.05.2022 г. вкл. Административният орган е приел,
че това е в резултат на несвоевременно подаване от страна на “И.М.И СИЕ” ЕООД,
на удостоверение приложение №10 към чл. 9 от НПОПДОО към заявление-декларация
по чл. 53 от КСО с декларирани обстоятелства, водещи до прекратяване на
изплащане на обезщетението, а именно настаняване на малолетното дете в детско
заведение, включително детска ясла.
С вх.№Р
14-15-000-00-**********/18.01.2022 г. от “И.М.И СИЕ” ЕООД, относно Д.Д.Т., е
представено удостоверение съгласно приложение №10 към чл. 9, ал.1 от НПОПДОО за
изплащане на парично обезщетение за отглеждане на малко дете (дете до 2-годишна
възраст) по чл. 53 от КСО, считано от 04.01.2022 г.
Няма спор между
страните, че на Д.Т. със заповед №18/04.01.2022 г е бил разрешен отпуск по чл. 164,
ал. 1 от КТ, за периода от 04.01.2022 г. до 18.08.2022 г., като в изискуемото
удостоверение по НПОПДОО е било отбелязано, че към деня, от който е разрешен
отпускът, лицето е осигурено за общо заболяване и майчинство по безсрочно
правоотношение.
Административният
орган приема, че в ТП на НОИ - Пловдив, с вх.№Р
14-15-000-00-**********/02.02.2022 г., от “И.М.И СИЕ” ЕООД, за Д.Д.Т., е
представено удостоверение по образец съгласно приложение №10 към чл. 9, ал. 1
НПОПДОО, с попълнен раздел I, без да е попълнен раздел II. Удостоверявам
следните промени в обстоятелствата, като са преповторени данните, съдържащи се
в удостоверение по образец съгласно приложение №10 към чл. 9, ал. 1 НПОПДОО с
вх.№Р14-15-000-00-**********/18.01.2022 г.
С вх. №
Р14-15-000-00-**********/24.06.2022 г. осигурителят “И.М.И СИЕ” ЕООД, е
представил в ТП на НОИ за Д.Д.Т. удостоверение приложение №10 към чл. 9 от
НПОПДОО за изплащане на парично обезщетение за отглеждане на дете до навършване
на 2-годишна възраст по чл. 53 от КСО на Д.Д.Т., считано от 04.01.2022 г., с
попълнен раздел II. „Удостоверявам следните промени в обстоятелствата“, считано
от 02.02.2022 г. В раздел II, т.4 от удостоверението е посочено, че детето е настанено
в детско заведение, включително детска ясла, а т.24.Входящ номер и дата на
представяне на осигурителя на заявление-декларацията по образец съгласно
приложение №1 към НПОПДОО с данни за промяна на обстоятелствата, свързани с
изплащане на обезщетение, от същия раздел не е попълнена от дружеството.
С вх. №
Р14-15-000-00-**********/27.06.2022 г. осигурителят "И.М.И СИЕ" ЕООД,
представя удостоверение по образец съгласно приложение №10 към чл.9, ал.1 от
НПОПДОО за изплащане на парично обезщетение за отглеждане на дете до навършване
на 2-годишна възраст по чл. 53 от КСО на Д.Д.Т., считано от 04.01.2022 г., с
попълнен Раздел II, “Удостоверявам следните промени в обстоятелства”, в което
отново декларира, че считано от 02.02.2022 г. “Детето е настанено в детско
заведение, включително детска ясла” (т.4 на раздел II от удостоверението), но и
това, че същият е уведомен за това обстоятелство на 02.02.2022 г. с вх.№2 (т.26
на раздел II от удостоверението).
От събраните по
делото доказателства става ясно и по този въпрос не се формира спор между
страните, че заявление-декларация, приложение №7 към чл.4, т.6 от НПОПДОО с
декларирани промени в обстоятелствата, свързани с изплащането на парично
обезщетение за отлеждане на дете до 2 - годишна възраст, че детето А.Б.А. е настанена
в детско заведение, включително детска ясла, считано от 02.02.2022г., е
подадена от Д.Д.Т. до работодателя "И.М.И СИЕ" ЕООД, ЕИК ********* на
02.02.2022 г. и същата е заведена с вх.№2.
