Р Е Ш Е Н И Е
№ 1788
гр. Пловдив, 8 октомври 2021
год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІІІ-ти състав, в открито заседание на двадесет и първи
септември, две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,
ЧЛЕНОВЕ:
ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ,
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ,
при
секретаря Диана Караиванова и с участието на прокурора Анелия Трифонова, като
разгледа докладваното от съдия Н. Бекиров административно, касационно дело №1894
по описа на съда за 2021г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.182,
ал.1, т.6 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Областна дирекция на МВР
(ОД на МВР), гр. Пловдив, Сектор “Пътна полиция“ (С“ПП“), представлявана от
юрисконсулт Г.Б.- пълномощник, обжалва Решение №260531 от 19.05.2021г. по Н.А.Х.
дело №6654 по описа на Районен съд- Пловдив за 2020г., VIІ-ми наказателен състав,
с което е отменено наказателно постановление (НП) с №20-1030-008756 от 28.08.2020г.,
издадено от началник на група в С“ПП“ при ОД на МВР- Пловдив, с което на Г.Х.Г.,
ЕГН **********, е наложена глоба в размер от 750,00 лева и лишена от право да
управлява моторно превозно средство (МПС) за срок от 3 месеца.
Претендира се отмяна на решението
поради неправилност и незаконосъобразност и постановяване на решение по
същество, с което да бъде потвърдено изцяло процесното НП. Претендира се
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, възразява се за прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение от ответника, при евентуално отхвърляне
на жалбата.
Ответникът в
производството- Г.Х.Г. изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Окръжна прокуратура-
Пловдив, чрез прокурор Анелия Трифонова, изразява становище за основателност на
жалбата.
Касационният съд, като извърши преглед на
обжалваното съдебно решение, във връзка с касационните основания по чл.348,
ал.1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), констатира следното:
Касационната жалба е
подадена в предвидения законен срок и от страна по първоинстанционното
производство, за която решението е неблагоприятно, поради което се явява
допустима.
Разгледана по същество,
касационната жалба е неоснователна.
Съдът намира за
установено по делото, въз основа на фактическите констатации на първоинстанционния
съд и приетите по делото доказателства, че на 21.06.2020г., около 15:30ч. е
извършена проверка от служители в С“ПП“ при ОД на МВР- Пловдив, на място в гр.
Пловдив, на бул. “Асеновградско шосе“ №1. В рамките на проверката е прието за
установено, че в посока бул. “Менделеев“ се движи моторно превозно средство
(МПС), представляващо лек автомобил “СИТРОЕН Ц3”, с Рег.№***, със скорост от 106
км./ч. (всъщност със 109 км./ч., от която е приспаднат толеранс от 3% км./ч.),
при въведено ограничение на скоростта за движение от 50,00 км./ч. с нормата на
чл.21, ал.1 от ЗДвП. Движението и скоростта на автомобила са установени и
заснети с автоматизирано техническо средство или система (АТСС), представляващо
мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип “TFR1-M“ №546, като за целта е
изготвен клип №15078. Прието е за установено, че автомобилът с Рег.№***, е
регистриран като собственост на ответника Г.. От страна на Г.Г., в качеството и
на собственик на процесния автомобил, е попълнена нарочна декларация за
предоставяне на информация във връзка с разпоредбата на чл.188 от ЗДвП от
03.08.2020г., според която декларация, на 21.06.2020г., около 15:30ч.,
автомобилът с Рег.№*** е управляван от нея.
Отново на 03.08.2020г. С.С.Б.-
полицейски инспектор в С“ПП“ при ОД на МВР- Пловдив съставя акт за установяване
на административно нарушение (АУАН), Серия АА, №816460, с която деянието на Г.,
изразяващо се в управление на процесния автомобил в рамките на гр. Пловдив, със
скорост на движение от 106 км/ч., при въведено ограничение на скоростта за
движение в населеното място от 50,00 км/ч., се квалифицира като административно
нарушение по смисъла на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Видно от процесния АУАН, същият е
подписан от Г. без възражение.
По делото не са
ангажирани доказателства за подадено възражение против съставения АУАН, след
което е издадено процесното НП.
Решението на районния
съд е правилно като краен резултат.
В случая,
обстоятелството, че Г.Г. е управлявала МПС със скорост на движение от 106 км./ч.