Съгласно чл.53,
ал.4 от КСО, паричното обезщетение по ал. 1, 2 и 3 не се изплаща при смърт на
детето, даване за осиновяване, при прекратяване на осиновяването или при
настаняване на детето по реда на чл. 26, ал. 1 от Закона за закрила на детето
или в детско заведение, включително и детски ясли, както и при отглеждането му
от лице, включено в програми за подкрепа на майчинството.
Административният
орган приема, че осигурителят не е представил в НОИ в срок до 3 работни дни,
считано от 02.02.2022 г. удостоверение - приложение №10 към чл. 9 от НПОПДОО
към заявление- декларация по чл. 53 от КСО за Д.Д.Т. с декларирани промени в
обстоятелства, водещи до прекратяване на изплащане на обезщетението, като в
тази насока обосновава нарушение на чл. 10 и чл. 13 от НПОПДОО.
Сочи се, че
жалбоподателят е станал причина за неправилно извършени осигурителни разходи от
осигурителния орган, а поради неизпълнението на задължението на осигурителя е
продължило изплащането на отпуснатото обезщетение по чл.53 от КСО на Д.Т. и
след 02.02.2022 г., макар да е отпаднало основанието за това и за периода от
02.02.2022 г. до 31.05.2022 г. вкл. Изплатено е недължимо парично обезщетение
за отглеждане на дете до навършване на 2-годишна възраст по чл. 53 от КСО в общ
размер на 2687.50 лв. Акта за начет се обосновава с обстоятелството, че поради изплащането
на недължимото парично обезщетение по чл.53 от КСО е налице намаляване на
средствата на ДОО, респ. са произлезли вреди за осигурителния орган.
В хода на съдебното
производство се прие съдебно-икономическа експертиза /СИЕ/, съгласно която
подадените удостоверения по реда на НПОПДОО за Д.Д.Т. от “И.М.И СИЕ” ЕООД, са така
както са посочени по преписката и същите са идентични по съдържание с
информацията, налична в информационната система на НОИ.
От събраните по
делото доказателства, в това число СИЕ, разпит на свидетел, се установява, че в
удостоверение с вх, № Р14-15-000-00-********** от 02.02.2022г. е посочен „код
корекция“, но не фигурират данни по Раздел II - „Удостоверявам следните промени
в обстоятелствата“, т.е в удостоверение с вх. № Р14-15-000-00-********** от
02.02.2022г. не се установяват декларирани промени в обстоятелствата, свързани
с изплащането на паричното обезщетение за отглеждане на дете до 2-годишна
възраст на основание чл.53 от КСО и налагащи прекъсване изплащането на
обезщетението от НОИ.
По делото се
установява индиция, че “И.М.И СИЕ” ЕООД е заявило наличието на обстоятелства
свързани с прекъсване изплащането на обезщетението от НОИ. От анализа на
фактите свързани с трудовата дейност на Д.Т., прекратяване на трудовото й
правоотношение, и получаването на паричното обезщетение за отглеждане на дете
до 2-годишна възраст на основание чл.53 от КСО, на плоскостта на формалните
отношения при прилагане НПОПДОО между
административния орган и осигурителя, заявеното
с „код корекция“, макар и не удостоверено, би могло да касае единствено настаняването
в детско заведение, вкл. детска ясла на А.Б.А.,
считано от 02.02.2022г.,
Според
жалбоподателя от събраните документи и цитирани правни норми не се установява
еднозначно защо административният орган приема, че щетите на ДОО от така
извършените разходи са причинени от дружеството и по какъв начин. Счита, че за
да бъде приложена разпоредбата на чл. 110, ал. 1 от КСО, следва не само да е
настъпил вредоносен резултат, но и същият да е произтекъл от противоправното
поведение на дееца като причинната връзка между тях не се предполага, а се
доказва във всеки конкретен случай. Все в тази насока е посочено, че след като
административният орган не е изпълнил задължението си за преценка на фактите и
правото на парично обезщетение съобразно всички предоставени му данни и тези,
до които има служебен достъп, именно неизпълнението на контролните му функции е
основният фактор, обусловил неправомерно плащане на парично обезщетение и
настъпилата щета, а не поведението на осигурителя.
От правна страна,
процесните актове са основани на чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО, съгласно която
разпоредба контролните органи на Националния осигурителен институт съставят на
физическите лица, на юридическите лица и/или на осигурителите ревизионни актове
за начет: за причинените от тях щети на държавното обществено осигуряване от неправилно
извършени осигурителни разходи, включително от неправилно удостоверяване на
осигурителен стаж или осигурителен доход и от актове на медицинската
експертиза, които са отменени, поради нарушаване на нормативните разпоредби при
издаването им.
От мотивите на
Ревизионния акт за начет, изложени в Анализа към същия, и възприети изцяло в
оспореното Решение, е видно, че административният орган е счел за приложима
първата хипотеза на цитираната норма, като е приел, че щетите за ДОО в случая
произтичат от неправилно извършени осигурителни разходи. Административният акт
е мотивиран с настъпила щета за ДОО, в резултат на неизпълнение на задължението
на осигурителя “И.М.И СИЕ” ЕООД, да подаде удостоверение по образец Приложение
№ 10 към чл. 9 от НПОПДОО, тъй като детето на осигуреното лице Д.Т. е настанено
в детско заведение, считано от 02.02.2022 г.
С оглед насоката на
проведеното ревизионно производство жалбата е основателна.
Спорен по делото е
въпроса причинена ли е щета на държавното обществено осигуряване от неправилно
извършени осигурителни разходи, и тази щета намира ли се в пряка
причинно-следствена връзка с визираното поведението на осигурителя.
Настоящият съдебен
състав не възприема заключението на административния орган за причинена от
осигурителя “И.М.И СИЕ” ЕООД щета на държавното обществено осигуряване. Тази
теза в процесното решение е немотивирана.
На практика е извършено приравняване на понятията "неправилно извършени
осигурителни разходи" и "причинени щети на държавното обществено
осигуряване", без да се държи сметка за смисловата разлика между тях.
Законът изисква на
първо място да бъдат установени и доказани причинените на ДОО щети, след което
да бъде доказано, че причиняването им е от неправилно извършени осигурителни
разходи.
В процесния случай
става ясно, че като неправилно извършени осигурителни разходи административният
орган приема изплатеното на Д.Д.Т.,
обезщетение по чл. 53 от КСО в общ размер на 2776.46 лв. /главница 2687.50 лв.
и лихва - 88.96 лв./, за периода от 02.02.2022 г. до 31.05.2022 г. Не е обосновано обаче защо
изплащането на тази сума представлява причинена щета на ДОО, причинена именно
от дружеството - осигурител.
Съгласно чл. 11,
ал. 1, т. 1, б. "д" от КСО, осигурените за общо заболяване и
майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова
злополука и професионална болест и безработица лица имат право на парични
обезщетения за: отглеждане на дете до 2-годишна възраст, като според чл. 10 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват
трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими
осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Съгласно чл. 52а от КСО,
осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично
обезщетение за отглеждане на дете до навършване на 2-годишната му възраст, ако
имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. На основание чл.
53 от КСО, след изтичане срока на обезщетението за бременност и раждане, през
време на допълнителния платен отпуск за отглеждане на дете до навършване на
2-годишната му възраст, на майката се изплаща месечно парично обезщетение в
размер, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване.
Задължение на ползващия
отпуска по чл. 164 от КТ е да уведоми осигурителя, разрешил ползването, в
случай че детето е настанено в детско заведение. Работодателят - осигурител не е имал нито законово
задължение, нито е бил в състояние да следи дали детето е настанено в детско заведение.
Това е така, защото
предназначението на този вид отпуск е целево, т. е. той се предоставя на
майката, за да полага грижи за своето дете, което я освобождава от задължението
да работи, докато ползва отпуска. Майката е тази, която преценява дали да се
възползва от законоустановената възможност или не. Именно поради тази причина
към писменото заявление за ползването на отпуската, тя прилага декларация, че
детето не е настанено в детско заведение, т. е. това е условие за ползването
му. Когато по време на ползването на тази отпуска майката на детето реши то да
бъде настанено в детско заведение, необходимостта от ползването на отпуската
отпада, поради което майката е длъжна да уведоми работодателя за настъпването
на това обстоятелство и отпускът да се прекрати.