(всъщност със 109 км./ч., от която е приспаднат толеранс от 3% км./ч.) в
рамките на гр. Пловдив, при въведено ограничение за скоростта на движение от 50
км./ч. (чл.21, ал.1 от ЗДвП) се явява установено по делото и не е спорно между
страните. Съответно, налице е съставомерно деяние от обективна страна, представляващо
нарушение на забраната, установена от нормата на чл.21, ал.1 от ЗДвП, инкриминирано
именно от Г.Г..
Освен това, както
правилно е прието от районния съд, административнонаказателното производство е
проведено от компетентни за целта органи, а процесното НП е издадено от
компетентен орган.
Видно от наличната по
преписката (по делото) справка за нарушител/водач по отношение на Г.Г., същата
е наказана с влязъл в сила фиш Серия К №51054, съставен на 13.07.2011г. от
С“ПП“ при ОД на МВР- Стара Загора, с който на Г., на основание чл.182, ал.2,
т.5 от ЗДвП, е наложено наказание глоба в размер от 200,00 лв. заради извършено
нарушение по смисъла на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Следователно, противно
на приетото от районния съд, разглежданото нарушение не е инцидентно и съображенията,
мотивирали районния съд да приеме за установено, че е налице маловажен случай на
административно нарушение по смисъла на чл.28 от ЗАНН не могат да бъдат
споделени.
Наред с посоченото
обаче, нормата на чл.189, ал.14 от ЗДвП установява, че за неуредените в този закон случаи по съставянето
на актовете /АУАН/, издаването и обжалването на наказателните постановления и
фишове и по изпълнението на наложените наказания се прилагат разпоредбите на ЗАНН.
Според чл.157, ал.3 от ЗДвП, министърът на
вътрешните работи с наредба определя максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването
им, както и списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните
контролни точки на водача, извършил нарушението, се
отнемат точки съобразно допуснатото нарушение,
както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на
допълнително обучение, каквато наредба се явява Наредба №Iз-2539 от
17.12.2012г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и
реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при
извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил
нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията
и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение
(Наредба №Iз-2539/17.12.2012г.).
Съгласно разпоредбите на чл.3 от Наредба №Iз-2539/17.12.2012г.,
(1) Контролни точки се отнемат въз основа на влязло в
сила наказателно постановление; (2) При налагане на
наказания за нарушенията, посочени в тази наредба, в наказателното постановление се отбелязват броят на отнетите
и броят на оставащите контролни точки.
А съгласно чл.6, ал.1, т.7
от Наредба №Iз-2539/17.12.2012г., за нарушения на ЗДвП на водачите на МПС се отнемат
12 контролни точки за превишаване на разрешената максимална скорост с над 50
km/h в населено място или при извършване на обществен превоз на пътници и
опасни товари (чл.182, ал.1, т.6 и ал.3, т.6 ЗДвП).
Разглежданото нарушение, инкриминирано от Г.Г., е
наказуемо по реда на чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП и за извършването му на Г. следва
да бъдат отнети 12 контролни точки, което обстоятелство следва да е отбелязано
в издаденото НП.
Видно от съдържанието на процесното НП обаче, в
същото няма направено отбелязване, че за извършеното нарушение на Г. се отнемат
12 контролни точки.
Според настоящия състав на съда, последно
посоченото обстоятелство представлява съществено процесуално нарушение,
обуславящо незаконосъобразността на процесното НП и представляващо достатъчно и
самостоятелно основание за неговата отмяна.
Ето защо, като отменя процесното НП, макар и по
различни съображения, районният съд постановява правилно като краен резултат
решение, което следва да бъде оставено в сила.
Предвид очерталия се изход на делото, искането за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ОД на МВР- Пловдив е
неоснователно и като такова не следва да бъде уважено.
Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2 от АПК,
съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №260531
от 19.05.2021г. по Н.А.Х. дело №6654 по описа на Районен съд- Пловдив за 2020г.,
VIІ-ми
наказателен състав, с което е отменено наказателно постановление с №20-1030-008756
от 28.08.2020г., издадено от началник на група в Сектор “Пътна полиция“ при ОД
на МВР- Пловдив, с което на Г.Х.Г., ЕГН **********, е наложена глоба в размер
от 750,00 лева и лишена от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………….
ЧЛЕНОВЕ: 1………………
2………………