Подавайки
посоченото Заявление – декларация за изплащане на парично обезщетение за
отглеждане на дете до 2-годишна възраст на основание чл.53 от КСО, Д.Т. е
посочила, че считано от 02.02.2022 г. детето е настанено в детско заведение,
вкл. детска ясла, както и собственоръчно е декларирала, че съгласно чл. 114,
ал. 1 от КСО следва да възстанови неправомерно полученото по нейна вина
обезщетение заедно с дължимата лихва.
Именно в хипотезата
на чл. 53, ал.4 КСО, Д.Т. е посочила един юридически факт, който е
правопогасяващ, т.к. неговото осъществяване прекратява правото на парично
обезщетение за отглеждане на малко дете.
В корелация със
заявеното е декларираното от Д.Т. на основание чл.114, ал.1 от КСО. Заявявайки
факта на настаняване на детето в детско заведение, по отношение на Д.Т. се
изключва възможността същата добросъвестно да е получавала паричното
обезщетение за периода от 02.02.2022 г.
до 31.05.2022 г.
Следователно
за периода от 02.02.2022 г. до 31.05.2022 г.
щетата причинена на Държавното обществено осигуряване, произтичаща от
неправилно извършени осигурителни разходи е в пряка причинна връзка с
поведението на осигуреното лице, а не на осигурителя.
Отговорността за
причинени на ДОО щети от неправилно извършени осигурителни разходи се поражда
при наличие на пряка причинна връзка между щетата, настъпила в патримониума на
ДОО, и поведението на лицата, чиято отговорност се ангажира. За да бъде
приложена нормата на чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО, следва на първо място да е
настъпил вредоносен резултат, а на следващо място – същият да е произтекъл от
противоправното поведение на дееца, като причинната връзка между тях не се
предполага, а се доказва във всеки конкретен случай.
За това не е
достатъчно обективно проявеното в процесния случай обстоятелство на
неизпълнение на задължение за представяне в ТП на НОИ – Пловдив изискуемото
удостоверение по образец Приложение № 10 към чл. 9 от НПОПДОО с попълнен раздел
II за спиране на паричното обезщетение. Необходимо е също да бъде установено,
че това нарушение, допуснато от ревизираното лице, е довело до причиняването на
щета. Щетата настъпила в патримониума на ДОО не следва да бъде възстановявана
чрез акта за начет на дружеството – осигурител, а чрез производство проведено
срещу осигуреното лице, което при липса на правно основание за това е
получавало парично обезщетение за отглеждане на малко дете
В случая не е
доказана причинна връзка между противоправното поведение на осигурителя "И.М.И
СИЕ" ЕООД и настъпил вредоносен резултат. В този случай не е налице и
основанието, предвидено в чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО за търсене на имуществена
отговорност от дружеството - жалбоподател по реда на ревизионното производство.
Настоящият съдебен
състав приема за недоказано наличието на материалноправните предпоставки за
ангажиране отговорността на "И.М.И СИЕ" ЕООД по ревизионния акт за
начет, предвид което обжалваното Решение се явява незаконосъобразно и следва да
бъде отменено, ведно с Разпореждането на Ръководителя на контрола по разходите
на ДОО за внасяне на сумата по начета.
При този изход на
спора, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят поисканите и действително
извършени в съдебното производство разноски, в размер общо на 704 лв. съобразно представен
списък.
Мотивиран от изложените съображения и на основание чл. 172 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 2153-15-278 от 04.10.2022 г. на Директора на ТП
на НОИ Пловдив и потвърденото с нето
Разпореждане № РЖ-5-15-01192267 от 08.09.2022 г. на Ръководителя на
контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в ТП на НОИ Пловдив.
ОСЪЖДА ТП на НОИ Пловдив да заплати на “И.М.И СИЕ” ЕООД, с ЕИК *********, разноските
по делото в размер на 704 лв./седемстотин е четири/ лева.
Решението подлежи
на обжалване чрез Административен съд
Пловдив пред Върховния административен съд на Република България в
четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: